Два законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането бяха приети на първо гласуване на заседание на Комисията по икономическа политика и иновации към Народното събрание, проведено днес.
Гласуваните две предложения за изменение на законодателкството у нас включват законопроект, внесен от Министерски съвет, който цели въвеждането на изискванията на европейска директива в българското законодателство относно застраховката "Гражданска отговорност" и предложение на депутата от ГЕРБ-СДС Иван Минев и група народни представители относно въвеждане на т. нар. специална давност, касаеща срока, в който постадалите могат да пледират към застрахователя за изплащане на обезщетения при водене на съдебни дела.
Законопроектът, внесен от Министерски съвет, бе предствен от заместник-министъра на финанисите Галя Димитрова.
С предложения от Министерски съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането се предвиждат промени в националното законодателство, които произтичат от въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2118 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 година за изменение на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Директива (ЕС) 2021/2118).
Предлага се въвеждане на нова дефиниция за "превозно средство". Досегашната дефиниция на "моторно превозно средство" не отразява съвременното развитие на техниката в областта на превозните средства, които включват нови категории превозни средства, задвижвани със собствен двигател.
Предвижда се удостоверенията за застрахователни претенции да се издават централизирано от гаранционния фонд въз основа на данните за застрахователни претенции, съдържащи се в поддържания от него електронен регистър. В тази връзка са предвидени промени на системата "бонус-малус" – т.е. коригиране на застрахователната премия по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в зависимост от предявените претенции.
В съответствие с директивата се актуализират размерите на минималните застрахователни суми по задължителна застрахова "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Въвежда се хармонизиран механизъм на ниво ЕС за гарантиране вземанията на увредените лица в случаи на неплатежоспособност на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Отстранят се пропуски при транспонирането на Директива (ЕС) 2016/97 относно разпространението на застрахователни продукти.
Съгласно стартирана от ЕК процедура за нарушение срещу България се отменят разпоредби, които са в противоречие на директивата, тъй като определят тавани на обезщетенията за увредените лица за понесени неимуществени вреди, които са по-ниски от минимланите суми по директивата.
Направени са предложения за усъвършенстване на уредбата на независимия финансов одит на застрахователите и презастрахователите. Въвеждат се възможност застрахователите да създадат условия за предявяване на застраховтелни претенции по електронен път.
Въвежда се също така регистрационен режим за организиите за провеждане на професионално обучени на лица, които извършват дейност по разпространение на застрахователни продукти от застрахователен профил.
"В заключение бих искала да кажа, че законопроектът беше внесен за разглеждане от 49-тото и 50-тото Народно събрание, но не бе разглеждан. На 14 ноември 2024 година е получено мотивирано становище от ЕК по процедура за нарушение срещу България неуведомяване в срок на Европейската комисия за мерките за пълно въвеждане на Директива (ЕС) 2021/2118, чийто срок за транспониране е 23 декември 2023 г. Следващата фаза е предявяване на иск срещу Република България пред Съда на Европейския съюз", каза Галя Димитрова.
Народният представител Иван Минев представи предложението си за изменение на Кодекса за застраховане пред комисията, който предвижда създаването само на една алинея, която въвежда т.нар. специална давност.
Давността е срок, след изтичането на който се погасяват определени права, респективно задължения, обясни той.
Минев посочи, че предложението е свръзано с казус, който най-често се наблюдава при пътнотранспортни произшествия със смъртни случаи или тежко пострадали. По думите му застрахователите често отказват да изплатят средватата по застраховката на виновния водач, като посочват за основание, че той все още не е признат за виновен от съда.
"Такива дела могат да се забавят 5, 6, 7 години и повече", каза Минев, добавяйки, че след приключването на делото с осъдителна присъда, застрахователите използват изтичането на 5-годишния давностен срок по застраховката "Гражданска отговорност", за да не изплатят обезщетението. За да се реши този проблем, предложението на народния представител предвижда срок до 1 година, след като бъде осъден виновният, близките и пострадалите да могат да предявят претенциите си към застрахователя.
По време на заседанието, което се водеше от заместник-председателя на комисията Александър Иванов, бяха представени множество становища, включително на Комисията за финансов надзор, Гаранционен фонд Застраховане, Търговската колегия при Върховен касационен съд, Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на застрахователните брокери, Европейски център за транспортни политики.
Законопроектът, внесен от Министерски съвет, получи положително становище от всички представители на оранизации и институции, като зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Пламен Данаилов помоли за по-дълъг срок за внасяне на предложения за изменение и допълнения по проекта, тъй като е небходима още работа по прецизирането на текстовете.
По думите на Данаилов е важно този проект да бъде одобрен, тъй като България трябва да изпълни изисакнията на европейските директиви. В процеса на дебатите по време на заседанието Данаилов обясни, че новият закон предвижда застрахователите сами да определят политиката си по отношение на "бонус-малус" системата, като всеки застраховател ще бъде длъжен да обяви критериите, които ще прилага. Законопроектът предвижда и възможност застрахователите изобщо да не прилагат "бонус-малус" системата.
В отговор на въпрос на народния представител Климент Шопов от "Възраждане", Данаилов обясни, че предложените промени не предвиждат застраховката да бъде върху водач, като регулацията ще си остане както в момента – върху превозно средство.
Законопроектът на народния представител Иван Минев относно т. нар. специална давност получи принципна подкрепа от КФН, но с уговорката, че е нужно събирането на допълнителни становища за по-ясна оценка на въздействието.
За разлика от регулатора, останалите организации, взели участие в заседанието, или нямаха становище, или изразиха отрицателно такова.
Съдия Костадинка Недкова изрази категорично отрицателното становище на Търговската колегия на Върховния касационен съд. По думите ѝ, при изтичането на давност не се погасяват права и вземания, а се погасява само правото на принудително вземане. Тя изброи множество аргументи защо мотивите към законопроекта не са основателни, включително че при съдебни дела размерът на обезщетението се определя към настоящия момент, а по него тече законна лихва.
"Това не е работеща норма, да не говорим че дава идеята за първи път в българското законодателство по едно и също вземане да текат два давностни срока", каза тя.
/ЕС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
