site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 9 февруари в историята

9 февруари 2024 г., петък, 6-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Никифор (Отдание на Сретение Господне).
 
На този ден в България:

1923 - Сформирано е 41-ото правителство на България с министър-председател Александър Стамболийски. Кабинетът е сформиран от дейци на Българския земеделски народен съюз. Като министър-председател Александър Стамболийски подписва Ньойския мирен договор (1919). Кабинетът управлява до 9 юни 1923 г., когато правителството е свалено с въоръжен преврат, организиран от Народния сговор и Военния съюз. Повечето земеделски министри са арестувани, а министър-председателят Александър Стамболийски е заловен и убит край родното му с. Славовица, Пазарджишко, на 14 юни 1923 г.

1949 - България е приета за член на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ). Фондът е създаден от Общото събрание на ООН на 11 декември 1946 г. На 1 март 2005 г. е отрито представителство на УНИЦЕФ в България.

1993 - Програмата на ООН за развитие (ПРООН) открива Постоянно представителство в София.

1996 - Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд отменя присъдата по дело N 1 срещу Тодор Живков и Милко Балев, бивш секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) и член на Политбюро на ЦК на БКП. На 28 август 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд оповестява мотивите, с които е оправдан Тодор Живков и с този акт той е оправдан окончателно. Процесът срещу двамата започва на 25 февруари 1991 г. Според обвинителния акт за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г.  Тодор Живков в качеството си на първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинителният акт срещу Милко Балев е, че за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв. На 4 септември 1992 г. Тодор Живков е осъден на 7 години лишаване от свобода, а Милко Балев - на 2 години.

1998 - Биатлонистката Екатерина Дафовска печели златен медал в дисциплината 15 км индивидуално по време на XVIII зимни Олимпийски игри (7-22 февруари 1998) в Нагано, Япония. Това е първи златен медал на България от зимни Олимпийски игри и единствен до момента.

1999 - Във Варна министърът на транспорта Вилхелм Краус открива най-големия по товароподемност плаващ док в България, като 18 000-тонно съоръжение, собственост на Морската техническа групировка, е построено в Херсонския корабостроителен завод "Палада".

1999 - В Бенгази, Либия в Бенгази, Либия, са арестувани 22-ма български лекари и медицински сестри от болницата в града по подозрение в участие в заразяването с вируса на СПИН на 393 либийски деца в детската болница "7 октомври" през октомври 1998 г.  По-късно 17 от медиците са освободени. На 7 февруари 2000 г. към шест българските медици - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев, и палестинеца д-р Ашраф ал Хаджудж, е повдигнато обвинение в умишлено причиняване на епидемия на СПИН и за несъобразяване с нормите и традициите на живота в Либия. На 26 август 2002 г. Обвинителната камара в Бенгази решава да предаде дело 213/2002 г. в Наказателния съд и разпределя обвиненията срещу медиците в четири основни групи - по заразяване със СПИН, по валутни престъпления, по нарушаване на моралните норми и по производство и употреба на алкохол. На 6 май 2004 г. Наказателният съд в Бенгази осъжда на смърт българските медицински сестри  и палестинеца Ашраф ал Хаджудж, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор и 600 динара глоба за неправомерно опериране с чужда валута и внос на чужда валута. На 17 юли 2007 г. Висшият съдебен съвет на Либия заменя смъртните присъди с доживотен затвор. На 24 юли 2007 г.  с посредничеството на президента на Франция Никола Саркози, на съпругата му Сесилия Саркози и на еврокомисаря по външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер медиците са освободени от затвора в Либия и се завръщат в България.

2002 - В София на пл. "Батенберг" се провежда митинг в защита на 440-мегаватовите реактори на АЕЦ "Козлодуй". В открито писмо до министър-председателя Симеон Сакскобургготски протестиращите настояват за преразглеждане на Меморандума за АЕЦ "Козлодуй", подписан между България и Европейската комисия на 29 ноември 1999 г., в който са поставени срокове за спиране блоковете на централата до 2006 г.

2003 - На остров Ливингстън, Антарктида, е завършен строежът и е осветен параклисът в българската научна база „Св. Климент Охридски“.

2005 - В Севлиево е регистрирана температура на въздуха от минус 34 градуса, измерена за първи път през последните 15 години.

2009 - В базата на белгийския военноморски флот в Зеебрюхе на тържествена церемония са предадени придобитите от Военноморските сили на България два белгийски военни кораба - фрегатата "Вилинген" и миночистача "Миосотис".  На военните кораби са издигнати български знамена и са наречени "Верни" и "Цибър".

2011 - На територията на Павликени се провежда полицейска операция под кодовото име "Лихварите". Открити са множество папки с преснимани лични карти, тефтери с имена на длъжници, ключове, талони на автомобили и пълномощни за ползването им. На един от адресите са иззети над 50 сим карти на различни мобилни оператори, 10 мобилни апарата, документи за превод на пари от по 80 000 лв.

2012 - Обявено е бедствено положение в областите Хасково, Кърджали, Шумен, в Костинброд и Антон в Софийска област, Поморие и Ахелой, Сливо поле и Велинград поради обилни и продължителни снеговалежи. Изтеглени са 47 заседнали транспортни средства в областите Русе, Силистра, Добрич, Ямбол и Монтана. В 41 населени места е затруднен достъпът за доставка на хранителни продукти, медикаменти и други стоки от първа необходимост. Без електрозахранване са 68 населени места, а други 52 са с нарушено водоснабдяване.  Преливат шест язовира - "Ивайловград",  "Студен кладенец", "Боровица", "Камчия", "Ясна поляна" и "Йовковци".

2013 - В различни градове на страната се организират протести срещу високите сметки за консумираната електроенергия. Протестиращи се обявяват срещу чуждестранните частни компании, които продават български ток, и срещу начините на формиране, отчитане и с нивото на цените на електро- и топлоенергията. На редица места има задържани и ранени при сблъсъци с органите на реда.

2017 - Апелативният съд Велико Търново потвърждава присъдата доживотен затвор без право на замяна срещу Петко Петков, признат за виновен, за това, че на 14 март 2014 г., при специализирана полицейска операция в дома си е убил полицая Емил Шарков с незаконно притежавано оръжие и е направил опит да умъртви още петима служители на МВР. Съдът осъжда подсъдимия да плати по 100 000 лв. на всеки от гражданските ищци, роднини на загиналия полицай, както и 10 000 лв. на един от пострадалите служители на МВР. Потвърдено е и присъдата му за незаконно притежание и съхранение на боеприпаси, както и задължението на подсъдимия да заплати разходите по делата.  

2018 - Народното събрание приема промени в Закона за обществените поръчки, според които купуването от болниците на лекарства, включени в списък по член от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, се изключва от приложното поле на Закона за обществените поръчки. Целта е да се осигури навременно лечение на пациенти, които заболявания са без налична терапевтична алтернатива на територията на България.

2021 - Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за тълкуване  на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията на страната, за да се създаде яснота и да се установи предвидимост на законотворческия процес. Причината е противоречивото прилагане от законодателя на посочените разпоредби. В искането се посочва, че има случаи, в които парламентът приема повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчаква обнародването му, за да го измени. В други случаи парламентът изменя закона в рамките на процедурата, предвидена при обсъждане на върнат от държавния глава закон.

2022 - Община Пловдив и американската технологична компания Intel Corporation сключва споразумение за партньорство в образователната сфера за внедряването и развиването на STEM програма на Intel "Умения за иновации / Skills for Innovation",  която е насочена към въвеждане на иновативни методи на преподаване и учебно съдържание за ученици от 5-и до 12-и клас. България е първата страна в Европа, с която компанията сключва подобно споразумение.

2023 - В Българското национално радио (БНР) са връчени първите годишни музикални награди на Националната седмична класация за българска поп и рок музика "БНР топ 20". Поетът Александър Петров, получава наградата за открояващи се постижения и ярко присъствие в музикалния живот през 2022 г. на "БНР топ 20". Мария Мутафчиева с песента "Говори ми" получава най-много гласове от слушателите на БНР. За най-много седмици под №1 в класацията е отличена група G.R.A.S с “Летя“. Наградата в категория "Най-добър дует или колаборация" е за групите "Б.Т.Р." и "Ахат" за песента им "Вяра". Боил Каранейчев - Boil получава наградата в категория "Изгряваща звезда". Музикалната редакция на БНР отличава Любо Киров за песента му "Усеща се сила".

На този ден по света:

1667 - В село Андрусово в Русия (дн. в Смоленска област) е подписано примирие, с което завършва Руско-полската война (1654-1667), т. нар. Андрусовско примирие. Съгласно документа Полша отстъпва на Русия Смоленск, черниговските и северските земи, част от витебското воеводство, Украйна лявобрежна заедно с Киев. Условията на примирието са закрепени с подписания през 1686 г. "Вечен мир".

1897 - Обявени са резултатите от първото общо преброяване на населението на Руската империя през 19-и в. Резултатите били публикувани в 89 тома (119 книги). Числеността на населението на Русия е 129,9 млн. души, като 77 процента от тях било селско население. Преброяването през 1897 г. е струвало около 7 млн. рубли, а преброителите освен заплащане били наградени със специално учреден медал от император Николай Втори "За труда в първото общо преброяване на населението от 1897 година".

1904 - Започва Руско-японската война за господство над Манджурия и Корея. Войната завършва на 5 септември 1905 г. с поражение за Русия. Подписан е Портсмутският договор, с който Русия губи Южен Сахалин, Япония установява протекторат над Корея.

1920 - В Париж, Франция, е подписан Шпицбергенският трактат (Парижки договор за Шпицберген). Документът е подписан от 9 държави - САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Дания,  Норвегия, Швеция, Япония и Нидерландия, и определя международноправния статут на архипелага Шпицберген, който влиза в архипелага Свалбард на Норвегия. Договорът установява суверенитета на Норвегия над Шпицберген. Правителството на Норвегия  поема задължението да не допуска изграждането на  военно-морски бази и други военни укрепления на територията му.

1923 - Начало на гражданската авиация в Русия. На 9 февруари 1923 г. е прието постановление на Съвета по труда и отбраната на СССР "За  възлагане на техническия контрол на въздушните линии на Главно управление на въздушния флот и за организиране на Съвет по гражданска авиация". На 17 март 1923 г. е създадено руското дружество на доброволния въздушен флот - "Добролет", което на 29 октомври 1930 г. е преобразувано в Общосъюзно обединение на гражданския въздушен флот,  преобразувано на 25 февруари 1932 г. е преобразувано в Главно управление на Гражданския въздушен флот. На 26 март 1932 г. Гражданският въздушен флот приема името  "Аерофлот". На 15 юли 1923 г. е открита първата редовна вътрешна линия по маршрут Москва-Нижни Новгород.

1934 - В Атина, Гърция, е подписан Балканският пакт, т. нар . Балканска Антанта, от Гърция, Турция, Румъния и Югославия и Турция. Това е договор за военно-политически съюз, целящ да запази статуквото на Балканите след Първата световна война (1914-1918). Проектът за балкански пакт е инспириран от френската дипломация, чрез който Франция иска да засили влиянието си в Югоизточна Европа. Подписалите страни се съгласяват да прекратят териториалните си претенции, породени след Първата световна война, една към друга и към съседните им страни. Също така в случай на нападение от страна, която не е член на съюза, се предвижда оказване на помощ. Балканският пакт престава да съществува след нападението на нацистка Германия над Югославия на 6 април 1941 г., като на практика не се задейства клаузата за помощ при нападение от друга страна.

1945 - Силите на антихитлеристката коалиция освобождават от фашистка окупация френската провинция Елзас по време на Втората световна война (1939-1945).

1969 - Първи полет на пътническия самолет "Боинг 747 Джъмбо Джет" от пистата на завода на компанията „Боинг“ в Еверет. Това е най-големият за момента пътнически самолет.

1993 - Словакия е приета за член на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

1994 - САЩ признават Република Македония и установяват дипломатически отношения с нея.

1999 - Правителството на Китай прекъсва дипломатическите си отношения с  Република Македония заради признаването на Тайван от страна на Македония на 27 януари 1999 г.

2003 – Произведен референдум в Швейцария, на който над 70 процента от избирателите одобряват предложението за по-големи права на гражданите в законодателния процес, т. е. възможността те да могат да възлагат на парламента да гласува закони, от които те са заинтересовани, чрез т.нар. "обща инициатива".  Швейцарците имат право да поставят за гласуване на референдум всяка обществена инициатива, под която са се подписали повече от 100 000 души.

2004 - Първата ромска телевизия в Белград "Гласът на ромите" започва да излъчва на ромски и на сръбски език.
 
2006 - Националното събрание (долна камара на парламента) на Франция приема поправка в законопроект, с която одобрява плановете на правителството за борба с безработицата сред младежта. Поправката позволява на работодателите през първите две години от трудовия стаж на всеки свой служител на възраст под 26 години, нает на работа за първи път, да го уволнява, без да посочват аргументи за решението си.

2008 - Парламентът на Турция приема с 411 гласа "за" и 103 "против" две конституционни поправки. С първата се премахва забраната за носене  в университетите на традиционната ислямска забрадка, вързана под брадичката на жената. Носенето на тюрбан, който се  разглежда като символ на политическия ислям, също се забранява в университетите. Във втората поправка в Конституцията са включени текстове, в които се посочва, че всеки има право на еднакво отношение от държавните институции и че "никой не може да бъде лишен от правото му на висше образование".

2013 - Чилийски съд постановява да бъде извършена ексхумация на тленните останки на поета Пабло Неруда, за когото има подозрения, че е бил убит през 1973 г. от военната хунта. Съмненията за насилствена смърт на поета се появяват, след като личният му шофьор и помощник Мануел Арай заявява в интервю за мексиканско списание, че не е изключено той да е бил умишлено умъртвен на 23 септември 1973 г. в болницата, където се е лекувал.

2014 - На площад "Независимост" в Киев, Украйна, се събират близо 70 000 души от опозицията в поредния протест под наслов "народно събрание". Митингът е организиран по време на най-продължителната политическа криза в страната. Протестиращи окупират центъра на Киев от 80 дни и са го обградили с барикади. Водачът на опозиционната партия УДАР Виталий Кличко хвърля цялата отговорност за ситуацията в Украйна върху президента Виктор Янукович и призова за предсрочни президентски избори.

2015 - Агенция "Асошиейтед прес" съобщава, че група алпинисти са открили останките на самолет "Дъглас ДС-3"  на чилийската компания "ЛАН", който се е разбил на 3 април 1961 г. в Андите. Тогава загиват 24 души, включително 8 играчи на чилийския професионален футболен отбор "Грийн крос". Отломките на самолета са открити на височина 3200 м и на 360 км от столицата Сантяго. На мястото на катастрофата са открити и тленни останки на загиналите.

2016 - Малко след 7:00 ч. местно време в южната част на Германия в района на град Бад Айблинг,  на около 60 км югоизточно от Мюнхен, в провинция Бавария  два пътнически влака се сблъскват челно на коловоз между гарите в Холцкирхен и Розенхай. При сблъсъка единият от влаковете дерайлира, а няколко вагона се преобръщат. От 150 пътници загиват 11 и са ранени 81 души. Катастрофата става на завой, след като системата за автоматично спиране на железопътните композиции, отказва.
 
2020 - На 84-годишна възраст умира италианската оперна певица Мирела Френи. Сред най-прочутите й роли е тази на Мими в операта на Пучини "Бохеми". Пяла е и в оперите "Любовен елексир", "Турандот", "Тоска", "Отело", "Дон Карлос", "Мадам Бътерфлай" и др.

2021 - Във Вашингтон, САЩ, в Сената (горната камара) на Конгреса започва процес за импийчмънт срещу бившия президент на САЩ Доналд Тръмп по обвинение в подстрекателство към бунт заради щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. Тогава негови привърженици нахлуват в Капитолия, докато Конгресът заседава, за да утвърди резултатите от избирането на Джо Байдън за президент на страната на президентските избори в САЩ на 3 ноември 2020 г. При сблъсъците загиват 5 души, а над 50 служители на правоохранителните органи са ранени. Това е първият процес по импийчмънт в американската история срещу президент, чийто мандат е изтекъл. Доналд Тръмп е и първият, срещу когото подобна процедура се води два пъти - първият процес е в началото на 2020 г., когато е оправдан.

2022 - Апелативният съд в град Oрадя издава първата в Румъния присъда за онлайн тормоз. Румънка е осъдена да заплати глоба от 5400 леи (1091 евро) за това, че е звъняла над 3000 пъти на свещеник в града, на когото е изпратила и хиляди съобщения и неприлични снимки.

2023 -
Парламентът на Сърбия приема пакет от съдебни закони, включващ Закон за съдиите, за устройство на съдилищата, за Висшия съдебен съвет, Висшия съвет на прокуратурата.  Целта е законите да бъдат хармонизирани с промените в конституцията на страната в областта на съдебната власт, приети на 9 февруари 2022 г. от парламента и одобрени на референдум на 16 януари 2022 г.  с 59,2 процента (1 189 460 гласоподаватели) от гласувалите срещу  39,35 процента, гласували "против".

Родени на този ден българи:

Илия Блъсков, възрожденски писател и публицист (1839-1913).
Един от първите белетристи в новобългарската литература. Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През 1865 г. издава от името на баща си повестта "Изгубена Станка", първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. Автор е на реалистични нравоучителни битови разкази и повести - "Злочеста Кръстинка" (1870), "Пиян баща, убиец на децата си" (3 книги, 1870-1880), мемоари - "Спомени из народния живот" (1912) и др., календари с актуални обществени проблеми.

митрополит Симеон (светско име Одисей Попниколов), църковен деец, книжовник и общественик (1840-1937).
Митрополит на Варненска и Преславска епархия (21 октомври 1872-23 октомври 1937). Подпредседател на Учредителното събрание (1879), депутат от 1-ото до 3-ото Обикновено народно събрание (1879-1883), депутат във II Велико народно събрание (1881), председател на 3-ото Обикновено народно събрание (11 декември 1882-8 септември 1883). Председател на Светия синод (1883-1886; 1902-1905). Протосингел (1 септември 1907-1912). От 1920 г. е секретар на Светия синод. Преподавател по каноническо право в новооснования Богословски факултет и негов пръв декан (1923). Дописен член (1881), редовен член (1884), почетен член (1923) на Българската академия на науките. Митрополит Симеон разгръща широко храмостроителство. Докато е митрополит на Варненска и Преславска епархия са построени нови 137 храма и 35 параклиса.

Йосафат Шишков (светско име Роберт Матей Шишков), католически свещеник (1884-1952).
Ръкоположен за свещеник на 11 юли 1909 г. Бил е учител в колежите "Св. Августин" в Пловдив и "Св. Михаил" във Варна. Бил е директор на малката семинария "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Ямбол, като в същото време е бил свещеник и в латинската ямболска енория. През 1949 г. е назначен за енорийски свещеник във Варна. През м. декември 1951 г. е арестуван във Варна и привлечен като обвиняем в процеса "срещу шпионската и заговорническа католическа организация в България, работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания" (29 септември - 3 октомври 1952). Осъден на смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото му. Разстрелян в Софийския затвор в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. Обявява за блажен (26 май 2002) от папа Йоан Павел Втори заедно католическите свещеници Камен Вичев и Павел Джиджов. Паметта им се почита (заедно с католическия свещеник Евгений Босилков) на 13 ноември като Ден за поклонение на католиците от целия свят пред тяхното мъченичество.

Кирил Драмалиев, политик и дипломат (1892-1961).
Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в 6-ото Велико народно събрание (7 ноември 1946-11 декември 1947). Министър на народната просвета (11 декември 1947-2 юли 1949; 20 юли 1949-20 януари 1950; 20 януари 1950-3 февруари 1950; 3 февруари 1950-4 февруари 1952). Посланик на България в Полша (14 март 1952-1954) и в Германската демократична република (18 януари 1957-22 юли1958). Депутат от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1950-1961). Автор на книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт" (1945) и на много статии по педагогически въпроси.

проф. Георги Марков (Георги Митрев Марков), литературен критик и писател (1927-1987).
От 1951 г.  е преподавател в Катедрата по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Сътрудничи на централния литературен печат. Работи като редактор в отдел "Критика" на списание "Септември" (1963-1970). Лектор по български език и литература в университета в Гьотинген, Германия (1970-1972). Директор на Центъра за литературни проучвания при Съюза на българските писатели (1974-1975). Автор е на проучвания за българската литература между Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945), и за съвременната българска литература. Сред трудовете му са: "Въпроси на литературния анализ" (1962), "Гео Милев" (творчески портрет, 1964), "Литературни етюди" (1969), "Методологически въпроси на литературната история (1971), "Неспокойна критика" (1975), "Битка за литературните принципи" (1987), "Творби и критика" (1987) и др.

проф. Пенчо Стоянов, музиковед, композитор и педагог (1931-2020).
Секретар на Съюза на българските композитори (11 май 1976-14 май 1980) и негов заместник-председател (14 май 1980-14 май 1985). От 1955 г. е преподавател в Националната музикална академия, а от 1956 г. е асистент по хармония и теория на музиката, асистент по музикален анализ. Автор е на 5 симфонии, 3 симфонични поеми, 3 увертюри, над 350 хорови песни и др., както и на научни трудове, монографии и статии, посветени на  музикалния стил и език, формата, хармонията и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1975), със званието "Народен артист" (май 1982) и със званието "Мъж на годината" на Международния биографичен център в Кембридж за 1991/1992 г. Носител на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1981).

Атанас Пържелов, български футболист (вратар) и треньор (1932-2013).
През футболната си кариера е играл за отборите "Септември", "Чавдар", "Спартак" и "Червено знаме" (Пазарджик) и "Академик" (София). През 1994 г. е вицепрезидент на Българския футболен съюз (БФС). Работил е като журналист и редактор във в. "Футбол". Носител на "Сребърна значка" на Българския футболен съюз (БФС) като треньор (9 април 2013).

Минчо Празников, синоптик (1938).
В продължение на 22 години е бил синоптик във военновъздушните сили, а след това в Националния институт по метеорология и хидрология  (1986-2000). Работил е за Българската национална телевизия, Българското национално радио,  телевизия BTV, телевизия ТВ7 и в частната фирма за метеорологични прогнози "ТВ-МЕТ".

Калина Ковачева, поетеса и писателка (1943-2010).
Работи във в. "Народна младеж" (1968-1978), а след 1978 г. в сп. "Лада". Автор е на "Трябва да те има" (поезия, 1972), "Бюлетин за времето" (1975), "Лични стихотворения" (1981, 2004), "Моята Сара" (документална повест, 1983), "Аз" (1993), "Да не забравя" (1995), "Имах приятел просяк. По хималайските пътеки" (проза, 1995), "Какво за Любовта" (1999), "Стихотворения" (2001, 2004) и др. Участвала е  в разширения състав на националния отбор по алпинизъм и има три пътувания в Хималаите (1985, 1987, 1988). Носител на Славейкова награда на община Трявна за стихотворението "Но какво ли стана с онзи мой живот..." (2006).

Антоний Генов, актьор (1950-2006).
Играл е в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1974, 1979), в Народен театър "Иван Вазов" (1978-1979, 1988-2006). Участвал е във филмите "Апостолите" (1976),  "Записки по българските въстания" (1976-1981), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977),  "Адаптация" (1981),  "Хан Аспарух" (1981),  "Борис I" (1985),  "В навечерието" (1985),  и др., в постановки на телевизионния театър - "Сбогом на оръжията" от Ърнест Хемингуей, "Каменния гост" от Александър Пушкин, "Майстори" от Рачо Стоянов и др. За ролята на Панайот Волов във филма "Апостолите" е носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци (1977). Носител на медал "За заслуги към Българската народна армия" за ролята на Велизарий във филма "Хан Аспарух" (1982), на голяма награда "Златна роза" за филма "Те надделяха" (1986).

Палми Ранчев, боксьор и треньор по бокс и писател (1950).
Юношески национален шампион по бокс през 1966 г. и трети при мъжете през 1969 г. Бил е треньор в "Олимпийски надежди", на националните отбори за юноши и мъже и старши треньор на мъжкия  национален отбор по бокс. Има над 20 издадени книги, от които 10 стихосбирки - "Любовник на самотни улици и запустели къщи" (2004), "Такова синьо: видимо и скрито" (2007), на сборници с разкази, три романа и др. Някои от творбите му са преведени на повече от седем езика.

Бойко Найденов, юрист (1965).
Градски прокурор на София (26 юли 2005-26 април 2006). Директор на Националната следствена служба (9 ноември 2007-7 ноември 2013). Заместник на главния прокурор по разследването (23 април 2009-6 ноември 2012; 10 януари-7 ноември 2013). Изпълняващ функциите на главен прокурор до встъпването в длъжност на нов главен прокурор (6 ноември 2012-10 януари 2013).

ген.-майор Данчо Дяков, военен деец (1965). 
Работи в Служба "Военна полиция" (1992-2009) и директор на службата (2009-2013).  Помощник-началник щаб по гражданско-военното сътрудничество и партньорството в Съвместното командване на силите на НАТО в Брунсум, Нидерландия (ноември 2013-август 2016). Съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили на Република България за военната сигурност (2 август 2016-23 януари 2017). Началник на Националната служба за охрана (7 март 2018-30 август 2019).

Николай Павлов, икономист (1975).
Бил е финансов директор и член на съвета на директорите на Националната електическа компания (НЕК), бил е член на Съвета на директорите на "Контур Глобал Марица Изток 3" АД, бил е член на Надзорния съвет на ХЕК Горна Арда, бил е финансов директор на "Булгаргаз" ЕАД (2016). Работил е в АЕЦ "Козлодуй". Министър на енергетиката (27 януари-4 май 2017). Изпълнителен директор на "Булгаргаз" ЕАД (2016-27 януари 2017; 22 май 2017-28 януари 2022).

Адриан-Михай Рачев - Румънеца, певец (1979).
Пее в дуета "Румънеца и Енчев", създаден през 1996 г. от него и Георги Енчев.  През ноември 2017 г. изпълнителите пишат статус във фейсбук, с който обявяват края на съществуването на дуета и тяхната музикална дейност. От 2023 г. отново работят заедно.

Димитър Рангелов, футболист (1983).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Славия" (София), "Страсбург" (Франция), "Ерцгебирге Ауе" (Германия), "Енерги Котбус" (Германия), "Борусия Дортмунд" (Германия), "Макаби Тел Авив" (Израел), "Люцерн" (Швейцария), "Коняспор" (Турция), "Юмраниеспор" (Турция). За националния отбор по футбол има изиграни 40 мача и отбелязани 6 гола.

На този ден са родени и:

Уилям Хенри Харисън, американски политик (1773-1841).
Девети президент на САЩ (4 март 1841-4 април 1841). Той умира в Белия дом един месец след встъпването си в длъжност.

Василий Жуковски, руски поет (1783-1852).
Един от родоначалниците на руския романтизъм.

Франц Габелсбергер, немски учен (1789-1849).
Създател на първата в света стенографска система.

Нацуме Сосеки, японски писател (1867-1916).
Пъpвият мy poмaн "Aз cъм котарак" е публикуван през 1905 г. Автор е на романите "Момчето" (1907), "Портата" (1910), "Пътешественикът" (1912-1913), "Сърце" (1914) и др.

Всеволод Мейерхолд, съветски актьор, режисьор и педагог (1874-1940).
Един от реформаторите на театъра през 20-и в. Режисьор-провокатор, който поставя началото на ексцентричните провокации на театралната сцена. На 7 ноември 1920 г. в Москва е открит държавният театър "Всеволод Мейерхолд", закрит на 8 януари 1938 г. със заповед на Комитета по изкуствата на СССР.  След закриването на театъра Всеволод Мейерхолд започва работа в театъра на Станиславски. На 20 юни 1939 г. срещу него са повдигнати обвинения в контрареволюционна дейност. След три седмици изтезания той подписва доказателствата, наложени от разследването. Всеволод Мейерхолд е обвинен като агент на британското и японското разузнаване, за водена от него активна шпионска дейност, насочена против СССР, че е активен участник на троцкистката организация, действаща сред работещите  в сферата на изкуството. На 1 февруари 1940 г. Върховният съд на СССР го осъжда на смърт чрез разстрел и на 2 февруари 1940 г. присъдата е изпълнена. На 26 ноември 1956 г. той е реабилитиран посмъртно с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР.  През 1984 г. в Пенза е открит Музей на сценичното изкуство на негово име. През 1991 г. по инициатива на Комисията за творческото наследство на режисьора и с подкрепата на Съюза на театралните дейци на Русия и Съюза на архитектите на Русия е основан Център на името на Всеволод Мейерхолд. На 2 февруари 1990 г. за първи път е отбелязана датата на смъртта на Вселолод Мейерхолд. Дотогава точната дата на разстрела не е била известна. Неговите статии, писма, речи, беседи са издадени през 1968 г. в два тома и преведени на български език в книгата "Театърът: теория и практика"(2018).

Ваан Терян (ист. Ваан Сукиасович Тер-Григорян), арменски поет и обществен деец (1885-1920).

Василий Чапаев, руски военен деец (1887-1919).
Участник в Гражданската война (1918-1920). Командващ 25-а стрелкова дивизия (1919), отличила се по време на контранастъплението на Източния фронт срещу войските на Александър Колчак. Носител на орден "Червено знаме" (1919).

Лео Валиани, италиански политик и журналист (1909-1999).
Един от основателите на Италианската република през 1946 г.
 
Жак Моно, френски биохимик (1910-1976).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1965 г. заедно с френския микробиолог Андре Лвоф и френския микробиолог и генетик Франсоа Жакоб за техните открития относно генетичния контрол на ензимния и вирусния синтез.

Рудолф Витлачил, чехословашки футболист и треньор от австрийски произход (1912-1977).
Играл е във "Фьорикс" Швехат (1927-1928), "Слован" - Виена (1928-1929), "Рапид" - Виена (1929-1933), "Винер" (1933-1934), "Фаворитнер" (1934), "Славия" - Прага (1935-1944). Шампион през 1935 г. и 1937 г., носител на Средноевропейската купа през 1937 г.  Бил е треньор на "Метеор" - Ческе Будейовице (1946-1947), "Радомирж" - Полша (1947), "Рапид" - Виена (1966-1967) (шампион през 1967 г.) и др. Треньор на националния отбор по футбол на Чехословакия (1957-1964), с който печели второ място на Световното първенство в Чили през 1962 г., трето място на Европейското първенство през 1960 г. във Франция и второ място на Олимпийските игри в Токио, Япония, през 1964 г. От 1964 г. до 1966 г. е в България, където ръководи едновременно отбора на "Левски" (София) и националния отбор по футбол. С "Левски" става шампион през 1965 г. и класира националния отбор на България на световното първенство през 1966 г. във Великобритания. От 1968 г. до 1970 г. отново е треньор на "Левски" (София), с който печели титлата и купата на страната през 1970 г.

Ринус Михелс (ист. име Маринус Хендрикус Михелс), нидерландски футболист и треньор (1928-2005).
През футболната си кариера е  играл само за отбора на "Аякс" (Нидерландия). Като треньор е известен като създателя на тоталния футбол през 70-те години на 20-и век. Заради твърдението му, че "футболът е война", го наричат Генерала. Като треньор на "Аякс" (Нидерландия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1971). С националния отбор по футбол на Нидерландия като треньор печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ и сребърен  медал от Световното първенство през 1974 г. във ФРГ. През 1999 г. Международната федерация по футбол (ФИФА) определя Ринус Михелс за треньор на 20-и век. През 2019 г. е Ринус Михелс е обявен за треньор номер 1 от френското списание "Франс футбол" в класация на "Топ 50 на най-добрите футболни треньори в историята".

Йозеф Масопуст, чешки футболист и треньор (1931-2015).
С националния отбор по футбол на Чехословакия печели сребърен медал от Световното първенство през 1962 г. в Чили и бронзов медал от Европейското първенство през 1960 г. във Франция. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1962 г. През 2003 г. е обявен за най-добър чешки футболист за последните 50 години (1954-2003).

Лори Азаро, италиански моден дизайнер и производител на парфюми (1933-2003).
През 1962 г. създава модна къща "Азаро" и стартира производството на серии от парфюми, някои от които са сред десетте най-продавани марки в света в периода 1973-2003 г. ("Oh la, la", "Chrome", "Acteur"). Той се налага като дизайнер на облекла през 1968 г. Азаро е обличал актрисите Ракел Уелч, София Лорен, Изабел Аджани и др. 

Джон Максуел Кутси, южноафрикански писател (1940).
Литературният му дебют е през 1974 г. Международно признание получава през 1980 г. с романа си "В очакване на варварите". Двукратен носител на наградата "Букър" - през 1983 г. за "Животът и времето на Майкъл К." и през 1999 г. за романа му "Безчестие". Носител на Нобелова награда за литература за 2003 г. за "неизброимите начини, с които предава изненадващото участие на аутсайдера". Той е вторият южноафрикански писател, получил Нобелова награда за литература след Надин Гордимър през 1991 г.

Джоузеф Стиглиц, американски икономист (1943).
Старши вицепрезидент и главен икономист на Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) (1997-2000). Носител на Нобелова награда за икономика за 2001 г. заедно с американските икономисти Джордж А. Акерлоф и А. Майкъл Спенс заради "техния анализ на пазарите с асиметрична информация". Автор е на книгите "Цената на неравенството" (2012), "Голямото разделение: Неравните общества и какво можем да направим за тях" (2015), "Еврото - Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа" (2016) и др.

Миа Фароу, американска актриса (1945).

Карла дел Понте, швейцарски юрист (1947).
Федерален прокурор на Швейцария (22 декември 1993-15 септември 1999). Главен прокурор на Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия (11 август 1999-31 декември 2007). Посланик на Швейцария в Аржентина (2008-февруари 2011). Комисар на Анкетната комисия на ООН за Сирия, разследваща престъпленията в страната (28 септември 2012-6 август 2017).

Гордън Страхан, шотландски футболист и треньор (1957).
Въведен в Залата на славата на шотландския футбол (2007).

Ангелос Харистеас, гръцки футболист (1980).
Печели златен медал на Европейското първенство през 2004 г. в Португалия.

Андрей Ещенко, руски футболист (1984).

Магдалена Нойнер, немска състезателка по биатлон (1987).
На Олимпийските игри през 2010 г. във Ванкувър, Канада, печели два златни и един бронзов медал. От световни първенства печели 12 златни, четири сребърни и един бронзов медал. От европейски първенства печели един бронзов медал.  От 2006 г.  до 2012 г. има 34 индивидуални победи за Световната купа и три пъти е носителка на Световната купа - през 2008 г., 2010 г. и 2012 г. През 2012 г. прекратява спортната си кариера.

Това е денят на смъртта на:

Герард Доу, нидерландски художник (1613-1675).

Фьодор Достоевски, руски писател (1821-1881).
Автор е на романите "Бедни хора" (1845), "Бели нощи" (1849), "Записки от мъртвия дом" (1861), "Унижените и оскърбените" (1861), "Престъпление и наказание" (1866), "Играчът на рулетка" (1866), "Идиот" (1867), "Бесове" (1873), "Юноша" (1874), "Кротката" (1876), "Братя Карамазови" (1879) и др. В периода от м. декември 1872 г. до пролетта на 1874 г. издава в. "Гражданин", където публикува "Дневник на писателя".

Александър Воейков, руски географ, метеоролог и климатолог (1842-1916).

Миклош Хорти, унгарски политик (1868-1957).
Регент на Унгария (1 март 1920-15 октомври 1944). След Втората световна война (1939-1945), живее в изгнание в Лисабон, Португалия.

Александър Бенуа, руски художник и критик (1870-1960).
Един от организаторите на творческото сдружение "Светът на изкуството" и основател на едноименното списание (1900). Работил е над костюмите и декорите на оперните спектакли на Сергей Дягилев (1909-1911), художник е в Болшой театър (1919-1929), в Парижката опера (1927-1934), в оперния театър "Ла Скала" в Милано, Италия (1947-1956). Автор е на поредицата от картини "Последните разходки на Луи XIV", на илюстрации на произведения на руския писател Александър Пушкин и др.

Пол Лорънс Дънбар, американски поет (1872-1906).

Екатерина Ненчева, българска поетеса (1885-1920).
Тя е първата българска поетеса след Освобождението на България от османско иго (1878). Публикува в сп. "Летописи", сп. "Демократически преглед",  сп. "Общо дело",  сп. "Мисъл" (с псевдоним Велерина), сп. "Съвременна мисъл" и сп. "Листопад". През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка "Снежинки".

Никола Ганушев (Никола Ганушев Ганев), български художник живописец и педагог (1889-1958).
Военен художник по време на Първата световна война (1914-1918). Учител по рисуване и живопис (1913-1925), преподавател по живопис в Художествената академия в София  (1921-1923; 1932-1949). Изявява се предимно като портретист: "Санда Йовчева" (1921), "Глава на мъж" (1922), "Глава на момиче" (1923), "Портрет на Стефан Цанков" (1923), "Портрет на Александър Стамболийски" (1935), "Портрет на Милена Стамболийска" (1936) и др. Той е един от големите майстори на голото тяло в българската живопис. Автор е на "Голо женско тяло" (1914), "Момиче пред огледалото" (1930) и др. Рисува някои от изображенията на светци върху фасадата на Духовната академия в София (дн. Богословски факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски").

проф. Атанас Илиев, български философ и психолог (1893-1985).
Сътрудничи в издаването на "Натурфилософска библиотека" и на сп. "Българска мисъл", сп. "Златорог", в. "Литературен глас".  Член на литературния кръг "Стрелец" (1925-1927). Ректор на Скопския университет (1943). Преподавател по естетика и етика в Софийския университет (1944-1962). Автор е на "Естетика и психоанализа" (1926), "Етика" (2 части, 1950-1952), "Литературнокритически и теоретически статии" (1976),  сборника есета "Между изкуството и живота. Естетически опити" (1932) и др.

Сергей Илюшин, съветски авиоконструктор (1894-1977).
Конструирал серия военни и пътнически самолети "Ил". През 1939 г. създава бронирания щурмови самолет "Ил-2", с което се поставя началото на нов клас самолети в бойната авиация, използвани по време на Втората световна война (1939-1945). След това са създадени "Ил-8", "Ил-10" (1943) и първият в историята на авиацията реактивен щурмови самолет "Ил-40", пътническите самолети "Ил-18", "Ил-62" и др. Носител на седем Сталински награди (1941-1952), на Ленинска награда (1960), на Държавна награда на СССР (1971). Три пъти Герой на социалистическия труд (1941, 1957, 1974).

Денис Габор, британски физик от унгарски произход (1900-1979).
През 1947-1948 г. той развива теорията на метода, наречен холография, за записване и възстановяване на вълново поле. Методът е основан на регистрирането на интерференционната картина, получена от вълна, отразена от осветения от източник на светлина обект. След откриването на лазера през 60-те години на 20-и в. холографията се прилага широко в медицината и картографията за съхранява и обработване на информация. Носител на Нобелова награда за физика за 1971 г. за откриването и развитието на холографския метод.

Илия Иванов, български оперен режисьор и педагог (1901-1958).
Средищен директор и прогимназиален учител в с. Новоселци (1935-1937), където създава и ръководи детски театър. Бил е режисьор в Софийската народна опера. Лауреат на Димитровска награда втора степен (1951).

Уилям Фулбрайт, американски политик (1905-1995).
Сенатор от щата Арканзас от Демократическата партия (1944-1974). По негова инициатива е създадена програмата "Фулбрайт" (1 август 1946), която предоставя безвъзмездно средства за финансиране на програми за обмен на преподаватели и студенти между САЩ и други страни.

акад. Любен Василев, български юрист и политик (1911-1971).
Ръководител на катедрата по гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1971). Директор на Института за правни науки при Българската академия на науките /БАН/ (1950-1971). Член-кор. на БАН (1948). Член на Президиума на БАН (9 март 1968). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). Взема участие в изработването на конституциите на България през 1947 г. и 1971 г. и в създаването на редица закони в социалната сфера. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1969). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959, март 1962).

Юрий Андропов, съветски политик (1914-1984).
Ръководител на Комитета за държавна сигурност на СССР (КГБ) (18 май 1967-26 май 1982). Генерален секретар на ЦК на КПСС (12 ноември 1982-9 февруари 1984). Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (16 юни 1983-9 февруари 1984).

Александър Александров, български кинокритик и филмов историк (1926-2009).
Преподавател (от 1960) във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов"  по история на киното, научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН (1963). Автор е на книгата "Съвременни проблеми на западното кино" (1974).

Недялко Донски, български спортен деец (1927-2012).
Ръководител на ДФС "Академик", София (1952-1959). Заместник-председател на Българската футболна федерация (1959-1962) и неин председател (1962-1970). Основател и главен редактор на в. "Старт" (1971-1991). 

принцеса Маргарет Роуз, графиня Сноудън, сестра на кралицата на Великобритания Елизабет Втора (1930-2002).

Цветана Гълъбова, българска актриса (1932-2019).
Играла е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1955-1960),  в Държавния сатиричен театър в София (1961-1991). Тя е първата говорителка на Българската национална телевизия (1960-1961).

Хауард Темин, американски вирусолог (1934-1994).
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1975 г. заедно с американския молекулярен биолог Дейвид Балтимор и американския вирусолог от италиански произход Ренато Дулбеко за техните открития относно взаимодействието между туморните вируси и генетичния материал на клетката.

Мирела Френи, италианска оперна певица сопран (1935-2020).
На 3 март 1955 г. на 19-годишна възраст прави своя дебют в Операта в Модена, Италия, с ролята на Микаела в операта "Кармен" от френския композитор Жорж Бизе. През 1961 г. дебютира в Кралската опера в Лондон (Великобритания), през 1963 г. в Ла Скала в Милано, Италия, през 1965 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк, САЩ. От 1981 г. неин съпруг е българският оперен певец Николай Гяуров. В края на 20-и в. Мирела Френи е наречена "последната примадона" на италианското оперно наследство. След 50-годишна кариера през 2005 г. тя се оттегля от сцената, като последното й изпъление е на 11 април 2005 г. в операта "Орлеанската дева" във Вашингтонската национална опера.

Александър Апостолов, български скулптор (1936-2016).
Работил е като учител по изобразително изкуство във Видинската гимназия. Автор е на паметника на Димитър Благоев във Видин. Работи в областта на портрета, фигуралната и монументално-декоративна скулптура. Носител на наградата за монументална скулптура "Иван Лазаров" на Съюза на българските художници (1976).

Чик Кърия (ист. име Армандо Антъни Кърия), американски джазпианист и композитор (1941-2021).
През 70-те години на 20-и в. основава групите "Съркъл" и "Ритърн ту форевър". Носител на награда "Грами" (1976, 1977, 1979, 1980, 1982, 1989, 1990, 1999, 2000, 2001, 2004, 2007, 2009, 2010, 2012, 2013, 2015, 2020, 2021).

Небойша Глоговац, сръбски актьор (1969-2018).
Участвал е във филмите "По-добър живот" (1986), "Вуковар" (1994), "Предумишлено убийство" (1995), "Буре барут" (1998), "Хотел Белград" (1999), "Светкавици" (2001), "Бумеранг" (2001), "Т.Т. синдром" (2002), "Нормални хора" (2001) и др.

Лиъм Милър, ирландски футболист (1981-2018).
/АЯ/КГ/МГ/
















/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:40 на 16.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация