site.btaВсичките ми книги са отговори на въпроси и решения на задачите, които си поставям, каза Иван Кулеков на представяне на новата си книга

Всичките ми книги са отговори на някакви въпроси. Те са решения на задачите, които си поставям. И колкото по-трудна задача се поставям, толкова ми е по-интересно да намеря решението. Това каза Иван Кулеков на представянето на новата си книга „Имаме земя, имаме вода и си правим кал“тази вечер в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.

По думите на модератора на срещата-разговор – Красимир Лозанов, това e сатиричен и поетичен сборник, който изследва абсурдите на настоящето – едновременно с тъга и хумор. Трудна е да се определи жанрово – това са кратки разкази, миниатюри, притчи, афоризми и илюстрации с фигурки от глина, изработени от самия автор. 

„Баща ми носеше вкъщи книги и миризмата на книги. Като много малко дете ходих заедно с него от къща на къща и носехме книги, защото тогава времето беше такова. Аз носех детските книжки за децата на селото, защото тогава на село имаше много деца. Баща ми носеше другите книги и дълго време разговаряхме с хората за това, което са прочели, и което искат да прочетат. Всяка седмица обикаляхме къщите за да говорим за книги. И сега, 60 години по-късно, отново имам щастието да говоря за книги в моето предаване", каза Иван Кулеков.

„Книгите са най-важното нещо за мен“, посочи той и каза, че заглавието е цитат от втората му книга „Ръкописи” от 1989 г., чието издаване е отнело дълги години. Дори на моменти си е мислел, че никога няма да може да издаде книга. 

Той разказа за срещата си с Божана Апостолова, която издава няколко негови книги и изрази благодарност към нея и издателство „Жанет 45“, както и на Красимир Лозанов, поел издателството след нея. 

В нейна чест, той пожела да се прожектира кратък запис от негов филм, в който говори поетесата. „Докато съм жив, тя ще живее в моето съзнание като един от най-важните хора, които съм срещнал по вече дългия си път. Всички ние, които тя издаде, сме нейни деца“, каза Кулеков.

Попитан дали съществува светла самота, Иван Кулеков поясни, че самотата не е лошо нещо. Той смята, че самотата е творческо състояние. Когато пише, човек не може да прави нищо друго – той е изцяло отделен от света. „Ти си в себе си и се опитваш да извадиш това, което има там. А това става точно в такова състояние, в самота“ каза той. Добави, че самотата никога не е весела и рядко поражда весели текстове или неща.

По думите му, в книгата има няколко основни теми – за селото, но не като селски бит, а като природа, земя, дървета и нощни звезди, за детството, което е най-важната част от живота на човека, когато той е невинен и приема с удивление всичко, което вижда, за любовта, която авторът смята, че е най-важната, и за смъртта. 

„Всеки един текст е отговор на въпросите, на които в един разговор аз не мога да дам отговор. В една предишна книга написах, че пиша, за да разбера какво мисля. Смисълът и думите в един по-добър вариант излизат през ръцете ми, а не през устата ми. Излизат много бавно. Има изречение, което съм мислил по цяла седмица. Или една дума, която съм се чудил как да сложа“, каза Иван Кулеков. Уточни, че в тези няколко реда, колкото е една миниатюра, всяка дума е важна. „Когато текстът е много малък и синтезиран, наистина всяка дума има значение и трябва да се намери точната дума, която да те изразява. И си мисля, че уникалността на всеки автор, на всеки писател, се състои в това колко добре той изразява себе си“, добави той.

По думите му,  ако човек може да влезе в своята дълбочина и да се изрази, тогава той е различен от всички други хора. В това именно се състои и нашата уникалност – да умеем да изразим себе си, смята той. 

„Когато влезем в своите дълбини, ние сме коренно различни. И ако можем да изразим тези дълбини, тогава ставаме уникални. Не всеки човек има времето и нагласата да се занимава със себе си и с нещата, които го вълнуват, за да изразява своята уникалност. Всички имаме някакъв друг живот, свързан с ежедневието, който трябва да живеем. Но това, което ме поглъща откакто се помня, е това, че се опитам да си отговоря на разни въпроси“, каза Кулеков. Изрази надежда, че един ден ще събере 30-40 текста от всичките си книги и ще може да каже: „Това е най-доброто, което съм написал".