Полагат се много усилия за намиране и закупуване на подходящ терен за български храм в Румъния. Това съобщи за БТА протойерей Кирил Синев - представителят на Българската патриаршия в Букурещ. Той обясни, че идеята е теренът да бъде закупен от българската държава, след което собствеността да се прехвърли на Българската православна църква.
Ето какво сподели свещеникът в интервю за БТА.
Отче, правим това интервю в деня, в който представихте годишника на Българската православна църковна общност в Румъния. Един от въпросите, които вълнуват най-много сънародниците ни в Букурещ, е ще има ли българска църква? По време на събитието посланик Радко Влайков каза, че страната ни е възприела нов подход.
- Дай Боже да се намери решение на този наболял проблем на българската ни църковна общност в Румъния. Първоначално се тръгна в посока букурещката градска управа да предостави терен за наш храм. Румънският патриарх Даниил, в една от срещите по този въпрос, откровено ни каза, че през социализма е било прието извършването на дарения между страните от СССР, но през капитализма повече не се правят дарения, а един имот се придобива чрез закупуване.
Посолството на България в Румъния и в частност посланик Радко Влайков промени цялостно концепцията. Тази позиция се поддържа и от българския депутат в румънския парламент Георги Наков. Полагат се много усилия за намиране и закупуване на подходящ терен за наш храм. Идеята е теренът да бъде закупен от българската държава, след което собствеността да се прехвърли на Българската православна църква (БПЦ). Съществуваше желание българска църква да бъде изградена на място, свързано с българската ни история в миналото. Такива имоти обаче днес са частна собственост. Уверени сме, че едно гостуване на румънския патриарх в България, разбира се, свързано с отслужване на Света литургия, много би спомогнало за по-скорошното решаване на този въпрос.
От друга страна трябва да знаем, че според румънския Закон за вероизповеданията (известен в Румъния като Закон 489/2006) българската православна общност в Румъния не е сред официално регистрираните и признати 18 вероизповедания в същия този закон. За румънската държава БПЦ към настоящия момент е непризната. В този случай румънската държава не може да субсидира изграждането на български храм така, както прави с останалите официално регистрирани вероизповедания. Един заместник-кмет на Букурещ, г-н Бъдулеску, беше казал: „Отне ми много време да разбера какъв е проблемът на българите в Румъния. Възмутен съм от това, че у нас се регистрират всевъзможни секти (едва ли не „църквата“ на Мики Маус), а историческата българска православна общност в Румъния е незаконно вероизповедание в Румъния“.
Много години вече сте свързан с Румъния. Но какво научихте за страната през последната една година?
- Редовно следя румънските църковни новини, наблюдавам съзнателния духовен живот на нашите съседи и братя по вяра. Не мога да кажа, че съм научил нещо съвсем ново. Човек, който има искрено и боготърсещо сърце, който е освободен от предразсъдъци и мнителност (за съжаление толкова разпространена), непрекъснато и на всяка крачка може да се впечатли от духовността на нашите съседи. През очите на вярата, а и със съвсем невъоръжено око ме впечатляват „малките“ християнски жестове на уважение, на съпричастност, на човечност, които говорят много.
А за българската общност в Румъния?
- Впечатлен съм от изключителната активност на българската ни общност. След честването на националния ни празник в Плоещ, за което домакините бяха блокирали централното кръгово кръстовище пред гарата, последва Тодорова събота в Търговище (Румъния). Квартал „Матей воевода“ беше огласен от българска народна музика. Хората – празнично пременени в народни носии. Възнесохме братска молитва в храм „Св. Нифон“ и последва културната програма в културния дом на сдружение „Заедно“. Не съм знаел, че Търговище е такъв оазис на българщината. Множество български хора, песни от усмихнати изпълнителки от Бълен Сърб. Лично за мен честването на Тодорова събота в Търговище представлява кулминация на българската изява. Отделно от това танцовият състав на банатските българи трябва да пропътува голямо разстояние, за да се присъедини в празника. А през ноември, когато чествахме първия фолклорен фестивал „Сладката баница“ в община Извоареле, организаторите не бяха мигнали цяла нощ. Давам си сметка, че организацията на тези значими събития, чрез които живо пулсира животът на българските общности, коства много на всички и затова участвам в тях с много вълнение и радост, както и с убеждението, че всичко трябва да правим с Божи благослов, както казваше баба ми: „Хайде, Боже, ти напред и ние след Тебе!“.
По-набожни ли са румънците от нас, по-вярващи ли са? Българите, които идват като туристи в Румъния например, веднага забелязват как местните хора се кръстят, когато минават покрай църква, покрай манастир.
- Този въпрос заслужава да се разгледа много по-задълбочено. Първо трябва да се попитаме дали изобщо ние сме вярващи. В богослужението редовно се молим за „благочестивия и православен български народ“. За съжаление нашият народ като цяло не е нито благочестив, нито православен. И това го казвам с голяма болка. Днес ние нехаем за православната ни вяра, съвсем съзнателно потъпкваме християнските ценности, търсейки нещо „ново“, „модерно“, „незакостеняло“. Търсим си правата, свободата и истината, като загърбваме нашия Спасител Господ Иисус Христос, който единствен ни дава всичко това в пълнота, защото е благ и човеколюбец. Само Той е светлината на света, пътят и истината, и животът. А вярата без дела е мъртва. Тя идва от слушане на словото Божие. Иисус Христос ни е казал, че който слуша словото Му и не го изпълнява, е неразумен, а който го слуша и изпълнява, е мъдър човек. Ето, на прага сме на Великия пост, който е истинска духовна школа за нравствено извисяване чрез покаяние, смирение, вглеждане в себе си и коригиране на нашия лъкатушещ житейски друм. Без Христос не можем да правим нищо. Колкото и очевидно да е това, днес ние убедено и самодоволно си вярваме, че можем да разчитаме единствено и само на себе си (чували сте лозунга: Вярвай в себе си!). Затова и не стигаме до никъде.
Не такава е ситуацията при нашите съседи. На първо място всичко започва от семейството и тук визирам домашното християнско възпитание. Онова, което е най-дефицитно днес, е именно домашното възпитание. Добре, че Бог ни е дал Църквата Си, която от две хиляди години тръби за ценността на домашната църква – семейството, чието съществуване днес е подложено на сериозно изпитание. Семейство, съставено от съпруг, съпруга и деца, получило Божието благословение в тайнството на светото Венчание и съзнателно водещо християнски живот. За съжаление днес подлагаме на съмнение основните свещенодействия (тайнства) на Църквата. Най-простият пример: тайнството Венчание. Колко млади хора днес пристъпват да получат Божието благословение и доколко се вслушват в посланието на Църквата? Днес ние нямаме ясна представа за това кои традиции и обичаи са просто народни вярвания и кои са значими тайнства на Църквата, чрез които получаваме невидимата Божия благодат. По този начин народът възприема много заблуди като суеверия и окултизъм. И това важи едновременно и за иначе интелигентни и образовани хора.
Вие споменахте прекръстването на румънците, когато преминават покрай църква и кръстовищно разпятие (красиво дърворезбован кръст). У нас, поради комунистическата атеистична идеология, се внася много страх у хората да приближават храма, защото бяха заплашвани, че ще бъдат изключени от работа или от училище. Трябва съзнателно да преодолеем тази инерция на страха посредством християнско ограмотяване. Отново с голямо съжаление установявам, че нашите хора не познават елементарни неща за вярата: как да се прекръстят, молитвата „Отче наш“, Символът на вярата. Когато пък започнеш да ги ограмотяваш, те не те възприемат на сериозно. Не се познава какво е литургията, най-важното богослужение. Думата литургия масово използват дори за молебен, курбан или водосвет. Прави ми голямо впечатление, че в румънските църковни среди се поставя акцент и са на фокус действително значимите духовни неща. У нас, поради религиозна неграмотност, хората не знаят кое е второстепенно и незначително и кое е от първостепенно значение за вярата и за нашето спасение.
Вече станаха много години, в които наблюдавам, че в Румъния хората притежават голяма духовна грамотност. Те знаят защо идват на църква и идването им не е просто, за да запалят свещ и веднага да обърнат гръб на Христос, което на нас много ни е познато. От момента на кръщението (в Румъния – на 40 ден) семейството неотлъчно се привързва към храма и всяка „обикновена“ неделя става своеобразен Великден.
Само и единствено Бог може да помага в моменти на трудности, затова колкото повече преминават трудности, толкова повече Бог им помага и вярата лавинообразно нараства. Въпросът за вярата е въпрос на идентичност и елементарна грамотност. На човек, който непрекъснато е небрежен или мнителен към вярата и Църквата, в Румъния се гледа като на неблагонадежден. Нещо друго, румънците колкото и да са амбициозни и напористи, те винаги проявяват послушание към изповедника и към Църквата изобщо. Научени са на послушание. Каквото каже духовникът, това е закон. Румънците имат уважение към вярата и Църквата и никой с лека ръка не би посегнал да накърни техния авторитет, защото подкопават собствената си идентичност. В Румъния има изградена здрава християнска етика, с която всички се съобразяват. Състоянието на монашеството също е критерий за духовния живот на една поместна църква.
Много показателен критерий е, че румънците възстановиха преподаването на религия в училищата през 1990 г. Също така, ако у нас има едва една пета от необходимия за страната брой свещеници, то в Румъния в едно село има по трима духовници. Духовниците, освен че са приравнени към учителите, държат на всеки четири години изпити за квалификация. Свещенослужители има в армията, затворите, болниците и други социални домове.
Като говорим за духовна грамотност и просвета трябва да подчертаем, че в Румъния богослужението се отслужва на съвременен румънски език и по този начин истините на вярата биват много по-лесно и естествено възприемани от Божия народ.
Смятам, че именно духовната непросветеност у нас е причина за напредналата степен на упадък във всяко едно отношение. И в степента, в която се осъзнаем и пожелаем да отворим духовните си очи за словото Божие (подобно на осъзналия се блуден син) в спасителното лоно на Църквата, ще можем да се обърнем от пътя на духовната гибел. Защото и Христос, именно поради неизказаното Си човеколюбие, дойде „да подири и да спаси погиналото“ (Лука 19:10).
