site.btaПървият президент на Турция и основател на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк умира на 10 ноември преди 85 години

На 10 ноември 1938 година умира първият президент на Турция и основател на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк.  На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република, а Мустафа Кемал Ататюрк е избран за първи президент на страната, пост, който заема до смъртта си.

БТА съобщава веднага с три кратки съобщения:

Анкара, 10 ноември 1938 г. /Ройтер/ Съобщава се официално, че председателят Ататюрк е починал. 

***

Анкара, 10 ноември 1938 г. /АА/ Ататюрк почина. 

***

Анкара, 10 ноември 1938 г. /Хавас/ Председателят Ататюрк почина в 9 ч. 15 м.  

По-късно същия ден БТА помества „Животописни бележки за Кемал Ататюрк“

Мустафа Кемал е роден в Солун в 1879 г. Баща му Али Реза е бил управител на митница. Още като ученик в Солун Мустафа Кемал се отличил със своите познания. Във военното училище той изпъкнал със своите дарби към математиката и с отличните си успехи и затова получил прякора „Кемал“, което значи отличният.
Още в 1894 г., на 15-годишна възраст, той основал в Дамаск тайния съюз „Ватан“ /“Отечество“/, а след това в Солун - едно специално поделение на тоя съюз: „Свобода Отечество“.

Мустафа Кемал се е движел предимно в кръговете на младотурските революционери и в 1908 г., заедно с Енвер, Талаат и Джемал, накарал султан Абдул Хамид да възстанови конституцията и в 1909 г. да абдикира в полза на своя брат Решад, по-късно султан Мехмед Решад V. През Балканската война Кемал бе майор в щаба на армията на Фахри паша, която бе противопоставена на четвъртата българска армия. От 1913 до 1915 г. Мустафа Кемал бе военен аташе в София. През световната война, той се бори успешно при Дарданелите, където отблъсна англичаните от Галиполи. След примирието той се оттегли с остатъка от своите войски и с целия военен материал в Анадола, където създаде едно народно движение срещу Съглашението и срещу слабото правителство в Цариград.

През лятото на 1919 г., Мустафа Кемал учреди в Ерзурум Национално събрание, създаде национално правителство и на 12 септември 1919 г. скъса връзките с Цариград. На 27 декември 1919 г. той се пресели в Анкара, където на 19 януари 1920 г. откри Камарата. Англичаните, които по това време бяха окупирали Цариград, се намесиха и тогава Мустафа Кемал обнародва една прокламация, в която, между другото, се казваше: „Бог е с нас в свещената борба, която водим за независимостта на отечеството.“
След това той произведе избори и на 23 април 1920 г.  откри Великото народно събрание в Анкара, което го избра за председател. На 16 март 1921 г. той сключи пакт за приятелство с Москва.
Според Севърския договор гърците бяха натоварени да унищожат кемалистите. Мустафа Кемал застана начело на войските и трябваше да воюва едновременно на три фронта: срещу арменците, срещу французите, откъм Киликия и на запад - срещу гръцкото нашествие. С лозунга „Войници, вашата цел е Средиземното море!", той вървеше от победа към победа. Войната завърши с пълната победа на турците след голямото сражение при Сакария. След неговото завръщане Великото народно събрание му даде титлата „Гази“ /победител/. С превземането на Бурса и Смирна целта на Мустафа Кемал бе постигната: турците излязоха отново на Средиземно море. През август 1922 г. започна голямата турска офанзива срещу гръцките войски при Ески Шехир, която завърши отново с бляскава победа за Мустафа Кемал. На 24 юли 1923 г. се подписа Лозанският договор за мир, който увенча победата на турската освободителна борба.

На 29 октомври 1923 г. бе провъзгласена републиката и Мустафа Кемал бе избран за председател. Този избор бе подновен на 1 ноември 1927 г. и на 4 май 1931 г. Мустафа Кемал положи неимоверни усилия, за да направи от турско-азиатската държава една европейска държава и  да реформира обичаите на турския народ. Той построи шосета и железници, създаде индустрии и културни учреждения. Но най-голямата промяна в турския живот представлява прокарването на едноженството, освобождаването на жената от харема и забраната да се носят фереджета и фесове. На 24 ноември 1934 г. Великото народно събрание със специален закон му даде фамилното име Ататюрк /баща на турците/.

Ататюрк бе също така енергичен и съобразителен в ръководенето на външната политика на страната. След Пакта за приятелство със СССР той успя да създаде един турско- ислямски блок. С балканските държави той успя да установи тесни политически и стопански отношения. Благодарение на тази мъдро проведена външна политика той успя да постигне в Женева в 1936 г. превъоръжаването на Дарданелите. Неговата среща с английския крал Едуард VIII на 5 септември 1936 г. на борда на кралската яхта „Налин“ се характеризира като опит на Ататюрк да се сближи отново повече с европейския Запад и да се отдалечи от Съветите.

Мустафа Кемал е написал редица съчинения, най-важни от които са: „Пътят към свободата“ и "Националната революция 1920-1927 г.“