site.btaБагрян Маламин: Дигитализацията няма да доведе до закриване на работни места, а до промяна в задачите

Човешкият труд ще стане по-скоро „екзотичен“, но няма да изчезне. Това каза в интервю за Теодора Георгиева – стажантка в БТА Багрян Маламин, докторант към Института по философия и социология при БАН, който изследва влиянието на изкуствения интелект върху творческите професии и е избрал за тема на дисертацията си въздействието на изкуствения интелект върху преводачите, копирайтърите и графичните дизайнери. Багрян Маламин е и сред участниците в конференцията „Български гласове за Европа: Изкуственият интелект“, която БТА организира на 14 април в Националния си пресклуб в София.

„Реших да изследвам влиянието на изкуствения интелект върху творческите професии, защото винаги съм работил в маркетингови и рекламни агенции, както и на свободна практика. Това е тема, от която се интересувам и вълнувам“, сподели Багрян Маламин. Основна теза на докторантурата му е, че творческите работници в България не са наясно с навлизането на дигитализацията и какво предстои, и не се притесняват за бъдещето си, защото винаги могат да намерят реализация, дори да се автоматизират някои от дейностите, които изпълняват.

Докторантът разказа, че в литературата присъства виждането, че творческите професии ще бъдат сериозно повлияни от навлизането на дигитализацията и на изкуствения интелект. „Конкретните измерения на тези промени могат да бъдат многобройни – от загуба на работни места до поява на нови инструменти, които автоматизират дейността. Все повече навлизат нови начини и платформи за търсене и намиране на работа. Дейността на свободна практика се увеличава, за сметка на постоянната заетост“, каза Маламин.

Представители на творческите професии са положително настроени към новите технологии 

За изготвянето на докторантурата си Багрян Маламин провежда три социологически изследвания под формата на анкети и интервюта. В тях се включват 109 дизайнери и копирайтъри и 180 преводачи. Планирано е разработката да съдържа девет интервюта със специалисти в областта, като шест вече са осъществени и три предстоят. Целта на изследванията е да се анализират нагласите на преводачите, дизайнерите и копирайтърите в България – доколко са наясно с характеристиките на изкуствения интелект и евентуалните последици от навлизането му, както и с навлизането на дигиталните технологии в професионалния им живот.

Всички анкетирани се отнасят положително към навлизането на новите технологии, посочи изследователят, позовавайки се на резултатите от социологическите изследвания. По думите му дигиталната промяна е свързана с позитивни последствия за всички, защото ще елиминира рутинната работа, като например дизайнерските дейности, свързани с изрязване по контур на обект от изображение, премахване на фон, набор на текст, промяна на цветови схеми, адаптиране на едно изображение за различни формати и други. Вече има примери за софтуер с характеристики на изкуствен интелект, който върши подобни неща като Adobe Sensei – инструмент базиран на изкуствен интелект, който се интегрира с Adobe Experience Cloud, създаден да съкращава времето между идеята и изпълнението.

Дигитализацията няма да доведе до закриване на работни места, а до промяна в задачите

Багрян Маламин отбеляза, че заради изкуствения интелект преводачите и дизайнерите няма да останат без работа. По думите му като цяло никой от творците не се притеснява за бъдещето на професията. Дигитализацията няма да доведе до закриване на работни места, а по-скоро до промяна в задачите. Промяната е пряко свързана с ползите от изкуствения интелект. Ще се появят нови отговорности за обучители и организатори на процесите на функциониране на изкуствения интелект и дейности, които отнемат рутинни операции, посочи той. 

Резултатите от изследванията на докторанта показват, че 71% от анкетираните приемат, че изкуственият интелект ще се отрази благоприятно в тяхната професия. Тази технология би облекчила работата като пести време и „поеме“ рутинните операции (54%), подпомага творческите процеси при хората (51%), а за 25% няма приложение в творческата им професия. Автоматизирането на процесите освобождава време на хората да се занимават с други дейности без да е необходимо наличие на изкуствен интелект, добави той.

Дизайнерите са зависими и облекчени от дигиталните технологии 

Багрян Маламин обясни, че докато преди 40 години дизайнерите са работили с четки, ножици и писци, сега работят с компютри, които автоматизират и облекчават работата им. Всяка нова версия на софтуерите за обработка на изображения носи нови функционалности. От една страна – автоматизиране на процеси и пестене на време, от друга – по-бърз достъп до информация и ресурси (шрифтове, изображения) посредством облачни услуги. „Вече изкуственият интелект не просто е навлязъл в графичния дизайн, а се е превърнал в незаменим компонент, който дава нова посока на индустрията“, каза докторантът.

„Дизайнерите са изключително зависими от дигиталните технологии за упражняване на професията си“, подчерта Багрян Маламин. По думите му те отдавна са ползватели на дигитални технологии. „Тяхната  професия не може да бъде осъществена в момента без наличието на специални софтуери, докато на копирайтъра са му необходими само химикалка и лист. По тази причина дизайнерите са по-наясно с компютърните технологии. Те са в течение на развитието на софтуера, на автоматизирането на процесите“, разказа изследователят. 

Има ли притеснения от навлизането на изкуствения интелект в творческите професии? 

Изкуственият интелект навлиза във всяка дейност, но все още неговите творчески способности не могат да се сравнят с тези на хората. В отговор на въпрос дали се чувстват заплашени за професионалното си бъдеще, 94% от респондентите отговарят отрицателно.

„Графичните дизайнери и копирайтърите са сигурни в професионалното си бъдеще, но все пак има и нюанси. Дизайнерите са уверени, че с навлизането на изкуствения интелект задачите ще се изпълняват по-бързо, при копирайтърите има съмнение – 20% са на обратното мнение. Дизайнерите са на мнение, че услугите им ще поскъпнат, защото трудът им ще стане по-екзотичен. Наблюденията на преводачите и копирайтърите са, че техните продукти ще поевтинеят, защото изкуственият интелект ще може да прави всичко“, обясни докторантът.

Изкуственият интелект ще отнеме рутинните дейности и творците ще имат повече време да творят. Ще се повишат изискванията към качеството на дизайнерските услуги, докато преводачи и копирайтъри не смятат, че техните продукти ще се подобрят. Човешкият труд може да стане екзотичен и по-скъп по тази причина. Например – дизайн от изкуствен интелект и био-дизайн от човек, като аналогия – ягоди и био ягоди, които са по-скъпи, даде пример Багрян Маламин.

В дисертационния труд се разглежда и тезата, че докато бизнесът, като основен потребител, има нужда от тези творчески професии, то те ще съществуват. Когато той реши да плаща по-малко за този вид творчество, „човешкото“ може да стане излишно.

Какво е бъдещето на творческите професии с изкуствения интелект?

Не мога да бъда пророк, но България не е встрани и каквото се случи в областта навън, идва тук бързо, коментира докторантът. По думите му 60% от всички анкетирани творци (дизайнери, преводачи и копирайтъри) упражняват и свободна професия. Благодарение на множеството от платформи за работа, те могат да работят за целия свят, откъдето и да е, отбеляза изследователят.  

„Графичните и преводаческите софтуери се развиват много динамично, всяка година излизат обновления. Появяват се софтуери, които са уеб базирани, използват изкуствен интелект и улесняват процеси, които иначе биха отнели доста време. На базата на тези компютърни познания и представи за развитието на технологиите не е учудващо, че дизайнерите и преводачите предвиждат по-кратки срокове на навлизане на изкуствения интелект в тяхната професия – 10 години, доколкото при копирайтърите срокът е 20 и повече години. Въпреки това, наблюдавайки развитието на преводаческите технологии, като Google Translate, това ще стане даже и по-бързо“, коментира още докторантът. 

Багрян Маламин завършва бакалавърската и магистърската си степен по Икономика, Индустриално управление през 1993 год. в УНСС. В момента е докторант към Института по философия и социология при БАН, като негов научен ръководител е доц. Васил Киров. Темата на докторантурата му е „Изкуственият интелект и творческите професии: социологически проекции на настоящото и бъдещото им взаимодействие“. Интересите на Багрян Маламин са в сферите на рекламата и маркетинга, както и социологическите изследвания, с акцент дигитализацията. Работи на свободна практика, като изпълнява маркетингови, изследователски и социологически задачи.