site.btaБързият икономически растеж на Индия този път има добри основи

Икономиката на Индия нараства скоростно - през 2022 г. и 2023 г. тя бе най-бързо растящата голяма икономика в света. През 2024 г. се очаква това да се случи отново и качеството на този растеж да е неоспоримо, пише японският в. "Никкей".

Три положителни фактора дават основателното предположение, че тази фаза на бурен растеж може да продължи още известно време.

Първият е изходната база. Едва през 2018 г. Индия се нареди сред страните със сравнително ниски средни доходи и чак след пандемията от КОВИД-19 брутният й вътрешен продукт (БВП) на човек от населението устойчиво надмина прага от 2000 долара. Ползите от всякакви реформи неизменно са по-големи, когато отправната точка е по-ниска.

Икономиката обаче все още има нужда от искра, подадена от конкретни реформи, което е и вторият положителен фактор. И в това отношение обаче напредъкът, постигнат напоследък, е осезаем.

Въвеждането на национален данък за стоките и услугите през 2017 г. опрости сложната мрежа от централни и регионални данъци и допринесе за движението на стоки между 36-те щата и територии в Индия.

Темпът на строителство на магистрали се е утроил от 2015 г., а капиталовите разходи за железници, изчислено като дял от БВП, са се удвоили през последното десетилетие.

Както Световната банка, така и Международният валутен фонд, приветстваха обществената дигитална инфраструктура на страната, която е от световна класа и даде възможност на правителството да насочи по-добре програмите за социално подпомагане и да подобри събираемостта на данъците.

Показателите за човешко развитие също отчитат подобна възходяща тенденция. Изключително подобрение през последното десетилетие се отчита при достъпа до вътрешни тоалетни и готвене на газ, смъртността в ранна детска възраст и електрификацията на домакинствата. Преди десет години 40 процента от домакинствата в страната бяха без електричество, сега този дял е под 3 процента. Постигнатото развитие подобрява живота не само на шепата хора на върха.

Третият благоприятен фактор е Китай, който се оказа необходимата искра. Връщането на темпа на растеж на Китай към средните стойности накара и капиталите, и вниманието да се насочат към други региони.

През последните четири години нетните преки чуждестранни инвестиции като дял от БВП в Индия са по-високи отколкото съответният показател в Китай. Преди петнадесет години финансовите потоци към Китай бяха понякога с четири пъти по-големи, отколкото в Индия. Експатриатите и чуждестранните експерти обикновено следват преките чуждестранни инвестиции.

Също през последните четири години – лош период за капиталовите потоци към нововъзникващите пазари, нетният приток към Индия е положителен, докато Китай отчете най-голямото изтичане на капитали в съвременната си история.

Доказателствата изглеждат категорични и въпреки това скептиците продължават да се съмняват дали Индия ще може да поддържа тези темпове на растеж. Някои може би очакват в бъдеще Индия да донесе разочарование, защото това вече се е случвало в миналото. И наистина, историята е пълна с разочарования.

Важно е обаче да се поясни откъде идва разочарованието - голямото предизвикателство в Индия в исторически план e не толкова да постигне бърз растеж, колкото да поддържа стабилен темп на растеж. Между 2004 г. и 2010 г. например БВП на страната нарастваше със средно 7,2 на сто.

Един от проблемите е, че Индия има репутация на хроничен недостиг на инвестиции, но това вече е "минала история". Капиталовите инвестиции сега са над 30 процента от БВП, или по-високи отколкото в Тайван и на равнището на Южна Корея.

Индия е единствената азиатска икономика със съотношение на инвестициите към БВП, което е по-високо от преди пандемията. Зависимостта й от вноса също е намаляла благодарение на силните парични потоци, изпращани от индийците в чужбина, и на възхода на офшорните центрове на мултинационалните компании, чрез които те централизират бизнес процесите си (т. нар. Global Capability Centres - GCC), изграждайки дейността си върху вече постигнатите успехи на Индия в аутсорсинга. Парите, изпращани от индийци в чужбина, също силно са се увеличили от 2022 г.

Вместо особеностите на затворена икономика, които по-рано бяха типични за Индия, сега икономиката й е по-отворена, отколкото бе китайската в подобен етап от развитието си. Търговията като дял от индийския БВП бе средно около 50 процента през изминалото десетилетие спрямо под 15 процента през 1990 г. 

Вярно е, че средните вносни мита за селскостопански стоки са понижени до близо 10 процента към 2008 г. спрямо над 80 процента преди две десетилетия. След 10-годишен застой Индия неотдавна започна отново да подписва търговски споразумения, като вече са на последен етап пактовете с Австралия и Мавриций, в ход са преговори с Оман, Великобритания и още четири европейски страни. 

Потреблението на домакинствата в Индия вероятно ще изпревари останалата част от региона през следващата година или две. 

Най-неотложният макроикономически икономически проблем на Индия е да гарантира, че неотдавнашните мерки за забавяне на близо 20-процентовия растеж на кредитирането са ефективни и ползите от реформите във финансовия сектор няма да бъдат подкопани от друг кредитен цикъл на бърз спад и растеж. По-строгите регулации на личните заеми и кредитни карти вероятно ще са от полза, но в сектора като цяло растежът на кредитирането трябва да се забави още, за да отговаря по-добре на растежа на депозитите. 

Консервативният бюджетен план на правителството за новата фискална година, която започва през април, ще помогне. Рязко забавяне в цялостните разходи и по-ниска от очакваното цел за бюджетния дефицит от 5,1 процента от БВП ще отнемат малко от скоростта на икономиката, дори въпреки продължаващото нарастване на разходите за инфраструктура. 

 Все пак за да се използва напълно икономическия потенциал на Индия, ще бъдат необходими още реформи. Страната остава склонна към налагане на ограничения върху търговията, за да се справи с предизвикателствата на кризата с цената на живота, селскостопанският й сектор все още е силно защитен и производството често е недостатъчно, а участието на жените в трудовата сила неизменно е ниско. 

Все още обаче има време. Наследството на Индия от миналото не бива да отвлича вниманието от възможностите на настоящето.