site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 25 януари в историята

25 януари 2024 г., четвъртък, 4-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Григорий Богослов, археп. Константинополски.

В България се отбелязва:

Денят на Българското национално радио (БНР). Отбелязва се с решение на Управителния съвет на БНР от 2001 г. На тази дата през 1935 г. министър-председателят Пенчо Златев изпраща до цар Борис III за утвърждаване Наредбата-закон за радиото, която царят одобрява с указ на следващия ден. С утвърждаването й радиоразпръскването в България става държавна собственост. От 2001 г. на този ден се връчва годишната награда "Сирак Скитник" на Българското национално радио за цялостен принос към радиото. Първият й носител е писателят Богомил Нонев. Сирак Скитник е псевдоним на писателя и художник Панайот Христов - първи директор на Радио "София" от 1935 г. до 1943 г.

По света се отбелязва:

Международният ден на усмивката. Отбелязва се от 2004 г. като част от международния проект за мир "Най-голямата усмивка в света започва с усмивка", който се подкрепя от 28 носители на Нобелови награди, включително и носителят на Нобеловата награда за мир за 1989 г. Далай Лама. В осъществяването на проекта участват представители на над 130 страни. Целта на проекта е да предостави на хората в целия свят възможността да обявят заедно, че имат желание за интелигентна и мирна международна комуникация.

На този ден в България:

1879 - Руският императорски комисар в България Александър Дондуков-Корсаков утвърждава първия Устав на Българската народна банка (БНБ). Този ден се приема за учредяване на финансовата институция. Уставът е съставен от Константин Бух, чиновник във финансовия отдел на Временното руско управление в България. Според този документ БНБ се учредява като правителствен кредитен институт с основен капитал 2 000 000 франка. Официалната церемония за откриването на  банката е  на 23 май 1879 г. На 6 юни с. г. е извършена първата банкова операция, при която държавата  внася в банката 8 697 043 франка, от които 2 000 000 франка са предназначени за капитал на самата банка (съгласно чл.3 от устава й), а останалите - за депозит. На 18 януари 1885 г. е приет Закон за учредяването на БНБ, според който банката е държавно кредитно учреждение с основен капитал 10 000 000 златни лева, който се внася от държавата и е собственост на банката. За първи път на банката се дава изключителната привилегия да издава банкноти, осигурени със злато, в количество, равно на 1/3 от номиналната им стойност, които се заплащат на предявителя в злато.

1881 - Официално е открита Държавната печатница в София. През 1880 г. по предложение на министър-председателя Петко Каравелов 2-ото Обикновено народно събрание гласува отпускането на кредит от 50 000 франка за обзавеждане на държавна печатница. Цялата дейност по закупуването, организирането и по-нататъшното ръководство на печатницата е предоставено на Георги Кирков. На 25 януари 1881 г. печатницата официално е открита в Буюк-джамия (дн. Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките), а от 1975 г. е в собствена сграда на бул. "Цариградско шосе". С указ 141 на Президиума на 27-ото Народно събрание от 18 март 1950 г. Държавната печатница е наречена "Георги Димитров". От 1992 г. неин приемник е  "Образование и наука" - ЕАД, което е търговско дружество и негов принципал е министърът на образованието и науката.

1924 - В бр. 240 на "Държавен вестник" е обнародван Закон за защита на държавата (ЗЗД), приет от 21-ото Народно събрание на 4 януари 1924 г. и утвърден с царски Указ 2 от 23 януари 1924 г. Законът е  приет по предложение на правителството на Демократическия сговор с министър-председател Александър Цанков, което идва на власт чрез Деветоюнския преврат (1923) в условията на следвоенната обществена криза и среща сериозни трудности в укрепването и функционирането си.  На основание на закона се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 години до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Въз основа на закона на 2 април 1924 г. Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Българския комунистически младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и работническата кооперация "Освобождение". Имотите на тези организации са конфискувани. Законът е изменян и допълван 4 пъти. Отменен е с Наредба-закон от 16 октомври 1944 г.

1935 - Министър-председателят  Пенчо Златев изпраща до цар Борис III за утвърждаване Наредбата-закон за радиото, която царят одобрява с указ на следващия ден. С утвърждаването й радиоразпръскването в България става държавна собственост. Първите радиопредавания в България са осъществени от малка радиостанция през м. ноември 1929 г. От 1930 г. започва излъчвания предавателят "Родно радио", който от 6 юни 1931 г. се преименува в Радио "София". На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на Радио "София" е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник) - писател и художник.

1945 - В София е открит Народен детски театър с представлението "Котаракът в чизми" по сценарий на Нина Стойчева-Данчова, постановка на Петър Константинов Стойчев. От 1946 г. е преименуван в Народен театър за младежта. С Указ 13  на президента от 23 януари 2006 г. се преименува в Младежки театър "Николай Бинев".

1995 -
Сформирано е правителство с министър-председател Жан Виденов. Управлява до 12 февруари 1997 г. Кабинетът е образуван от представители на коалицията БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски", Политически клуб "Екогласност" и безпартийни експерти.

1997 - Учредена е Партия на българските жени. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 18 март 1997 г.

1999 - В Българска народна банка е открита постоянна музейна експозиция на монети и банкноти  по повод 120 години от създаването й (1879).

2005 - Министерският съвет приема Решение 45, с което се определят за селищни образувания с национално значение курортните комплекси: "Албена", община Балчик, област Добрич; "Златни пясъци", община Варна, област Варна; "Св. св. Константин и Елена", община Варна, област Варна; "Слънчев бряг", община Несебър, област Бургас; Международният младежки център в Приморско, община Приморско, област Бургас; "Пампорово", община Чепеларе и община Смолян;  "Боровец", община Самоков, Софийска област, и за ваканционни селища: "Елените", община Несебър, област Бургас и "Дюни", община Созопол, област Бургас.

2007 - В Бургас се провежда протест срещу насилието, в който се включват около 900 таксиметрови автомобили. Протестът е организиран от Гражданско сдружение "Бургаски граждански контрол" и Сдружението на таксиметровите компании. Реакцията на водачите на таксита е предизвикана след инцидента на 23 януари 2007 г., когато техен 39-годишен колега е намушкан в ръката от клиент, опитал се да избяга, без да си плати.

2009 -
В землището на с. Сомовит, община Плевен, е открит най-големият ветрогенератор в България. Инвестицията от 3,2 млн. евро е на ловешката фирма "Велга". Генераторът е включен в енергийната система на страната и подава енергия, която се разпределя в зависимост от потреблението. Съоръжението е 360 т, височината му е 80 м, а дължината на витлото - 45 м. Произвежда 2,5 мегавата в час при вятър 15 м в секунда.

2011 - Софийски градски съд признава бившата директорка на Националната агенция за приходите Мария Мургина за виновна и я осъжда на 4 години затвор. Срещу Мургина са повдигнати 4 обвинения - за две престъпни деяния по служба, принуда по отношение на данъчен служител и невярна декларация пред Сметната палата. Мургина е призната за виновна само по две от обвиненията - за длъжностно престъпление и за това, че е принудила началничката на данъчното в Силистра да напусне.

2014 - В зала 1 на НДК в София е свикан учредителният конгрес на партия "България без цензура". Приет е устав на партията и е избран съставът на ръководните й органи. За председател е избран Николай Бареков.

2015 - Президентът Росен Плевнелиев удостоява Българското национално радио с Почетния знак на президента за изключителен принос в утвърждаването на високи професионални стандарти в българската журналистика, както и по повод 80-годишнината от основаването на радиото.
 
2016 - В Дубай министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и министърът на икономиката на Обединените арабски емирства Султан бин Саед ал Мансури подписват нова спогодба за въздушен транспорт, с която се установява нова правна рамка, отговаряща на актуалните изисквания и условия. Спогодбата дава възможност за развитието на въздушния транспорт и честотата на директните полети между двете държави.

2018 - Със 131 гласа "против" Народното събрание отхвърля вота на недоверие срещу правителството на Бойко Борисов, внесен на 17 януари 2018 г. от Парламентарната група на "БСП за България"  с подписите на 80 народни представители заради провал в политиката за противодействие на корупцията, проблеми в секторите на здравеопазването, обществените поръчки, строителство и саниране, и контрабанда.   
     
2019 - Районният съд в Харманли признава за виновни 21 афганистанци, участвали в бунта в Регистрационно-приемателния център за бежанци в Харманли на 24 ноември 2016 г. Те са осъдени на по една година затвор условно.  При сблъсъците между стотиците чакащи хуманитарен статут в лагера и силите на реда е повредено и имущество на Държавната агенция за бежанците на стойност над 83 000 лв. От 21-те подсъдими 17 пълнолетни чужди граждани са с изпитателен срок от 3 години, а другите четирима непълнолетни са с изпитателен срок от една година. 

2020 - В София в Националния дворец на културата българският комисар на Европейската комисия за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел открива Националният научно-образователен фестивал "Намереното поколение".

2021 - В София се провежда учредителната пленарна сесия на новия мандат на Икономическия и социален съвет. Сесията е  открита от новия председател на съвета Зорница Русинова, избрана от Народното събрание на 3 декември 2020 г.

2023 – Официална церемония в Българското национално радио, на която са връчени наградите "Сирак Скитник" за 2023 година.  С голямата награда е удостоено предаването "Трамвай по желание". Тя е връчена от вицепрезидента на България Илияна Йотова на водещия Емил Янев.

На този ден по света:

1498 - Експедицията на португалския мореплавател Васку да Гама, която плава на север край източния бряг на Африка, достига северния ръкав на делтата на р. Замбези. На 27 януари 1498 г. португалците слизат на брега и обявяват тази територия (дн. Мозамбик) за португалско владение. Експедицията потегля от пристанището на Лисабон на 8 юли 1497 г. да търси морски път за Индия покрай южните брегове на Африка. В експедицията са включени три кораба "Сан Габриел", "Сан Рафаел" и "Бериу". По своя път на север  експедицията спира в устието на реките Лимпопо и Замбези, в пристанищата Мозамбик, Момбаса и Малинди. Благодарение на мусоните на 20 май 1498 г. експедицията достига до индийското пристанище Каликут, днешно Кожикоде. Оттам взимат подправки и скъпоценни камъни и не след дълго поемат обратния път. През 1499 г. експедицията се връща в Лисабон.

1858 - Първо изпълнение на "Сватбения марш". Той е създаден през 1842 г. и е част от увертюрата "Сън в лятна нощ" на немския композитор Феликс Менделсон Бартолди към едноименната пиеса на английския драматург Уилям Шекспир. "Сватбеният марш"  е избран за музикален съпровод на венчавката в Лондон, Великобритания, на първородната дъщеря на британската кралица Виктория, принцеса Виктория, и пруския престолонаследник Фридрих. Композитор на "Сватбения марш" е Феликс Менделсон Бартолди.

1904 - В Белград, Сърбия, излиза бр. 1 на в. "Политика", най-старият вестник на Балканите. Основан е от журналиста Владислав Рибникар. Издаването му е било прекъсвано само по време на Първата световна война  (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945).

1915 - Проведен е първият телефонен разговор от единия до другия край на американския континент (изток-запад) между Александър Греъм Бел и помощника му Томас Уотсън между Ню Йорк и Сан Франсиско, САЩ.

1924 - Открити са първите зимни Олимпийски игри в Шамони, Франция. В тях участват 258 (11 жени и 247 мъже) от 16 държави, които се състезават в 16 вида спорт. Игрите завършват на 4 февруари 1924 г.

1930 - Основан е "Сао Пауло" - Сао Пауло, бразилски футболен клуб. Отборът е печелил Копа Либертадорес 3 пъти. През 2005 г. е световен клубен шампион.

1981 - В Китай са произнесени присъдите срещу членовете на т.нар. банда на четиримата, обвинени в извършване на контрареволюционни действия по време на Културната революция в Китай (1966-1977). Цзян Цин, жената на Мао Цзедун, председател на ЦК на Китайската комунистическа партия и идеолог на Културната революция в страната, и Чжан Цунцяо са осъдени на смърт, Яо Вънюан - на 20 години затвор, а Ван Хунвън - на доживотен затвор. Процесът започва на 20 ноември 1980 г. През 1983 г. смъртните наказания на Цзян Цин и Чжан Цунцяо са заменени с доживотен затвор. През 1991 г. Цзян Цин е освободена по здравословни причини, тъй като има злокачествено заболяване на гърлото, а на 14 май същата година се самоубива в болница.

2004 - Независимият багдадски вестник "Ал Мада" публикува списък, според който бившият иракски режим е раздал милиони барели петрол на лица, компании и организации във и извън Ирак. В списъка фигурират членове на арабски династии, религиозни организации, политици и политически партии от много страни в света. Публикацията посочва, че тези сделки били осъществени в последния етап от програмата на ООН за Ирак "Петрол срещу храни".

2007 - Кнесетът одобрява молбата на президента на Израел Моше Кацав, срещу когото са повдигнати обвинения в изнасилване, за временното му отстраняване от длъжност за три месеца. Временно изпълняващ длъжността президент става  председателят на Кнесета г-жа Далия Ицик. Мандатът на президента Кацав изтича през юли 2007 г.

2008 - В Женева, Швейцария, е подписано споразумение за присъединяването на Украйна към Световната търговска организация.

2009 - В Боливия с референдум е одобрена новата конституция на страната. Проектът, изготвен от президента Ево Моралес, дава по-големи права на коренното индианско население, утвърждава държавния контрол върху ключови отрасли на икономиката и обявява за национално богатство запасите от природен газ и други природни ресурси. Конституцията провъзгласява Боливия за пацифистка държава и забранява на нейна територия да има чужди военни бази. Новият основен закон дава възможност на президента да се кандидатира за втори президентски мандат.

2012 - Министерството на културата и туризма на Гърция и Солунският кинофестивал учредяват международна награда "Тео Ангелопулос" в памет на големия гръцки режисьор, загинал предишния ден при пътен инцидент край Атина. Наградата ще се връчва всяка година през ноември по време на кинофестивала в Солун. 

2013 - Парламентът на Турция приема закон, който разрешава на заподозрените да се защитават на кюрдски език в съда - ключово искане на кюрдското малцинство в страната. Законът дава право на обвиняемите да наемат преводачи и да дават показания в съда на езика, който използват най-свободно.

2014 - На аудиозапис, разпространен в джихадистки интернет форуми е обявено създаването на ливански клон на сунитската групировка "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), която се бори в Сирия срещу режима на президента Башар ал Асад и срещу останалите бунтовнически фракции.

2015 - Президентът на Украйна Петро Порошенко обявява ден на траур за жертвите в Мариупол. При артилерийски обстрел на града на 24 януари 2015 г. загиват 30 жители на Мариупол и 95 са ранени.

2018 - В Джакарта, Индонезия, шест държави от Югоизточна Азия създават разузнавателен съюз, насочен към борба с ислямския екстремизъм и сътрудничество срещу заплахите за сигурността. Споразумението изисква преодоляване на висока степен на взаимни подозрения, отбелязва агенцията. То е подписано от Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд и Бруней - все страни членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Съвместната инициатива се нарича "Нашите очи" и предвижда висши представители на отбраната от шестте страни да се срещат веднъж на всеки две седмици, да си разменят информация за екстремистки групировки и да създадат обща база данни за екстремисти, изповядващи насилие.

2021 - В Ханой, Виетнам, започва тринадесетият национален конгрес на Виетнамската комунистическа партия от основаването й през 1930 г. В него участват около 1600 делегати от цялата страна, чуждестранни представители, помощен персонал и журналисти. По време на конгреса, който продължава до 1 февруари 2021 г., ръководителят на партията 76-годишният Нгуен Фу Чонг е преизбран за генерален секретар за трети мандат. За него е направено изключение от партийните правила, според които хора над 65-годишна възраст трябва да се оттеглят от поста си. На конгреса е приета специална резолюция, която позволява на човек на неговата възраст да остане на власт. Решението важи само за Нгуен Фу Чонг, а не за бъдещи лидери.

2022 - В Черна гора в района на Косаница, община Плевля, е измерена рекордно ниска за страната температура от минус 33,2 градуса. Най-ниската температура в Черна гора до този момент е измерена през 1985 г. в Рожае - минус 32 градуса.

2023 - Парламентът на Словакия одобрява поправка в конституцията, според която законодателният орган може да съкрати 4-годишния си мандат, ако 90 от неговите 150 членове подкрепят подобно решение. Поправката прави възможно свикването на предсрочни парламентарни избори. Дотогава конституцията на страната не позволява да се организират предсрочни избори. За да бъде изменена конституцията, е нужно провеждането на референдум или подкрепата на 90 депутати в 150-членния парламент. На 22 януари 2023 г. опозицията в Словакия инициира референдум за предсрочни избори, който е обявен за невалиден заради ниска избирателна активност. В него участват 27,3 процента от гласоподавателите при необходими 50.

Родени на този ден българи:

проф. Георги Златарски, геолог (1854-1909).
Основател на българската геоложка наука  и на Геологическия институт при Висшето училище в София,  ректор на училището (1897-1898; 1901-1902). Действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1884). Член-основател и пръв председател на Българското природоизпитателно дружество (1898-1909). Член-основател и председател на Земеделското дружество (1907-1909). Автор е на "Еокретацейската или долнокредната серия в България" (1908), "Геологията на България" (1927, посмъртно), на Геоложка карта на България в М 1:300 000 (1905-1911) и др.

проф. Станчо Чолаков, финансист и политик (1900-1981).
Преподавател във Висшето търговско училище  във Варна /1928-1944/. Главен редактор на сп. "Икономист" (1939-1943). Министър на народното просвещение (9 септември 1944-29 септември 1945). Председател на Съюза на заклетите експерт-счетоводители (1944-1947). Министър на финансите (17 август 1945-31 март 1946). Управител на Българска народна банка (31 март-10 октомври 1946).
Преподавател във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1952-1981).

ген. Петър Панчевски, български военен  деец, политик и дипломат (1902-1982).
Бил е командир на съединение (1945-1949), командващ обединение (1949-1950). Министър на народната отбрана (28 май 1950-9 юни 1958). Посланик на България в Китай (31 август 1958-юни 1962). Депутат от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1949-1962). Носител на орден "Георги Димитров" (1955, 1967, 1972, 1982), на орден "Народна република България" първа степен (1951, 1959, 1962, 1974).

Атанас Маргаритов
(Атанас Маргаритов Атанасов), български диригент (1912-1998).
Цигулар в Операта в София (1933-1936), неин диригент (1940-1964) и главен диригент (1964-1975). Диригент на хор "Кавал" (1938-1948; 1952-1973). Преподавател по дирижиране в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров") (1948-1969) и в Оперната школа към консерваторията (1952-1963). Главен диригент на операта в Гент, Белгия (1975-1979), и на операта в Дижон, Франция (от 1980).

ген. майор о. р. Стоян Заимов, български военен деец и дипломат (1916-1994).
Извънреден и пълномощен посланик на България в Судан (7 ноември 1967-1970), в Индия (1 октомври 1973-22 ноември 1978), в Непал (17 ноември 1973-2 август 1979), в Шри Ланка (3 януари 1974-2 август 1979), в Сингапур (12 март 1975-ноември 1979), в Мароко (30 януари 1979-16 септември 1982), в Мавритания (9 май 1980-16 септември 1982). Носител на орден "Народна република България" (6 февруари 1976), орден "Георги Димитров" (февруари 1986).

Юсеин Мехмедов
, състезател по борба свободен стил и треньор (1924-2014).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Печели бронзов медал на Световното първенство през 1957 г. в Истанбул, Турция.

проф. Иван Димов (Иван Димов Николов)
, инженер учен в областта на металознанието (1926-1984).
От 1956 г. е научен сътрудник, от 1966 г. заместник-директор на Институтът по металознание и технология на металите към Българската академия на науките (дн. Институт по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски" с център по хидро- и аеродинамика - Варна). Член-кор. на Българската академия на науките (1974). Съвместно с акад. Ангел Балевски създава изобретение (одобрено 1961 г.) със световно значение - метод за леене на метални и други стопилки с газово противоналягане, с което се предотвратяват скритите дефекти в металните отливки и се постига висока производителност на труда. За изобретението са издадени патенти от Великобритания, Германия, Италия, САЩ и Франция. Създава и други технологични методи за обработване на металите в стопено и полустопено състояние. Автор е на повече от 30 изобретения, 20 от които са патентовани. Има над 90 публикувани научни статии и доклади на конференции и конгреси, от които 20 в чужбина. Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител на Голямата награда на журито от изложбата за изобретения "Еврика" в Брюксел, Белгия (1976), Интернационалната награда за технология (Франкфурт, 1981),  Наградата за Европейска наука "Кьорбер" (1985) и др.

Атанас Агура, архитект (1926-2008).
Главен проектант и ръководител на проектантския колектив за реконструкция на южната част на главния градски център с подземния търговски комплекс около Националния дворец на културата в София (1981). През 1969 г. е избран за главен архитект на София. Проектира устройствени планове и централни градски части на Велико Търново, Пазарджик, Бургас, Благоевград, София. Разработил е редица пешеходни пространства в София, Търговище, Шумен и други. Почетен гражданин на София (22 януари 2001).

проф. Радослав Цончев, икономист (1946).
Председател на Държавна комисия по ценни книжа (1997-2001). Дългогодишен преподавател в Университет за национално и световно стопанство (1974-2002). В УНСС е заместник ректор по международно сътрудничество и работа със студентите (1990-1991). Декан на първия филиал на УНСС – “Стопанско-правен факултет” гр. Монтана (1990-1991). Декан на Редовен факултет в Нов български университет (1993-1994), заместник ректор по учебната дейност (1995-1996), декан на Бакалавърски факултет (2003-2004).

ген. Симеон Симеонов, български военен деец (1955).
Командващ на Военновъздушните сили (1 юни 2006-30 юни 2009). Началник на отбраната на Република България (30 юни 2009-30 юни 2014). Депутат в 44-ото Народно събрание (2017-2021). Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове (7 юли 2014).

Борислав Чакринов, режисьор (1961).
Директор на Драматичен театър "Стефан Киров" в Сливен (1987-1988). Режисьор и главен художествен ръководител на Малък градски театър "Зад канала" (1990-1994). От 10 май 1998 г. е директор на Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска". Режисьор е над 120 спектакъла. Носител на годишната награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" на община Сливен за високи творчески постижения и за приноса му за развитието на Драматичния театър в Сливен (25 октомври 2005).

Румен Угрински, актьор (1969).
От 1994 г. работи в Столичен куклен театър. Кукловод в предаването "Говорещи глави" по TV7 (2005-2008), а от 15 декември 2008 г. е част от екипа водещи на "Господари на ефира". Участва в късометражни филми, телевизионни, сред които "Тя и той", "Кафе пауза", "Полицаите от края на града" и други. Носител на актьорски и специални награди от куклени фестивали в България и чужбина.

Людмил Веселинов
, художник (1975).
Работи в областта на графичния дизайн на книгата и печатните издания. Автор е на графичния дизайн на над 100 книги.

Теодора Малчева
, състезателка по ски бягане (1983).

Никол Андонова
, състезателка по лека атлетика (2000).

На този ден са родени и:

Робърт Бойл, английски физик и химик (1627-1691).
Въвежда експерименталните методи в химията и след редица експерименти с газове формулира един от законите за идеалния газ - закона за изотермните процеси, наречен Закон на Бойл-Мариот (1662). Един от основателите на лондонското Кралско дружество.

Жозеф Лиу Лагранж, френски математик и механик (1736-1813).

Робърт Бърнс, шотландски поет (1759-1796).
Родоначалник на романтизма. Автор е на кантатата "Веселите бедняци" (1785), сатирични поеми (1785), гражданска и любовна лирика (стихотворенията "Дърво на свободата", "Джон Ечемичното зърно"), сборника "Стихотворения, написани предимно на шотландски диалект" (1786), патриотичния химн "Шотландците, които имат".

Иван Шишкин, руски художник пейзажист (1832-1898).

графиня Юлия Вревска
, руска милосърдна сестра (1838-1878).
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) в България тя организира със собствени средства доброволчески санитарен отряд, който се грижи за ранените. Работи като медицинска сестра във военната болница в гр. Бяла (ноември 1877), и на фронта в с. Обретеник, Русенско. Умира от тиф.

Уилям Съмърсет Моъм
, британски писател и драматург (1874-1965).
Автор е на романите "Лайза от Ламбет"(1897), "Цветен воал"(1925), "Острието на бръснача"(1944) и др.

Вирджиния Улф (ист. име Аделин Вирджиния Стивън), британска писателка (1882-1941).
Представителка на модернизма през 20-и век. Автор е на романите "В открито море" (1915), "Мисис Далалуей" (1925), "Към фара" (1927), "Орландо" (1928), "Между действията" (1941) и др. Самоубива се на 28 март 1941 г.

Пол Хенри Спаак, белгийски политик (1899-1972).
Министър-председател на Белгия (15 май 1938-22 февруари 1939 ; 13 март 1946-31 март 1946; 20 март 1947-11 август 1949). Генерален секретар на НАТО (16 май 1957-21 април 1961).

Самюъл Коен, американски физик (1921-2010).
Изобретил неутронната бомба (1958). Той защитава своето откритие, предназначено да убива хора, но да нанася минимални щети на градовете, като "по-морална алтернатива" на другите ядрени оръжия". Участвал е в създаването на атомната бомба, пусната от американски военен самолет над гр. Нагасаки, Япония, на 9 август 1945 г. по време на Втората световна война (1939-1945).

Едуард Шеварднадзе, грузински политик (1928-2014).
Министър на външните работи на СССР (2 юли 1985-20 декември 1990). Председател на парламента и държавен глава на Грузия (6 ноември 1992-14 септември 1993). Президент на Грузия (5 ноември 1995-23 ноември 2003).

Корасон Акино, филипински политик (1933-2009).
Президентка на Филипините (25 февруари 1986-30 юни 1992).

Жан-Пиер Вазарели (псевд. Иварал), френски художник (1934-2002).
Един от съоснователите през 1960 г. на групата за изследвания "Ар визюел" заедно с Гарсия Роси, Льо Парк, Морле, Собрино и Стейн. Като член на групата  той излага свои творби в целия свят до 1968 г. Смятан е за един от предшествениците на т.нар. цифрово изкуство, което се изразява в пренасяне на части от фотографски образи върху грундирано платно. Иварал е автор на логото на автомобилостроителната компания "Рено" през 70-те години на 20 в. и на логото на Олимпийските игри в Атланта, САЩ, през 1996 г. 

Анж-Феликс Патасе, политик от Централноафриканската република (1937-2011).
Президент на Централноафриканската Република (22 септември 1993-16 март 2003).

Владимир Висоцки, съветски поет, певец и актьор (1938-1980).
От 1960 г. е актьор в Московския драматичен театър " Пушкин", от 1962 г. - в Московския театър на миниатюрите, от 1964 г. до 1980 г. - в Московския театър за драма и комедия "Таганка" под ръководството на режисьора Юрий Любимов. Участвал е в над 30 филма, сред които "Кариерата на Дима Горин" (1961), "Вертикал" (1967), "Интервенция" (1968), "Опасни гастроли" (1969), "Четвъртият" (1972), "Лошият добър човек" (1972), "Как цар Петър жени своя арап" (1976), "Мястото на срещата не се променя" (1979), "Малки трагедии" (1980) и др. От 60-те години на 20 в. пише песни. Първата му песен е "Татуировка" (1961), първата му авторска грамофонна плоча с песни от филма "Вертикал" (1968). Автор е на 600 песни, много от които са били забранени в СССР, и над 100 стихотворения. Той е изнесъл над 1000 концерта в СССР, САЩ, Франция, Канада, България (6- 23 септември 1975) и др. Първият му концерт е на 18 януари 1967 г. в ленинградския клуб "Изток". Посмъртно е удостоен със званието "Заслужил артист на РСФСР" (1986) и с Държавна награда на СССР (1987). На 2 септември 2007 г. в град Вършец в България е открит паметник на Владимир Висоцки.

Еузебио (Еузебио да Силва Ферейра), португалски футболист (1942-2014).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1965 г. Печели бронзов медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия с националния отбор по футбол. Носител на "Златната обувка" за 1968 г. (първи носител на наградата) и 1973 г.

Тостао (Едуардо Гонсалвес де Андраде), бразилски футболист (1947).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико.

Жан-Марк Еро, френски политик (1950).
Кмет на гр. Сент Ерблен (14 март 1977-20 март 1989). Председател на парламентарната група на Френската социалистическа партия в Националното събрание (12 юни 1997-19 юни 2012). Кмет на гр. Нант (20 март 1989-21 юни 2012). Министър-председател на Франция (16 май 2012-1 април 2014).

Рикардо Бочини, аржентински футболист (1954).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико.

Антонио Лопес Нието, международен футболен съдия от Испания (1958).

Бернд Щорк, немски футболист и треньор (1963).

Давид Жинола, френски футболист (1967).

Джил Бакен, американска състезателка по бобслей (1977).
Олимпийска шампионка през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (двуместен бобслей).

Шави (Хавиер Ернандес и Креус), испански футболист и треньор (1980).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка, златен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария, златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна и сребърен медал от Олимпийските игри през 2000 г. в Австралия. С "Барселона" (Испания) печели четири пъти турнирът Шампионска лига (2006, 2009, 2011, 2015) и два пъти Супер купата на УЕФА (2009, 2011). През 2019 г. прекратява състезателната си кариера.

Алиша Кийс (ист. име Алиша Кук), американска певица (1981).
Носителка е на 15 награди "Грами (2001-2013).

Ясуюки Коно, японски футболист (1983).

Щефан Кислинг, немски футболист (1984).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка.

Робиньо (Робсън де Соуза), бразилски футболист (1984).

Марко Пароло, италиански футболист (1985).

Павел Могилевец, руски футболист (1993).

Това е денят на смъртта на:

адм. Фадей Белинсхаузен, руски мореплавател (1778-1852).
Участник в първото руско околосветско плаване (1803-1806), командир на кораба "Восток", който заедно с кораба "Мирний" с командир Михаил Лазарев, участват в първата руска антарктическа експедиция, открила Антарктида (28 януари 1820).  На негово име са наречени море, остров, планина и бряг в Антарктика.  

Григор Пърличев, български писател, преводач и общественик (1830-1893).
От 1862 г. е учител по гръцки в Охрид, където продължава подетата от Димитър Миладинов борба против гръцкото духовенство и за въвеждане на български език в училището и в църквата. По негова инициатива в Охрид е създадено първото читалище под името "Св. Климент" (1869). Бил е учител и в Струга, Габрово, Битоля и Солун. Той е първият български преводач на част от древногръцкия епос "Илиада" на Омир (1871). Автор е на поемите "Сердарят" и "Скендербей" (написани на гръцки език) и на стихотворения, написани на български език, сред които "Докога, братя мили българи", "Чуйте чеда македонци" и др.

Пьотр Стучка
, съветски политик (1865-1932).
Един от основателите на Комунистическата партия на Латвия.

Кийоши Шига, японски микробиолог (1871-1957).
През 1897 г. открива и описва причинителя на бактериалната дизентерия.

Амедео Модиляни, италиански художник (1884-1920).

Валериан Куйбишев, съветски революционер (1888-1935).
Един от ръководителите на Червената армия по време на Гражданската война (1918-1920). Народен комисар на Работническо-селскостопанската инспекция (1923-1926), председател на Висшия съвет на народното стопанство (1926-1930) и на Държавния план на СССР (1930-1934). От 1935 г. до 1991 г. гр. Самара носи неговото име - Куйбишев.

акад. Сергей Вавилов, руски физик (1891-1951).
Родоначалник на микрооптиката. Ръководител на Физическия институт "П. Н. Лебедев" към Академията на науките на СССР в Москва (1934). Главен редактор на "Болшая советская енциклопедия"(1949-1951). Носител на Държавна награда на СССР (1943, 1946, 1951, 1952 /посмъртно/).

Иван Милев
(Иван Милев Лалев), български художник и сценограф (1897-1927).
Работи в различни жанрове на живописта - фигуралната композиция, пейзажа и портрета.  Сътрудничи на в. "Червен смях" (1919-1923) като илюстратор и карикатурист. През 1922 г. рисува кориците на книги, издадени от издателство "Аргус", прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар "Арена". Новатор и майстор в областта на сценографията. Бил е сценограф в "Театър-Студия" и в Народния театър - София.  На 5 юли 1999 г. Българската народна банка пуска в обращение банкнота с неговия лик с номинална стойност 5 лева, емисия 1999 г.

Михаил Суслов, съветски политик (1902-1982).
Член на Президиума на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз (от април 1966 г. Политбюро на ЦК на КПСС) (16 октомври 1952-6 март 1953; 12 юли 1955-25 януари 1982). Секретар на ЦК на КПСС (24 май 1947-25 января 1982).

Филип Джонсън, американски архитект (1906-2005).
Проектира стъклената 38-етажна сграда "Сийграм билдинг" в Ню Йорк, САЩ, "Кристалната катедрала" в Гардън гроув, САЩ, сградата на Националния център за изкуства в Бомбай, Индия и мемориала на Джон Кенеди в Далас, САЩ и др. Първи носител на архитектурната награда "Прицкер" (1979).

Кръстьо Белев, български писател (1908-1978).
Автор е на сборници и разкази, сред които: "Двубоят" (1931), "Смяна на знамената" (1933), "Под знамето на победата" (1945), на романите "Пробивът" (1937), "Мирът" (1939) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950).

Фани Бланкерс-Коен, нидерландска състезателка по лека атлетика (1918-2004).
Печели четири златни медала от Олимпийските игри в Лондон, Великобритания, през 1948 г. в дисциплините  100 метра, 200 метра, 80  метра с препятствия и щафета 4 по 100 метра. Постижението й е уникално, като се има предвид, че тя печели тези четири титли на 30 години и е майка на две деца. Тя е и първата жена с четири златни медала от една олимпиада. От европейски първенства печели пет златни, един сребърен и два бронзови медала. Поставя 16 световни рекорда в 8 различни лекоатлетически дисциплини. През 1999 г. Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (ИААФ) я определя  за лекоатлетка номер 1 на ХХ век.

Даниел Бел, американски социолог (1919-2011).
Популяризира теорията за постиндустриалното общество, насочена към по-големия принос на сектора на услугите в сравнение с приноса на промишления сектор в областта на икономиката.

Ава Гарднър, американска актриса (1922-1990).
Участвала е във филмите "Могамбо" (1953), "На плажа" (1959), "Нощта на игуаната" (1964) и др.

доц. Симеон Пиронков, български композитор и диригент (1927-2000).
От 1978 г. е преподавател по музикално оформление на спектакъла във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов"). Заместник-председател на Съюза на българските композитори (1980-1985). Един от основателите на Дружеството за нова музика в България (1990) и негов председател (1994-2000). От 1992 г. е председател на фондацията и Международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов". Автор е на музиката към филмите "Крадецът на праскови",  "Черните ангели", "На малкия остров", "А бяхме млади", "Хан Аспарух", "Константин Философ" и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1977), "Народен артист" (23 май 1985). Лауреат на "Димитровска награда" (17 юни 1982). Носител на Хердерова награда (1985), орден Народна република България" втора степен (1987).

доц. Емил Димитров, български музикант, музикален педагог и диригент (1929-2011).
Диригент на държавния симфоничен оркестър в Перник (1954-1957), където дирижира над 60 концерта. Преподавател по музикален анализ в Българската държавна консерватория "Панчо Владигеров" (1966-1989). Директор на дирекциите "Оперни театри" (1961-1964) и "Международни конкурси" (1964-1969) в Министерството на културата. Участвал е в организацията на първите 6 издания на Международния конкурс за млади оперни певци (1961-1976). Основател е на първия в света Международен балетен конкурс във Варна (1964) и председател на едноименната фондация (1992-25 януари 2011), която е организатор на конкурса. Той е един от основателите и директорите на двете издания на Международния конкурс за лютиери - първото в София (1983) и второто в Казанлък (1987). Инициатор е за създаването през 2007 г. в Москва на Федерация на международните балетни конкурси, на която е избран за заместник-председател.

Коста Цонев, български актьор и политик (1929-2012).
Играл е в Народния театър за младежта (1952-1966),  Театър "София" (1966-2001), Театър 199 "Валентин Стойчев". Участвал е в над 200 филма, както и  в телевизионни постановки. Депутат в 39-ото  и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Удостоен е със званието "Народен артист" (1976), Лауреат на Димитровска награда (1980), званието "Почетен гражданин на София" (31 май 1999). Носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за 1977 г. (13 януари 1978), награда за мъжка роля на СБФД за 1984 г. (януари 1985), награда "Златно перо" на Класик ФМ Радио (19 май 1999), орден "Стара планина" първа степен  по повод неговата 70-годишнина (1999), на наградата на СБФД за цялостен принос към българското филмово изкуство (28 февруари 2000), на наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България (27 март 2001), награда "Аскеер" за цялостен принос в театралното изкуство (23 май 2011), първи носител на голямата награда на Министерството на културата "Златен век" с огърлие (20 май 2011) и др.

Стефан Кожухаров, български литературовед, изследовател на старобългарската книжнина (1934-2000).
От 1976 г. преподава в Духовна академия "Св. Климент Охридски" (дн. Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"). Директор на Института за литература при Българската академия на науките (1992-1999). Открива името на Св. Наум Охридски в акростих на канон за апостол Андрей и първи установява, че е автор на книжовни произведения. Автор е на монографията "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора" (том I, 1985), "Българска литература и книжнина през XIII в." (1987) и др.

Демис Русос (ист. име Артемиос Вентурис Русос), гръцки певец (1946-2015).
Той има има продадени над 60 млн. албума. Заедно с гръцкия композитор Вангелис той основава групата "Децата на Афродита" (1968). Първият си самостоятелен албум "Oгън и лед" записва в началото на 70-те години на 20 в. През 1973 г. певецът записва песента "Сбогом, моя любов", която оглавява класациите в Германия и допринася за международната му известност. В края на 80-те и началото на 90-те години на 20 в. той става популярен във Франция, пишейки песни, които са смесица между фолклор и електронна музика.

Вим Янсен (Вилхелмус Маринус Янсен), нидерландски футболист и треньор (1946-2022).
С националния отбор по футбол печели два сребърни медала от Световните първенства през 1974 г. в Германия и през 1978 г. в Аржентина и един бронзов медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия.

Кирил Миланов
, български футболист (1948-2011).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Марек" (Дупница), "Академик" (София) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 21 мача и отбелязани 4 гола.

Димитър Грозданов
, български изкуствовед и художник (1951-2020).
Има около 40 самостоятелни изложби в България, Франция, Швейцария, Германия, Нидерландия, Турция, Тунис. Основател на фестивала "Процес - Пространство" в Балчик (1992). От 1992 г. е бил главен редактор на сп. "Изкуство" и "Изкуство - Art in Bulgaria". Преподава в художествени учебни заведения. Заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на българските художници (15 април 2011-29 юни 2016).
/АЯ/МГ/

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:01 на 06.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация