site.btaОбщина Стара Загора: Културен афиш 16 юни – 22 юни 2025 г.

16 юни 2025 г. (понеделник)

„Нови отворени сцени – Н.О.С. +“ – първи театрален фестивал

„Магьосникът от ОЗ“ по Лиман Франк Баум
Спектакъл на Драматичен театър „Гео Милев“

„Вълшебникът от Оз“ повдига много важен за мен въпрос - Защо се оставяме да живеем в сивота?!? 

Мечтата ми е да накарам децата да мечтаят, да вярват в невъзможното, защото то е възможно, стига да се упражняваш достатъчно.  Да не се отказват да минат отвъд дъгата. Да помогнем на възрастните да се върнат в детството си. "Детето, то е бащата на човека..." пише Гьоте. Не затваряйте вратата на детската стая, оставете я отворена, за да може да се връщате в пъстрия свят на детството, където има добри феи, зли магьосници, говорещи птици, ходещи дървета. 

Мечтайте!

Всичко започва с един скучен избелял сив цвят, където дори хората са подивели и мислите им и мечтите им, ако има такива.  И единствено Дороти е цветно петно в сивата картина. Желанието й да попадне в цветната дъга е толкова силно, че предизвиква торнадо, което я откъсва от реалния свят и я отнася в света на приказките. В този нов, пъстър и красив свят тя израства и умствено и емоционално, открива приятелството, научава се да отгатва лицемерието и да се пази от злото. От историята отвъд дъгата излиза смела, умна, обичаща, пораснала.”
11:00 ч., Културен център „Стара Загора“

„Нови отворени сцени – Н.О.С. +“ – първи театрален фестивал

Официално откриване на фестивала
17:00 ч., Оперен театър

„Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт
Спектакъл на Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Дори когато се занимава със сериозни теми, театърът ни носи развлечение, доставя ни удоволствие. Има низши и висши видове развлечение — театърът обхваща и едните, и другите. Има по-слабо и по-силно удоволствие — последното произтича от голямата драматургия, то е по-богато и с повече последици.

Това пише Бертолт Брехт, авторът на пиесата „Майка Кураж и нейните деца“ и сам доказва, че и най-драматичният сюжет може да бъде пресъздаден така, че зрителите да се забавляват и едновременно с това активно да разсъждават върху събитията, оживели под прожекторите на сцената.

Мъките на войната, но и ползите от нея, спокойствието на мира, но и неговата разглезеност, грижата за хората, но и вроденият им егоизъм, възвишената човешка мечта, но и оскотяването, свободата да избираш, но и умишленият отказ от нея — в „Майка Кураж и нейните деца“ тези сблъсъци търсят своето разрешение.

Едно разтърсващо театрално забавление, по рецепта на Бертолт Брехт.

18:00 ч., Оперен театър                    

Изложба на участниците от Международен пленер по живопис „Дружба“
18:00 ч., зала „Байер“

„Нови отворени сцени – Н.О.С. +“ – първи театрален фестивал

„Римлянката“ по Алберто Моравия
Спектакъл на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"

„Аз съм проститутка!“ – казах накрая на глас, за да видя как ще ми подействат думите. Изглежда, че нямаха никакъв ефект.“ – Това е Адриана, жената от Рим във времето на Мусолини. Адриана е млада, бедна и много красива. Красотата на Адриана е начинът тя и майка ѝ да се измъкнат от бедността.

Сред множество мъже във фашистка Италия, съмнителни приятелства, измамени надежди, но и неотменима жажда за щастие и нескончаем порив към истинската любов – твърди Алберто Моравия – младостта и красотата не спасяват просто себе си, те спасяват света. Защото човешкият дух, емоционалната безпомощност, изолацията и екзистенциалната неудовлетвореност, безсмислието на сексуалната разпуснатост или пък на угасналата съпружеска любов изразяват извечната хуманистична нагласа към изкуството у Алберто Моравия със суровия му, неподправен стил, психологическото проникновение, умението му да разказва и способността му да създава автентични герои и реалистични диалози.

Защо „Римлянката“ се ражда за първи път на сцената в България? Защо през 2025 г. в НАТФИЗ? – Бързият отговор е, че днес театралното изкуство е длъжно да търси – там, където има висок художествен смисъл – вдъхновение и провокация; длъжно е да намира проявление и артистично удовлетворение. „Римлянката“ е творба за младостта и нейните надежди, апология за жената и нейната красота. Днес Академията разполага с такава актьорска амалгама, която може да срещне високата световна литература със съвременното театрално изкуство. Това е Класът на доц. Боряна Георгиева, който препуска в постмодернистичния галоп измежду слово, филм ноар и кабаре, сблъскани в схватката на комедията и драмата в днешен прочит на древноримската легенда за създаването на Вечния град, вечен - каквото е всяко голямо изкуство!

д-р Сава Драгунчев

20:30 ч., Културен център „Стара Загора“

Изложба на участниците от Международен пленер по живопис „Дружба“
18:00 ч., изложбена зала „Лубор Байер“

17 юни 2025 г. (вторник)

„Нови отворени сцени – Н.О.С. +“ – първи театрален фестивал

„Хамлет“ от Уилям Шекспир
Спектакъл на Театър Българска армия
Как историята за Хамлет е възможна? Нашият отговор е, че тя е възможна като приказка – ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ…

Затова ние нито се обвързваме с периода, в който се появява пиесата, нито търсим конкретните исторически параметри на описаните събития, нито разполагаме действието в съвремието ни. Мислим, че в случая същината се разкрива, ако на въпроса „кога“ отговорим с „някога“, като това приказно някога означава винаги. Този подход ни позволява да преживеем една истина, която надхвърля ограниченията на определени контексти и съобразените с тях интерпретации.

„ХАМЛЕТ“ е една от най-известните пиеси в света. Навярно мнозина от вас са чували кървавата ѝ история за младия принц, срещнал призрак, „полудял“, задал вселенския въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш?“, чийто отговор се търси до днес. Убил и бил убит, заедно с всички участници в неговото нежелание да разбере защо съдбата е избрала да се случи всичко. И ето ни днес – отново изправени пред гениалния текст, се потапяме в спиращия дъха свят на Шекспировия език и с най-искрени чувства се опитваме да ви разкрием отговора на Хамлетовия въпрос.

И така… макар нашата история да е към своя край, тази на нашия поет не е. Защото неговият паметник е вечен – не изсечен в камък, а изтъкан от стихове, и ще бъде помнен... докато думите се раждат от дъха, а дъхът от живота!
18:00 ч., Културен център „Стара Загора“

Димитър Маринов представя своите книги „Към сцената“ и „Към екрана”.

Комплектът съдържа двете книги от съвместния проект на актьора Димитър Маринов, издателство „Нитон” и издателство за образование и наука „Аз-буки”, в които носителят на „Оскар” споделя огромния си опит и дава практични насоки на всеки, избрал да тръгне по тези пътеки за изява на таланта си.
18:30 ч., зала първи етаж, РБ „З. Княжески“

„Обществен враг“ по Хенрик Ибсен

Спектакъл на МГТ „Зад канала“

Пиесата „Обществен враг“ от създателя на модерната драма Хенрик Ибсен добива важно значение и нов контекст през последните години в Европа. С елементи на политически трилър и семейна драма, тя поставя неразрешимия казус за липсата на свобода и истина в едно демократично общество. „Обществен враг“ разглежда добрата стара тема за личността срещу системата, но в света на постистината, медийната манипулация и необратимия стремеж на икономически прогрес на човечеството. „Обществен враг“ е и самотен вик за рестарт на цивилизацията във вече трудно различимия симулакрум между истината и лъжата, между познанието и привидната полза за обществото. Или както цитирания в спектакъла Ги Дебор казва: „Обществото официално се е обявило за общество на спектакъла. Да си известен извън отношенията на спектакъла, вече означава да си известен като обществен враг.“

20:30 ч., Оперен театър

18 юни 2025 г. (сряда)

„Нови отворени сцени – Н.О.С. +“ – първи театрален фестивал

Представяне на книгата на Петър Денчев „Употреба и функция на пространството в театралния спектакъл“. Книгата ще бъде представена от театроведа Албена Тагарева.

Част от програмата на фестивала „Нови открити сцени +“ на ДТ „Гео Милев“ Стара Загора.
17:00 ч., зала първи етаж, РБ „З. Княжески“

„Масло от кипарис“ от Орлин Дяков
Спектакъл на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора

„Ще разкажем една история за това, че не трябва да забравяме мечтите си, че голямата, истинска и единствена любов, е някъде там зад ъгъла и не се интересува от годините, от мястото и от миналото. Ще я разкажат един полицай, който е искал да стане балетист, една счетоводителка, която е мечтала за големите оперни сцени, един мъж, който най – накрая среща любовта, едно момче, което вместо лекар е станало търговец, една жена, която вместо да е вътрешен дизайнер е домакиня и… а, да – едно тичащо наоколо момиче, което нищо не разбира. Може би има шанс да сбъднат мечтите си, както го има всеки един от нас...”
18:00 ч., Културен център „Стара Загора“

Концерт на хор „Open Voices“, Германия и на Дамски камерен хор „Da Capo“. 
Гостите от Германия са с ръководител Антон Рогенщайн - пианист, органист, диригент и аранжор. Хор „Open Voices“ е смесен. Като проект за България са събрани 22 певци от 3 различни хора. Репертоарът им е главно госпъл. 
Домакините са Дамски камерен хор „Da Capo“ (на итал. „Отначало“) при читалище „Родина“. В края на 2022 г. се сформира формацията, съставена от дами, почитатели на музиката, част от които бивши възпитанички на Детски хор и Хор девойки „Родина“. Техен създател и диригент е Добринка Койнова-Бирман, също бивша хористка, която стартира кариерата си като вокален педагог и помощник диригент в хоровата Школа на Читалище „Родина-1860“ още в края на 80-те години.
Вход свободен.

18:30 ч., Художествена галерия

Йордан Атанасов представя Клуб „Поезия“ при Народно читалище „Даскал Петър Иванов-1988“.
18:00 ч., къща музей „Гео Милев“

„Нови отворени сцени – Н.О.С. +“ – първи театрален фестивал

„Как погребахме Сталин“ от Артур Соломонов
Спектакъл на театър „Матей Вишнек“, Румъния

„Как погребахме Сталин“ от Артур Соломонов е сред новите заглавия на театъра в град Сучава, Румъния. Спектакълът е режисиран от Теодор-Кристиан Попеску и представлява национална премиера, тъй като това е първият път, когато този текст е поставен на сцена в Румъния.

„Как погребахме Сталин“ разглежда удивителната пластичност на човешката психика, нейната готовност при определени условия да имитира някои от най-тежките и вредни практики на тоталитарното минало, които ни

преследват и днес. Миналото е оставило своя отпечатък по доста дълбок начин върху настоящия момент и е много вероятно да стане бъдеще. Текстът на Соломонов ни показва с каква простота и умение може да се трансформира човек в тиранин и същевременно колко лесно тези, които го подкрепят, му позволяват да стане такъв. Темата, предложена от Артур Соломонов, ни позволява да изследваме как сталинизмът покълва в душите на днешните хора. В опит да отговорим на този въпрос, не е възможно да останем само в зоната на сериозността, което е причината текстът да не е само релевантен и ужасяващ, но и забавен.

20:00 ч., Оперен театър

19 юни 2025 г. (четвъртък)

„Нови отворени сцени – Н.О.С. +“ – първи театрален фестивал

„Завръщане у дома“ от Матей Вишниек

Спектакъл на театър „Матей Вишнек“, Румъния

„Мисля, че в училище разбрах за първи път нещо за смъртта, когато бях на погребението на дядо ми. Беше и първата подобна церемония, на която присъствах. Разбрах само две неща: сълзите на майка ми (която избухна в плач при получаване на новината) и 4 дни по-късно, когато свещеникът ми каза да хвърля шепа пръст върху ковчега. Тогава изпитах, може би за първи път, усещане за необратим вакуум, изненадващо приятен и в същото време толкова труден за смилане.

19:00 ч., Културен център „Стара Загора“

20 юни 2025 г. (петък)

Фестивал „На зелено“  /20-22 юни/
(по отделна програма)
парк „Бедечка“

„Празник на слънцето, билките и водата“
Посрещане на изгрева и бране на билки
6:00 ч., Старозагорски бани

„Нови отворени сцени – Н.О.С. +“ – първи театрален фестивал

„Швейк през Третата световна война“ по Ярослав Хашек

Спектакъл на Драматичен театър  - Стара Загора

Пиеса, вдъхновена от класиката на Ярослав Хашек, но пренесена в бъдещето, където войната е не само на бойното поле, а начин на живот. Това е история за

„малкия човек” в сянката на големите събития и опита му да запази себе си, когато всичко се разпада.

Защо ни е Швейк? Нима повече от сто години след рождението си, той продължава да ни е необходим? Този нелеп дебеланко, това „недоразумение“ отново е

тук, за да ни върне усмивката и да ни позабавлява, но и да ни научи, че дори и в най-тежките   часове,  не  бива   да  изоставяме  надеждата.  Този  герой,   който  не  се  бори  с оръжие, а с искрената си човечност като че ли днес ни е изключително необходим. Опитвайки се да намери пътя си към спасение в репресивната военна машина, той ще

открие любовта и ще я загуби, ще пада множество пъти, но и ще се изправя, ще се забавлява и шегува разкривайки безумието на войната и абсурдността на насилието.

Швейк   е   едно   непораснало   дете   в   света   на   възрастните.   Един   лъч   светлина   или съкровищница на всичко онова, което сме загубили, когато сме изоставили наивността и чистотата си.  В свят, разкъсан от война и изгубил себе си, Швейк – малкият човек с голямо сърце ще  се сблъска с най-големия абсурд – да открие, че машините са станали по-хуманни от самите хора.

„Приключенията на добрия войник Швейк през Третата световна война“ е история за любовта – единствената сила способна да ни спаси. За вярата, която ни води и надеждата без която не можем.

18:00 ч., Културен център „Стара Загора“

„Коприна“ по Алесандро Барико

Спектъкъл на Драматичен театър  - Пловдив

Спектакълът „Коприна“ на Драматичен театър-Пловдив е първата българска постановка, включена в официалната селекция на най-голямото театрално събитие в света – Театралната Олимпиада

В „Коприна“ по световноизвестния роман на Алесандро Барико търсещият човек достига до красотата през единствения познат път – саможертвата в любовта. Главният герой на разказа излиза от малкото пространство на търговията, прекосява целия свят, за да остане безмълвен пред красотата – единственото средство на цивилизациите, с което е възможно да прекосят времето. В империята на красотата човекът открива истинските размери на собствения си дух, осъзнава цената на обичта и смирението. Великата красота на любовта като крайна точка и цел на човешкото пътуване през живота е темата на този спектакъл. „Коприна“ е метафора на човешкото безпокойство.

Платоничната любовна история между френския търговец на копринени буби Ерве и безименно момиче, живеещо в японско владение, разгръща метафората на пътя като свързваща между различните цивилизации, поставя въпроса доколко те изобщо могат да бъдат съвместими, разкрива коренно противоположните разбирания за основни човешки категории като успех, печалба, цел на съществуването, обществена субординация, модерност и традиционност. Но над всички исторически събития, маркирани в спектакъла – бунтове в Япония, съд над литературното произведение на Бодлер „Цветя на злото“, акостирането на американските кораби, нарушили вековната изолация на Япония, превръщането на френското селячество в промишлен буржоазен слой – властва неизменно нещо, което покорява и източната, и западната цивилизации: необяснимата красота.
20:00 ч., Оперен театър

Доктор Рок фест – 21 -22 юни

(по отделна програма)

Античен форумен комплкс „Августа Траяна“

21 юни 2025 г. (събота)

VIII Национален фолклорен събор „С мирис на теменуги“

9:00 ч., салон на НЧ „Ахинора 2006“

„Празник на слънцето, билките и водата“
Откриване на празника със специалното участие на Ансамбъл „Славяни“ от Дом на културата Банновка, Болградски район, Украйна
10:00 ч., център, Старозагорски бани

„Дзак“ - Спектакъл за деца Държавен куклен театър – Стара Загора

11:00 ч., Куклен театър 

„Нови отворени сцени – Н.О.С. +“ – първи театрален фестивал

„Ботушът“от Лило Петров
Драматичен театър "Стоян Бъчваров", Варна
„Пиесата започва с едно от най-зловещите събития в българската история – избиването на регентите, министрите и народните представители на 2 февруари 1945 г. Динамичната ѝ драматургия ни разкрива последствията от тези убийства върху палачите и невинния свидетел, принуден да зарови ямата, в която са хвърлени телата. Образите са отлично изградени, а репликите им са точно намерени и съответстващи на характерите на героите. В съвременната ни драматургия „Ботушът“ е един от първите опити да се разкаже за това нечовешко деяние на комунистическата власт, наложена и укрепена от червената армия, окупаторът на Сталин. “Ботушът” звучи твърде актуално за днешните разделни времена, в които отново се избиват невинни хора от същата империя, явно непроменила се и след повече от 70 години. Този текст трябва да има своя среща с възможно най-широка публика“, подчертава писателят и драматург Емил Андреев.
„След премиерата на пиесата “Добролюб” от Лило Петров (награда на “Конкурс за нова пиеса” на НБУ 2019, номинация за награда ИКАР 2020), на българската театрална сцена за първи път се заговаря за една тема, по която се мълчи вече десетилетия. Зловещите машинации на репресивния комунистически апарат някак останаха заключени в документалните книги на Христо Христов, Вили Лилков и много други автори. Но рядко достигат до по-широка аудитория, а още по-рядко стават достояние на по-младата аудитория, която за огромно съжаление към днешна дата е крайно дезинформирана по темата.
Смелостта, която Лило Петров има, за да ни разкаже за жестокостта на тези самопровъзгласили се главорези, издавали смъртни присъди с лекота, трябва да бъде също така смело подкрепяна. Аз лично вярвам, че появата на автори като Лило Петров е напълно закономерна и абсолютно нужна на българската театрална сцена. И съм сигурен, че пиесата „Ботушът“ няма да остане незабелязана“, отбелязва писателят и сценарист Александър Чобанов.
19:00 ч., Културен център „Стара Загора“

Фестивал „На зелено“  /20-22 юни/
(по отделна програма)
парк „Бедечка“

Доктор Рок фест – 21 -22 юни

(по отделна програма)

Античен форумен комплкс „Августа Траяна“

22 юни 2025 г. (неделя)

„Забравеният рожден ден“ - Спектакъл за деца Държавен куклен театър – Стара Загора

11:00 ч., Куклен театър 

Фестивал „На зелено“  /20-22 юни/
(по отделна програма)

парк „Бедечка“

Изложби:

РБ „Захарий Княжески“

Изложба „Стара волнодумница“ на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, фоайе първи етаж

Изложба от колекциите на РБ „Захарий Княжески“ „…България заслужава да се потрудим за нея“ – 175 години от рождението на Иван Вазов,

фоайе първи етаж

Изложба „Кодове на идентичност“ на Национален антропологичен музей към Институт по експериментална морфология гостува в РБ „Захарий Княжески“, фоайе първи етаж

Може да бъде разгледана до 30 юни 2025 г.

Художествена галерия:

Изложба

„Една непозната колекция“ – творби от резиденцията на Вълко Червенков

Изложба

„Ракурси на битието“ – 80 години от рождението на Белин Мартинов

Изложбена зала „Лубор Байер“

Изложба на участниците от Международен пленер по живопис „Дружба“