site.btaИван Белчев: Включване на произведения на Елиас Канети в учебните програми по български език и литература

Днес, когато честваме 120 години от рождението на Елиас Канети, единственият роден в България носител на Нобелова награда за литература, отново поставям темата за неговото място в националното образование и култура. Елиас Канети, роден в Русе на 25 юли 1905 г., е автор, чието творчество се отличава с философска дълбочина, морална чувствителност и изключителна художествена мощ. Неговият принос към европейската и световната литература е неоспорим, като свидетелство за това е и наградата, която му бе присъдена през 1981 г. за цялостното му творчество.

Миналата година отправих парламентарен въпрос относно възможността творби на Елиас Канети да бъдат включени в задължителната училищна програма. Тогава отговорът от Министерството на образованието и науката бе, че процесът на преглед и промени в учебните програми се извършва в два етапа – работа на експертни групи (учители, университетски преподаватели, литературни критици) и последващо обществено обсъждане. Отговорът подчерта, че досега не са постъпвали предложения за включване на произведения на Канети в този процес, но че учителите имат възможност да използват негови творби в свободно избраната учебна програма.

Считам, че този аргумент вече не е достатъчен, защото съществуват конкретни инициативи и предложения, които отразяват обществения интерес. Международното дружество „Елиас Канети“ в Русе официално сезира министъра на образованието и науката с писмо от 16 септември 2024 г., с копие до министъра на културата, в което се предлага Министерството да изпрати свои експерти на Литературен фестивал Русе 2024. На това събитие се проведе дискусия с преподаватели, университетски професори и литературоведи за мястото на Канети в българската култура и необходимостта от включването му в учебните програми. Предложението на дружеството е подкрепено от водещи имена като проф. Пламен Дойнов, проф. Иван Станков и проф. Клео Протохристова, които ясно изразяват необходимостта от присъствието на Канети в училищното образование.

Няма друга европейска страна, която да не отдава заслужена почит на своите нобелови лауреати. Включването на Канети в учебниците не е само въпрос на културна памет, но и на национално самочувствие. Канети е неразривно свързан с България чрез своите детски спомени, описани в автобиографичните му книги „Спасеният език“, „Факел в ухото“ и „Игра с очи“. Неговото детство в Русе, изпълнено с културно и етническо многообразие, формира голяма част от неговия светоглед. Това е богатство, което следва да предадем и на младите поколения.

Вярвам, че е крайно време да се предприемат конкретни стъпки за започване на процедура по включване на представителни текстове на Елиас Канети в учебните програми по български език и литература. През 2025 г., в годината на неговата 120-годишнина, България има моралното задължение да отдаде дължимото на този голям писател.

Очаквам отговор от МОН, кога ще стартира официалния процес по включване на произведения на Елиас Канети в задължителните учебни програми по български език и литература.