site.bta"Злоядо дете" е етикет от родителите, казва хранителният терапевт и логопед Павлина Петрова

"Злоядо дете" е етикет от родителите. Все повече деца имат проблеми с храненето поради много причини – неврологични, механични, функционални, ортодонтски, естетични, поведенчески, сензорни, орофациални. Това каза в интервю за БТА логопедът и хранителен терапевт Павлина Петрова. 

Тя обясни, че родителите неволно неглижират процеса на хранене. "Това става, докато децата гледат телевизия, телефона, докато са в колата или в детската количка. Оттам се получават поведенчески проблеми, които водят до отказа децата да се хранят в детските градини и в яслите", обясни Петрова. 

Според нея друг проблем е използването на неправилните средства за хранене. Има множество бебешки продукти на пазара - биберони, шишета, които са в помощ на родителите, но вредят на децата. Те водят до нарушения във физиологията на движенията на мускулите и тяхната координация и от там нарушават самите механизми на хранене.

"Впоследствие детето не сучи функционално, задържат се рефлекси, нарушава се функцията на лицевите мускули. Късното или прекалено ранното захранване също е причина за нарушения в храненето и хранителните механизми“, каза още специалистът. 

По думите й хранителните терапевти не са диетолози, не изписват лекарства. Те са специалисти, които се занимават с нарушенията, свързани с храненето и механизмите на хранене. 

"Част от тях са: отказ от кърмене, отказ от приемане на определени групи храни, трудности с гълтане и дъвчене, захранване след хранене със сонда, захранване на деца с цепнатини на устната и/или небцето, поставяне на ортодонтски апарати, захранване след инсулт, следоперативни интервенции в устната кухина, нарушения на оралната моторика, както и атрезия - скъсен хранопровод", обясни още специалистът.

Според Петрова преди терапията трябва да се направи цялостна диагностика на детето – обследва се двигателното и езиково развитие, начина на хранене, кога и какво яде. 

"След това се назначава терапията според случая - водна, орално-моторна, криотерапия, миофункционална, хранителна и други", каза още терапевтът. Тя посочи, че когато са по-малки децата, родителят има основна роля в терапията.

"Все още има родители, но и специалисти, които не знаят, че има хранителни терапевти. С времето това се променя и медицинските специалисти започват да се доверяват на тези терапевти", каза още Петрова. Според нея "злоядо дете" е етикет от родителите. По думите й има много причини детето да не иска да яде определени храни. Те могат да бъдат сензорни, поведенчески или неповеденчески.

"Например, когато малко детето е с родителите си по време на вечеря, иска да опита от общата храна, но те не му дават. След година му предлагат, но то не иска, защото си казва: "ти досега не ми даваше, сега ми даваш, но аз не искам", посочи Петрова.

Тя даде пример и с дете с отворена захапка, при което има нарушения във функцията на езика. В този случай, първо трябва да се оправят нарушените механизми на езика и чак след това да му бъдат сложени експандери. Тук е много важна съвместната работа на ортодонта с хранителния терапевт. Защото, ако ортодонтът сложи експандери и не се обърне внимание на функцията на езика, след махането на апаратчето, езикът ще продължи да бута зъбите и захапката пак ще се отвори.

По думите й друга причина за проблем с храненето е начинът на отглеждане на детето.

"Ако проблемът е медицински или функционален: не може да дъвче и затова не яде твърди храни, има сензорни проблеми в устната кухина и т. н. може да се оправи. Ако проблемът е в родителите, можем да дадем само насоки. Защото храненето е социална комуникация", каза още Петрова. 

Тя съветва родителите, че е хубаво в периода на захранване да оставят децата си да бъркат в храната, да я пипат и да цапат.

"Важна е работата на родителите в терапията. В кабинета детето може да се научи да дъвчи, но вкъщи да не иска и да продължава да си пие млякото. За да се промени храненето изцяло, родителят трябва да бъде обучен. Важно е първо той да се довери на хранителния терапевт и след това вече е връзката на терапевта с детето", каза Петрова. 

По думите й проблемите с храненето могат да доведат до затруднения с говоренето, защо се извършват от едни и същи органи и системи. Когато имаме нарушена функция на мускулите, е налице нарушено хранене, а това води и до нарушено говорене.

"Нарушенията на храненето не влияе на проговарянето на детето, а на това дали ще произнасят правилно звуковете, т.е. позиционирането на езика. Например, дете с инфантилно гълтане езикът му се движи само напред и назад. В този случай може да има нарушения в звуковете, които се учленяват горе на алвеолите, а съскавите и шушкавите най-вероятно ще са междузъбни“, каза още Петрова.

Тя обясни, че ако не дъвчи храната, а я гълта, ще се появят и стомашно-чревни проблеми или ако яде само хляб, то няма да получи необходимите вещества и мозъкът няма откъде да се храни.

Специалистът посочи, че хранителните терапевти познават видовете храни (медицински и не медицински) и могат да определят енергийния баланс, т.е. нужните хранителните вещества за даден пациент. Познават цялостното детско развитие и етапите, през които то преминава.

Петрова каза още, че броят на хранителните терапевти в България е много малък, като основно са в големите градове. Самата тя е единствена за няколко области.