site.btaПреди 65 години американски разузнавателен самолет "Ю-2", пилотиран от Франсис Гари Пауърс, е свален над СССР

На 1 май 1960 г. противовъздушната отбрана на СССР сваля над Свердловск (дн. гр. Екатеринбург) американския разузнавателен самолет „Ю-2“, а пилотът Франсис Гари Пауърс е задържан от съветските власти. Инцидентът се случва само 13 дни преди насрочената в Париж, Франция, среща на високо равнище между САЩ и СССР,  на която е предвидено да се обсъди ситуацията в разделена Германия и да бъде подписано евентуално споразумение за контрол над въоръжаването. Срещата е отменена.

На 5 май 1960 г. съветският премиер Никита С. Хрушчов съобщава на Върховния съвет на СССР, че американски шпионски самолет е бил свален на 1 май над Свердловск, определяйки полета като агресивен акт от страна на САЩ. На 7 май той разкрива, че пилотът на самолета Франсис Гари Пауърс, който се е спуснал с парашут на безопасно място, е жив и здрав, намира се в Москва и е свидетелствал, че е излетял от Пешавар, Пакистан, с мисията да прелети Съветския съюз над Аралско море и през Свердловск, Киров, Архангелск и Мурманск до достигне до военното летище Бодьо в Норвегия, събирайки разузнавателна информация по пътя. Никита Хрушчов твърди, че СССР е разработил различни междуконтинентални балистични ракети, което предизвиква САЩ да търсят разузнавателна информация доколко това е вярно. Самолетът "Ю-2" е изпратен от ЦРУ с шпионска мисия, за да разбере какъв е ядреният потенциал на СССР.  Първоначално САЩ отричат самолетът да е разузнавателен, твърдейки, че той служи за научните цели на НАСА, изследвайки слоевете на атмосферата. На 11 май президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер признава, че е наясно с програмата на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и дори е информиран за полета на Пауърс. 

В бюлетините на БТА „Международна информация“ и Международна информация - служебен“ четем за свалянето на самолета и влошаването на съветско-американските отношения:

Съобщение на Министерството на отбраната на САЩ

Вашингтон, 5 май 1960 г. /Ройтер/ Днес Министерството на отбраната на САЩ съобщи, че американският самолет, който според Хрушчов е бил свален на руска територия е може би самолет "Ю-2" за научни атмосферни изследвания и високи полети. Той изчезна на 1 май от летището в Адана в Турция.

Последното съобщение от пилота на самолета гласи, че не му е достигал кислород и възнамерявал да се върне на летището. Търсеното на самолета продължи през цялата седмица.

Според Министерството на отбраната самолетът е изпълнявал задания поставени му от Национална администрация за аеронавтика и космически проучвания (НАСА) и от Службата за атмосферни проучвания при въздушните сили на САЩ. (…)

***

Айзенхауер издал нареждане за анкета

Вашингтон, 5 май 1960 г. /Ройтер/ Днес президентът Айзенхауер издаде нареждане да се организира цялостна анкета във връзка с изчезването на американския самолет "Ю-2", съобщи представител на Белия дом. Резултатите от анкетата ще бъдат публикувани скоро от Държавния департамент и Националната администрация по аеронавтика и космически проучвания.

Според секретаря по печата при Белия дом Джеймс Хейгърт президентът е издал нареждането за анкетата още на самото заседание на Националния съвет за сигурност.

Представител на Националната администрация за аеронавтика и космически проучвания заяви, че около 12 самолета "Ю-2" правят проучвания на горните слоеве на атмосферата в много части в света още от 1956 година. Такива полети са извършвани над Великобритания, Германия, Турция, Пакистан, Япония, Окинава и Филипините, а също така и във въздушното пространство на Съединените щати.

Главната квартира на въздушните сили на САЩ в Европа във Висбаден, Западна Германия, потвърди, че самолетът, който според Хрушчов е бил свален, е принадлежал на Националната администрация за аеронавтика и космически проучвания.

Държавният департамент на САЩ съобщи днес, че пилотът на американския самолет, който Съветският съюз е свалил на своя територия, може би е изгубил съзнание поради недостиг на кислород в кабината и случайно е нарушил съветското въздушно пространство. В своя пръв официален коментар по обвинението на Хрушчов, че нахлуването на самолета на съветска територия представлява агресивно действие Държавният департамент се въздържа и не употреби остър език. В този коментар се казва: "Държавният департамент ще отнесе въпросът до съветското правителство, като се поиска специално да му се дадат сведения за съдбата на пилота".

***

Заключително слово на Н. С. Хрушчов на сесията на Върховния съвет на СССР

Москва, 7 май 1960 г. /ТАСС/ На днешното заседание на петата сесия на Върховния съвет на СССР произнесе заключително слово Никита Хрушчов… Хрушчов съобщи: "Летецът на сваления американски самолет е жив и здрав и се намира сега в Москва. Тук са докарани и остатъците от самолета със съответната апаратура, намерена през време на търсенето. Летецът се нарича Франсис Гари Пауърс. Той е на 30 години. Капитан е във Военновъздушните сили на САЩ, където е служил до 1956 г., т. е. докато е преминал на служба в Централното разузнавателно управление." (…)

Хрушчов заяви, че официалните версии, които са били пуснати в ход от американски отговорни лица за сваления на първи май над съветска територия американски самолет, са чиста измислица. Хрушчов изтъкна, че според показанията на американския летец той не е имал никакво зашеметяване, както не е имало повреда на кислородния апарат. Той е летял по определения му маршрут, като е изпълнявал точно указанията на своя началник, включвал и изключвал над определени обекти апаратурата за събиране на шпионски сведения за военни и промишлени обекти на Съветския съюз… Експертна комисия, която изследва сваления самолет, е установила, че този самолет за летене на голяма височина тип "Локхийд Ю-2" е специално подготвен за въздушни разузнавания. Този самолет е имал за задача да пресече цялата територия на Съветския съюз от района на Памир до Колския полуостров за разузнаване на военни и промишлени обекти на Съветския съюз чрез фотографиране.

Ръководителят на съветското правителство показа пред депутатите част от снимките, на които се виждат военни летища, бензинови складове, промишлени предприятия – безспорни веществени доказателства за шпионската дейност на американския самолет, който, както каза Хрушчов, е бил свален в района на Свердловск. Хрушчов каза, че американският самолет, който нахлу в пределите на Съветския съюз, е изминал над съветска територия повече от две хиляди километра и е останал във въздуха общо около 4 часа.

През цялото време самолетът е бил под наблюдение, а когато се е получила заповедта, бил свален. Според показанията на разузнавача Пауърс, каза Хрушчов, на 27 април той е прелетял от турския град Адана в Пакистан на летището в Пешавар. На 1 май вече от пакистанска територия, от летището в Пешавар, а не от турското летище, близо до град Адана, както се казва въз версията на Държавния департамент на САЩ, летецът Пауърс се е издигнал във въздуха със задача – по означен на неговата карта маршрут да прелети над Аралско море, Свердловск и други пунктове, да излезе над Архангелск и Мурманск, а след това да кацне на норвежкото летище Бодьо. Хрушчов съобщи също, че под самолета е била поставена адска машина, за да се скрият следите на престъплението. На летеца внушили, че той не бива да попадне жив в ръцете на съветските власти. За тази цел го снабдили със специална игла. Той трябвало да се прободе с тази отровна игла, от която щяла да настъпи моментална смърт.

Хрушчов забеляза, че на летеца, който уж трябвало да изследва атмосферата, са дали 7,5 хиляди рубли. Снабдили го също с френски златни франкове, със западногерманска, италианска и друга валута. Освен собствените му часовници му дали за път още два златни часовника и 7 дамски златни пръстена. (…)

Правителствата на трите страни - Турция, Пакистан и Норвегия, каза Хрушчов, трябва ясно да осъзнаят, че те се оказаха съучастници на това нападение, защото те позволиха да бъдат използвани техните летища против Съветския съюз. Това съвсем не е приятелска проява. Това е враждебен акт от тяхна страна по отношение на СССР.

Хрушчов заяви, че той говори подробно за всичко това, за да опровергае твърде нескопосаните измислици на Държавния департамент на САЩ и да доведе до сведение на обществеността от всички страни включително и на САЩ, точните фактически данни за агресивните действия на Съединените щати против Съветския съюз. Хрушчов изказа мнение, че е целесъобразно да се устрои специална пресконференция, на която да бъдат показани всички средства, с които е бил снабден и въоръжен американският летец, извършил диверсионния полет над територията на Съветския съюз. Освен това – добави Хрушчов – аз мисля, че ще бъде правилно да се постави въпросът за предаването на този летец на съда. (…)

***

Декларация па Държавния департамент

Вашингтон, 7 май 1960 г. /АП/ Следва текстът на декларацията на Държавния департамент на САЩ във връзка със самолетния инцидент между Съединените американски щати и Съветския съюз: Държавният департамент получи текста на ценните забележки на г-н Хрушчов относно невъоръжения самолет, който, според съобщенията, е бил свален на територията на Съветския съюз. Така, както бе съобщено по-рано, на нас ни беше известно, че един самолет "Ю-2" е изчезнал. В резултат на анкетата, организирана по нареждане на президента, се установи, че толкова доколкото се отнася до властите във Вашингтон, те не са издавали нареждане за предприемането на полет, за какъвто говори г-н Хрушчов. При все това, както изглежда, опитвайки се да се сдобие със сведения, които се държат в тайна зад "желязната завеса", един невъоръжен граждански самолет "Ю-2" вероятно е предприел полет над съветска територия. Сигурно не е тайна, че при днешното положение в света всички държави използват практиката на събиране на данни чрез разузнаването. Историята на периода след войната без съмнение показва, че и Съветският съюз не изостава в тази област.

Необходимостта от такава дейност, като мярка в полза на националната отбрана, се налага от практиката на Съветския съюз да спазва прекомерно голяма тайна за разлика от свободния свят. Едно от нещата, които създават напрежение в света днес, е страхът от внезапно нападение с оръжия за масово разрушение. За да намалят взаимните подозрения и за да обезпечат известна защита срещу внезапно нападение, Съединените щати през 1955 г. направиха предложението за "открито небе" - предложение, което бе направо отхвърлено от Съветския съюз. Именно поради опасността от внезапно нападение самолети от типа на невъоръжения граждански самолет "Ю-2" през последните четири години извършваха полети по границите на свободния свят.

***

Коментар на Франс прес

Вашингтон, 8 май 1960 г. /Франс прес/ Столицата на САЩ беше поразена снощи от декларацията на Държавния департамент, в която се признават повечето от обвиненията, отправени от Хрушчов към САЩ. Никой, дори от добре осведомените среди по въпросите на административната власт, не очакваше такива съществени разкрития. (…) Самолетите от типа "Ю-2", които според декларацията на Държавния департамент са извършили много полети по границите на страните от свободния свят, се смятаха досега за неуязвими поради извънредно голямата височина, от която действаха. Ясно е, че Съветският съюз е успял да открие полетите на твърде голяма височина. Много обстоятелства са били против САЩ в тези инцидент:

1. Съветската ракета е достигнала своята цел.
2. Пилотът е успял да слезе с парашут, без да използва разрушителната система на своя самолет.
3. Фотографическите и други апарати, които са се намирали на самолета, по чудо не са били разрушени и са дали възможност на Съветите да направят веднага известните вече заключения.
4. Американският летец е бил заловен от Съветите и е говорил.
5. Инцидентът е станал на 1 май, Деня на труда в СССР, и в навечерието па съвещанието на високо равнище, което дава възможност на Хрушчов да използва максимално случая.

В международно отношение инцидентът става няколко дни преди конференцията на високо равнище и предизвиква напрежение между Москва и Вашингтон. Хрушчов затвърждава своята позиция и заема тактическа позиция на силата, която не е за пренебрегване в навечерието на международните преговори особено когато събеседникът се поставя в отбранително положение. (…)

Фактически всички тези, изработени през последните 48 часа от американските официални среди, се провалиха пред признаването на основателните обвинения на Хрушчов. Логическа последица в дипломатическата област, изглежда, трябва да бъде посещението на посланика на САЩ в Москва, който да уведоми съветското правителство, че американските ръководители не са давали разрешение за въпросния полет. С това ще се анулира и искането на сведения от Москва във връзка с американския самолет.

***

Коментар на кореспондента на Ройтер Ралф Харис 

Вашингтон, 8 май 1960 г. /Ройтер/ Снощи официалните среди признаха, че един американски самолет, поставен пряко на разположение на правителството на САЩ и преди това официално окачествен като самолет за атмосферни наблюдения, е бил заловен при изпълнение на шпионска задача във въздушното пространство на Съветския съюз. Държавният департамент, който съобщи, че полетът на самолета "Ю-2", пилотиран от граждански летец, не е бил изпълнен по на­реждане на вашингтонските власти, намери за добре да оправдае тази постъпка като необходима за сигурността на Съединените щати с оглед на "огромната тайна", налагана върху всичко зад "желязната завеса". Поради необясними причини Държавният департамент съобщи, че полетът вероятно е бил извършен от самолета, но някои офи­циални представители отидоха още по-далече. Те заявиха, че факти­те, така както са изложени от правителството на Съединените щати, се различават само в някои незначителни подробности от съобщението на г-н Никита Хрушчов как съветските въоръжени сили на 1 май са свалили този самолет, навлязъл на повече от 1200 километра в съветска територия.

Снощната декларация, публикувана с личното одобрение на президента Айзенхауер след 11 часа на консултации с държавния секретар Хъртър и други висши представители на правителството, се смята за първия случай, при който едно правителство признава кон­кретна своя разузнавателна операция в чужда страна.

Една от многозначителните страни на този удивителен обрат на събитията бе твърдението, че полетът е извършен, без да е получено нареждане от какъвто и да било правителствен орган във Вашингтон. Очевидно в случая се намеква, че местните военни командири са дей­ствали на своя глава. (…)

***

Пресконференция на Хрушчов

Москва, 11 май 1960 г. /ЮПИ/ Днес на импровизираната пресконференция на Н. С. Хрушчов на него беше зададен въпросът: "Инцидентът с американския самолет променил ли е Вашето мнение за Айзенхауер?"

Хрушчов отговори: "Разбира се! Аз не знаех, че планът не е бил прищявка на някакъв офицер… Аз бях ужасен, когато научих, че президентът е одобрил провеждането на тези полети." Хрушчов заяви, че този полет е станал със съгласието на Алън Дълес, ръководител на Централното разузнавателно управление и подчинен на президента.

Хрушчов продължи: "След всичко това недейте очаква от мене да се изказвам ласкаво за тези хора." Относно това дали би искал Айзенхауер да посети Москва, Хрушчов каза: "Трудно е да се каже. Вие знаете моите приятелски чувства към президента. Надеждите не се оправдаха... И аз съм човек, и аз имам чувства. Руският народ е с широко сърце... Но мога ли аз да искам от руския народ да го посрещне като скъп гост? Руският народ ще каже, че съм луд, ако посрещна като скъп гост човека, който изпраща самолети над Съветския съюз с шпионска цел. Аз съм много затруднен. Просто представете си каква би била реакцията сред американците, ако в навечерието на моето посещение в САЩ ние бяхме изпратили разузнавателен самолет в тяхното въздушно пространство. (…)

***

Декларация на Кенън за сваления американски самолет в СССР пред Камарата на представителите на Съединените щати

Вашингтон, 11 май 1960 г. /СЕФ/  Следва текстът на декларацията на председателя на Финансовата подкомисия при Камарата на представителите на САЩ Клерънс Кенън във връзка с инцидента със самолета "Ю-2":
Господин председателю, на 1 май съветското правителство залови на 1200 километра навътре в територията на Русия един американски самолет, пилотиран от американски летец, който е бил под ръководството и контрола на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), и сега държи както самолета, така и пилота. Самолетът бе натоварен с шпионска мисия, финансирана със средства, отпуснати по препоръка на Финансовата подкомисия при Камарата на представителите и гласувани от Конгреса. Макар членовете на Камарата на представителите общо взето да не са били информирани по въпроса, тази мисия бе едно от редицата мисии от този характер и част от установена програма, известна на Финансовата подкомисия. Подкомисията се запозна основно с въпросното програма, на тази и предишната сесия на Конгреса. Средствата и програмата бяха одобрени и препоръчани от Бюрото по бюджета. Подобно на всички разходи по въздушните сили и техните операции те се извършваха под ръководството на главнокомандващия въоръжените сили на САЩ, който се ползва с уважението на всички членове на подкомисията и те имат пълно доверие в неговите качества на военен. (…) Всяка година ние напомняхме на Централното разузнавателно управление, че в бъдеще тя трябва да се справя с положения от този характер, като взема резултатни мерки. Накратко: в бъдеще американските въоръжени сили трябва да бъдат навреме осведомени за всяка подготовка за нападение, за да могат да се справят с него. Планът, който ЦРУ изпълнява, идва в отговор на нашите искания. Аз бих желал да се възползвам от случая, за да похваля и благодаря на директора на ЦРУ Алън Дълес и на неговия забележителен персонал за възхитителния начин, по който те се справиха с положението през последните години. Те заслужават най-голяма похвала от Министерството на отбраната, от Конгреса и от американския народ. Ние не можем да допуснем нова Корея. Ние не можем да поемем риска за една кървава баня и национално унищожение, което би дошло в резултат на подобно нападение от Русия. И тъй като русите отказват да сътрудничат на нашите усилия за възстановяване на траен мир – или дори да се съгласят с някои етични норми за воденето на война – ние нямаме друг избор освен да защитаваме нашата страна и нашия народ като използваме вековните методи за отбрана, които отдавна се използват и от самите комунисти.

На 19 август 1960 г., след тридневен процес, капитан Франсис Гари Пауърс е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 години лишаване от свобода. На 10 февруари 1962 г. на моста "Глинике" в Берлин, където минава границата между Западна и Източна Германия, той е разменен за съветския разузнавач Рудолф Абел, чието истинско име е Уилям Фишър, осъден на 15 ноември 1957 г. на 30 години затвор за шпионаж в полза на СССР. Това е  първата размяна по време на Студената война на заловени шпиони от съветските и американските спецслужби. Моментът на размяната е документиран в американския игрален филм "Мостът на шпионите" на режисьора Стивън Спилбърг. През 1977 г. Франсис Пауърс загива при самолетна катастрофа, летейки да отразява пожари над Санта Барбара, щата Калифорния. Разсекретени през 1998 г. документи на ЦРУ показват, че той е следвал заповедите на командния си център и не е съобщил секретна информация на съветското разузнаване.