site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 10 февруари в историята

10 февруари 2024 г., събота, 6-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Харалампий Чудотворец. Св. мчца Валентина.
Харалампий е живял през втори век и дълги години е бил епископ на град Магнезия в Тасалия, Мала Азия. Бил вече над стогодишна възраст, когато по нареждане на император Септимий Север се започнало гонение и умъртвяване след жестоки мъчения на християните. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си и да принесат жертва пред езическите статуите на боговете. Изправен на съд заради вярата си Харалампий, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Бил предаден на мъчения, но раните му по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. Осъден на посичане, Св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г.
В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата. Приема се като покровител на меда и пчеларите, защото в неговото житие се споменава, че когато е бил в тъмницата и жестоко измъчван, той е лекувал раните си с мед, а на сутринта те заздравявали като по чудо.
Валентина произхожда от град Кесария в Палестина. Тя била благочестива девойка и дълбоко вярваща християнка. Става жертва на гоненията срещу християните през 308 г. при Максимилиан Втори Галерий. Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя вместо дарове на божествата хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка предрешава съдбата й - езичниците я обезглавяват.
Имен ден празнуват  Харалампи, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, както и Валентина.

В България се отбелязва:

Денят на пчеларя. Отбелязва се с решение на Българския пчеларски съюз на църковния празник на св. свщмчк. Харалампий Чудотворец, покровител на меда и пчеларите. По традиция на този ден в църквата се освещава мед, за който се счита, че е специален, не се ползва за ежедневна употреба и с него се лекуват различни болести.

По света се отбелязва:

Начало на Китайската нова година. Година на дървения дракон. Годината завършва на 28 януари 2025 г.
В традиционната китайска култура драконът символизира сила, благородство, чест, късмет и успех. Сред животните от китайския зодиак драконът е единственото въображаемо животно. Азиатският (китайският) календар в основата си е лунен. Съставен е от даоистките жреци преди хиляди години. Стандартизиран е през 2637 г. пр. н. е. като система на 12 земни разклонения. В него годината се състои от 13 лунни цикъла, така Нова година според източния календар започва в деня на първото (или второто) за годината новолуние. Според една от легендите Буда повикал животните при себе си, за да посрещнат заедно Нова година. Отзовали се 12 от тях. Пръв дошъл плъхът, последван от бивола, тигъра, заека, дракона, змията, коня, овцата, маймуната, петела, кучето и прасето. Като награда за тяхната преданост Буда нарекъл по една година от 12-годишния цикъл на всяко от тези животни по реда на тяхното пристигане. Астрологичната основа на китайския календар се свързва с 12 животински знака, пет елемента (стихии) - дърво, огън, земя, метал, вода, и две качества (състояния) - ин и ян. Комбинацията на 12-те  животни и петте елемента задава цикъл от 60 години. Шест от животните в китайския зодиак, са активни (мъжки) - "ян". Това са плъх, тигър, дракон, кон, маймуна и куче. Годините "ян" завършват на четно число. Другите шест животни са пасивни (женски) - "ин". Годините "ин" завършват съответно на нечетно число. Тези знаци са бик (вол), заек (котка), змия, овца (коза), петел и глиган (свиня). Смята се, че всеки човек, роден в годината на определено животно, ще притежава и черти от характера му. Основните характеристики на знаците са: плъх - стремеж към първенство във всичко, бик - упоритост и постоянство, тигър - енергичност и смелост, заек - дипломатичност и приспособимост, дракон - импулсивност и страст, змия - мъдрост и чувственост, кон - подвижност и добронамереност, овца - нежност и артистичност, маймуна - остроумие и невъздържаност, петел - прагматичност и дисциплина, куче - вярност и идеализъм, глиган - чувственост и самоувереност.

Международният ден на арабския леопард. Отбелязва се от 2024 г. с резолюция  A/RES/77/295 на Общото събрание на  ООН от 12 юни 2023 г., в която се подчертава значението на арабския леопард за поддържане на екологичния баланс в техните местообитания. Целта е да се насочи вниманието на международната общност за предприемане на действия за опазването на застрашения от изчезване арабски леопард (Panthera pardus nimr) - един от деветте подвида леопарди, обитаващ Арабския полуостров. Понастоящем в дивата природа има по-малко от 200 екземпляра.

Световният ден на бобовите култури. Отбелязва се от 2019 г. с резолюция A/RES/73/251 на Oбщото събрание на ООН от 20 декември 2018 г. по предложение на Буркина Фасо. Целта на деня е да се повиши информираността на международната общност за хранителните свойства на бобовите култури и за техните ползи като част от устойчивото производство на храни и постигането на Целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.

На този ден в България:

1878 - Манолаки Ташев е избран за първия кмет на гр. София след освобождението на България от османско иго (1878). Първият общински съвет, съставен от 12 души, начело с кмет, двама помощници и секретар, е утвърден от първия губернатор на София след освобождението на България от османско иго (1878) княз Пьотър Алабин. За краткото време, за което е бил кмет на града - до 8 юни 1878 г., Манолаки Ташев решава някои неотложни благоустройствени въпроси - почистват се градските улици и площади от боклуци, възстановява се уличното осветление, определят се нови граници на града. Организира се Служба за потушаване на пожари и се открива първата обществена градина - част от днешната Градска градина. При Софийската община се създава Техническа служба със задача да започне работа по съставяне на първия регулационен план на София.

1879 - В Търново (дн. Велико Търново) е свикано Учредителното събрание. Създадено е на основание на Берлинския договор (13 юли 1878), като задачата му е да изработи основния закон на Княжество България. Състои се от 229 депутати ( 100 - по избор - 1 на 10 000 жители, а останалите - по право, назначени по длъжност и представители на дружества и организации). За председател на Учредителното събранието е избран екзарх Антим I. На 16 април 1879 г. (ст. ст.) Учредителното народно събрание приема първата конституция на България - Търновската конституция.

1885 - В Пловдив е създаден таен централен комитет, с цел да подготви и осъществи съединението на Източна Румелия с Княжество България. Основатели на комитета са дейци на националноосвободителното движение. За първи председател е избран Захари Стоянов, а за секретар -  Иван Андонов. През м. април 1885 г. комитетът се оформя като Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) с устав и програма, изработени по подобие на тези на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Целта е "...окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". След Съединението на 6 септември 1885 г. комитетът обявява с прокламация състава на временно правителство, след което фактически престава да съществува.

1894 - Създадена е Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) след обединението на Българската социалдемократическа партия (създадена на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа) с Българския социалдемократически съюз (създаден през август 1892 г.). През годините в БРСДП се оформят две идейни течения - революционно-марксистко (начело с Димитър Благоев) и реформистко (начело с Янко Сакъзов), което довежда до разцеплението й на 10-ия конгрес (31 юли-4 август 1903).

1918 - В кинотеатър "Одеон" в София оперетният актьор и режисьор Ангел Сладкаров и сформираната от него Първа частна професионална оперетна трупа представят оперета "Маркиз Бонели" на немския композитор Рудолф Делингер, с което се поставя началото на професионалната оперета в България. На 5 декември  1918 г. е открит столичният професионален оперетен театър - Свободен театър, с виенската оперета "Царицата на чардаша" на Калман.

1923 - На сцената на Народния драматичен театър в София (дн. Народен театър "Иван Вазов") избухва пожар по време на юбилейното представление "Апотеоз на родното драматично изкуство", което се играе по повод 65-ата годишнина на българския театър. Към 19:50 ч. декорите на сцената започват да горят. По заповед на електротехника  на театъра Георги Величков е включен големият вентилатор над сцената, което превръща пожара в стихиен.  Артистите успяват да спасят само гардероба, архива, счетоводните книги и част от реквизита. Благодарение на желязната завеса, пожарът не прониква в салона, където са обгорени само ложите до сцената. Разследването на пожара продължава 8 месеца, а делото -  6 години. За пожара са обвинени директорът Христо Цанков - Дерижан, електротехникът и главният режисьор Иван Попов. Версиите за пожара са или късо съединение в  електрическата инсталация,  или поставените на сцената газеничета. През октомври 1923 г. тримата са оправдани. На  17 август 1929 г. е открита сградата на театъра, възстановена по проект на немския архитект проф. Мартин Дюлфер. Дотогава трупата на театъра играе на сцената "Свободен театър" в София.

1957 - Заместник-председателят на Министерския съвет и министър на просветата и културата Вълко Червенков официално открива Двореца на културата в Перник. Първата копка на сградата, по проект на арх. Александър Дубовик, е направена на 15 юли 1953 г.  Дворецът на културата е построен в класически стил и е разположен върху 4250 кв. м разгърната площ. През 1982 г. Дворецът на културата е удостоен с орден "Кирил и Методий" първа степен.

1988 - В Русе се провежда митинг в знак на протест срещу  хлорното обгазяване на града от химическия комбинат "Верахим" в Гюргево, Румъния. В митинга участват около 2000-3000 души, предшествани от майки с детски колички. Протестите срещу обгазяването на Русе започват през 1987 г. Първият е на 28 септември 1987 г.

1990 - Учреден е Съюзът на счетоводителите в България като независима обществена професионално-творческа организация. Регистриран е на 6 юни 1990 г.  като професионално-творческа организация с цел повишаване авторитета на счетоводителите в управлението на съвременното стопанство.

1994 - Излиза бр. 1 на националния спортен всекидневник в. "7 дни спорт". От 10 декември 2016 г. вестникът спира да излиза. 

1998 - Във Вашингтон, САЩ, на среща между президента Петър Стоянов и президента на САЩ Бил Клинтън, е приета обща декларация "Партньорство между България и САЩ за нова ера".

2000 - В Пловдив е учредена Национална лозаро-винарска камара, съгласно Закона за виното и спиртните напитки, приет от Народното събрание на 16 септември 1999 г.
 
2004 - Видинският окръжен съд постановява първата в страната ефективна присъда за източване на данък добавена стойност (ДДС). На 8 години лишаване от свобода и 17 000 лв. глоба за източване на ДДС в размер на 167 000 лв. е осъдена Ина Никифорова, собственик на ЕТ "Владина - Ина Илиева".
  
2006 - В София е открит Институтът "Сервантес" като подразделение на Института "Сервантес" със седалища в Мадрид и в Алкала де Енарес, родното място на писателя Мигел де Сервантес. На церемонията присъстват президентът Георги Първанов, престолонаследникът на Испания принц Фелипе, генералният директор на институт "Сервантес" Сесар Антонио Молина и др. Институтът е създаден през 1991 г. в Испания и е най-голямата институция в света, посветена на преподаването на испански език, популяризирането на испанския език, както и на културата на испаноговорящите страни.

2007 - В София се провежда учредителен конгрес на Българския фармацевтичен съюз (БФС) като съсловна организация на магистър-фармацевтите по смисъла на  Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите, приет от Народното събрание на 30 август 2006 г.

2014 - Министерството на финансите пласира успешно седемгодишни държавни ценни книжа с номинална стойност 25 млн. евро. Постигнатата средно претеглена годишна доходност на емисията с падеж на 12 февруари 2021 г. е 2,97 на сто. Общият размер на подадените поръчки достигна 66,35 млн. евро, което съответства на коефициент на покритие от 2,65. Най-голямо количество от държавните ценни книжа е придобито от банките (47,40 на сто), следвани от пенсионните фондове (39,60 на сто), застрахователните компании (12,00 на сто) и гаранционните фондове (1,00 на сто).
 
2016 - Народното събрание приема промени в Закона за регионалното развитие, които предвиждат цялостна промяна на критериите и показателите за определяне на районите за целенасочена подкрепа от държавата. Измененията дават възможност за подкрепа от държавата на обособени целеви райони и по показатели за неблагоприятни географски характеристики, като планински, полупланински и погранични райони.

2019
- В Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се провежда международна научна конференция "Иран и светът в огледалото на историята. Минало, настояще, перспективи", посветена на 25-годишнината от учредяването на специалността "Иранистика" в университета.

2022 - В Генералното консулство на България в Ню Йорк, САЩ, се провежда официална церемония по връщане от американските власти на България на древен шлем с произход от българските земи. Шлемът е иззет от сбирката на колекционер на древно изкуство, след като разследващите американски органи успяват да докажат, че артефактът е внесен в страната чрез незаконен трафик на антики.  Стойността му се изчислява приблизително на 200 000 щатски долара. Шлемът, датиращ от 4 - 3 век пр.н.е., е изработен от желязо, сребро, бронз и органични материали. Смята се, че произходът му е от територията на България - близо до сегашното с. Плетена, община Сатовча, област Благоевград.

2023 - Министерството на финансите на САЩ публикува на уебсайта си актуализиран списък със санкционирани лица по силата на закона "Магнитски". Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ налага санкции на пет настоящи или бивши длъжностни лица от България - Румен Овчаров, Александър Христов Николов, Иван Генов, Николай Малинов и Владислав Горанов - за тяхното  участие в корупционната дейност в България. САЩ също така налага санкции на четири юридически лица, притежавани или контролирани от Николай Малинов, както и дружество, притежавано или контролирано от Владислав Горанов.

На този ден по света:

1763 - В Париж, Франция, е подписан Парижкият мирен договор между Великобритания и Португалия, от една страна, и Испания и Франция - от друга, сложил край на Седемгодишната война в Европа (1756-1763), в която участват Австрия, Великобритания, Испания, Португалия, Прусия, Русия, Саксония, Франция, Швеция. По силата на договора Франция загубва отвъдморски колонии -  източната част на Луизиана е дадена на Великобритания, а западната на Испания. Според договора Великобритания разширява колониалните си владения - освен източната част на Луизиана, получава Канада и голяма част от колониите в Индия и Флорида.

1906 - На вода е пуснат първия британски военен кораб "Дредноут" ("Безстрашен"). Корабът е изграден по идея на адм. Джон Фишър в корабостроителницата в Портсмът, като строителството му започва на 2 октомври 1905 г. Броненосецът е първият боен кораб, в който за придвижването му са използвани парни турбини с директно задвижване вместо използваните дотогава парни бутала. Това му позволявало да достигне скорост от 21 възела. Той бил с дължина от 160,6 м и ширина от 24 м, като на него били разположени 10 дванайсетинчови оръдия, два пъти и половина повече от предшествениците му. От 1907 г. до 1911 г. корабът е флагман на кралските Военноморски сили. Сред най-значимите му постижения е потопяването на 18 март 1915 г. на немската подводница "U-29" по време на Първата световна война (1914-1918). Корабът е използван до 1919 г.

1907 - Основан е "Стрьомгодсет", норвежки футболен клуб.

1940 - Премиера на първия анимационен филм "Том и Джери" на киностудио "Метро Голдуин Майер", създаден от американските художници аниматори Уилям Хана и Джоузеф Барбера.

1947 - В Париж, Франция, са подписани Парижките мирни договори от държавите победителки във Втората световна война (1939-1945) с всяка една от петте страни - бивши съюзници на хитлеристка Германия - Италия, Финландия, България, Унгария и Румъния. Договорите влизат в сила на 15 септември 1947 г., след като са ратифицирани. Те са изготвени по време на Парижката мирна конференция (29 юли-15 октомври 1946) в съответствие с решенията на Потсдамската  конференция (17 юли-2 август 1945). Мирният договор с Италия е подписан от 20-те държави, обявили война на Италия по време на Втората световна война, от една страна, и Италия, от друга. Мирният договор с Финландия е подписан от 10-те държави, обявили война на Финландия по време на Втората световна война, от една страна, и Финландия, от друга. Мирният договор с Румъния е подписан от 11-те държави, обявили война на Румъния по време на Втората световна война, от една страна, и Румъния, от друга. Мирният договор с България е подписан от 12-те държави, обявили война на България по време на Втората световна война, от една страна, и България, от друга.  Мирният договор с Унгария е подписан от 12-те държави, обявили война на Унгария по време на Втората световна война, от една страна, и Унгария, от друга. Мирният договор с България е подписан от подпредседателите на Министерския съвет Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов. Съгласно чл. 1 на договора границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г. Не са приети претенциите на Гърция под предлог за "стратегическа поправка на границата" за около 1/10 част от територията на България и за репарации в размер на 985 млн. долара. Репарациите, които България трябва да плати са 45 млн. долара на Гърция и 25 млн. долара на Югославия. Договорите влизат в сила на 15 септември 1947 г., след като са ратифицирани.

1962 - На моста в Берлин, който е граница между Западен Берлин и Източна Германия, е извършена размяна на съветския разузнавач Рудолф Абел за американския летец Франсис Пауърс. Рудолф Абел (ист. име Уилям Фишър) е арестуван на 21 юни 1957 г. в хотел в САЩ от агенти на ФБР по обвинение в шпионаж в полза на СССР, а на 14 октомври 1957 г. започва процес срещу него. Той отказва да дава показания и да сътрудничи и е осъден на 30 години затвор. Самолетът на американския летец Франсис Пауърс е свален на 1 май 1960 г. над Свердловск в СССР (дн. Екатеринбург в Русия) по време на разузнавателна мисия на ЦРУ. На 19 август 1960 г. той е осъден от Военната колегия на Върховният съд на СССР на 10 години лишаване от свобода.

1999 - Пожар в сградата на Управлението на вътрешните работи в Самара, Русия. Загиват 57 души, повече от 300 са ранени.

2001 - САЩ поднасят извиненията си на Япония за станалия на 9 февруари 2001 г. в района на Хавайските острови инцидент, при който ядрената подводница "Грийнвил" се сблъсква с японския траулер "Ехиме-мару". Траулерът, наблюдавал пасажи на риба тон, потъва след удара с подводницата на 16 км южно от северния хавайски остров Оаху. От общо 35 души на траулера, 26 са закарани в болница в Хонолулу, а останалите 9 продължават да се смятат за безследно изчезнали.

2005 - За пръв път правителството на КНДР публично признава, че притежава ядрено оръжие и обявява в декларация, че спира участието си в шестстранните преговори, целящи да го разубедят да създаде собствен ядрен арсенал.

2005 - В Саудитска Арабия е произведен първи тур на първите в историята на страната избори за местни органи на властта за жителите на столицата Рияд и някои околни селища. В него участват само мъже, при това не всички - от около 600 000 гласоподаватели в района за участие са се регистрирали 149 000. Жените нямат право на глас. На изборите се избират половината членове от 178-те общински съвета, а другата половина са назначени от управляващите.

2011 - Започва преброяване на населението в Индия, което се прави на всеки 10 години. То се извършва от 2,7 милиона преброители. Според последното преброяване от 2001 г. населението на Индия е 1,02 милиарда души. За първи път в преброяването, в графата за пол, освен мъжки и женски, е включена и възможност "друг".

2015 - Япония внася промени в правилата за отпускане на чуждестранна помощ и одобрява използването на средства от помощта си за развитие в подкрепа на чуждестранни войски, които не участват в бойни операции. Това е първото преразглеждане на закона след 2003 г. и фактически отменя досегашната забрана да се оказва помощ на въоръжените сили на други страни в операции като възстановяване след природно бедствие, изграждане на инфраструктура и дейности по брегова охрана.

2016 - Норвегия и НАТО подписват споразумение за сътрудничество в областта на защитата от киберзаплахи с цел обмяна на информация между страните за повишаване на защитата на критично важни компютърни системи от далечни атаки. Норвегия е третата страна след Чехия и Словакия, сключили такова споразумение.

2017 - В Букурещ над 10 000 души протестират за 11-и пореден ден с искане за оставка на правителството заради опита му да отслаби борбата срещу корупцията. В Тимишоара протестират близо 3500 души.

2018 - На граничния пункт Койдула в Естония, естонският бизнесмен Райво Сузи е разменен  за руснака Артьом Зинченко, осъдени на затвор за шпионаж и помилвани. Райво Сузи е арестуван през февруари 2016 г. в Русия за дейности от периода 2004-2007 г. и е осъден през декември 2017 г. на 12 години затвор за шпионаж. Той е работил в областта на авиационната индустрия. През 2017 г. съд в Талин осъжда Артьом Зинченко на 5 години затвор за шпионаж в полза на руското военно разузнаване. Той е признат за виновен за събиране и предаване на разузнавателни данни, които нанасят вреда на националната сигурност на Естония.

2021 -  Руската федерална служба Роскомнадзор - надзорният орган в областта на телекомуникациите налага глоби на медията Радио Свобода/Радио Свободна Европа, финансирана от САЩ  заради неспазване на задълженията, произтичащи от статута й на "чуждестранен агент". Общата сума на глобите е в размер на 11 милиона рубли (близо 123 000 евро) .

2022 - В Прага, Чехия, започва работа център за борба с дезинформацията в Централна Европа, финансиран от Европейския съюз. Целта му е да разработва средства с изкуствен интелект, откриващи фалшиви информации.

2023 - В Мадрид, Испания, на 91-годишна възраст умира испанският режисьор Карлос Саура, направил испанското художествено кино световноизвестно със своите изпълнени със страст и фламенко хореографски драми.

Родени на този ден българи:

Костадин Байкушев, лесовъд (1867-1932).
Пионер в организирането на горското дело в България, дългогодишен ръководител на българското горско дело и участник в изготвянето на законодателството в тази област. Основател на Службата по укрепване и залесяване. През 1897 г. пръв открива и описва вековната черна мура в местността Бъндерица в Пирин на надморска височина 1930 м, наречена в негова чест Байкушева мура. С помощта на тръбна сонда "Преслер" той изчислява, че иглолистното дърво е на 1200 години - с диаметър 2,60 метра и височина от 22 метра. След проверка на специалисти от Министерството  на земеделието и държавните имоти на 23 юли 1940 г. е издадено Постановление 14 282 за обявяването на Байкушевата мура за "природен паметник и строгоохранителен периметър на площ до 100 дка около същото дърво". Автор е на книгите "Лесовъдство" (1892), "Нашите гори" (1894), "Татарпазарджишкия  окръг в горско отношение"  (1895) и др.

акад. Стоян Аргиров, филолог и преводач (1870-1939).
Основоположник на българското библиотекознание. Поддиректор на Народната библиотека в София (1893-1894) и директор на Народната библиотека в Пловдив (1894-1901) и на Университетската библиотека в София (1903-1936). Председател на Върховния читалищен съюз (1923-1929). Първи преподавател по библиотекознание в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1924-1935). Действителен член на Българското книжовно дружество (1900). Уредник и редактор на сп. "Българска реч" (1921) и сп. "Родна култура" (1924). Автор е на повече от 70 публикации в областта на библиотекознанието, на  "Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки" (1898) и др. Превежда научни трудове и статии от чешки и немски език.

Димитър Осинин (ист. име Димитър Николов Попов), учител, писател, поет и фолклорист (1891-1981).
Учител в с. Горна Бела речка и в село Бардарски геран (1911-1916). Участник в Първата световна война като офицер на Южния фронт при Вардар и Дойран (1914-1918). Член на партията на тесните социалисти (1918). Учител в Бяла Слатина (1922). Участник в Септемврийското въстание (1923), след разгрома му емигрира в Ниш, Сърбия, и Виена, Австрия. Завръща се в България през 1924 г. Преподавател в училището за духовници на гара Черепиш (1926-1929), библиотекар във Варненската мъжка гимназия (1929-1934) и  учител в Първа мъжка гимназия в София (1934-1944). Директор на културата и висшето образование при Министерството на науката и просветата (1944-1945). Сътрудник на в. "Червен смях", в. "Социалистически преглед", в. "Развигор", в. "Ведрина",  в. "Нов път", в. "Септември" и др. Един от основните инициатори и организатори на народните фолклорни събори в Копривщица, на съборите за прослава на хайдутството на "Агликина поляна". Заедно с публициста и общественик Павел Делирадев установява пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския балкан, подема идеята за създаване на Ботева алея. Автор е на стихове, пътеписи, публицистика, очерци. Събира, обработва и издава народни песни в сборниците "Народни любовни песни" (1936), "Народни празнични песни" (1937), "Заплакала е гората" (1939), "Душата на българина" (1945), "Хайдушки песни" (1961). Един от съставителите и отговорен редактор на поредицата "Българско народно творчество" (13 тома, 1961-1965). Превежда от руски и немски език. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (15 април 1971, 1981). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (21 май 1966), със званието "Народен деятел на културата" (май 1971). Почетен гражданин на Враца (5 юли 1971).

Цвятко Радойнов, политически деец (1895-1942).
Член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (т.с.), на Българската комунистическа партия (БКП) (т.с.) и на Българската работническа партия (БРП). Участва в Септемврийското въстание (1923). След разгрома му емигрира в Турция, а оттам в СССР. Бил е преподавател във военната академия "Фрунзе". Участва в гражданската война в Испания (1936-1939) като доброволец в интербригадите, сражаващи се край Мадрид. Участник и ръководител на Съпротивителното движение в България по време на Втората световна война (1939-1945), командир на Централната военна комисия на Българската работническа партия. Осъден на смърт по процеса на парашутистите и подводничарите (9-26 юни 1942) и разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.

акад. Никола Платиканов, животновъд (1898-1984).
Началник отделение "Скотовъдство" при Министерството на земеделието и държавните имоти (1935-1937). Заместник-директор на Института по животновъдство при Българската академия на науките /БАН/ (1953-1960). Завеждащ секция в Института по животновъдство в Костинброд (1960-1966). Секретар на Отделението за животновъдство и ветеринарна медицина при Академията на селскостопанските науки (1963-1972) и др. Научните му трудове са в областта на говедовъдството и храненето на селскостопанските животни, проучва някои породи овце. Чл.-кор. на БАН (1960). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1973, 1978),  на орден "Народна република България" втора степен (1968).

Николай Здравков, оперен певец (1923-1990).
От 1953 г. пее в Русенската народна опера. Носител на първа награда от четвъртия световен младежки фестивал в Букурещ, Румъния (1953), лауреат на Международния музикален конкурс във Вервие, Белгия (1957), на Димитровска награда (1959). Носител на орден "Народна република България" трета степен (февруари 1973) и на орден "Народна република България" първа степен (9 февруари 1983).

Татяна Лолова, актриса (1934-2021).
Играла е в театрите в Русе (1955-1956), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1956-1978), театър "София" (1978-1989) и отново в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1989-1998). След 1998 г. работи на свободна практика. Гастролира в театрите в Ямбол, Сливен, Русе и Стара Загора. Участва в над 25 филма, сред които "Сиромашко лято" (1973), "Последният ерген" (1974), "Щурец в ухото" (1976), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Топло" (1978), "Бон шанс, инспекторе!" (1983), "Опасен чар" (1984), "13-тата годеница на принца" (1987),  в сериалите "Английският съсед" (2011), "Домашен арест" (2011, 2012, 2013) и др. Автор е на автобиографичната книга "1/2 живот" (1997). Удостоена е със званията "Заслужил артист" (1972) и "Народен артист" (1986). Носителка на наградата "Аскеер" на Театър "Българска армия" в категория "Водеща женска роля" за  ролята  й на Уини в "О, щастливи дни" (24 май 1992) и за цялостен принос в театралното изкуство (23 май 2007). Носителка на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите й заслуги към българската култура (18 май 2004), на Голямата награда "Златна роза" от 35-ия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза"  за цялостен принос към българското кино (7 октомври 2017), на наградата "Златен век" - печат на цар Симеон Велики (златен) (28 ноември 2018).

Александър Владков, журналист (1936-2016).
През 1961 г. започва работа в Радио "София" като сътрудник, а по-късно е редактор в немската редакция на "Предавания за чужбина". Водещ на информационната програма "Хоризонт" и директор на програмата от 1979 г. Кореспондент на Българска телеграфна агенция (БТА) в Бон, Германия (1984-1988). Заместник главен директор на БТА (октомври 1988-6 март 1990). Генерален директор на Българското радио (6 март 1990-18 юни 1992). След като подава оставка като генерален директор на радиото, се завръща като водещ в програма "Хоризонт" и по-късно като кореспондент на БНР в Германия. До пенсионирането си през 1997 г. е водещ на обзорното предаване "Нещо повече". Президент на Международната организация по въпросите на радиоразпръскването и телевизията  и член на Общото изпълнително бюро на Европейския съюз за радио и телевизия  (1989-1992). Носител на Голямата награда "Сирак Скитник" за 2014 г. по повод 80-годишнината на БНР (25 януари 2015).

проф. Димо Димов, цигулар, политик и дипломат (1938).
Създател е на фестивала "Празници на изкуствата" и на Академията за изкуство "Аполония" в Созопол (от 1991 г. фондация "Аполония") (1984). От 1991 г. е председател на Управителния съвет на фондация "Аполония". През 1956 г. е създател на струнен квартет "Димов". Ректор на Музикалната академия (1987-1989) и преподавател в нея. Основател на Асоциацията на българските фестивали (1999). Министър на културата (22 септември 1990-8 ноември 1991). Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001). Извънреден и пълномощен посланик на България в Дания (2001-2005). Почетен гражданин на Созопол (17 юли 2014).

проф. Асен Дурмишев, лекар и политик (1938-2006).
Специалист по кожни и венерически болести. Завеждащ клиника при Университетска болница "Александровска" (1984-2001). Директор на Института по дерматология и венерология (1989-1991). Ръководител на Катедрата по дерматология и венерология на Медицинския факултет (1991-1996). Главен републикански специалист по дерматология и венерология (1990-1997). Член на Българската национална академия по медицина (1995-2006). Главен редактор на сп. "Дерматология и венерология" (1992-2006). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Автор на 243 научни труда, 5 монографии, съавтор в 39 книги. Заедно със сина си Любомир Дурмишев е автор на книгата "Приложна дерматотерапия" (2004). От 1992 г. по инициатива на проф. Асен Дурмишев Българското дерматологично дружество провежда ежегодно през м. ноември "Софийски дерматологични дни".  Носител на медал за принос в дерматологията на Полското дерматологично дружество, Вроцлав (2001).

проф. Илия Добрев (Илия Добрев Колев), актьор и режисьор (1942-2016).
Играл е в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1967-1969), в Театър "Българска армия" (1969-1979), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1967-1993) и отново в Театър "Българска армия" (1993-2016). Директор и главен художествен ръководител на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (26 юли 1996-15 август 1997). Бил е преподавател 33 години в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Преподавал е и в Театрален колеж "Любен Гройс" и в Нов български университет. Изиграл над 40 роли в киното и телевизията и над 30 в театъра. Режисьор е на над 50 постановки в театри в София и страната. Носител на наградата на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля за ролята на Кратун в "Напразни усилия на любовта" (1975), на първа награда за мъжка роля от Прегледа за българска драма и театър за ролята на Тодор в "От земята до небето" (1976),  на наградата на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля за ролята на проф. Преображенски в "Кучешко сърце" (1988) и др. Почетен гражданин на Димитровград (25 юли 2013).

доц. Петър Парижков, поет, преподавател и общественик (1944-2007).
Отговорен секретар и завеждащ отдел "Поезия" на в. "Пулс" (1968-1988). Бил е преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии,  ръководител (от 1994)на катедра "Книга и общество", преподавател във Великотърновския университет  "Св. св. Кирил и Методий" и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Бил е заместник-главен редактор на сп. "Издател" и член на редакционния комитет на в. "За буквите - О писменехь". Изследванията му са в областта на историята на българската книга, книгоиздаването и книготърговията. Автор е на "Откриване на радия" (1975), "Възрожденски книжари" (в съавторство) (1980), "Апостоли на книгата", (кн. I, 1984; кн. II, 1986), "Отец Матей Преображенски" (1985), "Свищов - книжовен център на Възраждането", "Родословен знак" (2007), "Пияни от оптимизъм" (2009), "Дъга" (2010). Участва в създаването на "Енциклопедия Българска книга" (2004) и др.

Димитър Еленов, актьор, режисьор и театрален педагог (1947-2020).
Играл е в театрите в Пазарджик, Бургас, Варна, в театър "София", театър "Сълза и смях", Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов", театър "Българска армия", Народен театър "Иван Вазов". Главен художествен ръководител на Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1994-1996). Създател и главен художествен ръководител на Първия общински театър извън столицата "Несебър", който от 2020 г. носи неговото име - Общински театър "Димитър Еленов" - Несебър. Режисьор в Албанския национален театър в Скопие, Република Македония (2003-2008). Създател на поредица студии за деца. През 2011 г. създава студия ДЕФИСТО, чиито спектакли са включени в репертоара на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и театър "Сфумато". Режисьор е на повече от 50 постановки, сред които "Шест лица търсят автор" от Луиджи Пирандело, "Приятели" от Абе Кобо, "Лебедова песен" от Антон Чехов, "Трамвай желание" от Тенеси Уилямс, "Догодина по същото време" от Бърнард Слейд, "Фрагменти", "Тигър" и "Любоф" от Мери Шийзгъл, "Фенове" от Елин Рахнев, "Последната лента на Крап" на Бекет и др.

Евгений Бакърджиев, политик (1955-2021).
Председател на Столичния общински съвет (17 ноември 1995-13 март 1997). Главен секретар на "Земеделски демократичен съюз" (19 декември 1998-1 декември 2001). Председател на Регионалния съвет на Софийската организация на Съюза на демократичните сили (СДС) (9 ноември 1997-26 ноември 2001). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (16 февруари 1997-28 март 2000). На 26 ноември 2001 г. е изключен от СДС. Председател на партия "Български демократичен съюз "Радикали" (1 декември 2001-30 ноември 2014). Депутат в 38-ото Народно събрание ( 7 май-21 май 1997). Заместник-министър председател и министър на регионалното развитие и благоустройството (21 май 1997-21 декември 1999). Депутат в 38-ото  Народно събрание (21 декември 1999-19 април 2001) и в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Почетен гражданин на Берковица (21 октомври 1999). Удостоен с Почетния знак на София (17 септември 2000).

Красимир Гюлмезов, певец, музикант, композитор и аранжор (1961).
Певец и аранжьор във вокална група "Домино" (1982-1989). През 1990 г. заедно с Виолета Гюлмезова създават дует "Шик". През 2014 г. заедно с Виолета Гюлмезова и Ева Найденова от "Тоника" създават триото "Тоника Домини". Композитор и аранжор е на над 350 песни, изпълнени от Лили Иванова, Нели Рангелова, Веселин Маринов, Росица Кирилова, Георги Христов, Орлин Горанов, Мариана Попова и др. 

Николай Балкански, цирков артист (1970).
Член на цирковата трупа "Балкански", създадена през 1980 г. от баща му Александър Балкански. През 2000 г. трупата основава цирк "Балкански". Участва в изпълнението на "Колелото на смъртта" (1986-2020). В Книгата на рекордите "Гинес" е вписан с два рекорда през 1982 г. в Копенхаген за салто с две кокили и двойно салто на една кокила, изпълнявани в номера „Акробатика на кокили и трамплини”. Носител на Почетен знак "Златен век" - звезда и грамота на Министерство на културата за изключителен принос в развитието на българската култура (19 май 2017).

Наталия Симеонова, журналистка и телевизионна водеща (1970).
В Българска национална телевизия е била водеща на младежко предаване, автор и водещ на музикалното предаване "Рококо". Била е репортер и водещ на новини в Нова телевизия, както и редактор на предаването "Посоки". В продължение на 10 години е водеща на шоуто "Море от любов" по телевизия "bTV". Водеща на предаването "Предай нататък" по "bTV" (ноември 2012-декември 2015).

Искра Ангелова, актриса и журналистка (1973).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов", Младежкия театър "Николай Бинев", театър "Сълза и смях", театър "Българска армия", Модерен театър и др. Била е продуцент на предаването This morning по американската телевизия "Си Би Ес" в Ню Йорк и в Offnews. Била е телевизионна водеща в телевизия bTV и "Нова телевизия". В продължение на 14 години е автор и водещ на вечерното токшоу "Нощни птици" по Българската национална телевизия (до август 2019), което е удостоено с награда на Съюза на българските журналисти за специален принос в журналистиката (ноември 2019). За рубриката "В кадър" на БНТ през 2011-2015 г. е автор на  документалните филми "Хляб и шоколад", "Въображението е моят куфар", "Чужденката". Тя е автор и на пълнометражния документален филм "Кой се страхува от Юлия Кръстева?" (2017) и на романа "Обичам ли те?" (2007). 

Денис Димитров, състезател по лека атлетика (1994).
Печели сребърен медал (100 м) на Европейското първенство за юноши под 20 години през 2013 г. в Риети, Италия. Печели сребърен медал (100 м) на Европейското първенство за младежи през 2015 г. в Талин, Естония.

На този ден са родени и:

Борис Пастернак, руски писател (1890-1960).
Автор е на стихосбирките "Един близнак в облаците" (1914), "Моят брат - животът" (1922), "Второ раждане" (1932), на поемите "Деветстотин и пета година" (1927), "Лейтенант Шмит" (1927), на сборниците с автобиографични разкази "Въздушни пътища" (1924) и "Спекторски" (1931), на стихосбирките "С ранните влакове" (1943), "Земно пространство" (1945), както и романът "Доктор Живаго" (1957) - за трагичните колизии на революцията и на Гражданската война. Романът е забранен в СССР, а Борис Пастернак е принуден да се откаже от присъдената му Нобелова награда за литература за 1958 г. В своя последен цикъл стихове, публикуван през 1959 г., Борис Пастернак преутвърждава основните теми в творчеството си.

Харолд Макмилан, британски политик (1894-1986).
Министър-председател на Великобритания (8 януари 1957-18 октомври 1963).

Джон Ендърс, американски микробиолог (1897-1985).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1954 г. заедно с американските вирусолози Фредерик Робинс и Томас Уелър за откриването на способността на полиомиелитния вирус да се развива в култури от различни тъкани. 

Бертолд Брехт, немски поет и драматург (1898-1956).
Автор е на пиесите "Ваал" (1918), "Барабани в нощта" (1922), "В джунглите на градовете" (1921-1924), "Животът на Галилей" (1938), "Майка Кураж и нейните деца" (1939), "Добрият човек от Сечуан" (1938-1940), "Свендборгски стихотворения" (1939), на сборниците "Сто стихотворения" (1951), "Буковски елегии" (1953) и др. Основател на театъра "Берлинер ансамбъл" (1949) в Берлин, ГДР. Носител на национална награда на ГДР - т степен (1951). Носител на Сталинска награда за мир (1954).

Уолтър Братейн, американски физик (1902-1987).
Носител на Нобелова награда за физика за 1956 г. заедно с американския физик Уилям Шокли за техните изследвания върху полупроводниците и откритието на транзисторния ефект.

Матвей Блантер, съветски композитор (1903-1990).
Автор е на близо 200 популярни песни, сред които "Катюша" (1939) и др. Народен артист на СССР (1975), Герой на социалистическия труд (1983).

Жорж Пир, белгийски свещеник и хуманист (1910-1969).
През 1934 г. е ръкоположен за свещеник. Подпомага бедни семейства. По време на Втората световна война (1939-1945) служи като агент на белгийското разузнаване и организира мрежа за подпомагане на свалените пилоти на обединените сили да избягат от окупираните територии. След войната подпомага бежанците, болните и възрастните хора, като създава домове в  Юи (1950), Есньо (1951), Аетселер (1953) и в Брен ле Конт (1954). Той замисля създаването на специални европейски села за подпомагане на емигрантските общности, като за 3 години създава пет такива села с по 150 жители в Белгия, Германия и Франция. Основател на организацията "Помощ за бежанци в европейски селища" (1957) и "Сърце, отворено за света" (1959). Носител на Нобеловата награда за мир за 1958 г. за усилията му "да подпомага бежанците да напуснат лагерите и да се върнат в живота на свободата и достойнството".

акад. Мстислав Келдиш, съветски учен математик и механик (1911-1978).
Един от основоположниците на ракетно-космическата програма на СССР.  През 50-те години на 20-и в. е ръководител на екипа, разработил теоретичните предпоставки за изстрелване на изкуствени тела в околоземна орбита, а впоследствие - полети към Луната и други планети от Слънчевата система. Ръководител на Научно-техническия съвет за координация на дейността по създаването на първия изкуствен спътник на Земята и др. За подготовката на първия полет на човек в Космоса (Юрий Гагарин, 12 април 1961 г.) е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Президент на Академията на науките на СССР (1961-1975). Герой на социалистическия труд (1956, 1961, 1971).

Арпад Гьонц, унгарски писател и политик (1922-2015).
Автор e на философската драма "Обущарят" (1974), монодрамата "Унгарската Медея" (1979), на повестта "Срещи" (1980), на пиесите "Песимистическа комедия" (1990), "Извод" (1990) и др. Президент на Унгария (3 август 1990-4 август 2000).

Леонтин Прайс (Мери Вайълет Леонтин Прайс), американска оперна певица сопран (1927).

Вячеслав Шугаев, съветски писател и сценарист (1938-1997).
Автор е на литературни очерци и книги, сред които "Тунгуският бряг" (очерк, 1972), "Едно-друго за сибиряците" (очерк, 1975), "Село Добролет" (1975), "На свободния - свобода" (1977), "Аритметика на любовта" (повести и разкази, 1979, екранизирана 1986), "Любов в средата на лятото" (1981), "Избрано" (1983), "Дъжд по време на дъга" (разкази, 1985), "Странници край огъня" (1986) и др. Водещ на телевизионното предаване "Добър вечер, Москва!".

Майкъл Аптед, британски режисьор (1941-2021).
Режисьор е на филмите "Агата" (1979), "Паркът Горки" (1983), "Критично състояние" (1987), "Процес от класа" (1991), "Крайни мерки" (1996), "Само един свят не стига" (1999), "Енигма" (2001), "Достатъчно" (2002), "Хрониките на Нарния: Плаването на Разсъмване" (2010), "Господари на вълните" (2012), "Пробив" (2017) и др. Президент на американската Гилдия на режисьорите (2003-2009). Носител на награда БАФТА (1974, 1985, 1992).

Марк Шпиц, американски състезател по плуване (1950).
Деветкратен олимпийски шампион. На Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико печели два златни медала, един сребърен медал и един бронзов медал. На Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия, печели седем златни медала и поставя и седем световни рекорда. През спортната си кариера е поставил 33 световни рекорда. Обявен е за плувец номер 1 в света през 1969 г., 1971 г., и 1972 г. Прекратява спортната си кариера на 22 години. Приет е в Залата на славата по плуване във Форт Лодърдейл, САЩ (1977).

Фернандо Шалана, португалски футболист (1959-2022).
В продължение на общо 13 сезона в два периода (1974-1984 и 1987-1990) играе за "Бенфика" (Португалия). С клуба той  печели шест пъти титлата на Португалия и три пъти националната купа. В периода 1984-1987 година играе за "Бордо", с който печели два пъти титлата и два пъти купата на Франция. За националния отбор на Португалия има изиграни 27 мача и 2 отбелязани гола. Обявен е за футболист номер 1 в Португалия за 1976 и 1984 година. През 1984 година е избран в идеалния отбор на Европейското първенство по футбол във Франция. След края на футболната си кариера през 1992 г. работи в спортно-техническото ръководство на "Бенфика", включително като старши треньор и помощник треньор.

Радамел Фалкао, колумбийски футболист (1986).

Виктор Троицки, сръбски тенисист (1986).

Това е денят на смъртта на:

Шарл дьо Монтескьо, френски просветител и философ (1689-1755).
Автор е на "Персийски писма" (1721), "Разсъждения върху причините за величието и упадъка на римляните" (1734), "Духът на законите"(1748) и др.

сър Дейвид Брюстър, британски физик, математик и астроном (1781-1868).
Изобретател на калейдоскопа (1816).

Александър С. Пушкин, руски писател и поет (1799-1837).
Родоначалник на новата руска литература. Автор е на романа в стихове "Евгений Онегин" (1832), на романите "Капитанската дъщеря" (1836), "Дама пика" (1834), на поемите Руслан и Людмила (1820) "Казказки пленник" (1821), "Бахчисарайски фонтан" (1823), "Цигани" (1824), "Полтава" (1829) и др.

Емилий Ленц, руски физик (1804-1865).
Обосновава експериментално закона на Джаул-Ленц.

Клод Бернар, френски естествоизпитател, физиолог и патолог (1813-1878).
Основоположник на експерименталната медицина и ендокринологията.

Джоузеф Листър, британски хирург (1827-1912).
За първи път използва антисептични средства при операция в Кралската болница в Глазгоу, Великобритания (17 юни 1867).

Ернесто Монета, италиански революционер, журналист и пацифист (1833-1918).
Носител на Нобелова награда за мир за 1907 г. заедно с френския юрист Луи Рено за неговите статии в подкрепа на мира и участието му в мирните срещи за разбирателство между Франция и Италия.

Абдулхамид Втори, турски султан (1876-1909) (1842-1918).

Вилхелм Рьонтген (Вилхелм Конрад Рьонтген), немски физик (1845-1923).
Работи върху пиезо- и пироелектрическите свойства на кристалите и връзката между електрическите и оптичните явления в тях. Изследванията му в областта на магнетизма са основа на електронната теория на нидерландския физик Хендрик Лоренц. Открива нов вид лъчи, наречени в негова чест рентгенови (1895). Носител на първата Нобелова награда по физика за 1901 г. "като признание за изключително важната му дейност, довела до откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име".

София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка (1850-1891).
Първата жена член-кореспондент (1889) на Петербургската академия на науките (след 1917 г. - Руска академия на науките).

Макс Швабински, чешки художник (1873-1962).

Едгар Уолъс (ист. име Ричард Хорацио Едгар Уолъс), британски писател (1875-1932).
Един от създателите на жанра трилър. Автор е на 175 романа, 24 пиеси, голям брой статии, както и на сценария на филма "Кинг Конг" (1932). Автор е на романите "Кейт и десетимата" (1919), "Ангелът на злото" (1922), "Лице в мрака" (1924), "Синята ръка" (1925), "Човекът с черната маска" (1926), "Вратата със седемте ключалки" (1926) и др.

Тодор Николов, български ботаник (1875-1923).
Ръководител на Катедрата по обща ботаника в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1922-1923). Работи в областта на цитологията, анатомията, ембриологията и физиологията на растенията. Участва в написването на учебник по ботаника за гимназиите (1906). Автор е на 7 научни труда.

Армен Тигранян, съветски композитор, хоров диригент и педагог (1879-1950).

Владислав Броневски, полски поет (1897-1962).
Автор е на сборниците със стихове "Вятърни мелници" (1925), "Дим над града" (1926), поемите "Парижката комуна" (1929), "Грижа и песен" (1932), "Последен вик" (1939), "Дървото на отчаянието" (1945), "Надежда" (1951), "АнкаФ (1956), "Нови стихове" (1962), "Мазовия" (1951), "Висла" (1953) и др.

проф. Михаил Герасимов, български химик (1908-2002).
От 1946 г. е преподавател в Държавната политехника в София. Ректор на Висшия химико-технологичен институт в София  (1969-1970). Учредител е на Научно-техническите съюзи (НТС) в България, дългогодишен член на Централния съвет на НТС и почетен член на НТС.  Бил е член на научни съвети и дружества в България, САЩ и ФРГ. Световно признат за изследванията му в областта на термичния крекинг и очистването на бензина. Има над 500 научни труда по химията и технологията на нефта. Автор е на 11 изобретения и над 30 рационализации. Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1969).

Морис Шуман, френски политик и писател (1911-1998).
Министър на външните работи на Франция (22 юни 1969-15 март 1973).

Христо Бояджиев, български художник (1912-2001).
Един от основателите на групата на плевенските художници (1947). Един от художниците, участвали в създаването на Панорама "Плевенска епопея - 1877 година" (1977). Участвал е  в изписването на панорамното платно на параклиса-мавзолей "Свети Георги Победоносец" в Плевен. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Музея на Националната художествена академия в София, Художествена галерия "Илия Бешков" в Плевен, както и на частни колекции в България и в чужбина. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1973), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977), на орден "Червено знаме" (1978). Почетен гражданин на Плевен (31 май 2007, посмъртно). От м. октомври 2009 г. Професионалната гимназия по облекло и текстил в Плевен носи неговото име.

Артър Милър, американски драматург (1915-2005).
Автор е на романа "Фокус", на пиесите "Всички мои синове" (1947), "Салемските вещици" (1953), "След есента"(1963), "Цената" (1968), "Последният янки" (1991) и др. Носител на наградата "Пулицър" за "Смъртта на търговския пътник" (1947), два пъти носител на наградата на нюйоркските критици - за "Всички мои синове" (1940) и за "Смъртта на търговския пътник" (1949). Носител на награда "Тони" за "Лов на вещици" (1953). Носител на Наградата на Кенеди център за големи творчески постижения (1984). Носител на испанската награда "Принцът на Астурия" (2002).

Добрин Петков, български диригент и музикален педагог (1923-1987).
Оркестрант и стажант диригент в Софийската филхармония (1945-1950). Диригент в Русенската филхармония и опера (1950-1955). Главен диригент на Пловдивската филхармония (1 септември 1956-16 юни 1962, 1974-1987). Диригент на Софийската опера и балет (1962-1963). Диригент в Софийската филхармония (1963-1969). Преподавател по дирижиране в Българската държавна консерватория (1969-1974). От 1995 г. Национално училище за музикално и танцово изкуство в Пловдив носи неговото име. Лауреат на Димитровска награда (1962). Носител на орден "Георги Димитров" (1983).

Шърли Темпъл, американска актриса и дипломат (1928-2014).
Известна е с ролите си във филмите "Блестящи очи" (1934), "Стани" (1934), "Кърли топ"(1935). Започва кариерата си в киното на 3-годишна възраст през 1932 г., а през 1934 г. получава младежката награда "Оскар" за ролята си в "Блестящи очи". Посланик на САЩ в Гана (6 декември 1974-13 юли 1976). Посланик на САЩ в Чехословакия (23 август 1989-12 юли 1992).

Петър Алипиев, български поет и преводач (1930-1999).
Работил е като литературен редактор в Радио София и Държавно издателство "Георги Бакалов", Варна. Секретар на Дружеството на преводачите във Варна (1970-1990). Превежда автори от световната поезия. Поезията на Петър Алипиев е превеждана на почти всички европейски езици. Автор е на "Лирика" (1961), "Без малко Тиртей. Картини от една изложба" (1992), "Българска поезия. Антология" (1994) и др.

Борис Камиларов, български архитект (1932-2004).
Председател на Съюза на архитектите в България (16 май 1992-15 май 1995) и негов заместник-председател (1998-2004). По негови проекти са построени Университетският комплекс във Велико Търново, операта в Стара Загора, театри в Шумен и Бургас и други. Първи носител на наградата "Архитект на годината 1995" на националния седмичник на българските архитекти "Арх и арт форум" (декември 1995) за цялостна творческа дейност и отстояване на обществения престиж на професията (декември 1995).

Карлос Саура, испански режисьор и сценарист (1932-2023).
Режисьор е на над 40 филма, сред които са "Ловът" (1966), "Ментовка с лед" (1967), "Братовчедката Анхелика" (1974), "Да отгледаш гарвани" (1975), "Мама навършва 100 г." (1979), "Кървава сватба" (1981), "Кармен" (1983), "Любовна магия" (1986), "Елдорадо" (1988), "Стреляй!" (1993), "Фламенко" (1995), "Танго" (1998), "Саломе" (2002), "Иберия" (2005) и "Фадо" (2007). Носител на наградата "Сребърна мечка" на фестивала "Берлинале" (1966,1967). Носител на награда БАФТА (1985). Удостоен с отличието "доктор хонорис кауза" на НАТФИЗ (2013).

Рой Шайдър, американски актьор (1932-2008).
Участвал е във филмите "Френска връзка" (1971), "Ах, този джаз" (1979), "Ударът" (1997), "Гол обяд" (1991) и др. Най-популярна е ролята му на полицейския началник във филма на Стивън Спилбърг "Челюсти" (1975). Номиниран за "Оскар" за поддържаща роля за филма "Френска връзка" (1971) и за главната роля в "Ах този джаз" (1979) на Боб Фос.

Пит Кайзер, нидерландски футболист (1943-2017).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1974 г. в ФРГ с националния отбор по футбол. С "Аякс" (Нидерландия) печели три пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1971, 1972, 1973) и два пъти Суперкупата на УЕФА (1972, 1973).
/АЯ/КГ/МГ/

 

/КД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:01 на 06.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация