site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 6 ноември в историята

6 ноември 2023 г., понеделник, 45-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Павел, архиеп. Константинополски. Св. Клавдия. Преп. Лука Тавроменийски.

По света се отбелязва:

Международната седмица на науката и мира (6-12 ноември). Отбелязва се от 1986 г. по инициатива на Специалния политически комитет на ООН, одобрена с резолюция A/RES/43/61 на Общото събрание на ООН от 6 декември 1988 г., в седмицата, която включва 11 ноември - годишнина от Компиенското примирие (1918), сложило край на Първата световна война (1914-1918).

Европейската седмица на качеството (6-12 ноември). Отбелязва се от 1995 г. през втората седмица на ноември по инициатива на Европейската организация по качеството. В рамките на тази седмица, в четвъртък, от 1989 г. се отбелязва Световният ден на качеството, с цел да се насърчи информираността на обществеността за важната роля на качеството за осигуряването на просперитета на страните по света. Мотото на седмицата за 2023 г. е: "Качество за бъдещето".

Международният ден за предотвратяване на разрушаването на околната среда по време  на война и въоръжени конфликти. Отбелязва се от 2001 г. с резолюция A/RES/56/4 на Общото събрание на ООН от 5 ноември 2001 г., с цел да се насочи вниманието на международната общност към пораженията, които нанасят военните конфликти върху околната среда и към тяхното влияние върху състоянието на екосистемите и природните ресурси години след прекратяването им.

На този ден в България:
 
1920 - Окупиране на Цариброд, Босилеградско и Струмишко от сръбските войски. В България е обявен тридневен траур. След Първата световна война (1914-1918) на основание на Ньойския мирен договор (1919) армията на Сърбия окупира Западните покрайнини (Царибродско, Босилеградско, и Струмишко)  с площ 1555 кв. км и население 65 000 души. Западните български покрайнини включват 129 селища, 25 от тях са разсечени от границата. След като сърбите окупират тези територии на 6 ноември 1920 г. те закриват 1 българска гимназия, 6 прогимназии, 45 църкви. Една трета от поробеното българско население се принуждава да намери убежище в свободните предели на България. Същия ден Народното събрание на България прекратява заседанията си в знак на протест и обявява 3-дневен национален траур. Символ на тази окупация става черната забрадка. Българките в окупираните земи слагат черни забрадки в знака на национален траур, а прокараната по този начин граница е наречена от местните българи "Черната граница".

1954 - Тържествено откриване на язовир "Александър Стамболийски" и ВЕЦ "Росица - I".  На 5 април 1953 г. започва пробното завиряване на язовира, на 22 май с.г. водите на язовира потичат по каналите на Росишката напоителна система. На 15 август 1953 г. язовирната стена е завършена. Строителството на ВЕЦ "Росица I" започва през 1952 г. и завършва предсрочно в края на 1953 г. 
Язовир "Александър Стамболийски" е разположен на територията на областите Габрово и Велико Търново. Разположен е до с. Горско Косово, община Сухиндол, на 18 км южно от град Павликени. Той събира водите на реките Росица и Видима и при откриването му през 1954 г. има изкуствено езеро с площ от около 11 км заливна площ, дълго близо 18 км и с полезен обем 220 млн. куб. м. През 2019 г. водосборната област обхваща 1478 кв. км, язовирната стена е висока 66 м, дължината по короната й е 300 м.

1964 - Дипломатическите отношения между България и Белгия са издигнати от ниво легации в ранг на посолства. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 11 декември 1879 г. на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са през 1915 г. и са възстановени през 1920 г., отново са прекъснати на 4 март 1941 г. и са възстановени на 17 февруари 1947 г. на ниво легации.

1967 - България e приета за член на Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО).

1998 – В София е учреден Български форум на бизнес лидерите под патронажа на президента Петър Стоянов (1997-2001) и на принца на Уелс Чарлз от 12 водещи мултинационални компании и неправителствени организации. Асоцииран член е на Международния форум на бизнес лидерите.

2007 - "Българска пощенска банка" и "ДЗИ банк" обявяват официално юридическото си сливане. Новата банка се нарича "Юробанк И Еф Джи България". Активите на обединената банка са 3,1 млрд. евро.

2008 - Народното събрание приема промени в Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Съгласно промените притежателите на жилищно-спестовни влогове, открити до 31 декември 1990 г., ще могат да ги прехвърлят на роднини по права линия, а по съребрена - до втора степен, включително. Граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове ще имат право на финансова компенсация, като дължимите суми ще се изплащат на правоимащите след придобиване или започване изграждането на жилища.

2013 - В София е открит Португалски културен и езиков център "Камойнш" при посолството на Португалия, който има за цел да популяризира културното сътрудничество между България и португалоезичните страни.

2014 - Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) отнема лиценза за извършване на банкова дейност на "Корпоративна търговска банка" АД и на основание на Закона за банковата несъстоятелност ще бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на "Корпоративна търговска банка". Фондът за гарантиране на влоговете в банките трябва да бъде уведомен за подаденото искане до компетентния съд с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. Според Закона за кредитните институции БНБ задължително отнема издадения лиценз на банката поради неплатежоспособност, когато установи, че собственият й капитал е отрицателна величина. Квесторите на КТБ са внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети към 30 септември 2014 г., с които се установява отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ, в размер на минус 3 745 313 хил. лв., както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания, съгласно регламента на ЕС.

2016 - Произведени избори за президент и вицепрезидент. За участие са регистрирани 11 партии, 5 коалиции и 14 инициативни комитети. Кандидатпрезидентските двойки са 21, като 7 са подкрепени от политически партии. Избирателната активност е над 56 процента. Румен Радев и Илияна Йотова са избрани за президент и вицепрезидент на България на първия тур на изборите с  973 511 (25.44 процента). На второ място са Цецка Цачева и Пламен Манушев, кандидати на ГЕРБ, за които  гласуват 840 525 (21.96 процента) души. Същия ден се провежда и национален референдум, на който гласоподавателите трябва да отговорят на въпросите:  "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?"; "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" и "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?". За участие в информационно-разяснителната кампания в националния референдум са регистрирани 9 партии, 3 коалиции и 20 инициативни комитети. Избирателната активност е 50,86 процента. Резултатите на всеки от въпросите са: "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система в два  тура" - с "да" отговорят 2 509 864 души, с "не" - 560 024 души; "Подкрепяте ли задължително гласуване" - с "да" отговорят 2 158 929, а с "не" -  905 551; "Приемате ли годишната държавна субсидия за партиите и  коалиции да е един лев спрямо един действителен глас" - с "да" отговорят 2 516 791, а с "не" - 523 759 души.  Според решение на ЦИК  резултатите от националния референдум не са задължителни, защото в допитването са участвали  по-малко от 3 500 585 души (участвалите в последните парламентарни избори).

2017 - В София министърът на околната среда и водите Нено Димов и кметът на Чирпан Кичка Петкова подписват договор за изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) и довеждащи колектори в града. С изграждането на новата станция ще се осигури събирането, отвеждането и пречистването на отпадъчните води от територията на Чирпан преди заустването им в р. Текирска, приток на Марица. Проектният капацитет на пречиствателната станция е 19 641 еквивалент жители. Довеждащите колектори от канализационната мрежа ще осигурят включване на приблизително 70 процента от населението на града към ПСОВ - Чирпан.

2018 -  Пианистката проф. Жени Захариева е удостоена с високото японско държавно отличие "Орден на Изгряващото слънце "Златни лъчи с лента" като признание за нейния изключителен принос за задълбочаването на взаимното разбирателство и приятелство между България и Япония, както и за развитието на японско-българските отношения в областта на музиката.

2019 - В София в НДК заместник министър-председателят Томислав Дончев и омбудсмана Диана Ковачева откриват Международна конференция на тема "Деинституционализация на грижата за деца: Как инвестираме в промяната?". Организатори са Министерството на труда и социалната политика, Ноу-хау центърът за алтернативни грижи за деца към Нов български университет, УНИЦЕФ България, SOS Детски селища, фондация "Лумос", фондация "Сийдър" и "Надежда и домове за децата - клон България" и Eurochild. В конференцията участват над 320 представители на университети, институции и неправителствени организации от 31 страни от Европа, Австралия, Централна Азия и САЩ.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, въведено заради разпространението на коронавируса "Ковид-19". Съгласно промените при усложняване на епидемичната обстановка административните ръководители на органите на съдебната власт могат да създадат организация за отсрочване на насрочените производства и дела за нови дати.

2021 - Пред братската могила-костница в стария гробищен парк в Благоевград на Арахангелова задушница Неврокопският митрополит Серафим отслужва пахинида в памет на 581 офицери и войници, загинали в Междусъюзническата и в Първата световна война. С военен ритуал военнослужещи от формирование 26400 отдават почит към стотиците мъже, отдали живота си за свободата на Отечеството и на Пиринския край в присъствието на  министър-председателя Стефан Янев.

На този ден по света:

1794 - Варшава е превзета от руските войски под командването на Александър Суворов, потушавайки по този начин полското националноосвободително въстание (1794). Русия, Прусия и Свещената Римска империя осъществяват третата подялба на Жечпосполита (1795), което слага край на самостоятелното съществуване на полско-литовската държава.

1887 - Основан е "Селтик" - Глазгоу, шотландски футболен клуб.

1928 - Американският изобретател и предприемач полк. Джейкъб Шик патентова първата електрическа самобръсначка.

1943 - Съветските войски освобождават гр. Киев от окупацията на немско-фашистките войски по време на Втората световна война (1939-1945).

1956 - Дуайт Айзенхауер е преизбран за втори мандат като 34-и президент на САЩ. Той е избран за първи мандат на 4 ноември 1952 г. и полага клетва на 20 януари 1953 г. Преизбран е на 6 ноември 1956 г. и заема поста до 20 януари 1961 г.

1962 - Общото събрание на ООН приема резолюция 1761, с която се осъжда политиката на апартейд в Република Южна Африка. На 30 ноември 1973 г. Общото събрание на ООН приема Международна конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението апартейд. Влиза в сила на 18 юли 1976 г.

1985 - Войчех Ярузелски е избран за председател на Държавния съвет на Полша. Той заема поста до април 1989 г., когато длъжността се премахва и се създава поста президент. На 19 юли 1989 г. Войчех Ярузелски става първият президент на Полша.

1997 - В Страсбург, Франция, е подписана Европейската конвенция за гражданството от страните членки на Съвета на Европа. Влиза в сила на 1 март 2000 г. България подписва конвенцията на 15 януари 1998 г. и я ратифицира на 9 декември 2005 г.

1999 - Във Великобритания започва реформа за намаляване на броя на членовете в Камарата на лордовете (горната камара на парламента). Законът за реформа на Камарата на лордовете е приет на 16 март 1999 г. Законопроектът на правителството на Лейбъристката партия цели да се отмени съществуващото от векове право на аристократите на наследствени места в Камарата на лордовете.

1999 - Произведен референдум в Австралия за или против монархията. За запазване на монархията гласуват 54 процента от гласоподавателите.

2006 - В Милано, Италия, Рабеи Осман Сайед Ахмед, известен като Мохамед Египтянина, е осъден на 10 години затвор за участие в бомбения атентат на 11 март 2004 г. на гара Аточа в Мадрид, Испания, при който загиват 191 души. Той е арестуван три месеца след атентата и е обвинен в заговор и международен тероризъм. Това е първият осъден за бомбения атентат на гара Аточа.

2007 - Във Ватикана, в личната библиотека на папата, кралят на Саудитска Арабия Абдула Втори и папа Бенедикт Шестнайсети водят половинчасов разговор. Това е първата визита на саудитски монарх във Ватикана. Двамата се обявяват за справедливо решение на конфликтите в Близкия изток и за диалог между религиите в полза на разбирателството между народите.

2008 - В Бутан официално е коронясан крал Тронгса Пенлоп Джигме Кесар Намгаил Ванчук. Той заема поста от 18 декември 2006 г. Коронацията е отлагана дълго време, като е чакано настъпването на най-подходящия според астролозите момент.

2011 - На церемония в Лондон, Великобритания, 21-годишната Ивиан Саркос - "Мис Венецуела", е избрана за "Мис Свят 2011". Нейни подгласнички в 60-ото юбилейно издание на най-престижния конкурс за красота в света са представителките на Филипините и Пуерто Рико, които остават съответно на второ и на трето място. 60-ото юбилейно издание на конкурса се провежда в Лондон - градът, където през 1951 г. той се организира за първи път.

2012 - В Пуерто Рико е произведен референдум, на който жителите трябва да отговорят на въпрос дали искат да променят обвързаността на островната територия със САЩ. Втори въпрос в допитването дава на пуерториканците три възможности - територията да стане 51-и щат на САЩ, да бъде независима държава или да бъде "суверенна и свободно асоциирана". На първия въпрос - дали искат настоящият статут на острова да се запази - близо 54 процента от гласувалите отговарят  с "не". На втория въпрос - какъв статут биха искали да придобие Пуерто Рико - 61 процента гласуват Пуерто Рико да стане 51-вият щат на САЩ, 33 процента - за статут на "суверенна и свободно асоциирана" държава, а 5,5 процента подкрепят статута на независима държава. Референдумът има незадължителен характер. Пуерто Рико е анексиран от САЩ при испанско-американската война през 1898 г. и от 1952 г. има статут на свободно присъединена към САЩ територия.

2016 - В катедралата "Свети Петър" в Рим, Италия, папата отслужва литургия пред 1000 затворници от цял свят отправяйки към тях послание за милосърдие и надежда. Затворниците са докарани от 12 страни заедно с техните семейства, както и затворнически надзиратели и доброволци, работещи в затворите. Събитието е част от обявената от Ватикана Света година на милосърдието.

2017 - В Бон, Германия, започва 23-ата Конференция на страните участнички в Рамковата конвенция на ООН за промените в климата (COP 23). Конференцията продължава до 17 ноември 2017 г. и се провежда под председателството на Фиджи съвместно със Секретариата на конвенцията, който се намира в Бон. Акцентите на COP 23 са ролята на предприемачеството и инвестициите в подкрепа на уязвими страни в света, прилагането на иновативни подходи, както и връзката между промените в климата и екосистемите на океаните, горите, крайбрежните ивици и полярните региони.

2018 - В щата Колорадо, САЩ, за пръв път за губернатор е избран открит гей. Това е кандидатът от Демократическата партия Джаред Полис, който побеждава републиканеца Уолкър Стейпълтън.

2019 - Парижкото споразумение за климата влиза в сила за Русия, след като на 21 септември 2019 г. министър-председателят Дмитрий Медведев подписва  постановление за приемането му. Съгласно текста на споразумението то влиза в сила за всяка държава на 30-ия ден, след като тя е депозирала при генералния секретар на ООН документите за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към споразумението. Парижкото споразумение за климата, подписано на 12 декември 2015 г., цели ограничаване на глобалното затопляне в световен мащаб под 2 градуса по Целзий.

2020 - Европейският съюз налага санкции на президента на Беларус Александър Лукашенко и още 14 представители на властите в страната, сред които синът му Виктор Лукашенко като негов съветник по сигурността. Санкции са наложени на общо 59 души заради насилието над протестиращите срещу оспорваното преизбиране на Александър Лукашенко за президент на страната на изборите на 9 август 2020 г. Ограниченията предвиждат запор на имущество и забрана за пътуване.

2021 - Хиляди хора се включват в шествие в шотландския град Глазгоу където се провежда 26-ата Конференция на страните участнички в Рамковата конвенция на ООН за промените в климата (COP 26) (31 октомври-12 ноември 2021), с искане за по-смели действия срещу климатичните промени. Студенти, активисти и загрижени граждани преминават хванати за ръце през парка Келвингроув към централния площад "Джордж". Младежи, носещи червени знамена и плакати с лозунги "Капитализмът убива планетата", отправят обвинения към компаниите за климатичната криза.

2022 – В Танзания самолет на авиокомпанията "Пресижън еър", излетял от град Дар ес Салам, се разбива в езерото Виктория докато се опитва да кацне на летището в Букоба. Загиват 19 души от общо 43-ма на борда.

Родени на този ден българи:

Санда Йовчева, писателка, журналистка и преводачка (1880-1946).
Била е учителка в Бяла Слатина, Разград, Бургас, София. Участва в издаването и редактирането на сп. "Утрина" и "Миротворец", основава и редактира в. "Литературен живот" (1940-1943). Съоснователка и  член на Българския женски съюз, председател на женската секция при Славянското дружество. Превежда от сърбохърватски език. Автор на разкази, повести, романи, произведения за деца : "В мечти" (разкази, 1925), "Жетвен ден" (стихове, 1928), "Отхвърлените" (роман, 1930), "Кръст за храброст" (повест, 1931), "Родна стряха" (разкази за деца, 1933), "Бояна воевода" (повест за деца, 1934), "Княгиня Мара" (повест за деца, 1934), "Под облачно небе" (разкази, 1934), "Ние в дълбокия тил" (роман, 1937) и др.

Владимир Мусаков, писател и драматург (1887-1916).
Сътрудничи на в. "Ден (1904-1912; 1921-1923), в."Балканска трибуна" (1906-1908), сп. "Светлина" (1891-1900; 1903-1934), сп. "Факел" (1913-1914), сп. "Листопад" и сп. "Родно изкуство" (1914) с разкази, стихове в проза, приказки и импресии. Участник в Първата световна война (1914-1918), където е ранен смъртоносно и умира. Автор е на драмата "Далила", чиято премера е през 1921 г. в Нардния театър "Иван Вазов", на драматичната поема "Сатанаил", на недовършената творба "Кървави петна". След смътта му през 1921 г. са издадени два тома с негови произведения, а през 1943 г. в издателство "Хемус", под редакторството на Богомил Нонев е отпечатана книгата му "Избрани страници".

Милчо Горанов, футболист (1928-2008).
През футболната си кариера е играл в "Републиканец" (Лом) и "Славия" (София). За националния отбор има изиграни 21 мача.  Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия.

Стойчо Стойчев, поет и политик (1937-1996).
Редактор на в. "Чирпанско дело" (1965-1967), уредник на къща музей "Гео Милев" в Стара Загора (1969-1973), редактор на литературния алманах "Хоризонт" (от 1973), член на редколегията на литературното списание "Участие". Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-то Народно събрание (1991-1994). Автор е на стихосбирките "Момиче с ябълка" (1965), "Денонощия" (1968), "Безсънни жерави" (1975), "До утре има много нощи" (1982), "Самотни ангели" (избрани стихове, 1996), "Бурян разказва" (2002). Носител на награда за поезия на Съюза на българските писатели  (1976), на националната награда за поезия "Гео Милев" (1989).

Севда Севан (ист. име Франсухи Кеворк Бахчеджян), писателка, поетеса и дипломат (1945-2009).
Авторка е на стихосбирката "Камък върху камък", книгата с пътеписи "Това е мой дълг" и романа-трилогия: "Родосто, Родосто" (1982), "Някъде на Балканите" (1987) и "Дер Зор" (1993), посветен на съдбата на арменските преселници в края на 19 и началото на 20 век. Временно управляващ посолството на Армения в България (10 ноември 1994-2 март 1999). Посланик на Армения в България (2 март 1999-17 януари 2005). Носителка на орден "Стара планина" първа степен (22 февруари 2005), на специалната награда за оформление и полиграфическо изпълнение на асоциация "Българска книга" за "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" (2005), на Националната награда за детска литература "Петя Караколева" на Съюза на българските писатели и община Кърджали (2006), на Националната награда "Константин Константинов" на Министерството на културата и Националния център за книгата (9 май 2006).

Димитър Дойчинов, български политик (1950-2021).
Депутат в 37-ото (1995-1997) и 39-ото Народно събрание (2001-2005). Заместник-изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (11 май 2006-26 май 2010). Управител на Общинско предприятие "Пазари" в Перник (2011-2020).

Нончо Воденичаров, каскадьор, певец, актьор и политик (1955-2009).
Участвал е като каскадьор в близо 40 филма, сред които "Време разделно" (1987) и "Хан Аспарух" (1981). Има издадени два самостоятелни албума "Обич" (2005) и "Удома" (2009). Почетен гражданин на Копривщица (5 септември 2003). Кмет на Раднево (2 ноември 2003-30 май 2009). Умира на 30 май 2009 г. в резултат на масивен инфаркт по време на участие в телевизионното предаване "Сървайвър 4" на филипински остров.

Даниел Георгиев, футболист (1982).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София), "Спарта Ротердам" (Нидерландия), "Дунав" (Русе), "Вихрен" (Сандански), "Балтика" (Калининград, Русия), "Локомотив" (Пловдив), ЦСКА (София), "Черно море" (Варна), "Септември" (София), "Монтана" (Монтана) и "Черноморец" (Балчик).

На този ден са родени и:

Антоан Жозеф Сакс (ист. име Адолф Сакс), белгийски майстор на музикални инструменти (1814-1894).
През 1836 г. Адолф Сакс се премества да живее във Франция. Променя името си на Антоан Жозеф Сакс и отваря своя фирма за производство на духови музикални инструменти. Изобретява саксофона, за който получава патент на 23 юни 1846 г. За основа използва кларинета, като заменя дървото с метал.

Чезаре Ломброзо, италиански лекар психиатър и криминолог (1835-1909).
Основоположник на антропологичната школа в криминологията в края на 19-и в.

Дмитрий Мамин (псевд. Сибиряк), руски писател (1852-1912).
През 1877 г. в сп. "Кругозор" е публикувано първото му белетристично произведение "Тайните на зелената гора". Автор e на поредицата от пътеписи "От Урал до Москва" (1881-1882), на романите "Във водовъртежа на страстите" (1876), "Приваловските милиони" (1883), "Планинско гнездо" (1884), "Бурен поток" (1886), "Именник" (1887), "Три края" (1890), "Пролетни бури" (1893), "Без заглавие" (1893), "Черти от живота на Пепко" (1894), "Хляб" (1895), "Ранни кълнове" (1896), "Всеобщ любимец на публиката" (1898), "Падащи звезди" (1899), на сборниците с разкази "Уралски разкази" (1895), "Сибирски разкази" (1889) и др.

Джон Сауса, американски диригент и композитор (1854-1932).
Ръководител на Военноморския духов оркестър на САЩ (1880-1892). През 1892 г. създава свой собствен духов оркестър "Сауса бенд". Автор е на 136 марша, 15 оперети, 70 песни и редица произведения за духов оркестър.

Игнаци Ян Падеревски, полски пианист, композитор и политик (1860-1941).
Виртуозен пианист, музикалният му дебют е във Виена, Австрия, през 1887 г. Изнася концерти във Великобритания, Нидерландия, Германия и в САЩ (1894-1895), в Италия (1897), в Полша и Русия (1903), в Сидни и Уелингтън, Австралия (1904). Композитор е на операта "Манру" (1901), чиято премиера е в Дрезден, Германия, а през 1902 г. има и премиера в Метрополитън опера в Ню Йорк (САЩ) - единствената полска опера от полски композитор, представена там. Музикалните му творби са издадени в 24 опуса, редица творби без опус, както и в многобройни записи в негово изпълнение и на други изпълнители. Министър-председател на Полша (19 януари 1919-27 ноември 1919). Министър на външните работи на Полша (16 януари 1919-9 декември 1919).

Джеймс Нейсмит, американски учител по физическо възпитание от канадски произход, създател на играта баскетбол (1861-1939).
На 15 януари 1892 г. той публикува правилата за играта, създадена по негова идея през 1891 г., когато като преподавател по физическо възпитание в училище на ИМКА (дн. Спрингфийлдски колеж) в Спрингфийлд, щата Масачузетс, се опитвал да създаде занимания за учениците си чрез активна игра на закрито, която да ги занимава и да поддържа физическата им форма през зимата. Той нарича играта "баскет бол", а първият официален мач е изигран в спортния салон на ИМКА в Олбани на 20 януари 1892 г. с 9 играчи. Петчленните отбори стават стандартни през 1897-1898 г. За кошове Нейсмит използвал  кошове за праскови, като дъното не е пробито и топката е трябвало да се вади от него след всяка точка. Кошовете за праскови се използвали до 1906 г., когато са заменени с метални обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става възможно топката да преминава през коша.
 
Роберт Музил, австрийски писател и драматург (1880-1942).
Автор е на новелата "Три жени" (1924), сборникът с разкази "Единения" (1911), на сборници с есета "Непристойното и болното в изкуството" (1911) и "Посмъртни творби приживе" (1936) и на романите "Лутанията на възпитаника Тьорлес" (1906) и "Човекът без качества" (1930-1932).

Томас Инс (Томас Харпър Инс), американски режисьор, сценарист, актьор и продуцент на нямото кино (1882-1924).
Един от основателите на американската кинематографична компания "Associated Producers" (декември 1919).

Габриел Ано, френски футболист и журналист (1889-1968).
По идея на спортните журналисти Габриел Ано и Жак Феран през 1955 г. е учреден футболният турнир - Купата на европейските шампиони (КЕШ) (след сезон 1992/1993 турнирът е преименуван на Шампионска лига) и наградата "Златна топка" на сп. "Франс футбол" през 1956 г.

Шараф Рашидов, узбекски писател, публицист и политик (1917-1983).
Председател на Съюза на писателите на Узбекистан (1949-1950). Председател на Президиума на Върховния Съвет на Узбекската ССР и заместник-председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (21 август 1950-24 март 1959). Първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Узбекската ССР (15 март 1959-31 октомври 1983).

Сали Фийлд, американска актриса (1946).
Участвала е във филмите "Пътят на запад" (1967), "Мисис Даутфайър" (1993), "Форест Гъмп" (1994), "Професия блондинка 2" (2003), "Невероятният Спайдърмен" (2012), "Линкълн" (2012) и др. Носителка е на две награди "Оскар" за най-добра главна женска роля - през 1980 г. за филма "Норма Рей" (1979) и през 1985 г. за филма "Място в сърцето" (1984). Носителка на наградата "Златен глобус" (1980, 1985).

Генадий Селезньов, руски политик (1947-2015).
Председател на Държавната дума на Федералното събрание (долната камара на парламента) (17 януари 1996-29 декември 2003).

Ребека Ромейн, американска актриса и фотомодел (1972).
Участвала е във филмите "Фатална жена" (2000), "Х-мен" (2002, 2003, 2004), телевизионни сериали "Пепър Денис" (2006), "Грозната Бети" (2007) и др.

Андре Шюрле, немски футболист (1990).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия и бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна.

Това е денят на смъртта на:

Иржи Бенда, чешки композитор, цигулар и диригент (1722-1795).

Клод Луи Бертоле, френски химик (1748-1822).
Открива калиевия хлорат (бертолетова сол) (1785).

Йожен Потие, френски поет (1816-1887).
Автор е на текста на песента "Интернационал" (юни 1871). Един от организаторите на Парижката комуна (1871).

Пьотър Чайковски, руски композитор, диригент и музикален критик (1840-1893).
Автор e на 6 симфонии, 4 сюити, 3 концерта на пиано и 1 концерт за цигулка с оркестър, на опери, балети, пиеси на пиано, над 100 романса и др. Автор е на операта "Евгений Онегин", балета "Лебедово езеро" и др. Неговото име носи московската държавна консерватория.

Морис Льоблан, френски писател (1864-1941).
Главен герой в произведенията му е детективът Арсен Люпен. Създател е на литературния герой - благородният крадец и детектив Арсен Люпен. Автор е на криминалните романи "Арсен Люпен - крадецът джентълмен" (1907), "Тайнственото око" (1912), "Графиня дьо Калиостро" (1924), "Госпожицата със зелените очи" (1927), "Агенция "Барнет и сие" (1928) и др.

Христо Чернопеев (ист. име Черньо Пеев), деец на българското националноосвободително движение на българите в Македония и Одринско (1868-1915).
Участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903) като войвода на чета. Един от учредителите (1909) на Народната федеративна партия и член на ръководството й. По време на Балканската война (1912-1913) е в Македоно-одринското опълчение, получава чин подпоручик, начело е на доброволческа чета в Родопския отряд. Депутат в 16-ото (1913) и 17-ото (20 март 1914-6 ноември 1915) Обикновено народно събрание. Загива като офицер в Първата световна война (1914-1918) при атаката на село Криволак южно от Велес.

Ханс Ойлер-Келпин, шведски биохимик от немски произход (1873-1964).
Носител на Нобелова награда за химия за 1929 г. заедно с британския химик сър Артър Хардън за техните изследвания върху алкохолната ферментация и ферментационните ензими.

Никола Никитов, български писател (1898-1958).
Печата в сп. "Съвременна мисъл"(1910-1914; 1919-1920). Сътрудничи на вестниците "Трудовак" (1921-1923), "Епоха" (1922-1925), на списанията "Нов свят" (1926-1927), "Синчец" (1936-1937) и др.  Бил е съредактор на списанията "Хора", "Поточе", "Живо слово", редактор в издателство "Медицина и физкултура". Един от основателите на Дружеството на детските писатели (1928).  Автор е на творби за деца, на сборниците с разкази "Другари" (1927), "За късче хляб" (1935), "Умници" (1940), "Наградени сърца" (1942), "Победители" (1944), "Чук-почук" (1945), на стихосбирката "В мълчанието на часовете" (1941), на повестите "Кирил и Методий" (1957) и "Баба Тонка Обретенова" (1957), на пиеси и исторически очерци.

Цветана Табакова, българска оперна певица (1905-1936).
За кратката си 12 години професионална кариера на оперната сцена се  превъплъщава в над 30 различни роли, сред които Аида в едноименната опера "Аида", Леонора в "Трубадур", Сента в "Летящият холандец",  Елизабет в "Танхойзер" и др. Носителка на сребърен медал и диплом на Международния конкурс за певци във Виена (1932).

Елиът Картър, американски композитор (1908-2012).
Автор е на много сонати, произведения за ансамбъл, оркестър и отделни инструменти, като сред най-известните му произведения са балетите "Покахонтас" и "Минотавър". Той е двукратен носител на наградата "Пулицър" за музика (1960, 1973). Носител на Ордена на Почетния легион на Франция (2012).
 
Висенте Феола, бразилски треньор по футбол (1909-1975).
Печели златен медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция като треньор на националния отбор по футбол.

Димитър Чавдаров-Челкаш (ист. име Димитър Василев Коцев), български писател хуморист и сатирик (1912-1972).
Работил е като книговодител в банка (1932-1934), чиновник в Дирекцията на статистиката (1934-1944). Един от основателите на литературния кръжок "Христо Смирненски" (1935-1941). Основател и главен редактор на в. "Стършел" (15 февруари 1946-9 март 1961). Участва в Отечествената война като военен писател-доброволец - редактира в. "Часовой", хумористично приложение на в. "Щурмовак". Член на сценарната комисия при Студията за игрални филми (1961-1963). Бил е на дипломатическа работа в Рим, Италия  (1963-1968). Автор на разкази и фейлетони, на комедии и пътеписи. Носител на орден "9 септември 1944" втора степен (1952, 1959), на орден "Народна република България" първа степен по случай 60-ата годишнина от рождението му и за литературната му и обществена дейност (април 1972), литературната награда на в. "Стършел" за 1972 г. за заслугите му в развитието на хумора и сатирата в България (посмъртно, м. март 1973). Удостоен със званията "Лауреат на Димитровска награда" (14 май 1950) и "Заслужил деец на културата" (май 1965).

патриарх Максим (светско име Марин Найденов Минков), български църковен деец (1914-2012).     
На 13 декември 1941 г. приема монашеското име Максим. На 19 декември 1941 г. е ръкоположен за йеродякон. Бил е митрополитски дякон и проповедник при Ловчанската митрополия. През 1942 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската семинария, където преподава основно богословие и пастирско богословие. На 14 май 1944 г. е ръкоположен за йеромонах. На 12 юли 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство. Протосингел на Доростоло-Червенската митрополия (1947-1 май 1950). Предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия (1950-1955). Главен секретар на Светия Синод (15 юли 1955-1960). Председател на редакционната колегия на "Църковен вестник" и сп. "Духовна култура" (1957-1960). На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Браницки". Ловчански митрополит (30 октомври 1960-4 юли 1971). Патриарх Български и Софийски митрополит (4 юли 1971-6 ноември 2012). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1974), орден "13 века България" (1985), орден "Стара планина" първа степен (25 октомври 2004). Носител на почетния знак "Стефан Стамболов" на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда за личен лидерски принос за 2012 г. (3 юли 2012). Почетен гражданин на Троян (14 октомври 2005), Почетен гражданин на София (24 ноември 2011) и Почетен гражданин на Ловеч (11 май 2012).

Томи Лоутън (Томас Лоутън), английски футболист и треньор (1919-1996).

проф. Станко Киров, български лекар онколог и хирург (1920-2012).
Един от първите лекари хирурзи в новосъздадената Онкологична болница в София /дн. Специализирана болница за активно лечение по онкология/ (1952). Пръв в България и втори в света въвежда органносъхраняващо лечение на рака на гърдата, пръв в България въвежда щадящата мамектомия. Създател и ръководител на Мамографския център в Окръжна болница (1984-1996). Бил е консултант на Клиниката по лицево-челюстна хирургия на Стоматологичния факултет в София. Автор е на над 180 научни публикации. Съавтор на първата книга за рехабилитация на болни от рак, издадена в Централна и Югоизточна Европа. Удостоен със званието "Лекар на България" на Министерството на здравеопазването, Съюза на учените в България, Съюза на медицинските дружества и Националния алианс "Живот за България" (2007). Почетен гражданин на София (25 февруари 2010).

Люба Алексиева, българска актриса (1926-2015).
Играла е на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев". Участва във филмите "Горе на черешата" (1984), "Не знам, не чух, не видях" (1984), "Котешка опашка" (1987), "Петък вечер" (1987),  "Мъже без мустаци" (1989), "Старчето с карираните панталони" (1989), "Трябва да ти кажа нещо" (2004), "Вяра, любов и уиски" (2013) и др. Дублира филми. Удостоена със званието "Заслужил артист".

Гаврил Стоянов (Гацо), футболист и треньор (1929-2005).
През футболната си кариера е играл в  "Септември" (София), "Бдин" (Видин), ЦСКА (София), "Спартак" (София). За националния отбор има изиграни 17 мача. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия.

Божидар Абрашев, композитор и политик (1936-2006).
Диригент на оркестъра на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" (1963-1964; 1966). Преподавател (от 1964) в Българската държавна консерватория. Заместник-ректор на Държавна музикална академия "Пнчо Владигеров" (2000). Той е един от учредителите на партия НДСВ през 2001 г. Министър на културата (24 юли 2001-23 февруари 2005).  Автор е на 35 опуса в областта на симфоничната, вокалната и камерната музика: 4 симфонии, 2 концерта, 1 кончерто гросо, "Младежки картини" (за симфоничен оркестър и за пиано), оратория "Псалми за царя", на "Увертюра с фанфари", написана по повод приемането на България в НАТО. Има около 300 обработки на народни песни и инструментални мелодии, около 20 оркестрации на творби от други автори. 

проф. Александър Бешков, български журналист, писател и сценарист (1937-2013).
Един от дългогодишните водещи политически коментатори, създател и главен редактор на обзорното политическо предаване  "Панорама" на Българската национална телевизия (1968-2000). Автор е на филми за Кенет Кларк, Федерико Фелини, Нино Рота, папа Йоан-Павел Втори, Индира Ганди, президента на Мексико Хосе Лопес Портильо, Петър Увалиев и Дора Валие. Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Художествената академия и Университета на Колчестър във Великобритания. Основател е на фондация на името на баща му, художникът Илия Бешков, и дарител на Плевенския музей "Илия Бешков", както и на стипендии за студенти по културология.

проф. Асен Дурмишев, български лекар и политик (1938-2006).
Специалист по кожни и венерически болести. Бил е завеждащ клиника при Университетска болница "Александровска" (1984-2001), директор на Институт по дерматология и венерология (1989-1991), ръководител на Катедра по дерматология и венерология на Медицинския факултет (1991-1996). Главен републикански специалист по дерматология и венерология (199-1997). Член на Българската национална академия по медицина (1995-2006). Главен редактор на сп. "Дерматология и венерология" (1992-2006). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Автор е на 243 научни труда, 5 монографии, съавтор в 39 книги. Носител на медал за принос в дерматологията на Полското дерматологично дружество, Вроцлав (2001).

Стоян Хранов, инженер и спортен деец (1942-2015).
От 1976 г. е в управлението на обединен спортен клуб "Левски". Заместник-председател и председател на обединен спортен клуб "Левски" (15 април 1989-ноември 2015). Почетен гражданин на София (2007). Носител на орден "Стара планина" втора степен (2 юли 2014).

Бисер Киров, български естраден певец, музикант и композитор (1942-2016).
Професионалната му кариера започва през 1967 г. като вокален изпълнител с оркестър "Балкантон". Бил е режисьор и продуцент на предавания по Българската национална телевизия. От 1995 г. до 2002 г. е продуцент, режисьор и водещ по руската телевизия на детските предавания "Златното ключе" и "Чудна приказка".  Изнесъл над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка. Композитор и автор е на над 300 песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански език и др. Има издадени 15 големи винилови плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР, както и издадени малки плочи в Испания и САЩ, както и 9 компактдиска, издадени в България и Русия. Общият тираж на издадените му плочи и дискове над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни. Живял е в България, Русия и Германия, като постоянно пътува между трите държави. Четири сезона е бил солист във "Фридрихщатпаласт" в Берлин (1971, 1972, 1975 и 1977). Съветник по въпросите на културата в посолството на България в Москва, Русия (ноември 2006-30 юни 2010).  Носител на първа награда за изпълнение от фестивала "Златният Орфей" (1971), на голямата награда от фестивала "Златният Орфей" за песента му "Сонет" по текст на поета Димитър Методиев (1978). Удостоен със званието "Заслужил артист" (23 май 1985), със званието "Заслужил артист на Руската федерация" (2009). Носител на почетна грамота и златен знак на президента на Русия  Владимир Путин за заслуги в културното сътрудничество между България и Русия (2012), на голямата награда за принос в българо-руските отношения "Золотая муза" (юни 2015) за работата му като продуцент, режисьор и водещ на популярните детски програми "Златното ключе" и "Чудна приказка" по руските телевизионни канали РТР и ТВ "Култура". През 2015 г. Бисер Киров е включен в юбилейния десети том на руската енциклопедия "Хората на нашето хилядолетие", редом с 58 имена на големи личности, оказали влияние на милиони хора. Почетен гражданин на Смолян (2012).
/КГ/МГ/