site.btaОБНОВЕНА Парламентарната комисия по културата и медиите прие отчетите на БТА за 2020, 2021 и 2022 г.

Парламентарната комисия по културата и медиите прие отчетите на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2020, 2021 и 2022 г. На заседание днес те бяха подкрепени с 11 гласа „За“, нула гласа „Против“ и без въздържали се.

Отчетът за 2020 година е за последната година на моя предшественик, покойният Максим Минчев, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. За 2021 и 2022 г. той посочи, че е предложил нов формат на отчета. „Той е в табличен вид, с много ясно посочени конкретните стъпки по конкретните дейности, с които се преследват конкретни оперативни цели“, каза Вълчев. По думите му тези стъпки са свързани с достигането до пет стратегически цели - свобода, истина, знание, общност и памет.

„Искам да подчертая, че моята политика беше да продължа и надградя това, което е правено в БТА в продължение на вече 125 години, а през следващия месец ще станат 126 години, от 1898 г. насам, включително да продължа и много от нещата, които правеше Максим Минчев“, каза Кирил Вълчев.

На заседанието днес присъстваха още заместник генералния директор на БТА Евгения Друмева, главният секретар на медията Юлия Соколова и директорът на дирекция „Финанси“ Йоана Петрова.

СВОБОДА

Генералният директор на Българската телеграфна агенция отбеляза, че благодарение на промените, извършени през 2021 г., БТА е вече със свободен достъп. За да се случи това, се налагаше голяма технологична промяна, каза Кирил Вълчев. Той обясни, че благодарение на възможността, допусната от Народното събрание, системната интеграция на агенцията се обслужва от „Информационно обслужване“.

БТА е подновила договорите си с глобалните информационни агенции, които по принцип трудно възприемат свободния достъп, каза Вълчев. „Успяхме да направим това с всички и сега българските медии спокойно могат да използват преведената на български в БТА информация от глобалните агенции“, коментира той.

Кирил Вълчев отчете, че структурата на агенцията е променена, за да отговаря на новите изисквания. Обменен е и съставът. „Около 25 процента от хората, които работеха в агенцията, бяха в пенсионна възраст“, уточни той. Посочи, че БТА си сътрудничи с 27 български университета, включително за стажове. „Редица от студентите остават на работа в БТА. Създадохме Школа БТА за обучение както на служителите, така и на стажантите и тези, които постъпват на работа“, каза директорът на агенцията.

БТА има вече и системно присъствие в социалните мрежи с цел най-вече да привлече най-младите хора към това да четат истинските новини, каза Вълчев. Допълни, че е започнал и обмен, включително на технологичен опит, с най-напредналите информационни агенции по света. „Бяхме приети и за член на организацията MINDS International“, отчете още генералният директор на БТА.

ИСТИНА

БТА е приела нов етичен кодекс, посочи Кирил Вълчев. По думите му в кодекса има два основни принципа – цитирането на източник за всяка от информациите и липсата на оценки в материалите. 

„Законът допуска реклама, но аз смятам, че тя трябва да бъде силно ограничена. В БТА вече няма платени съобщения. Реклама използваме във възстановеното списание ЛИК, както и за организирането на Световните срещи на българските медии. Но аз не намирам за удачно при осигурено държавно финансиране, да се състезава националната информационна агенция на ограничения медиен пазар за реклама. Това, впрочем, е може би опит, който може да бъде използван и при обществените радио и телевизия“, каза Кирил Вълчев.

Той разказа, че в момента БТА приема финансиране само от организации, на които България е член. „Имаме проекти с европейски институции – с Европейския парламент, с Европейската комисия“, отбеляза генералният директор на БТА. 

ЗНАНИЕ

През отчетния период присъствието на агенцията се е увеличило териториално, посочи Кирил Вълчев. Към 2020 г. агенцията е имала 11 национални пресклуба с кореспонденти в областни градове, а в момента броят им достига до 26. Агенцията има свои пресклубове и в необластни градове, като се планира тази година да бъдат открити в Гоце Делчев и Троян.

„Благодарение на разбирането както на парламента, така и на правителствата, включително и последното, имаме осигурено финансиране така, че във всеки от градовете да има вече по двама, а не по един кореспондент“, каза Вълчев. Той допълни, че в момента кореспондентите на БТА в страната разполагат и с електрически автомобили.

Агенцията има кореспонденти с пресклубове в Скопие, Анкара, Букурещ. Планът е да има такива в Белград и Атина, каза генералният директор на агенцията. Той отбеляза, че друга група кореспонденти БТА има и в места с големи български общности като Босилеград, Тараклия и Одеса.

Кирил Вълчев каза, че агенцията разширява и източниците на информация, като започва двустранен обмен с национални агенции. „До момента имаме 40 такива договора, те не са формални меморандуми. Важна клауза в договорите е, че ние всеки ден, освен общ достъп до информация, взаимно си помагаме като редактори, като изпращаме една новина от България за съответната страна. Това е възможност България да присъства в тези страни. А от друга страна, те ни изпращат тяхна информация“, отбеляза той.

Кирил Вълчев каза още, че към 2022 г. броят на снимките в агенцията е нараснал шест пъти спрямо 2020 г., а този на видеоматериалите – три и половина пъти.

ОБЩНОСТ

В рамките на стратегическата цел „Общност“ е създадена дирекцията „БГ Свят“, която събира информация от всички български общности, до които агенцията успява да достигне, каза генералният директор на БТА. 

„Продължихме срещите, които моят предшественик Максим Минчев започна – срещите на българските медии по света“, посочи Вълчев. Той отбеляза, че през 2024 г. Световната среща на българските медии ще е в Одеса и ще се състои на 12 и 13 юни. Темата ще е „Медии и общност“.

По думите на Кирил Вълчев в тези среща участват между 20 и 30 български медии от по-малко от 20 страни. „Те намаляват. Това е друга голяма тема и си струва да се мисли за системното подпомагане на българоезичните медии по света“, допълни той.

ПАМЕТ

Тече активна дигитализация на архивите на БТА от 1898 година досега, каза генералният директор на агенцията. Към Нова година медията е дигитализирала напълно архива до 1944-45 г., допълни той.

По повод 125-ата годишнина на БТА са издадени до този момент два тома – „Лични свидетелства“ и „История на БТА (1898 - 2023)”. Това е едно доста сериозно и обективно изследване на предишен генерален директор Панайот Денев под редакцията на директора на Института по балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките проф. д-р Румяна Прешленова, каза Кирил Вълчев. По думите му предстои издаването на трета книга, която ще отбелязва всяка година от 1898 до 2023-а с по едно събитие от България и от света. 

Генералният директор на БТА съобщи още, че от тази година списанието ЛИК на агенцията ще се получава безплатно от институции като библиотеки, университети и други. То ще може да се тегли безплатно от страницата на БТА, допълни той.

„Вън от съмнение е, че Българската телеграфна агенция е най-динамично развиващата се обществена медия през последните две години“, каза народният представител Димитър Николов от ГЕРБ-СДС. „Ние ще се опитаме да присъстваме, част от нас поне, в Одеса на вашата световна среща, за да възстановим и тази традиция“, посочи председателят на парламентарната комисия по културата и медията Тома Биков (ГЕРБ-СДС).

В рамките на днешното заседание на комисията бе приет и годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2022 г., внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2023 г.