site.btaДуховността и общоевропейските политики в културата: идеи от Варна

За европейците духовната култура е много по-важна от материалната, каза днес генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев при откриването на конференция, посветена на културата и общоевропейските политики в културата, която се състои в Пресклуба на Агенцията във Варна. Това бе 14-ият поред форум, организиран от БТА в рамките на инициативата „Български гласове за Европа“, изпълнявана с подкрепата на Европейския парламент.

БТА се опитва да култивира по различен начин българина и представата за него по света, каза още Вълчев. Според него идеята не е да се върви срещу масовата култура, а опит тя да стане по-различна. Като пример в това отношение той даде списание „ЛИК“ и целта на Агенцията да наслагва ден след ден добрите идеи сред обществото.

Уви, творческият процес не е вече поле, запазено само за хората, каза евродепутатът Емил Радев, който се включи в дискусията онлайн от Страсбург. Той припомни, че изкуственият интелект навлиза все повече в нашия живот, включително в сектора на културата, той вече може да създава и пресъздава изкуство самостоятелно. Все пак хората от креативната сфера могат да бъдат спокойни, изкуственият интелект няма да измести творците, бе позицията на Радев.

Европейското културно наследство трябва да се преподава интензивно в училище, наравно с националното, но без опити да се противопоставят. Това каза директорът на Дирекция за знание и култура „ЛИК“ в БТА доц. Георги Лозанов. Според него превръщането на европейското минало в индивидуално минало на всеки европеец е стратегията, която създава европейската идентичност. „Какво представлява това, което наричаме европейска културна идентичност и има ли такова нещо? Продължават да се чуват настойчиви гласове, че има само национална идентичност, а европейска няма. Аз съм убеден в обратното“, коментира доц. Лозанов. Той смята, че ние използваме цялото европейско културно наследство като част от своята културна идентичност.

Ново интерактивно ръководство на ЕК представя възможностите за финансиране в културния сектор, съобщи в дискусията управителят на Областния информационен център във Варна Виктория Николова. Новото ръководство, наречено „ CulturEU “, събира общо 75 възможности за финансиране от 21 различни програми на ЕС.

Представянето на места, паметници на културата, е една от новите теми на Европеана (Europeana), каза главният библиотекар на Регионалната библиотека във Варна Кристиана Димчева. Сред идеите на Европеана е и изграждането на нови информационни инфраструктури.  Варненската библиотека е първият истински партньор от България на Европеана, посочи Димчева. В много страни това е националната библиотека или консорциум от библиотеки.

България трябва да има национална стратегия за култура и, макар че по тази тема се говори от десетилетия, все още няма резултат, каза днес режисьорът и председател на Съюза на филмовите дейци Милко Лазаров. Според че няма как без национална стратегия страната ни да се впише в общоевропейските културни политики.

Хубаво е да мечтаем, но нека бъдем реалисти, да сме наясно с предизвикателствата и с ресурсите си, посочи Светлозара Христова от Варна, културолог, експерт по фестивални политики. Нейната позиция също беше, че подкрепата на държавата за сектора е от изключително значение. Липсата на стратегически документи води до това да нямаме визия за развитието на културата, а така нямаме и посока, каза Христова. Тя коментира още, че Европа би следвало да стимулира зелените иновации и при културните институции, които също биха могли да намаляват въглеродните си емисии.

В страната има голяма липса на културна инфраструктура, дори в град като Варна, каза директорът на Театрално-музикалния продуцентски център – Варна Даниела Димова. Думите й е много важно в страната да имаме културна инфраструктура, защото дори да има участие на световни музиканти и творци, ние няма къде да ги посрещнем. Много говорихме за прословутия 1 процент за култура от държавния бюджет, но това все още не постигнато, коментира Димова. Според нея, ако това се постигне и средства бъдат разпределени между държавните културни институции и свободните артисти, в страната ще има 12-месечен пълноценен културен живот.

Необходимо е преосмисляне на културното наследство и неговото оживяване, културните институти – музеи, библиотеки, галерии, трябва да станат центрове за общуване и развлечение, каза директорът на Колежа по туризъм доц. Генка Рафаилова по време на дискусията. Според нея такива процеси биха подпомогнали развитието на туризма и да привличат нови публики. Добре е виртуалният и реалният свят да се съчетават, защото съвременните хора, които пътуват, искат не просто да са зрители, а да участват активно, каза още експертът.  Нужно е Европа да обърне внимание и на привличането на нови аудитории към културата, допълни тя.

Сред темите на дискусията бяха европейските и национални политики в сферата на културата: театър, кино, музика, литературата; бъдещето на фестивалите; пътища за финансиране на проекти и реализацията на публично-частни партньорства
Младите творци се нуждаят от помощ при встъпването им в реалния живот и затова ЕС би трябвало да намери пътища техните дебютни изяви да получават финансова подкрепа, каза днес д-р Доника Кирова, артист, художник, преподавател във Варненския свободен университет. Хубаво е, че програми на ЕС дават шанс за обмен на студенти между университети от различни държави, само че той е свързан само с определени специалности, допълни Кирова. Според нея добре би било да се мисли младите хора да имат възможност в чуждата страна да учат в по-обобщени, по-отворени направления.