site.btaНа 29 юли 1996 г. Китай провежда последния си ядрен опит

На 29 юли 1996 г. Китай извършва последния си ядрен опит. Изпитанието е проведено на полигона „Лобнор“ край едноименното езеро, което се намира в Синцзян-Уйгурския автономен район. В същия ден правителството в Пекин разпространява декларация, в която обявява мораториум върху ядрените опити от 30 юли 1996 г. и призовава останалите ядрени сили да приберат атомните си оръжия, разположени извън техните територии. Китайските власти призовават да бъде подписана конвенция за пълна забрана и унищожаване на подобен вид оръжия, като в преговорите се включат всички страни в света.

За периода на провеждането на ядрени опити в Китай, от 1964 г. до 1996 г., в страната са проведени 47 изпитания, според информация на отдел „Справочна“ на БТА.

Агенция Франс прес публикува статистика, според която в периода от 1945 до 1996 г. в света са извършени над 2000 хиляди ядрени взрива от САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Китай, които са страни по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, третиращ държавите, създали атомна бомба преди 1 януари 1967 г. 

За последното ядрено изпитание на Китай четем в бюлетина на БТА „Международна информация – Събития и факти“: 

Китай – ядрен опит

Пекин, 29 юли 1996 г. /БТА/ Китай извърши днес успешен ядрен опит, предаде китайската агенция Синхуа.

Китайското правителство въвежда от 30 юли 1996 г. мораториум над ядрените опити, се казва в декларация на правителството, цитирана от Синхуа. Според документа „това важно решение на Китай е не само отговор на призиви на редица държави, непритежаващи ядрени оръжия, но и конкретна стъпка за ядрено разоръжаване“.

***

Китай – ядрен опит – декларация

Пекин, 29 юли 1996 г. /БТА/ Китай се обявява за пълно спиране на ядрените опити и призовава останалите ядрени сили да приберат ядрените си оръжия, разположени извън техните територии, съобщи китайската агенция Синхуа, като цитира декларация на китайското правителство.

Ядрените сили трябва да се откажат от политиката си на ядрен терор, се отбелязва в декларацията, разпространена малко след като Китай извърши последния си ядрен взрив и обяви мораториум върху ядрените опити от 30 юли. Властите в Пекин призовават също да бъде подписана конвенция за пълна забрана и унищожаване на ядрените оръжия, като в преговорите се включат всички страни в света.

Китай беше единствената ядрена сила, необявила мораториум върху ядрените си опити.

***

Ядрени опити – статистика

Над 2000 атомни бомби са били взривени от 1945 г. досега

Париж, 29 юли 1996 г. /БТА/ С днешния си ядрен опит Китай удължи списъка от над 2000 подобни взрива в света, извършени след експлозията на първата атомна бомба в пустинята на щата Ню Мексико на 16 юли 1945 год. Китай, който създаде атомната си бомба преди 32 години, днес извърши 45-ото ядрено изпитание, уточнява АФП.

Според специализирано американско списание до последния ядрен взрив днес петте ядрени сили – САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Китай, са изпробвали общо 2046 атомни бомби.

Най-много ядрени опити са извършени от САЩ – 1030, от които 942 в пустините на Ню Мексико и Невада. След тях се нарежда бившият СССР със 715 ядрени изпитания. Франция, която взривява първата си атомна бомба през 1960 г. в Алжир, е извършила 210 изпитания, а Великобритания – 44, от които 23 в пустинята Невада.

Индия също извърши ядрен опит през 1974 г. Тази страна обаче не влиза в клуба на ядрените сили. За такива според Договора за неразпространение на ядреното оръжие са смятани само държавите, създали атомна бомба преди 1 януари 1967 г.

***

Светът за китайския ядрен опит

Сидни, 29 юли 1996 г. /БТА/ Ядреният опит, извършен днес от Китай, е бил с мощност между 1 и 5 килотона и е предизвикал трус с магнитуд 4,3 по скалата на Рихтер, съобщи австралийската служба за сеизмологични наблюдения. Мощността на бомбата е била около една четвърт от тази на атомната бомба, хвърлена над Хирошима – най-малката, с която Пекин е експериментирал от 1980 година насам.

Днешният взрив предизвика критични реакции в региона и целия свят въпреки уверенията на Китай, че е последният преди самоналожения мораториум. Японският министър-председател Рютаро Хашимото заяви, че не му остава нищо друго, освен да се надява това наистина да е последният опит на Китай, още повече че става тъкмо когато международната общност се опитва да убеди Индия да се включи във всеобхватната забрана на ядрените опити. Както обикновено Делхи се въздържа от официална реакция, изтъква АФП. Австралия протестира срещу опита, но приветства обявения преди това мораториум. Министърът на външните работи на Австралия Алегзандър Даунър повика китайския посланик в Канбера, за да изрази „дълбоко съжаление от направения ядрен опит“, но и „надежда, че наистина ще бъде последният, извършен някога на земята“. В Манила също посрещнаха новината със смесени чувства – с „дълбоко съжаление“, но и с увереност, че сключването на договор за пълна забрана на ядрените опити ще доведе до „дълготрайна стабилност и сигурност не само в Азия, но и в целия свят“, както се казва в декларацията на министерството на външните работи на Филипините.

Новозеландският министър-председател Джим Болджър изтъкна, че Китай трябва да се съобрази с волята на международната общност и да прекрати веднъж завинаги ядрените опити.

Министерството на външните работи на Южна Кория прикани Пекин да се присъедини към международните усилия в Женева за сключване на договор за всеобхватна забрана на ядрените опити.

Дания е дълбоко разочарована, че Пекин не се е съобразил с острите реакции при предишния опит на 8 юни, заяви министърът на външните работи Нилс Хелвег Петерсен. В същия дух се изказаха белгийският му колета Ерик Дерие. Норвежкият министър на външните работи Бъорн Type Гудал остро порица действията на Пекин – особено осъдителни, защото съвпадат с подновяването на женевските преговори.

Москва се задоволи с „предварителна реакция“, като приветства мораториума и едновременно изрази съжаление за опита, извършен нощес на полигона край езерото Лобнор. „Важното е, че Китай спира ядрените опити“, заяви представител на министерството на външните работи и обеща, че официалната реакция ще има на редовния брифинг утре.

***

Китай – ядрен опит – реакции (допълнение) 

Вашингтон, 29 юли 1996 г. /БТА/ САЩ изразиха съжаление за извършения от Китай подземен ядрен опит, но приветстваха решението на Пекин да спазва мораториум върху ядрените опити след 30 юли. В декларация, разпространена днес, Белият дом използва случая, за да призове международната общност да побърза с подготовката и подписването на Договор за всеобхватна забрана на ядрените опити.

Франция, която отприщи световна бури от протести със собствената си финална поредица ядрени опити, посрещна със задоволство китайския мораториум. В декларацията си говорителят на Министерството на външните работи Жак Рюмелар не спомена взрива от тази нощ, отбелязва Ройтер.

Говорител на Форин офис заяви, че британското правителство споделя категоричното желание на международната общност това да бъде последният ядрен взрив изобщо, но отказа да коментира самия опит, подчертавайки, че това е вътрешна работа на китайското правителство.

Обявяването на китайския мораториум е добра новина в момента, когато се подновяват преговорите в Женева за договор за всеобхватната забрана, добави той.

Съжаление от извършения опит изразиха в декларации министрите на външните работи на Германия, Швеция, Холандия, Австрия, като единодушно го съчетаха с призив за спешно и успешно приключване на работата в Женева.

Последният ядрен опит на Китай и едностранно обявения мораториум за последващи изпитания се случва на фона на преговори за сключване на договор за всеобхватна забрана на ядрените опити, които се провеждат в Женева. В бюлетина на БТА „Анализи и прогнози“ четем за усилията на международната общност по пътя към ядрено разоръжаване:

Трудният път към забраната на ядрените опити

Женева, 1 август 1996 г. /Никълас Даути, Ройтер/ Всичко това започна в пустинята на Ню Мексико преди повече от 50 години и трябваше да приключи на преговорите в Женева тази седмица.

Пътят към прекратяването на ядрените опити никога не е бил лек. Десетилетия след като Съединените щати взривиха първата атомна бомба на 16 юли 1945 г., световните ядрени сили изпитваха своята мощ, като извършваха експлозии, изпращаха в небесата гъби-облаци и разтърсваха земята, а моретата закипяваха.

Преговорите в Женева с участието на 61 държави буксуват сега поради разногласия по договора, който ще забрани завинаги ядрените опити. Шансовете за споразумение изглежда намаляват, макар че всички ядрени сили вече спряха да извършват опити.

Според природозащитниците изпитанията нанасят големи щети и дори правителствата, които твърдят, че те са жизненоважни за сигурността, надеждността и развитието на ядрените оръжия, признават пораженията, нанесени от радиацията.

Ядрени оръжия са използвани само два пъти – срещу японските градове Хирошима и Нагасаки по-малко от месец след първия американски опит в пустинята на Ню Мексико. Но след края на Втората световна война, когато повече страни започнаха да се присъединяват към ядрения клуб, в атмосферата, под земята и дори под водата са извършени над 2000 опита.

Съветският съюз побърза да се присъедини към САЩ като ядрена сила, взривявайки първата си бомба на 29 август 1949 г. Великобритания взриви първото си устройство през 1952 г. Две години по-късно индийският премиер Джавахарлал Неру излезе с предложение за пълна забрана на опитите като начин за прекратяване на надпреварата за притежание на ядрени оръжия. Сега обаче Индия е най-големият противник на обсъждания в Женева договор, твърдейки, че той трябва да включва график за пълно ядрено разоръжаване.

През 50-те и 60-те години ядрената надпревара продължи. Франция извърши опит в Алжир през 1960 г., Китай се присъедини към групата на признатите ядрени сили в света с изпитание на своя полигон в Лобнор през октомври 1964 год.

След края на Втората световна война САЩ са извършили най-много опити; общо над 1000. На второ място е Съветският съюз със 715. Франция има повече от 200, Великобритания – 45, и почти толкова – Китай.

Кулминацията в ядрените изпитания идва през 1962 г., когато САЩ и Съветският съюз стигнаха до ръба на ядрения холокост поради кубинската ракетна криза. Само през онази година двете държави извършиха общо над 170 опита. Година по-късно САЩ, СССР и Великобритания се споразумяха да ограничат пораженията чрез Договор за частична забрана на ядрените опити, който сложи край на взривовете а атмосферата, под водата или – с оглед на бъдещето – в открития Космос.

От тогава ядрените опити се извършат под земята, макар че Франция и Китай продължиха изпитанията в атмосферата съответно до 1974 и 1980 год.

През 70-те години Москва и Вашингтон направиха още една крачка, като се споразумяха да ограничат силата на подземните ядрени взривове до 150 килотона, което се равнява на 150 000 тона експлозив.

Индия взриви еднократно ядрено устройство през 1974 г., заявявайки, че опитът е с мирни цели. Широко разпространено е мнението, че Индия, Пакистан и Израел притежават ядрени оръжия или са в състояние да ги създадат.

С края на Студената война дойдоха огромните съкращения на ядрените арсенали на свръхсилите и готовността за прекратяване на опитите. Съветският лидер Михаил Горбачов обяви мораториум върху опитите през октомври 1991 г., след това дойде решението на Франция и на САЩ през 1992 г. Американското решение всъщност сложи край и на британските опити, които се осъществяваха в САЩ. Макар че Китай не се присъедини към мораториума, под егидата на ООН през 1993 г. бе постигнато съгласие за започване на преговори в Женева за Договор за пълна забрана на ядрените опити. Преговорите стартираха през януари 1994 г., но Франция обяви миналата година, че ще извърши последна серия от опити в Южния Пасифик, с което предизвика гнева на международната общност. Китай също продължи изпитанията до понеделник, когато обяви, че е извършил последния си опит.