site.btaПарламентарната социална комисия прие на първо четене законови промени, които регламентират дистанционната работа и заплащането на работници във фирми подизпълнители

Депутатите от социалната комисия в парламента приеха на първо четене промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които регламентират дистанционната работа и заплащането на работници във фирми  подизпълнители. С пълно единодушие – 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, беше подкрепен законопроектът с вносител Министерски съвет. В него са записани нови разпоредби, свързани с работата от разстояние, както и заплащането на трудовите възнаграждения на работещите във фирми подизпълнители и командированите работници и осигуряването на равнопоставеността им с останалите работници и служители в страната.

От парламентарните групи на ГЕРБ – СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“, ДПС и  „БСП за България“ подкрепиха принципно предложенията. Те обаче настояха между първо и второ четене да има още дискусии, в които да участват и социалните партньори, за да се прецизират всички текстове.

Според Искрен Арабаджиев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ те ще подкрепят промените по принцип, но ще поискат по-широка дискусия между първо и второ четене, да се съберат работодателите, синдикати и организации, които представляват работници, свързани с надомната работа, така че да се види как да се подобри допълнително законодателството. "Наясно сме, че това е първа стъпка, откриваме обществената дискусия официално, защото първата стъпка е да мине през комисия. Има доста работа по този законопроект, така че да можем да удовлетворим необходимостта и нуждите на пазара и ние ще сме активна част от това.", каза още Арабаджиев.

Севим Али от ДПС изтъкна, че по данни на НСИ около 2 милиона и 300 хиляди са работниците и служители и 420 хиляди - предприятията, към които потенциално може да бъде приложена дистанционна форма на работа. За съжаление поради организационни и финансови проблеми в България само 10 % от работещите се възползват от тази възможност, посочи той. 

Георги Гьоков от „БСП за България“ изрази принципната подкрепа за промените в работата от разстояние. Той изтъкна, че се въвежда „право на изключване“, което е ново като терминология за Кодекса на труда, което също е добро, защото е в полза и интерес на работещите от разстоянието. „Не съм сигурен, че това регламентиране, което правим в момента, е достатъчно и смятам, че дебатът трябва да продължи в тази посока, каза още Гьоков. Според него солидарната отговорност на подизпълнителите и изпълнителите за плащането на работещите трябва да се разшири като действието не само върху командированите работници, а върху всички, които работят за подизпълнители. 

Илиана Жекова от ГЕРБ-СДС обяви, че промените са в правилната посока. Според нея трябва да има още дискусии по темата и трябва да се вземат предвид становищата на всички заинтересовани организации. Според Жекова вече има изпратени становища и в тях има положителни неща, които биха могли да бъдат обсъдени и да бъдат взети предвид при обсъждането между първо и второ четене. Според народния представител притеснения предизвиква отговорността на работодателя да осигури безопасни условия за труд. Би трябвало тази отговорност да е споделена, допълни Жекова. 

Според вносителите очакваните резултати са създаване на сигурност в отношенията между страните по трудовото правоотношение при работа от разстояние, по-голяма гъвкавост и възможности за използване на съвременните технологии, в т.ч. на алгоритмичното управление, при организиране на работата, в съчетание с гарантиране на правата на работниците и служителите, както и подобряване на възможностите за съвместяване на професионалния и личния живот, когато работниците и служителите работят от разстояние. 

В случая на работещите за фирми подизпълнители и командированите работници, намерението на вносителите е осигуряване на равнопоставеност при гарантиране изплащането на трудовите възнаграждения между тях и работниците и служителите, към които се прилага българското трудово законодателство. Освен това с тези промени се осигурява съответствие на националното законодателство с изискванията на чл. 12 от Директива 2014/67/ЕС, която третира недискриминационните мерки при регламентиране на отговорност за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите при веригите от подизпълнители.

Депутатите от социалната комисия не подкрепиха предложената от „Възраждане“ промяна в КСО, свързана с неправомерното уволнение. Според вносителите в момента работодателите дължат обезщетение само за 6 месеца, ако съдът постанови, че даденият работник е бил уволнен незаконно. Предлага се с промените този срок да отпадне и да се дължи обезщетение целия период, в който работникът е бил без работа. С 5 гласа „за“, без „против“ и 10 „въздържал се“ народните представители не подкрепиха идеята. От Министерството на труда и социалната политика обявиха, че са получили текста на „Възраждане“ едва вчера и не са готови с писмен отговор, но са принципно против подобна промяна.