site.btaНа 3 ноември 1935 г. в Гърция е проведен референдум, който потвърждава решението на парламента за връщане на монархията като форма на управление

На 3 ноември 1935 г. в Гърция е проведен референдум, резултатите от който потвърждават решението на парламента на страната от 10 октомври същата година за връщане на монархията като форма на управление. На 25 октомври1935 г. крал Георгиос II се завръща в страната.

В бюлетина на БТА четем:

Атина, 3 ноември 1935 г. /Атинска Т.А./ Плебисцитът за възстановяване на монархията бе произведен при пълен ред и спокойствие в цялата страна. Първите известни резултати дават съкрушително мнозинство на монархически режим. Така, в шестата избирателна секция в Атина, от 865 избиратели, 849 са гласували за монархията и 16 за републиката. В секцията на "Св. Параскева" от 824 избиратели, 820 са гласували за монархията, трима за републиката и една бяла бюлетина. Бежанците са гласували за монархията. 

***

Лондон, 3 ноември 1935 г. /Хавас/ Крал Георги II се научи в хотела си в Лондон, че гръцкият народ е гласувал масово за възстановяването на монархията. Всред свитата му се проявява голямо задоволство от тоя резултат. Смята се, че гръцкият крал ще напусне Англия след 15 дни, за да заеме престола си.

***

Атина, 4 ноември 1935 г. /АТА/ Резултатите от плебисцита, оповестени към полунощ, отбелязват бляскава победа на монархистите. В една телеграма, отправена до крал Георги II, министърът на вътрешните работи му съобщава, че  95% от гласовете са за монархията. В 189-те избирателни колегии в Атика 141 495 избиратели са гласували за монархията и 2385 за републиката. Съобщенията от другите провинции доказват също, че монархията е получила огромното мнозинство на гласовете.   

***

Атина, 4 ноември 1935 г. /Г.Т.А./ Късно вечерта в неделя Министерството на вътрешните работи обнародва следните резултати от плебисцита: Атина: брой на гласоподавателите – 141 457. За монархията са гласували 138 785; за републиката- 1930. Пирей: 52 858 гласоподаватели, от които 51 551 гласували за монархията и 1228 за републиката. Солун: от всичко 68 343 гласоподаватели  67 114 са гласували за монархията. 
Министърът на войната, министърът на съобщенията и председателят на Народното събрание ще заминат, вероятно в четвъртък, за Лондон, за да съобщят официално на краля резултата от плебисцита. Делегации от представители на армията, марината и въздухоплаването, както и един представител на града Атина ще заминат също за Лондон. 
От меродавно място се узнава, че кралят ще отправи днес до народа една прокламация, в която ще съобщи, че приема да заеме гръцкия престол въз основа на народното желание, изразено чрез плебисцита. 
Регентът Кондилис обнародва една прокламация, която се съобщава, че занапред крал Георги II ще царува в Гърция. В сряда, 6 ноември, войските ще положат клетва за вярност към краля. Тая церемония ще се извърши на атинския стадиум.

На 10 октомври 1935 г. парламентът на Гърция приема решение за отмяна на републиканското управление в страната, за което четем в бюлетина на БТА:

Атина, 10 октомври 1935 г. /АТА/ В началото на следобедното заседание на Народното събрание новото правителство положи клетва. След това думата бе дадена на бившия министър-председател г-н Цалдарис, който след като заяви, че е против следваната процедура, напусна Камарата, последван от неколцина приятели. Водачът на Партията на свободното мнение г-н Метаксас заяви, че дава подкрепата си на новото правителство.
В правителствената декларация, министър-председателят генерал Кондилис уверява, че външната политика на Гърция остава непроменена.
След това бе гласувана сред общи акламации следната резолюция: „Петото Народно събрание с оглед на правителствените декларации, които одобрява, гласува: отменянето на републиканския режим; плебисцитът ще бъде произведен на 3 ноември; до произвеждането плебисцита министър-председателят ще упражнява функциите на регент; конституцията от 1911 година влиза временно в сила до гласуването на нова конституция.“  

***

Атина, 12 октомври 1935 г.  /АТА/ Правителството отправи следния Манифест до народа: „След като получихме доверието на Народно събрание, ние поехме ръководството на нацията. Обстоятелствата, при които ние приехме управлението са известни, както и опасностите, които застрашаваха и които застрашават още нашето отечество, подложено на толкова жестоки изпитания. Мисията на правителството е да пристъпи към плебисцита за връщането на краля: връщане, което представлява днес повелителна необходимост за уреждане на политическия живот на страната.
Ние се надяваме и ще положим всички усилия, щото възстановяването на монархията да сложи окончателно край на всяка политическа аномалия и да отбележи началото на един дълъг нормален политически живот, който ще осигури на всички гърци от всички партии на реда участие в управлението на страната.
Ние желаем крал Георги II да стане веднага един любящ баща и защитник на всички гърци, както и безпристрастен арбитър на политическите партии. Освен тая задача, нашето правителство смята за свой дълг да изработи и да приложи закони и мерки целящи повдигането на страната.
Тия мерки са следните:
1. Прилагане на закона за административната децентрализация на окръзите.
2. Прилагането на една фискална система, осигуряваща по-добро и по-справедливо разпределяне на данъците и достатъчни постъпления за преустройство на отбранителните сили на страната и прилагане на една по-справедлива социална политика.
3. Вземане на мерки против стремежа на селското население да се преселва в градовете.
4. Вземане на мерки за намаляване броя на държавните чиновници и за доставяне работа на безработните от интелектуалните среди.
5. Енергична дейност за подобряване правосъдието, главно подобряване на гражданското и наказателно съдопроизводство.
6. Окончателно преустройство на училищната и възпитателна програма.
7. Бързо задоволяване на нуждите на отбранителните сили на страната, а именно - пълното преустройство на армията, марината и въздушните сили.
8. Прилагане на една социална политика, осигуряваща за всички гърци работа и подкрепа, а именно - привършването на настаняването на бежанците и прилагане на една модернизирана санитарна програма.
9. Намиране на средства за изпълнение на големи производителни мероприятия и пр.
Правителството е на мнение, че бързото прилагане на гореспоменатите мерки, за изработването на които ще бъдат назначени специални комисии, се налага повелително, понеже, ако благодарение на Бога и на мерките на Министерството на земеделието, положението на земеделското население се е подобрило през последните две години, постоянното увеличение на населението и един евентуален недостиг на реколтата могат да се отразят гибелно върху съществуването на нашия великодушен и работлив народ, който би могъл да бъде по-щастлив, ако бе управляван по-добре през последните десет години.
Онова, което правителството иска от гръцкия народ, за да може да постави основите на едно по-добре бъдеще е доверие и малък срок от време.
Ние желаем и се надяваме датата 10 октомври 1935 година да отбележи началото на една нова творческа ера в живота на Гърция, която ще бъде осигурена от единението на всички гърци по едно, наистина, бащинско управление.“

***

Атина, 5 ноември 1935 г. /Атинската Т.А./  Правителството получи следната телеграма от крал Георги II:

„Дълбоко трогнат от Вашата телеграма, аз благодаря сърдечно на министър председателя и на Министерския съвет за поздравленията им по случай едно историческо събитие на нашето отечество, което с Божията помощ и явната воля на гръцкия народ ще поведе страната към преуспяване и слава чрез общо сътрудничество. Благоволете да станете пред гръцкия народ тълкуватели на чувствата на преданост, които изпълват моето сърце и да му съобщите следното ми послание:

„Гърци, с Божията помощ и волята на гръцкия народ аз се завръщам в отечеството си. Раздялата за мен беше много тежка и изпитанията ни – многобройни. Не съм злопаметен, аз турям край на неотдавнашното минало, за да се обърна към бъдещето. Осланящ се на чувствата на многообичния ми народ и на искрената подкрепа на всички, верен пазител на режима, аз ще положа всичките си усилия за осъществяването на нашите идеали.

Гърци, спомнете си онова, което извърши нацията, когато, под ръководството на възлюбения ми баща, тя вървеше към осъществяването на нашите блянове. Убеден съм, че като работим всички за единствената цел, величието на родината, ние ще успеем да я направим достойна за нейното минало. Лозунгът на моите деди ще бъде и мой „Моята сила е в обичта на народа“.

Георги II“.