site.btaД-р Елена Кирилова: Изкуственият интелект е начинът, по който можем да накараме машините да се държат като хора

„Изкуственият интелект е начинът, по който можем да накараме машините да се държат като хора – да учат, да мислят, да решават проблеми“, заяви д-р Елена Кирилова, технологичен журналист в Investor.bg и водещ на предаването за високи технологии UpDate по Bloomberg TV Bulgaria. Тя е и сред участниците в конференцията „Български гласове за Европа: Изкуственият интелект“, която БТА организира на 14 април в Националния си пресклуб в София.

С д-р Кирилова разговаря Теодора Георгиева, стажант-репортер в БТА:

Как се отразява навлизането на изкуствения интелект на медиите в България?

Като всяка иновация, това е невероятна възможност за създаване на инструменти, които да са от полза както на медиите в България, така и на тези по целия свят. Появиха се чудесни опции за извличане на информация от големи бази данни, проверка на фактите, създаване на интерактивно съдържание и други, които със сигурност са от помощ на всички в професията.

В кои български медии може да забележим внедряване на изкуствен интелект?

Няма медия, която да не използва решения, базирани на изкуствен интелект. Социалните мрежи, например, са базирани на добре развити алгоритми. Като потребители рядко си даваме сметка колко много алгоритми се намесват в ежедневието ни. Те присъстват и в журналистическата работа под една или друга форма. 

Робожурналистиката ли е новата реалност? 

Не са една и две медиите в света, които експериментират в тази посока, включително BBC. На този етап у нас нямаме такива примери, но в бъдеще вероятно ще предадем по-скучната работа на алгоритмите.

По какъв начин внедряването на робожурналистиката в работния процес би могла да помогне на журналистите?

Основната полза произтича от възможността журналистите да се занимават не толкова с чистото предаване на информация, а с анализи. По този начин журналистите ще могат да се ангажират със задачи, които имат по-голяма добавена стойност, както за тях, така и за аудиторията. Това не означава, че написаното от изкуствения интелект ще се публикува безконтролно. Смятам, че ролята на редактора ще се запази, за да се избегнат грешки и недоразумения. 

Кои са основните рискове, които крие този вид журналистика? 

Едно от най-важните неща в журналистиката е да разбираш контекста, в който са поставени конкретни събития, и да улавяш нюансите, било то емоционални или други. Изкуственият интелект все още не е достатъчно развит, за да има подобни сетива. Това, в което е добър изкуственият интелект в момента, са тясноспециализираните задачи. Ако говорим за общ интелект, едно седемгодишно дете е по-интелигентно от всяка подобна система, просто защото то може да се справи със задачи, които включват по-голяма степен на променливост. 

Застрашени ли са работните позиции на журналистите и комуникационните експерти?

Автоматизацията кара много хора в бранша да гледат със страх към бъдещето. В следващите десетилетия журналистите ще се занимават много повече с анализи на данни, например. Браншът трябва да гледа на автоматизацията като на възможност, тъй като изкуственият интелект може да се ползва за събиране на информация по дадена тема от множество бази данни едновременно например, да подрежда тази информация, да прави инфографики, а след това журналистът да е този, който да сглоби цялостната картинка, давайки точните подробности и контекста. 

 
Помогна ли изкуственият интелект на медиите по време на пандемията и как точно?

Определено беше от полза за предаване на новините и статистиките, свързани с Covid-19. Имаше примери на медии по света, които използваха робожурналисти за писането на информация за дневния брой заразени, хоспитализирани и т.н. По време на пандемията, особено в началото ѝ, това беше особено важна информация за всички, а журналистите имаха толкова много работа, че автоматизирането на писането на тези сухи статистики беше облекчение. 

Вие в ролята на технологичен журналист в Investor.bg и Bloomberg TV Bulgaria сте посещавали различни изложения и конференции, които показват на света докъде са стигнали в развитието на изкуствения интелект. Кое Ви направи най-голямо впечатление по време на тези събития? 

Хората все още се страхуват от изкуствения интелект, защото не разбират напълно как функционира той. Често най-стряскащи за тях са хуманоидните роботи, към които публиката обикновено е доста предпазлива.

 
Кои изобретения Ви привлякоха вниманието мигновено и защо?

Последното такова беше куче робот, което беше „пуснато“ да се разхожда свободно из залите на Световния мобилен конгрес в Барселона. Роботът постоянно имаше интеракции с хората, беше винаги готов за селфи или да подаде металната си лапа. 

Коя е най-интересната Ви история свързана с изкуствения интелект? 

На голямо технологично изложение, докато се разхождах из залите, при мен дойде хуманоиден робот, който поиска да се запознаем, а след това пожела да ми направи снимка и се опита да събере доста данни за мен, задавайки ми купища въпроси. Беше необичаен опит на компания да събира лична информация и да трупа база данни, която може да ползва за системи за лицево разпознаване например или за други цели. 

Присъствала съм и на конференция, изцяло водена от робот. Седях на първия ред и пишех нещо на смартфона си, но роботът веднага установи какво правя и шеговито ми се скара да внимавам в презентациите. 

Елена Кирилова завършва бакалавър по “Медии и журналистика” и магистратура “Продуцентство и културни индустрии” в УНСС. Притежава докторска степен от катедра “Медии и обществени комуникации” към същия университет. Интересите ѝ са в областта на новите технологии и влиянието им върху културните и творческите индустрии. Към настоящия момент е водещ в единственото предаване за високи технологии в българския ефир UpDate по Bloomberg TV Bulgaria и е технологичен редактор в рубриките “Технологии” и “Style” на Investor.bg, в които отразява най-новото и интересното от технологичния свят. В Bloomberg TV Bulgaria освен водещ в UpDate, Елена Кирилова коментира и актуалните новини в областта в сутрешното предаване „Бизнес старт“.