site.btaИма остра необходимост от звукозаписи за целите на протокола по наказателни дела, казват в позиция от Софийския районен съд

Съществува остра необходимост от изготвянето на звукозаписи за целите на протокола по наказателни дела. Това се посочва в позиция на Софийския районен съд, изпратена до БТА.

Позицията е във връзка с публикации и решение на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) от 11 януари т.г., прието след извършена в Софийския районен съд проверка по сигнал. В решението е възприето тълкуването, че "изготвянето на звукозаписи за целите за изготвянето на протоколите от съдебни заседания по наказателни дела не е в съответствие с разпоредбите на Закона за защита на личните данни".

Според съда липсата на звукозаписи по делата води до повишаване продължителността на съдебните заседания и сериозни затруднения за съдебните секретари да изготвят пълни и качествени протоколи в законоустановения срок. 

Правните средства за разрешаване на възникналия проблем обаче са в ръцете на законодателя, посочват от съда.

От там допълват, че след решението на ИВСС е преустановено изготвянето на звукозаписи за целите на протокола и са предприети организационни мерки за унищожаване на изготвените до момента звукозаписи. Причината е, че каквато и вътрешна организация за изготвяне и съхранение на звукозаписите да бъде възприета в съда, това не може да компенсира липсата на законова уредба на подобен вид обработка, казват от съда. 

Следва пълната позиция на Софийския районен съд:

В Решение на ИВСС от 11 януари 2024 г., прието след извършена в Софийски районен съд проверка по сигнал, е възприето тълкуването, че изготвянето на звукозаписи за целите за изготвянето на протоколите от съдебни заседания по наказателни дела не е в съответствие с разпоредбите на чл. 45, ал. 1, т. 1 Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Основният аргумент на ИВСС е, че изготвянето на звукозапис за целите на протокола представлява по смисъла на ЗЗЛД форма на обработка на лични данни различна от изготвянето на самия протокол, която форма не е изрично предвидена в правото на ЕС, Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или друг приложим закон, в който да са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват. Софийски районен съд в изпълнение на Решението на ИВСС преустанови изготвянето на звукозаписи за целите на протокола и предприе организационни мерки за унищожаване на изготвените до момента звукозаписи, тъй като каквато и вътрешна организация за изготвяне и съхранение на звукозаписите да бъде възприета в съда, това не може да компенсира липсата на законова уредба на подобен вид обработка. 

Във връзка с Решението на ИВСС в поредица от публикации изготвяните до този момент в Софийски районен съд звукозаписи бяха определени като „незаконни“ и „тайни“ и бяха подминати констатациите в самото Решение на ИВСС, че във връзка с изготвяните звукозаписи не е установено настъпването на вредни последици за конкретни субекти. Встрани от вниманието остана и най-същественият въпрос – необходими ли са звукозаписи от съдебните заседания по наказателни дела за целите на изготвянето на протоколите, така че да се отговори на съвременните очаквания на страните по отношение качеството на съдебния протокол и изчерпателността на отразяването в него на техните изявления и произнасянето на съда.  

За да се даде отговор на този въпрос на първо място следва да се има предвид, че личните данни (с изключение на гласа, доколкото принципно и той има характер на самостоятелен индивидуализиращ белег), които се събират и обработват при изготвянето на тези звукозаписи, са същите лични данни, които съдът събира икоито се обработват в рамките на самото съдебно заседание, а също и при изготвянето на самия протокол. Не на последно място същите лични данни се съхраняват и в Единната информационна система на съдилищата, до която достъп има идентичен кръг от лица - работещите в съответния съд съдии и съдебни служители.

Освен това изготвянето на звукозаписи за целите на протокола по граждански дела е регламентирано в чл. 150, ал. 4 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). Изготвените по реда на ГПК звукозаписи подпомагат работата на съдебните секретари, но служат и в производствата по поправка и допълване на съдебния протокол, които се инициират от страните по делата. В тези производства съдът призовава страните в открито съдебно заседание, в което се изслушва звукозаписът. Също така сравнително-правният анализ показва, че в огромния брой от страните от ЕС подобни звукозаписи/видеозаписи също се изготвят като в някои държави (Испания, Португалия) дори не се съставя протокол от съдебното заседание на хартиен носител, а по делата се прилагат единствено технически носители съдържащи звукозапис/видеозапис от съдебното заседание, т. е. следва да се приеме, че не става дума за обработка на лични данни която е несъвместима с правото на ЕС и националното законодателство, а по-скоро за остаряла и непълна регламентация в НПК.

Тук следва да се обърне внимание, че още от приемането на НПК, в него се съдържа регламентация относно съдържанието, поправките и измененията в протокола за съдебно заседание в разпоредбите на чл. 311 и чл. 312 НПК, като самите протоколи, по силата на чл. 131 НПК, след като са съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, представляват доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. В синтезиран вид това означава, че съдържащото се в протокола следва да се приеме за обективна действителност и решенията, които съдът взема по съществото на делото, следва да се основават именно на това. Несъмнено посоченото изисква всички процесуални действия и изявления да са вярно отразени, като се има предвид и че в наказателния процес са налице завишени изисквания от гледна точка нанепосредствеността, именно за да се гарантира, че съдебният състав, който решава делото по същество пряко е възприел всички относими доказателства. 

Същевременно следва да се уточни, че съдържащата се в чл. 311, ал. 3 НПК възможност за съда да разпореди изготвянето на звукозапис на съдебното заседание, представлява процедура, която практически не е приложима за целите на изготвянето на протокола. Посочената разпоредба изисква при изготвянето на такъв звукозапис да се спазят изискванията на чл. 237 – 239 НПК, които от своя страна предвиждат след приключване на разпита, съответно съдебното заседание, звукозаписът да се възпроизведе изцяло, за да бъде изслушан от всички участници, като самият звукозапис следва да завършва с изявления на участниците, че той правилно отразява дадените обяснения и показания. Налице е и изискване звукозаписът да бъде изготвен върху електронен носител за еднократен запис, върху който да се положат подписите на участниците в заседанието, както и изискване за запечатването му. От изложеното е видно, че изготвянето на звукозапис въз основа на посочената регламентация е свързано с усложнена и неосъвременена процедура, редица допълнителни изисквания и произтичащи от тях технически затруднения (не съществува технически носител за еднократен запис, който да позволява запис в реално време, нито е ясно как ще бъдат записани изявленията на участниците, че записът отговаря на техните изявления, след като той вече е изготвен), което прави тази регламентация неприложима за целите да бъде подпомогнато изготвянето на съдебния протокол.

Вече беше подчертана важността на всички гаранции, че съдържанието на протокола отразява коректно, вярно и изчерпателно случилото се в съдебното заседание и изявленията, които са направени в него. Именно по тази причина  - за да бъде гарантирана верността на протоколите и охранени в пълна степен правата на страните в наказателното производство, в Софийски районен съд, а и не само, са изготвяни звукозаписи на съдебните заседания, които впоследствие са прослушвани от съдебните секретари в процеса на изготвяне на протоколите, за да бъдат те пълни и верни. Звукозаписите са изготвяни по явен начин (посредством микрофони, намиращи се пред всеки от участниците) и чрез официално внедрен софтуер. 

Изложеното обосновава извода, че остра необходимост от изготвянето на звукозаписи за целите на протокола по наказателни дела съществува и към настоящия момент, тъй като липсата им води до повишаване продължителността на съдебните заседания и сериозни затруднения за съдебните секретари да изготвят пълни и качествени протоколи в законоустановения срок. Правните средства за разрешаване на възникналия проблем обаче са в ръцете на законодателя.