site.btaЗнанието е най-конвертируемата част от живота на съвременните общества, посочи ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев

Знанието е най-конвертируемата част от живота на съвременните общества, посочи ректорът на Софийският университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев във Вършец, по време на закриващата конференция по проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Българската телеграфна агенция (БТА) изпълнява с подкрепата на Европейската комисия (ЕК).  По думите му знанието има универсален характер и променящата се ситуация на 21 век показва, че битката ще бъде в три основни области – за природни ресурси, за нов тип енергия за новите технологии и квалифицирания човешки потенциал.

„Ето защо инвестициите в образованието, в науката действително са ключови и там нещата се развиват с изключително бурни темпове. Българските висши училища, вкл. и Софийският университет, се вписват добре в рамката на политиките, които се водят в Европа и света. Разпознаваеми сме, желани партньори сме в множество научни проекти и сфери. Технологично се създадоха много нови средища благодарение на инвестиции от Европа, национални инвестиции, създадоха се множество центрове за върхови постижения, центрове за компетентност, където от една страна имаме обединение на човешкия потенциал в България, различни институти си партнират, структури на Българската академия на науките (БАН) са включени вътре. Същевременно се доставя техника, която действително позволява да се извършват такъв тип изследвания. И най-важното – младите хора да бъдат включвани много бързо в тази изследователска дейност, защото за тях това е действително вълнуващо приключение – от аудиторията и теоретичното знание да можеш да влезеш в местата, където то се прилага на практика“, посочи проф. Вълчев.

На второ място той изтъкна това, че през последните години благодарение на европейски средства и на национално финансиране българските висши училища все повече и по-хармонично се вписват в европейското образователно пространство.

„В ход е създаването на така наречените Европейски университетски алианси, където ние партнираме с множество университети в Европа, така че младите хора вече не се идентифицират единствено и само с националното образователно пространство. Встъпвайки в българско висше училище, те могат за определен период от време да продължи своето обучение в партньорски университети“, каза той.

По думите му България трябва да приключи с този комплекс  за малоценност на едно затворено пространство, наследено от годините, които вече останаха далеч зад нас. „Светът е отворен, ние сме отворени като общество към света и мисля, че лека полека тези стигми, за които вчера говорихме – за Балканите, за размириците, за проблемите, които се създават на Балканите, ще бъдат преодолени“, обясни проф. Вълчев.

На трето място той изтъкна възможността, която имаме през знанието и науката, да направим страната много по-разпознаваема и да чертаем един по-позитивен неин образ. Професорът даде пример с последната ни антарктическа експедиция, която по думите му е била много добре отразена от специалния кореспондент на БТА там.  

„Инвестицията в един такъв проект, какъвто е тази експедиция, предизвиква огромен респект в иначе утвърдени страни с дълги научни постижения. Един кратък престой, който направихме на връщане в Комодоро Ривадавия - акостирането на кораба, предизвика "цунами" на българщина. Нашият посланик там каза: „За една година аз не успях да направя това, което се случи заедно с вас“. Всеки ден ние бяхме в медиите, всеки ден се чуваше името на България, на нашия посланик, всеки ден се чуваше името на Софийския университет. И неслучайно там сключихме договор и с един огромен университет, какъвто е университетът на Патагония“, разказа ректорът на СУ.

Той подчерта, че политиките в сферата на образованието трябва да станат устойчиви. „И аз винаги съм пледирал, че проектното начало е нещо добро, но ние трябва като държава да превърнем самото финансиране в устойчиво, а проектите да ни разширяват възможностите. Защото в момента проектното финансиране някак си надделява над устойчивото финансира на самите висши училища“, каза още проф. Георги Вълчев.