Дебатът за бъдещето на кохезионната политика на ЕС и Многогодишната финансова рамка (МФР) предстои тепърва. В този дебат България ще защитава във всички формати позицията за запазване на традиционните цели на кохезионната политика. В каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев пред депутатите от постоянната парламентарна Комисия по европейските въпроси и контрол в отговор на въпрос от парламентарната група на "ДПС-НН". Дончев беше изслушан от народните представители в Комисията по актуални въпроси.
Според вицепремиера Дончев изначалната цел на кохезионната политика е да "гаси" макроикономическите дисбаланси, които предизвиква общият пазар.
"И каквито и критики да има, тя работи. Нашата позиция е, че трябва да пазим изконната, изначална цел", каза той.
България, обясни той, приема необходимостта и има амбициите да инвестира в и развива отбранителна индустрия, но това не може да служи като основание да се пренебрегват нуждите в сфери като ВиК – сектора, пътищата, железниците, социалното включване, помощта за предприятията.
"Защото истинският мотор на икономическото развитие са тези политики по модернизация на страните членки. В този смисъл позицията на България, която ще се изразява във всички формати, е да се опитаме в много по-голяма степен да пазим традиционните цели на кохезионната политика", продължи вицепремиерът Дончев.
Стъпвайки на своя опит като участник в преговорите по структуриране на многогодишните финансови рамки на ЕС, той посочи, че "през годините всеки път се опитваме да обвържем кохезионната политика с "болката на деня" - 2010 година беше с финансовата криза, 2014 г. с бежанската криза, сега се опитваме да я пакетираме с предизвикателствата, които имаме (днес, бе. авт.)".
Според него сигналите на този етап от страна на ЕК и тяхното предложение за МФР, са в посока следване на модела на Националните планове за възстановяване и устойчивост.
Това, смята Дончев, има от една страна прогресивна функция, защото ще катализира реформите в държавите членки, но този модел се прилага от едва няколко години и ефективността му все още не е доказана.
"Обвързването на пари с реформи не е ново и този принцип го има още в периода 2014-2020," припомни той.
Другите политически анонси, по негова информация, са в посока към много по-централизирано управление на средствата, централизация на инструментите и по-малко на брой финансови инструменти.
Вицепремиерът посочи, че са налице и много политически въпроси без отговор и даде пример за това как ще се съчетават на политиките за декарбонизация с развитието на отбранителната промишленост, която в същността си е емисионна индустрия.
/ИЦ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
