site.btaПредставяне на книгата „Царска България (1879–1946)“ ще се състои в „Дом Витгенщайн“ във Виена днес, 12 юни

Представяне на книгата „Царска България (1879–1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)“ - с автори Петър Стоянович и Ивайло Шалафов, ще се състои днес, 12 юни, от 18:00 часа местно време в Галерия Партер на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, Австрия. Това обяви екипът на института за рубриката „БГ Свят‘ на БТА. 

Събитието ще бъде на български език и ще протече с участието на авторите. 

„Царска България (1879-1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)“ на проф. Петър Стоянович и доц. Ивайло Шалафов е луксозно издание с над 650 снимки, повечето от които се публикуват за първи път. Книгата разкрива историята, структурата и биографиите на владетелския двор в годините на Третата българска държава, отбелязва блогът на българите в Австрия „Меланж булгарен“. 

Изданието публикува интервю на Елица Ценова с проф. д-р Петър Стоянович. Ето и част от него: 

След 1944 царската тема е слабо застъпена в научните изследвания. Дойде ли времето тази ниша да бъде запълнена и възможно ли е вече тя да се изследва без емоции и страст?

- До много скоро царската тема в България беше разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Основания за подобно отношение след 1944 г. има много – при комунизма „царското“ е поставено под почти пълна забрана, а научни изследвания и архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на властта историци и литератори.

След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени издания. Заблуден от масовостта и декларативността на повечето текстове, през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател, без тя да изисква типичната за всяка друга област на познанието задълбочена експертиза.

Слава Богу, последните десетина години показват сериозна промяна на горната практика. Периодът на Третото българско царство се нареди сред важните теми на съвременната ни историография – място, което той заслужава.

По какво българският царски двор се отличава от останалите такива в Европа в този период?

- Е, няма как да няма разлики в новосъздадена България на фона на столетни монархии! Разликата е най-вече в мащаба, не в качеството или в наличието на необходимите длъжности и задължения.

Има ли нещо общо, което обединява владетелите на Третото българско царство?

- Александър, Фердинанд и Борис (оставям Симеон настрана поради възрастта) са много различни и на моменти противоположни. Но и тримата са обладани от намерението да служат на България, превръщайки я в европейска държава. И – колкото и да е странно – успяват за невероятно кратък срок.

Книгата обхваща много съществен период от българската история – време, в което България категорично поема своя европейски път. Могат ли да се направят паралели с годините след 1989 г, когато страната ни отново търси своята европейска идентичност?

- Разбира се, макар повечето паралели да са тъжни и в наш ущърб днес. Факт е, че в края на XIX и началото на XX век – само за едни никакви 25 години, България стана европейска държава, което ние днес още догонваме.

Подхванахме темата за паралелите между „тогава“ и „сега“, така че ще Ви попитам кои са за Вас най-отчетливите прилики между политическия и обществен живот, който Вие изследвате, и този, който наблюдаваме днес?

- За да го кажа накратко: нищо ново под слънцето.

Но е факт, че през последните десетилетия България е управлявана от все по-необразовани и непочтени хора. И виждам, че това от изключение се превръща в тенденция.

Ние сякаш с лекота вярваме, че сме изключителни и неповторими като народ. Имаме ли реална база за такова самочувствие или то лежи на псевдопатриотични лаври?

- Твърденията трябва да почиват на доказателства, а постиженията – на сравнения. Иначе до гроб ще се бием в гърдите, че „от Витоша по-високо нема“. Патриотизмът е прекрасно чувство, но не помагаме на България, ако той няма покритие в действията на нацията.

Цялото интервю може да прочетете тук. 

*

Проф. д-р Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София. Завършва Немската гимназия и Виенския университет с две специалности: „Обща история" и „Източна и Югоизточноевропейска история". Магистър (1995) и доктор на философията (1998) на Виенския университет. Дипломат (1998-2001) и политик (2001-2010). Автор на множество статии и на научния труд „Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд през погледа на австро-унгарската дипломация 1894-1899 г." (ЛИК, 1999 г).

Доц. д-р Ивайло Шалафов е роден през 1976 г. в София. Завършва специалност „Теология“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2001-2002 г. е хоноруван асистент в Богословския факултет на СУ. Щатен преподавател в същия факултет – асистент (2002-2004), старши асистент (2004-2007), главен асистент (2007-2013). Защитава докторска степен в областта на История на Българската православна църква с дисертационно съчинение на тема „Княз Фердинанд I и Българската екзархия в периода 1887-1908 г.” Хабилитира се като редовен доцент по Църковна дипломация и протокол в СУ „Св. Климент Охридски“ с монографичен труд „Йерархичност и порядък“ (2013). Автор на пет монографични книги и десетки статии из областта на история на Българската царска династия, Третото българско царство, Катехетиката, Църковната дипломация и протокол.