site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 16 февруари в историята

16 февруари 2024 г., петък, 7-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Памфил и Порфирий. Св. Флавиан, патриарх Константинополски.

По света се отбелязва:

Национален празник на КНДР. Ден на лъчезарната звезда. Годишнина от рождението на Ким Чен-ир (16 февруари 1942-17 декември 2011), председател на Националния комитет на отбраната на КНДР (9 април 1993-17 декември 2011), върховен главнокомандващ въоръжените сили на КНДР (25 декември 1991-17 декември 2011) и генерален секретар на Корейската трудова партия (8 октомври 1997-17 декември 2011).

Националният празник на Литва. Ден на възстановяване на Литовската държава (1918).

На този ден в България:

1836 - С Ферман на турския султан Махмуд II се узаконява построената в Сливен през 1834 г. първа текстилна фабрика в България. Фабриката е построена от предприемача Добри Желязков - Фабрикаджията и в нея са монтирани станове, дараци и др., направени от сливенските майстори-железари по скици, донесени от Русия. Производствената дейност се извършвала от наети работници от България и Моравия. През 1835 г. Добри Желязков представя пред султан Махмуд II своята продукция и на 16 февруари 1836 г. получава султанския ферман, с който му е възложено изработването на платове от представените образци. Добри Желязков сключва договор с османското правителство за построяване, оборудване и управление на държавна сукнена фабрика  в Сливен. Султанът отпуснал 2 млн. гроша, а Добри Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. През 1843 г. е открита новоизградена фабрика и в нея започва производствена дейност с 20 предачни машини, 6 механични стана и персонал от 500 работници. Зданието било внушително, а фабриката на Добри Желязков е не само първото подобно предприятие с такъв мащаб по българските земи, но и в цялата Османска империя. През 1853 г. Добри Желязков е отстранен от фабриката, турското правителство не изплаща нито ангажирания му във фабричното производство капитал, нито обезщетение за нарушения на сключения договор. През 1865 г. Добри Желязков умира болен и разорен. Понастоящем фабриката на Добри Желязков е обявена за паметник на културата от национално значение.

1872 - Видинският митрополит Антим I е избран за първи български екзарх на Църковния събор в Цариград. Антим I организира борбата за независима българска църква. На 11 май 1872 г. с тържествена служба  на екзарх Антим I  в българския храм "Св. Стефан" в Цариград Българската православна църква е провъзгласена за независима. Той съдейства за националното единство и за просветно-културното издигане на българския народ. След избухването на Априлското въстание (1876) екзарх Антим I защитава въстаналия български народ и отстоява неговите права и политическа независимост. Заради неговата позиция по настояване на турското правителство е свален от екзархийския  престол на 14 април 1877 г. и  заточен  в Мала Азия. Освободен е през 1878 г. след края на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и отново заема екзархийския си престол.

1887 - В Силистра избухват бунтове на български офицери русофили срещу антируската политика и регентството в България. На 19 февруари избухват бунтове и в Русе. Детронацията на княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. и абдикирането му на 26 август 1886 г. предизвикват политическа криза в страната, която се изостря, след като Русия скъсва дипломатическите отношения с България на 5 ноември 1886 г., и която продължава до 1887 г. Регентството начело със Стефан Стамболов предприема гонения срещу проруски настроените офицери, в резултат на което много от тях емигрират в Румъния, където в Букурещ образуват емигрантски офицерски комитет, който взема решение на 19 февруари 1887 г. да избухнат бунтове в Русе и Силистра. Планът предвижда,  след като превземат Русе, военните части да превземат Свищов, Търново, Шумен, Силистра, Варна и да се насочат към София. След преждевременното избухване и потушаване на въстанието на 16 февруари 1887 г. в Силистренския гарнизон, Атанас Узунов, комендант на Русе и командир на пионерния полк, взема решение за въстание в Русе.  На 19 февруари част от войската остава вярна на правителството и бунтът в Русе е потушен. Ръководителите му начело с майор Атанас Узунов са арестувани, осъдени на смърт и екзекутирани на 22 февруари 1887 г. Сред убитите са майор Олимпи Панов и Тома Кърджиев, активни участници в националноосвободителното движение преди освобождението от османско иго (1878).

1898 - На 16 февруари ст. ст. излиза първият бюлетин на Българската телеграфна агенция (БТА), написан лично от директора на агенцията Оскар Искандер, доктор по философия, редактор и издател. Датата е приета за рожден ден на БТА. В бюлетина, който е четири страници, са събрани седем информации за здравословното състояние на княгиня Клементина, за събития в балканските страни, както и борсови цени. На следващия ден седемте информации са публикувани в неофициалния раздел на "Държавен вестник". По-рано с Приказ 28 от 27 януари 1898 г. за директор на Българската телеграфна агенция се назначава Оскар Искандер, считано от 1 февруари 1898 г.  

1940 - Сформирано е правителство от политически дейци, произлизащи от дворцови среди и провеждащи политиката на цар Борис Трети с министър-председател Богдан Филов. Правителството предприема редица антидемократични реформи. Започва прилагането на приетия на 24 декември 1939 г. от Народното събрание Закон за защита на нацията, който има антисемитски характер и ограничава силно гражданските и политическите права, културната и стопанската дейност на българските евреи. На 29 декември 1940 г. е приет Закон за организиране на българската младеж в профашистката организация "Бранник", чиято издръжката се поема от държавата. На 1 март 1941 г. във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва договор за присъединяване на България на страната на Тройния съюз (Германия, Италия и Япония), с което територията на страната се превръща в плацдарм на немските войски за настъпление срещу Югославия, Гърция и СССР, но армията й не участва в агресията (единствена от съюзниците на Тройния съюз). Девет месеца по-късно под натиска на Германия, българското правителство обявява война на Англия и САЩ. Управлява до 11 април 1942 г.

2001 - Със 135 гласа са "против", 74 гласа са "за" и 3 "въздържали се" Народното събрание отхвърля вота на недоверие към правителството на Иван Костов за несправяне с престъпността, поискан от БСП. Това е четвъртият вот на недоверие към кабинета, който парламентът отхвърля.

2004 - Излиза бр. 1 на в. "Мисия", седмично издание на Българската телеграфна агенция, което отразява новата мисия на България в глобализиращия се свят. Последният брой на вестника излиза през м. декември 2008 г.

2005 - Народното събрание приема Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. С него се създава Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, приет на 3 май 2012 г. от 41-ото Народно събрание, правоприемник на комисията става Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

2006 - Със Заповед РД-91 на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на местността "Естествено находище на Кримска какула (Salvia scabiosifolia)" край с. Полско Косово, община Бяла, област Русе, се обявява за защитена територия. Целта е да се опази единственото в страната находище на защитения растителен вид Кримска какула, уникалният ландшафт и крайречните растителни съобщества в местността, която е с площ 35 093 дка. Кримската какула фигурира в Червената книга на България в категорията "рядък" и попада в приложенията на Закона за биологичното разнообразие. Освен в новообявената защитена територия, степният застрашен рядък вид се среща и на полуостров Крим.

2010 - Конституционният съд  приема решение, с което обявява за незаконен избора на народните представители Мариана Даракчиева от листата на "Синята коалиция" в 7 МИР Габрово, Рушен Риза от листата на "Движение за права и свободи" в 8 МИР Добрич и Атанас Семов от листата на "Ред, законност и справедливост" в 23 МИР София, избрани по пропорционалната избирателна система в изборите за 41-о Народно събрание на 5 юли 2009 г., поради незаконосъобразност на проведените избори в 23 избирателни секции в Турция. С Решение на  НС-256/19 февруари 2010 г. на ЦИК  ГЕРБ получава 1 мандат, а Движението за права и свободи губи 1 мандат.

2013 - Учредено е Национално сдружение на частните болници, което има за цел обезпечаване на правото на достъп на пациента до качествена и съвременна медицинска помощ и гарантиране на правото му на избор на лечебно заведение за болнична помощ, защита на правата на частните болници  и др.

2016 - В три града в страната са отчетени температурни рекорди. В Русе е измерена максимална температура от 21,3 градуса. Предишният рекорд за 16 февруари в греда е през 1968 г., когато са отчетени 17,6 градуса. В Добрич е отчетен температурен рекорд от 22.4 градуса като предишният рекорд за тази дата е бил през 2014 г. - 16.2 градуса. Температурен рекорд е отчетен и в Силистра - 20.7 градуса, при предишен 16.9 градуса през 1958 г.

2017 - Синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) публикуват пълен списък на некоректните длъжници на банката н които имат непогасени задължения към нея по отпуснати банкови кредити. Като най-голям длъжник в списъка е посочено дружеството "ТЦ-ИМЕ"  АД - с общи задължения от  181 278 024.18 лв., следвано от "Глас Индъстри"  АД с 177 018 713.44 лв.; "Партнер Лизинг"  АД - 141 505 329.00 лв.; "Алфа Кепитъл" АД - 141 441 591.00 лв.; "Родина Пропъртис" ЕАД - 133 876 299.46 лв.; "Нафтекс Петрол"  ЕООД - 129 741 540.35 лв. Сред физическите лица с най-големи задължения към  банката е  посочен Жайер Етварт Агопян - с 1 126 925.78 лв., следван от Диана Иванова Късметска - с 939 416.44 лв. задължения. Въпреки многобройните съдебни и съдебно-изпълнителни дела, които КТБ  е завела срещу некоректните кредитополучатели, голяма част от длъжниците не погасяват своите задължения.

2018 - Президентът Румен Радев пристига в Скопие, Република Македония, на двудневно официално посещение по покана на президента на Македония Георге Иванов - първо официално посещение от такъв характер след подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония (подписан на 1 август 2017 г. в Скопие, Македония).

2020 - В София на пресконференция в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция Найден Зеленогорски обявява създаването на нов политически проект вдясно - "Достойнството на един народ" (ДЕН). Представена е и учредителната декларация на новия проект, който се създава като демократична политическа алтернатива, която да се противопостави на парламентарното статукво.

2022 - В Тулуза, Франция, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер и генералният директор на Европейската космическа агенция (ЕКА) Йозеф Ашбахер подписват ново разширено Споразумение за европейска кооперираща държава,  което дава възможност на български фирми и научноизследователски организации да участват в процедури за подбор и да реализират своите проекти в областта на космическата наука, технологиите и приложенията.

2023 - В зала "България" с концерт на Софийската филхармония под диригентството на маестро Емил Табаков Българската телеграфна агенция (БТА) отбелязва своята 125-годишнина. Вицепрезидентът Илияна Йотова връчва на генералния директор на БТА Кирил Вълчев почетния знак на вицепрезидента на Република България в знак на признание за изключителния принос на БТА за развитието на българската журналистика, за отстояването на истината и свободата на словото.

На този ден по света:

1918 - Провъзгласена е независимостта на Литва. Актът за независимост на Литва е подписан от 20-те члена на Съвета на Литва, създаден в края на Първата световна война (1914-1918) с цел да бъде възстановена независимостта на страната от Русия.

1937 - В САЩ компанията "Дюпон" патентова найлона, изобретен от химика Уолъс Каротърс през 1935 г.

1976 - В Барселона, Испания, е подписана Конвенцията за борба срещу замърсяването на Средиземно море към Програмата на ООН за опазване на околната среда. Конвенцията е подписана от 12 страни: Кипър, Египет, Франция, Гърция, Израел, Италия, Ливан, Малта, Монако, Испания и Турция. Влиза в сила на 12 февруари 1978 г.

1994 - Гърция въвежда икономическо ембарго за Република Македония, наложено заради спор относно името и знамето на Република Македония. На 13 септември 1995 г. в Ню Йорк, САЩ, министрите на външните работи на двете страни подписват споразумение за нормализиране на отношенията между тях, което предвижда Гърция да отмени икономическото ембарго на Република Македония, 30 дни след като страната изпълни поетите ангажименти - премахване на някои символи от националния флаг на страната (звездата на Филип Македонски), взаимно зачитане на суверенитета и териториалната цялост на двете страни и признаване от Гърция на бившата югославска република Македония.

1998 - Пътнически самолет "Еърбъс 300" на тайванската авиокомпания "Чайна еърлайнз", изпълняващ полет от Бали, Индонения,  се взривява при опит за кацане на международното летище "Чан Кайши" в тайванската столица Тайпе. Загиват 203 души на борда - 197 пътници и 6-членен екипаж. Причина за катастрофата е грешка на пилота, причинена от гъстата мъгла. В катастрофата загива управителят на тайванската централна банка Шъ Юандун, както и десетина други висши правителствени служители.

1999 - Масови протести на кюрди по света срещу арестуването на Абдуллах Йоджалан,  основател и лидер на турската Кюрдската работническа партия от 27 ноември 1978 г. На 15 февруари 1999 г. Абдулах Йоджалан е арестуван в Найроби, Кения, и е прехвърлен в затвор в Турция. На 28 април 1999 г. започва съдебен процес срещу него по обвинение в държавна измяна. На 29 юни 1999 г. е осъден на смърт. На 3 октомври 2002 г. смъртната присъда е отменена и е заменена с доживотен затвор.

2000 - В Йерусалим, Израел, в реч пред Кнесета (парламента), президентът на Германия Йоханес Рау иска прошка от Израел за Холокоста. "Искам прошка за това, което германците сториха, прошка за мен и моето поколение, за нашите деца и децата на нашите деца". С това той става първият германски президент,  говорил от трибуната на Кнесета, и то на немски.

2005 – Парламентът на  Израел одобрява плана на министър-председателя Ариел Шарон за изтегляне на Израел от ивицата Газа и от четири селища на Западния бряг. Приемането на законопроекта, предвиждащ обезщетения за 9000 жители на еврейските селища, които ще бъдат засегнати от изтеглянето, бележи края на процедурата в законодателния орган, преди началото на изпълнението на плана през лятото на 2005 г.

2005 - Влиза в сила Протоколът от Киото. На 11 декември 1997 г. в Киото, Япония, на конференция на ООН за климатичните промени е приет Протокол към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (конвенцията е приета на 9 май 1992 г. в Ню Йорк, САЩ, и е открита за подписване по време на втората световна конференция на ООН по околната среда и развитието от 4 до 14 юни 1992 г. и от 20 юни 1992 г. до 19 юни 1993 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, в сила е от 21 март 1994 г.), който предвижда развитите страни да намалят емисиите на вредни газове, предизвикващи парников ефект. В момента има 192 страни по Протокола от Киото (191 държави и Европейския съюз ). САЩ подписват, но не ратифицират протокола, Канада официално се оттегля от него на 16 декември 2012 г. България ратифицира Протокола със закон, приет от 39-то Народно събрание на 17 юли 2002 г.

2008 - В катедралата в Атина се провежда церемония  по интронизация на новия архиепископ на Атина и цяла Гърция Йеронимос. 70-годишният Йеронимос е избран за  глава на Гръцката православна църква на 7 февруари на заседание на Светия синод на църквата.

2008 - Съветът на Европейския съюз обявява официално изпращането на мисията на ЕС (Европейска мисия за върховенство на закона в Косово - "EULEX Kosovo") в областта. Тя се състои от около 2000 полицаи и юристи и заменя мисията на ООН.

2011 - В Швеция Министерството на външните работи публикува над 400 страници шведски секретни дипломатически грами, свързани с разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Тази стъпка е необичайна, тъй като подобна дипломатическа информация обикновено остава засекретена в течение на 50 години. Огласената информация съдържа шведски дипломатически доклади, отнасящи се за опита за преврат срещу съветския лидер Михаил Горбачов през август 1991 г., включително оценка на водачите на преврата и препоръки как би трябвало Швеция да реагира на събитията.

2013 - В Пакистан, в селището Хазара, близо до югозападния пакистански град Квета, административен център на провинция Белуджистан, е взривено устройство, заложено в контейнер за вода в един от оживените търговски райони. Убити са 84 души, ранените са над 250. Почти всички загинали и ранени са шиити.

2014 - В Република Южна Африка в незаконно експлоатирана златна мина, изкопана зад стадион за крикет в Бенони, източно от Йоханесбург, се срутва скала, която блокира изхода на тунела. Над 200 миньори са затрупани, спасени са 11.

2017 - Върховният съд на Венецуела потвърждава 14-годишната присъда на опозиционния лидер Леополдо Лопес по обвинение в подстрекаване на насилие по време на кървавите антиправителствени протести през 2014 г. Решението, взето след обжалване от страна на защитата на Леополдо Лопес, прави присъдата окончателна.

2018 - В южните и централните части на Мексико и в столицата Мексико е регистрирано земетресение с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер и епицентър в близост до тихоокеанското крайбрежие, на 2 км източно от гр. Пинотепа де Дон Луис, на 148 км югозападно от гр. Оахака в  южния щат Оахака и на дълбочина 43 км. След труса са регистрирани 60 вторични труса, като най-силният е с магнитуд 5,9. Няма данни за жертви и нанесени сериозни щети.

2019 - В Сърбия град Димитровград официално получава и старото са наименование - Цариброд, като градът ще има две имена - Димитровград на сръбски и Цариброд на български. За първи път от 1951 г. за обществени сгради, пътни знаци и документи вече официално ще се използва и името Цариброд. Българите в Сърбия вече ще могат да се вписват в гражданските регистри и с българските си фамилии.           
             
2021 - Вулканът Етна в Сицилия изригва и избълва лава, която се стича по източния склон на планината към необитаваната долина Вале дел Бове, широка три и дълга пет километра. Изригването продължава близо час. Няма жертви и нанесени материални щети. Етна е най-високият действащ вулкан в Европа. Той е висок 3324 м и е включен в списъка на световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

2022 - Конституционният съд на Албания обявява, че Илир Мета няма да бъде освободен от поста президент на Албания и ще остане на поста до края на мандата си на 24 юли 2022 г. Решението на съда анулира решението на парламента за освобождаването му заради "тежки нарушения на конституцията" по време на изборната кампания за парламентарните избори през април 2021 г. Това е първият случай в  историята на страната, в който парламентът гласува да отстрани президент от поста.

2023 - В Испания парламентът приема със 191 гласа Закон за транссексуалните, позволяващ на желаещите да сменят пола, посочен в документите им за самоличност, след навършване на 16 години само като подадат заявление по административен ред. Със 185 гласа „за“  и 154 „против“ и 3 „въздържал се“ парламентът приема Закон за "менструален отпуск" за жени с болезнени месечни кръвотечения.

Родени на този ден българи:

Юрдан Иванов (Юрдан Иванов Мирчев), историк, библиограф, икономист и журналист (1862-1907).
Един от организаторите на първия събор на журналистите в България (София, 1894). Член-основател на Българското икономическо дружество (1895). Пръв изследовател на българския периодичен печат. Автор е на "Български периодичен печат от възраждането му до днес (1844-1890)" (3 кн., 1891-1892), на множество статии, главно по финансови и икономически въпроси -  за данъците в България, тютюневия монопол и др. Издава седмичния вестник "Югозападна България"  (1893-1894). Действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1900).

проф. Венелин Ганев, юрист, социолог, дипломат и политик (1880-1966).
Един от основателите на социологията в България. Въвежда социологическия подход в правото. От 1908 г. е преподавател по обща теория на правото и по търговско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Декан на Юридическия факултет на университета (1914-1918). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1919, изключен през 1948, възстановен посмъртно 1991). Министър на правосъдието (8 май-6 октомври 1919). Пълномощен министър в Париж, Франция (1920-1922). Депутат в 21-ото Обикновено народно събрание (1923-1927). Създател и председател (1924) на първото правозащитно сдружение "Българска лига за защита правата на човека и гражданина". Организира и ръководи първото социологическо дружество в България (1925-1938). Адвокат главно по дела пред Върховния касационен съд (1926-1940). Редактор на сп. "Юридически архив" (1928). Член на Регентството (9 септември 1944-18 септември 1946). Автор на "Историческото развитие на търговското право" (1921), " Систематичен курс по правата на несъстоятелността. Т. 1" (1926), "Курс по обща теория на правото. Правно явление" (1925) и др.

акад. Ростислав Каишев, физикохимик (1908-2002).
Основател на Катедрата по физикохимия във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947) и неин ръководител (1947-1974). Основател и директор на Института по физикохимия при Българската академия на науките (БАН) (1958-1988). Заместник-председател на БАН (14 октомври 1961-9 март 1968). Чл.-кор. на БАН (1947), на Германската академия на науките (23 февруари 1957). Научните му изследвания са по проблемите на фазообразуването, кристалния растеж и електрокристализацията. Създател на теорията на кристалния строеж на кристалните форми и на българската физико-химична школа. Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1958), на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (23 февруари 1968), на орден "Георги Димитров" (28 февруари 1983). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на БАН (февруари 1998).

Александър Петров (Лавандулата), художник (1916-1983).
Имал е самостоятелни изложби в София, Стара Загора и във Франция. Участвал в редица международни изложби и колективни изложби на български художници в чужбина. Негови творби са притежание на национални и градски галерии в България, а също и на много държавни и частни сбирки в чужбина. Творбите му са обединени в циклите: "Лавандула" (1958-1981), "Средна Азия" (1960-1965), "Светлина" (1972-1981), "Маски" (1976-1981), "Интериор -ателие - модел" (1979-1981) и др. След няколко посещения във Франция създава картините "Париж - кафе" (1963 ), "Атлантика -тераса" (1965), "Студентска стачка - Париж" (1968) и др.
 
Веселин Андреев (ист. име Георги Георгиев Андреев), поет, писател и журналист (1918-1991).
За първи път печата стихотворения през 1934 г. в сп. "Българска реч". Главен редактор на в. "Народна войска" (1944-1949) и на в. "Литературен фронт" (1949-1955). Член на Президиума на Съюза на българските писатели (14 юли 1950-9 март 1954; 8 юли 1960-15 април 1966; 25 октомври 1972-2 октомври 1980) и негов секретар (19 юни 1951-9 март 1954). От 1956 г. до 1961 г. работи в групата на военните писатели при Политическото управление на народната армия . Автор е стихотворения, разкази, спомени, есета, очерци, пътеписи, книги за деца и юноши. Автор е на сборника "Партизански песни" (1947), прозата "В Лопянската гора" (1947) и др. Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" трета степен (19590), на орден "Народна република България" първа степен (1968), на националната литературна награда "Елин Пелин" (1971), на наградата "Златен меч" на сп. "Български воин" (1979), на литературната награда "Христо Кърпачев" (1987).

Андрей Чапразов, актьор (1920-1999).
Сформира и ръководи първия войнишки самодеен колектив на художественото слово и театралната самодейност (1944-1945). Един от основателите (1945) на Радиотеатъра в България. Директор на Театъра на поезията и естрадата (1966-1967). До пенсионирането си е в Народния театър "Иван Вазов". Играл е в телевизионни постановки от създаването на Българската телевизия (1959). Участвал е във филмите "Героите на Шипка" (1955), "Следите остават" (1956), "Това се случи на улицата" (1956), "Големанов" (1958), "Дом на две улици" (1960), "Специалист по всичко" (1962), "Черните ангели" (1970), "На всеки километър II" (1971), "Обич" (1972), "Зарево над Драва" (1974), "Допълнение към ЗЗД" (1976), "Топло" (1978) и др. Лауреат на Димитровска награда (1976). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1980), на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България (1998).

Петко Сираков, състезател и треньор по борба (1929-1996).
Той е първият световен шампион на България по борба. На 2 юни 1957 г. печели златен медал в свободния стил на Световното първенство в Истанбул, Турция. Печели сребърен медал от Световното първенство през 1959 г. в Техеран, Иран, и сребърен медал на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. От 1998 г. се организира в негова памет международен турнир по свободна и класическа борба "Петко Сираков" за юноши от 17 до 20 години. От 2003 г. турнирът носи името "Петко Сираков и Иван Илиев".

Артеник Арабаджиян, баскетболист, треньор и баскетболен съдия (1930-2017).
Съдия на Международната федерация по баскетбол (ФИБА) (1967-1983). Получава наряди за мачове на три летни Олимпийски игри (Мюнхен, ФРГ - 1972 г., Монреал, Канада - 1976 г. и Москва, СССР - 1980 г.), на три световни първенства (Пуерто Рико, Филипините и Бразилия) и на много мачове в европейските клубни турнири. Съдия е на финала на Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнехн, в който играят отборите на САЩ и СССР. САЩ губят с 50:51. Въведен в Международната зала на славата по баскетбол в Мадрид, Испания (2009).

Асен Шопов, режисьор и актьор (1933).
Играл е в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен (1956-1958), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" в София (1958-1960). Режисьор в Драматичния театър "Апостол Карамитев" в Димитровград (1962-1964), в Драматично-кукления театър "Иван Димов" в Хасково (1964-1966), в Театър "Българска армия" в София (1966-1967; 1972-1982), в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1967-1972), в Народния театър "Иван Вазов" в София (1981-1993) и в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1993-1996). Носител на наградата "Златна роза" на Варненския фестивал (1975), на втора награда "Сребърен леопард" за филма  "Вечни времена" на Международния филмов фестивал в Локарно, Швейцария (1976), на наградата "Аскеер"  в категория "Режисура" за постановката "В полите на Витоша" (2003), на наградата "Златен Перперикон" от театралния фестивал "Перперикон" в Кърджали за принос в развитието на българската и европейската култура (2004), на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 2012), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (10 декември 2013), на отличието "Златен век" на Министерството на културата (21 май 2018). Почетен гражданин на София (12 май 2022).

проф. Божидар Йонов, художник плакетист (1942).
През 1969 г. работи като проектант в рекламен отдел "Булгарплодекспорт".  През 1972 г. става художествен ръководител на ателие "Пространственно оформление" при Творчески фонд на Съюза на българските художници.  Художник проектант в Драматичен театър "София" (1978-1991), където създава над 120 плаката за театъра. През 1992 г. създава първата българска фирма за външна реклама "Студио Плакат". Съосновател на Международното триенале на сценичния плакат в София (1994). От 1995 г. е редовен преподавател по "Пространствен дизайн" в Национална художествена академия, ръководител на катедра "Рекламен дизайн" (1996-2000) и на катедра "Дизайн и експозиционна реклама" (2000-2003) в академията. Ректор на Националната художествена академия (12 ноември 2003-22 ноември 2007). Автор е на многобройни художествени реализации в областта на пространствения и графичен дизайн. Автор е на книгата "Три посоки в книгата" (2013). Има самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител е на златен медал от Международния конкурс за туристически плакат в Торино, Италия (1971), на сребърен медал за графичен дизайн на календар от международното биенале в Бърно, Чехия (1982), на наградата "Златно перо" на радио Класик FM (2011).

Стефан Диомов, композитор (1945).
Основател на вокален състав "Тоника" (1971) към Културния дом на транспортните работници в Бургас. Вокален педагог и художествен ръководител към Ансамбъла на Главно управление Строителни войски (ГУСВ) в София. Главен художествен ръководител на група "Магистрали" към Транспортни войски (1986-1991). Основател на група "Тоника СВ" (1980), на групата "Горещ пясък" към община Бургас (1992). През 1994 г. събира членовете на ръководените от него вокални групи във "Фамилия Тоника". Основател на формацията "Петте сезона" (2010). През 1996 г. възстановява националния конкурс "Бургас и морето" (създаден през 1973 г. под името "Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора") и е директор на следващите му издания. Много от неговите песни, сред които "Мария", "Ако помниш", "Разказвай ми", "Дъждовно реге", "Балада", "Интимно", "Къде си", "Приятели", "Сбогуване", "Разказвай ми", "Здравей, как си приятелю" и други, печелят редица награди от конкурси. Почетен гражданин на Бургас (1 декември 2000). Носител на наградата на Министерство на културата "Златен век" звезда (21 май 2015). Автор е на книгата "Белите и черни клавиши на моя живот" първа част (2020) и "Белите и черни клавиши на моя живот" втора част (2021).

Иво Папазов-Ибряма (ист. име Ибрям Хапазов), музикант кларнетист (1952).
През 1974 г. сформира първия си оркестър, а през 1978 г. създава оркестър "Тракия" с репертоар сватбена музика. След 1989 г. Иво Папазов свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени. Известен е като виртуоз, който създава нов стил в българската музика, като смесва български, турски и цигански фолклор с джаз. Има издадени над 10 албума. Носител на наградата "World Music Audience Award" на Би Би Си за световна музика в раздела за етномузика, присъдена му за албума "Панаир", излязъл през 2003 г. (5 март 2005), на "Златната награда на Атлантическия клуб", с която го удостоява Българското национално радио, заради ролята му на посланик на българската култура по света (29 март 2005). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено големите му заслуги в областта на културата и музикалното изкуство (19 май 2011). Почетен гражданин на Стара Загора (4 октомври 2005).

Иво Атанасов, журналист и политик (1953).
Сътрудничил е на различни печатни издания. Депутат от 36-ото до 40-ото Народно събрание (1991-2009). Ръководител на областната организация на БСП в Кюстендилска област (1995-2007). Секретар на президента по комуникационната политика (2010-2012). Автор на книгите" Парламентът като "Мъпет шоу" (1993), "Леонардо от Лисиците" (2000), "Стъклената къща" (2001). Член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание (17 юли 2013-17 юли 2019).

Станимир Беломъжев, състезател по ски ориентиране (1988).
От световни първенства печели два златен през 2017 г. и 2022 г., два сребърни през 2015 г. и един бронзов медал през 2013 г. От европейски първенства печели три златни медала през 2013 г., 2014 г. и 2015 г., четири сребърни медала 2014 г., 2015 г., 2018 г. и 2022 г. и четири бронзови медала през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Печели и три златни медала от Първото световно студентско първенство по ски ориентиране през 2016 г. в Тула, Русия.

На този ден са родени и:

Ернст Хекел, немски биолог (1834-1919).
Въвежда термина "екология" в книгата си "Обща морфология на организмите" (1886).

Робърт Флеърти, американски режисьор и оператор (1884-1951).
Наречен баща на документалното кино. Режисьор е на филмите "Нанук от Севера" (1922), "Табу" (1931), съвместно с немския филмов режисьор Фридрих Вилхелм Мурнау, "Индустриална Британия" (1931), Човекът от Аран (1934), Луизианска история (1948) и др.

маршал Михаил Тухачевски, руски военачалник (1893-1937).
Разстрелян заедно с други седем висши военни по обвинение в шпионаж, държавна измяна и подготовка на терористични актове. Смъртната присъда е обявена от Върховния съд през нощта на 11 юни 1937 г. и приведена незабавно в изпълнение. Осъдените военни са реабилитирани посмъртно с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР от 31 януари 1957 г.

Анна Панкратова, руски историк и общественик (1897-1957).
Авторка е на 200 научни труда за историята на работническата класа. Член на Академията на науките на Беларус (1940), член на Академията на науките на СССР (1953).
 
Джордж Кенън (Джордж Фрост Кенън), американски историк и дипломат (1904-2005).
Един от главните архитекти на политиката на възпирането, предназначена да ограничи влиянието на Съветския съюз след края на Втората световна война (1939-1945). Като съветник в американското посолство в Москва, той изпраща през февруари 1946 г. най-важната телеграма в историята на американската дипломация. В т. нар. Дълга телеграма той отговаря на въпросите на администрацията за тогавашния съветски ръководител Йосиф Сталин и дава препоръки каква позиция да възприеме Западът предвид очертаващата се конфронтация със Съветския съюз. Посланик на САЩ в Югославия (1961-1963). Посланик на САЩ в СССР (1952). Автор е на 17 книги. Носител на награда "Пулицър" (1957, 1968).

Вера Менчик, британска шахматистка от чешки произход (1906-1944).
Тя е първата световна шампионка по шахмат (1927) от първото Световно първенство за жени в Лондон, Великобритания. Печели и следващите 6 световни световни първенства -  през 1930 г. в Хамбург, Германия, през 1931 г. в Прага, Чехия, през 1933 г. във Фолкстън, Великобритания, през 1935 г. във Варшава, Полша, през 1937 г. в Стокхолм, Швеция, през 1939 г. в Буенос Айрес, Аржентина. Тя е световна шампионка в продължение на 17 години -  от 1927 г. до смъртта си на 27 юни 1944 г., когато загива в дома си по време на бомбардировките по врем на Втората световна война (1939-1945). Тя е и първата жена, която се състезава в мъжки турнири.

Ричард Макдоналд, американски предприемач (1909-1998).
Заедно с брат си Маурис Макдоналд основават американската верига за бързо хранена "Макдоналдс" (15 май 1940 г.).

Джон Шлезинджър, британски режисьор (1926-2003).
Режисьор е на филмите "Били лъжеца" (1963), "Маратонецът" (1976), "Неуютна ферма" (1995), "Почти идеално" (2000) и др. Носител на Оскар (1970) за най-добър режисьор за филма "Среднощен каубой" (1969).

Герхард Ханапи, австрийски футболист (1929-1980).

Ким Чен-ир, севернокорейски политик (1942-2011).
Председател на Националния комитет на отбраната на КНДР (9 април 1993-17 декември 2011), върховен главнокомандващ въоръжените сили на КНДР (25 декември 1991-17 декември 2011). Генерален секретар на Корейската трудова партия (8 октомври 1997-17 декември 2011).

Джон Макенроу, американски тенисист (1959).
Водач е на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (3 март 1980 - индивидуално; 21 май 1979 - двойки). През цялата си кариера Макенроу печели 17 титли от турнири от "Големия шлем" - 7 индивидуално и 10 двойки. Обявен за "Играч на годината"  от Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) за 1981 г., 1983 г. и 1984 г.

Бебето (ист. име Жозе Роберто Гама де Оливейра), бразилски футболист (1964).

Анджело Перуци, италиански футболист (вратар) (1970).
С "Ювентус" (Италия) печели Купата на УЕФА (дн. Лига Европа) (1993), турнирът Шампионска лига (1996) и Супер купата на УЕФА (1996). С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия.

Валентино Роси (Доктора), италиански състезател по мотоциклетизъм (1979).
Девет пъти е световен шампион по мотоциклетизъм - седем пъти в клас "MotoGP" (2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2008 г., 2009 г.), един път в клас "250cc" през 1999 г. и един път в клас "125cc" през 1997 г.

Рики Ламбърт, английски футболист (1982).

Рон Влар, нидерландски футболист (1985).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.

Диего Годин, уругвайски футболист (1986).

Това е денят на смъртта на:

Франсоа-Жозеф Госек, френски композитор и диригент (1734-1829).

Джозуе Кардучи, италиански поет и литературен критик (1835-1907).
Автор е на лирическия цикъл "Варварски оди" (1877-1889), стихосбирката "Ямби и еподи" (1867-1869), "Рими и ритми" (1899) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1906 г. за поетическото си творчество.

Емил Валдтойфел, френски композитор (1837-1915).

Фердинан Бюисон, френски философ и педагог (1841-1932).
Носител на Нобелова награда за мир за 1927 г. заедно с Лудвиг Квиде за изграждането във Франция и в Германия на обществено мнение, подкрепящо международното мирно сътрудничество.

Юзеф Казимеж Хофман, полски пианист и композитор (1876-1957).
Автор е на над 100 музикални произведения, както и на две книги по теория и практика на свиренето на пиано.

Пейтън Раус, американски патолог (1879-1970).
По време на Първата световна война (1914-1918) съвместно с Дж. Р. Търнър разработва начин за съхраняване на кръвта с цитратен разтвор, който я поддържа 3-4 седмици годна за преливане, като днес това е основен метод за консервиране на получената от дарители кръв. Пейтън Раус изследва функциите на черния дроб и жлъчния мехур. Установява, че жлъчката се реабсорбира в червата и по специални кръвоносни съдове достига отново до черния дроб (т.нар. чернодробно-жлъчен кръговрат). Открива, че при разграждането на хемоглобина се образува жлъчният пигмент билирубин, който при някои болестни състояния се натрупва в кръвта и тъканите и причинява жълтеница.През 1942 г. Пейтън Раус предлага 3 хипотези за канцерогенезата (развитието на рак и други злокачествени новообразувания), в които коментира участието на вируси и химични вещества, които той нарича провокиращи канцерогени. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1966 г. за откриването на тумор-индуциращи вируси. Той си поделя наградата с американския хирург и онколог Чарлз Хъгинс, който я получава за откриването на хормоналното лечение на рака на простатата.

Лазар Добрич (артистичен псевдоним Великият Иванов), български цирков артист и педагог (1881-1970).
Дебютира на манежа на 1 октомври 1897 г. в Брюксел, Белгия, с румънската трупа "Димитреску", с която работи до 1901 г.  Гастролира в Европа, Азия и Америка и участва във филми като каскадьор. През 1905 г. в цирк "Шуман" в Берлин, Германия, представя за първи път номера си "Трапец на смъртта", който изпълнява с изобретен от самия него уред. Заедно с брат си Александър построява в София стационарния цирк "Колизеум" (1919-1926). През 1933 г. в съдружие с Ангел Димитров и Кирил Михайлов създава цирк "Роял-Добрич". Директор на цирк "Родина" (одържавения през 1948 г. цирк "Роял-Добрич") (1933-1956). Редактор на сп. "Цирков глас" (1933-1941). Главен режисьор в дирекция "Български циркове" (1956-1961). В периода от 1950-1965 г. създава мъжка акробатична група и гимнастична трупа, а в периода от 1958-1972 г.  създава  първата по рода си женска акробатична трупа. Като педагог поставя номерата "Акробатика", "Бари", "Жокейска езда", "Преден трамплин", "Стрелба на крака", "Отвесни въжета", "Перш", "Танц върху опъната тел" и др. Автор е на книгите "Смъртният скок" (1971, посмъртно) и "С цирка по света" (1973, посмъртно). Удостоен е с най-високото звание за изкуство и култура в света "сеньор на цирковото изкуство" от първия Международен цирков фестивал във Варшава, Полша (1956). Лауреат на Димитровска награда (1950).

Анри-Рене Ленорман, френски драматург (1882-1951).

Константин Георгиев (Константин Георгиев Попов), български военен деец, журналист и поет (1884-1954).
Автор е на текста на българския марш "Велик е нашият войник" (по музика на Михаил Шекерджиев), създаден през 1916 г. край Охридското езеро, където служи в 23-ти пехотен Шипченски полк по време на Първата световна война (1914-1918). На 31 май 2001 г. маршът е обявен за химн на Българската армия със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев.

Стела Благоева, български политик (1887-1954).
Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Извънреден и пълномощен посланик на България в СССР (1949-1954). Депутат във 2-ото Народно събрание (14 януари-16 февруари 1954).

Дора Габе, българска поетеса и преводачка (1888-1983).
Печата в списанията "Мисъл", "Демократически преглед", "Златорог", "Съвременник", "Вестник за жената", "Литературен глас" и др. От 1926 г. заедно със Симеон Андреев редактира поредицата "Библиотека за малките" и детското списание "Прозорче" (1939-1941). Тя е сред учредителите на Българо-полския  комитет (1922) и на българския П.Е.Н клуб (1927). След 9 септември 1944 г. завежда отдел "Културни връзки с чужбина" в Министерството на пропагандата (до 1947). Съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава, Полша (1947-1949). Председател на българския П.Е.Н. клуб (16 април 1957-19 юни 1967). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (6 юли 1962-27 март 1964; 22 май 1968-1983). Автор е на стихосбирките "Земен път" (1928), "Неспокойно време" (1957), "Почакай слънце" (1967), "Невидими очи" (1970), "Сгъстена тишина" (1973) и др. Книгите й за деца са част от класиката на детското литературно наследство. Два пъти е носител на орден "Народна република България" първа степен - по случай 50 години литературна дейност (юли 1958) и по случай 75-годишнината от рождението й, за нейните големи заслуги в развитието на българската литература и за активното й участие в културния живот на страната (август 1963), и на орден "Георги Димитров" (август 1968; август 1973). Почетен гражданин на Сопот (9 юли 1975). Носител на литературната награда "Иван Вазов" на община Сопот (9 юли 1975), на Националната литературна награда "Петко Р. Славейков" на Министерството на образованието и науката (април 1981) и др. Лауреат на Димитровска награда (16 юни 1978). В Добрич Държавният куклен театър (от 1984) и Регионалната библиотека (от 1998) носят нейното име. През 2002 г. община Добрич учредява Национална литературна награда на нейно име повод 115-годишнината от рождението й. 

акад. Павел Попов (Павел Попов Миндоровски), български растениевъд и селекционер (1902-1988).
Ръководител на катедра "Растениевъдство" във Висшия селскостопански институт "Васил Коларов" (1949-1962), декан на Агрономо-лесовъден факултет на института (1949-1951) и негов ректор (1954-1962). Един от основателите и пръв председател на Държавна сортова комисия (1951-1957). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986). Селекционира над 30 сорта, мак, сусам, фъстъци, лук, пипер и пшеница. Автор е на над 250 научни труда. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1978 - с колектив). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Георги Димитров" (1962, 1968, 1972, 1982).

Александър Стаменов, български художник  живописец и плакатист (1905-1971).
Работил е като учител и художествен редактор в издателство "Наука и изкуство". Автор е на пейзажи, портрети, натюрморти и композиции на социални теми: "Портрет на жената на художника", "Рибар", "На открито", "Лодки", "Автопортрет" и др. Участвал е като художник  в създаването на "Братската могила" в Борисовата градина в София. Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1965).

сър Уолтър Уинтърботъм, английски футболист и треньор (1913-2002).
Уолтър Уинтърботъм е първият специалист, който официално е назначен за национален треньор на Англия. Ръководи отбора от 1946 г. до 1962 г. Под негово ръководство Англия се класира на четири поредни световни първенства Ц 1950 г., 1954 г., 1958 г. и 1962 г., което е безпрецедентен случай досега. Носител на Ордена на Британската империя "почетно рицарско звание" (1978).

Бутрос-Гали, египетски юрист, политик и дипломат (1922-2016).
Преподавател по международно право и международни отношения в Каирския университет (1949-1977). Държавен министър на външните работи на Египет (17 ноември 1977-31 декември 1991). Заместник министър-председател на Египет за външните работи (м. май 1991-31 декември 1991). Застъпник на политиката на помирение между Израел и Египет. Участва в разрешаването на редица конфликтни ситуации в Африка и Близкия изток. Генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН) (1 януари 1992-31 декември 1996)  - първи представител от Африка. Генерален секретар на Международната организация на франкофонията (16 ноември 1997-31 декември 2002). Носител на българския орден "Стара планина" първа степен за заслуги в развитието на сътрудничеството на България с франкофонската общност и приноса му за утвърждаване на международния авторитет на страната (11 октомври 2002).

Лев Кулиджанов, руски режисьор (1924-2002).
Режисьор е на филмите "Домът, в който живея" (1957), "Бащин дом" (1959), "Когато дърветата бяха големи" (1961),"Синята тетрадка" (1963), "Престъпление и наказание" (1969), сериалът "Младите години на Карл Маркс" (1979),  "Незабравки" (1994) и др. Народен артист на СССР (1976), Герой на социалистическият труд (1984). Носител на  орден "За заслуги пред Отечеството III степен" (1999). Удостоен с Наградата на президента на Руската федерация "За изключителен принос в развитието на руското кино" (1999).

проф. Райко Петров, български треньор по борба, учен и педагог (1930-2011).
Треньор на националния отбор по свободна борба (1953-1968), подготвил първите олимпийски и световни шампиони в българския спорт. Има значителен научен и приложен принос във формирането на българската школа по свободна борба. Той създава пълна педагогическа теория за управлението на спортната тренировка в борбата. Председател на Българската федерация по борба (1969-1990). Ректор на Националната спортна академия "Васил Левски" (22 април 1978-4 юни 1990). Ръководител на Катедра "Борба - джудо" в академията (1973-1991). Член на Изпълнителното бюро на Международната федерация по борба (ФИЛА) (1978-2002) и вицепрезидент на ФИЛА (1984-2002). Работил е в Изпълнителния комитет на Световния съвет за наука и спорт (СИЕПС) към Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Като треньор и спортен деятел проф. Райко Петров е участвал на 12 поредни летни олимпийски игри. Избран е за лауреат на "Международната зала на славата по борба" в Оклахома, САЩ. Носител на най-високото отличие на ФИЛА - орден "Златно клонче" (2002), на престижната награда на Международния олимпийски комитет (2005), на специалната награда (възпоменателен медал) на Генералната асоциация на международните спортни федерации (АГФИС) за заслуги в областта на световния спорт (21 септември 2005). Автор е на много научни публикации и над 80 книги, повечето от които преведени на 15 езика.

Янис Кунелис, италиански художник от гръцки произход (1936-2017).
Представител на движението "Арте повера" през 60-те-70-те години на 20-и век в Италия.

Иван Давидов, български футболист (1943-2015).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Спартак" (София) и "Славия" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 11 мача и отбелязан 1 гол.
/КГ/АЯ/МГ/