Мисля, че е дошло време поезията да заеме функцията си и да не е маргинален жанр, а да има повече социални послания, защото е много важна. Поезията е най-чистата и концентрирана литература. Това каза пред БТА поетът и фотограф Владислав Христов, автор на книгата „Маслен нос". Той беше на Пролетния панаир на книгата пред НДК.
„Маслен нос“ е продължение на „Пойни птици“, защото е на сходни теми и е един метатекст, каза авторът. В „Пойни птици“ действието се развива в среда с птици и животни, и беше като разходка в природата, където на мен и на героите се случваха различни неща, чрез които се опитвах по някакъв начин да осмисля случващото се между нас, хората.
В „Маслен нос“ действието е на морския бряг. Става дума за едно общество, което се е преселило на морския бряг и на това антиутопично общество му се случват неща, които го довеждат до крайност. Изданието е една мистификация, защото се сещаме за географското понятие от Черно море, а всъщност това е името на едно куче, което също живее сред хората, разказа Христов. Парадоксът е в това, че то проявява много повече човешки качества отколкото самите хора. За мен „Пойни птици“ и „Маслен нос“ са книги на човешкия абсурд. И двете са написани с идеята поезията да има отрезвяващо действие върху читателя, отбеляза авторът.
На въпроса защо срещите на читателите са важни, Владислав Христов отговори: "Пишещият човек не трябва да губи връзка с читателя. Читателите са котвата на автора- изгуби ли я, става бегач на дълги разстояния, губи връзка със самото бягане. Писателят трябва да бъде емпатичен, да бъде близо до читателя - това ще бъде полезно за неговото творчество". Според Христов, "ако един писател стане себедостатъчен, това е неговият край".
/ТС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
