site.bta„България след Чернобил“: за БТА проф. Димитър Вацов разказва за отражението и дезинформацията в България след Чернобилската катастрофа

В началото на 2025 г. започва редовен семинар на тема „България след Чернобил“, чийто организатори са Центърът за академични изследвания София и Институтът за изследване на близкото минало. В рамките на семинара Димитър Вацов, професор по философия в Департамента „Философия и социология“ на Нов български университет представя изследването „Българският Чернобил: Археология на моралния дебилизъм“, чрез което авторът проучва събитията след катастрофата в Чернобил и отражението в България.

За БТА проф. Димитър Вацов разказва за причините да направи проучване за мащабите на дезинформация в България след Чернобилската катастрофа. За своето проучване той използва и секретните бюлетини на Българската телеграфна агенция (БТА) по темата.

Ето какво разказа за своето изследване проф. Вацов пред БТА:

„Темата за Чернобил общо взето е болезнена за много хора в България. По-младите поколения, които не са преживели директно Чернобил обикновено имат възбуден от семейната памет усет за това, че тогава се е случило нещо страшно нередно и, че в България властите не са реагирали както трябва.“

Проф. Димитър Вацов разказва, че по време на Чернобил, в началото на май е бил гимназист в осми клас и били изпратени на селскостопанска бригада да берат спанак и пресен лук точно в дните на радиоактивните дъждове. На третия ден бригадата е спряна от директорката на Класическата гимназия в София.

Години по-късно проф. Вацов гледа продукцията на HBO за Чернобил, която предизвиква интерес да проучи документи по темата и установява, че няма никакви изследвания в българската и историческата наука. Здравните власти не са направили статистика какво се случва в България след Чернобил. Радиолозите са събрали данни, които не са добили достатъчна публичност. България е бяло петно в много от международните атласи за радиацията, заедно с Албания, която е може би най тежко затворената тоталитарно тогава страна в района. Другата страна е Португалия, защото до нея не е стигнал радиационен облак, разказва още проф. Вацов.

Първите оповестени данни, които достигат до населението, са едва на 7 май, седмица след като радиацията вече е дошла в България. По Българската телевизия Любомир Шиндаров, заместник-министър на здравеопазването и главен санитарен инспектор и Иван Пандев, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ), съобщават, че в България има радиация и препоръчват две-три най-елементарни мерки, които са недостатъчни. На 24 май с прессъобщение в БТА е обявено, че цялата радиация и целият проблем с радиацията са изчезнали. Съобщението е препечатано във всички тогавашни медии. Така българското население е оставено без защита, допълва проф. Вацов.

Мерките, които е трябвало да бъдат предприети се отнасят до завишаване личната хигиена, като по-често миене на ръцете, да не се консумират определени зеленчуци, а тези които се консумират да се измиват обилно с вода, месото и сиренето да се изкисват и ред подобни мерки, които обезпечават хигиената. В армията целият набор от тези мерки е предприет, уточнява проф. Вацов.

Тогавашният министър на отбраната генерал Добри Джуров и началникът на тила на българската армия генерал Стоян Събев предприемат всички необходими мерки за войниците. Взети са мерки и за защита за висшата номенклатура. Управляващите тогава действат напълно рационално и взимат за себе си – чрез Управлението за безопасност и охрана (УБО) към Държавна сигурност всички възможни мерки, но съзнателно отказват да въведат подобни за българското население. Зашитата за населението е нулева по данни на изследваните от проф. Вацов документи.

Сред документите, които са обект на проучване от страна на проф. Димитър Вацов, са и секретните бюлетини на БТА. Правителствената номенклатура, за която чрез УБО са взети мерки е същата, която по онова време получава секретните бюлетини С-2 и С-3, около 200-300 души. Това са хората, които получават храна от специализираните ресторанти на УБО и които посещават официалните резиденции. Същите тези лица са запознати от информациите в бюлетините какви мерки се взимат по света, включително и за мерките в социалистическите страни. По този начин цикълът се затваря.

Най-богат е архивът с документи по делото, което се води в периода 1990 – 1994 г. срещу Григор Стоичков, заместник министър-председател на Народна република България (НРБ) и председател на Постоянната правителствена комисия за бедствия и аварии, и Любомир Шиндаров, казва проф. Вацов. Те са единствените комунистически функционери, осъдени за бездействието си, макар да са били пряко отговорни за това. Осъдени са само среден ешалон функционери, тъй като по-висшите официално нищо не са подписвали. По документите могат да се реконструират събитията ден по ден – какви заповеди излизат от институциите, сводките по измерванията окръг по окръг, час по час, казва още проф. Вацов.

За архива на Българската телеграфна агенция по темата проф. Вацов сподели, че той дава точна сравнителна перспектива какви мерки са предприети в България, спрямо мерките в другите европейски страни. Информациите в бюлетините на БТА показват ден по ден кога са взети мерки. Например в Румъния, където режимът на Николае Чаушеску, който се счита за по-ретрограден от този в България, още на 2 май, ден след като радиацията е вече на Балканския полуостров, дава предписания към населението и обявява, че има радиация. Същото се случва и в Белград. Затъмнение има във всички социалистически страни, но най-тежко е в България, допълва проф. Димитър Вацов.

В Народна република България, година след аварията в Чернобил, през 1987 г., се наблюдава повторен скок на замърсяване при животните в страната, който се дължи на пропуснатите мерки година по-рано. Фуражът от 1986 г., вместо да бъде унищожен, е прибран в складовете и година по-късно е раздаден за храна на животните. В резултат на това до магазинната мрежа на страната достигат млечни и месни продукти със завишени нива на радиация. Така пикът на радиационно замърсяване у нас се повтаря, а отговорни отново няма. Липсата на елементарни мерки, които са били известни на управляващите, но не са приложени, може да бъде квалифицирано като „морален дебилизъм“, казва проф. Вацов.

Много хора са засегнати от Чернобил, част от тежките радио-нуклеиди, дошли с Чернобилския облак, все още са тук и продължават да ни облъчват. Защото цезият е с период на полуразпад 30 години, другият елемент – стронцият има 80-90 години период на полуразпад, който тепърва ще започне да намалява, споделя в заключение проф. Димитър Вацов.

***

На 26 април 1986 г. в 1:23 ч. местно време при планирано спиране на Четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в СССР на територията на днешна Украйна, избухва взрив в реактор тип „РБМК-1000“.

По данни на Световната ядрена асоциация в момента на аварията загиват двама души. Около 600 служители в централата и пожарникари са облъчени с висока доза радиация, като 28 от тях умират до края на 1986 г. На радиоактивно замърсяване са подложени над 200 000 кв. км от територията на тогавашната СССР, най-вече в днешна Украйна, но и в Русия и Беларус, като почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи Цезий 137 и Стронций 90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години. Общо над 600 000 човека участват в ликвидирането на последиците от аварията. Около една десета от тези хора умират, а 165 000 остават с трайни увреждания. От 30-километровата зона в радиус от Чернобилската АЕЦ са евакуирани около 115 000 души. Източник

На 30 април 1986 г. в явния бюлетин „Международна информация“ на БТА е публикувано следното съобщение:

Министерският съвет на Украйна съобщи, че по данни на правителствената комисия сега радиационната обстановка в Чернобилската атомна електроцентрала и в околността се подобрява. Състоянието на въздушната среда в останалата част от Киевска област и в Киев не буди опасения. Качеството на питейната вода, както и на водата в реките и водоемите отговаря на нормите. Извършва се наблюдение над състоянието на околната среда.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА от 5 май 1986 г. е публикувано съобщение на българския Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели към Министерския съвет. В съобщението пише: „Наблюденията за радиационната обстановка продължават. Усилена и разширена е мрежата за контрол, която непрекъснато дава данни за цялата страна.

В по-голямата част от окръзите няма изменения в нормалната радиационна обстановка, характеризирана със среден показател за страната от 0,015 до 0,025 милирентгена за час.“

По данни на Организация на обединените нации (ООН) около 9 милиона души са пряко засегнати от радиоактивното облъчване, а последствията ще продължат десетилетия.

На 30 ноември 1996 г. окончателно е спрян първият реактор на Чернобилската АЕЦ, а на 15 декември 2000 г. е окончателно затворена.