site.btaПротойерей Николай Балашов - Свидетели сме на една духовна криза на западното общество

Във връзка с назрелите събития в САЩ, на Запад и в Черна Гора протойерей Николай Балашов, заместник-председател на Отдела на външните църковни връзки в Московския Патриархат,  даде интервю пред журналистката и тв водещата Анна Шафран за руския телевизионен канал СПАС в предаването „Пряка реч – Главното“.

Протойерей Николай Балашов - Свидетели сме на една духовна криза на западното общество.

„Бих посъветвал всички християни да се молят за Ердоган, Бог да го вразуми, да му даде ум и разум, да го възспре да извърши нещо, което може да доведе до ущърб първо на самия него, и сетне на турския народ, на мира в  целия свят“,  подчерта Протойерей Николай Балашов в интервюто си за ТВ канала СПАС във връзка  с намерението на турските власти да сменят статута храма Св.София в джамия.

Една от главните новини през последните месеци  са протестите в САЩ. Много политици и експерти предупреждават, че тези протести могат да прераснат в нещо по-голямо, дори и в революция, което от своя страна може да бъде основата на преместването на пластовете в геопилитически световен мащаб. Как мислите Вие, наблюдаваме залеза на Европа и на Запада или по-скоро залеза на буржуазния строй и порядък?

Преди всичко бих искал да отбележа, че става въпрос за духовната криза на западното общество. За това дори говорят изключително много мои колеги – православни пастори в САЩ. Редица от тях се опасяват наистина, че това ще стигне до развитие на социална революция водеща след себе си сериозни и непредсказуеми последствия. Наблюдавахме и сцени на публично буйство по американските улици. Това бе т.н. „културна револиюция“ предавана по преките ефири на телевизиите. Приличаше малко на действията на китайските унвеибини, с тази разлика, че тях ги поддържаше китайското правителство и ЦК на китайската компартия на Китайската народна република, докато тук виждаме действията на опозиционерите на действащия политически режим, които се чувстват много силни в уличната стихия. Трудно ми е от гледна точка на моята компетентност да давам политически прогнози, както и да давам политическа оценка на случващото се, но едно е сигурно, че в тази т.н. културна революцие се обножава едно доста сериозно кризисно духовно явление. Не съм дълбоко убеден, че историята на САЩ се състои единствено от образци на благородството и социална отговорност. Но опитите, от друга страна, историята да бъде напълно изтрита, и в светлината на новата идеология тя да бъде пренаписана, не води до съчувствие. Виждаме, че тълпата посегна и на християнските символики и вече един от идеолозите на движението Black Lives Matter - Шон Кинг, говори за това, че изображения на белия човек, известен като Иисус, трябва да бъдат премахнати от общественото пространство, тъй като са явен пример за показността на презъсходството на бялата раса. Тълпата от протестиращи оскверни събора на „Св.Патрик“ в Ню Йорк, свали статуята на католическия светец, който е на почит в целите Съединени американски щати. Кентърбърийският епископ казва, че Христос не е бил бял. Съответно в Кентерберийскийската катедрала има някои противоречия в тази насока и те ще бъдат устранени в най-скоро време. Видни йерарси започнаха да свикват с тълпите от бушуващи демонстранти. Вероятно, мислейки, че това им е необходимо, за да се представят като прилични хора в обстановката на съвременното западно общество. Джордж Флойд бе сравняван с Иисус Христос. В  съзнанието на една част от обществото се говори и за ролята на антихриста. Това са едни публични бесовщини, ако мога така да ги назова.

Протестите в САЩ, освен борбра между различните политически сили, се превърнаха и в трибуна за борба на идеологиите. Протестиращите за щяло и нещяло използват християнските символи, дори  самият  Джордж Флойд, когото наистина сравняват с Христос, освен това мястото на неговата гибел е обявено за „място на изцелението“. Но това не е всичко. Представителите на различни християнски деноминации, като Папата, кентърбърийския епископ, както и представителите на Констонтинополския патриархат в САЩ в една или друга степен изразиха подкрепата си към протестиращите. Как според Вас можем да си обясним тази ситуация и трябва ли християните да реагират по някакъв начин на случващото се?

Християните са длъжни да реагират, съхранявайки абсолютната си трезвеност  в  условията на съществущата масова истерия. Трябва да си припомним какви са били последствията от социалните революции, дори в онези случаи, когато намеренията на техните организатори са били най-благи. Трябва да помним, какво се случва, когато на мястото на Иисус Христос се опитват да натрапят някаква христоподобна фигура,трябва да се помни какво се случва, когато се отрича последователния ход на човешката история.

Нашата страна съвсем не толкова отдавна преживя една революция. Нейните организатори говориха за равенство, за справедливост. На всичкото отгоре народът ги подкрепи. Но всички ние помним  как приключи всичко това. Днес, в наши дни, ни е пределно ясно, че подобни революции има вероятност да бъдат извършени в съвремените западни страни. Как мислите, какво до ден днешен привлича хората  към тези идеи и може ли християнството да им се противопостави?

Привлича ги социалния утопизъм, привлича ги светския хилиазъм. Безспорно църквата  е една твърда опора за онези, които са й верни. Но събитията в Русия са показали, че в условията на бързото пречупване на държавния организъм, църквата е била обявена за част от падналия режим. Губи своето влияние на значителна част от хората, които формално са и принадлежали. Подобни събития, породени от кризите, са сложни и служат както за прочистването на църквите, така и за възраждането впоследствие на църковния живот и осъзнаването на допуснатите в миналото грешки. Степента на нашата вярност към Христос, точно тя е нашата степен на неуязвимост  към подобен род духовен крах и съблазни.

Какво се получава, че такива социални процеси, изразени в агресивни и разрушителни форми, могат да послужат за духовен растеж. Така ли да разбираме?

Абсолютно е така. Времената на кризите са винаги времена на изпитания. Това са времена за нови възможности. Това е време за растеж. Руската църква преживя и натрупа опрелен опит в това през 20 век. Преживяното се превърна в неоспорима и скъпоценна част от нейния духовен опит, колкото и трагичен да беше той. По време на гоненията Руската църква породи хиляди нови светии. Руската църква разбра какво наистина означават думите в псалома: „ Не се надявайте на княза“. Руската църква успя да сформулира своята собствена концепция, да сформира ясната представа – каква всъщност е църквата като институция, какво е това – държава и какви са взаимните отношения между тях. Къде техните интереси се пресичат, и къде никога не могат и няма да се пресакат. Опитът, натрупан през 20 век, бе изключително поучителен.  Това е важно за цялото вселенско християнство, това е страница от нашата история.

Ако разглеждаме въпроса в този контекст, то се получава, че дори бихме могли да се заредим с определен оптимизъм във връзка със случващите се събития. Благодарим Ви, че дадохте това разяснение.

Жалко е за хората в този случай. Жал ми е за хората. Да. Жал ми е за бедните американци. Да, жалко е. Жалко и за европейците, които усърдно и целенаправно разриват всички духовни основи, на които векове наред се е държало именно тяхното общество. Те се обричат сами на тежки последствия от всичко това. Уви, няма да се размине без сериозни катаклизми. И едва ли ще се излекува лесно тази тежка духовна болест, с която е заразена една огромна част от съвременното човечество.

Закономерно и логично преминаваме към следващия въпрос. Всички с тревога наблюдавахме последните дни случващото се в Турция, когато Ердоган постави ребром въпроса за статута на Св.София. Съществува истинска опасност, че най-мощният символ на източното християнство ще бъде ревизиран и от статута си на храм-музей ще бъде преобразен в джамия. Как мислите, защо точно сега Ердоган предприе тази стъпка? Знаем, че тази история не е от сега, дискусиите се водят отдавна в общественото простарнство. Но поради една или друга причина, президентът Ердоган реши да предприеме тази стъпка точно сега. Какво ще означава за християниете този поврат на събитията, ако Света Софи отново се превърне в действаща джамия? И трябва ли ние да реагираме?

Доста въпроси се натрупаха накуп. Въпросът касаещ причините за избор на момента на турското държавно ръководство, в който се предприема това решение, едва ли е въпрос, който би трябвало да бъде насочен към мен. Тук има, разбира се, и вътрешнополитически подбуди, роля имат и някои външнополитически фактори. Бих искал само да припомня, че самият Ердоган казваше, че „това ще бъде отговор на САЩ на признаването суверинитета на Израел над Йерусалим, и признаването на Йерусалим като столица на Израел, както и признаването на окупираните от Израел територии.” Ако това е действително така, то това е странно и обидно. Защо отговорът на САЩ трябва да е в промяната на съдбата на един храм, който е най-скъп, мил и драг на православните християни в целия свят. По-голямата част от които живеят не в САЩ, а по-скоро в Русия. Ако разсъждаваме върху това, какво означава всичко това за нас, християните, то това е оскърбление на религиозните чувства в най-прекия смисъл на тази фраза. Това, разбира се, няма да бъде акт на десакрилизация на великата християнска светиня, която бе през 1453 година и от тогава, след завоюването на Константинопол, Света София никога повече не е функционирала като христаянски храм. Но мисълта на основателя на съвременната светска турска държава Мустафа Кемал Ататюрк бе, че към това място има непреклонно уважение – към неговата сложна и важна история и затова трябва да се съхрани като държавен музей, в който не се извършват никакви богослужения. Това негово още тогава взето становище несъмненно заслужава уважение! Тези негови мисли и това негово решение са знак на достойно отношение към християнската част на историята на храма Света София, която история бе с продължителност почти 1000 години. Този храм е бил построен в чест на Христос. Този храм е бил и е оставал в качеството си на главен събор на източно- православния свят  в продължение на хиляда години. Ролята му дори и в нашата история е огромна и значима. В този храм се е покръстила света Олга. Точно в този храм пратениците на княз Владимир са видели великолепната естетическа страна на православната християнска вяра, която, ако се вярва на нашите летописи, е оказала огромно влияние на избора на княз Владимир да приеме християнството и да стане впоследствие кръстител на цяла Русия. Всички тези исторически факти са неуспоримо свързани с този паметник, изпълнен с  удивителна символика  и имащ голямо значение за християнството. Да се докоснеш до тази чувствителна тема необмислено и с лека ръка – това е много опасна стъпка!  

На въпроса Ви – какво да правим? Бих казал следното. Все още окончателно решение не е прието. Бих посъветвал всички християни да се молят за Ердоган, Бог да го вразуми, да му даде ум и разум, да го възспре да извърши нещо, което може да доведе до ущърб първо на самия него, и сетне на турския народ, на мира в  целия свят, и да не създаде болка за стотици хиляди, милиони православни христяни  по целия свят. Изобщо за всички християни. Как би могло едно християнско сърце да остане безразлично към съдбата на този най-важен исторически символ на цяла велика империя, в която християнството и държавността са се преплитали, пораждайки политическия идеал на симфонията на съгласието между църковната и светска власт, който дори да не е бил винаги цялостен и пълен, въпреки това е бил ориентир, пътеводна звезда за редица поколения вярващи миряни, които са се стремили да разберат как да съвместят християнството и политиката, стремежа си към Царството Небесно и построяването на царството  земно. Всичко това е една доста значима история, която в интерес на истината е сформирала изключително много ценностни идеали на Европа, които все  още намират място в сърцата на хората. И ако въпреки всичко това се случи, какво да Ви кажа, ще се подложим на изпитанието, за което ни говореше Светейшият Патриарх Кирил в неговото изявление по темата, а именно: „Тъга и негодуване...“

Не по-малко чувствителна е и темата за Черна гора. Да, това, разбира се, не е толкова голяма и влиятелна страна, каквато е САЩ, но въпреки това точно в нея сега се разгръща една сериозна борба за вярата. Действията на президента Жуканович пораждат доста въпроси. Наскоро бяхме свидетели на приемането на закона, свързан с изземането на цялото църковно имущество в полза на държавата. Наблюдаваме и неговите действи насочени към църковния разкол. Тези дни парламента на Черна гора прие поредния  нов закон, който внесе още един разкол в обеществото, това бе легализацията на еднополовите бракове. Как мислите Вие, ще успее ли народът на Черна гора да защити своите ценности? И като цяло, в момента се разглежда въпроса за православието на Балканите. Как ще се развива тази ситуация?

Православното население на Черна гора прояви завидна стабилност и твърдост в защита на своята вяра и светини. Видяното от редица зрители по телевизионните екрани – хиляди миряни, събиращи се на литии и кръстни обиколки, хора, готови дори в студ и по нощите да застанат и да отстояват и да бранят своите храмове, църкви, епископи и свещеници, хора, готови до края да бранят и защитават правото си на вяра, правото си на принадлежност към църквите, създавани от поколения, от техните деди и бащи. Това е впечатляваща картина! Да отбележа, че това не са белите кърпи на възрастните, а предимно здрави млади мъже. Именно такива хора трябва да излизат на улицата по време на кризни времена. Те, младите, излязоха да отстояват своята църква. Сръбската православна църква, разбира се, ще отстоява своето единство, което по политически причини целенасочено искат да разрушат, както определени политически сили се стремят да разрушат единството на Руската православна църква на Московския патриархат. Дори моделът е заимстван в готовия си вид. Джуканович дори не скрива, че опитът на Петр Порошенко го вдъхновява, и  го зарежда с решимост и сили за постигането на поставената задача и  крайна цел – създаването на собствена, в рамките на националната граница, църква, нямаща никакъв друг източник на власт и авторитет освен решението и заповедите на президента на Черна Гора. В случая най-интересното е, че Джуканович дори не е кръстен! И опитът му да създаде своя църква изглежда не просто странно, но и зловещо, и комично. Енергията, с която нашите братя и сестри бранят и защитават своята църква и светините си, поражда възхищение и дълбоко уважение. Разбира се, че те заслужават подкрепа. Нашите църкви ще останат в тесни, братски отношения. Взаимно ще се подкрепят и поддържат, ще си сътрудничат. Тук е уместно да напомня, че Сръбската православна църква, може би най-ясно от всички останали други поместни църкви, изрази своята позиция по украинския църковен въпрос. И позицията на Сръбската православна църква се състои в пълното неприемане на разкола и на всичките опити той да бъде легализиран и озаконен. Точно след изразяването на тази позиция започнаха ревностните и яростни нападки върху единството на самата Сръбска православна църква, преумножиха се. Уверявам ви, че това няма да се случи. Народът ще защити своята църква. Що се касае до управниците, които се стремят да влязат в историята с такова строителство по тяхна лична воля, няма да преуспеят. Както показва украинския опит, те не свършват добре.

Обратния порцес като че ли започна. Видяхме, че в Украйна повдигнаха дело срещу бившия президент Порошенко, точно за ситуацията по получаване на томос.

Мисля, че там има някои неточности и допуснати от самия Порошенко обтегнати струни. Като че ли не го обвиняват в томоса, а в нарушаването на правата на другите религиозни общности. Струва ми се, че това е  един вид опит да превключат наказуемостта и престъпността в рамките на църковно мъченичество. Така че, работата не е в томоса, разбира се. Но това, че никакви поличитески дивиденти този план не допринесе, нито пък ръст на популярността от създаването на президентска църква не се видя – всичко това е един доста поучителен пример.

Принципно, борбата срещу православната църква, във вида, в който сега с Вас обсъждаме, може да доведе до абсолютно обратен ефект. Хората в създалата се ситуация са принудени да се самоопределят, да се самоиндетифицират, да си отговарят сами на въпроса - „Кои сме ние и какво искаме?” В тази връзка, вероятно онези, които са инициатори на тези събития, няма да получат очаквания от тях резултат. Може ли да се очаква такъв развой?

Има вероятност. Но все пак нашият Бог – Той е Господар на историята. И всеки, който се бори срещу църквата, се бори в крайна сметка срещу самия Бог, Когото да победиш е невъзможно!

Звучи много вдъхновяващо! И последен въпрос. Да се върнем към събитията в нашата страна. Наскоро ние гласувахме за поправките в Конституцията на Руската Федерация. Сега ни се иска те да бъдат приложени в цялата си пълнота. Патриарх Кирил се изказа по темата. И каза в частност, че приетите поправки в Конституцията са длъжни да окажат от своя страна и важно влияние на мирогледа на гражданите на Руската Федерация, че нещо трябва да се промени. Въпросът ми е какво точно трябва и може да се промени? И какво трябва да се случи, за да стане съвременното руско общество по-нравствено?

Поправките в Конституцията представляват движение на нашия народ в посока към осъзнаването на историческите и духовни корени. Това може само да ни радва. Наред с това да си признаем, че в тази област ние предхождаме самоосъзнаването на някои европейски народи, които в своите конституции бяха написали, че Светата Троица се явява източник на всяка една власт. Това е казано в Конституцията на католическата Ирландска република. Нещо, близко до това твърдение, се съдържа и в Конституцията на православна Гърция. Има и други страни, в които уповавенот на Бог, признаването на властта Му, признаването на отговорността пред Него, е изразено с експлицитни фрази. Трябва да отбележим, че тези текстове са били сформулирани доста отдавна, в първата половина или средата на 20 век. А от тогава от страните на Запада доста вода изтече! Сега доста от представите им са променени в осъзнаването на духовните основи на държавния и обществен живот, като цяло. Докато при нас, в Русия, движението е обратно на тяхното – върви към положителната страна. И това е достойно само за похвала и приветствие. Възспоменанието за Бог, въпреки че е завоалирано малко в паметта на предците , които са вярвали в този Бог. Въпреки  всичко, това е една доста положителна стъпка. Като цяло, осъзнаването на историческата мисия на Русия, в качеството ѝ на страна, която отстоява правдата, страна, която  защитава онези ценности, които ни останаха в наследство от нашите деди и бащи, включително и християнските ценности, християнската вяра и култура – важен момент, който наистина заема своето място в сърцата на хората, отразява се и на външната ни политика. Независимо от сдържаното споменаване на Господа дори в поправената Конституция, Русия прави изключително много в защита на християните по света, много повече от другите страни. Това е похвално и води само до надежда и бодрост. Убеден съм, че историческата роля на Русия, към осъзнаването  на която не само нашата църква, но и нашите държавници се стремят все повече и повече, води до защита на християнските ценности и правдата в този свят.

Руска Православна Църква, София

/ПП/