site.btaТеатърът е друга медия, която дава друга възможност, казва режисьорът Йордан Славейков за драматизацията на романа си „Последна стъпка“

Театърът е друга медия, която дава друга възможност, казва пред БТА режисьорът Йордан Славейков, минути преди премиерата на драматизацията по романа му „Последна стъпка“ в Народния театър. 

„Всеки писател, ако се случи да е и човек от театъра, и ако има късмета към неговия роман да има интерес, започва да се замисля дали е възможно на този текст да му се даде още един начин да стигне до друг кръг от публика. Аз вече имам запитвания, макар съвсем неофициални, съгласен ли съм романът да стане сценарий – дали за телевизионен сериал, или за пълнометражен филм, предстои да видим.  Като писател не съм се надявал, че ще стигне до тук. Защото книгата излезе почти незабелязано през 2015 г., макар че спечели две големи литературни награди – една национална и една връчена от покойния проф. Светлозар Игов. След това имаше затишие, след това по време на ковид излезе вторият тираж, и отново се заговори за романа“, разказва Йордан Славейков.

„Именно заради този роман бях поканен от Sofia Literary Agency да ме представлява. И в рамките на две години от тази покана, романът вече е преведен и предстои да излезе на два големи европейски езика – немски  и испански“, допълва авторът.

„Когато Народният театър през 2023 година обяви конкурса за нови спектакли на сцена на четвъртия eтаж, по повод 100 години от рождението на Апостол Карамитев, кандидатствах и след това започнах да работя върху драматургичната версия. После получих предложение да го поставя на камерна сцена“, разказва Йордан Славейков. 

ВРЕМЕ ЗА БОЛЕЗНЕНИ ИСТИНИ И ПРОШКА  

„Последна стъпка“ разказва как членовете на едно разпиляно семейство се събират отново, за да изрекат всичко премълчавано през годините. Време е за равносметка, за болезнени истини и за прошка. Време е да се премине отново през неслучилите се любови и незарасналите рани с надеждата да се открие… надежда. Участват Веселин Мезеклиев, Велислав Павлов, Вяра Табакова, Ева Тепавичарова и Йордан Върбанов.

„Нямам искане какво от моя спектакъл да остане у зрителя. Не предлагам поука, не искам да смилам информация. Театърът е посредник между мен и зрителя. Зрителят, каквото иска, ще си вземе от този спектакъл. Аз вярвам, усещам го, че много от зрителите ще се припознаят в тази семейна, поколенческа история и много от зрителите ще си зададат въпроси. А какви отговори ще дадат сами на себе си, ще бъдат ли достатъчно честни отговорите - това не знам“, коментира режисьорът. Той посочва, че в спектакъла разсъждава над теми, които го вълнуват: „Ако развълнуват и публиката, много добре. Интересуват ме не просто отношенията родители и деца, не просто отношенията в обществото, на границите между два строя – комунизъм и т. нар. демокрация. Разсъждавам, заедно с екипа, върху по-базисни, по-дълбоки, по-библейски, ако могат ама да се изразя, теми – способни ли сме да прощаваме? Това е големият въпрос, който аз си задавам“.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТЕАТЪР

„Понеже романът е написан в психологическия жанр и актьорите играят в т. нар. психологически театър, имах нужда от друго цялостно решение на спектакъла. На мен ми трябваше нещо. Трябваха ми неща, компоненти от театралната игра, от театралната магия, от театралния инструментариум, които да отдалечават зрителя от това да е потопен в абсолютен бит“, коментира Йордан Славейков. 

На сцената има кръгла, метална, железопътна линия. Тази линия, по която се движи платформа, по която се движат и актьорите, символизира големия кръг на живота, тя е кръговратът на живота – раждането, порастването, живеенето, смъртта. „Тя е образ, метафора и на омагьосания кръг, в който сами се вкарваме, и от който се молим да излезем“, обяснява режисьорът. Сценографията е на Теодор Киряков. Музиката на Христо Намлиев не илюстрира действието, а създава друг театрален пласт, каза Йордан Славейков. Допълва, че костюмите на Никол Трендафилова въвеждат персонажите и публиката в тази над битова реалност, и заедно с мултимедията и осветлението, придвижват действието.

Спектакълът "Последна стъпка" може да се гледа също на 17, 22 и 30 април.

Йордан Славейков е роден на 2 септември 1976 г. във Враца. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 2006 г. в класа на професор Крикор Азарян. Специализира актьорство в Москва, в международното лятно театрално училище през 2008 г. Драматургичните му произведения са поставяни както в България, така и в чужбина. Той е актьор, режисьор, писател и педагог, носител на множество награди за своите литературни творби. Има номинация „Аскеер" за драматургия, както и награда за режисура от международния фестивал на моноспектаклите SoloAct (2024). Романът „Последна стъпка“ е издаден през 2015 г. и година по-късно печели националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ в категория „Проза“. През същата година е отличен и с наградата „Дъбът на Пенчо“, връчвана от проф. Светлозар Игов.