site.btaВъв врачанския музей представиха експозиция с факти за Иван Тодоров – Горуня, организирал неосъществен преврат срещу Тодор Живков

Във врачанския музей днес беше открита експозиция, свързана с шестдесет годишнината от смъртта на Иван Тодоров – Горуня. Той е известен с това, че е единственият дръзнал заедно със свои съмишленици, да организира преврат срещу Тодор Живков, който не се осъщества. Мразен от едни и обичан от други е бил Горуня, каза за БТА уредникът в отдел „Най-нова история“ към Регионален исторически музей (РИМ) – Враца Велик Клюнков. 

Той добави, че Горуня е легендарна личност, активен деец и партизанин във Врачанско. Роден е през 1916 г. в с. Горна Кремена (община Мездра). В своите млади години се занимава с каменоделство. Още като малък получава прякорът Горуня, което ще рече дъб, понеже е бил здрав, висок и снажен като дървото, посочи Клюнков. Семейството му изкарва прехраната си с дребно земеделие, животновъдство, каменоделство и са познати в населеното място като честни, трудолюбиви и селски хора. 

Горуня, който от малък остава полусирак, след смъртта на баща си, завършва прогимназия в родното си село, опитва се да учи в земеделско училище в Мездра, където разбира, че трудно ще достигне нужното ниво на образование и напуска училището, според изнесените данни на Клюнков. Връща се на село, където става чирак на шивача Симеон Панчев. Той го учи на занаят и му става учител по родна и световна история. Панчев му разказва за социалистическото движение в България. Младежът се интересува от ранните борби на Българската коминустически партия (БКП), приноса на идеологическите възгледи на Димитър Благоев, Гаврил Георгиев, Иван Еньовски и др. Всички истории разказани от комуниста Симеон Панчев запалват завинаги искрата на надеждата, за промяна в обществения и държавния строй и правят Иван Тодоров-Горуня предан до гроб на левицата, каза Велик Клюнков. 

Първото проявление на неговата обществена позиция е стачка, организирана през 1934-та срещу отказа на дружество „Циклоп“ да вдигне надниците и да намали работния ден на осем часа. Стачката постига своите резултати, но Горуня е уволнен. Следват членства в Работнически младежки съюз (РМС), Българска работническа партия (БРП) и активна политическа дейност, заради която е осъден на седем години и половина затвор. Изпратен е в сливенския затвор, от където избягва през 1941-ва година. По време на Втората световна война участва в комунистическото партизанско движение и е известен като първият партизанин във врачанско. Горуня придобива голяма популярност не само в този край, а и в цялата страна. Проявява се като добър оратор, дисциплиниран, решителен и предан на каузата, разказа Велик Клюнков. 

От 1941 до 1944-та е политкомисар на партизански отряд „Гавраил Генов“, който действа в района на Враца и Бяла Слатина. Интересен факт е, че за главата му властта предлага награда от 300 хиляди лева и въпреки тази съблазняваща сума никой от неговите не го предава, разказа още Клюнков. 

След 9 септември 1944 г., благодарение на своите заслуги в партизанското движение, Горуня става партиен ръководител във Врачанско, кандидат-член и член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП). Има много предположения защо се е стигнало до разрив в отношенията между него и Тодор Живков, каза Клюнков. Според един от ятаците на Горуня - Петко Цонев, става въпрос за кооперативните стопанства, в които Горуня е бил твърдо убеден и освен че е участвал в тяхното създаване и укрепване се противопоставя открито срещу политиката на Тодор Живков за ощетяване на стопанствата. Заради откритата опозиция срещу Тодор Живков той бива изпратен в Тунджа, Ямболско, но и там Горуня спечелва симпатиите на народа, казва Велик Клюнков. Последва ново преместване на Горуня и назначаването му за зам. министър на земеделието (1961-1962) и председател на Комитета по водно стопанство на Министерски съвет. 

В различните хипотези за разрива на отношенията им има и данни за това, че режимът, който утвърждава Тодор Живков, е диктаторски и не се зачитат чужди мнения, но една от застъпените версии е, че след свалянето на Йосиф Сталин от власт в Съюза на съветските социалистически републики (СССР) настъпват промени, които водят до разцепление в комунистическата идеология в световен план.  

Мотивирани от събитията в Кремъл Горуня и съратниците му решават, че е дошъл точният момент да свалят Тодор Живков от власт. С него са редица влиятелни личности от врачанско, софийско, плевенско, монтанско, сред тях има партизани, генерали, полковници, журналист, служители на държавни ведомства. 

Планирано е било превратът да се състои в един съботен ден по време на пленум на БКП на 14 април 1965 г. Малко преди набелязаната дата част от заговорниците са арестувани, а главният организатор Иван Тодоров – Горуня се самоубива на 8 април. „Спорни са данните за версията за смъртта му. Мнозина приемат, че е убийство замаскирано като самоубийство. Лично аз съм се срещал с хора, които са познавали Иван Тодоров – Горуня и според техните разкази той е бил добър, честен, всеотдаен и работлив човек. Интересен факт е, че всички те категорично отричат версията за самоубийство и смятат, че е бил убит от агенти на Държавна сигурност“, казва Велик Клюнков.  

В музея във Враца са представени фотоси, изрезки от медии с факти за живота му и неговата дейност като първия партизанин във врачанско и човекът, организирал неосъществен преврат срещу Тодор Живков – председател на Държавния съвет на Народна Република България и генерален секретар на ЦК на БКП от 1954 г. до 1989 г.