site.bta Бъдещето на Европа: Амбициозни предложения на пленарната Конференция за преразглеждане на Договорите за ЕС

Пленарната сесия на Конференцията приключи работата си, като членовете на ЕП одобриха постигнатите резултати и обявиха, че Парламентът възнамерява да даде старт на реформите в ЕС.

На последното си заседание, което се проведе в петък и събота в Европейския парламент в Страсбург, пленарната сесия на Конференцията постигна консенсус по окончателните си проектопредложения. Сега тя е приела 49 предложения, който включват повече от 300 конкретни мерки, определени в 9 теми, въз основа на 178 препоръки от европейските граждански панели, принос от националните панели и събития и 43 734 становища по 16 274 идеи, записани в многоезичната цифрова платформа, съобщиха от Европарламента.

След първите говорители беше представителят на четвърти панел „ЕС по света/миграция“ Хууб Верховен, съобщиха специалните пратеници на БТА Йоана Воденова и Николай Зъбов. Верховен изтъкна, че Конференцията е имала своите силни и слаби страни, и я описа като удивително изживяване, което ще помни до края на живота си. В речта си Верховен говори за взаимодействието със своите колеги в работната група, заявявайки: „Въпреки различията ни, винаги успявахме да работим заедно до постигането на консенсус. Надявам се това да бъде добър пример за политиците.“

Панел 1 „По-силна икономика, социална справедливост и работни места/младеж, спорт, култура и образование/цифрова трансформация“ бе представен от Грета Адамек, която допълни Верховен с напомняне за гробовете на над 300 000 французи и немци, намиращи се на само два часа път от мястото на Конференцията. По думите ѝ, тяхната ненавременна смърт е била причинена от неспособността на политиците, властвали по тяхно време, да стигнат до общо решение. Адамек предупреди, че в наши дни политиците отново не успяват да намират консенсус, и ги призова да са по-решителни, по-бързи и по-прозрачни в работата си.

Представителката на гражданската организация Udruga Mladih EU Катерина Ренде Доминис цитира проучване на Загребския институт за социални проучвания, според което хърватската младеж има положителна нагласа към ЕС и го вижда като най-добрия път за бъдещето на Стария континент. Ренде Доминис заяви: „Искаме тази Конференция да бъде основата за създаването на по-сплотен съюз. Не можем да се наричаме Съюз, ако не можем да постигаме съгласие, докато работим заедно. В края на краищата, всички ние сме граждани, които се опитват да направят своите животи и тези на бъдното поколение по-добри.“

Томас Суйхконен от панел 4 изрази сходно мнение, описвайки се като баща на три момчета. „Тази Конференция не работи за мен – тя е за тях.“ В речта си Суйхконен се обърна директно към европейските институции. „Предложихме ви добри решения и сега ги оставяме във ваши ръце. Гордеем се с работата си и се надяваме тя да бъде уважена.“

Друг участник – Линда Мустаким от панел 3 „Изменение на климата, околна среда/здраве“, говори пред форума, докато държеше дъщеря си Наржис, родена след началото на Конференция за бъдещето на Европа през 2021 година. Младата майка изрази желание детето ѝ да израсне с усещане за принадлежност към един по-общодостъпен Европейски съюз.

Най-младият участник в работните групи и също член на трети панел – гимназистката Камил Жирар, говори от името на европейските юноши, като отбеляза желанието им да са политически по-дейни чрез разрастване на непосредствената демокрация. Жирар повдигна въпроса за правото на гласуване сред 16-годишните и настоя темата да бъде обсъдена и сериозно обмислена.

В речите си гражданите споменаха някои от разискваните въпроси по темите здравеопазване, образование, достъп до интернет, околна среда, миграция. Предложените решения целят бързо преминаване към зелена енергия; по-устойчива икономика чрез разрешаване на проблема с планираното остаряване; устойчиво фермерство, което уважава биоразнообразието и природните ресурси; подпомагане за реализирането на Зелената сделка и в страни извън ЕС; хуманно отношение към мигранти; равнопоставеност в заетостта без значение от пол, възраст, религия и политически убеждения.

Марет Брунер от първи панел цитира свой колега от работната си група, според когото „Европа на бъдещето е мозъчен тръст за останалия свят“ и добави: „Това е нашата сила – разнообразните идеи, които могат да разрешат икономическите и екологични проблеми.“ Тя заяви, че се гордее с работата на гражданските панели и също така с европейските институции, които са направили това събитие възможно.  

Последният представител на гражданския компонент – Зийк Ериксон, обобщи резултата от Конференцията: „Чувстваме се като граждани, които са изслушани“, и призова европейските институции да прочетат направените предложения и да ги изпълнят.

Шуица и представителят на ЕП Ги Верхофстат закриха последното пленарно заседание на Конференцията със заключителни речи. Верхофстат отбеляза, че тази Конференция е поука както за европейската така и за националната демокрация. Той заяви, че е „предпазлив когато се говори за исторически моменти“, но смята, че тази Конференция ще стане историческа, когато политиците вземат нужните решение и си свършат на свой ред нужната работа.

Конференцията за бъдещето на Европа официално ще приключи на 9 май – Деня на Европа – в Страсбург, когато съпредседателите на Изпълнителния съвет на Конференцията ще представят окончателен доклад, съдържащ обсъдените и финализирани предложения, на председателите на Европейския парламент, Съвет и Комисията.

След това трите институции ще проучат как да ги последват ефективно, всяка в рамките на собствената си компетентност и в съответствие с Договорите.