site.btaЗначението на Георги Божинов в българската литература ще продължава да расте, каза пред БТА Деян Енев

Значението на Георги Божинов в българската литература ще продължава да расте. Това каза пред БТА писателят и инициатор на преиздаването на романа „Калуня-каля“ Деян Енев по повод днешната 100-годишнина от рождението на автора.

„Георги Божинов тепърва ще заема своето място в българската литература, защото животът му така се беше стекъл, че приживе, пък и доста време след смъртта му, не можа да бъде оценен подобаващо“, отбеляза Деян Енев. По думите му са нужни десетилетия, за да може един истински, сериозен и значим автор да заеме своето подобаващо място в родната литература, а примерът с Георги Божинов е „може би по-краен случай“.

„КАЛУНЯ-КАЛЯ“

Деян Енев разказа, че романът „Калуня-каля“ е завършен от своя автор още в началото на 1980-те години, след което е предаден на издателство „Български писател“. Там той „преседява“ няколко години и излиза чак през 1988 г. „Аз съм чувал от очевидци, от свидетели, че въпреки немалкия си тираж от 16 000 екземпляра, романът не е бил разпространен. Той е останал някакси скрит, останал е под сурдинка“, посочи писателят.

По думите му освен липсата на разпространение книгата не е придобила известност и заради своята тема. „Тогава тече Възродителният процес. Книгата се родее с най-значимите патриотични образци в нашата литература, но тя прави нещо, което дотогава не се е случвало в нашата литература. Тя показва Априлското въстание от другата страна, от страната на помаците, на хората, приели исляма. Това е всъщност неговият голям принос“, каза Енев.

Според него романът в крайна сметка е получил заслуженото признание при неговото преиздаване през 2014 г. „Мисля си, че това, което аз усетих в този роман, го усетиха масово и читателите. Романът беше съумял да побере в себе си богатствата на вековното натрупване на новия български език“, посочи писателят. Той разказа, че освен книгата с издателство „Хермес“ са работили и върху отпечатването на брошури, в които български литератори са изразили мнението си за „Калуня-каля“.

Енев посочи, че романът има „абсолютен потенциал“ за отличие като Нобелова награда. „Бедата на този роман е, че той е във висша степен, на практика, непреводим. Защото всички тези специфични и от него изковани диалектни думи и турцизми, които той е внедрил в романа, много трудно биха се поддали на превод“, обясни той.

ПАМЕТ

Мисля, че 100-годишнината от рождението му е достатъчен повод управата на Благоевград да се замисли вече за паметник на писателя Георги Божинов, както може би и да кръсти улица на негово име, каза Деян Енев. Според него паметникът би могъл да бъде разположен на малкия площад пред сградата на апартамента, в който е живял Божинов в града. „Това са пътищата, през които минава налагането на едно писателско име в паметта на народа и на хората“, допълни Енев.

По повод 100 години от рождението на Георги Божинов се издава и сборникът „Смок свири на върба“. Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси, разказват издателите от „Хермес“. По думите им произведенията са писани в различни периоди – от 1937 г. до края на 1990-те години.

„В сборника те не са подредени хронологично – хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и „стилове“ не са успели да го отклонят нанякъде или да променят неговия вкус. А неговият вкус е вкусът на България – на горите ѝ, на селата ѝ, на хората ѝ, на летата и зимите ѝ – малко горчив вкус, но упойващ...“, разказват още издателите.

ОТРАСТВА В СЕМЕЙСТВО НА ЗЕМЕДЕЛЦИ

Георги Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в ломското село Крива бара. Семейството му се занимава със земеделие. Баща му Петър е кмет на селото по време на управлението на Александър Стамболийски, а след Деветоюнския преврат е пратен в затвора. 

Още в гимназиалните си години Георги Божинов чете немски автори в оригинал, интересува се силно от история и литература. Знае руски, немски, френски, английски и италиански език. След завършването на училище заминава за София, където завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с втора специалност „Руска филология“. След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, както и във вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“. През 1970-те години е кореспондент на „Труд“ в Благоевград.

УВОЛНЕН Е ЗАРАДИ ТРИ ДОБАВЕНИ СТРАНИЦИ В ПЪТЕПИСА „ГОРА ЗЕЛЕНА, ВОДА СТУДЕНА“

През 1974-1975 г. Георги Божинов подготвя и дава в списание „Септември“ пътеписа си „Гора зелена, вода студена“. В последния момент авторът допълва творбата си с три страници, в които са предадени спомени на петима оцелели българи от съветския ГУЛАГ. След последвалата остра реакция от съветското посолство броят е иззет, а цялата редакция на списанието, начело с главния му редактор Камен Калчев, включително и редакторът, приел и разписал за печат ръкописа – Николай Кирилов, са уволнени. Божинов е уволнен също като кореспондент на вестник „Труд“, изключен от Съюза на българските журналисти и от Дружеството на писателите в Благоевград. Повече не е назначаван на държавна работа. Съпругата му, която в този момент работи като учителка, също е уволнена. След уволнението му през същата 1975 г. Георги Божинов започва да пише „Калуня-каля“.

Автор е на пътеписите „Вдън гората Дикчам“ и „Юлень“. Останалите книги, написани от него са „Кукавица кука“, „Черешови води“, „Сивият скиталец“ и „Караджата“.

Георги Божинов умира на 80-годишна възраст, на 25 май 2004 година, само ден, след като в Деня на славянската писменост и култура е награден със „Златен век“.