site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 14 февруари в историята

14 февруари 2024 г., сряда, 7-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на успение на св. Кирил Славянобългарски. Преп. Авксентий.
Константин Философ, наречен с монашеското име Кирил, произхождал от семейство на знатни солунски славяни - Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището "философ" и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата "Св. Климент Римски". Братята Кирил и Методий са обявени за светци още през средните векове и от православната, и от католическата църква, а на 31 декември 1980 г. Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа наред със св. Бенедикт.
Преподобни Авксентий бил син на богати и знатни родители и на млади години са ползвал с голяма почит при двора на император Теодосий Млади (418-450). Но като желаел всецяло да се отдаде Богу, той оставил света и станал монах. Добродетелите, мъдростта и широките му познания прославили името му. Избягвайки славата, Авксентий се оттеглил на една планина близо до Витиния (Мала Азия). Въпреки това тълпи благочестиви люде се стичали при него, като желаели да получат благословия, молели го за помощ и изцеление, тъй като притежавал чудотворна, целебна сила. Планината, на която той живеел в тясна килия, станала известна под името "Авксентиева планина". През 451 г. бил поканен на Халкидонския вселенски събор, където се застъпвал за истината против лъжеучителя Евтихий. Това му навлякло много оскърбления. След свършване на събора той отново се завърнал в планината и продължил да приема вярващи, на които предлагал поучение просто, но изпълнено с духовна мъдрост и сила. Преподобни Авксентий  доживял до дълбока старост и умрял във времето на император Лъв Тракиец (447-474).

В България се отбелязва:

Денят на лозаря (Трифон Зарезан). Отбелязва се съгласно Постановление 20 на Министерския съвет от 1962 г. като празник на лозарите в деня на св. мъченик Трифон, който тогава се отбелязва от Българската православна църква на 14 февруари. С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. денят на св. мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари по стар стил, а Денят на лозаря - на 14 февруари. Според българския обичай в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде". Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.

Денят на българския археолог. Отбелязва се от 1971 г. по инициатива на  Археологическия институт с музей при  Българската академия на науките (дн. Национален археологически институт с музей при БАН). Свързва се с празниците на древногръцкия бог Дионис, бог на виното и веселието. Всяка година на този ден в Националния археологически институт с музей при БАН се открива изложба с експонати и фотоси на най-важните открития от предходната година.

Празникът на вестник "Българска армия". Годишнина от излизането (1892) на бр. 1 на в. "Военни известия", който се издава до 24 март 1919 г. 

Денят на Ивайловград. Отбелязва се в Деня на лозаря (Трифон Зарезан) с Решение 9 на Общинския съвет от 12 февруари 2001 г. 

Празникът на община Ново село. Отбелязва се по традиция в Деня на лозаря (Трифон Зарезан).

Празникът на община Сунгурларе. Отбелязва се в Деня на лозаря (Трифон Зарезан) с  Решение на Общинския съвет от 1992 г.  Денят на град Сунгурларе се отбелязва на 4 септември - годишнина от обявяването (1974) на Сунгурларе за град с Указ 1942 на Държавния съвет,  обнародван в "Държавен вестник" на 17 септември 1974 г.

Празникът на община Сухиндол. Отбелязва се от 2005 г. в Деня на лозаря (Трифон Зарезан) с Решение 85 на Общинския съвет от 17 декември 2004 г.

По света се отбелязва:

Международният ден на даряването на книги. Отбелязва се 2012 г. по инициатива на американката Ейми Бродмур, автор на уебсайт за детски книги и многодетна майка, която организирала на този ден кампания за даряване на книги  на деца. Към инициативата й се присъединяват блогъри, приятели в социалните мрежи, служители и бизнес партньори. Прието е на този ден книгите да се даряват предимно на деца, защото не всяко дете има добра библиотека вкъщи, а книгите помагат на децата да развият състрадание, доброта и способност да помагат на някой в беда. Понастоящем денят се отбелязва в над 44 страни в целия свят, включително и в България.

Свети Валентин (Ден на влюбените). Чества се предимно от католическата общност.
Произлиза от луперкалиите - староиталийски езически празник на плодородието, който се отбелязвал в средата на февруари, последен месец в римската година, в знак на почит към горското божество Фавн Луперк. Денят е обявен за празник на Св. Валентин през 496 г. от папа Геласий Първи, противник на езичеството. Годишнина от екзекуцията (274) на християнския мъченик Св. Валентин от Терни, епископ на италианския град в областта Умбрия. През Средновековието започва да се свързва с романтичната любов, оттогава се разпространяват и легендите, които обявяват Св. Валентин за покровител на влюбените. Според една от най-популярните от тях, когато Марк Аврелий Клавдий Втори, римски император през 268-270 г., забранил на римските войници да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвувателни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин.

На този ден в България:

1892 - Излиза бр. 1 на в. "Военни известия". Вестникът започва да излиза като седмичник. Отговорността за издаването му се възлага на Учебното бюро към Щаба на Българската армия, а първи отговорник за издаването му е началникът  на бюрото подполк. Радко Димитриев. Във всичките 31 параграфа на правилника подробно е указана организацията на списването, разпространението и абонамента на вестника. В параграф 9 категорично се постановява, че "всекой офицерин или асимилиран военен чиновник, както и всеко военно учреждение са задължителни абонати на "Военни известия". Последният брой на вестника излиза на 22 март 1919 г., след което Министерството на войната преименува изданието на в. "Народна отбрана", който излиза от 24 март 1919 г. до 8 септември 1944 г. Негов наследник е в. "Народна войска" - всекидневен вестник за войската и народа, чийто бр. 1 излиза на 14 септември 1944 г. Преименуван през 1952 г. в "Народна армия". От 27 май 1991 г. е в. "Българска армия" - вестник за войската и народа. От 12 септември 2008 г. излиза като седмичен вестник "Българска армия".

1898 - По инициатива на математика акад. Емануил Иванов е създадено Българско физико-математическо дружество. Дружеството е закрито през 1950 г. и възстановено през 1960 г.  На 17 октомври 1971 г. дружеството се разделя на Българско математическо дружество и Дружество на физиците в България. На 6 април 1977 г. Българското математическо дружество се преименува в Съюз на математиците в България. На 25 ноември 1989 г. Дружеството на физиците е преименувано в Съюз на физиците в България.

1941 - В София кметът на града инж. Иван Иванов открива първата тролейбусна линия в България. Дължината на линията, която е от спирка "Горнобански път" на трамвайната линия София-Княжево до Горна баня,  е 3,3 км. Обслужвана само от два тролейбуса. Линията е построена след присъединяването на с. Горна баня към столична община. Функционирането на тролейбусния транспорт в България до края на Втората световна война е затруднено от невъзможността да се доставят резервни части и нови автобуси. Откритата тролейбусна линия се запазва в този си вид до 1947 г., когато тролейбусният транспорт започва да се развива с доставката на 10 бр. тролейбуси "МТБ-82" от СССР. През 1951 г. е усвоено българско производство на тролейбуси от типа "ТБ-51". На  1 януари 1952 г. е пуснато в експлоатация новопостроеното депо "Сточна гара" с капацитет 60 тролейбуса. През 1961 г. в експлоатация влиза депо "Надежда" с капацитет 100 тролейбуса, през 1987 г. - депо "Искър" с капацитет 130 тролейбуси, а през 1994 г.  - стоянка "Левски" с капацитет 60 тролейбуси. През следващите години се откриват линии и в други градове, внасят се тролейбусни коли от Чехия, Австрия и др.

1994 - Президентът на България Желю Желев подписва в Брюксел, Белгия, Рамковия договор за участие на България в програмата на НАТО "Партньорство за мир". Целта на програмата, подписана на 10 януари 1994 г. в Брюксел, Белгия, е да се повиши оперативната съвместимост между НАТО и страните от бившия Източен блок.

1997 - На остров Ливингстън, Антарктида, официално е открита многофункционална сграда на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски". Първата сграда на българската база  е монтирана  от 26 до 29 април 1988 г. Съоръженията й са обновени през 1993 г., а през 1996-1998 г. е добавена нова многофункционална сграда. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев базата е наречена на името на св. Климент Охридски. Новата многофункционална сграда, открита през 1997 г., е построена за една година и в нея има две спални, вътрешен санитарен възел, научна лаборатория, дневна и кухня.

2001 - Авиокомпания "Балкан" спира да изпълнява полети по нареждане на мажоритарния акционер "Зееви холдингс". Националният авиопревозвач е приватизиран срещу 150 000 долара за 75 процента от акциите на 30 юни 1999 г. На 5 март 2002 г. е отнет лицензът на Авиокомпания "Балкан" като авиационен превозвач със заповед на министъра на транспорта и съобщенията поради несъстоятелност.

2002 - С решение на президента Георги Първанов са разсекретени стенограмите от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента от 4 февруари 1997 г. и от проведените консултации между президента  Петър Стоянов с ръководствата на парламентарно представените политически сили в 37-ото Народно събрание от 10 февруари 1997 г. За първи път се разсекретяват стенограми от заседание на КСНС. На 4 февруари 1997 г. след заседанието на КСНС министърът на вътрешните работи Николай Добрев връща мандата на левицата  за съставяне на кабинет, след като Жан Виденов подава оставка, гласувана от Народното събрание  на 28 декември 1996 г. На 10 февруари 1997 г. на консултациите при президента парламентарно представените политически сили приемат Декларация за излизане от кризата.  

2004 - Излиза бр. 1 на спортния всекидневник "Топспорт". Последният брой на вестника излиза през м. май 2010 г.

2007 - Народното събрание ратифицира Техническото споразумение между министерствата на отбраната на България, Кипър, Гърция и Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с участието на четирите държави. Споразумението е подписано на 13 ноември 2006 г. в Брюксел, Белгия. За България влиза в сила от 10 август 2007 г. Това е първият акт на Народното събрание след приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., свързан с политиката на ЕС в областта на сигурността и отбраната.

2008 - България установява дипломатически отношения с Монако.

2014 - Народното събрание приема текст от Изборния кодекс, според който предизборната кампания ще се води на български език. Депутатите отхвърлят предложението на ДПС, че в случаите, когато кампанията се води на език, различен от българския, се осигурява превод на български език.

2016 - В Силистра и Велико Търново са регистрирани температурни рекорди - съответно 18,1 градуса и 21,8 градуса. Дотогава най-високата температура на 14 февруари в Силистра е била измерена през 1978 г. - 17,6 градуса, а във Велико Търново - през 1960 г., когато са били отчетени 19,6 градуса.

2017 - Комисията за финансов надзор (КФН) приема промени в Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия (ПТП) и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи (МВР), КФН и Гаранционния фонд. Промените предвиждат да не се подписват двустранни протоколи, когато някое от превозните средства  не може да се придвижва на собствен ход. Отпада и изискването пътнотранспортното произшествие или двустранните протоколи да се регистрират в МВР.

2018 - Министерският съвет приема решение, с което определя "Темос-ГМ" ЕООД за концесионер на добива на индустриални минерали - кварцови пясъци, от участъците "Север" и "Запад" на находище "Дервент". Находището се намира в землищата на селата Юнак и Казашка река, община Аврен. Концесията се предоставя за срок от 35 години, като през този период дружеството ще вложи 882 000 лв. в добива.

2019 - Парламентът приема промени в Изборния кодекс, свързани с изборните комисии, съгласно които, когато Върховният административен съд (ВАС) върне решение на Централната избирателна комисия за ново обсъждане, комисията постановява ново решение, което приема с мнозинство повече от половината от членовете й вместо с мнозинство от две трети. При назначаването на членовете на изборните комисии се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, но не по-малко от един член от всяка парламентарно представена партия или коалиция.

2020 - Народното събрание ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги от Международната банка за възстановяване и развитие  на Министерството на вътрешните работи (МВР), подписано на 6 декември 2019 г. Споразумението предвижда МВР да получи консултантски услуги в подкрепа на разработването на Национален план за управление на риска от бедствия, възползвайки се от експертизата, информацията и международния опит на Международната банка за възстановяване и развитие.

2021 – В Плевен президентът Румен Радев удостоява Института по лозарство и винарство в Плевен с почетен плакет на президента "Св.св. Кирил и Методий за ключовата роля на института в подготовката на поколения учени в областта на лозарството и винарството и за цялостния принос на институт за съхранението на традиционните и за създаването на нови сортове и хибриди лозови насаждения, както и за формирането на базови технологични стандарти за производство на вино и утвърждаването на високо реноме на българската аграрна наука".

2023 - В София се провежда първата българо-френска работна среща за създаване на  Център на изкуствата на остров Св. св. Кирик и Юлита край Созопол за обсъждане на стратегическата визия на проекта. Предвижда се центърът да предлага съвременна визия за бъдещето на изкуствата и културното наследство. През ноември 2022 г. в Националния археологически институт с музей при БАН е проведено учредителното заседание на Инициативния комитет за създаване на центъра, а през декември 2022 г .  е подписана Декларация за намерение между правителствата на България и Франция във връзка с проекта.  Свети Кирик и Юлита е единственият български остров, свързан със сушата чрез вълнолом. От 1965 г. островът е паметник на културата.

На този ден по света:

1912 - Аризона e обявен за 48-ия американски щат.

1932 - Основан е "Вадуц" - Вадуц, футболен клуб от Лихтенщайн.

1952 - Открити са 6-ите зимни Олимпийски игри в Осло, Норвегия. Игрите завършват на 25 февруари 1952 г. В тях участват 694 спортисти (585 мъже и 109 жени) от 30 държави, които се състезават в 4 вида спорт.

1956 - В Москва, СССР, е открит 20-ият конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) (14-25 февруари 1956). На 25 февруари 1956 г. първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов произнася доклад "За култа към личността и последствията от него", в който се подлагат на принципна критика извращенията и грешките на сталинизма.

1967 - В столицата Мексико е открит за подписване Договорът за забрана на ядрените оръжия в Латинска Америка и Карибите, т. нар . Договор от Тлателолко. Влиза в сила на 22 април 1968 г. Целта на документа е забрана на складирането, използването и производството на ядрено оръжие в Латинска Америка. Договорът е подписан от Мексико (14 февруари 1967), Салвадор (14 февруари 1967), Доминиканската република (28 юли 1967), Уругвай (14 февруари 1967), Хондурас (14 февруари 1967), Никарагуа (15 февруари 1967), Еквадор (14 февруари 1967), Боливия (14 февруари 1967), Перу (14 февруари 1967), Парагвай (26 април 1967), Барбадос (18 октомври 1968), Хаити (14 февруари 1967), Ямайка (26 октомври 1967), Коста Рика (14 февруари 1967), Гватемала (14 февруари 1967), Венецуела (14 февруари 1967), Тринидад и Тобаго (27 юни 1967), Колумбия (14 февруари 1967), Чили (14 февруари 1967), Панама (14 февруари 1967), Бразилия (9 май 1967) и Аржентина (27 септември 1967).

1972 - СССР изстрелва автоматичната междупланетна станция "Луна 20". Завръща се на 25 февруари 1972 г., като за първи път доставя на Земята образци от трудно достъпната страна на Луната.

1989 - В Иран аятолах Рухола Мусави Хомейни издава "фетва" - религиозен декрет, с който британският писател от индийски произход  Салман Рушди е осъден на смърт за това, че е осквернил исляма в романа си "Сатанински строфи".

1995 - Успешно изпитание на полигона „Бискарос“ в Бискайския залив на първата френска междуконтинентална балистична ракета "М45" на военноморските сили на Франция. Ракетата е разработена от самолетостроителната корпорация "Аероспасиал" на базата на ракети със среден обсег "М4".

2001 - В Бахрейн е произведен двудневен референдум за одобряване на проект на Национална харта за възстановяване на демокрацията. В референдума участват 89,4 процента от имащите право на глас, като 98,4 процента от тях одобряват проекта. Той е предложен от шиитската опозиция и предвижда възстановяване на парламента, разпуснат през 1975 г., право на жените да гласуват и да се кандидатират за даден пост, разделение на властите, обявяване на Бахрейн за конституционно кралство. На 14 февруари 2002 г. шейх Хамад бен Иса ал Халифа обявява страната за конституционна монархия и е провъзгласен за крал.

2004 - В Москва, Русия, рухва покривът на спортно-развлекателния комплекс "Трансваал-парк". В момента на инцидента в комплекса се намират близо 800 души, от които 362 са в зоната на басейните, където пада покривът. Загиват 28 души, ранени са 190.

2005 - Бившият министър-председател на Ливан Рафик Харири (22 октомври 1992-30 ноември 1998; 23 октомври 2000-14 февруари 2005) е убит при бомбен атентат в централната част на Бейрут. От експлозията пред хотела „Сен Жорж“ встрани от шосето, по което се движи кортежът на Рафик Харири,  е издълбан огромен кратер. Загиват 21 души и 220 са ранени. Отговорност за атентата поема ислямистката групировка "Ан Насър уал джихад фи билад ел шам" ("Победа и джихад в голяма Сирия" (Сирия и Ливан).

2005 - В САЩ е основана видеоплатформата "Ютюб" (YouTube). На този ден е пуснат домейнът YouTube.com.

2007 - Европейският парламент приема доклад, в който обвинява няколко страни от Европейския съюз, че са "си затваряли очите" пред тайните полети на ЦРУ, при които са били превозвани заподозрени терористи. В документа се посочва, че над десет страни членки на ЕС, сред които Великобритания, Полша, Италия и Германия или са помагали или са знаели за тайните полети. Най-малко 1245 необявени самолета на ЦРУ са прелетели над Европа или са се приземявали на европейски летища след 11 септември 2001 г.

2012 – Върховният съд на Румъния отсъжда в полза на румънския принц Паул в дело, което той води от името на баща си Карол Мирча с искане той да бъде признат за законен син на крал Карол Втори и негов наследник с всички произтичащи от това права. Решението на съда е окончателно. Принц Паул завежда дело през 1991 г. за признаването в Румъния на решение от 1955 г. на съд в Лисабон, с което Карол Мирча Григоре де Хохенцолерн, първороден син на Карол Втори, роден от морганатичен брак, е признат за законен син на крал Карол Втори. Подобно решение е произнесено и от съд в Париж.

2014 - Големите езера на границата между САЩ и Канада замръзват, като 97 процента от повърхността им се покрива с лед за първи път от 20 години. За последен път подобен феномен е наблюдаван през 1994 г., когато замръзват 94 процента от повърхността на езерата.

2015 - На церемония в базиликата "Свети Петър" във Ватикана папа Франциск ръкополага 20 нови кардинали от пет континента. Те са от Португалия, Етиопия, Нова Зеландия, Виетнам, Мексико, Маями, Тайланд, Уругвай, Испания, Панама, Република Кабо Верде, Кралство Тонга. За първи път Кабо Верде, Тонга, Мианма и Панама имат кардинали. Кардиналската колегия наброява вече 227 членове, като 125 от тях имат правото да избират нов папа - 57 от Европа, 18 от Северна Америка, 18 от Латинска Америка, 15 от Африка, 14 от Азия и 3 от Океания.

2017 - Президентът на Чехия Милош Земан подписва закон за забрана за пушене в барове, ресторанти, кафенета и други обществени места, след като той е одобрен от Камарата на депутатите (долната камара) на 9 декември 2016 г.  и от Сената (горната камара) на 19 януари 2017 г. Законът влиза в сила на 31 май 2017 г. По този начин Чехия става 19-ата европейска страна, в която е въведена забрана за пушене на обществени места.  Забраната не се отнася за електронните цигари и пушенето на наргиле.

2018 - Със 112 гласа "за", 55 "против" и един въздържал се Камарата на представителите (долна камара) на парламента на Мароко приема окончателно закон, наказващ насилието срещу жени. Проектът е внесен за обсъждане през 2013 г. Въвежда се за пръв път наказателна отговорност за "някои действия, смятани за форми на тормоз, агресия, сексуална експлоатация или малтретиране". Законът увеличава наказанията в определени случаи, предвижда и "механизми с оглед поемане на грижата за жени, пострадали" от насилие.

2021 - На 90-годишна възраст умира бившият президент на Аржентина Карлос Менем. Той е президент на страната от 8 юли 1989 г. до 10 декември 1999 г.

2022 - Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган пристига на двудневно официално посещение в Обединените арабски емирства по покана на престолонаследника на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян. Това е първата му визита в арабската страна след деветгодишно замразяване на двустранните отношения и първата му визита като държавен глава. Подписани са общо 13 споразумения за активизиране на двустранните отношения в различни сфери, сред които отбрана, търговия, съобщения, земеделие, здравеопазване.

2023 - В 15:16 ч. в окръг Горж в областта Олтения (Югозападна Румъния) е регистрирано земетресение с магнитуд 5,7 по скалата на Рихтер. Земетресението е с дълбочина 40 км и е локализирано на 102 км от Крайова, на 120 км северозападно от Сибиу и на 146 км от Питещ. Има нанесени материални щети в  Търгу Жиу. Трусът е усетен в редица градове в България, Сърбия и Унгария.

Родени на този ден българи:

Иван Доспевски, иконописец и стенописец (1840-1889).
Представител е на Самоковската художествена школа. Първи кмет на Самоков след освобождението на България от османско иго (1878). Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Създава иконите в църквите "Св. Илия" в с. Граница, община Кюстендил, "Св. архангел Михаил" в с. Косача, община Перник и  др. Автор е на портрети на военния лекар Христо Лекарски, учителя и обществен деец Григор Караманов и др.

Михаил Сарафов, финансист, статистик, политик и дипломат (1854-1924).
Участва в Старозагорското въстание (1875) и Априлското въстание (1876). Като началник на Статистическото отделение организира първото преброяване на населението в Княжество България към 31 декември 1880 г. Министър на народната просвета (17 декември 1880-29 април 1881). Директор на Статистическото бюро (1881-1883). Министър на финансите (1 януари-29 юни 1884). Министър на вътрешните работи (20 февруари 1901-9 март 1902). Министър на финансите (9 март 1902-5 май 1903). Администратор на Българската народна банка (1885-1901). Дипломатически представител на България във Виена, Австрия (1904-1909). Пълномощен министър в Истанбул, Турция (1909-1912). Представител на българското правителство в Солун, Гърция (1913). Действителен член на Българското книжовно дружество (1884). Член на делегацията на България за подписването на Ньойския мирен договор (1919). Автор е на трудове със стопански, статистически и финансов характер. Под негово ръководство са съставени публикациите на Статистическото бюро до 1884 г.

акад. Тодор Павлов, философ и политик (1890-1977).
Член на Регентството (9 септември 1944-15 септември 1946). Председател на Съюза на българо-съветските дружества (1946-1951). Председател на Българската академия на науките /БАН/ (1947-1962), а от 24 ноември 1962 г. - почетен председател на БАН. Директор на Института по философия при БАН (1947-1952; 1960-1977). Основател и главен редактор на сп. "Философска мисъл" (1945-1977). Един от организаторите (1924) на Витошката партийна конференция, член на ЦК на БКП (1957-1977), член на Политбюро на ЦК на БКП (19 ноември 1966-2 април 1976). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949), от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1950-1961), депутат и член на Президиума в 4-ото и 5-ото (1962-1971), депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-8 май 1977). Почетен председател (от 11 януари 1972) на Българското философско дружество, почетен председател (от 1964) на Съюза на българските писатели. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "9 септември" първа степен (1952), на орден "Георги Димитров" (6 октомври 1956, декември 1959, 13 февруари 1960, 14 февруари 1965), на орден "Кирил и Методий" първа степен (23 май 1957), на орден "Ленин" (6 юни 1964, февруари 1970), на медала "Макс Планк" на Германската академия на науките в Берлин  (1970), на златен медал "Карл Маркс" (май 1972). Удостоен е със званията "Народен деятел на науката и културата" (6 октомври 1956) и "Герой на Народна република България" (февруари 1970). Почетен гражданин на Благоевград (13 юни 1969).

Георги Шейтанов, журналист, публицист, поет и революционен деец (1896-1925).
Изключен е от училище през 1913 г. заради анархистка дейност. През следващите 12 години - до смъртта си, живее като нелегален, с чужд паспорт. Бил е в затвора, където се среща с Александър Стамболийски, Райко Даскалов, Антон Прудкин и други политически активисти. През м. юни 1917 г. организира бойни групи в България. След Деветоюнския преврат през 1923 г. се включва като четник в Килифаревската чета. През 1924 г., заедно със Станке Димитров, Димитър Грънчаров и др. е един от създателите и организаторите на Единния фронт между анархисти, комунисти, земеделци и безпартийни срещу правителството на Демократическия сговор на проф. Александър Цанков. През 1925 г. е воевода на политическа чета в Търновския край. Публикува във в. "Работническа мисъл" (1919-1920), в. "Протест", в. "Свободно общество", в. "Анархист", в. "Комуна", в. "Всемирная революция" (Русия) и др. През лятото на 1920 г. Георги Шейтанов издава три нелегални броя на вестник "Бунт". Сътрудничи на издаваното от Гео Милев списание "Пламък" (1924-1925). Литературното наследство на Георги Шейтанов е скромно по обем (няколко стихотворения и около 30 статии във вестници и списания), но творчеството му го очертава като значима фигура в историята на българската публицистика. Статиите му "Светлина и свобода", "Знамето на епохата", "Изкуството и човекът", "Начало", които са отпечатани в сп. "Пламък", остават в литературната ни история като образци в жанра си. Първото издание на текстове на Георги Шейтанов в книга е през 1944 г. - "Избрани статии". След смъртта му са издадени книгите: "Георги Шейтанов. Биографично-библиографски материали" (1967), "Анархизмът като философия и дело" (1994), "Георги Шейтанов - целунат от смъртта" (2009), "Арена на духа" (2016) . Съществуват две версии за смъртта му. Според едната на 26 май 1925 г. той и сподвижницата му Мариола Сиракова са арестувани край новозагорските села Коньово и Младово и откарани в Нова Загора, където с други задържани са екзекутирани край гара Белово на път за София. Според другата версия Георги Шейтанов е отведен в околностите на Горна Джумая (дн. Благоевград), където е съден и убит на 2 юли 1925 г.

акад. Ташо Ташев, лекар гастроентеролог (1909-1997).
Основател на българската гастроентерология и диетика. Основател и ръководител на Клиниката по гастроентерология и диетика към Института за специализация и усъвършенстване на лекари (дн. Клиника по гастроентерология "Академик Ташо Ташев" към Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Царица Йоанна" - ИСУЛ) (1951-1972) и ректор на Института за специализация и усъвършенстване на лекари (1952-1956). Създател и директор на Института по хранене към Българската академия на науките (впоследствие към Министерството на здравеопазването) (1960-1979). Директор на Центъра по хигиена при Медицинска академия (1972-1979). Основател е и на първите санаториуми за лечение на затлъстяването в Несебър и Китен. Един от основателите на Европейското дружество по гастроентерология (1947). Чл.-кор. на БАН (1961). Носител на златен медал на Френската национална академия по медицина (1982).

Тинка Краева-Кънчева, оперетна актриса (1910-1970).
От 1929 г. играе на сцените на Кооперативния театър, Театър "Одеон", Художествения оперетен театър, Народната оперета и Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Има над 200 роли.

проф. Иван Славов, философ, публицист и политик (1928-2012).
От 1960 г. е преподавател по естетика и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Посланик на България в Словакия (11 февруари 1994-10 юни 1998). Автор е на книгите „Марксовото естетическо наследство. Комплексен проблем“ (1972), „Кичът„ (1977), „Ирония в структурата на модернизма“ (1979), „Марксизъм и естетика“ (1988), „Кич спектър“ (1990), „Златната решетка“ (1990), „Цеко Торбов: несломимият кантианец“ (1992), „Фашизмът“ срещу фашизма“ (1992), „Речник на глупостта“ (1998), „Смехотерапия – стрес – бизнес“ (2004), „Тъпизми и псувизми“ (2009), „Джоконда – Джокондиада“ (2010) и др. Носител на наградата за публицистика "Златната совалка" на издателското ателие "Аб" (13 юни 2000), на първата литературна награда "Стоян Михайловски" на община Елена (3 януари 2001) и др.

Георги Анастасов, художник карикатурист (1930-2012).
Карикатурист в редакцията на в. "Стършел" (1949-1989), където дълги години е член на редколегията и завеждащ отдел "Карикатура". Сътрудничи на почти всички български печатни издания. Участва във всички изложби на карикатурата в България, изложби на българската карикатура в Русия, Германия, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния, Югославия, Гърция, Турция и др. Автор е на "Карикатури"(1961), "Карикатури от Г. Анастасов"(1977), "Ботев и Левски и художниците сатирици"(1976) и др.

Любомир Янов, журналист, писател и сатирик (1943-2009).
Бил е говорител на правителството на Димитър Попов и говорител на Българската футболна лига. Бил е главен редактор на в. "Авто-мото свят", в. "Учителско дело", в. "Аз Буки", в. "Телевизия и радио", на редакция "Хумор, сатира, музика и забава" в Българската национална телевизия. Работил е във в. "Поглед", в. "Стършел", в. "Стандарт".

Любен Бумбалов, литературовед и педагог (1943-2001).
Бил е преподавател във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", във Будапещенския университет "Йотвьош Лоранд" (1971-1973), във Римския университет (1975-1982), във Висшия педагогически институт  (ВПИ) "Неофит Рилски" (1983). Първи заместник ректор на ВПИ "Неофит Рилски" (1989-1990) и негов ректор (1990-1991). Бил е отговорен редактор на сп. "Критика". Автор е на множество статии и 12 научни книги сред които  "Въпроси на психологическото майсторство" (1976), "Илия Волен" (1976), "Идеология и литература. Проблеми на съвременната  европейска литературна наука и философия" (1981), "Присъствие" (1985) и др. 

проф. Любомир Халачев, кинооператор, сценарист и режисьор на документални филми (1950).
От 1974 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов". От 1975 г. работи в студия "Време" като оператор и режисьор на документални и научно-популярни филми. Заместник-директор на българския културен център във Варшава, Полша (1989-1990). Преподавател в университета "Ни Ан" в Сингапур (2004-2005). Ръководител на катедра "Филмово и телевизионно операторство и фотография" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (1995-2004), декан на факултет "Екранни изкуства" в академията (2005-2011). Ректор на  НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (13 ноември 2011-1 декември 2015). Режисьор и сценарист на повече от 100 късометражни филма, сред които "Ново  време" (1981), "Куче на прозорец"(1986), "Протегни ръка" (1987), "Мимикрия" (1989), "Парламентът" (Вся власт советам) (1989), "Мечтание" (1991), "Черно море" (1998), "Копнеж по нови неща" (1999), "Благослов" (2000), "Как Европа влезе в България" (2002) и др. Филмът му "Как България влезе в Европа" е отличен със специалната награда на журито от фестивала "Златната ракла" (2002), филмът "Мъж за милиони" е носител на награда за най-добра мъжка роля от фестивала "Златната ракла" (2006). Автор е на десетки статии и книги в областта на киното и телевизията.  Носител на наградата  "Златно перо" на Classic FM радио и галерия "Макта"  за изключителен принос към българската култура и изкуство (19 май 2016).

Мануела Малеева, тенисистка, състезавала се е и за Швейцария (1967). 
Има една титла от турнир от "Големия шлем" и 19 титли от турнири на Женската асоциация по тенис (WTA) като 12 са за България, а 7 за Швейцария. От 1990 г. до 1994 г. се е състезавала за Швейцария.  Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея. Достига до 3-о място в световната ранглиста на WTA  (4 февруари 1985) - най-високо класиралата се българска тенисистка в световната ранглиста, както и единствената печелила турнир от "Големия шлем"  - турнирът "US Open" на смесени двойки с Том Гъликсън (САЩ) през 1984 г.

Славчо Атанасов, юрист и политик (1968).
Работил е като адвокат в Пловдивската адвокатска колегия. Кмет на район "Тракия" в Пловдив (ноември 2003 - ноември 2007). Кмет на Пловдив (28 октомври 2007- 30 октомври 2011). Депутат в 43-ото и 44-ото Народно събрание (2014-2021). Носител на годишната награда "Рицар на книгата" на Асоциация "Българска книга" в категорията за политик или общественик с най-голям принос и подкрепа за развитието на издателския бранш - за моралната и финансова подкрепа при организирането на ежегодния литературен фестивал "Пловдив чете" (20 април 2011).

Стефан Ботев, състезател по вдигане на тежести (1968).
Носител на два бронзови медала от Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания, и от 1996 г. в Атланта, САЩ. На Олимпийските игри през 1996 г. се състезава за Австралия. Световен шампион през 1989 г. и 1990 г. Европейски шампион през 1989 г. и 1990 г.  През спортната си кариера подобрява 7 пъти световни рекорди във вдигането на тежести в категория до 110 кг. Спортист на България за 1990 г. Обявен за най-добър щангист в света за 1990 г. от Международната федерация по вдигане на тежести. Името му е вписано в "Залата на Славата" по вдигане на тежести. Бил е генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести. Общински съветник в Столичния общински съвет (2003-2007).
 
Христо Марашлиев, футболист и треньор (1970).
През футболната си кариера е  играл за отборите на ЦСКА (София), "Марек" (Дупница), "Черно море" (Варна), "Левски" (Кюстендил), "Спартак" (Варна), "Славия" (София), "Академика" (Коимбра, Португалия), "Сливен" (Сливен), "Бед бойс" (Слатина),  "Велбъжд" (Слокощица).

Деси Еспаня (ист. име Деспина Кехайова), циркова актриса (1973-2004).
Вписана е два пъти в Книгата на рекордите "Гинес" - на 13 години с въртене на 75 обръча около тялото си, който подобрява със завъртане около тялото си на 102 обръча през 1991 г. Загива при изпълнение на акробатичен номер по време на цирково представление в Минесота, САЩ. С трупа "Кехайови" е носителка на наградата "Сребърен клоун" от Фестивала в Монте Карло, Монако (1987).

Адриана Ганева, състезателка по карате (1993).  
Печели златен медал на Европейското първенство по карате за младежи и девойки (16-18 години) през 2011 г. в Нови Сад, Сърбия. Печели златни медали на Европейските първенства по шотокан карате-до - през 2014 г. в Егер, Унгария, през 2015 г. в Латвия и през 2016 г. в Нюрнберг, Германия. Печели златни медали и на Световните първенства по шотокан карате-до през 2014 г. в Полша и през 2015 г. в Суботица, Сърбия. Печели златен и сребърен медал от Световното първенство през 2017 г. в Егер, Унгария.

На този ден са родени и:

Леон Алберти, италиански учен енциклопедист, архитект, писател и музикант от епохата на Ренесанса (1404-1472).

Франческо Кавали, италиански композитор (1602-1676).
Автор е на оперите "Язон" (1649), "Дидона" (1641), "Калисто" (1652) и др.

Доминго Сармиенто, аржентински историк, писател и политик (1811-1888).
Сред известните му творби е "Факундо: цивилизация и варварство" (1845). Президент на Аржентина (12 октомври 1868-12 октомври 1874).

Александър Даргомижки, руски композитор (1813-1869).
Един от основателите на руската класическа музика. Автор e на оперите "Русалка", "Каменен гост", "Есмералда" и др.

Чарлз Уилсън, шотландски физик (1869-1959).
Носител на Нобелова награда за физика за 1927 г. за метода му да направи пътя на електрически заредените частици видим чрез кондензация на парата. Той си поделя наградата с американския физик Артър Комптън, който я получава за откриването на ефекта, наречен на негово име.  

Александър Абуш, немски публицист, литературовед и политик (1902-1982).
Министър на културата на Германската демократична република (ГДР) (1958-1961). Заместник министър-председател на ГДР (1961-1971). Автор е на книгите "Шилер. Величие и трагедия на немския гений" (1955), на "Хуманизмът и реализмът в литературата" (речи и статии от 1927 до 1966) (1962) и др.

Хърбърт Хаупман, американски биофизик (1917-2011).
Носител на Нобелова награда за химия за 1985 г. заедно с американския химик Джеръм Карл за техния изключителен принос за откриването на директните методи за определянето на структурата на кристалите.

Виталий Смирнов, руски спортен деятел (1935).
Министър на спорта на СССР (1981-1990). Президент на Олимпийския комитет на Русия (1990-2001). От 2001 г. е почетен президент на Олимпийския комитет на Русия. Член на Международния олимпийски комитет /МОК/ (1971-31 декември 2015). От 2016 г. е почетен член на МОК. Член на Изпълнителния съвет на МОК (1974-1978, 1986-1990). Вицепрезидент на МОК (1978-1982, 1990-1994, 2001-2005).

Майкъл Блумбърг, американски предприемач и политик (1942).
Основател и собственик на информационната агенция "Блумбърг" (1981). Кмет на Ню Йорк (2002-2013). През 2016 г. е включен в списъка на 10-те най-богати хора в света на сп. "Форбс".

Алан Паркър, американски режисьор и сценарист (1944-2020).
Режисьор e на филмите "Бъгси Малоун" (1976), "Слава" (1980), "Среднощен експрес" "Стената" (1982), "Пинк Флойд - Стената" (1982), "Пилето" (1985), "Ангелско сърце" (1987), "Мисисипи в пламъци" (1988), "Ела да видиш Рая" (1990), "Пътят към Уелвил" (1994), "Евита" (1996), "Прахът на Анджела" (1999), "Животът на Дейвид Гейл" (2003) и др. Носител е на десет награди "Оскар". Носител на награда БАФТА (1976, 1977, 1979, 1992, 2013). През 2002 г. получава рицарско звание от кралицата на Великобритания Елизабет Втора.

Рони Петершон, шведски автомобилен състезател (1944-1978).
Участва във "Формула 1". Загива на 11 септември 1978 г. след катастрофа на пистата "Монца" по време на старт за Голямата награда на Италия.

Ханс Адам Втори, княз на Лихтенщайн от 15 август 1990 г. (1945).

Ладислао Мазуркевич, уругвайски футболист, вратар (1945-2013).

Фам Туан, първият виетнамски космонавт (1947).
На 23 юли 1980 г. той извършва космически полет със съветския космически кораб "Союз 37" заедно със съветския космонавт Виктор Горбатко към орбиталната станция "Салют 6", където до 31 юли 1980 г. работят заедно със съветските космонавти Леонид Попов и Валерий Рюмин. Полетът продължава 7 дни 20 часа и 42 минути. Завръща се  със съветския космически кораб "Союз 36" на 31 юли 1980 г. Герой на Съветския съюз (1980).

Кевин Кийгън, английски футболист и треньор (1951).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1978 и 1979 г.

Ханс Кранкъл, австрийски футболист и треньор (1953).
Носител на "Златната обувка" за 1978 г. 

Марк Рюте, нидерландски политик (1967).
Държавен секретар за социалните грижи и заетостта (22 юли 2002-17 юни 2004). Държавен секретар за образованието, културата и науката (17 юни 2004-7 юли 2006). Лидер на Народната партия за свобода и демокрация от 29 юни 2006 г. Министър-председател на Нидерландия от 14 октомври 2010 г. На 2 август 2022 г. Марк Рюте поставя рекорд за най-дълго управлявал министър-председател на Нидерландия - 4311 дни, или почти 13 години. На парламентарните избори на 22 ноември 2023 г. той не се кандидатира.

Бакари Саня, френски футболист (1983).

Филип Сандерос, швейцарски футболист (1985).

Единсон Кавани, уругвайски футболист (1987).

Хосе Мигел Куберо, футболист от Коста Рика (1987).

Анхел ди Мария (Анхел Фабиан ди Мария Ернандес), аржентински футболист (1988).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай.

Кристиян Ериксен, датски футболист (1992).

Терънс Конголо, нидерландски футболист (1994).

Лука Ернандес, френски футболист (1996).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия.

Това е денят на смъртта на:

Константин-Кирил Философ, славянски просветител (826/827-869).
Заедно с брат си Методий създават първата славянска азбука (855) и полагат основите на българския книжовен език, на старобългарската и славянската литература. По време на мисията на двамата братя като просветители и проповедници във Великоморавия и Панония, те основават училище, въвеждат църковни служби на славянски език, превеждат богослужебни текстове на славянски, проповядват и обучават голям брой ученици. Въз основа на своите обширни знания върху историята на азбуките на другите народи и главно въз основата на гръцката и някои източни азбуки през 863 г. Константин съставя нова азбука - т.нар. глаголица, предназначена специално за славяните съобразно звуковите особености на речта им. Заедно с Методий и техни ученици превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужение книги. Малко преди смъртта си приема "великата монашеска схима" и монашеското име Кирил. Умира в Рим на 14 февруари 869 г. и е погребан в църквата "Св. Климент Римски". Братята Кирил и Методий са обявени за светци още през Средните векове и от Православната, и от Католическата църква, а на 31 декември 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа наред със св. Бенедикт.

Габриел дьо Сент-Обен, френски график (1724-1780).

Джеймс Кук, британски мореплавател (1728-1779).
На 1 февруари 1778 г. открива първите острови от Хавайския архипелаг, които нарича Сандвичеви острови. На 14 февруари 1779 г. е убит на един от островите от Хавайския архипелаг при сблъсък с местното население.

Пиер-Пол Прюдон, френски художник (1758-1823).
Представител на класицизма.

Жул Валес, френски писател и журналист (1832-1885).

проф. Георги Вълкович (Георги Вълкович Чалъков), български лекар, политик и дипломат (1833-1892).
Преподавател по хирургия във Военното медицинско училище в Цариград (1870). Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Директор на земеделието, търговията и обществените сгради в Източна Румелия (1879-1881). Депутат в 1-ото Обикновено народно събрание (21 октомври-24 ноември 1879). Министър на външните дела и изповеданията (30 юли 1881-23 юни 1882), министър на външните дела и изповеданията и управляващ Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията (23 юни 1882-7 септември 1883). Председател на Държавния съвет (1883). Директор на Александровска болница в София (1886). Дипломатически представител в Цариград (1887-1892). Убит от български политически емигранти, противници на режима на Стефан Стамболов.

Михалаки Георгиев (Михалаки Георгиев Лозанов), български писател, дипломат и общественик (1852-1916).
Учител във Видин (1874-1878), Лом (1980-1982) и София (1882-1884). Управител на Видинската митница (1878). Организатор и директор на Първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив (1882). Дописен член на Българското книжовно дружество (1884). Дипломатически представител във Виена, Австрия, и в Белград, Сърбия (1894-1899). Създател на едно от първите земеделскостопански списания "Домакиня" и негов редактор (1884-1885), редактор на в. "Балканска трибуна" (1906-1908). Съставя първия български "Учебник по ботаника за средните учебни заведения в България" (Белград, 1882). Пише критикореалистични разкази за политическите нрави и власт, за социалната криза в българското село - "Кърваво примирие" (1890), "С тебешир и въглен" (1891), "От зло на по-зло" (1894) и др. Майстор на хумористичния разказ - "Меракът на чичо Денчо" (1901), "Разкумил кума си" (1901) и др.

Гено Киров (Гено Киров Генов), български актьор, театрален критик и театрален педагог (1866-1944).
Представител на първото поколение български професионални актьори. Бил е артист в драматичното отделение на "Столичната драматично-оперна трупа (1890) и в Столичната българска драматична трупа "Сълза и смях"  (от 1899). Един от основоположниците на художествената рецитация в България. Автор е на методическото ръководство за актьори в четири части "Сцена" (1907-1926).

Петко Ю. Тодоров (Петко Юрданов Тодоров), български писател, драматург и общественик (1879-1916).
През 1897 г. заедно с Иван Белинов издава в. "Законност". Един от основателите на Радикалдемократическата партия (1905). Автор е на драмите "Зидари" (1902), "Първите" (1907), "Змейова сватба" (1910), "Идилии"(1908) и др.

сър Пелъм Гренвил Удхаус (П.Г.Удхаус), британски писател (1881-1975).
Автор е на общо 96 книги (романи и разкази), 2 мемоара, 30 пиеси и множество сценарии за музикални комедии, сред които "Любов сред пилците" (1906), "Трудно е да си милионер" (1917), "Неподражаемият Джийвс" (1923), "Скрито-покрито" (1928), "Големи пари" (1931), "Лятна луна" (1937), "Истерии в Холивуд" (1951), "Обслужване с усмивка" (1962), "Клуб "Анонимни ергени" (1974), "Лелите не са джентълмени" (1975) и др.
 
Джулиан Хаксли, британски биолог и философ (1887-1975).
Първи генерален директор на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (1946-1948).

Дмитрий Кабалевски, руски композитор и музикален педагог (1904-1987).
Автор е на пет опери, балет, оперета, четири симфонии, оркестрови поеми и сюити, кантати. Сред най-известните му произведения са оперите "Кола Брюньон" (1938), "Семейството на Тарас" (1950) и кантатата "Реквием" (1964).

Фредерик Лоу, американски композитор (1904-1988).
На 5 години започва да свири на пиано, на 13 години става най-младият солист на оркестъра  на Берлинската филхармония, на 15 години написва песента "Катрина", чиито ноти са разпродадени в над 1 млн. екземпляра. Мюзикълът му "Моята прекрасна лейди" (1956) е включен сред творбите на световното музикално наследство, а за музиката на музикалния игрален филм "Джиджи" (1958) получава награда "Оскар" (1959).

Робърт (Боб) Пейсли, английски футболист и треньор (1919-1996).
Помощник-треньор (1959-1974) и треньор на "Ливърпул" (1974-1983).

Цветан Спасов (Цветан Спасов Илиев), български поет, деец на революционното младежко движение (1919-1944).
Сътрудничи на в. "Заря" (1914-1920; 1929-1944), в. "Светлоструй" (1928-1941), в. "Култура" (1937-1939), на сп. "Бодил" (Плевен), сп. "Българска реч" (1926-1943) и др. Творчеството му е свързано с антифашистката борба. Член на Работническия младежки съюз (РМС) (1938). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). От 8 март 1942 г. е в нелегалност, участва в създаването на Бъркашката партизанска чета и е неин политкомисар. На 14 февруари 1944 г. е обграден в яташка квартира и след сражение с полицията и войската се самоубива.

Михаил Докторов, български журналист (1922-2000).
Бил е журналист в Радио София и в. "Вечерни новини".

Нандор Хидегкути, унгарски футболист и треньор (1922-2002).

сър Том Фини, английски футболист (1922-2014).
През цялата си футболна кариера е играл за "Престън". Бил е и президент на клуба. Стадионът на "Престън" е разположен на улица която носи неговото име - "Сър Том Фини". Негова статуя има поставена пред стадиона, а вътре има и паметна плоча в негова чест. Получава титлата "сър" през 1998 г.

Микеле Фереро, италиански предприемач (1925-2015).
Собственик на компанията за шоколадови изделия "Фереро", основана през 1946 г. от неговия баща. Наричан "бащата" на течния шоколад "Нутела" (1964), произвеждан на основата на лешници и какао.

Карлос Менем, аржентински политик (1930-2021).
Президент на Аржентина (8 юли 1989-10 декември 1999).

проф. Кръстьо Горанов (Кръстьо Горанов Анков), български философ, изкуствовед и политик (1931-2000).
Завеждащ секция "Естетика" в Института по философия при Българската академия на науките /БАН/ (1954-1963). От 1968 г. е преподавател по философия във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов". Директор на Института за култура при БАН (1970-1976). Ректор на ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1976-1981). Чл.-кор. на БАН (1984). Министър на културата (8 февруари 1990-27 септември 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Работи в областта на естетиката, социологията на изкуството и теорията на културата. Автор е на  "Изкуството като процес" (1972, второ изд. 1977), "Естетическото възпитание - система, програма, всенародно движение" (1977), "Съвременникът и изкуството" (1983) и др.

Рафик Харири, ливански политик (1944-2005).
Министър-председател на Ливан (22 октомври 1992-30 ноември 1998 и 23 октомври 2000-14 февруари 2005). Убит при бомбен атентат на 14 февруари 2005 г.

Александър Авджиев, български журналист и телевизионен водещ (1958-2012).
От 1987 г. е репортер и водещ на информационни емисии в Българската национална телевизия (БНТ). Водещ на сутрешното съботно предаване "Добро утро" по БНТ(1988-2002), отговорен редактор и един от водещите на сутрешния блок на БНТ "Денят започва" (2002-2004), ръководител на Главна редакция "Общество" в БНТ (2004-2008), водещ на предаването "Навигатор" по БНТ (2005-2007).

Марко Пантани, италиански колоездач (шосе) (1970-2004).
Печели бронзов медал от Световното първенство по колоездене на шосе през 1995 г. През 1998 г. е победител в обиколките на Франция - "Тур дьо Франс" и на Италия - "Джиро д'Италия".
/КГ/АЯ/МГ/