site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 8 ноември в историята

8 ноември 2023 г., сряда, 45-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Събор на св. архангел Михаил. Св. мчк Ангел Лерински (Архангеловден).
Църквата определя този ден за празник в чест на светите ангели и най-вече на свети Архангел Михаил - Архистратиг (военачалник) на цялото небесно войнство от ангели и архангели. Архангеловден е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква. Архангелската закрила е необходима на вярващите в духовно-нравствения им живот и в борбата с изкушенията. Свети Архангел Михаил символизира тържеството на доброто, на светлината, на справедливостта и се изобразява в църковната иконография с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.  В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. На свети Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината. В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!" На Архангеловден празнуват Ангел, Ангелина, Архангел, Михаил, Михайла, Рафаил, Серафим, Серафима и техните производни.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на българската полиция. Отбелязва се с решение 38 на Министерски съвет от 29 януари 1999 г. в деня на църковния празник Събор на св. Архангел Михаил (Архангеловден) - 8 ноември, като професионален празник на служителите от Националната служба "Полиция" на Министерството на вътрешните работи (дн. Главна дирекция "Национална полиция"). За първи път празникът на българската полиция се чества  на 21 ноември 1924 г. (Събор на св. Архангел Михаил по ст. ст.). От 1943 г. до 1993 г. празникът не се отбелязва. Честването се възстановява през 1994 г. по предложение на Националния полицейски синдикат в деня на църковния празник Събор на св. Архангел Михаил (Архангеловден) - 8 ноември.

Денят на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1922 г. Годишнината от анексирането (ноември 1920) на Царибродско, Босилеградско, Кулско и Трънско от войските на Кралството на сърбите, хърватите и словенците по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919). От България са откъснати 129 селища с население 65 000 души и територията от 1555 кв. м, обозначени с новото историко-географско понятие Западни покрайнини. До началото на 50-те години на 20 в. 8 ноември се чества всяка година като Ден на единството на живеещите от двете страни на западната ни граница българи. Честването му е прекъснато през 50-те години на 20-и век и  е възстановено от 1990 г. по инициатива на Съюза на българите от Западните покрайнини, общонародното сдружение "Мати Болгария" и Българската демократическа партия.

Празникът на Генерал Тошево. Отбелязва се с Решение 14  на Общинския съвет от 21октомври  1991 г. в деня на църковния празник Събор на св. Архангел Михаил (Архангеловден) - 8 ноември.

Празникът на Крън. Отбелязва се в деня на църковния празник Събор на Св. Архангел Михаил (Архангеловден) - 8 ноември. Храмов празник на църквата в селището "Свети Архангел Михаил", построена през 1866 г. 

Празник на Стралджа. Отбелязва се с Решение 184 на Общинския съвет от 12 февруари 2001 г. в деня на църковния празник Събор на Св. Архангел Михаил (Архангеловден) - 8 ноември. Храмов празник на местната църква "Св. Архангел Михаил", построена през 1857 г.

Празникът на Стопанската академия "Димитър А. Ценов" в Свищов. Годишнина от откриването (1936) на Висшето търговско училище "Димитър А. Ценов" в присъствието на цар Борис Трети.

На този ден в България:

1204 - На тържествена церемония в Търново (дн. Велико Търново) Калоян е коронясан за крал след сключена уния между него и папа Инокентий III в края на лятото на 1204 г. С нея българският владетел се задължава да приема върховенството на Римската църква, срещу което трябва да получи най-висше признание за царското си достойнство и патриаршески сан за главата на българската църква. На 7 ноември 1204 г. Калоян получава от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий III, корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство, а архиепископ Василий е помазан и посветен с титлата "примас" (равнозначна на патриарх).

1899 - Открита е жп линията Плевен-Шумен. Дължината й е 243 км.

1905 - В Търново (дн. Велико Търново) е проведен седмият конгрес на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Приета е разработената от лидера на партията Александър Стамболийски програма на БЗНС, в която партията е определена като земеделска съсловна политическа организация.

1936 - В Свищов е открито Висшето търговско училище "Д. А. Ценов" (дн. Стопанска академия "Димитър А. Ценов") в присъствието на цар Борис Трети. Училището е създадено на основание на Наредба-закон за Висше търговско училище "Д. А. Ценов", подписана от цар Борис Трети и публикувана в "Държавен вестник" на 5 септември 1936 г. В Наредбата-закон е записано: "Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името "Д. А. Ценов", с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки". На 1 септември 1912 г. търговецът Димитър Ценов завещава на родния си град цялата си собственост в размер на 5 милиона златни лева за откриване и поддържане на висше търговско училище в Свищов.

1958 - Президиумът на Народното събрание приема Указ 395 за учредяване на Държавна парична-предметна лотария. Българската държавна лотария е учредена с Наредба-закон за Българската държавна лотария, приета от Министерския съвет на 3 декември 1935 г. Съгласно Наредбата 60 процента от приходите се отделят за печалби. С Указ на цар Борис ІІІ от 2 януари 1936 г. е назначен и първият директор на лотарията Петко Д. Петков. Първият тираж на Държавната (парична) лотария е изтеглен на 5 април 1936 г. в салона на Военния клуб в София. През годините на Втората световна война (1939-1945) Държавната лотария преустановява своята дейност. Отново се създава като Българска държавна лотария с Указ 174 на Президиума на Народното събрание от 27 април 1957 г. и като Държавна предметна лотария с Указ 130 на Президиума на Народното събрание от 15 март 1958 г. Двете лотарии се обединяват в Държавна парично-предметна лотария с Указ 395 на Президиума на Народното събрание от 8 ноември 1958 г. От 1993 г. Държавната лотария да провежда и други видове лотарийни игри, а не само т.нар. традиционна лотария с билетчета и ежемесечни тиражи на нейните дялове. През 1994 г. са въведени за първи път в България т. нар. моментни лотарийни игри с триещи се билетчета. На 21 май 1999 г. 38-ото Народно събрание приема Закон за хазарта, по силата на който Държавната парично-предметна лотария придобива статут на държавно предприятие по чл. 62, ал.3 от Търговския закон и се превръща в самостоятелно юридическо лице Държавно предприятие "Държавна парично-предметна лотария", което с изменение на Закона за хазарта от 3 май 2011 г. се влива в Държавно предприятие "Българския спортен тотализатор".

1959 - В Малко Търново е открита обогатителна фабрика за преработка на медна и желязна руда. Фабриката е закрита с Постановление 142 на Министерския съвет от 1 юли 2003 г. за изменение и допълнение на Постановление 140 на Министерския съвет за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности (обн. в "Държавен вестник", бр. 61 от 1992 г.).

1962 - Със заповед 3074 на Комитета по горите и горската промишленост е обявено създаването на Народен парк "Вихрен" (дн. Национален парк "Пирин") с площ 6736 хектара в северната част на Пирин планина между басейните на р. Бъндерица и р. Демяница. Основание за създаването му са вековните гори от бяла и черна мура, смърч, бор и ела, алпийски върхове, ледникови циркуси и езера, които се намират в него. На 30 септември 1974 г.  Министерство на горите и опазване на околната среда преименува парка в Народен парк "Пирин" с площ  26 413 хектара. Към територията му са включени резерватите "Баюви дупки", "Сегментепе" и "Малка Джинджирица". От 1983 г. паркът е включен в Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. На 15 октомври 1999 г. Министерство на околната среда и водите, прекатегоризира Народен парк "Пирин" в Национален парк "Пирин" с площ 40 356 хектара, след приемането на Закона за защитените територии в България (30 октомври 1998). В границите на парка попадат повече от 50 мраморни и гранитни върха с височина над 2500 м, както и 186 високопланински езера. Най-високият връх  е Вихрен - 2914 м, трети по височина на Балканския полуостров. На територията на парка се срещат се 172 вида животни, 114 от които са застрашени, и повече от 1100 вида висши растения.

2001 - Подписан е договорът за продажба на рудник "Димов дол", обособена част от "ГОРУБСО - Рудозем" ЕАД (в ликвидация) на "Рудметал" АД - Рудозем, за
346 000 долара.

2016 - Върховният касационен съд (ВКС) потвърждава оправдателната присъда на Софийския апелативен съд от 9 ноември 2015 г. по делото "САПАРД". Производството пред ВКС е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда на Софийския апелативен съд, с която подсъдимите Марио Николов, Марияна Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов са признати за невиновни и оправдани за участие в организирана престъпна група за финансови операции или сделки с имущество в особено големи размери.

2022 - В София председателят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски  удостоява акад. Васил Николов с Почетен знак на БАН "Марин Дринов на лента" за изключителния му принос за развитието на българската археология и във връзка с неговата 70-годишнина.

На този ден по света:

1602 - В Англия сър Томас Бодли възстановява занемарената библиотека на Оксфордския университет, която по-късно е наречена на негово име. Бодлианската библиотека е една от най-старите библиотеки в Европа и втората по големина в страната след Британската библиотека, с над 12 млн. артикула.

1887 - Американският предприемач и изобретател от немски произход Емил Берлинер патентова грамофонът. Документацията за изобретението е внесена в Патентната служба на САЩ на 4 май 1887 г. и допълнена на 26 септември 1887 г. По-рано независимо един от друг проекти на подобни устройства (фонографи, 1877) предлагат Шарл Кро и Томас Едисон, но в апарата на Емил Берлинер за запис и възпроизвеждане на звука се използвали не цилиндри, а дискове. Впоследствие неговият модел получава широко търговско приложение.

1895 - Немският физик Вилхелм Конрад Рьонтген открива електромагнитните лъчи по време на работата си в своята лаборатория във Вюрцбург, Германия. Той ги нарича Х-лъчи, а в негова чест те са наречени рентгенови лъчи. През 1901 г. той получава първата Нобелова награда за физика като признание за изключително важната му дейност, довела до откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име и използвани за медицинска диагностика.

1917 - Вторият Общоруски конгрес на Съветите на работническите и войнишките депутати (26 октомври 1917 г. ст. ст.) приема декрет "За земята" след Октомврийската революция. Документът провъзгласява отмяната на частната собственост на земята, забрана на наемния труд, преминаване на земята и всички природни ресурси под управлението на държавата с последващо предаване на селяните. Всички имения на помешчиците подлежат на конфискация и предаване в разпореждане на новосъздадените Съвети на селските депутати.

1923 - В Мюнхен, Германия,  председателят на Националсоциалистическата германска работническа партия Адолф Хитлер и неговите близки сподвижници извършват неуспешен опит за преврат, т. нар. бирен пуч. Група въоръжени лица начело с Адолф Хитлер нахлуват в бирарията "Бюргербройкелер" по време на реч на министър-председателя на провинция Бавария Густав фон Кар и обявяват началото на "Национална революция". Адолф Хитлер, неговият най-близък съратник Ернст Рьом и ген. Лудендорф са арестувани. Националсоциалистическата германска работническа партия е забранена. На 1 април 1924 г.  Адолф Хитлер е осъден на 4 години затвор, но не прекарва повече от година в затвора, където написва книгата си "Моята борба".

1926 - Основан е "Апоел" - Никозия, кипърски футболен клуб.

1932 - Франклин Делано Рузвелт е избран за 32-ия президент на САЩ. Той встъпва в длъжност на 4 март 1933 г. Преизбиран е през 1936 г., 1940 г. и 1944 г. и заема поста до 12 април 1945 г.

1942 - Десант на съюзническите войски на Великобритания и САЩ под командването на Дуайт Айзенхауер във френска Северна Африка (операция "Торч") по време на Втората световна война (1939-1945). Десантът е част от поредицата северноафрикански операции през войната, които целят да затегнат обръча около Германия. През 1941 г. министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил представя "Проекта за Северозападна Африка". Според т.нар. план "Джимнест" ("Гимнастик") е планиран десант в Алжир, ако 8-а армия постигне достатъчно решителен успех в Киренайка, за да може да настъпи на запад към границата с Тунис. По настояване на САЩ операцията е преименувана на "Суперджимнест" ("Супергимнастик"). По инициатива на Уинстън Чърчил операцията е прекръстена на "Торч" като по-вдъхновяващо наименование. Постигнато е съгласие върховното й командване да бъде дадено на американец и на 26 юли 1942 г. Дуайт Айзенхауер поема командването. На 6 май 1943 г. британците превземат Тунис, а американските сили достигат Бизерта в Тунис. Операцията завършва на 12 май 1943 г., когато силите на Оста (Германия, Италия, Япония) в Тунис се предават.

1960 - Джон Кенеди е избран за 35-и президент на САЩ. Той полага клетва на 20 януари 1961 г. Убит е на 22 ноември 1963 г. при атентат в Далас, щата Тексас.

1988 - Джордж Буш е избран за 41-и президент на САЩ. Той полага клетва на 20 януари 1989 г. и заема поста до 20 януари 1993 г.

1989 - В Пловдив, България, е учредена Европейската младежка космическа асоциация (ЕМКА).

1999 - Съдът в Лайпциг, Германия, потвърждава присъдите на Егон Кренц, Гюнтер Шабовски и Гюнтер Клайбер (висши политици от бившата ГДР), произнесена от Берлинския съд на 25 август 1997 г., по обвинение в съучастие в убийството на бежанци по вътрешногерманската граница.

2001 - В Страсбург, Франция, Комитетът на министрите на Съвета на Европа приема Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство. Документът предвижда мерки за предотвратяване на престъпления, извършени по компютърен път чрез Интернет или срещу компютърни мрежи. Конвенцията позволява да се реагира на терористични актове, извършени чрез информационни системи, както и да се засичат и събират електронни съобщения, свързани с терористична дейност. Предвидени са и мерки срещу детската порнография и нарушенията на авторското право. Конвенцията влиза в сила на 1 юли 2004 г. България подписва конвенцията на 23 ноември 2001 г. и на 1 април 2005 г. я ратифицира.

2002 - В Пекин, Китай, е открит 16-ият конгрес на Китайската комунистическа партия, продължил до 14 ноември 2002 г. Одобрени са промени в устава на партията, които позволяват членството на капиталисти. Заложена е теорията на Цзян Цзъмин за "тройната представителност", чрез която партията се отваря за класите във възход, и най-вече за предприемачите.

2006 - На тържествено заседание парламентът на Сърбия тържествено провъзгласява първата конституция на Сърбия след разделянето й с Черна гора. На 5 юни 2006 г. парламентът обявява Република Сърбия за суверенна държава, конституцията е приета от парламента на 30 септември 2006 г. и одобрена на референдум на 28 и 29 октомври 2006 г.

2008 - Индийският космически кораб "Чандраян 1" (на санскритски език "Луноход 1") е позициониран успешно на лунната орбита. Това е първият индийски безпилотен космически кораб. Изстрелян е на 22 октомври 2008 г. На борда му има 11 изследователски модула, сред които един български.

2012 - Канада пуска в обращение купюри с номинал 20 долара, направени от полимерни материали. Замяната на традиционните хартиени банкноти ще бъде направена постепенно, тъй като 20-доларовите парични знаци са най-използваните в страната и от тях в обращение са около 800 млн. броя.

2013 - Във Вашингтон, САЩ, Сенатът (горната камара на Конгреса) приема проектозакон за забрана на дискриминация на трудовия пазар. Проектозаконът е в подкрепа на хомосексуалните и транссексуалните и забранява на фирмите да назначават или уволняват дадено лице въз основа на сексуална ориентация или идентичност.

2014 - Най-старата банка в света, италианската "Монте деи Паски ди Сиена" е обявена за продажба. Банката е основана през 1472 г. от властите на тогавашния град-държава Сиена. Тя има около 3000 клона в Италия и зад граница, в които работят около 33 000 души и е на трето място в списъка на най-големите италиански банки.

2015 - Министерството на външните работи на Иран назначава за пръв път след Ислямската революция (1979) жена за посланик. Това е 50-годишната Марзие Афхам, дипломат от кариерата с 30 години стаж и говорител на Министерството на външните работи от 2013 г. Тя е назначена за посланик на Пакистан в Малайзия. 
 
2016 - Парламентът на Таджикистан приема закон, който въвежда наказания, стигащи до пет години затвор, за публична обида на президента на страната Емомали Рахмон. Досега публичните оскърбления към Емомали Рахмон и администрацията му са се наказвали с глоба или до една година изправителен труд. Новият закон се отнася само за обиди към самия президент.

2018 - В Република Македония Комисията по конституционните въпроси в парламента гласува с 10 гласа "за" и пет против първата поправка в конституцията за замяна на името на страната с Република Северна Македония. С поправката името се заменя навсякъде в конституцията с изключение на член 36, където има исторически аспект.

2019 - В Ханой, Виетнам, американската компания "Ей И Ес корп." подписва с правителството на Виетнам меморандум за разбирателство за строителството на газова електроцентрала за 1,7 млрд. долара във Виетнам. Сделката за изграждане на 2,2-гигаватовата централа "Сон май 2" (Son My 2) с комбиниран цикъл на производство е сключена в присъствието на министъра на търговията на САЩ Уилбър Рос.

2020 - В Токио, Япония, на церемония в Императорския дворец император Нарухито обявява за престолонаследник 54-годишния принц Фумихито. Принц Фумихито е по-малък брат на Нарухито, който се възкачва на престола на 22 октомври 2019 г., след като баща им Акихито се отказва от престола на 30 април 2019 г. заради преклонната си възраст. Единственото дете на император Нарухито и неговата съпруга Масако е принцеса Айко, която обаче няма право да наследи властта. Вместо това според правилата престолонаследник е нейният чичо, по-малкият брат на баща й, принц Фумихито.

2021 - Край бреговете на Никарагуа на 85 км югозападно от гр. Масая е регистрирано земетресение с магнитуд 6,4 по скалата на Рихтер. Земетресението е станало на дълбочина  60 км. Няма данни за загинали и нанесени материални щети.
 
2022 - Карън Бас е избрана за първата жена кмет на Лос Анджелис в 242-годишната история на града. В периода 2011-2022 г. Карън Бас представлява щата Калифорния в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ.

Родени на този ден българи:

акад. Андрей Протич, изкуствовед, литературен критик, публицист и писател (1875-1959).
По време на Първата световна война (1914-1918) е военен кореспондент, редактор на в. "Военни известия". Пише в списанията "Съвременно изкуство" (1919) и "Пролом" (1922-1927), както и във вестниците "Развигор", "Камбана" и "Литературен глас". Директор на Националния археологически музей (1920-1928). Основните му трудове са в областта на театрознанието, изкуствознанието, историята на архитектурата и др.

митрополит Борис (светско име  Вангел Симов Разумов), църковен деец (1888-1948).
Протосингел на Софийска митрополия (15 декември 1923-1 септември 1924). Ректор на Софийската духовна семинария (1927-23 ноември 1931). Главен секретар на Светия синод (23 ноември 1931-17 март 1935). Митрополит на Неврокопска епархия (24 март 1935-8 ноември 1948). На 8 ноември 1948 г., след като отслужва Света литургия за освещаване на храма в с. Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия от духовен сан свещеник Илия Стаменов.

Венедикт Бобчевски, диригент и композитор (1895-1957).
Диригент в Софийската народна опера (1926-1940). Началник на отдел "Народна музика" при Радио София (1940-1944). Дирижира хор "Кавал" (1938-1939), Хора на софийските учителки и др. Композира по собствени либрета оперите "Княз отшелник" (1932) и "Лъжата в живота" (1944). Създава хорови и солови песни, симфонични и камерни пиеси, театрална музика и музика за игрални филми. Автор е на "Изкуството на диригента. Историко-критическа студия" (1958, посмъртно).

Георги Георгиев (Георги Константинов Георгиев), актьор (1899-1967).
От 1919 г. до 1943 г. е играл в театър "Ренесанс" в София, в театрите във Варна, Плевен, Бургас, Пловдив, Скопие и др. Актьор в театъра в Русе (1943-1966).

Мара Тасева, деец на Българската комунистическа партия (1900-1942).
Първата жена в България, обесена за политическа дейност. Работи като текстилна работничка във Варна. През 1920 г. става член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС), а от 1928 г. на Българската комунистическа партия /БКП/. През 1934 г. е арестувана за комунистическа дейност и осъдена през 1935 г. на 5 години затвор. След амнистия е освободена от Варненския затвор през 1938 г. От м. април 1939 г. е секретар на Околийския комитет на БКП в гр. Попово. Ръководи Соболевата акция (1940-1941) в Поповско. На 31 май 1942 г. е арестувана и на 12 август с. г. е осъдена на смърт от Военнополевия съд в Шумен. Обесена е на 14 август 1942 г.

акад. Стефан Павлов, юрист (1914-1993).
Бил е преподавател (от 1941) в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по наказателно-правни науки (1951-1972) и декан на Юридическия факултет на университета (1970-1972). Ръководител на секцията по наказателно-правни науки към Института по науките за държавата и правото при Българската академия на науките (1961-1972) и на сектора по наказателно-правни науки към Единния център по науките за държавата и правото (1972-1984). Един от основателите на сп. "Правна мисъл"(1957) и негов главен редактор. Председател на комисията за изготвяне на нов Наказателно-процесуален кодекс (1964-1974). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1974), на орден "Георги Димитров" (6 ноември 1984). Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (1984).

Георги Баев (псевд. Джурлата), художник живописец (1924-2007).
Рисува предимно морски пейзажи. Автор е на "Рибари" (1956), "Мост" (1962), "Бряг" (1962), "Алея край морето" (1963), "Пристанище Бургас" (1969), "Несебър" (1970), "Порт" (1971), "Тихо море" (1971), "Хоризонти" (1972) и др. Има много самостоятелни изложби в България и чужбина: Бургас, Пловдив, Русе, Габрово, Сливен, Великобритания, СССР, Австрия, Унгария, Кипър, Полша, Румъния, Китай, Индия, Индонезия, Тунис, Афганистан, Мексико, САЩ, Швейцария и др. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Удостоен със званията "Заслужил художник" (август 1974) и "Народен художник" (24 май 1984). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1980), на наградата "Владимир Димитров - Майстора" на Съюза на българските художници (1981), на международната награда "Готфрид фон Хердер" (Хердерова награда) на Виенския университет за особени заслуги в областта на културата и изкуството за 1985 г. (връчена му през м. май 1986). През 2000 г. Американският биографичен институт го обявява за "Мъж на годината" и му присъжда златен "Медал на честта" за индивидуални постижения и особен принос в изкуството. Обявен е за "Мъж на годината" в класацията на Дарик радио (2000). Почетен гражданин на Бургас (24 юли 1998).

Стефан Поптонев, писател, публицист и преводач (1928-2004).  
Редактор и член на редколегията на в. "Народна младеж" (1953-1962), редактор във в. "Отечествен фронт" (1962-1968), редактор във в. "Литературен  фронт" (1967-1968),  заместник-главен редактор на в. "Пулс" (1968-1974), редактор в Партиздат (от 1974), редактор в издателство "Христо Ботев". Автор е на около 50 книги поезия, разкази, повести, романи, пътеписи - "Димитровски маршрут" (1951), "Извор" (1956), "Богата младост" (1957), "Покана с цвете. Четири поеми" (1963), "Всеки заминава някъде" (1968), "Островът с двата кладенеца" (1968, 1986), "Амплитуда" (1969), "Внезапен обиск" (1973), "Строга любов. Разкази и новели" (1973),  "На Шипка всичко е спокойно" (1978), "Копието" (1980), "Съд" (1982), "Талантът, наречен живот. Книга за Батак" (1985), "Най-северният север. Избрана проза" (1988), "Спасение. Художествено-документален роман за поп Андрей" (1990), "Рождествено" (1994), "Пари от чумаво време" (2000), "Самодивски кръгове" (2001), "Опрощение" (2002), "Укротяване на Лудия кон" (2004). Носител на наградата на Съюза на българските журналисти (1965). Почетен гражданин на Лясковец (28 май 1998). 

Митко Палаузов (Димитър Палаузов), най-малкият партизанин в България (1930-1944).
През 1943 г. заедно с майка си Ганка Палаузова стават членове на  Габровско-Севлиевския партизански отряд, където баща му е партизанин. Последните му дни преминават в землянка в местността Осеникова поляна край Габрово, където се укриват болни и ранени партизани. Убит е заедно с майка си и още двама партизани на 1 април 1944 г., когато е 13 годишен.

Асен Агов, журналист и политик (1948).
Репортер и старши репортер в Българска телеграфна агенция (1972-1985). Коментатор в Българското радио (1985-1987). Отговорен редактор (1987-1991), директор на редакция "Новини" (1991-1992) и генерален директор на Българска телевизия (1 април 1992-24 февруари 1993). Председател на Християндемократическия съюз в Съюза на демократичните сили (8 октомври 1994-15 декември 1996). Депутат от 37-ото до 41-ото Народно събрание (1995-2013). Заместник-председател на  39-ото Народно събрание (5 юли 2001-17 юни 2005).  Автор на книгите "САЩ - акционерно дружество политика" (1980) и "Добър вечер, дами и господа! Бягството на България към свободния свят" (2020).

Иван Динев, състезател по фигурно пързаляне (1978).
От 1992 г. е участвал в 14 европейски първенства. Живее в САЩ, където работи като треньор.          

На този ден са родени и:

Карл Десети Густав, крал на Швеция (16 юни 1654-13 февруари 1660) (1622-1660).

Едмънд Халей, английски астроном (1656-1742).
През 1682 г. изчислява орбитата на комета, наречена на негово име Халеева.

вицеадм. Джон Байрон, британски мореплавател, военен деец и политик (1723-1786).
Участник в Седемгодишната война (1756-1763). Губернатор на провинция Нюфаундленд, Канада (1769-1771).

Вера Комисаржевска, руска актриса (1864-1910).
Основателка на Комисаржевския театър (1904) в Санкт Петербург, Русия.

Алексий Първи (светско име Сергей Симански), патриарх Московски и на цяла Русия от 2 февруари 1945 г. до 17 април 1970 г. (1877-1970).

Юрий Шапорин, съветски композитор и педагог (1887-1966).
Автор е на симфонията-кантата "На Куликовското поле" (1939), ораторията "Сказание за битката за руската земя" (1944), операта "Декабристи" (1953) и др. От 1939 г. преподава в Московската консерватория. Народен артист на РСФСР (1947), Народен артист на СССР (1954). Носител на Държавна награда на СССР втора степен (1941), на Държавна награда на СССР първа степен (1946), на Държавна награда на СССР втора степен (1952).

Маргарет Мичъл, американска писателка (1900-1949).
Авторка е на романа "Отнесени от вихъра", публикуван на 30 юни 1936 г. На 3 май 1937 г. е удостоена с наградата "Пулицър". На 16 август 1949 г. е блъсната от пиян шофьор на такси на една от централните улици в Антланта. Умира 5 дни по-късно в болница.

Луиджи Алеманди, италиански футболист и треньор (1903-1978).
Печели златен медал от Световното първенство през 1934 г. в Италия с националния отбор по футбол.

Марта Гелхорн, американска журналистка и писателка (1908-1998).
Тя е първата жена чуждестранен кореспондент, отразяваща военни събития за американското седмично сп. "Колиърс" (1930-1945). Писала е статии за Втората световна война (1939-1945), десанта в Нормандия (6 юни 1944), освобождаването на концлагеристите от лагера Дахау (29 април 1945), войната във Виетнам (4 август 1964-27 януари 1973). Кореспондент е на британския в. "Гардиън" по време на третата арабско-израелска война (5 юни 1967-10 юни 1967). Автор е на "Лицето на войната" (1959), "Най-ниските дървета имат върхове" (1967), "Пътуване с мен и още някой" (1978), "Поглед от земята" (1988) и др.

Петер Вайс, немски писател и режисьор (1916-1982).
Автор е на пиесите "Следствието" (1965), "Троцки в изгнание" (1969) и др.
 
проф. Кристиан Барнард, южноафрикански хирург (1922-2001).
Извършил първата трансплантация на сърце в света (3 декември 1967) на 55-годишния Луис Вашкански. Пациентът умира 18 дни след операцията, но от пневмония, а не от усложнения вследствие на трансплантацията.

Адемир (Адемир Маркес де Менезис), бразилски футболист (1922-1996).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Джак Килби, американски физик (1923-2005).
Създател на микрочипа (1958). Носител на Нобелова награда за физика за 2000 г. Наградата е връчена на Джак Килби, руския физик Жорес Алфьоров и немския физик Херберт Крьомер за откритията им свързани със свръхбързите компютри, като Джак Килби получава половината, а Жорес Алфьоров и Херберт Крьомер по една четвърт.

Пати Пейдж (ист. име Клара Ан Фаулър), американска певица (1927-2013).
През 1948 г. подписва договор с фирмата "Меркъри рекърдс". През 1950 г. излиза първият й голям хит - песента "With My Eyes Wide Open I'm Dreaming". Оттогава има записани 50 албума, 19 златни и 14 платинени сингъла. От средата на 20-и век до смъртта й са продадени повече от 100 млн. нейни плочи. Посмъртно е удостоена с награда "Грами" за цялостно творчество (февруари 2013).

Паоло Тавиани, италиански режисьор (1931).
Работи заедно с брат си Виторио Тавиани, като за 50 години режисьорска дейност двамата са създали 22 филма. През 1954 г. братя Тавиани снимат първия си документален филм - "Miniato, luglio '44", разказ за избиването от нацистите на жители на родното им място. Игралният им дебют е с филма "Човекът, който трябва да бъде унищожен" (1962). Следват "Брачно беззаконие" (1963), "Алонзанфан" (1974), "Баща господар" (1977), "Нощта на Св. Лаврентий" (1982),  "Добро утро, Вавилон"(1987), "Хаос" (1984 и 1998), "Чифликът на чучулигите" (2007), "Цезар трябва да умре" (2012) и др.  Последният им филм излиза на екран през 2017 г. Те печелят Голямата награда на фестивала в Кан през 1977 г. с филма "Баща господар",  Голямата награда на журито в Кан и "Давид на Донатело" за филма  "Нощта на Св.Лаврентий", "Златен лъв" за цялостно творчество във Венеция (1986) и "Златна мечка" на фестивала в Берлин - Берлинале (2012) с филма "Цезар трябва да умре".

Стефан Одран (ист. име Колет Сюзан Жанин Дашвил), френска актриса (1932-2018).
Участвала е във филмите "Месарят" (1970), "Дискретният чар на буржоазията" (1972), "Кървава сватба" (1973), "Угощението на Бабет" (1987) и др.

Ален Делон, френски актьор, режисьор и продуцент (1935).
Ален Делон дебютира в киното през 1957 г. във филма на Ив Алегре "Когато е замесена жена". Той става известен с участието си във филма "Роко и неговите братя" на режисьора Лукино Висконти. През 1964 г. основава собствена кинокомпания, прави и първи стъпки като продуцент. Режисьор е на филма "Неукротимият". Участвал е в повече от 100 филма.

Драгослав Шекуларац (Шеки), югославски футболист и треньор (1937-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Цървена звезда" (Белград), "Карлсруе" (Германия), "Сейнт Луис Старс" (САЩ), ОФК (Белград), "Санта Фе" (Колумбия), "Атлетико  Букараманга" (Колумбия), "Милионарис Богота" (Колумбия), "Америка Кали" (Колумбия), "Париж" (Франция) и "Сърбиан Уайт Ийгълз" (Канада). Като футболист печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, и сребърен медал от Европейското първенство през 1960 г. във Франция с националния отбор по футбол на Югославия. Треньор е на отборите "Сърбиан Уайт Ийгълз" (Канада), "Цървена звезда" (Белград), националния отбор по футбол на Гватемала, "Футскрей Джаст" (Австралия), "Америка" (Мексико), "Ал Насър Рияд" (Саудитска Арабия), "Хейделберг Юнайтед" (Австралия), "Марбея" (Испания), "Бусан Даеву Роялс" (Република Корея) и "Обилич" (Югославия).

Хенинг Кристоферсен, датски политик (1939-2016).
Министър на външните работи (30 август 1978-26 октомври 1979). Министър на финансите (10 септември 1982-23 юли 1984). Заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по икономическите и валутни въпроси (1985-1995).

Сандро Мацола (Алесандро Мацола), италиански футболист (1942).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико и златен медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия.

Мартин Питърс, английски футболист (1943-2019).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия. С "Уест Хям" (Англия) печели турнирът Купа на носителите на купи (1965), с "Тотнъм" (Англия) печели турнирът Купа на УЕФА (1972).

Гуус Хидинк, нидерландски футболист и треньор (1946).

Казуо Ишигуро, британски писател от японски произход (1954).
Автор е на романите "Още веднъж в Нагасаки" (1982), "Художник на изменчивия свят" (1986), "Остатъкът от деня" (1989), "Погребаният великан" (2015) и др. Носител на Ордена на Британската империя (1995). Носител на Нобелова награда за литература за 2017 г. за романите, които с голяма емоционална сила разкриват бездната, разтваряща се пред илюзорното ни чувство за връзка със света.
 
Луиш Фабиано, бразилски футболист (1980).
С "Порто" (Португаия) печели Интерконтиненталната купа (2004). Със "Севилия" (Испания) печели два пъти турнирът Купа на УЕФА (2006, 2007) и Суперкупата на УЕФА (2006).

Джо Коул (Джоузеф Джон Коул), английски футболист (1981).

Брад Дейвис, американски футболист (1981).

Едгар Бенитес, парагвайски футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Джон Милтън, английски поет (1608-1674).
Автор е на епическите поеми "Изгубеният рай" (1667) и "Възвърнатият рай" (1671), поетическата драма "Самсон борецът" (1671) и др.

Антонио Тамбурини, италиански оперен певец баритон (1800-1876).

Сезар Огюст Франк, френски композитор и органист от белгийски произход (1822-1890).

Павол Хвездослав, словашки поет и педагог (1849-1921).
Автор е на романите в стихове "Жената на горския" (1886) и "Ежо Вълколински" (1890), на пиесите "Мъст" (1869), "Облаци" (1879), "Ирод и Иродиада" (1909), на поетичните сборници "Есенни звуци" (1878-1880), "Сонети" (1882-1886), "Вейчици" (1885-1893), "Разходки пролет", "Разходки лете" (1898), "Печали" (1903), "Отзвуци" (1910), "Кървави сонети" (1914), "Лира" (1921) и др.

Андрей Ляпчев, български журналист и политик (1866-1933).
Участва в македонското освободително движение, заедно с Димитър Ризов редактира сп. "Млада България". Основател (1899) и редактор на в. "Реформи" (орган на Върховния македонски комитет). Министър на търговията и земеделието (16 януари 1908-5 септември 1910). Избиран е за депутат в 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911). Министър на финансите (5 септември 1910-16 март 1911; 21 юни - 28 октомври 1918). Избиран е за депутат от 16-ото до 23-ото Обикновено народно събрание (1913-1933). Министър на финансите и управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти (17 октомври -28 ноември 1918). Министър на войната (28 ноември 1918-7 май 1919). Министър-председател на България (4 януари 1926-29 юни 1931).

Иван Бунин, руски писател (1870-1953).
Автор е на стихосбирките "Стихотворения" (1891), "Под открито небе" (1898), "Листопад" (1901), разказите "Опинци", "Божие дърво", "Хубав живот", "Господинът от Сан Франциско" (1915) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1933 г. за взискателното изкуство, с което продължава класическата руска традиция в прозата.

митрополит Борис (светско име Вангел Симов Разумов), български църковен деец (1888-1948).
Протосингел на Софийска митрополия (15 декември 1923-1 септември 1924). Ректор на Софийската духовна семинария (1927-23 ноември 1931). Главен секретар на Светия синод (23 ноември 1931-17 март 1935). Митрополит на Неврокопска епархия (24 март 1935-8 ноември 1948). На 8 ноември 1948 г., след като отслужва Света литургия за освещаване на храма в с. Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия от духовен сан свещеник Илия Стаменов.

Вячеслав Молотов, съветски политик и дипломат (1890-1986).
Председател на Съвета на народните комисари на СССР (19 декември 1930-6 май 1941). Министър на външните работи на СССР (3 май 1939-15 март 1946; 5 март 1953-1 юни 1956). Министър на държавния контрол на СССР (21 ноември 1956-29 юни 1957). Герой на Социалистическия труд (1943).

Леон Щукел, югославски състезател по спортна гимнастика (1898-1999).
Трикратен олимпийски шампион - печели два златни медала през 1924 г. в Париж, Франция (гимнастически многобой и висилка), един златен медал през 1928 г. в Амстердам, Нидерландия (халки). Носител на олимпийски орден на Международния олимпийски комитет (1987).

Христо Манолов, български композитор и диригент (1900-1953).
Диригент на хора на Пловдивското певческо дружество и преподавател по пеене и музика в Духовната семинария и Френския колеж в Пловдив (1927-1928). Създател и пръв диригент на хор "Гусла"(1929-1930). Диригент на оркестъра на мина "Перник" и на оркестъра при оперетния театър "Одеон" в София ( 1933-1938),  диригент на хор "Морски звуци" във Варна  (1938-1940). Военен капелмайстор (1940-1947) в Харманли, Пещера, Пловдив и др.  Един от първите диригенти на операта във Варна (1947-1952). Диригент в Ансамбъла при Строителни войски (1952-1953). Автор е на първия български балет "Змей и Яна" (1937). Автор е на четири опери, два балета, оперети, симфонични произведения, пиеси за духов оркестър, камерна музика, над 50 хорови песни.

Жан Маре (ист. име Жан Вийен), френски актьор (1913-1998).
Дебютира с филма "Вечното завръщане" (1943)Участвал е във филмите „Красавицата и звярът“ (1946), "Двуглавият орел", "Ужасните родители" (1948), "Орфей" (1950), "Граф Монте Кристо" (1955), "Завещанието на Орфей" (1960), "Фантомас" (1962), "Желязната маска" (1962) и др.

Александър Петров (Лавандулата), български художник (1916-1983).
Участва в колективни и самостоятелни изложби в България, Венеция, Париж, Виена, Москва, Алжир, Лондон, Варшава, Берлин и др. През Втората световна война (1944-1945) е военен художник - "Фронт и тил" (1944), "Десант и Драва" (1947). Негови творби са притежание на  галерии и частни колекции в България и чужбина. Някои от творбите му са обединени в циклите: "Лавандула" (1958-1981), "Средна Азия" (1960-1965), "Светлина" (1972-1981), "Маски" (1976-1981), "Интериор -ателие - модел" (1979-1981) и др. След няколко посещения във Франция създава картините "Париж-кафе" (1963), "Атлантика-тераса" (1965), "Студентска стачка - Париж" (1968) и др.

Виталий Гинзбург, руски физик (1916-2009).
Носител на Нобелова награда за физика за 2003 г. заедно с руския физик  Алексей Абрикосов и британския физик Антъни Легет за трудовете им по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.

Джералд Лонг, британски журналист (1923-1998).
Генерален директор и управляващ директор на агенция "Ройтерс" (25 януари 1963-1973; 1973-1981). Управляващ директор на в. "Таймс" (1981-1982).

Максим Асенов (Максим Асенов Йосифов), български поет, публицист и драматург (1928-1995).
Отговорен редактор на сп. "Антени" (1977-1985). Автор е на книги за деца и юноши, пиеси и книги със сатира.

Валентин Иванов, руски футболист и треньор (1934-2011).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, и златен медал от Европейското първенство през 1960 г. във Франция.

Маргарита Арнаудова, български балетен хореограф (1941-1994).
Директор и художествен ръководител на балет "Арабеск" (1974-1994). Автор е на хореографията на повече от 60 балетни спектакъла, сред които особено място имат българските спектакли - "Нестинарка", "Нощта срещу Еньовден", "Легенда за езерото", "Корен дълбоко в небето", "Сянката" и "Бариерата" и др., спектаклите, предназначени за младата публика - "Равноденствие" (музика. Жан Мишел Жар), "Още веднъж за любовта" (музика Бах, Вангелис, Родриго), "Сюита на покрива" (по песни на Ела Фицджералд и Луис Армстронг), "Човекът, когото обичам" (музика Гершуин), "Здравей Бродуей" и др.

Джо Фрейзър, американски боксьор (1944-2011).
Олимпийски шампион през 1964 г. от Токио, Япония. Световен шампион в тежка категория (1970-1973).

Павел Васев, български режисьор и продуцент (1951-2019).
Бил е директор на Студия за телевизионни филми "Екран" на Българската национална телевизия. Заместник-министър на културата (1991). Председател на Съюза на филмовите дейци (24 април 1996-4 февруари 2000). Административен директор на Народния театър "Иван Вазов" (14 февруари 2000-юни 2001). Директор на Българския културен институт в Москва, Русия (2001-2004; 2015-2019). Директор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (2006-2009). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (5 януари 2009-14 декември 2014). Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Националния филмов център" (10 март 2015-октомври 2015).  Директор на Българския културен институт в Москва, Русия (м. октомври 2015-м.ноември 2019).
/КГ/МГ/