site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 30 януари в историята

30 януари 2024 г., вторник, 5-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Трисветители велики архиереи: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Св. свщмчк Иполит, папа Римски. Св. благоверен цар Петър Български. Преп. Сергий Къпински. 

На този ден в България:

1960 - С Указ 38 на Народното събрание с. Генерал Тошево, с. Дулово, с. Тервел и с. Исперих  са обявени за градове. Указът е обнародван в "Държавен вестник" от 2 февруари 1960 г.

2000 - В София е открита Балканска медийна академия, създадена под егидата на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа.

2002 - Във Видин е измерена рекордно високо температура за януари - 21,7 градуса, с 5 градуса  по-висока от съществуващия дотогава рекорд - 16,7  градуса, измерен на този ден през 1983 г. Във Велико Търново в 14:00 часа са измерени рекордните за сезона 21.1 градуса като температурата на въздуха е стигнала абсолютен максимум според данните за 30 януари от 1907 г. Температурен рекорд за 100 години е постигнат и в Плевен - в 14:00 ч. температурата достигна 20 градуса. В Пловдив в 14:00 е е измерена температура 21 градуса, като най-високата регистрирана температура в града от 1899 г. до този момент е била 17,5 градуса.

2007 - Подписан е договорът за продажба на "Топлофикация Варна" ЕАД, между Агенцията за приватизация и Жером Ладриер и френската  компания "Далкия интернешънъл", Франция. Цената на сделката е 6 780 000 евро.

2007 - В Пловдив е открит първият металургичен завод в България, създаден изцяло с частен капитал - "Хелиос-Металург". Продукцията на предприятието включва арматурна стомана - периодичен профил, клас А III с диаметър от 10 до 28 мм.

2010 - В рамките на официалното посещение на министър-председателя Бойко Борисов (29-30 януари 2010) в Истанбул, Турция, той се среща с Вселенския патриарх Вартоломей,  с кмета на Истанбул Кадир Топбаш и с валията на Истанбул Муамер Гюлер. По време на визитата са подписани Меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката и Договор между "Булгаргаз" и турската газова фирма "Боташ". Постигнато е съгласие българската църква "Св. Стефан" да бъде предложена за включване в списъка на паметниците под закрилата на ЮНЕСКО.

2012 - София е избрана за най-добрия град за живеене за 2011 г. според проучване на в. "24 часа" и "Дарик радио". В класацията  участват 27 града, оценявани по 28 критерия. Според класацията в категория "Проспериращ град"  е избран Севлиево, за "Бизнес град" - Стара Загора, за "Зелен град" - Велинград, за "Културен град" - Велико Търново. 

2014 - Върховният административен съд взима окончателно решение по делото за собствеността на Панагюрското съкровище, образувано по жалба на Стефка Ангелова, внучка на Павел Дейков - най-големият от тримата братя -  Павел, Михаил и Петко, които на 8 декември 1949 г. откриват в местността Мерул в района на Панагюрище тракийски античен златен сервиз за пиене,  състоящ от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг. Съдът постановява, че Панагюрското съкровище остава собственост на държавата.

2017 - Софийският градски съд регистрира партия Движение "Да, България" с председател Христо Иванов.

2018 - В "София хотел Балкан" се провежда 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството. Сред темите, които са обсъдени са възможностите за устойчив икономически ръст и превръщането на българската икономика в атрактивна за работещите в чужбина, загубата на човешки капитал.

2019 - Влиза в сила Споразумение между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за взаимно освобождаване от изискванията за притежаване на визи за краткосрочно пребиваване на притежателите на дипломатически и служебни паспорти. Утвърдено с решение 333 на Министерски съвет от 21 май 2018 г.

2020 - Парламентът дава мандат за влизане на страната в еврозоната при курс от 1.95583 лева за евро. Със 140 гласа "за", 2 "против" и 66 "въздържал се" парламентът приема решение за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото съгласно параграф 2.3. от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз. В решението е записано, че България не участва в Механизма на обменните курсове (Еxchange Rate Mechanism II) при централен курс между еврото и лева, различен от 1,95583 лв. за едно евро.

2022 - Министърът на околната среда и водите Борислав Сандов издава заповед за обявяване на нова защитена територия - природна забележителност "Башовишки печ". Освен пещера защитената територия включва и наземна част  с площ от над 3 декара. Тя се намира в землищата на село Орешец и село Бела, община Димово, както и село Гранитово, община Белоградчик, област Видин. Природна забележителност "Башовишки печ" се обявява с цел опазване на спелеоложки обект на неживата природа с естествен подземен карстов извор, водни галерии, палеонтоложки находки, местообитаниe на прилепи и ендемична безгръбначна фауна.

На този ден по света:

1790 - Във Великобритания в р. Тайн тестват за първи път лодка, специално създадена за спасителни операции. Лодката "Ориджинъл" е построена от Хенри Грейтхед от Саут Шийлдс. Тя е с дължина над 10 м и е снабдена с 10 весла. Направена е от 356 кг корк, за да се задържа на повърхността и да се връща в нормална позиция, ако се обърне. Построяването и е провокирано от инцидент през 1789 г., когато кораб засяда в устието на реката по време на буря. Тогава 8-те души на борда се виждали от брега, но спасяването им се е възприемало като самоубийствена операция.

1924 - В Москва, СССР, е създадена киностудията "Мосфилм". На този ден е премиерата на първия игрален филм, заснет в киностудията, което се приема за рождената й дата. В "Мосфилм" са създадени повече от 2500 филма.

1933 - В Германия Адолф Хитлер е назначен за канцлер  (министър-председател) от президента Паул фон Хинденбург. От 29 юли 1921 г. Адолф Хитлер е председател на Националсоциалистическата германска работническа партия. На 24 март 1933 г. с влизането в сила на Закон за извънредните пълномощия в Германия е установена фашистка диктатура. Адолф Хитлер е на власт в Германия до 30 април 1945 г.

1937 - Военната колегия на Върховния съд на СССР произнася присъдата по делото срещу т.нар. "антисъветски троцкистки център". На смърт са осъдени 13 видни комунисти.

1948 - Открити са 5-ите зимни Олимпийски игри в Сен Мориц, Швейцария. Игрите завършват на 8 февруари 1948 г. В тях участват 669 спортисти (77 жени и 592 мъже) от 28 държави, които се състезават в 4 вида спорт.

1972 - В Лондондери, Северна Ирландия, британски войници застрелват 13 души по време на забранен поход на католиците. Събитието остава в историята като "Кървава неделя".  

1972 - Пакистан напуска Общността на нациите (бивша Британска общност) в знак на протест срещу признаването на Бангладеш от Великобритания, Австралия и Нова Зеландия. През 1989 г. отново се присъединява към организацията. На 12 ноември 1999 г. Пакистан е изключен от организацията след извършения  на 15 октомври 1999 г. военен преврат  от ген.-лейт. Первез Мушараф. На 22 май 2004 г. членството на Пакистан в Общността на нациите е възстановено.

1980 - Създадена е международната неправителствена Организация на ислямските столици и градове като филиал на Организацията ислямска конференция (дн. Организация за ислямско сътрудничество - ОИС) под името Организация на ислямските столици. Организацията е създадена с резолюция, приета на първата Обща конференция на организацията в Мека, Саудитска Арабия (29-30 януари 1980). Сегашното си име носи от 10 април 1982 г.  Организацията обединява 141 столици и градове от 54 страни членки на ОИС от Азия, Африка, Европа и Южна Америка. Седалище на организацията е в Мека.

1992 - Основана е Телеграфната агенция на Словашката република (ТАСР).

2000 - Изтичане на цианид в р. Тиса заради авария във фабриката към златната мина "Аурул" в Бая Маре, Румъния. Реката тече и през Унгария и Югославия. Предизвикана е екологична катастрофа. В нощта на 30 срещу 31 януари 2000 г. защитната дига на хранилището на златната мина "Аурул" в Северозападна Румъния се пропуква и оттам изтичат около 100 000 куб. метра вода, замърсена с цианиди. Тя се влива първо в р. Лъпуш, след това в р. Сомеш, а оттам и в река Тиса, която тече и през Унгария и Югославия. От река Тиса цианидът отива  в река Дунав. Румънската държава притежава малко под 50 процента от акциите на компанията "Аурул", а мажоритарният дял е на австралийската компания "Есмералда".

2007 - В Гърция министърът на вътрешните работи Прокопис Павлопулос обявява решение на правителството да бъдат заличени дълговете на мюсюлманското малцинство в Тракия към държавата за неговите религиозни недвижими имоти (вакъфи), които възлизат на около 6,5 милиона евро. Правителството поема и задължението да плаща заплати на 240 имами от мюсюлманската общност в Северна Гърция. До този момент единствено православните свещеници получават заплати от държавата.

2011 - На церемония в Джуба, столицата на Южен Судан, в присъствието на Салва Киир, президент на полуавтономния Южен Судан, са обявени официалните резултати от произведения от 9 до 15 януари 2011 г. референдум за независимост.  При преброени 100 процента от гласовете 98,83 процента от жителите на Южен Судан са гласували за отделянето на Южен Судан.

2013 - От космодрума "Наро" Република Корея изстрелва ракета-носител "Кей Ес Ел Ви-1", разработена в сътрудничество с Русия, която извежда в орбита спътник, като по този начин Република Корея става 13-ата държава, изстреляла спътник от собствена територия.

2016 - При верижна катастрофа заради гъста мъгла край Сеножече в Словения на ключова магистрала, която свързва столицата Любляна с Адриатическото крайбрежие, се сблъскват около 70 автомобила.  Загиват 4 души, ранените са 30.

2017 - Църковният синод на Протестантската църква на Норвегия приема  с 83 гласа "за" срещу 29 гласа "против"  нова литургия за честването на еднополовите бракове, която ще се използва от 1 февруари 2017 г. Литургията ще позволява да се сключват религиозни бракове на хора независимо от сексуалната им ориентация. Всеки пастор е свободен да преценява дали да отслужва такива церемонии. В Норвегия гражданските бракове и осиновяването са разрешени за еднополови двойки от 2009 г.

2019 – С решение на правителството Украйна напуска споразумението на Общността на независимите държави (ОНД), регулиращо доставката на стоки между организациите от страните членки на организацията. Причината е ангажиментът на  страната  в рамките на асоциирането й към Европейския съюз. Споразумението, влязло  в сила на 1 юли 1992 г., има за цел да създава благоприятни условия за запазване и развитие на икономическите отношения в рамките на ОНД.

2020 - Световната здравна организация (СЗО) обявява международно извънредно положение във връзка с новия коронавирус "Ковид-19", за който Китай съобщава на 31 декември 2019 г. Международното извънредно положение задейства препоръки към всички страни за превенция или ограничаване на трансграничното разпространение на болестта, като същевременно се избягват ненужни затруднения за търговията и пътуванията, включва временни препоръки към националните здравни власти по света за повишаване на мерките по мониторинг, степен на готовност и карантина. От въвеждането на системата за обявяване на международно извънредно положение в здравната област през 2005 г. СЗО я е използвало пет пъти.

2021 - В Китай е пуснат в търговска експлоатация първият блок на Китайската национална ядрена корпорация, използващ технологията от трето поколение "Хуалун 1". Реакторът, разположен в град Фуцин в югоизточната провинция Фуцзян, е с мощност 1,161 млн. киловата и може да задоволи годишното вътрешно търсене на електроенергия на 1 милион души в умерено развити страни. Използването на "Хуалун 1" за търговски цели следва да намали емисиите на въглерод и да спомогне за постигането на нисковъглеродните цели на Китай, сред които въглеродна неутралност преди 2060 година.

2022 - Руският актьор Леонид Куравльов умира на 85-годишна възраст след тежко боледуване. Първата му голяма роля е във филма "Мичман Панин" от 1960 г. В дългогодишната си кариера Леонид Куравльов се превъплъщава в над 200 роли. Сред най-известните му филми са "Златният телец" (1968), "Иван Василиевич сменя професията" (1973), "Афония" (1975) и др.

2023 - Конституционният съд в Португалия за втори път отхвърля закон, разрешаващ евтаназията в страната. Съдът изтъква, че в нормативния акт има недопустими неясноти и връща текста за редакция в парламента. Според съда текстът не е в съответствие с конституцията, защото в него така и не е дефинирано ясно какво означава понятието "голямо интензивно страдание", което може да проправи пътя към медицински асистирана смърт. За първи път съдът отхвърля закона през март 2021 г. 

Родени на този ден българи:

акад. Емануил Иванов, математик (1857-1925).
Един от основателите на Висшето училище (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"), негов ректор (1890-1894). Основател на Физико-математическото дружество в България (19 април 1898). Преподавател и ръководител (1890-1910) на катедрата по висш анализ и на катедрата по висша алгебра (1918-1923) във Висшето училище.

Петър Ораховац, лекар и обществен деец (1857-1922).
Работил е като околийски лекар в Кула, Ловеч, Видин и окръжен лекар в Ловеч и София. Директор на Софийската общинска санитарна служба (1898-1901), директор на Държавната санитарна инспекция (1901-1902). През 1900 г. ръководи първото училище за милосърдни сестри в България и създадената за тяхното практическо обучение малка  болница (лечебница) "Червен кръст".  По време на управлението му започва използването на първите линейки за бърза помощ. Един от основателите (1901) и ръководителите на Български лекарски съюз и на медицинския периодичен печат. Участва в редактирането на сп. "Медицина", сп. "Български лекар" и сп. "Медицински напредък". Председател (1909-1910) на Върховния медицински съвет. Депутат от 14-ото и 15-ото Обикновено народно събрание (1908-1914). Председател на 14-ото Обикновено народно събрание (15 октомври 1910-15 февруари  1911). Автор е на "Санитарната организация и санитарното състояние на София" (1899), "Поглед върху нашите санитарни наредби" (1903) и др.

Атанас Буров, финансист и политик (1875-1954).
Участва в управлението на акционерното дружество "Бъдеще", Българската търговска банка, застрахователното дружество "България" и др. Един от лидерите на Народната партия и  едни от основателите на Демократическия сговор. Министър на търговията, промишлеността и труда (1 юни-4 юли 1913; 7 октомври 1919-16 април 1920), министър на външните работи и изповеданията (4 януари 1926-29 юни 1931), министър без портфейл (2-9 септември 1944). Депутат от 10-ото до 11-ото Народно събрание (1899-1901), в V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911), подпредседател на 15-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Депутат от 17-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1914-1923) и от 22-ото до 23-ото  Обикновено народно събрание (1927-1934). След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на една година затвор за участието му като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-8 септември 1944). Освободен е след 6 месеца. Присъдата от Народния съд е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 1996 г. През 1952 г. е осъден на 20 години затвор по обвинения, че е ръководил организация с цел отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия. Умира  на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор. На 11 ноември 1992 г. е учредена е фондация "Атанас Буров". Почетен гражданин на Горна Оряховица (2000, посмъртно).

митрополит Борис (светско име Константин Георгиев), български църковен и просветен деец (1875-1938).
Протосингел в Българската екзархия (1903-1910). От 5 август 1910 г. е Моравски епископ. Охридски митрополит (1910-1913; 1915-1918). Управлява Гюмюрджинската епархия (1913-1915). Екзархийски наместник в Цариград (1924-1936).

Никола Михайлов (Никола Михайлов Ненов), художник (1876-1960).
Открива училище по рисуване в Мюнхен, Германия (1900). Учител в София (1902) и художник на Министерство на просветата. От 1911 г. работи като художник на свободна практика в Германия. Автор е на портрети на български интелектуалци и политически дейци, на композиции, вдъхновени от българския фолклор и митология: "Самодивско хоро" (1900), "Самодиви" (1901), "Самодиви и конник" (1901), "Сирена" (1906), и на пейзажи: "Пейзаж от Тетевен" (1910) и др.

Теодор Траянов, поет, преводач и дипломат (1882-1945).
Един от родоначалниците на българския символизъм. Работи в Българската легация във Виена (1914-1921), в Българското генерално консулство в гр. Бреслау (дн. Вроцлав, Полша) (1922-1923). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира най-голямото българско символистично списание - "Хиперион" (1922-1931). Автор е на стихосбирките "Български балади" (1921), "Песен на песните " (1923), "Пантеон"(1934). Участва в литературни сборници и антологии - "Българска антология" (1910), "Поетична година" (1915), "Най-отбрани песни" (1917), "Млада България" (1922), "Одрин" (1923), "Лорд Байрон" (1924), "Български поети" (1926). Превежда от  немски език "Заговорът на Фиеско от Генуа" (1941) от Шилер, "Ричард III" от Уилям Шекспир, "Принц фон Хомбург" от Хайнрих фон Клайст и др.

Борис III (пълно име Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота), български цар (1894-1943).
Син на цар Фердинанд I и на княгиня Мария Луиза. Заема престола след абдикацията на баща си на 3 октомври 1918 г. По време на своето управление Борис III разцепва Военния съюз, отстранява от власт организаторите на Деветнадесетомайския преврат (1934). Засилва ролята на монархическата власт. Присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941), но не изпраща войски на Източния фронт. Три пъти е кавалер на френския орден "Почетен легион", кавалер на английски кралски викториански орден, на орден "Леополд" (Белгия), на Домашен рицарски орден "Св. Хубертус" (Бавария), на орден "Червен орел" (Прусия), руските ордени "Св. Андрей Първозвани", "Св. Александър Невски" и "Св. Анна", на ордени на Румъния, Италия (Парма и Сицилия), Полша и др. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан е на 5 септември 1943 г. в манастирската църква на Рилския манастир. На 24 април 1946 г. тленните останки на Борис III са изнесени от светата обител и препогребани в параклис на двореца "Врана". През 1946 г. параклисът е унищожен. На 18 октомври 1991 г. при разкопки в парка "Врана" е открита стъкленица с надпис, че в нея е сърцето на цар Борис III. Предадена е за съхранение в трезора на Българската народна банка. На 23 август 1993 г. стъкленицата е изнесена и е препогребана във възстановения гроб в Рилския манастир.

Петър Урумов, художник (1895-1978).
Твори главно в областта на пейзажа и натюрморта. Носител на орден "Народна Република България" първа степен (1975).

проф. Тодор Боров (ист. име Тодор Цветанов Тодоров), библиотекар и литературовед (1901-1993).
Библиотекар в Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" (1929-1931). Организатор и директор на Българския библиографски институт (1941-1964), директор на Народната библиотека "Кирил и Методий" (1944-1949). Преподавател и ръководител на катедра "Библиотекознание и библиография" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1952-1969). Редактира съчиненията на Елин Пелин, Христо Смирненски и др. Ръководи изработването на библиографския справочник "Български периодичен печат 1844-1944" (т.3, 1962-1969) и има принос в изработването на много други библиографски справочници. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1971).
 
Борислав Габровски, футболист (1910-1977).
През футболната си кариера e играл за отборите на "Шипка" (София), "АС`23" (София), "Левски" (София), и "Левски" (Русе). За националния отбор по футбол има изиграни 30 мача и отбелязан 1 гол.

Борис Машалов, народен певец (1914-1962).
От 1937 г. прави записи в Радио София. Солист в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия (1949-1952). Създава групата за народни песни "Наша песен", в която заедно с Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева и Борис Карлов изнасят концерти в страната. Репертоарът му включва близо 400 песни, като близо 60 от тях са включени в "Златния фонд" на Българското национално радио. Лауреат на Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство (януари 1954). 

проф. Димитър Димитров, учен и политик (1932-2002).
От 1962 г. преподава в Машинно-електротехническия институт (МЕИ) в София, ректор на МЕИ (1991-2 декември 1999). Председател на Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерския съвет (2 септември 1999-23 декември 1999). Министър на образованието и науката  (21 декември 1999-24 юли 2001). Автор е на над 100 научни публикации и доклади в българския и международен печат и на 40 доклада на международни конференции.

проф. Благой Шклифов, езиковед и диалектолог (1935-2003).
Изследовател на крайните югозападни български говори. От 1971 г. работи в Института за български език при БАН. Бил е преподавал по "Историческа граматика на унгарския език" и "Унгарска диалектология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски.

Веселин Николов, композитор и саксофонист (1938).  
Основател и ръководител на първата професионална джазовата формация в България - "Бели, зелени и червени" в Пазарджик (1 октомври 1971-1 октомври 1983). Първият концерт на формацията е през януари 1972 г. С нея е участвал в джаз фестивали в Европа, Азия и САЩ.  От 1973 г. до  1984 г. е преподавател в Държавната музикална академия в София и в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.  Ръководител на джаз-секстет "Веселин Николов" (1984-1991).  Основател и диригент на мъжкия хор за православни песнопения "Филипополис" (1987-1992). Директор на Българския културен институт във Варшава, Полша, към който създава хор „Св. св. Кирил и Методий" (1992-1995). Веселин Николов е автор на множество музикални творби, сред които: "Протуберан-си" (концерт за симфоничен оркестър и джазов ансамбъл), "Молитва", "Слава и похвала" (оратории), "Модус мобиле", "Съзерцание" и други, както и на музиката към филмите "Всичко е любов", "Опит за летене", "Мярка за неотклонение", "Небе за всички", "Войводите", "Нощем по покривите" и др. Почетен гражданин на Пловдив (2008). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството (8 октомври 2018).

Божидар Божинов, юрист (1939).
Заместник-председател (1985-1993) и председател на Българската търговско-промишлена палата (27 април 1993-17 юни 2009). Носител на орден "Стара планина" първа степен (22 март 2010) за изключително големите му заслуги за развитието на българската икономика и за насърчаването и подпомагането на българския бизнес както в страната, така и на европейския и световния пазар.

Цветана Манева, актриса (1944).
Играла е в  Драматичния театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив  (1966-1979), в Нов драматичен театър "Сълза и смях" в София (1979-1992), в Драматичния общински театър "Апостол Карамитев" в Димитровград (1992-1993), в Театрална работилница "Сфумато" (1993-1999), в Драматичния театър "Невена Коканова" в Ямбол, в Младежкия театър "Николай Бинев" и "Театър 199". Заместник-председател на Съюза на артистите в България (23 февруари 1982-април 1989) и и. д. председател на съюза (1986-1987). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Преподавател по актьорско майсторство в Театрален департамент към Нов български университет (1993-1995) и в театрален колеж "Любен Гройс" (1996-2000). Артистичен директор на Българска асоциация за театър (27 септември 1992-2004). От 1993 г. е артистичен директор на Международния театрален фестивал "Варненско лято".  Има над 100 роли в театъра, киното и телевизията. Участвала е в над 50 филма. Дебютът й в киното е с ролята на Деница в "Калоян" през 1963 г.. Следват филмите "Автостоп", "Последната дума", "Буна", "Басейнът", "Дами канят", "Нощем по покривите" и др. Удостоена е със званията "Заслужил артист" (1975), "Народен артист" (1982). Почетен професор на Нов български университет" (30 март 2003). Носителка на орден "Стара планина" първа степен (27 март 2004), на награда на Съюза на артистите "Икар" (28 април 2004), на Почетния знак на кмета на Варна за приноса й в развитието и утвърждаването на Международния театрален фестивал "Варненско лято" (6 юни 2014), на наградата "Икар" на Съюза на артистите  за цялостен принос към преподавателската дейност (2 февруари 2017), на "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство  (24 май 2022). 

проф. Светлозар Игов, писател, литературен критик и преводач (1945-2023).
Редактор във в. "Литературен фронт" (1969-1970) и сп. "Съвременник" (1972-1977). Научен сътрудник (от 1978) и старши научен сътрудник (от 1988) в Института за литература при БАН и преподавател (от 1978) в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Главен редактор на сп. "Език и литература" (1996-2000). Автор е на повече от 1000 публикации за класическа и съвременна литература, по сравнително и славянско литературознание, история и теория на критиката и поетика на романа, автор е на 30 книги, сред които "История на българската литература", "Грозните патета" (две книги, критика), "Творби от българската класика", "Ранният край на лятото", "Елените" (роман), "Там" (поезия) и др. Негови работи са превеждани на английски, френски, немски, испански, италиански, руски, чешки, полски, сърбохърватски, унгарски, японски и други езици. Носител на награда на Съюза на българските писатели за "Хуманизъм и творчество" (1981), на отличието на Националната литературна награда "Йордан Йовков" за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство (2010).

Димитър Гронев, политолог (1945-2016).
Дългогодишен политически анализатор на Българската социалистическа партия (БСП). Бил е член на Висшия съвет на БСП. Известен е като "Червения шаман". Бил е преподавател в Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) и в Датския колеж.

доц. Божидар Финков, лекар и политик (1948).
От 1990 г. е  ръководител на сектора по инвазивна диагностика и интервенционална терапия на Националния център по сърдечно-съдови заболявания, заместник-директор по лечебната дейност (1997-2000) на Центъра. От 1995 г. е Национален консултант по инвазивна кардиология. Министър на здравеопазването (24 юли 2001-17 юли 2003). Бил е два мандата председател на Българското дружество по интервенционна кардиология. Създател на Клиниката по кардиология към  Университетска многопрофилна болница за активно лечение болница "Св. Анна" и неин началник от 1 януари 2005 г. Автор е на над 150 научни публикации в български и чужди издания. Удостоен е със званието "Лекар на България" от Министерството на здравеопазването, Съюза на учените в България, Национален алианс "Живот за България" и в. "Български лекар" за неговата дългогодишна народополезна дейност като създател на българската инвазивна кардиология, висок морал и медицинска етика (19 октомври 2015), носител на Златен почетен знак първа степен на Министерството на здравеопазването за цялостен принос в здравеопазването на Република България (16 февруари 2018).

Светлозар Жеков, литературен критик, журналист и преводач (1951-2022).
От 1976 г. е редактор в отдел "Поезия" в Главна редакция "Култура" на Българското национално радио, а от 1980 г. до 1985 г. е завеждащ отдела. Редактор в "Чуждестранна литература" на сп. "Пламък" (1985-1987). Редактор в отдел "Литературна критика" на издателство "Български писател" (1987-1991). Основател на частното издателство "Перо" (1990). Редактор и издател на Независимото списание за литература и изкуство "Перо" (1990-1997). Директор на Националния център за книгата към Министерството на културата (м. април 1997-м. ноември 1999). Автор е на пиесата "Toтo" (1989), на статиите "Свестните у нас считат за луди" (1989), "И свет во тме" (1989), "На кръстопът" (1990), на книгите "Литературни анкети - Кирил Кадийски" (2003), "През двора на времето" (2007) и др. Редактор е на повече от 100 издания на художествена и научна литература. Носител е на годишната награда на списание "Факел" за теоретичната студия "Буквализмът срещу себе си" (1987), на наградата на сп. "Факел" за превод на стихове от руския поет Осип Манделщам (1988) и на Националната награда "Христо Г. Данов" в раздел "Електронно издаване и нови технологии" за разработването на мултимедийното издание "Христо Смирненски - новият прочит" заедно с Живко Иванов и Александър Ванчев (14 юни 2002). Националната награда "Христо Г. Данов" е създадена по идея на Светлозар Жеков и учредена през 1999 г. от Министерството на културата и Община Пловдив.

о. р. ген.-майор Румен Ралчев, български служител в службите за сигурност и бизнесмен (1952).
Работил е в службите за сигурност. Служил е в Управлението за безопасност и охрана (УБО), а след 1989 г. - в Националната служба за охрана (НСО).  Един от учредителите на Националния съюз "Безопасност и охрана" на 4 декември 2004 г. и  председател на Управителния съвет на организацията. Един от първите масони в България (1991) и Велик майстор на Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България. На 18 август 2008 г. е избран за първия Велик приор на Великият приорат на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим -България.

доц. Антоний Гълъбов, социолог и политолог (1964-2022).
Работил е в Научноизследователския институт за младежта (1987-1990), а по-късно и в Института по социология към БАН.  Ръководител на Работната група по ромските въпроси при Министерския съвет (1997-2001). От 1998 г. е експерт в Асоциация "Прозрачност без граници". Бил е преподавал в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Департамент "Политически науки" на Нов български университет. Водил е и курсове във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Бил е и консултант на български и международни неправителствени организации, работещи в сферата на изборите, човешките права, противодействие на корупцията, етнически и религиозни различия, прозрачност на местната власт. Автор е на монографии, студии, статии в сборници и научни списания, както и на статии, интервюта и коментари в национални всекидневници, седмични и периодични издания.


Ива Дойчинова, радио и телевизионен журналист (1969).
Работи в програма "Хоризонт" на Българското национално радио (БНР). Водеща на предаванията "Трамвай желание", "Ива и Джон" и "Закуска с Ива" по радио ФМ+и програмен мениджър на радиото (1992-2006). Водеща на различни предавания по Българска национална телевизия на теми, свързани с образование, екология, здраве и културната част на БНТ "Денят започва" (2006-2007). От 2007 до 2011 г. е част от екипа на bTV като водещ на предаванията "Часът на мама" и "Денят е прекрасен". Основател е на кампанията "Будител на годината". Заместник главен редактор на сутрешните предавания на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио (БНР) (1 юли 2018- юни 2020). Директор на програма "Радио София" на БНР (1 юли 2020-декември 2022). От януари 2023 г. е програмен директор на радио „Фокус“.

Моника Гачевска, българска състезателка по лека атлетика (спринтьорка) и треньор (1974).
Печели 18 шампионски титли на България и 17 балкански титли. От Лятната универсиада през 1997 г. в Италия печели бронзов медал на 200 м. Подобрявала е 2 пъти национални рекорди. От 2014 г. е треньор.

Борис Чаталбашев, шахматист (1974).     
Международен майстор от 1992 г. и гросмайстор от 1997 г. Трикратен шампион на България по шахмат през 1991 г., 1998 г. и 2007 г. Борис Чаталбашев е най-младият шампион на България (17 години).

Георги Георгиев, състезател по джудо и самбо и треньор (1976).
Носител на бронзов медал по джудо от Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция (категория до 66 кг). От Европейски първенства по джудо има три сребърни медала - 2000, 2003 и 2007 г. Двукратен световен шампион по самбо - през 2003 г. в Санкт Петербург, Русия, и през 2006 г. в София, България. Двукратен европейски шампион по самбо - през 1999 г. в София, България, и през 2003 г. в к. к. "Албена", България.

Димитър Бербатов (Бербо), футболист и спортен деец (1981).
През футболната си кариера е играл за отборите на  "Пирин" (Благоевград), ЦСКА (София), "Байер Леверкузен" (Германия), "Тотнъм" (Англия), "Манчестър Юнайтед" (Англия), "Фулъм" (Англия), "Монако" (Монако), ПАОК (Гърция) и "Керала Бластърс" (Индия). За националния отбор по футбол има изиграни 78 мача и отбелязани 48 гола. Седем пъти е Футболист на България - за 2002 г., 2004 г., 2005 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. "Мъж на годината" за 2009 г. Посланик на добра воля към Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) за България. За сезон 2009/2010 и 2010/2011 е награждаван със "Златната обувка" на банка "Барклис", като първи играч, вкарал най-много голове през сезона във Висшата лига на Англия. Основател на фондация "Димитър Бербатов" (7 април 2008), чиято цел  е да подпомага талантливи деца в сферата на спорта, изкуствата и науката. Автор е на биографичната книга "По моя начин" (2018). На 19 септември 2019 г. обявява, че прекратява спортната си кариера.

На този ден са родени и:

Аделберт фон Шамисо, немски учен, поет и писател от френски произход (1781-1838).
Автор е на природонаучни и медицински произведения.

Йон Лука Караджале, румънски писател и драматург (1852-1912).
Класик на румънската литература. Автор е на комедиите "Една бурна нощ" (1878), "Господин Леонида и реакцията" (1879), "Изгубеното писмо" (1884), на драмата "Напаст", на фейлетони и хумористични разкази и др.

Глеб Котелников, съветски изобретател (1872-1944).
Създател е на парашута "РК-1" (1911), който се използва успешно по време на Първата световна война (1914-1918).

Франклин Делано Рузвелт
, американски политик (1882-1945).
Единственият президент на САЩ, избиран 4 пъти (4 март 1933-20 януари 1941, 20 януари 1941-20 януари 1945, 20 януари 1945-12 април 1945). След световната икономическа криза (1929-1933) осъществява редица реформи, получили названието "Ню дил" ("Нов курс").

Макс Тейлър, американски бактериолог от южноафрикански произход (1899-1972).
Създал ваксина против жълта треска, при която страничните действия са много по-редки и леки, удобна е за масово производство. Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1951 г. за открития, отнасящи се до жълтата треска и начините за борба с нея.

Георгий Ушаков, съветски изследовател на Арктика (1901-1963).

Златан Дудов, немски режисьор и сценарист от български произход (1903-1963).
Режисьор е на филмите "На кого принадлежи света" (1932), "Хляб наш насъщни" (1949), "Семейство Бентин" (1950), "По-силни от нощта" (1954), "Капитанът от Кьолн" (1956), "Кристине" (1963) и др.

Джон Денис Профумо, британски политик (1915-2006).
Министър на войната (27 юли 1960-5 юни 1963) в правителството на Харолд Макмилан. Името му нашумява, след като попада в центъра на един от най-големите политически скандали във Великобритания - аферата "Профумо". През м. март 1963 г. става известно, че е поддържал връзка с момиче на повикване, 19-годишната манекенка Кристин Кийлър, която едновременно с това имала връзка и със съветския военен аташе в Лондон Евгений Иванов. В изявление пред парламента Профумо отрича да е имало нещо непристойно в отношенията му с манекенката, които били платонични и приключили през 1961 г. На 4 юни 1963 г. пресата публикува разкритията на Кристин Кийлър по случая. На следващия ден Профумо подава оставка.

Леонид Гайдай, съветски режисьор, сценарист и актьор (1923-1993).
Народен артист на СССР (1989). Режисьор на филмите "Делови хора" (1962), "Кавказка пленница" (1966), "Диамантената ръка" (1968), "Иван Василиевич сменя професията си" (1973) и др.

Улоф Палме, шведски политик (1927-1986).
Министър-председател на Швеция (14 октомври 1969-септември 1976; 20 септември 1982-1 март 1986). Председател на Социалдемократическата работническа партия (от 1 октомври 1969 до 28 февруари 1986). Убит е в Стокхолм на 28 февруари 1986 г.

Исаму Акасаки, японски физик (1929-2021).
Носител на Нобелова награда за физика за 2014 г. заедно с японските физици Хироши Амано и Шуджи Накамура за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина. Исаму Акасаки започва да работи върху сините светоизлъчващи диоди в края на 60-те години на 20-в.

Джийн Хекман, американски актьор (1931).
Участвал е във филмите "Бони и Клайд" (1967), "Френска връзка"(1971) , "Плашилото" (1973), "Разговорът" (1974), "Френска връзка-2", "Правилата на Доминото" (1977), "Супермен" (1978), "Супермен-2" (1980), "Мисисипи в пламъци" (1988),  "Непростимо" (1992), "Игра на пари" (1995), "Камерата" (1996), "Здрач" (1998), "Обир" (2001), "Добре дошли в Музпорт" (2004) и др. Носител на награда БАФТА (1973, 1993). Носител на награда "Оскар" (1972, 1993). Носител на награда "Златен глобус" (1972, 1993, 2002, 2003).

Ванеса Редгрейв, британска актриса (1937).
Участвала е във филмите "Морган" (1966), "Фотоувеличение" (1967), "Айсидора" (1969), "Убийство в Ориент експрес" (1974), "Извън сезона" (1975), "Агата" (1979), "Имението Хауърдс Енд" (1992), "Мисията невъзможна" (1996), "Смъртоносно влияние" (1998), "Луди години" (1999), "Изкупление" (2007), "Ева" (2010), "Ловец на лисици" (2014) и др. Носителка на награда "Оскар" за поддържаща роля в "Джулия" (1977). Носителка на награда "Златен глобус" (1978, 2001). От м. юни 1995 г. е посланик на добра воля във Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ).

Ислам Каримов, узбекски политик (1938-2016).
Първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Узбекската съветска социалистическа република (1989-1990). Президент на Узбекистан (24 март 1990-2 септември 2016).

Абдула Втори, крал на Йордания (1962).
Възкачва се на престола на 7 февруари 1999 г. след смъртта на баща си крал Хюсеин. Коронясан на 9 юни 1999 г.

Фелипе Шести, крал на Испания от 19 юни 2014 г. (1968).

Питър Крауч, английски футболист (1981).

Лукас Билия, аржентински футболист (1986).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.

Това е денят на смъртта на:

Карло Мадерно, италиански архитект (1556-1629).

Жорж дьо ла Тур, френски художник (1593-1652).

Всеволд Крестовски, руски писател (1840-1895).

Йоханес Фибигер, датски патолог (1867-1928).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1926 г., която му е присъдена за откриването на спироптерния карцином.

Махатма Ганди (Мохандас Карамчанд Ганди), индийски политик (1869-1948).
Ръководител на индийското националноосвободително движение и един от лидерите на партията Индийски национален конгрес (февруари 1919-30 януари 1948).  Убит е на 30 януари 1948 г.

Орвил Райт, американски авиоконструктор и летец (1871-1948).
Един от пионерите на авиацията. На 17 декември 1903 г. заедно с брат му Уилбър Райт извършва на дюните на Кити Хоук в щата Северна Каролина, САЩ, първия в света успешен самолетен полет с планер "Флайър-1" по тяхна конструкция, на който монтират изработен от самите тях четирицилиндров бензинов двигател с мощност 16 конски сили. При последния полет от общо четири пробни излитания, който продължава 59 секунди, е преодоляно разстояние от 260 м.

Фердинанд Порше, австрийски инженер и автомобилен конструктор (1875-1951).
Основател на едноименната автомобилостроителна компания (1947).

Бела Шобел, унгарски художник (1883-1976).

контраадм. Иван Папанин, съветски полярен изследовател (1894-1986).
Началник на полярната станция в Тихия залив на остров Хукер в архипелага Земя на Франц Йосиф (април 1932- декември 1933). Ръководител на полярната станция на нос Челюскин (декември 1933- декември 1935). Началник на първата дрейфуваща станция "Северен полюс 1" (6 юни 1937-19 февруари 1938). Началник на Главните северни морски пътища (Главсевморпути)(октомври 1939- август 1946). Заместник-директор на Института по океанология при Академията на науките на СССР (август 1948-юни 1950). Основател и директор на Института по биология на вътрешните води към Академията на науките на СССР (днес "Институт по биология на вътрешните води "И. Д. Папанин") (1956-1972). Председател на Московското отделение на Географското дружество на СССР (1946-30 януари 1986). Депутат във Върховния съвет на СССР (1937-1946; 1946-1950). Доктор на географските науки (1938). Два пъти е носител на званието Герой на Съветския съюз (1937, 1940). Носител на 9 ордена "Ленин" (1937, 1938,  май 1944, ноември 1944, 1945, 1956, 1964, 1974, 1984). Носител на ордена "Червено знаме" (1922, 1950). Носител на ордена "Червено знаме на труда" (1955, 1980). Носител на орден "Октомврийска революция" (1971). Носител на орден "Червена звезда" (1945).

Франсис Пуленк, френски пианист и композитор (1899-1963).

Борис Шивачев, български писател, публицист и преводач (1902-1932).
Сътрудничи на различни литературни издания. Автор на статии за латиноамериканската и испанската литература, както и на романи и повести, посветени на живота в Южна Америка. Автор е на "Писма от Южна Америка", романа "Изобретателят" (София, 1931), преиздаден през 1992 г. Превежда от испански език.

Святослав Рьорих, съветски архитект, художник, изследовател и педагог (1904-1993).
Директор на Международния художествен център на изкуствата "Корона Мунди" в Ню Йорк, САЩ (1923), създаден от неговия баща Николай Рьорих през 1922 г. От 1930 г. до 1945 г. участва в работата на Хималайския институт за научни изследвания "Урусвати", като ръководи изследванията на Биохимичната лаборатория по ботаника, тибетска и индийска фармакопея. През 1989 г. по негова инициатива в СССР е създаден фонда "Рьорих" в Москва.

Густав Шебеш, унгарски футболист и треньор (1906-1986).
Бил е заместник-министър на спорта в Унгария. Председател на Унгарския олимпийски комитет (1948-1956). Той е един от инициаторите за създаването на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) и на турнира "Шампионска лига" (при създаването му през 1955 г. носи името "Купа на европейските шампиони" (КЕШ). Заместник-председател на УЕФА (1954-1960). 

Джон Бардийн, американски физик и електроинженер (1908-1991).
Два пъти е носител на Нобелова награда за физика - за 1956 г. и за 1972 г. Носител на Нобелова награда за физика за 1956 г. заедно с Уолтър Братейн и Уилям Шокли за техните изследвания върху полупроводниците и откриването на тразисторния ефект. Носител на Нобелова награда за физика за 1972 г. заедно с американските физици Лион Купър и Робърт Шрифър за тяхната съвместно развита теория на свръхпроводимостта, наричана обикновено BCS-теория.

Жорж Пир, белгийски свещеник и хуманист (1910-1969).
През 1934 г. е ръкоположен за свещеник. Подпомага бедни семейства. По време на ВТората световна война (1939-1945) служи като агент на белгийското разузнаване и организира мрежа за подпомагане на свалените рилоти на обединените сили да избягат от окупираните територии. След войната подпомага бежанците, болните и възрастните хора, като създава домове в  Юи (1950), Есньо (1951), Аетселер (1953) и в Брен ле Конт (1954). Той замисля създаването на специални европейски села за подпомагане на емигрантските общности, като за 3 години създава пет такива села с по 150 жители в Белгия, Германия и Франция. Основател на организацията "Помощ за бежанци в европейски селища" (1957) и "Сърце, отворено за света" (1959). Носител на Нобеловата награда за мир за 1958 г. за усилията му "да подпомага бежанците да напуснат лагерите и да се върнат в живота на свободата и достойнството".

Пиер Бул, френски писател фантаст (1912-1994).
Автор е на около 30 романи, новели и есета, най-известните сред които са "Планетата на маймуните" (1963), "Мостът над река Куай" (1952).

проф. Петко Мандев, български геолог (1914-1996).
От 1951 г. е преподавател по изкопаеми горива в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на новооснованата Катедра по изкопаеми горива към университета (1955-1980). Ръководител на сектора по изкопаемите горива към Единния център за Земята (1973-1977). Председател на Българско геологическо дружество (1966-1980, с прекъсване). От основаването му до 1975 г. е отговорен редактор на сп. "Нефтена и въглищна геология". Автор е на над 60 научни публикации, 3 университетски учебника, над 15 производствени и научни доклада, над 40 научнопопулярни статии и др.

Сидни Шелдън, американски писател, сценарист и продуцент (1917-2007).
Има издадени 18 романа в тираж над 300 млн. екземпляра. Сред тях са "Голо лице" (1970), "Другата страна на полунощ" (1974), който се задържа рекордните за времето си 52 седмици в класацията на бестселърите на в. "Ню Йорк таймс", "Вятърните мелници на боговете" (1987), "Пясъците на времето" (1988), "Спомени от полунощ", "Отвъд полунощ" (1990), "Греховете на светците" (2000) и др. Сидни Шелдън диктувал романите си на стенографка, след което редактирал текста, като понякога пренаписвал романите си 12-15 пъти. Автор е на 200 телевизионни сценария, 25 сценария за филми, 6 постановки на Бродуей. Носител на награда "Оскар" (1947), на награда "Тони" за мюзикъла "Червенокосата" (1959), на награда "Едгар Алън По" за романа "Голо лице" (1970). Произведенията на Сидни Шелдън са преведени на 71 езика в 180 държави по света, което му отрежда място в Книгата на рекордите на Гинес.

Иван Братанов, български актьор (1920-1968).
Играл е в Драматичен театър "Стоян Бъчваров"- Варна  (1950-1952), Студията за игрални филми (1952-1968). Участвал е във филмите "Песен за човека" (1954), "Неспокоен път" (1955), "Животът си тече тихо" (1957), "Ивайло" (1964), "Веригата" (1964), "Най-дългата нощ" (1967) и др. Носител на награда от Международния филмов фестивал във Венеция за представянето си във филма "Неспокоен път" (1955). Носител на орден "Кирил и Методий" трета степан (23 май 1959). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1965). Лауреат на Димитровска награда (31 декември 1959).

проф. Карл Джераси, американски химик и драматург от български произход (1923-2015).
Участвал в синтеза на противозачатъчната таблетка, откривател на хапчето "антибебе" (1951) в сътрудничество с американските фармаколози Грегъри Пинкъс и Джон Рок. Карл Джераси е допринесъл също за синтезирането на кортизона, използван в редица терапии. Автор е на поезия и романи и е колекционер на произведения на изкуството, като  притежава една от най-големите частни колекции с творби на Паул Клее (1879 - 1940), която завещава на Музея за модерно изкуство в Сан Франциско и на музея "Албертина" във Виена, Австрия. Носител на Националния медал за наука на САЩ (1973) и на Националния медал за технологии на САЩ (1991).

проф. Герасим Митров, български лекар радиолог и онколог (1923-1987).
Научен сътрудник в Института за специализация и усъвършенстване на лекари (1956). Директор на Научноизследователския институт по онкология при Медицинска академия - София (1971-1979; 1981-1987). Заместник-министър на народното здраве (26 октомври 1977-22 октомври 1981). Чл.-кор. на Българска академия на науките (1977). Председател на изпълнителния комитет на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) (1977-1987). Бил е член на Комитета за мирно използване на атомната енергия и заместник-председател на Националния комитет на движението на лекарите в България за предотвратяване на ядрената война. Автор е на над 200 научни труда и над 80 научнопопулярни публикации, автор и съавтор на 8 рационализации. Лауреат на Димитровска награда (юни 1971), удостоен със званията "Заслужил деятел на науката" (май 1979) и "Народен деятел на науката" (23 май 1986). Носител на орден "Георги Димитров" (9 май 1983).

Джералд Даръл, британски писател и зоолог (1925-1995).
През 1931 г. семейството му се установява да живее на о. Корфу, където той провежда много експедиции, изучавайки животните. Неговият брат Лорънс го насърчава да започне да пише. През 1959 г. Джералд Даръл основава свой зоопарк на английския остров Джързи в протока Ла Манш, а през 1964 г. го преобразува в Тръст за опазване на дивите животни с филиали в САЩ и Канада. Изключителна популярност печели с трилогията романи, в която описва детските си години, прекарани на остров Корфу - "Моето семейство и други животни", "Птици, животни и роднини", "Градината на боговете". Автор е на на 37 книги, сред които "Препълненият ковчег" (1953), "Моето семейство и други животни" (1956), "Зоологическа градина в моя багаж" (1960), "Птици, животни и роднини" (1969), "Двама в степта" (1962) и др. Книгите му са преведени на 31 езика.  Джералд Даръл снима и голям брой документални филми, които са гледани от 150 млн. души в 40 държави. За заслугите си към естествените науки е носител и на Ордена на Британската империя (1983).

Георги Жерев, български писател, драматург и журналист (1927-2004).
Журналист във в. "Пиринско дело" (1950-1956). Кореспондент на Българската телеграфна агенция в Благоевград (1956-1971). Автор на романи, пиеси и повести.

Ингемар Йохансон, шведски боксьор (1932-2009).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки, Финландия.  От декември 1952 г. играе в професионалния бокс. Световен шампион в "полутежка категория" 1959-1960 г. Въведен в Международната зала на славата по бокс в Ню Йорк, САЩ (1988).

Адзелио Вичини, италиански футболист и треньор (1933-2018).
Като треньор на националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия.

Желю Желев, български философ, културолог, социолог, политолог и политик (1935-2015).
Председател (президент) на България (1 август 1990-19 януари 1992). Президент на България (19 януари 1992-22 януари 1997). Един от основателите на коалиция Съюз на демократичните сили /СДС/ (1989). Председател на Координационния съвет на СДС (7 декември 1989-1 август 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юни 1990-1 август 1990). Участник в "Кръглата маса" (16 януари-15 май 1990). Председател на Балканския политически клуб, основан на 26 май 2001 г. по негова инициатива. Президент на фондация "Д-р Желю Желев" (17 септември 1996-30 януари 2015). Почетен доктор на университетите в Мейн, Тел Авив, Анкара, Модерна (Лисабон), на  Американския университет в Благоевград, на  ЮЗУ "Неофит Рилски", на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Автор е на книгите "Фашизмът" (1982), "Реалното физическо пространство" (1989), Човекът и неговите личности. Релационна теория за личността." (1991),  "Обръщенията на президента към народа и парламента" (1998), "Националната кръгла маса - 3 януари-14 май 1990 г." (1998), "В голямата политика" (1998), "Обръщения към нацията",  "Интервютата януари 1989-септември 2000 г." (2004), "Въпреки всичко" (2005), "Митове и легенди за българския преход" (2014). Два пъти е обявен за "Мъж на годината" (1990,1992). Носител на орден "Стара планина" с лента (7 март 2005), на македонския орден "Осми септември" за приноса му България първа да признае независимостта на Македония, както и за утвърждаването на нейната международна позиция (15 януари 2010).

Леонид Куравльов, руски актьор (1936-2022).
Сред най-известните му филми са "Мичман Панин" (1960), "Златният телец" (1968), "Иван Василиевич сменя професията" (1973), "Афония" (1975) и др. Народен артист на РСФСР (1977). Носител на орден "За заслуги към Отечеството " четвърта степен (2012).

Бойко Драганов, български бизнесмен (1950-2014).
Един от основателите на хазартния бизнес. Заедно с Младен Михалев-Маджо, Румен Николов -Пашата и Илия Павлов основава фирма "Ай Джи Ем" (1993), създава първите бингозали в България. Бил е изпълнителен директор на ТПК "Мултиарт". Главен секретар на "Мултигруп" (1989-2004). 
/АЯ/МГ/

 

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:37 на 06.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация