site.btaНай-доброто, което може да се случи, е въобще да няма такъв доклад за напредъка на Република Северна Македония към ЕС, заяви евродепутатът Станислав Стоянов

Най-доброто, което може да се случи, е въобще да няма такъв доклад за напредъка на Република Северна Македония. Процесът по неговото създаване е опорочен, защото има регулярен теч на информация. Това заяви за БТА евродепутатът Станислав Стоянов от групата "Европа на суверенните нации" /"Възраждане"/ в кулоарите на Европейския парламент (ЕП) в Страсбург.

Комисията по външни работи на ЕП прие на 4 юни да се отложи гласуването на доклада за напредъка на Република Северна Македония (РСМ) към ЕС по предложение на докладчика за Република Северна Македония Томас Вайц. Предвижда се гласуването в парламентарната комисия да се състои на 24 юни, а в пленарната зала на ЕП в Страсбург - през юли.

Според Стоянов ЕП е поставен в изключително неприятна ситуация, защото изглежда, че тази институция не е обективна.

"Напротив – пробита е от трети страни, които би трябвало да са предмет на доклад, но в същото време се оказва, че те работят по неговото съдържание", каза Станислав Стоянов. 

Той очаква да види реакцията на европарламента и как ще защити репутацията и имиджа на една правова, демократична институция.

Най-важното за тези доклади е да бъдат обективни, ако не са, не виждам смисъл от тяхното съществуване, заяви евродепутатът.

Той припомни, че е изпратил писмо с искане за разследване, след което и всички български евродепутати са поискали същото.

И други евродепутати се присъединяват към това мнение и към позицията, че трябва да има някаква проверка, разследване да се види какво се е случило, посочи Стоянов. Нещата са много динамични, развиват се буквално в реално време, допълни той.

По думите на Стоянов докладчикът Томас Вайс е бил много компрометиран от самите власти в Република Северна Македония, защото те регулярно са изнасяли информация и са коментирали проекти за поправки, предложения, които дори не са били официални, като това дали да има думата „сегашна“ пред "македонска идентичност". Според Стоянов не е работа на един европейски доклад, който би трябвало да оценява напредъка на дадена страна, да признава каквато и да е идентичност.

Това досега не се е случвало. Докладите оценяват състоянието на държавите, на реформите в контекста на процеса на присъединяване, подчерта Станислав Стоянов. Той отбеляза, че "явно има желание да се направят някакви подаръци" на на Скопие.

Но защо се прави това и какво се търси е въпрос на дълъг разговор, коментира още той.

Според него Република Северна Македония с нищо не показва, че се стреми към членство в ЕС.

Тя има ясно разписани ангажименти, приети от правителство на Република Северна Македония през 2022 г., когато беше отблокиран процесът. Оттогава насетне абсолютно нищо не се е случило от тяхна страна, единствено се поставят нови условия, дори се предлага едва ли не първо Република Северна Македония да стане член на ЕС, а след това да правят промени в конституцията си, каза Стоянов.

Той подчерта, че "издевателствата върху хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония продължават". По думите му проблемът не е двустранен между България и Република Северна Македония, въпреки че някои хора се опитват да го определят като такъв. Става въпрос според евродепутата за защитата на човешките права, както и за проблем между Скопие и Брюксел.

"България отпуши процеса и Брюксел се зае да се случат поетите ангажименти от страна на Скопие", каза Стоянов. Той припомни, че има подписан договор за добросъседство, който е с два протокола.

Според евродепутата проблемът изобщо не е между София и Скопие.

"Дори София е изключително пасивна в момента, нашата дипломация почти няма никакви коментари, което не е добре," отбеляза Стоянов. По думите му, когато има неправда и нарушение на процедурите на парламента, които се отнасят до нас и сме потърпевши, е нормално да има някаква реакция.

Тези нарушения на етичните норми в ЕП, които са за сметка на България, не бива да остават подминати с лека ръка, каза още Стоянов.

На българите в Република Северна Македония той пожелава смелост и подчерта, че те не са забравени.

Ние работим за тях и го правим заради тях, за да могат да се чувстват по-спокойни като европейски граждани, а не да живеят в страх от това да бъдат уволнени, или ощетени по друг начин само заради това, че са се самоопределили като българи, заяви Станислав Стоянов. Той изтъкна, че ако Република Северна Македония иска наистина да стане член на ЕС, трябва час по-скоро да преустанови нарушенията на правата на човека.