site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 5 ноември в историята

5 ноември 2023 г., неделя, 44-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. мчци Галактион и Епистима.
  
В България се отбелязва:

Празникът на служба "Военна полиция" към Министерството на отбраната.
Отбелязва се със Заповед 708 от 10 октомври 2008 г. на министъра на отбраната. Годишнина от създаването (1991) с Постановление 217 на Министерския съвет на Управление "Военна полиция" към Българската армия.

Денят на металурга. Професионален празник.Отбелязва се с Разпореждане 827 на Министерския съвет от 19 ноември 1963 г. Годишнина от влизането (1953) в експлоатация на Металургичния завод "Ленин" в Перник (дн. "Стомана индъстри" АД) и годишнина от влизането (1963) в експлоатация на Стопанския металургичен комбинат "Кремиковци" в София.

По света се отбелязва:

Световният ден за информираност по проблемите, свързани с цунами. Отбелязва се от 2016 г. с резолюция A/RES/70/203 на Общото събрание на ООН от 22 декември 2015 г., за да се повиши информираността на международната общност за природното бедствие. Денят се свързва с японската история "Инамура но хи" (изгарянето на оризовите снопи). След земетресението на 23 декември 1854 г., при което загиват между 2000 и 3000 души и засегнало село Хиромура, жител на селото забелязал, че приливът се оттегля, което било знак за настъпващо цунами. Той подпалил цялата си реколта от ориз, за да предупреди съселяните си, които избягали на високо място. След това заедно със съселяните си за четири години построили насип и засадили борови дървета като буфер срещу бъдещи вълни. Насипът на Хиромура и до днес защитава хората от бедствия. По данни на ООН през последните 100 години над 260 000 души са загинали в резултат на цунами.

На този ден в България:

1870 - В Букурещ, Румъния, излиза бр. 1 на сп. "Училище" - първото педагогическо списание за учители, родители и ученици. Издава го писателят Райко Блъсков в сътрудничество с писателя Петко Рачев Славейков, учителя и журналист Добри Войников, учителя Кръстьо Пишурка, политика Васил Радославов и др. Списанието излиза до 15 март 1876 г. 

1885 - Начало на битката при Сливница по време на Сръбско-българската война (1885). Битката продължава три дни и е определяна като бойно кръщение на младата българска армия. Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението на силите е 12 000 българи срещу 25 000 сърби. Към 9 часа сутринта на 5 ноември сърбите напредват, но батареята на кап. Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Съгласно нареждане на княз Александър I Батенберг  българите започват контраатака при село Мало Малово. Сръбските части са принудени да отстъпят. Решителният ден на сражението е 7 ноември. Съотношението на силите вече е 32 000 българи срещу 40 000 сърби. Сръбската Моравска дивизия, спряна предния ден от кап. Стефан Кисов и неговия отряд от близо 2000 души, напредва отново. Кап. Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - "На нож", като сам повежда бойците си и загива в боя. На десния фланг при Сливница, българите атакуват височината Три уши, където е и убит кап. Марин Маринов. Сърбите изпращат нови части срещу Три уши. Българите от централния участък също настъпват срещу височината. Макар сърбите да имат превъзходство - 89 срещу 64 наши роти и 66 срещу 24 оръдия, всички върхове на Три уши са овладeни от българите. Сливнишката позиция е спасена, а българите през следващите дни минават в настъпление и навлизат на сръбска територия. В това сражение българите губят 1800 души - убити и ранени, а сърбите - 2100. С тази победа българите успяват да защитят по възможно най-категоричния начин Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885).

1925  - България установява дипломатически отношения с Египет на ниво легации.
Отношенията между двете страни са прекъснати на 9 януари 1942 г. и са възстановени на 26 март 1947 г. на ниво легации. На 18 декември 1957 г. са издигнати в ранг на посолства. На 5 декември 1978 г. отново са прекъснати и са възстановени на 31 декември 1984 г.

1947 - Открит е Проходът на Републиката, разположен в Средна Стара планина между Шипченско-тревненската и Елено Твърдишката планина. До 1948 г. проходът носи името Хаин боаз (Хаинбоазки проход) е и практически неизползваем за коли. Проходът е изграден от Първата национална младежка строителна бригада "Георги Димитров", като в строителството, което започва през 1946 г., са участвали над 2000 младежи. Прокарано е шосе, свързващо Северна и Южна България. Дължината на прохода е 57,5 км. Той минава  по долините на Радова река (приток  на Тунджа) и на притока й с Лещова река, по седловината между двата старопралински дяла, кояато е най-високата му част, и долината на река Беласица (приток на Янтра).

1950 - В Пловдив е открит авторемонтен завод "Васил Коларов" (дн. "Балканкар Рекорд" АД). В него се ремонтират съветски, чешки и немски автомобили, а от 1965 г. започва да произвежда и мотокари. През 1967 г. е преименуван в ЗЕМ "Рекорд". През 1977 г. влиза в структурата на "Балканкар"-София. През 1993 г. заводът е преименуван на "Балканкар Рекорд".

1951 - В Димитровград започва производствената си дейност Химическият комбинат (дн. "Неохим" АД) - първият завод за производство на изкуствени торове в България. Първоначално в комбината се произвеждат азотни и фосфорни торове. През 1987 г. е въведен в експлоатация нов комплекс за производството на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. В периода 1992-1993 г. се спират инсталациите за производство на сярна и фосфорна киселина, фосфорни торове, анилин и нитробензол.

1951 - В Димитровград е пуснат в действие ТЕЦ "Вълко Червенков" /дн. ТЕЦ "Марица 3"/.
С Указ 365/13 октомври 1956 г. на Президиума на Народното събрание централата се преименува на ТЕЦ "Марица 3".

1953 - В Перник е пуснат в експлоатация Металургичният завод "Ленин" (дн. "Стомана индъстри" АД). През 1948  г. Министерският съвет издава постановление, с което се възлага на Министерството на индустрията и занаятите изграждането на стоманолеярен и валцовачен завод край Перник. През 1951 г. започва изграждането на Металургичния завод. С Указ на Президиума на Народното събрание от 24 април 1952 г.  заводът е преименуван в Металургичен завод "Ленин".  На 8 август 1953 г. е отлята първата българска стомана. С Разпореждане 26/1юни 1979 г. заводът се преобразува в Стопански металургичен комбинат "Ленин". От 13 април 1989 г. е държавна фирма "Стомана" - Перник, от 18 май 1992 г. - "Стомана" АД - Перник. От 15 юни 2001 г. - "Стомана индъстри" АД.

1957 - В Пловдив е открит Паметникът на Съветската армия "Альоша".  За прототип на 17-метровата гранитна фигура е послужил руският войник Алексей Скурлатов,  участвал във Великата отечествена война (1941-1945). През 1944 г. той е изпратен в България, където работи по изграждането на телефонна линия между София и Пловдив. Паметникът е издигнат на хълма Бунарджик по повод 40-годишнината от Октомврийската революция. Построен е по проект на архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков, Борис Марков и скулпторите Васил Радославов, Александър Занков и Георги Коцев.

1958 - В Шумен е открит Машиностроителният завод за товарни автомобили "Мадара". От м. октомври 1991 г. е акционерно дружество "Мадара" АД.

1962 - Премиера по кината на филма "Тютюн" по едноименния роман на Димитър Димов. Сценарист и режисьор на филма е Никола Корабов. Оператор е Въло Радев, художник - Константин Джидров. Музиката  е композирана от Васил  Казанджиев. Участват актьорите Невена Коканова (Ирина), Йордан Матев (Борис Морев), Мирослава Стоянова (Лила), Иван Касабов (Павел Морев) и др. Зрителският интерес след премиерата му е много голям. На Фестивала на българския филм във Варна през 1963 г. филмът печели първа награда, а Невена Коканова е отличена с приза за най-добра женска роля.

1962 - Открит е VIII конгрес на Българската комунистическа партия (БКП), който продължава до 14 ноември 1962 г. Приета е 20-годишна програма "за завършване на строителството на социализма и изграждане на комунизма" в периода 1961-1980 г. Начертана е линия на индустриализация, която да преодолее полузанаятчийския характер на преработващата промишленост и да създаде едри производствени мощности в тежката промишленост. Първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков е предложен за поста  министър-председател на Народна република България. На втората редовна сесия на 4-ото Народно събрание, открита на 19 ноември 1962 г., Тодор Живков е избран за председател на Министерския съвет. Новото правителство е съставено на 27 ноември 1962 г.

1963 - Открит е Стопанският металургичен комбинат "Кремиковци". От март 1953 г. до юни 1957 г. се провеждат системни проучвания на Кремиковското желязно находище от Главно управление за геоложки и минни проучвания. На 19 юли 1958 г. е подписано споразумение за оказване от СССР на техническа помощ на България в изграждането на металургичен завод и други промишлени предприятия и обекти. Комбинатът е проектиран на основата на технологичен проект, получен от СССР, преработен и пригоден съобразно терените и транспортните условия и местните инженерно-строителни съоръжения. Главен проектант на комбината е Държавният институт за проектиране на металургични заводи на СССР в Москва. Проектантската работа започва през 1958 г. С Постановление 73 на Министерски съвет от 1960 г. е утвърден технико-икономическия анализ и плановото задание за проектиране на металургичен комбинат "Кремиковци".  На 10 октомври 1963 г. влиза в експлоатация първата доменна пещ в Кремиковци. От 20 април 1989 г. е държавна фирма "Кремиковци", от 6 ноември 1991 г. - акционерно дружество. На 8 декември 1997 г. Агенцията за приватизация открива процедура за приватизацията на "Кремиковци" АД. На 14 юни 1999 г.  71 процента от капитала на "Кремиковци" АД са продадени на "Дару Металс" АД  на Валентин Захариев с партньор италианската компания "Марчигалия" за 1 долар. На 1 януари 2001 г. "Дару Металс" АД се преименува на "Финметалс холдинг" АД. На 15 август 2005 г. "Глобал стийл холдинг лимитид" (собственост на индийската фамилия "Митал") придобива мажоритарния дял на "Финметалс холдингс" АД в "Кремиковци" АД, а държавата в лицето на Министерство на икономиката и енергетиката запазва миноритарно участие (25.29%). На 22 юли 2008 г. "Кремиковци" АД започва да работи на ишлеме за украинската компания "ВОРСКЛА Стийл". На 6 август 2008 г. Софийският градски съд обявява  неплатежоспособността на "Кремиковци" АД. В съдебния акт е определена начална дата на неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.

1971 - В София е открит паметник на Владимир Илич Ленин - съветски революционер и ръководител на Октомврийската революция на 7 ноември 1917 г. в Русия. Паметникът е изработен от съветския скулптор проф. Лев Кербел, съавтор е проф. Петър Ташев. Съоръжението е демонтирано през 1991 г.

1975 - Открит е язовир "Антонивановци" (дн. язовир "Въча"). Намира се в Южна България по поречието на река Въча в община Девин и е част от каскадата Доспат-Въча. Той е най-големият язовир на реката и сред най-големите в България. Дължината му е над 30 км, а стената му от 144,5 метра е най- високата язовирна стена в България. Осигурява част от питейната вода за Пловдив и вода за напояването на Пловдивското поле. С Указ 147 на президента от 4 юни 1999 г. е преименуван на язовир "Въча".

1985 - В София е открита Националната галерия за чуждестранно изкуство в реставрираната и реконструирана сграда на Държавната печатница. Първоначално е художествена галерия към първата международна фондация в България "Людмила Живкова". От 1986 г. галерията се финансира от Министерство на културата. С ПМС 128/11 юли 1994 г. галерията получава статут на държавен културен институт с национално значение. С ПМС 440/22 декември 2014 г. се слива с Национален музей на българското изобразително изкуство - София, в Национален музеен комплекс - София, преименуван с ПМС 156/26 юни 2015 г. в Национална галерия.

2005 - Активирана е мрежата на третия GSM оператор в България с търговската марка "Вивател" (дн. "Виваком"). През м. юни 2004 г. Българската телекомуникационна компания (БТК) получава индивидуален лиценз за трета GSM-мрежа в България от Комисията за регулиране на съобщенията. През м. май 2005 г. компанията получава и лиценз за изграждане на мобилни далекосъобщителни системи от трето поколение по стандарт UMTS и на 5 ноември с.г. компанията стартира своите мобилни услуги с марката "Вивател".

2014 - Бургас официално е одобрен за Европейски град на спорта за 2015 г. от Асоциацията на европейските столици и градове на спорта (ACES). Българският град е избран измежду двайсетина кандидати от целия континент.

2017 - В Плевен се провежда кръгла маса на тема "Българското председателство на Съвета на ЕС - предизвикателства и отговорности. 2018 - Европейска година на културното наследство", организирана от областната структура на Жени ГЕРБ.

2018 - С решение на правителството Петър Харалампиев е освободен като председател на Държавната агенция за българите в чужбина, след като на 29 октомври 2019 г. той е арестуван след разследване за издавани документи за български произход срещу 5000 евро.

2019 - В София министърът на здравеопазването Кирил Ананиев дава началото на Националната информационна кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията в България. Кампанията е под мотото "Да! За живот!".

2020 - Народното събрание приема промени в Гражданския процесуален кодекс, с които се регламентира използването на видеоконференция при провеждане на разпити и изслушвания в гражданските и административните производства, при които административният орган или съдебният състав и свидетелите, вещите лица, страните, преводачите или тълковниците се намират физически на различни места на територията на страната. 

2021 - Във Велико Търново около 13:13 часа са измерени 32.4 градуса по Целзий, което е температурен рекорд за България за месец ноември. Преди 95 години на 1 ноември 1926 г. в Горна Оряховица са били измерени 32,1 градуса температура за ноември.

На този ден по света:

1605 - В Лондон, Великобритания, е осуетен заговорът за убийството на крал Джеймс Първи, т. нар. Барутен заговор. Джеймс Първи се възкачва на престола през 1603 г. Група съмишленици, недоволни от неговото управление и липсата на религиозна толерантност към католиците в страната, организират заговор за убийството на краля. Замисълът на организаторите - английските католици Робърт Кейтсби, Томас Уинтър, Джак Райт, Томас Пърси и Гай Фокс, към които впоследствие се присъединяват също Робърт Кийс, Робърт Уинтур, Джон Грант, Кит Райт, Томас Бейтс, Амброуз Рукууд, Франсис Трешам и сър Еверард Дигби, е да бъде взривена сградата на парламента по време на откриването на парламента на 5 ноември 1605 г., на което се очаква да присъства крал Джеймс Първи заедно с кралица Анна и сина им Хенри. За целта по таен тунел в избените помещения на Камарата на лордовете са скрити 36 бурета с барут с обща маса около 1,5 тона. На 26 октомври 1605 г. един от членовете на парламента, Уилям Паркър, Четвърти лорд на Монтигел получава анонимно писмо, предупреждаващо го да не присъства на заседанието на 5 ноември. Той го показва на първия министър на краля - лорд Солсбъри, който докладва на крал Джеймс Първи. Около полунощ на 4 ноември 1605 г. при претърсване на Камарата на лордовете властите откриват Гай Фокс да пази буретата с барут. Повечето заговорници успяват да избягат от Лондон, когато научават за разкриването на заговора, други са убити след оказана от тях съпротива. На 27 януари 1606 г. осем от оцелелите, включително Гай Фокс, са признати за виновни в държавна измяна и осъдени на смърт. Същата вечер жителите, живеещи в близост до парламента, разбирайки за опасността, която ги е заплашвала, излизат на улиците и празнуват своето спасение, палейки огньове. Тази традиция е запазена и до днес, като на 5 ноември във Великобритания се празнува "Нощта на Гай Фокс" или "Нощта на огньовете".

1910 - Основан е "Видзев" - Лодз, полски футболен клуб.

1912 - Удроу Уилсън е избран за 28-и президент на САЩ. Той встъпва в длъжност на 4 март 1913 г. и заема поста до 3 март 1921 г.

1934 - В кинотеатър "Титан" в Ленинград, СССР, е премиерата на филма "Чапаев" на режисьорите Георгий и Сергей Василиеви. Филмът е създаден по мотиви от романа "Чапаев" (1923) на съветския писател Дмитрий Фурманов.

1943 - Основана е ТАНЮГ (Телеграфна агенция Нова Югославия) на освободената от партизаните територията на гр. Яйце. От 1944 г. седалището е в Белград. От юни 2006 г. се нарича Сръбска телеграфна агенция "ТАНЮГ".

1956 - Десант от британски въздушни части над Порт Саид с цел установяване на контрол над Суецкия канал по време на втората арабско-израелска война (Суецка криза) (29 октомври 1956-6 ноември 1956). Причината за десанта е национализирането на компанията на Суецкия канал от британски и френски акционери, обявено от президента на Египет Гамал Абдел Насър на 26 юли 1956 г. Британските части не успяват да установят контрол над Порт Саид.

1968 - Ричард Никсън е избран за президент на САЩ. Той встъпва в длъжност на 20 януари 1969 г. Преизбран е за втори мандат на 7 ноември 1972 г. На 9 август 1974 г. подава оставка във връзка с аферата "Уотъргейт" - разследване на сътрудници на Ричард Никсън, които са шпионирали и саботирали кандидатите за президент на Демократическата партия през лятото на 1972 г.

2006 - Бившият иракски президент Саддам Хюсеин е осъден на смърт чрез обесване от Върховния иракски наказателен трибунал заради отговорността му за екзекуцията на 148 жители шиити на селището Дуджаил през 80-те години на 20-и век след извършен срещу него атентат. Смъртни присъди са произнесени и срещу ръководителя на бившия Революционен съд на Ирак Ауад Ахмад ал Бандар и срещу полубрата на Саддам Хюсеин и бивш ръководител на разузнаването Барзан Ибрахим ат Тикрити.

2007 - Кубинският дисидент Оскар Елиас Бискет и президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф са удостоени с най-престижното американско отличие - Президентския медал на свободата. Медалът се връчва за изключителен принос за защитата на сигурността и националните интереси на САЩ или в борбата за световен мир, както и за значими постижения в областта на културата и обществените дела.

2015 - С 6 гласа "за" при 2 гласа "против" Конституционният съд на Колумбия разрешава на еднополовите двойки в страната да осиновяват деца. През 2014 г. Конституционният съд разрешава на хомосексуалните двойки да осиновяват деца, но само при условие, че единият от двамата е биологичен родител на съответното дете. Новото решение премахва това изискване. Хомосексуализмът е смятан за престъпление в Колумбия до 1981 г.

2017 - Около 11,50 ч. местно време мъж открива огън в баптистката църква в градчето Съдърленд Спрингс на около 50 км югоизточно от Сан Антонио, щата Тексас, САЩ. Загиват 26 души, ранените са 20 души. Губернаторът на щата Тексас Грег Абът заявява, че нападението срещу църквата в Съдърланд спрингс е най-голямата атака срещу множество хора в историята на Тексас. По-късно през деня убиецът е открит мъртъв в колата си.

2018 - В Румъния на 93 години умира Александру Вишинеску - бивш комендант на един от най-жестоките комунистически затвори в Румъния "Ръмнику Сърат". Той умира в болницата на затвора Рахова, където изтърпява присъда от 20 години затвор по обвинения в престъпления срещу човечеството във връзка със смъртта на 12 затворници. Александру Вишинеску ръководи затвора "Ръмнику Сърат" в периода 1956-1963 г.

2019 - В Шанхай, Китай, президентът на Франция Еманюел Макрон открива първия филиал на Националния център за изкуство и култура "Жорж Помпиду" извън Европа. Сградата на филиала е дело на британския архитект Дейвид Чипърфийлд и  предлага възможност за почти 25 000 кв. м експозиции. Филиали на центъра "Жорж Помпиду" има в Малага (Испания) и в Брюксел (Белгия).

2020 - Президентът на Косово Хашим Тачи подава оставка, след като базираният в Хага, Нидерландия, Специален съд за военните престъпления в Косово потвърждава обвинението срещу него за военни престъпления, извършени в периода 1998-2000 г. по време на войната в Косово. На 24 юни 2020 г. Специалната прокуратура в Хага съобщава, че е повдигнала обвинение на Хашим Тачи и на бившия председател на парламента на Косово Кадри Весели. Обвинителният акт съдържа 10 точки, в които двамата и още няколко бивши членове на Армията за освобождение на Косово (АОК) са обвинени конкретно в убийства, преследване и измъчване на хора.

2021 - В Индия замърсяването на въздуха в столицата Делхи достига крайно опасни равнища. Според метеорологичната служба на страната индексът за качеството на въздуха (ИКВ) в града е надхвърлил 500, a нива над 400 показват крайно опасно замърсяване. Според Комисията за контрол на замърсяването в Делхи в редица централни райони на града концентрацията на частици с диаметър под 2,5 микрометра във въздуха е достигнала 999. Това е максимумът, който могат да измерят уредите, монтирани в столицата.

2022 - Във Виена, Австрия, е проведена конференция, посветена на защитата на работещите в медиите, организирана от Министерството на вътрешните работи на Австрия съвместно с ООН по повод 10-годишнината от въвеждането на Плана за действие на ООН за сигурността на журналистите (12 април 2012). Във видеообръщение от Женева върховният комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк съобщава, че през последните 10 години в света са били убити 958 журналисти и над хиляда са били вкарани в затвори.

Родени на този ден българи:

Йордан Попов, художник (1913-2001).
Работи основно в областта на природния пейзаж и битовата селска композиция. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен (1968), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1970).

Асен Севарски (ист. Име Хасан Хюсеинов Карахюсеинов), писател, журналист и политик (1925-1990).
От 1947 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП). Бил е кореспондент на вестниците "Дунавска правда", "Народна младеж" и "Работническо дело", работил е (от октомври 1951) във в. "Йени ъшък" ("Нова светлина"). Бил е литературен сътрудник в Радио София в предаване за Турция (от 1964) и на щатна работа (от 1 октомври 1968)в отдел "Външна политика и международни връзки" в Централния комитет на БКП. Заместник главен редактор на сп. "Йени хаят" ("Нов живот") (1980-1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990).  Автор е на стихосбирките "И пламък, и огнище" (1977), "Луда гора" (1980), "Завръщане към птиците" (1984), "С дъх на жито" (1985), на сборник есета,статии и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1982). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1985), "Кирил и Методий" трета степен и "Народен орден на труда" трета степен (1960).

Златка Дъбова, художничка (1927-1997).
Работи предимно дърворезба и литография . Разработва исторически, битови и съвременни сюжети  - цикъл "Минало" (1957), "Дъжд" (1961), цикъл "Кукери" (1962), "Хвърчило" (1964), "Невяста" (1967), "Лазаровден" (1969), цикъл "Танци" (1974), "Спомен" (1976) и др. В творчеството си разкрива родопския бит, романтика на възрожденската архитектура и духовния облик на българина. Илюстрира книги от български автори: "Мехмед Синап" от Людмил Стоянов (1958, 1961), "Български народни приказки" от А. Каралийчев (1968 )и др. Изявява се в областта на сценографията. Оформя пиесите "Езоп" от Фигейреду (1958, 1960), "Под игото" от Иван Вазов (1958) и др.

Петър Кожухаров, журналист (1929-2015).
Работи като журналист в Българска телеграфна агенция (БТА) (1966-1978), където завеждащ отдел "Международна информация" (от 1 февруари 1966), кореспондент на БТА в Берлин (ГДР) (3 август 1966-8 юли 1969), в Западен Берлин (ФРГ) (8 юли 1969-септември 1971), главен редактор на главна редакция "Международна информация" в БТА (16 септември 1971-10 март 1978). Дълги години работи в Българската национална телевизия (БНТ), той е единственият журналист, допускан за интервюта с  Тодор Живков. Кореспондент на БНТ в Берлин, Германия (21 октомври 1989 -28 февруари 1990). Бил е заместник-председател на Комитета за радио и телевизия. Автор е на книгите "От мястото на събитието: Съприкосновения с бележити личности на XX век" и "Студената война. Щрихи от неин очевидец" (2012). 

Белчо Белчев, финансист и политик (1932-2008).
Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) (19 декември 1977-2 февруари 1990) и на Политбюро на ЦК на БКП (8 декември 1989-2 февруари 1990). Член на Висшия партиен съвет на БКП (2 февруари 1990-25 септември 1990). През 1964 г. започва работа като научен сътрудник в Министерството на финансите, където е бил заместник-началник на управление "Бюджет" (1968). Заместник-министър на финансите (1969-7 август 1971), първи заместник-министър на финансите (19 януари 1973-16 юни 1976), министър на финансите (17 юни 1976-31 декември 1987). Посланик на България в Югославия (22 април 1988-1989). Министър на финансите (17 ноември 1989-20 декември 1990). Ръководи преговорите за членство на България в Международния валутен фонд, на 25 септември 1990 г. във Вашингтон, САЩ, подписва документа за нейното приемане. Ръководи делегацията и подписва на 29 май 1990 г. от името на България създаването на Европейската банка за възстановяване и развитие в Париж, Франция. Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Носител на орден "Георги Димитров" (1982), на орден "13 века България" (1984), на орден "Стара планина" втора степен изключителни заслуги в областта на финансите и по повод 70-ата му годишнина (11 ноември 2002). Почетен гражданин на Трявна (2002).

Димитър Кралев, писател (1933-2020).
Редактор във вестници и списания. Член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Автор е на пиесите: "Тревожни гласове", "Весела тревога", "Лъжицата", "Как се плете кошница", на книгите "Чудотворната дамаджана" (1966, хумористични разкази и стихове); "Хълмове сред равнината" (1973, разкази); "Ветровете на белия свят" (1976, новели), "Да гониш дивото" (1987, роман), "Въпрос на позиция" (1990, публицистика), "Нощен лов" (1997, отличена от Съюза на българските писатели като най-добра детско-юношеска проза за 1997 г.), "Ти си и Бог: Букварни четива" (2005); "Бялата змия" (2008, разкази), "Дяволското колело" (2012), "Съдбовен възел" (есеистика, 2017).

Божидар Данев, икономист (1939-2018).
Главен изпълнителен директор на Софийската фондова борса (1991-1997). Съпредседател на Смесения консултативен комитет Европейски съюз-България (1999-2004). Председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара-Съюз на българския бизнес (11 юни 1993-15 февруари 2011). Изпълнителен председател на Българска стопанска камара-Съюз на българския бизнес (15 февруари 2011-28 май 2018). Има над 100 научни публикации и три монографични публикации. Носител на приза "Мистър Икономика 2004"  на сп. "Икономика" за принос в развитието на българската индустрия (20 януари 2005).

Иван Пиперков, политик (1952).
Постоянен представител на България към Службата на ООН и другите международни организации в Женева, Швейцария (31 януари 2012-17 юни 2016).

Проф. Камен Пенков, политик (1953).
Работи в структурите на МВР (1976-1990). Основател и президент на агенция за сигурност "Скорпио" (1991-2000). Заместник-министър на вътрешните работи (1 септември 2005-8 май 2008). Изнасял е лекционни курсове и е водил семинарни занятия  по административно-правен режим на националната сигурност във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и Югозападния университет "Неофит Рилски". Има научни публикации, посветени на проблемите на противодействието на престъпността. От 15 октомври 2008 г. е сред учредителите на Международния институт за сигурност и сътрудничество и е избран за негов изпълнителен директор.

проф. Евгений Николов, инженер и учен (1953-2013).
Работил е в областта на компютърната вирусология и информационна сигурност. От 1991 г. е ръководител на Националната лаборатория по компютърна вирусология. Главен научен секретар на Българска академия на науките (БАН), заместник-председател (2008-2012) и и. д. председател на Българска академия на науките (3 септември-2 декември 2012). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Технически университет - София, Нов български университет, Университет по библиотекознание и информационни технологии, Бургаски свободен университет, Стопанската академия в Свищов и Академията на МВР. Автор е на над 150 научни публикации. Умира на 17 юли 2013 г. след  тежка верижна катастрофа в Кресненското дефиле на 11 юли 2013 г.

проф. Мирослава Кортенска, културолог, медиен експерт и театрален критик (1953-2021).
От 1976 г.  до 1991 г. е работила като драматург в театрите в  Стара Загора, Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Преподавател и заместник-декан на Магистърски факултет в Нов български университет (1993-1996). От 2000 г. е била преподавател в катедра "Кино, телевизия и театър" в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Член на Художествения съвет на Българската национална телевизия (2002-2005). Член на Художествения съвет на Българското национално радио, програма "Христо Ботев" (2008-2010). Автор и водещ на предаването "Врата към Европа" по програма "Христо Ботев" на БНР (2009-2011). Член на Изпълнителния съвет на фонд "Научни изследвания" (2011-2012). Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на учените в България. Автор е на изследването "Културен вертикал" (1998), на документалния филм "Възстановителна репетиция" - портрет на известния режисьор Любен Гройс (БНТ, 2004), на книгите   "България - начало на промяната" (1994), "Културен компас. Посока: Балканите - Европа" (2006), "Културната мисия на кръга "Мисъл" (2008), "Яворов и театърът" (2015)  и др. Сценарист е на документалните филми на БНТ "Отместеното поколение" (1999) и "Възстановителна репетиция" (2005).

Златко Живков, историк, педагог и политик (1959).
Учител (1985-1993) и директор в СОУ "Иван Печев" в Монтана (1993-1997).  Началник на инспектората по образование към Министерството на образованието и науката в област Монтана (1997-1999). От 16 октомври 1999 г. е кмет на Община Монтана. От 21 август 2008 г. е член на Комитета на регионите на Европейския съюз. Носител на наградата на Българска телеграфна агенция "Бялата птица" (2014). Носител на наградата "Кмет на годината" за голяма община (2019). Почетен гражданин на Монтана (1999).

Красимир Аврамов, актьор, певец и продуцент (1969).
Наричат го Човекът глас. Той е първият българин, изнесъл самостоятелен концерт в престижната зала "Кодак тиътър". Носител на наградата "Суперзвезда на годината" на музикалните награди в Лос Анджелис, САЩ (2005). Има издадени албуми "Попера" (2005), "Мълчаливи гласове" (2007), "The Best of Krassimir" (2009) и една аудио книга "Между два свята: Любов, лъжи и една песен" (2012).

На този ден са родени и:

Нгуен Чай, виетнамски поет и стратег (1380-1442).
Национален герой на Виетнам. В периода 1418-1427 г. той е водач на народната, въоръжена борба против китайската династия Мин, окупирала Виетнам през 1407 г. Основоположник на поезията на разговорен виетнамски език. Автор е на книгите "Сборник стихове на роден език", "Велик призив за смирение на китайците", "Описание на държавните земи", "Деяния на господаря Ламшон" и др.

Михаил Херасков, руски писател (1733-1807).
В периода 1760-1763 г. издава заедно с поета Иполит Богданович сп. "Полезное увеселение". През 1764 г. публикува две книги с басни, в 1765 г. - трагедията "Мартезия и Фалестра", в 1767 г. - "Нови философски песни", а в 1768 г. - повестта "Нума Помпилий". През 1779 г. издава първите си събрани съчинения. Автор е и на поемата "Възроденият Владимир" (1785), повестта "Кадъм и Хармония" (1789), "Ода за присъединяването на полски области към Руската империя" (1793), повестта "Палидор, син на Кадъм и Хармония" (1794), поемата "Пилигрими” (1795), трагедията "Освободената Москва" (1796), поемата "Бахариана" (1803) и др. Последните му събраните съчинения излизат в Москва в периода от 1807 г. до 1812 г.

Пол Сабатие, френски химик (1854-1941).
Носител на Нобелова награда за химия за 1912 г. за неговия метод за хидрогениране на органични съединения в присъствие на фино раздробени метали, с което допринася за развитието на органичната химия.  Той си поделя наградата с френския химик Виктор Гриняр, който я получава за откриването на т.нар. Гриняров реактив, който през последните години дава голям тласък за развитието на органичната химия.

Михаил Арцибашев, руски писател (1878-1927).
Автор е повестите "Милиони" (1908), "Ревност" (1913), на романите "Санин" (1907) и "На крайната черта" (1910-1912). През август 1923 г. имигрира в Полша. Там публикува сборника "Под слънцето" (1924), пиесата в стихове "Дявол: Трагичен фарс" (1925) и др.

Михай Садовяну, румънски писател и обществен деец (1880-1961).
Директор на Националния театър в Ясах (1909-1918), депутат (1926-1931), председател на Сената (1931-1939). Директор на вестниците "Адевърул" и "Диминеата" (1936). През 1926 г. получава Националната награда за литература. Председател на Съюза на писателите на Румъния (1949-1961).

Рой Роджърс (ист. име Ленърд Слай), американски певец и актьор (1911-1998).
Един от най-популярните изпълнители на кънтри музика в САЩ. Участвал е в над 100 уестърн филма и сериала. Наричан е "Крал на каубоите". Удостоен е с три звезди на Алея на славата (1960).

Вивиан Лий, британска актриса (1913-2001).
Участвала е във филмите "Отнесени от вихъра" (1939), "Цезар и Клеопатра" (1945), "Ана Каренина" (1948), "Трамвай "Желание" (1951) и др. Носителка на наградите "Оскар" за ролите й в "Отнесени от вихъра" (1940) и "Трамвай "Желание" (1952). Носителка на награда БАФТА (1953). Удостоена е със звезда на холивудската Алея на славата (1960).

Рудолф Аугщайн, немски журналист (1923-2002).
Издател на седмичното информационно списание "Шпигел" (създадено през 1946 г. с името "Ди Вохе", на 4 януари 1947 г. преименувано в "Шпигел"). Носител на литературната награда "Лудвиг Бьорне" (2000) за цялостно публицистично творчество. Почетен гражданин на Хамбург (1994).

Джон Бърджър (Джон Питър Бърджър), британски писател (1926-2017).
Автор е на критика, романи, поезия и пиеси, Джон Бърджър има значително влияние като мислител в края на 20-и век. Първият му роман "Художник на нашето време" е публикуван през 1958 г. Автор е на книгата "Успехът и провалът на Пикасо" (1965). Романът му "Джи" печели британската литературна награда "Букър" през 1972 г. Същата година "Би Би Си" излъчва телевизионният филм в четири серии по негов сценарий "Начин на гледане", по мотиви на който по-късно Джон Бърджър пише едноименната книга. Носител на международната литературна награда "Петрарка" (1991).

Ленард Йохансон (Нийл Ленарт Йохансон), шведски футболен деец (1929-2019).
Президент на ФК "АИК" (Стокхолм, Швеция) (1967-1980). Президент на Шведската футболна асоциация (1984-1991). Президент на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) (19 април 1990-26 януари 2007). През 2005 г. е удостоен със Златен медал за изключителни заслуги за развитието на шведската култура, наука и общество. От 2011 г. в Швеция се провежда Международен турнир за младежи "Ленарт Йохансон" с участието на европейски футболни отбори. През 1992 г. той реформира европейския футбол, като преобразува турнира "Купа на европейските шампиони" (КЕШ) в турнира Шампионска лига и променя регламента на турнира, като отборите след първо място във вътрешните първенства получават шанс да се състезават за купата.

Айк Търнър (ист. име Айзиър Лъстър Търнър), американски музикант и продуцент (1931-2007).
Член на Залата на славата на рокендрола (1991). Носител на награда "Грами" за традиционен албум в стил блус за "Risin' With the Blues" (2007).

Уве Зелер, немски футболист и спортен деец (1936-2022).
През футболната си кариера е играл в "Хамбургер" (1953-1972) и "Корк Селтик" (1978). С националния отбор по футбол на ФРГ, където е играл от 1954 г. до 1970 г.,  печели от световни първенства сребърен медал през 1966 г. в Англия и бронзов медал през 1970 г. в Мексико.  Футболист номер 1 на Германия за 1960, 1963 и 1970 г. Президент на футболния клуб "Хамбургер" (1995-1997). През 2003 г. от печат излиза автобиографичната му книга "Благодаря, Футбол! Моят живот".  Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1991 г.

Жо Дасен, френски певец и композитор (1938-1980).

Сезар Луис Меноти, аржентински футболист и треньор (1938).
Печели златен медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина като треньор на националния отбор по футбол.

Уилям Филипс, американски физик (1948).
Носител на Нобелова награда за физика за 1997 г. заедно с френския физик Клод Коен-Тануджи и американския физик Стивън Чу за разработване на методи за охлаждане и улавяне на атоми с лазерна светлина.

Олег Блохин, украински футболист и треньор (1952).
С националния отбор на СССР по футбол печели два бронзови медала от Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия, и през 1976 г. в Монреал, Канада. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1975 г.

Алехандро Сабея, аржентински футболист и треньор (1954-2020).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия, като треньор на националния отбор по футбол.

Брайън Адамс (Брайън Гай Адамс), канадски музикант (1959).
Започва музикалната си кариера на 15-годишна възраст. Първият му самостоятелен албум излиза през 1980 г. и носи неговото име "Брайън Адамс". Световна известност получава с албума си "Reckless" (1984). Има продадени над 65 млн. копия от албумите му и безброй хитове. Бил е номер едно в над 40 държави и е изнасял концерти на шест континента. Въведен е в Канадската зала на славата и има звезда там (1998). На 21 март 2011 г. получава звезда в Алеята на славата в Холивуд.  От 1999 г. досега певецът има множество изложби с негови фотографии по цял свят, както и три спечелени награди за модна фотография. Творбите му са публикувани в най-престижните модни списания - "Вог", "Венити феър" и др.

Тилда Суинтън, британска актриса (1960).
Участвала е във филмите "Плажът", поредицата "Хрониките на Нарния", "Майкъл Клейтън", "Странният случай с Бенджамин Бътън", "Гранд Хотел Будапеща", "Аве, Цезаре!", "Мъртвите не умират" и др. Почетен член на Британския филмов институт (2020).

Жан-Пиер Папен, френски футболист и треньор (1963).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1991 г.

Абеди Пеле, ганийски футболист (1964).
Носител на отличието "Африкански футболист на годината"  на сп. "Франс Футбол" за 1991 г., 1992 г. и 1993 г. и на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 1992 г.

княз Кубрат Сакскобургготски - княз Панагюрски, испански лекар хирург (1965).
Трети син на Симеон Сакскобургготски (министър-председател на България от 24 юли 2001 г. до 16 август 2005 г.).

Марко Верати, италиански футболист (1992).

Това е денят на смъртта на:

Джеймс Максуел, шотландски физик (1831-1879).
Създател на класическата електродинамика (1873).

Аугуст Вайсман, немски биолог (1834-1914).

Кристиан Ейкман, нидерландски лекар и микробиолог (1858-1930).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1929 г. заедно с британския биохимик Фредерик Хопкинс за своя принос за откриването на витамините.

Сен Катаяма, деец на японското и международното работническо движение (1859-1933).
Един от основателите на първия японски профсъюз - Съюза на металурзите (1897). Основател на първата комунистическа група на японските работещи в САЩ (1918).

Алексис Карел, френски хирург и физиолог (1873-1944).
Разработва основните техники за зашиване и присаждане на кръвоносни съдове, които се използват и днес. Предлага начин за лечение на инфектирани рани чрез промиване с антисептичен разтвор. Съвместно с Чарлз Линдбърг създава перфузионен апарат за съхранение на живи тъкани извън организма. През 1941 г. създава в Париж, Франция, Институт за изучаване проблемите на човека. Кавалер на Ордена на Леополд в Белгия (1937) и Ордена на Полярната звезда в Швеция. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина или физиология за 1912 г. за приноса си в хирургията  на кръвоносни съдове  и на трансплантацията на тъкани и органи.

Атанас Кирчев, български актьор (1879-1912).
Един от основоположниците на творческата трупа на Народния театър. Играл е в Народната драматическа трута "Сълза и смях" (1901-1903), в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1905; 1906-1912). Основател на пътуващия драматичен "Свободен театър" (1905-1906).

Морис Утрильо, френски художник живописец (1883-1955).

Анет Келерман, австралийска състезателка по плуване и актриса (1888-1975).
Шампион по плуване за жени през 1902 г. на щата Нов Южен Уелс, Австралия, на 100 ярда и една миля за рекордното време от 1 мин., 22 сек. и 33 мин., 49 сек. На 10 септември 1905 г. тя е единствената жена състезател, класирала се на трето място на състезанието по плуване на разстояние от 7 мили по р. Сена, Франция. Анет Келерман e дизайнер на първия цял дамски бански костюм, който се превръща в нейна запазена марка и символ на новата свободна жена (1907). Снима се във филмите "Дъщерята на Нептун" (1914), "Дъщерята на боговете" (1916), "Кралицата на морето" (1918) и "Венера от Южните морета" (1924).

Айвър Монтегю, британски публицист, сценарист и режисьор (1904-1984).
Един от основателите на Световния съвет на мира (1950). Автор е на книгите "Класата на предателите", "Заговор срещу мира", "Светът на киното" (1964) и др. Носител на Международна награда за мир (1959).

Алексей Стаханов, съветски миньор (1906-1977).
Основоположник на Стахановското движение за новаторство в производството. В нощта на 30 срещу 31 август 1935 г. в мината "Централен Ирмин" (Донбас) той поставя рекорд по добив на въглища, като за 5 часа и 45 минути добива 102 тона въглища, при норма 7 тона. Успехът се дължи на подобрената организация на труда. Дотогава миньорът върши сам всички дейности. Стаханов разделя операциите - едни копаят, други разчистват и извозват, трети укрепват. Герой на Социалистическия труд (1970).

Едуард Тейтъм, американски генетик и биохимик (1909-1975).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1958 г. заедно с американския генетик Джордж Бидъл за тяхното откритие, че гените регулират определени химични процеси. Те си поделят наградата с американския генетик и биохимик Джошуа Ледърбърг, който я получава за неговите открития относно генетичните рекомбинации и организацията на генетичния материал на бактериите.

Петър Дертлиев, български лекар и политик (1916-2000).
Секретар на Съюза на социалистическата младеж (1946). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1948). През м. юли 1948 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. След излизането от затвора практикува като лекар. Един от създателите на Съюза на демократичните сили (7 декември 1989). Председател на Българска работническа социалдемократическа партия (преименувана през м. януари 1990 г. в Българска социалдемократическа партия) (ноември 1989-22 ноември 1998), почетен председател на Българската социалдемократическа партия (22 ноември 1998-5 ноември 2000). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Участва в изработването и приемането на Конституцията на България през 1990 г. Автор е на трудове в областта на белодробните заболявания и на мемоари: "Ден първи-ден последен" (1996), "Послания от деветия кръг" (1996). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в Република България (23 декември 2016,  посмъртно).

Димитър Пеев, български писател, журналист и дипломат (1919-1996).
Работил е като дипломат (1944-1950). Бил е заместник главен редактор на сп. "Космос" (1962-1967), главен редактор на сп. "Наука и техника за младежта" (1967-1968), дългогодишен главен редактор на в. "Орбита". Автор на криминални и научнофантастични романи, сред които "Алиби" (1966), и пиеси. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1981).

акад. Милко Борисов (Милко Борисов Иванов), български физик (1921-1998).
Изследва физиката на електронните процеси в диелектрици и полупроводници, акустоелектронните взаимодействия в кристали, израстването и използването им за генериране, усилване и изследване на вълни и трептения. Под негово ръководство е разработена технология за производство на полупроводникови детектори на ядрени лъчения. Бил е преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където  въвежда нови лекционни курсове по физика на твърдото тяло и физически основи на акустоелектрониката и акустооптиката. Член кор. на БАН (1967).  Декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1961-1962) и на Физическия факултет в университета (1963-1964; 1966-1968). Заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1964-1966). Създател на Института по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките (1972) и негов първи директор (1973-1991). Автор е на гимназиални и университетски учебници. Носител на почетния медал на БАН "Марин Дринов" по повод 75-ата му годишнина (1996).

Робърт Максуел (ист. име Ян Людвик Хох), британски журналист от чешки произход (1923-1991). 
Собственик на вестникарската група "Мирър" (1984-1991).

Теню Желев, български художник (1923-2010).
Реализирал е повече от 20 самостоятелни изложби в България. Участвал е с изложби в Япония, Белгия, Нидерландия, Канада, САЩ, Русия, Германия, Франция, Индия и др. Автор е на карикатури, портретни скици и илюстрации във в. "Труд", в. "Народна армия", в. "Ведрина", в. "Новини", сп. "Читалище" и др. Има портрети на исторически личности като Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Никола Вапцаров и др. Негови платна са притежание на частни колекционери и множество големи галерии по света, сред които "Космополитън" в Ню Йорк, САЩ.

Бюлент Еджевит, турски политик (1925-2006).
Министър-председател на Турция (25 януари-18 септември 1974; 21 юни-4 юли 1977; 5 януари 1978-16 октомври 1979; 28 май 1999-16 ноември 2002).

Джон Фаулз, британски писател (1926-2005).
Автор е на романите "Колекционерът" (1963), "Аристос" (1964), "Момичето на френския лейтенант" (1969), "Абаносовата кула" (1974), "Мантиса" (1982), "Грешницата от Лайм Риджис" (1982) и др.

Шърли Верет, американска оперна певица мецо-сопрано (1931-2010).
/КГ/МГ/