site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 2 януари в историята

2 януари 2024 г., вторник, 1-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Силвестър, папа Римски. Преп. Серафим Саровски Чудотворец (Предпразненство на св. Богоявление)

На този ден в България:

1876 - В Цариград излиза бр. 1 на в. "Зорница", като седмичник на евангелските църкви в България, издаван в Цариград  от американски  мисионери.
На неговите страници са се публикували религиозни беседи, текстове с църковно-обществено съдържание, поучителни и образователни четива и новини. Вестникът излиза до 3 ноември 1948 г. с прекъсвания. Негов наследник е месечният вестник "Зорница", чийто брой 1 излиза през 1990 г.

1891 - В салона на читалище "Славянска беседа" в София е представено първото оперно представление на първата оперна трупа в България, създадена през 1890 г. като отделение на "Столичната драматическо-оперна трупа" (нейни организатори са българските музиканти Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев). Поставени са сцени от оперите "Трубадур" и "Веселите уиндзорки". През 1891 г. от драматическо-оперната трупа се обособяват две независими трупи - драматична трупа "Сълза и смях" и Столична оперна трупа. Поради финансови затруднения  на 1 октомври 1892 г.  с указ се обявява разформироването на трупата.

1903 - Започва конгрес на Вътрешната македоно-одринска  организация (ВМОРО) в Солун. Председател е Иван Гарванов. Завършва на 4 януари 1903 г. с вземане на решение за въстание през пролетта на 1903 г. за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878). Въстанието, известно като Илинденско-Преображенско въстание, избухва на 2 август (20 юли ст. ст. - Илинден) 1903 г., най-напред в Битолския революционен окръг.

2002 - За Сараево заминават първите 19 български военнослужещи от ротата, която ще осигурява охраната, отбраната и пропускателния режим на щаба на Стабилизиращите сили (СФОР), разположен в база "Бутмир". По решение на Министерския съвет, ратифицирано от Народното събрание на 19 декември 2001 г., охранителна рота от Българската армия с личен състав до 150 кадрови военнослужещи, подбрани на доброволен принцип, ще участва в операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина за срок от една година.

2007 - На ГКПП "Капитан Петко войвода" е открит Монумент "България - член на Европейския съюз". От 1 януари 2007 г. Граничният пункт е вътрешна европейска граница.

2008 - Поради обилен снеговалеж и силен вятър 12 населени места в област Монтана са без електрозахранване след авария в два далекопровода в района на град Брусарци. В Пловдивска област без ток са градовете Садово и Куклен и отделни квартали на град Раковски, поради скъсване на далекопроводи за високо напрежение без ток са 11 населени места в Пазарджишка област, 4 населени места в Благоевградска област, 9 в Разградска област, 5 в Хасковска и 23 в област Стара Загора, 22 села в Русенско, 42 в област Ямбол, 22 в Кърджалийско поради 5 изключени извода, 24 села в област Варна заради скъсани 9 кабелни и над 20 въздушни извода на средно напрежение. Дебелината на снежната покривка в равнинните части е 25-35 см в Северна България и 20-40 см в южната част на страната. Поради снегонавяване пътни участъци са затворени или трудно проходими.

2011 - Традиционен кукерски карнавал "Старчевата" в Разлог с участието на 216 чауши и 883 души, облечени в народни носии. Колоритното събитие, с което започва Новата година в града, е наблюдавано и от много гости от страната и туристи от Англия, Холандия, Ирландия и Канада. Малки и големи, преоблечени като "чауши" (така в Разлог наричат кукерите), моми и ергени с маски и пъстри костюми, преминават през града и се събират на площада. Всеки квартал се представя със своя кукерска група, свой оркестър и хоро.

2014 - Комисията за финансов надзор (КФН) отменя избора на нов директорски борд на "Слънчев бряг" АД, гласуван и избран на извънредно общо събрание на акционерите на дружеството на 23 декември 2013 г. КФН е установила процедурни нарушения при избора на новия директорски състав на "Слънчев бряг" АД. Запазва се старият състав на съвета на директорите, на длъжност остава и досегашният изпълнителен директор на дружеството Златко Димитров.

2015 - В „Пирогов” е извършена операция на 15-годишно момче с аномалия на гръдния кош, наречена "обущарски гърди" от д-р Стоян Сопотенскист, проф. Александър Червеняков и проф. Росен Дребов. Операцията се извършва за първи път в България. Заболяването е вродено и при него пациентът се ражда с гръден кош, който е вдлъбнат по-навътре. Това стесняване на разстоянието между гърдите и гръбначния стълб оказва влияние върху развитието на сърцето, белите дробове и нормалния процес на кръвообращение.

2016 - Серен диоксид над нормата е измерен в Гълъбово. Превишени са средночасовата и средноденонощната норма за серен диоксид в града, съответно 2,08 и 1,27 пъти. Според Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - Стара Загора, причината е "наслагване на емисии от ТЕЦ в комплекса "Марица Изток". Наднормено запрашаване на въздуха е измерено в още осем града в страната - Благоевград, Горна Оряховица, Враца, Перник, Пловдив, Смолян, София и Кърджали. Стойностите са между 1,04 и 2,51 пъти над средноденонощната норма, като най-високи са в Благоевград.

2017 - Окръжният съд в Разград потвърждава на втора инстанция условната присъда на кмета на разградското село Гецово Пламен Пантилеев от 1 година и 4 месеца условно, с 3-годишен изпитателен срок и 600 лв. глоба, за шофиране в нетрезво състояние. Освен това той е лишен и от право да управлява автомобил за година и осем месеца. Решението на съда не подлежи на обжалване. Пламен  Пантилеев е избран през 2015 г. за втори мандат като кмет от партия ГЕРБ.

2018 - Президентът Румен Радев налага вето на  Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, приет на 20 декември 2017 г., като го оспорва по принцип и в неговата цялост.  Според държавния глава противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон. Тези мерки, макар и необходими, не са достатъчни за ефективното противодействие на корупцията, каквито са очакванията на обществото. Президентът отличава съществено несъответствие на закона с поставената в него цел  -  ефективно противодействие на корупцията, както и отклонения от основни начала на Конституцията и международни договори, по които Република България е страна.

2019 - В София от жилище на бул. "Сливница" са откраднати 15 картини на художниците Владимир Димитров-Майстора, Димитър Киров - Ди Киро, Вили Николов и други български художници. Кражбата е станала от къща, собственост на  роднина на Владимир Димитров-Майстора - племенник, който живее в Унгария. Откраднати са и ценности, сред които стара сабя и цигулка.

2020 - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) създава платформа за сравняване на оферти и за сключване на договори с търговци за доставка на електрическа енергия. Целта е да бъдат подпомогнати потребителите и да бъде оказана подкрепа на ускоряването на процеса на пълна либерализация на пазара на електроенергия. Платформата е създадена в изпълнение на изискванията на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, в сила от 26 юни 2020 г.  Освен свободен достъп до информация за актуалните оферти на търговците за доставка на електрическа енергия, платформата ще дава и възможност на крайните клиенти с очаквано годишно потребление под 100 000 kWh да избират най-добрата за тях оферта  и съответно - да сключват договори за доставка, включително и договори с динамична цена на електрическата енергия.

2022 - Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев съобщава пред медиите, че в България са потвърдени първите 12 случая на варианта "Омикрон" на коронавируса КОВИД-19. Единайсет от заразените са от София, а един от тях е от Софийска област. Всички те са с леки симптоми.

На този ден по света:

1921 - Основан е "Крузейро" - Бело Оризонте, бразилски футболен клуб. Създаден от италиански заселници в Бразилия като "Сочиета спортива палестра Италия". Сегашното си име носи от 1943 г.

1930 - В Швеция излиза бр. 1 на в. "Ню даг" /"Ny Dag" /"New Day"/, орган на Шведската комунистическа партия (от 1967 г. - Лява партия - комунисти). Последният брой на вестника излиза на 5 август 1990 г.

1959 - От космодрума Байконур от СССР е изстреляна първата космическа ракета към Луната - "Луна 1", първата изкуствена планета спътник на Слънцето.
"Луна-1" е първият апарат, изстрелян от СССР, по програмата "Луна" с цел изследване на Луната. Целта на мисията е сблъсък с лунната повърхност, но апаратът вместо това попада в околослънчева орбита. Програмата "Луна" продължава от 1959 г. до 1976 г. Общо 15 от мисиите по програмата са успешни и поставят началото на изследванията с помощта автоматични космически апарати.

1969 - Правителството на САЩ стартира проекта Арпанет за обединяване на компютри в мрежа и обмяна на информация между тях - начало на Интернет.

1971 - На стадион "Айброкс парк" в Глазгоу, Шотландия, след края на футболен мач между "Рейнджърс" - "Селтик", се чупи предпазна стена. При инцидента загиват 66 души, а 140 са ранени.

2000 - Обявен е първият трансграничен природозащитен район на Балканите в района на Преспанското езеро - Преспански балкански парк - екологичното споразумение е подписано от премиерите на Гърция, Албания и Македония.

2003 - Влиза в сила Пакт за митнически съюз на шестте петролни монархии от Персийския залив - Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ, Оман и Саудитска Арабия.

2006 - В Германия, в Бад Райхенхал, Бавария, в спортен комплекс се срутва покривът на ледена пързалка. Загиват 14 души, от които 10 деца, ранените са 34. По време на трагедията в комплекса е имало около 50 души.

2007 - В квартал Хайнерсдорф в източната част на Берлин, Германия, е положен основният камък на първата джамия в града. Сградата ще е двуетажна с 12-метрово минаре.

2008 - Във Великобритания е наложена пълна забрана на рекламите на храни и напитки с високо съдържание на мазнини в телевизионните предавания, предназначени за деца под 16 години. Мярката се въвежда след изследване, което показва, че половината от британците ще затлъстеят до 25 години, ако не бъдат взети необходимите мерки срещу тази тенденция.

2009 - Публикувани са данните на Статистическата служба на Япония, според които през изминалата 2008 г. са починали 1 143 000 души. Това е най-голямото брой починали от 1947 г. Най-често японците умират от рак, сърдечни заболявания и инсулт.

2010 - В Швеция започва първият лов на вълци от 45 години след решение на парламента за контрол на числеността на хищниците, според което в страната трябва да има най-много 210 вълка. Това е нивото от 2009 г., а оттогава повече от 20 двойки са създали поколение. Около 10 000 ловци се възползват от рядката възможност. Агенцията по опазване на околната среда разрешава отстрелването на 27 хищника.

2011 - В Испания влиза в сила нов закон срещу тютюнопушенето, съгласно който се забранява тютюнопушенето във всякакви затворени обществени пространства, като барове, ресторанти и дискотеки. Забранено е също да се пуши на детски площадки, край болници и училища, дори на открито. Забраната не важи за откритите места в университетските комплекси. Нарушителите ще заплащат глоби: физическите лица между 30 и 600 евро, и от 10 000 до 600 000 евро за юридическите лица, напр. ресторантите. Действащият до 1 януари 2011 г. закон, който е от 2006 г., забранява пушенето само на работното място и в обществения транспорт, но не и напълно в баровете и ресторантите.

2012 - В Будапеща, Унгария, се провежда протест под наслов "Отново ще има република" срещу политиката на десноцентристкото правителство на министър-председателя Виктор Орбан, организиран от опозиционни партии и граждански сдружения. Те обвиняват правителството на Виктор Орбан и управляващата партия "Фидес", която има парламентарно мнозинство от две трети, че приетите от тях закони подкопават демократичната система и засилват политическия контрол над съдебната власт, централната банка, вероизповеданията и медиите.

2013 - В района на древния град Холочайдън, в автономния район Вътрешна Монголия в северната част на Китай, археолози изваждат от земните недра древни монети с общо тегло около 3,5 тона. Повечето от тях са ползвани през епохата на династията Хан, от 202 г. преди н.е. до 220 г. Археолозите попадат също на над 100 матрици от работилница за сечене на монети, която датира от управлението на император Хан Уди, от 156 г. до 87 г. преди н.е.

2014 - В Китай специалният административен район Аомън (Макао) отново подобрява годишния си рекорд, отчитайки приходи от казината си на стойност 45 млрд. долара за 2013 г., което е с 18,6 процента повече спрямо 2012 г. В Китай хазартният бизнес е забранен с изключение на територията на бившата португалска колония Макао, която има статут на специален административен район (Аомън).

2015 - Георгиос Папандреу, министър-председател на Гърция в периода 2009-2011 г., обявява създаването на нова партия "Движение за промяна" чрез отцепване от партия ПАСОК.

2016 - В Русия влиза в сила закон, ограничаващ до 20 на сто дяловете на чуждестранни акционери в уставния капитал на руски медии.  Текстът забранява на лицата с чуждестранно или двойно гражданство да учредяват медии в Русия и разрешава акционери от чужбина да притежават най-много 20 на сто от уставния им капитал.

2017 -  Правителството на Мианма обявява, че започва разследване на предполагаеми издевателства на полицията над представители на мюсюлманското малцинство рохинги. За първи път властите признават, че рохингите в северозападната част на страната може би са обект на издевателства. В последните седмици 50 000 рохинги бягат от Мианма в съседен Бангладеш след началото на военна операция в отговор на нападения на гранични постове, приписвани на групировка на рохингите.

2018 - Парламентът на Израел приема закон, който забранява на правителството да отстъпва израелския суверенитет, над която и да било част от Йерусалим без одобрението на поне 80 от 120-те депутати. Целта е да се затрудни преминаването под палестински суверенитет на някои райони на Йерусалим в рамките на бъдещо мирно споразумение. Законът променя и дефиницията за община в Ерусалим, което позволява някои квартали на града с палестинско мнозинство да бъдат обявени за общини под израелски контрол.

2019 - В тържествена реч в Пекин по повод 40-ата годишнина от "Обръщението към тайванските съотечественици", довело до подобряване на отношенията, председателят на Китай (президент) Си Цзинпин, заявява, че Китай отказва да изключи възможността за употреба на сила спрямо Тайван, като подчертава, че страната ще бъде обединена отново. В речта си той посочва, че никой не може да промени факта, че Тайван е част от Китай и че хората от двете страни на Тайванския проток трябва да се стремят към повторно обединение. Остров Тайван и Китай се управляват отделно от 1949 г., когато приключва гражданската война. Китай смята острова за своя провинция.

2020 - В Атина, Гърция, е подписано междуправителствено споразумение за изграждането на Източносредиземноморския газопровод (EastMed) между Гърция, Израел и Кипър от министъра на околната среда и енергетиката на Гърция Костис Хадзидакис, министъра на енергетиката на Израел Ювал Щайниц и министъра на търговията, промишлеността и туризма на Кипър Георгиос Лакотрипис. На церемонията присъстват министър-председателите на Гърция и Израел Кириакос Мицотакис и Бенямин Нетаняху и президентът на Кипър Никос Анастасиадис. Предвидено е Източносредиземноморският газопровод да транспортира природен газ от офшорни находища в Източното Средиземноморие през Гърция към Италия.

2021 - Японката Кане Танака, която понастоящем е най-възрастният човек в света, отбелязва своя 118-и рожден ден. През есента на 2020 г. японските власти обявяват, че броят на столетниците в страната за пръв път надхвърля 80 000 души, като преобладаващата част от тях - 88 процента - са жени. 

2022 - В Република Северна Македония влиза в сила закон, с който неделя се обявява за неработен ден. С измененията в Закона за трудовите отношения, приети от парламента на 20 декември 2021 г., неделята ще бъде неработен ден за 92 процента от работещите в страната. Лицата, които се трудят на места, чийто производствен процес не може да бъде прекъсван, ще получават добавка към заплатата от поне 50 процента за всеки час работа и един почивен ден през седмицата. Целта на измененията е да се установи равновесие между професионалния и личния живот на служителите като условие за тяхната мотивация и по-голяма ефективност на работното място.

Родени на този ден българи:

Тодор Бурмов, политически, църковен и просветен деец (1834-1906).
Преводач и съветник в руското посолство в Цариград (1867-1878). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) заема длъжността ковчежник на княз Черкаски. Присъства на подписването на Санстефанския мирен договор (1878). Редактор на сп. "Български книжици" (1860-1862), на в. "Съветник" (1863-1865) и на в. "Време" (1865-1867), сътрудничи и на издания като "Цариградски вестник" и руския "Московские новости". Вицегубернатор на Пловдив (1878), губернатор на София (1879). Депутат в I Велико народно събрание (17 април-26 юни 1879). Министър-председател и министър на вътрешните работи (5 юли-24 ноември 1879), министър на народното просвещение (5-25 юли 1879). Депутат в 1-ото и 2-ото Обикновено народно събрание (25 юли 1879-1880). Министър на финансите (6 март-7 септември 1883; 9-12 януари 1886). Член на Държавния съвет (1881-1883). През 1884 г. влиза в умереното крило на Либералната партия на Драган Цанков (от 1899 г. - Прогресивнолиберална партия). След 1886 г. се отдава на журналистическа и публицистична дейност. Дописен член (1875) и действителен член (1884) на Българското книжовно дружество. Автор е на "Българите и гръцкото висше духовенство" (1860), "Съвременните наши калугери" (1967), "Спомените ми. Дневник. Автобиография" (1895), "Българо-гръцката църковна разпря" (1902),  и др.

Нешо Бончев, литературен критик, педагог,  библиограф и преводач (1839-1878).
Той е първият български литературен критик. Учител по класически езици в Първа московска гимназия (1868-1875) в Москва. Сътрудничи на "Периодическо списание на Българското книжовно дружество" (1870-1876), на в. "Македония", в. "Свобода" и на сп. "Читалище". Дописен член на Българско книжовно дружество (1871). През 1869 г. и 1873 г. предприема обиколки  в България и събира народни песни, част от които публикува в сп. "Български книжици" (1858),  а други предоставя за сборника на Братя Миладинови "Български народни песни" (1861). Автор е на първите в България преводи на "Разбойници" от Фридрих Шилер (1870) и "Тарас Булба" от Николай Гогол (1872). Дарява средства на Панагюрската община за закупуване сграда на читалището.

Христо Кабакчиев, политик, историк, журналист и писател (1878-1940).
Главен редактор на в. "Работнически вестник" (1910-1923). Депутат от 17-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1914-1923). Като политически секретар на Българската комунистическа партия (БКП) участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). Арестуван е преди избухването му и остава в затвора две години и половина. През 1925 г. е изправен пред съда по процеса срещу Централния комитет на БКП и осъден на 12 години и 6 месеца затвор. Амнистиран е през 1926 г. и емигрира от България. От 1935 г. е старши научен сътрудник в Института за история при Академията на науките на СССР (1935). Ръководи творчески колектив, който подготвя и издава "Българска работническа партия (комунисти) в резолюции и решения 1891-1923". Автор е на "Спомени", "Димитър Благоев и партията на тесните социалисти" и др.

Минко Неволин (ист. име Минко Савов Попов), поет, писател и драматург (1881-1972).
Участник в Илинденско-Преображенското въстание в четата на Михаил Герджиков (1903). Сътрудничи на сп. "Общо дело" (1900-0905), сп. "Мисъл" (1892-1907), сп. "Демократически преглед", сп. "Българска сбирка" и др. Автор е на стихосбирките "Вълните на живота" (1902), "Акорди на меланхолията" (1919),  "Заплакала е гората" (1937), "Тракийски песни" (1941), "Жадуван свят" (1947), "Гласът на времето" (1950); на трилогията  "Из героичното минало на странджанци", включваща повестите "Българи глава дигнали" (1960), "Нашите майки са ясните звездици" (1965) и "Нашите булки са тънките ни пушки" (1968), която е написана по спомени на дейци от Македоно-одринската революционна организация. Автор е и на разказите "На Странджа баир гората" (1953, 1973), на поемите "Слънцето на Багдад" (1931), "Момина кула" (1936), "Пушка пукна из гора зелена" (1937), "Белият елен" (1939), "Изминат път" (1955) и др.

акад. Иван Ценов, математик (1883-1967).
Един от основоположниците на модерната българска математика и пионер на аналитичната механика. Ръководител на катедрата по аналитична механика (1922-1951) и на катедрата по обща и приложна математика (1952-1958), декан на физико-математическия факултет (1925-1926; 1929-1930) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Секретар (1934-1935) и председател (1944-1947) на Природо-математическия клон на Българска академия на науките. Автор е на първия български учебник по аналитична механика със сборник решени задачи и др. Носител на  орден "Кирил и Методи" първа степен за дългогодишна преподавателска и научна дейност (22 май 1951), на орден "Народна република България" първа степен (1958, 1959, 1963). Лауреат на Димитровска награда първа степен (1951). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1965).

Николай Марангозов (ист. име Николай Цанев Нейков), поет и архитект (1900-1967).
Сътрудничи на в. "К`во да е" (1911-1914; 1916-1922), в. "Литературен критик", в. "Студентска борба" и др., на сп. "Смях и сълзи" (1924), сп. "Стара планина" (1932-1934) и др. Архитект в стопанска организация "Балкантурист" (1946-1947). По негово проекти са построени аерогарата в София, първите хотели в курорта "Дружба" (дн. "Свети Константин и Елена") и др. Главен редактор на сп. "Картинна галерия" (1958-1965). Автор е на сборниците със стихотворения " Ковачница на мира" (1947), "Жива легенда" (1950), "Чехословашка рапсодия" (1952), "Тринадесет есени. Лирична рапсодия" (1954), на поемите "Повест за бялата кооперация" (1947), "Родословие" (1969) и др.

Иван Владков, политически деец (1915-1943).
Член на групата на Александър Пеев, която работи в помощ на съветското военно разузнаване. Осъден на смърт  и разстрелян  на 22 ноември 1943 г. на Гарнизонното стрелбище заедно с Александър Пеев и Емил Попов.

Блага Димитрова, писателка, поетеса, драматург, преводач, литературен критик и политик (1922-2003).
Един от учредителите на Комитета за екологична защита на град Русе (8 март 1988) и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (3 ноември 1988). Участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация-СДС. Депутат в 36-ото Народно събрание (13 ноември 1991-19 януари 1992). Вицепрезидент на България (19 януари 1992-30 юни 1993). Пише поезия, проза, пътеписи, поредица разножанрови книги за Виетнам, критико-биографични изследвания за Багряна (съвм. с Й. Василев). Превежда антични автори, писатели от Скандинавия, Полша, Русия. Удостоена е със званието "Заслужил деятел на културата" (1974). Носител на наградата от Полския ПЕН-клуб за преводи на Адам Мицкевич (28 ноември 1977), на наградата "Лундквист" за преводи на шведска поезия, на Международната награда "Готфрид Фон Хердер" (известна като "Хердерова награда") (1991), на националната награда "Христо Г. Данов" за принос в българската книжовна култура (1999). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1982), на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2002).

Валерия Велева, журналист (1955).
Работила е в Българската национална телевизия (1973-1992) като отговорен редактор на Първа програма на Българската национална телевизия, автор на документални филми и исторически очерци. От 1992 г. е във в. "Дневен труд", където е отговорен редактор на отдел "Общество и анализи" (2001-2011) и води самостоятелна рубрика "По пантофи". Заместник главен редактор на в. "Преса" (3 януари 2012-31 юли 2015). От 2015 г. е главен редактор на информационно-аналитичния сайт "Епицентър.бг". Автор е на книгите "Мъже на власт", "Изповеди по пантофи" и "Пари, власт, комунизъм", "Рани от власт". Отличена е с наградата "Репортер на годината" за 1995 г. и 1996 г. Първи носител на наградата "Черноризец Храбър" в печата за цялостно творчество (2002).

Георги Прохаски, икономист (1956).
Изпълнителен директор на фондация "Отворено общество" (1990-1997). Главен съветник в Министерския съвет (май 1997-2000). Председател на Съвета на директорите на Българската фондова борса (1997-2001) и неин изпълнителен директор (3 април 1998-14 януари 2000). Председател на Управителния съвет на СИБАНК (юли 2000-7 март 2002). От 2000 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за икономическо развитие.

Стефан Константинов, лекар акушер-гинеколог (1966).
Акушер-гинеколог в Областната болница в Кюстендил (1990-1996). Между  1996 - 2002 г. практикува в Тунис, след което отново се връща в Кюстендил, където работи в кабинет, медицински център и  болница. Секретар на Районната колегия на Българския лекарски съюз (2005-2008). Председател на Районната колегия на Българския лекарски съюз в Кюстендил (2008 - януари 2009). Заместник-председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз  и член на Съвета на директорите на Многопрофилна болница за активно лечение "Н. Василиев" в Кюстендил (януари 2009-6 октомври 2010). Министър на здравеопазването (6 октомври 2010-21 март 2012). Акушер-гинеколог в Университетската болница "Майчин дом" в София (2012-2016). Изпълнителен директор на Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София (4 септември 2017-8 ноември 2022).

Красен Кралев, спортен деец и политик (1967).     
Президент на футболен клуб "Черно море" (1998-2001; 2003-2007).  През 2004 г. е един учредителите на политическа партия "Новото време" и неин заместник-председател (2004-2012). Депутат в 43-ото (27 октомври-7 ноември 2014). Министър на младежта и спорта (7 ноември 2014-27 януари 2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април-4 май 2017). Министър на младежта и спорта (4 май 2017-12 май 2021). Депутат от 45-ото и 48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

Йосиф Шамли, актьор и режисьор (1972-2019).
Играл е в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов", Драматично-куклен театър "Константин Величков" в Пазарджик, Родопски драматичен театър "Николай Хайтов", Драматичен Театър "Стефан Киров" в Сливен, Театрална работилница "Сфумато", Народен театър "Иван Вазов". Участва във филмите "Завръщане у дома" (1996), "Дзифт" (2008), "Под прикритие" (2011-2016), "Знакът на българина" (2013), "Откраднат живот" (2016), "Дяволското гърло" (2019) и др. Участва в радиопиеси и радиопредавания по програма "Христо Ботев" на Българското национално радио. Асистент в школи МОНТФИЗ (2010), преподавател в Училище за таланти в София (2013-2014). Носител на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия в категория "Поддържаща мъжка роля" за ролята на Били Бибит в "Полет над кукувиче гнездо" от Дейл Васерман/Кен Киси (1995), на наградата "Аскеер" в категория "Поддържаща мъжка роля" за ролята на Цера в "Ничия земя" (2016).

Мария Киркова, състезателка по ски алпийски дисциплини (1986).
Участва на три зимни олимпийски игри - през 2010 г. във Ванкувър, Канада, през 2014 г. в Сочи, Русия, и през 2018 г. в Пьончан, Република Корея.

На този ден са родени и:

Филип Френо, американски поет и публицист (1752-1832).

Василий Перов, руски художник живописец (1834-1882).
Принадлежи към групата на передвижниците. Член на Петербургската академия от 1860 г.

Милий Балакирев, руски композитор, пианист и диригент (1837-1910).
Диригент на симфоничните концерти на Императорското руско музикално дружество в Санкт Петербург (1867-1869).

Отакар Хостински, чешки музиковед (1847-1910).

Лео Ленц, австрийски писател (1878-1962).

Дзига Вертов (ист. име Денис Аркадиевич Кауфман), руски режисьор документалист (1896-1954).
Един от теоретиците на съветското кино от 20-те години на 20-и в. От 1915 г. използва псевдонима Дзига Вертов. Организатор  на творческата група документалисти "Киноки" (от "кино око"). Дебютният му филм е "Годишнина от революцията" (1919). Режисьор е на филмите "Човекът с кинокамерата" (1929), "Ентусиазъм" (1930) - първият звуков документален филм и др.  От 1941 г. до 1953 г. е режисьор в Централната студия на кинохрониката. Заслужил артист на РСФСР (1955).

Майкъл Типет, британски композитор (1905-1998).

Луиджи Дзампа, италиански режисьор (1905-1991).
Режисьор е на филмите "Да живееш в мир" (1947), "Трудни години" (1948), "Лесни години" (1953), "Римлянка" (1954), "Въпрос на чест" (1966) и др.

Ренато Гутузо, италиански художник (1912-1987).

Айзък Азимов, американски писател фантаст и биохимик от руски произход (1920-1992).
Автор е на над 500 книги, сред които романите "Краят на вечността" (1955), "Голото слънце" (1957), "Самите богове" (1972), "Немезида" (1989, поредицата за "Галактическата империя" (1950-1952), поредицата за "Фондацията" (1951-1993), сборникът с разкази "Аз, роботът" (1950) и др.

проф. Юрий Григорович, руски балетист, хореограф и педагог (1927).
Става известен с изпълнението си в балетните постановки на сцената на театър "С.М. Киров" в Санкт Петербург  "Каменното цвете" от Прокофиев (1957) и "Легенда за любовта" на Ариф Меликов (1961). Балетмайстор на Мариинския театър (1961-1964). Главен балетмайстор на Болшой театър (1964-1995) (през 1988 г. длъжността е преименувана в художествен ръководител на балетната трупа). На сцената на Болшой театър той поставя балетните постановки на "Спатак" по музика на Арам Хачатурян (1968), "Иван Грозни" по музика на Сергей Прокопиев (1975), "Ангара" на Андрей Ешпай (1976),"Ромео и Жулиета"  на Сергей Прокопиев (1979),"Златният век" на Дмитрий Шостакович (1982). Под негово ръководство в Болшой театър са поставени балетните постановки на "Спящата красавица" (1963, 1973) и "Лебедово езеро" (1969, 2001) на Пьотр Чайковски, "Раймонда" (1984, 2003) на Александър Глазунов, "Жизел" (1987) и "Корсар" (1994) на Адолф Адан, "Баядерка" (1991) и "Дон Кихот" (1994) на Лудвиг Минкус. Ръководител на основата от него трупа "Болшой театър - студия на Юрий Григорович" (1991-1994). Основател на балетния театър  в Краснодар /балетна трупа на Музикалния театър "Премиера"/ (1996). От февруари 2008 г. е балетмайстор на трупата на Болшой театър. Поставял е спектакли в  театрите на Новосибирск, Екатеринбург, Минск, Талин, Виена, Париж, Рим, Стокхолм, Генуа, Прага Истанбул, Сеул и др.  Юрий Григорович има и активна преподавателска дейност, като е бил преподавател по балет в Ленинградската държавна консерватория "Н. А. Римски-Корсаков" ( 1974-1988), а от 1988 г. е ръководител на Катедрата по хореография и балет на Московската държавна академия по хореография. Пезидент на основания от него Комитет на танца към Международния институт на театъра при ЮНЕСКО (1975-1985) и негов почетен президент от 1985 г. Народен артист на СССР (1973), Герой на социалистическия труд (1986). Лауреат на Ленинска награда (1970). Носител на Държавна награда на СССР (1977, 1985), на орден "Ленин" (1976), на орден "Октомврийска революция" (1981), на орден "За заслуги пред Отечеството" трета степени (2002),  орден "За заслуги пред Отечеството"  втора степени (2007),  и  орден "За заслуги пред Отечеството" първа степени (2011) и др.

Евгений Рудаков, съветски футболист (вратар) и треньор (1942-2011).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия,  и сребърен медал от Европейското първенство през 1972 г. в Белгия с националния отбор по футбол.

Валдир Перес, бразилски футболист (вратар) (1951-2017).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина с националния отбор по футбол.

Милован Райевац, сръбски футболист и треньор (1954).

Хитоши Сайто, японски джудист (1961-2015).
Двукратен олимпийски шампион през 1984 г. в Лос Анджелис, САЩ, и през 1988 г. в Сеул, Република Корея. От световни първенства печели един златен медал през 1983 г. в Москва, СССР, и един сребърен медал през 1985 г. в Сеул, Република Корея.

Ищван Багюла, унгарски лекоатлет, състезател на овчарски скок (1969).
Печели 2 сребърни медала - от Световното първенство през 1991 г. в Япония и от Европейското първенство през 1992 г. в Италия.

Людмила Форманова, чешка състезателка по лека атлетика (1974).
Световна шампионка през 1999 г. в Севиля, Испания (800 м).

Макси Родригес, аржентински футболист (1981).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Публий Овидий, римски поет (43 г. пр. н. е.-17).
Най-известната му творба е "Метаморфози" (7 г.).

Дмитрий Чернов, руски учен металург (1839-1921).
Основоположник на съвременното металознание и на теорията за термичната обработка на металите (1868).

Никола Петров, български състезател по борба (1873-1925).
През 1898 г. печели титлата "Шампион на Америка" в Ню Йорк, САЩ. През 1899 г. във Виена, Австрия, е европейски шампион по класическа борба. През 1900 г. става световен шампион и е обявен за "Световен шампион - най-силният човек на 19 век". Така той печели първата световна титла за България. През 1920 г. създава в София и първата в България школа по борба, на която е ръководител и треньор. От 1963 г. Българската федерация по борба организира в негова памет международен турнир по класическа борба на негово име.

Ян Гадомски, полски астроном (1889-1966).

ген.-полк. проф. Иван Кинов, български военен деец и политик (1893-1967).
През Великата отечествена война на СССР (1941-1945) участва в отбраната на Москва. Бил е преподавател по история на военното изкуство във Военна академия "М.В.Фрунзе", Москва, Русия. В България взима участие в Отечествената война (1944-1945) като началник Щаб на Главното командване. Бил е началник на Щаба на армията (15 декември 1944-10 декември 1949), началник на Военна академия "Г. С. Раковски" - София (1951-1954). Заместник-министър на Народната отбрана (1954), първи заместник-министър на Народната отбрана (септември 1956-1960). Извънреден и пълномощен посланик  на България в Румъния (29 април 1960-26 октомври 1963). Депутат във 2-ото и 3-ото Народно събрание (1953-1962), в 5-ото Народно събрание (1966-2 януари 1967). Носител на орден "Георги Димитров" (1955, 1959, 1963, 1964),  на орден "Народна република България" първа степен (1953). 

Ралф Фокс, британски писател, историк и публицист (1900-1937).

Карл Рапан, австрийски футболист и треньор (1905-1996).

Дик Емъри, британски актьор комик (1915-1983).
Майстор на скеча.

Франк Муир, британски драматург и писател (1920-1998).

Джон Бърджър (Джон Питър Бърджър), британски писател и критик (1926-2017).
Автор е на критика, романи, поезия и пиеси,  Джон Бърджър има значително влияние като мислител в края на 20-и в.  Първият му роман "Художник на нашето време" е публикуван през 1958 г. Автор е на  книгата "Успехът и провалът на Пикасо" (1965). Романът му "Джи" печели британската литературна награда "Букър" през 1972 г. Същата година "Би Би Си" излъчва телевизионният филм в четири серии по негов сценарий "Начин на гледане", по мотиви на който по-късно Джон Бърджър пише едноименната книга. Носител на международната литературна награда "Петрарка" (1991).

Димитър Симеонов, български музикант, диригент и композитор (1932-2019).
Кариерата си започва в през 50-те години на миналия век в "Джаз Млада гвардия". Участва в оркестрите "Джаза на младите" (1953) и "Джаза на оптимистите" (1955). Свири в първия състав на Биг бенда на Българското национално радио (1960). Основател и изпълнител в "Оркестър София" (1964-1971) и негов диригент (1972-1984). Преподавател (от 1968) по саксофон от основаването на Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Ръководи секция за забавно изкуство при Съюза на музикалните и танцовите дейци в България (1973-1975). Главен художествен ръководител на вокална група "Сребърни звезди" към Българската народна армия (1984-1992). През 90-те години на 20-и век продължава изявите си на саксофонист и цигулар. Автор е на над 200 аранжимента и оркестрови пиеси. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1982), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (24 май 2011). Почетен гражданин на София (17 септември 2018).

Кръстьо Станишев, български поет и преводач (1933-2019).
Работи като окръжен кореспондент в Бургас за в. "Литературен фронт" (1956-1957), редактор във в. "Литературен фронт" (1957-1960), сп. "Родна реч" (1960-1963), редактор и завеждащ редакция "Детско-юношеска литература" на издателство "Български писател" (1963-1991). Директор на издателство "Цанко Церковски" (1991-1997). Автор на стихове за възрастни и за деца, на 15 поетични книги и на над 40 книги за деца. Преводач от английски, немски и руски език. Първият пълен превод на Гьотевия "Фауст" (I, II ч.) е негово дело (1980). Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детско-юношеска литература през 1998 г. за превода на книгата "Момче, мечок и балон" (1997) от Йозеф Гугенмос. Почетен гражданин на Бургас (2004).

Ричард Лики, кенийски палеоантрополог (1944-2022).
Изследванията му помагат да се хвърли светлина върху човешката еволюция в Африка, особено находката на почти цял скелет на млад представител на Хомо еректус (изправен човек), живял преди 1,6 милиона години. Съосновател на партия "Сафина" (1995). Председател на Управителния съвет на Кенийската служба за дивата природа (2015-2018).

Ладислао Мазуркевич, уругвайски футболист (вратар) и треньор (1945-2013).
/АЯ/МГ/