site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 31 декември  в  историята

31 декември 2023 г., неделя, 52-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Мелания Римлянка (Отдание на Рождество Христово).

На този ден в България:

1891 - Във Видин тържествено е открита първата модерна театрална сграда в следосвобожденска България - на театър "Вида" (дн. Общински драматичен театър "Владимир Трандафилов"). Построена е по инициатива на  ръководителите на читалището в града Найчо Цанов, Димитър Балев и Тодор Найденов със със средства, събрани от фонд "Постройка на театър "Вида", учреден през 1887 г. от инициативен комитет. Салонът на сградата побира 800 души, има 12 ложи и една централна "Царска ложа", а от трите страни над тях - голяма амфитеатрална галерия. Двуетажната сграда е  първата в свободна България, предназначена специално за драматичен театър. построена със средства, събирани от фонд Постройка на театър "Вида", основан през 1887 г. от инициативен комитет. Това е първата построена сграда в България по европейски образец специално за театрални нужди - с обширен салон, партер, ложи и галерии, голяма сцена, оркестрална и с остъклен покрив. Проектирана е от немски архитект, но името му не е известно. Първоначалният вътрешен изглед на залата наподобявал Миланската скала по своето разположение - с ложите и галерията. Местата над ложите в галерията били разположени амфитеатрално. Първият ред в галериите под балкона се състоял от 12 ложи; 6 отляво и 6 отдясно, а в средата, точно срещу сцената била "централната" или "царската ложа". Във всяка ложа били поставени по 6 стола, а в "централната" - 12. Покривът на театъра бил остъклен, а осветлението било с газови лампи.

1903 - Обнародван е Закона за Българската земеделска банка, с който се създава Българска земеделска банка на основата на обединяването на земеделските каси. Има 156 клона и агентури в страната. Функционира до 18 октомври 1934 г., когато с Указ 157 от 15 октомври с.г. се слива с Българска централна кооперативна банка и се създава Българска земеделска и кооперативна банка. С приетия на 26 декември 1947 г. Закон за Банките Българска земеделска и кооперативна банка се влива в Българската народна банка.

1964 - България установява дипломатически отношения с Република Конго.

1964 - Софроний Врачански е канонизиран за светец с едноличен акт на патриарх Кирил. Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански епископ, е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. През 1765 г. прави първи препис на Паисиевата "История славяноболгарская",  известен като Софрониев препис. Автор е на "Кириакодромион, сиреч Неделник", сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници - единственото отпечатано негово съчинение. Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името "Софроние". Големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония", публикувана през 1861 г. във в. "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски. Канонизиран е за светец заради големите му заслуги към народа и Българската православна църква. В църковния календар паметта му се чества на 11 март.

1984 - Възстановени са дипломатическите отношения между България и Египет, установени на 3 февруари 1926 г. на ниво легации. Прекъснати са на 9 януари 1942 г. и са възстановени на 26 март 1947 г. На 18 декември 1957 г. са издигнати в ранг на посолства. Отново са прекъснати на 5 декември 1978 г.

2000 - В резултат на обилни снеговалежи 1200 населени места в страната са без ток главно в Североизточна България. Най-пострадали са селищата в Софийска област - 191, Шуменска област - 111, Силистренска област - 98.

2002 - Окончателно са изключени Първи и Втори блок на АЕЦ "Козлодуй" от енергийната система на България, съответно в 21:15:53 ч. и в 2:23:20 ч.
Съгласно решение на Министерският съвет от 19 декември 2002 г. във връзка с поети от страната ангажименти в преговорите за присъединяването й към Европейския съюз. Решението на правителството е в изпълнение на одобреното от 37-ото Народно събрание кредитно споразумение за модернизация на 1000-мегаватовите 5 и 6 блок на атомната централа. Според документа страната се задължава да започне процеса на извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 до 31 декември 2002 г.

2006 - От електроенергийната система на страната окончателно са изключени Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Първият генератор на Трети блок на електроцентралата е изключен в 20 часа 22 минути и 43 секунди, а вторият в 21 часа 38 минути и 32 секунди. Единият от двата генератори на Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" е изключен в 20 часа 35 минути и 5 секунди, а вторият в  21 часа 49 минути и 14 секунди, с което Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" е окончателно спрян. Спирането на блоковете е в изпълнение на задълженията на България по Договора за присъединяването на България към Европейския съюз. Трети блок влиза в експлоатация на 17 декември 1980 г., а четвърти блок на 18 май 1982 г.

2007 - В 23.34 ч. е изведен от експлоатация втори блок на ТЕЦ "Бобов дол". Изключването е съгласно комплексното разрешително за работа на централата и с екологичните изисквания на Европейския съюз. Със спирането на съоръжението инсталираната мощност на ТЕЦ "Бобов дол" се намалява на 420 мегавата. Остава включен само Първи блок с мощност 150 мегавата.

2015 - "Булгаргаз" и "Овъргаз Мрежи" подписват договор, според който от 0 часа на 1 януари 2016 г. ще бъдат изпълнени увеличените заявки на "Булгаргаз". Договорът е подписан след като на 30 декември 2015 г. е получено писмо от руската компания "Газпром Експорт" до "Овергаз", с копие до "Булгаргаз", с информация, че от 1 януари 2016 г. срещу заявките на "Овергаз" са написани нули, т.е. битовите абонати в България няма да получат природен газ.

2016 - По данни на Националния регистър на населените места към 31 декември 2016 г. четири областни центъра увеличават броя на жителите си - Варна, Велико Търново, Пловдив и София. От общо 257 български града само 23 са увеличили броя на населението. В останалите 234 града населението е намаляло. Градовете, чието население е под 1000 души,  са  пет - Мелник, Маджарово, Плиска, Китен и Клисура.

2017 - По данни на Националния статистически институт в областите Варна, Велико Търново, Пловдив и София, е отчетено увеличение на населението. От общо 257 български града само 25 са увеличили броя на населението си през 2017 г., като за сравнение през 2016 г. техният брой е бил 23. В останалите 232 града населението намалява с различен брой хора.

2020 - В София на свое заседание Апелативният специализиран наказателен съд налага парична гаранция от 200 хил. лв. на плевенският бизнесмен Николай Миховски  и 100 хил. лв. на бившия заместник-министър на околната среда и водите Красимир Живков. Двамата са задържани през май 2020 г.  Красимир Живков, Николай Миховски, братята Атанас и Пламен Бобокови, както и други лица са обвинени за участие в престъпна група за незаконен внос и преработка на отпадъци. Заседанието на Апелативния специализиран наказателен съд на 31 декември 2020 г. е по протест на Прокуратурата срещу решение на първоинстанционния Специализиран съд, който заменя задържането на Красимир Живков и Николай Миховски с парична гаранция в размер, съответно от 20 000 лв. и 100 000 лв. Апелативният специализиран наказателен съд променя размера на гаранция в по-висок. На  26 ноември 2020 г. Апелативният специализиран наказателен съд налага мярка безпрецедентна за българските стандарти парична гаранция от 2 млн. лв. на Атанас Бобоков. Пламен Бобоков е освободен още след първоначалното задържане срещу 1 млн. лв.

На този ден по света:

1902 - Премиера на пиесата на руския писател Максим Горки "На дъното" на сцената на Московския художествен театър.

1964 - Влиза в сила Единната конвенция за наркотичните вещества, приета на 25 март 1961 г. по време на конференция на страните членки на ООН.

1968 - В околностите на Москва, СССР, е извършен изпитателния полет на първия в света свръхзвуков пътнически самолет ТУ-144 (наричан още "руският Конкорд"), който продължава 37 минути. До 2003 г. ТУ-144 е използван за презокеански полети. На 20 февруари 2008 г. самолетът е изведен от експлоатация.

1980 - Св. св. Кирил и Методий са обявени за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел Втори с апостолическото писмо "За безпримерно достойнство" (Egregiae Virtutis). За покровители на Европа са провъзгласени общо шестима светци - Свети Бенедикт Нурсийски (провъзгласен на 24 октомври 1964 г.), св. св. Кирил и Методий, Света Катерина Сиенска (провъзгласена на 1 октомври 1999 г.), Света Бригита ( провъзгласена на 1 октомври 1999 г.), Света Тереза Бенедикта де ла Крус (провъзгласена на 1 октомври 1999 г.).

1981 - В Гана кап. Джери Ролингс извършва военен преврат. Задържан е президентът на Гана Хила Лиман (24 септември 1979-31 декември 1981). Създаден е Временен национален съвет за отбрана, който изпълнява ролята на правителство и законодателства чрез декрети, с председател кап. Джери Ролингс. На 3 ноември 1992 г. кап. Джери Ролингс печели президентските избори. Той е държавен глава на Гана от 7 януари 1993 г. до 8 декември 2000 г.

1982 - В Полша е отменено военното положение, въведено на 13 декември 1981 г.

1983 - В град Висагинас, Литва, влиза в експлоатация първият реактор на АЕЦ "Игналина". На 31 август 1987 г. започва работа и вторият реактор. Централата осигурява близо 70 процента от енергийните нужди на Литва. След като на 11 юни 2002 г. страната подписва споразумение с Европейския съюз за закриването на АЕЦ "Игналина", на 31 декември 2004 г. е изключен първият реактор, а на 31 декември 2009 г. - вторият. Централата е закрита.

1991 - В Ню Йорк, САЩ, в централата на ООН, е подписано споразумение между правителството на Салвадор и партизаните от Фронта за национално освобождение "Фарабундо Марти" за спиране на гражданската война в страната, започнала през март 1980 г. Споразумението е официално подписано на 16 януари 1992 г. в замъка "Чапултепек" в столицата на Мексико.

2004 - Чехия премахва задължителната военна служба. Чешката армия става професионална от 1 януари 2005 г.
 
2004 - В Тайпе, Тайван, е открит най-високият небостъргач в света до момента - "Тайпе - 101". Сградата е с обща височина 508 метра и се нарича Финансов център на Тайпе. Неофициалното име на сградата е Тайпе 101, тъй като тя има 101 етажа.

2006 - Във Великобритания се закриват АЕЦ "Магнокс Сайзуел Ей" в Есекс и АЕЦ "Дъндженес Ей" в графство Кент, които са в експлоатация в продължение на 40 години. 
                   
2009 - В Исландия парламентът одобрява изплащането на компенсации от 5,4 млрд. долара (3,8 млрд. евро) на британци и нидерландци, изгубили парите си по сметки във фалиралата интернет банка "Айссейв". Тези средства ще бъдат предоставени на правителствата на двете страни, които ще ги разпределят сред пострадалите вложители в "Айссейв". При фалита на банката на 7 октомври 2008 г. общият брой на вложителите е 320 000 души.

2012 - Американското списание "Нюзуик" издава последния си  брой на хартия. Списанието продължава да излиза само в електронен вариант. Това решение е обявено на 18 октомври 2012 г. след като са изнесени данни, че компанията, издаваща списанието, понася милиони долари загуби годишно. Последният печатен брой на "Нюзуик" е с корица, на която има черно-бяла снимка на бившите офиси на редакцията в Манхатън. Към снимката има текст: "Последно печатно издание". Дигиталното издание на "Нюзуик" се нарича "Нюзуик глоубъл".

2013 - В Пакистан 56-годишната Ашраф Джехан, съдия в съда на южната провинция Синд, полага клетва като съдия във федералния ислямски трибунал - институция, която следи всичките закони на мюсюлманската страна да са съобразени с шериата. За пръв път в историята на Пакистан жена е назначена за съдия във федералния ислямски трибунал.

2014 - Бежи Каид Есебси встъпва официално в длъжност като президент на Тунис. Осемдесет и осем годишният политик, който на 21 декември 2014 г. печели втория тур на президентските избори, полага клетва пред депутатите от Събранието на народните представители (парламента).

2016 - При двоен бомбен атентат на оживен пазар в центъра на столицата Багдад, Ирак, загиват най-малко 28 души и 54 души са ранени. Двата взрива са избухнали в близост до борса за резервни части за коли, за храна и дрехи в квартал Синак. Сунитската групировка "Ислямска държава" поема отговорност за терористичния акт. По-рано същия ден избухват още два взрива в различни райони на столицата. В южното предградие Ел Маалиф е взривен миниран автомобил, управляван от камикадзе, при което загиват 5 души. В източния квартал Ел Амари е взривена още една натъпкана с експлозиви кола. Загиват двама иракчани, а още 4 души са ранени.

2019 – От експлоатация е изведен блок 2 на атомната електроцентрала "Филипсбург" в провинция Баден-Вюртемберг, Югозападна Германия, с което атомната електроцентрала прекратява дейността си след 35 години работа. След аварията в АЕЦ „Фукушима“ в Япония през 2011 г. в Германия е приет закон за поетапен отказ от атомната енергетика.

2020 - Правителството на Австралия променя една дума в химна си, за да отдаде по-добро признание на ролята, културата и  историята на аборигенните народности в страната. Втората фраза от химна, гласяща "ние сме млади и свободни", е променена на "ние сме единни и свободни". Историята на аборигените датира от десетки хиляди години.

2021 - В Специалния административен район Сянган в Китай влиза в сила закон, забраняващ продажбите на изделия от слонова кост. Законът забранява "вноса, реекспорта и притежанието на слонова кост с търговска цел", но прави изключение за слоновата кост отпреди 1925 г. За нарушителите са предвидени глоби до 10 млн. сянгански долара (1,13 млн. евро) и до 10 години затвор.

2022 - В уединен манастир във Ватикана, където живее след оттеглянето си, на 95-годишна възраст умира папа Бенедикт Шестнадесети, глава на Римокатолическата църква от 19 април 2005 г. до 28 февруари 2013 г. През 2013 г. папа Бенедикт Шестнадесети, чието рождено име е Йозеф Ратцингер, става първият папа, който абдикира след Григорий Дванадесети през 1415 г.

Родени на този ден българи:

Данаил Попов, революционер (1840-1909).
От 1866 г. е член на  Тайния централен български комитет - емигрантска политическа организация, създадена в Букурещ, Румъния. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). Един от съратниците на Васил Левски в революционното му дело. Има голяма заслуга при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868-1872). През 1876 г. въоръжава със собствени средства 12 души от четата на Христо Ботев. През Руско-турската война (1877-1878) сътрудничи на руското разузнаване. След Освобождението на България от османско иго (1878) помага на българи да се образоват в чужбина, подпомага и издаването на редица български вестници. Прави дарения на читалища, училища и библиотеки. Почетен гражданин на Плевен (1898).

Иван Радославов, литературен историк, критик и преводач (1880-1969).
Директор на печата към Министерството на външните работи и на изповеданията (1921-юни1923). Главен библиотекар на Народната библиотека и музей в Пловдив (1928-1931) и директор на библиотеката (1932-1934). Член-основател на Съюза на българските писатели (1913). Съставител и редактор на поетичната антология "Млада България" (1922). Сътрудничи със статии, стихове, рецензии, прегледи на сп. "Ново време", сп. "Работническо дело", сп. "Наш живот", сп. "Художник", сп. "Съвременна мисъл", сп. "Родно изкуство", сп. "Завети", сп. "Септември". Редактор на земеделския в. "Защита" (1923-1924) и в. "Земеделско съзнание" (1924-1926), на сп. "Росна китка", сп. "Хиперион" (заедно с Теодор Траянов и Людмил Стоянов), сп. "Хроники". През 1936 г. издава "Българска литература 1880-1930 г.", едно от първите изследвания на историята на българската литература. През 1992 г.  община Златарица и Катедрата по българска литература във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" учредяват национална награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".

Епископ Андрей Велички (светско име Стоян Петков), църковен деец (1886-1972).
Началник на културно-просветния отдел на Светия синод (1926-1929). През 1928 г. приема монашеското име Андрей, същата година е ръкоположен за епископ с титлата "Велички". Бил е викарий на Варненския и Преславския митрополит Симеон. Управляващ (от 1937) българската епархия в Северна Америка и Австралия. Той е първият, който въвежда хоровото пеене в Българската православна църква.

Анна Каменова (Анна Михайлова Стайнова), писател и публицист (1894-1982).
Завежда рубриката "През световния прозорец" (1924-1929) на в. "Свободна реч". Сътрудничи на сп. "Златорог", в. "Слово", в. "Свободна реч", сп. "Съвременник", сп. "Философски преглед", на редица детски списания и др. Редактор във в. "Литературен фронт" (1945-1956). Председател на българския ПЕН-клуб (1967-1971). Автор е на романа "Харитининият грях" (1930),  на книгите "Градът е същият" (1933), "Пет момичета" (1938), "Часовник без стрелки" (1980) и др. Нейни есеистични пътеписи и очерци са събрани в книгите "Копривщица" (1963) и "Неповторимото" (1974). Авторка е и на произведения за деца. Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1974).

Крум Пенев, поет, драматург и преводач (1901-1986).
Редактор на  в. "Ведрина" (1935-1936). Работи в Министерството на информацията и изкуствата (1944-1945). Драматург на Държавен музикалния театър  (1946) и на Театъра на Народната армия в София (1947). Сътрудничи на сп. "Звезда" (1932-1934), сп. "Мисъл" (1936), в. "Литературен преглед" (1934-1935), в. "Литературен глас" и др. Автор е на стихосбирките "Отражения" (1938), "Пролетни маневри " (1945), "Стихотворения" (1946), "Епоха" (1947), "Изворите пеят" (1979) и др., на пиесите "Пожарът" (1945), "Короната заслепява" (1963), "По нов път" (1964) и др. Превежда от руски и италиански език. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1965) и званието "Народен деятел на културата" (1975).

проф. Минко Минков, икономист, социолог, демограф (1928-2005).
Директор на социалните статистики в Централно статистическо управление (1953-1962). Ръководител на преброяването на населението на Народна република България (1956). Заместник-директор на Института по социология при Българската академия на науките /БАН/ (1972-1982). Основател и пръв директор на Института по демография при БАН (1990-1994). Основател и главен редактор на сп. "Население". Автор е на оригинални разработки (и ръководени от него национални проекти), на повече от 250 научни заглавия, между които и първият в България  учебник по демография.

Валентина Александрова, оперна певица сопрано и музикален педагог (1930).
Сред основателите на Народната опера в Пловдив и от 1953 г. солистка в операта до 1986 г. От 1968 г. е преподавателка по оперно пеене във филиала в Пловдив на Българската държавна консерватория (дн.  Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство " Проф. Асен Диамандиев"). До края на 1999 г. е ръководител на катедра "Класическо пеене". Удостоена със званието "Заслужил артист" (1969). Носителка е на орден "Кирил и Методий".

Васил Андреев, актьор и поет (1931-1999).
Играл е в трупата на Младежкия театър "Николай Бинев". От 1963 г. е импресарио на певеца Емил Димитров. Автор е на много от текстове на песните му, сред които "Моя страна, моя България", "Нашият сигнал", "Арлекино" и др.

акад. Панайот Бончев, химик (1933-2015).
Заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1989-1991; 1995-1999) и завеждащ Катедра по аналитична химия в Химическия факултет на университета (1991-1999). Научните му приноси са главно в областта на аналитичната химия, каталитичния анализ, координационната и бионеорганичната химия, анализа и синтеза на фармацевтични препарати. Автор е на над 200 научни публикации, 3 монографии и притежава 11 авторски свидетелства/патенти. Участвал е в работата на повече от 100 международни и национални научни форуми; бил е лектор в 21 чуждестранни университета, където е изнесъл над 30 научни доклада, лекции и лекционни курсове. Почетен гражданин на Бургас (1 декември 2000).

акад. Васил Николов, български археолог праисторик (1951).
Целият му професионален път на археолог праисторик преминава в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките (БАН) - от 1984 до днес. Ръководител на Секцията за праистория (1989-1999). Заместник директор (1999-2003) и директор на Националния археологически институт с музей ( 2003-2007). Председател на Научния съвет на НАИМ ( 2003-2015). През 1991 г. по съвместителство е бил директор на Дирекция "Музеи и художествени галерии" в Министерство на културата. Член е на Общото събрание на БАН (2001-2008, 2017-2021) и на Управителния съвет на БАН (2013-2021). Заместник-председател на Българската академия на науките (януари 2017-януари 2021). През октомври 2021 г. е избран за академик на БАН.

Михаил Гецов, режисьор и сценарист (1955-2009).
От 1981 г. работи в Студията за телевизионни филми "Екран". Автор е на документалните филми "Именно" и "Гунди" (1986). Първият е удостоен със специалната награда "Екофилм`88", а вторият - с наградата на Съюза на българските филмови дейци на 14-ия конкурс на Българския съюз за физическа култура и спорт за художествени творби на спортна тема. Сред най-известните му филми е "Дан Колов" (1999), на който е режисьор, сценарист и музикален оформител.

Али Моллов, състезател по борба класически стил (1970).
Печели бронзов медал от Световното първенство по борба класически стил през 2002 г. в Москва, Русия. От европейски първенства печели три сребърни медала. През 2004 г. прекратява състезателната си кариера.

Ана Пападопулу, актриса (1978).          
От 2000 г. играе в Народния театър "Иван Вазов". Участвала е във филмите "Писмо до Америка" (2001), "Опашката на дявола" (2001), "Тайната вечеря на Дякона Левски" (2003),  "Биволът" (2004), "Патриархат" (2005), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008),"Мисия Лондон" (2010), "Маймуна" (2016), телевизионния сериал "Отдел Издирване" (2021) и др. Носителка на наградата за млади дарования "Иван Димов" (2000), на наградата за дебют "Невена Коканова", учредена от Министерството на културата и "Бояна филм" за екранния си дебют във филма на Иглика Трифонова "Писмо до Америка" (2001).

На този ден са родени и:

Хосе Мария Ередия, кубински поет (1803-1839).

Анри Матис, френски художник и скулптор (1869-1954).
Представител на фовизма (1905-1907).

Орасио Кирога, уругвайски писател (1878-1937).
Автор е на сборника със стихове "Коралови рифове" (1901), сборника с разкази "Разкази за любовта, безумието и смъртта" (1917), сборника с приказки за деца "Приказки за селвата" (1918), сборника "Анаконда" (1921) и др.

Джордж Маршал, американски политик и военен деец (1880-1959).
Началник на Генералния щаб на САЩ (1 септември 1939-18 ноември 1945). Държавен секретар на САЩ (21 януари 1947-20 януари 1949). Министър на отбраната на САЩ (21 септември 1950-12 септември 1951). Автор e на плана "Маршал" (5 юни 1947) - програма за възстановяване и развитие на Европа след Втората световна война (1939-1945), и един от инициаторите за създаване на НАТО. Носител на Нобеловата награда за мир за 1953 г. за заслугите му в изграждането на следвоенна Европа. Той е първият военен деец, носител на Нобелова награда.

Филип Стивънсън (ист. име Ларс Лорънс), американски писател (1896-1965).

Ги Моле, френски политик (1905-1975).
Министър-председател на Франция (1 февруари 1956-13 юни 1957). Генерален секретар на Френската социалистическа партия (1946-1969). 

Симон Визентал, австрийски архитект и публицист (1908-2005).
Концлагерист по време на Втората световна война (1939-1945). Посвещава живота си на издирване на нацистки военнопрестъпници. Основател и ръководител (1947-2001) на "Еврейския документационно-справочен център Симон Визентал" (1947). Центърът издирва нацистки военнопрестъпници, избегнали правосъдието. Визентал и неговите помощници успяват да издирят близо 1100 военнопрестъпници. Най-известният от тях, Адолф Айхман, е съден и екзекутиран в Израел през 1962 г.

Нино Рота (ист. име Джовани Рота Риналди), италиански композитор (1911-1979).
Автор е на музиката към филми на режисьорите Федерико Фелини, Лукино Висконти, Франко Дзефирели и на първите два филма от "Кръстникът" на Франсис Форд Копола. Автор е на опери, симфонии и балет.

Алфредо Гевара, кубински интелектуалец и революционер (1925-2013).
Основател и председател на Кубинския институт за кинематографична индустрия и изкуство (1959).

Ева Руткай, унгарска актриса (1927-1986).

Анатолий Кузнецов, съветски актьор (1930-2014).
Има над 100 роли в киното, най-известната сред които е ролята на червеноармееца Сухов от филма на Владимир Мотил "Бялото слънце на пустинята" (1969). Участвал е във филмите "Опасни пътеки", "Приятелю мой, Колка", "Сутрешни влакове", "Очаквайте писма", "Освобождение", "Горещ сняг". Заслужил артист на РСФСР (28 март 1973). Народен артист СССР (21 декември 1979).

Семьон Фарада (ист. име Семьон Фердман), съветски актьор (1933-2009).
Заслужен артист на РСФСР (20 май 1991). Народен артист РФ (8 януари 1999).

Антъни Хопкинс, американски актьор от британски произход (1937).
Участвал е в над 100 филма, сред които са "Лъвът през зимата" (1968), "Мълчанието на агнетата" (1991), Имението "Хауърдс Енд" (1992), "Дракула" (1992), "Остатъкът от деня" (1993), "Легенди на страстта" (1994), "Да устоиш на Пикасо" (1996), "Амистад" (1997), "Да срещнеш Джо Блек" (1998), "Маската на Зоро" (1998), "Ханибал" (2001), "Александър" (2004), "Ритуалът" (2011), "Хичкок" (2012), "Ной" (2014), "Тор: Рагнарок" (2017), "Крал Лир" (2018), "Двамата папи" (2019), "Бащата" (2020) и др. Носител на награда БАФТА (1973, 1992, 1994, 2008, 2021). Носител на две награди "Оскар" за най-добър актьор за участието му във филмите "Мълчанието на агнетата" (1992) и "Бащата" (2021).

сър Алекс Фъргюсън (Александър Чапман Фъргюсън),
шотландски футболист и треньор (1941).
Старши треньор на "Манчестър Юнайтед", ръководил отбора в 1499 мача  и спечелил с него 13 титли от английската Висша лига, 5 купи на Великобритания и 2 европейски титли (6 ноември 1986-8 май 2013). Избиран за треньор на годината  от британското футболно списание "Уърлд Сокър" (1999, 2007). Офицер на Ордена на Британската империя (1983). Командор на Ордена на Британската империя (1995). Удостоен от кралица Елизабет II с рицарско звание и с титлата "сър" за приноса му към развитието на британския футбол (20 юли 1999). На 18 май 2013 г. Алекс Фъргюсън е определен за мениджър и играч на сезона в английската Висша лига от главния спонсор на шампионата "Барклис", като е отличен с наградата за 11-и път в своята кариера, след като е и първият, получил приза през 1993 г.

Бен Кингсли, британски актьор (1943).
Участвал е във филмите "Списъкът на Шиндлер" (1993), "Бъгси" (1991), "Къща от пясък и мъгла" (2003), "Оливър Туист" (2005), "Принцът на Персия: Пясъците на времето", "Психиатрия Стоунхърст". Носител на наградата "Оскар" за най-добра мъжка роля за участието си във филма "Ганди" (1982).

Дона Самър (ист. име Ладона Ейдриън Гейнс), американска поппевица (1948-2012).
През 50-годишната си кариера Дона Съмър има издадени 17 албума. Сред най-известните й песни са "Last Dance", "Hot Stuff", "Love to Love You Baby", "I Feel Love", "Could It Be Magic". Наричана Кралица на диско музиката, тя е първият музикант с три последователни двойни албума, достигнали до челното място в класацията на сп. "Билборд". Носителка на 5 награди "Грами" (1978, 1979, 1983, 1984, 1997). Въведена е в Залата на славата на рокендрола (2013).

Сейду Думбиа, футболист от Кот д'Ивоар (1987).

Това е денят на смъртта на:

Робърт Бойл,
английски физик и химик (1627-1691).
Въвежда експерименталните методи в химията и след редица експерименти с газове формулира един от законите за идеалния газ - закона за изотермните процеси, наречен Закон на Бойл-Мариот (1662). Един от основателите на лондонското Кралско дружество.

Джон Фламстийд, първият английски кралски астроном (1646-1719).
Създател и първи директор на Кралската астрономическа обсерватория (1675) в Гринуич, Лондон, Великобритания. Автор e на нов каталог на звездите (1700), в който те са подредени от запад на изток, описвайки фигурите на съзвездията. Създава и таблица за движението на Луната, използвана от Исак Нютон за потвърждение на закона за земното притегляне.

Жан-Франсоа Мармонтел, френски писател (1723-1799).

Джон Маккинли, шотландски пътешественик (1819-1872).
Изследовател на Австралия.

Гюстав Курбе, френски художник (1819-1877).
Автор е на картините "Каменотрошачи" (1849-1850), "Погребение в Орнан" (1850), "Ателие" (1855), "Сърни" (1865), "Вълна" (1870) и др.

Йон Крянга, румънски писател (1837-1889).
Представител на румънската класическа литература от 19-и век. Автор е на книгите "Кесийка с две парички. Приказки" (1875), "Козата с трите козлета" (1875), "Спомени от моето детство" (1879) и др.

Карл Мильокер, австрийски композитор и диригент (1842-1899).
Един от основоположниците на класическата виенска оперета.

Григор Арцруни, арменски публицист и социолог (1845-1892).
Създател на в. "Мшак" ("Труженик").

Оскар Искандер, български журналист и издател (неизв.-1907).
Бил е редактор и журналист в частното информационно бюро "Аджанс Балканик" - филиал на виенската агенция "Телеграфен кореспонденц бюро" в София. Първи директор на Българската телеграфна агенция (БТА) (1 февруари-23 юни 1898). Доктор по философия. На 16 февруари 1898 г. издава първия бюлетин на БТА, написан лично от него. Датата е приета за рожден ден на БТА.

Чичо Стоян (ист. име Стоян Михайлов Попов), български детски поет и театрален деец (1865-1939).
Участник в Сръбско-българската война (1885) и в Балканската война (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918). Участва в театралната група "Просвещение" на Константин Сапунов (1892), играе с трупата на новосъздадения театър "Сълза и смях" (1893-1895). Изявява се и в киното - играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм (1922). Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко (1901). Под псевдонима си Чичо Стоян участва в редколегията на в. "Славейче" (1906-1910). Издава детския в. "Зведица" (1926-1927), а по-късно и сп. "Звездица за деца". През 1898 г. издава първата си стихосбирка за деца - "Детска китка", сред която са известните на цели поколения стихотворения  "Сърдитко", "Щъркел", "При мама и татко" и др. Автор е на стихосбирките "Мехурко"(1900), "Правото и кривото" (1908), "За малките" (1925), "Всички непослушни такваз ще ги люшне" (1925), "Чичова китка" (1927), "Детелинки" (1929). Поезията му е включвана в различни антологии на българската детска поезия. В негова памет от 1980 г. в родното му с. Дивотино, Пернишка област, се организира Национален детско-юношески фестивал "Чичо Стоян".

Шарл Кьоклен, френски композитор (1867-1950).

Борис Денев (Борис Денев Чоканов), български художник живописец (1883-1969).
Военен художник към щаба на българската армия в София (1914-1935). Работи в областта на пейзажа и портрета. Има 25 самостоятелни изложби, и участия в многобройни общи изложби. Регионалната художествена галерия във Велико Търново носи името Борис Денев.

проф. Генчо Пирьов, български психолог и педагог (1901-2001).
Учител в София (1928-1933). Работи в Министерството на народното просвещение (1933-1938). От 1938 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", основател и ръководител на Катедрата по педагогика (1947-1963) и на Катедрата по психология (1964-1971) в университета. Завежда секцията по психология в Института по педагогика при Българската академия на науките /БАН/ (1950-1965). Чл.-кор. на БАН (1958). Има голям научен принос в областта на теорията и методиката на образованието, на общата, експерименталната, възрастовата, педагогическата и когнитивната психология, на семейното и общественото възпитание и възпитанието на личността. Автор е на повече от 40 книги, има 14 монографии, над 1000 публикации, които са посветени както на основни проблеми от психологията и педагогиката, така и на редица въпроси от живота. Носител на орден "Стара планина" първа степен (23 май 2001).

Лев Ошанин, съветски поет (1912-1996).
Автор е на сборниците със стихове "Винаги на път", "Деца от различни народи", "Островитяни" и др. Носител е на Сталинска награда първа степен (1950).

ген.-лейт. Панайот Каракачанов, български военен деец и политик (1917-1997).
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Заместник-командир на партизански отряд "Народен юмрук" (1941-1944). Помощник-командир на VI Ямболска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) - военната организация на комунистическото съпротивително движение в България (март 1943-9 септември 1944). Командир на Гранични войски (1955-1956). Военен аташе в Румъния (1965-1971), СССР и Индия (1972-1979). Носител на орден "Народна република България" втора степен (ноември 1967) и на съветския орден "Красная звезда" (3 декември 1970).

Жерар Дебрьо, американски икономист и математик от френски произход (1921-2004).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1983 г. за своята Теория за стойността (1959). Отличието признава приноса му в теорията на общото равновесие и условията, при които общото равновесие съществува в абстрактната икономика.

Бети Уайт, американска комедийна актриса (1922-2021).
Участва в телевизионни сериали над 60 години, като е особено популярна с ролите си в "Златните момичета" (1985-1992), "Жега в Кливланд" (2010) и "Дързост и красота" (2006-2009). Бети Уайт е носителка на осем награди "Еми".

Робер Осеин,
френски актьор и режисьор (1927-2020).
Най-известен е с ролята на Джефри дьо Пеирак от поредицата "Анжелик" и с участието си в мюзикъли като "Клетниците". Работи в театъра от 1947 г. От 1970 г. поема ръководството на драматичния театър в Реймс и на парижкия театър "Марини" (2000-2008). Дебютът му в киното е през 1948 г. Първата му значима роля е в "Улицата на блондинките" (1954) и първата му главна роля - в "Престъпление и наказание"(1956). Снимал се е в повече от 90 филма, като последната му роля е в "Плод на надеждата" (2019).

Папа Бенедикт Шестнайсети (светско име Йозеф Рацингер), глава на Римокатолическата църква (24 април 2005-28 февруари 2013) (1927-2022).
Роден е в Марктъл ам Ин, Германия. На 29 юни 1951 г. е ръкоположен за свещеник. На 25 март 1977 г. папа Йоан Павел Втори го обявява за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, ръкоположен е на 28 май 1997 г. На 27 юни 1977 г. е ръкоположен в кардиналски сан. Избран е за папа на 19 април 2005 г., коронясан на 24 април 2005 г. Оттегля се от Светия престол на 28 февруари 2013 г.

Юрий Белов, съветски актьор (1930-1991).
Участвал е във филмите "Майски звезди" (1959), "Жажда" (1959), "Леон Гарос търси приятел" (1960), "Човекът от нищото" (1961), "Кралицата на бензиностанцията" (1962), "Дай книга на жалбоподателя" (1964), "Старите разбойници" (1971) и др.

Първан Стефанов (Първан Стефанов Рангелов), български писател, поет и преводач (1931-2012).
Учител в Мездра (1952-1953). Редактор във в. "Народна младеж" (1958-1960), в сп. "Младеж" (1958-1960), в издателство "Български писател" (1967). Драматург на театрите във Варна (1960), Хасково (1964-66), Пазарджик (1984-90) и Театър "София" (1973-1984, 1990-1991). Автор е на "Песни за гнева и радостта" (1958), "Далечините обещават" (1962), "Пътуване към усмивката" (1964), "Насрещно време" (1966; 1973), "Циганско лято" (1968), "Стихове" (1969), "Ковано слънце" (1971), "Арматура за барабани" (1973), "Малки нашествия" (1978; 1983), "На глас и на ум" (1981), "Диагноза" (1982), "Премълчана любов" (1984), "Лирика" (1986) и др. Удостоен е със званието  "Заслужил деятел на културата" (1979).

Жива Кюлджиева, българска поетеса (1932-2021).
Има принос за развитието на българската естрада през 70-те и 80-те години на 20-и в. Работила е с много естрадни изпълнители, сред които Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Паша Христова, Мустафа Чаушев, Лили Иванова, Емил Димитров, Кирил Маричков, Мая Нешкова  и др. Авторка е на текстовете на повече от 1500 песни, сред които на песента "Тъмночервена роза" на Йорданка Христова, на песента "Една година любов" (1975) на Паша Христова. Авторка е на стихосбирката  "Жива - стихове и песни"  с поезия за песни. Носителка на много първи награди за текстовете си за песни от конкурсите "Море и спомени" във Варна, "Златен кестен" в Петрич и "Бургас и морето", на наградата "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос за развитието на съвременната българска музика и за 50 години творческа дейност (2007). Почетен гражданин на Бургас (25 октомври 2016).

проф. Тодор Живков (Тодор Иванов Живков), български фолклорист и етнолог (1938-2001).
Един от основателите на Института по фолклор към Българска академия на науките (1973) и негов директор (1983-1993). Той е сред основателите на сп. "Български фолклор" (1975) и от 1983 г. негов главен редактор. Бил е преподавател по фолклор в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Автор е на над 200 студии, статии, монографии и книги, сред които "Проблеми на фолклорната песенна традиция" (1977), "Фолклор и съвременност" (1981), "Етнокултурно единство и фолклор" (1987), "Увод в етнологията" (200) и др.

Хенинг Кристоферсен, датски политик (1939-2016).
Министър на външните работи (30 август 1978-26 октомври 1979). Министър на финансите (10 септември 1982-23 юли 1984). Заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по икономическите и валутните въпроси  (1985-1995).

Звиад Гамсахурдия, грузински писател, учен и политик (1939-1993).
Президент на Грузия (14 април 1991-6 януари 1992).

Натали Кол, американска певица (1950-2015).
Носителка на девет награди "Грами". Албумът й от 1991 г. Unforgettable With Love е разпродаден в около 14 млн. копия и печели шест награди "Грами".

Бруно Пецей, австрийски футболист (1955-1994).
С "Айнтрахт Франкфурт" (Германия) печели турнира Купа на УЕФА (1980).
/КГ/МГ/


/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:04 на 06.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация