site.btaНа 22 юни 1936 г. в Монтрьо е открита Международната конференция за режима на Проливите

На 22 юни 1936 г. в Монтрьо, Швейцария, е открита Международната конференция за режима на черноморските проливи. Тя заседава в продължение на един месец – до 21 юли 1936 г. Ден по-рано – на 20 юли 1936 г. е приета Конвенцията от Монтрьо, която е подписана в хотел „Монтрьо Палас“.

Конференцията в Монтрьо е свикана след дипломатическа нота, изпратена през април 1935 г. от турското Министерство на външните работи до страните, подписали Лозанския договор от 1923 г. Това споразумение налага принципа на свободно корабоплаване през Проливите, докато Турция настоява за свой контрол над тях и за правото да възстанови укрепленията на Дарданелите.

В изработването и приемането на Конвенцията взима участие българска делегация, водена от д-р Николай Николаев, който в качеството си на пълномощен министър и главен секретар на Министерството на външните работи и вероизповеданията я подписва от името на Царство България. Страни по спогодбата са Австралия, България, Гърция, Великобритания, Румъния, Съветският съюз, Турция, Франция, Югославия и Япония. На конференцията не присъстват две държави – Италия, която отказва да участва (страната е под санкции след окупацията на няколко острова в Егейско море) и САЩ, които не изпращат дори наблюдател.

Сред по-важните разпоредби на Конвенцията са: военни кораби на нечерноморски държави, но с известни ограничения на тонажа и размерите им (общият тонаж на военни кораби на нечерноморски страни, преминаващи през проливите Дарданелите и Босфора, не трябва да надвишава 45 000 тона), могат да навлизат в Черно море и да престояват там за не повече от три седмици, като в този срок трябва да го напуснат; надводните военни кораби, както и подводниците, трябва да преминават само денем, а подводниците само в надводно състояние; Турция има право да не допуска преминаване на кораби от държави, с които е във война; самолетоносачи, поради размерите си, както и танкери с втечнен газ, не се допускат за преминаване. За да се избегнат ограниченията за самолетоносачите, руските бойни кораби със самолети на борда формално са определени като „авионосни кораби“.

Конвенция за черноморските проливи е одобрена от Министерския съвет на Царство България на 31 юли 1936 г., утвърдена от цар Борис Трети с Указ № 332 от 19 август 1936 г. и ратифицирана от Народното събрание на 9 ноември 1936 г.

За откриването на конференцията, дебатите по темата за режима на черноморските проливи и подписването на конвенцията от Монтрьо четем в бюлетина на БТА „Преглед на чуждестранния печат“:

Съвещанието за Теснините

Лондон, 20 юни 1936 г. /Таймс/ Ако конференцията в Монтрьо се съгласи с турските предложения за укрепване, а мъчно е да се види какви основателни възражения може да се повдигнат при сегашните обстоятелства, ще възникнат няколко други въпроси, не най-малкият от които е въпросът за минаването на военни кораби през Теснините.

Според конвенцията за Теснините, в мирно време „най-голямата сила, която една държава може да прати през Теснините в Черно море, не трябва да бъде по-голяма от силата на най-мощната флота на крайбрежните държави, съществуваща в Черно море по време на минаването“. На практика, това е означавало, че през последните 13 години всяка флотска сила, минаваща през Теснините, е била по-малка от силите, поддържани в Черно море от Съветска Русия. Конвенцията за Теснините съдържа, също така, ограничителни постановления относно минаването на военни кораби във време на война: 1) когато Турция е неутрална; 2) когато Турция е воюваща страна.

Може да се предполага, че подобни ограничения ще намерят място и в новата спогодба, която може да се сключи за Теснините, но щом веднъж се приеме началото на въоръжаването, изглежда, че тези ограничения не ще имат нещо повече от академична стойност, защото Турция несъмнено ще вземе каквито мерки намери за необходими за своята безопасност в случай на война, безразлично дали е неутрална, или воюваща. Във  всеки случай, най-голямата отстъпка, която силите могат да се надяват, че ще получат от Турция в тази посока е това, че при каквито и да било обстоятелства, тя ще държи Теснините отворени за неутралните кораби и не ще ги затвори, както направи през Европейската война. За крайбрежните държави това е от върховна важност.

По въпроса за минаването на военни кораби в мирно време, Англия изглежда все още да поддържа гледището, което тя изнесе в Лозана, именно, че трябва да се даде пълна свобода за всички военни кораби.

Вярва се, че Румъния, България и Гърция споделят това гледище. От друга страна, Съветска Русия би искала да се забрани съвсем минаването на военни кораби в Черно море, а Япония е за предотвратяване минаването на флотски сили от Черно в Средиземно море, особено във време на война. Турското гледище сега изглежда да е, че мерилото трябва да бъде турската флота – с други думи, трябва да се позволява минаването на военни кораби на чужда държава при условието, че тяхната сила при самото минаване не ще надминава силата на половината от турската флота и че силата на чуждите флотски единици, които са минали през Теснините в никой случай няма да бъде по-голяма от тая на цялата турска флота. Поради това, конференцията ще трябва да намери някакво съгласуване на тези противоречиви гледища, като изработи някакъв по-малко сложен начин от употребявания досега за изчисляване силата на флотите.

Тя ще трябва да реши, освен това, дали длъжността по прилагането на наложените ограничения ще бъде поверена на самата Турция или, както в миналото, на някое международно тяло, като комисията за Теснините.

Турция вече е показала ясно, че тя не се стреми да наложи ограничения, извън съществуващите, върху търговското използване на Теснините, но може да се предполага, че сегашните наредби и такси относно минаващите търговски кораби ще бъдат разгледани от конференцията в светлината на миналия опит. И наистина, правени са множество оплаквания в годишните доклади на комисията за Теснините, че здравните, осветителните и други такси, плащани от такива кораби, са съвсем несъответни на услугите, правени непосредствено. Можем да се надяваме също така, че конференцията ще се възползва от случая да установи точното правно положение на минаващите търговския кораби. Трябва ли да се смятат те, например, когато минават между Черно и Бяло море, без да се сношават с турската земя, като намиращи се в открито море, или като стоящи в турски териториални води и затова подвластни на турската юрисдикция, като например, в случай на сблъскване в Мраморно море; и дали те, ако са на котва в Цариград, за да вземат припаси, губят с това своето положение на минаващи транзит? (…)

***

Конференцията в Монтрьо

Белград, 22 юни 1936 г. /ТАН/ Конференцията за Протоците ще се занимае всъщност с изменението на договора, който наложи на Турция обезоръжаването на Дарданелите. Въпросът е от грамадно значение, както за общото положение в източната част на Средиземно море, тъй и за сигурността на Турция и за свободния достъп към Черно море. Нова Турция, която доказа, че е една здраво организирана сила, способна да брани със свои собствени средства интересите си и която показа добра воля и разбирателство що се отнася до едно искрено международно сътрудничество за запазване на мира, смята, че създаденото с Лозанския договор положение на Протоците, е недопустимо при днешното състояние на нещата. Ето защо, тя постави този въпрос пред държавите, подписали договора от 1923 година, чиито общи интереси са пряко засегнати от спогодбата за Протоците. Англия и Франция се съгласиха първи по начало с искането на Турция, с уговорката, че те ще се съобразят с решението, което ще се вземе в Монтрьо.

Провъзгласявайки обезоръжаването на Протоците, Лозанският договор от 1923 година желаеше да осигури при всяко обстоятелство свободата на преминаване и на плаване на търговските и военните параходи в мирно и военно време. Тази мярка се смяташе като напълно необходима за запазването на общия мир и именно за благото на този мир Турция се съгласи на това ограничение на нейния суверенитет върху известна част на нейната територия. Един от най-главните доводи, който се изтъкна преди 13 години в полза на общото обезпечение, чрез взаимното подпомагане на новосъздаденото положение, беше, че обезоръжаването на Протоците не трябваше да се превърне от военно гледище, в причина за опасност за Турция. Но анкарското правителство смята днес, че за Турция съществува опасност, тъй като общото положение не е такова, каквото беше преди 13 години и защото в действителност е изгубило своята сила и цена. Поради тази причини анкарското правителство настоява за премахването на военния сервитут, който ограничава суверенитета на Турция в областта на Протоците и желае да получи правото само да се грижи за своята сигурност. Тъй както е поставен от Турция, въпросът може да бъде разрешен при условия, които ще запазят всички засегнати законни интереси, но деликатната страна на въпроса се поражда от обстоятелството, че в случая се касае за първото правно изменение на един от големите договори, сключени след Голямата война, и че по този начин се създава един опасен прецедент, който ще бъде неминуемо използван от онези, които настояват за изменението на други договори, които се отнасят главно до териториални постановления, и които се вдъхновяват от желания, коренно различни от тези на анкарското правителство.

***

Съвещанието в Монтрьо 

Лондон, 22 юни 1936 г. /Таймс/ В действителност укрепяването не изменя военното значение на Протоците. Несъмнено е, че постановленията на спогодбата, които позволяват на воюващите да минават Протоците, биха загубили всяко значение във време на война, тъй като никоя средиземноморска сила, включително Англия, не ще изложи на риск флотата си в Черно море без да бъде уверена в нещо повече от неутралитета на Турция. Но тези съображения не правят Протоците по-малко важен факт за бъдещето на средиземноморските отношения и за безопасността на средиземноморския воден път, в който, както нашата, тъй и другите страни имат жизнен интереси. Това обстоятелство прави необходимо за британската дипломация грижливото изучаване на искането за въоръжаване на Протоците. Отнася ли се то само до Дарданелите или и Босфорът също ще е укрепен? Въпросът е от голяма важност. Италианското владение на Додеканезките острови и обръщането на остров Лерос в мощна военна база близо до турското крайбрежие несъмнено е възбудило подозрения към Италия сред турците.

От друга страна съветското правителство би искало да види Черно може обърнато в руско езеро и неговите морски входове пазени от един приятелски разположен и добре въоръжен вратар срещу всички нападатели – един изглед, който не се харесва на Румъния и на България. (…)

Трябва да бъде разгледано, също така, точното правно положение на търговските кораби, минаващи през Протоците, а британските делегати особено ще търсят и някакво уверение, че поклонниците, отиващи при гробовете на хората, които паднаха при Дарданелите, ще продължават да намират същия любезен прием, който са имали в миналото, дори когато Галиполският полуостров стана въоръжена област. Несполуката да се добият такива уверения би възбудила много недоволство в нашата страна и в Ирландската свободна държава, а не по-малко и в Австралия и Нова Зеландия.

***

Пред решително заседание на съвещанието в Монтрьо

Монтрьо, 24 юни 1936 г. /Ентранзижан/ Жан Тувенен пише от Монтрьо: В последното заседание на съвещанието, делегатът на турското правителство е направил обширно изложение на причините, които са предизвикали турското искане. Това изложение, основано на доктрината за правото на суверенитет на Турция, е позволило на представителя на анкарското правителство да заяви с твърдост, че Турция, решена да следва една миролюбива политика, желае да зачита своя подпис и поетите от нея задължения. Това заявление трябва да бъде подчертано, защото трябва да се попречи на съвещанието в Монтрьо да създаде един много опасен ревизионистичен прецедент. (…) След 24-часови разисквания, всички се убеждават, че повдигнатите въпроси надхвърляте далеч националните и даже областните рамки и засягат пряко разрешението на общия въпроси за общата сигурност и за мира.

Ако Франция досега се показа доста сдържана и прояви желание да се задоволи турското искане при условие, че ще се запазят нейните права, Англия и СССР, както можеше да се очаква, възприеха много решителни становища, които могат да усложнят развоя на преговорите. Съветска Русия не се грижи само за Черно море, а желае да си осигури свободен излаз в Средиземно море, не само за да обезпечи своята собствена сигурност, но и за да може да изпълни задълженията за взаимно подпомагане, които е поела спрямо някои западноевропейски страни. Англия, обаче, желае да запази своето господство в Средиземноморието. Поради лесно обясними причини, тя се подкрепя от Япония, която не може да допусне да се увеличи и престижа на СССР. (…)

Дали турското искане ще улесни само британските домогвания или ще държи сметка за нуждите на всичките заинтересувани държави? За да защити своята кауза, Англия се обляга на сключената през 1935 година спогодба, според която всичките средиземноморски държави – включително и Турция – обезпечават сигурността на нейната флота в Средиземно море. Обаче, тази спогодба се постигна само вследствие на итало-британската обтегнатост, поради политиката на санкциите. Днес, когато тази политика е изоставена, спогодбата е вече недействителна. Англия държи на тази спогодба, докато Франция и нейните приятели смятат, че е настъпил моментът за заменянето й с един средиземноморски договор, който ще служи не само на Англия, но и на всичките крайбрежни държави.

Всичките тези въпроси не могат да бъдат решени без участието на Италия, която със своите укрепления в Додеканеза, заема едно доминиращо място. На коя страна ще застане Италия? Ако тя се съюзи с Англия, господството на последната ще бъде запазено в Средиземно море. Ако Италия влезе в колективната система, Англия ще изгуби надзора на Средиземно море. Ясно е, че днешното съвещание в Монтрьо отбелязва един решителен момент в международната история.

***

Съвещанието за Дарданелите

Лондон, 25 юни 1936 г. /Дейли Телеграф/ Не трябваше много време за представителите на държавите, участващи в съвещанието в Монтрьо, за да открият, че въпросът за Теснините е толкова пълен със спорни – да не кажем избухливи – работи, колкото бе и по-рано. Няма защо да се търсят далеч главните причини за това. Една причина е Цариград; друга е влиянието върху флотската сила в източно Средиземно море.

Русия е хранила от векове надежда, че един ден ще стане господарка на Цариград, и в 1915 г. Англия и Франция обещаха, че тази голяма награда ще бъде нейна в деня на победата. Но когато Русия се оттегли от войната, болшевишкото правителство формално се отказа от всичките стари цариградски честолюбиви стремежи. Обаче, обстоятелството, че те могат да съществуват в друго облекло, се сочи от крайно изключителните домогвания, които Литвинов вчера разви в Монтрьо. Наистина, той свърза с Русия другите крайбрежни черноморски държави, но на практика Черно море може да стане толкова руско езеро, колкото Азовско море, ако на никоя друга държава, освен на Русия, България, Турция и Румъния не се даде правото да прекарва военните си кораби през Дарданелите и Босфора.

Уравнителното разрешение би било минаване за всички или за никого и това е британското становище. Поради тази причина, Лозанският договор строго уреждаше минаването на военни кораби през Теснините. Но положението не е вече приемливо за съживената и силно националистическа Турция, която иска, като притежател на двата бряга на Дарданелите, да има върховната власт и да се пази сама. Когато Турция беше пълновластна в тази област, цялото Черно море, както и Мраморно море, три века подред бе всъщност затворено море и в отношението си към Черно море дипломацията винаги изхождаше от начала различни от тия за Балтийско море, въпреки тяхната географска прилика. Също така никога до преди Лозанския договор не бе правен опит да се отнасят към Дарданелите като към Суецкия канал, със същите права, дадени на всички страни и при отсъствие на всякакви ограничения. Средиземноморските флотски сили не могат да приемат руското твърдение, че Русия трябва да бъде в положение да изпраща ескадра в Средиземно море и после да я оттегля, ако стане потребно, в Дарданелите като в едно безопасно скривалище, където никакъв неприятел не може да се преследва. (…)

***

Съвещанието за Протоците

Монтрьо, 25 юни 1936 г. /Джорнале Д’ Италиа/ Ако се хвърли общ поглед върху работите на съвещанието ще се забележи преди всичко важността на исканията на Литвинов. С тях се цели да се добие свободното преминаване на съветските черноморски военни параходи в Средиземно море и обратно и да се запазят за флотите на другите страни ограниченията, предвидени от турския проект и правото на Турция да забранява техния достъп в Протоците. По тоя начин Съветите биха обезпечили сигурността на своите брегове в Черно море, биха предпазили от всяко нападение петролните средища в Кавказ и житните храни на Украйна и биха преместили своята южна морска отбранителна линия в Средиземно море, където биха могли бързо да разположат черноморската си флота. (…)

Япония, която досега се ограничаваше в ясно противопоставяне на искането на Турция да бъде арбитър на затварянето на Протоците с декларацията за тъй нареченото „състояние на заплаха с война“ даде основание да се предвижда, че тя ще има да казва още много работи. Що се отнася до страните, които заедно с Турция участват в Балканското споразумение, Румъния, която рискува, да бъде поставена като в затвор в Черно море от затварянето на Протоците, вече показа, че не желае да отделя безпокойството, което й вдъхва тая възможност от благосклонността към проекта, която й вдъхва приятелство с Турция, докато Югославия и Гърция заявиха, че са съгласни по начало.

По-трудно изглежда положението на България, която, стояща извън Балканското споразумение, се стреми към един излаз на Бяло море и не би желала да загуби добрия случай да го поиска, но от друга страна пък, тя не желае да създава усложнения на Турция, с която е свързана с един приятелски договор.

Промяната на режима на Протоците, предложена от Турция, е една много дълбока промяна, за да може да бъде така лесно приета от всички. Приемането на всеки международен надзор, който досега бе упражняван от комисията за Протоците, е например, една точка, която не може да не срещне съпротивления, защото това премахване би оставило ключа на Протоците в ръцете на турците и на силите, които биха имали с тях политически и морски спогодби.

***

Руски емигрантски печат

Резултатите от конференцията в Монтрьо

Париж 22 юли 1936 г. /Последни Новости/ Л. Неманов пише от Монтрьо: Новата конвенция за Протоците е несъмнено много голям дипломатически успех за СССР и Турция. Макар Съветският съюз да не можа да добие признаването на Черно море за затворено море на крайбрежните държави, той все пак застави англичаните да се откажат от упорито защитаваната от тях в продължение на повече от сто години теза, че Черно море е също такова открито море, както и другите морета, и да признаят на черноморските държави определени привилегии и преимущества, които все пак превръщат Черно море в полузатворено. Това е голяма победа, с която съветската дипломация има право да се гордее. Но още по-голяма дипломатическа победа спечели Турция. Новата конвенция й предоставя почти неограничен суверенитет над Протоците. За да се подчертае още по-силно възстановяването на нейния суверенитет над Протоците, Международната комисия за Протоците бе премахната. От гледна точка на добре разбраните руски интереси, успехът на съветската дипломация в Монтрьо може само да бъде поздравен, тъй като това не е победа само на съветската дипломация, но и на интересите на Русия, които последната упорито и умело защитаваше. Новата конвенция за Протоците е, разбира се, далеч не пълно, но все пак съществено задоволяване на стремежите на всички руски правителства да се затвори Черно море за военните флоти на нечерноморските държави и да се добие правото за свободно минаване през Протоците на руските военни кораби.

Колкото се отнася до другите черноморски страни, имаше момент, когато човек можеше да се опасява, че България ще се откаже да подпише конвенцията, тъй като без надлежно изтълкуване, чл. 19 беше съвсем неприемлив за нея. Българската делегация възразяваше главно против дискреционното право на Турция да отваря Протоците за преминаването на военни кораби за оказване помощ на нападната страна в изпълнение на задължения по договор за взаимна помощ, една от участващите страни в който е Турция. Тая уговорка има, разбира се, предвид и Балканския пакт. Работата, обаче е в това, че тоя пакт е построен върху определението на нападателя, което бе установено с Лондонския договор за определяне нападението, който договор е подписан от всички балкански страни, освен България. Идеята за това определение е измислена от Литвинов и тя се състои в изброяването на дълга редица случаи, всеки от които се разглежда като неправомерно нападение. Някои от тия случаи, като се вземат под внимание господстващите на Балканския полуостров политически нрави и похвати, са извънредно опасни. Така например, съгласно Лондонския договор, организирането на чети и нахлуването им в територията на чужда държава се смята за непредизвикано нападение. Който познава балканските нрави знае, че при желание и с пари, не е трудно да се организира чета на територията на някоя от съседните страни и да се инсценира нахлуването на тази чета. Поради това, българската делегация настойчиво се стремеше,  посоченият член на конвенцията да бъде изтълкуван в смисъл, че определянето на страната-нападател, във всеки случай, ще стане съгласно процедурата, установена от устава на ОН, т.е. от Съвета на ОН. Това бе крайната отстъпка, на която бе съгласна българската делегация и наистина, по-скромно искане и по-голяма проява на добра воля и желание да не се попречи на сключването на конвенцията не можеше и да се иска. На последното общо събрание на конференцията шефът на българската делегация Николаев заяви, че България е съгласна да приеме чл.19, ако последното изречение на този член, даваше право на Турция да отваря Протоците във военно време за една от воюващите страни по силата на областен договор за взаимна помощ, бъде изтълкувано в смисъл, че определянето на страната-нападател ще се даде от Съвета на ОН. По общо съгласие, това тълкование бе вписано в протоколите на конференцията, при което турската, гръцката, френската, румънската и югославската делегации отдадоха дължимото на стремежа към споразумение, който бе проявен от българската делегация през всичкото време на работата на конференцията.

***

Значението на постигнатото в Монтрьо

Варшава, 26 юли 1936 г. /Полска Збройна/ Значението на промените, съдържащи се в новата конвенция за Дарданелите, сравнително не е голямо, особено за тия държави, които в бъдеще не ще бъдат силно заинтересувани в изпращането на собствена военна флота в областта на Черно море. Заслужава, обаче да бъде дебело подчертано обстоятелството, че успешно се извърши ревизията на един от най-важните договори, свързани с Версайския период и то не по пътя на свършените факти, а по тоя на мира и на дипломатическите разговори в дух на споразумение. Затова новата конвенция трябва да бъде смятана, от една страна, за голяма победа на турската дипломация, а от друга – за ценно доказателство, че е възможно постигането на споразумение между европейските държави в случаите, когато починът за ревизия идва по пътя на мира, на логичното мотивиране на необходимостта, а не по пътя на заканите и въоръжените действия. Успехът на конференцията в Монтрьо е голяма победа на нравствеността и на реда в европейските отношения.