site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 26 октомври в историята

26 октомври 2023 г., четвъртък, 43-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчк. Димитрий Мироточиви. Преп. Димитра Доростолска (Димитровден).
Димитрий е роден в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите му го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили Димитрий. След кончината на родителите си Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, но увещанията били напразни. Хвърлили го в тъмница. Димитрий загинал мъченически през 306 година - прободен с копие. Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и на гроба на Свети Димитрий в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро. Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българите и гърците започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българите и сърбите го почитат като патрон на цялото славянство. 
Днес мощите на Свети Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му място, а светецът се почита като покровител на Солун. Името на Свети Димитрий е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитрий. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.
Според народните поверия св. Димитър е брат близнак на св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а свети Димитър - зима". В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е. идват зимата и студът. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича "Сиромашко лято". Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш  майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. На този ден стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпус, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агне. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници. Характерни са и трите дни след Димитровден - т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените. На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци. На Димитровден имен ден имат всички, носещи името Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка и сродни имена.

Димитpa Kиeвcкa-Дopocтoлcкa e poдeнa в Cилиcтpa (Дopocтoл) пpeз 1810 г. cъc cвeтcкoтo имe Maтpoнa. Ceмeйcтвoтo й ce пpeceлилo в Бecapaбия и тя ce oмъжилa зa кaпитaнa oт pycкaтa apмия Ивaн Eгopoв, зaгинaл в Kpимcкaтa вoйнa (1853-1856). Тя пoмaгaлa нa paнeнитe нa пpи oтбpaнaтa нa Ceвacтoпoл пpeз 1855-1856 г., a пpeз Pycкo-тypcкaтa вoйнa oт 1877-1878 г., вeчe кaтo мoнaxиня, opгaнизиpaлa в дoмa cи в Kиeв лaзapeт зa paнeнитe вoйници. Пpeз 1878 г. тя ocнoвaлa в Kиeв пъpвaтa жeнcкa peлигиoзнa oбщнocт Ц Beдeнcкaтa жeнcкa peлигиoзнa oбщинa "Bъвeдeниe Бoгopoдичнo" c блaгocлoвиятa нa Kиeвcкия митpoпoлит и c yкaз нa импepaтop Aлeкcaндъp II. B нeя били пpиютeни 33 вдoвици и cиpaчeтa. Бpoeни дни cлeд тoвa тя умира нa 22 мapт 1878 г. в Caнкт Пeтepбypг.
Moщитe й били пpeнacяни някoлкo пъти, нo пpeз 1996 г. ca били въpнaти в Cвятo-Beдeнcкия мaнacтиp. Пpeз 2009 г. чacт oт нa мoщитe й ca пpeнeceни в xpaмa в c. Kaлипeтpoвo, къдeтo имa и нeйнa икoнa.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на българските строители. Отбелязва се от 1996 г. с решение 1133 на Министерския съвет 17 октомври 1996 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден).

Денят на Главиница. Отбелязва се в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата "Св. Димитър" в града, чийто строеж започва през 1992 г.

Денят на Радомир. Отбелязва се от 1855 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата църквата "Св. Димитър", чийто строеж започва същата година.

Празникът на Община Айтос. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1993 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църква "Св. вмчк Димитрий Солунски", изградена през 1994 г.

Празникът на Болярово. Отбелязва се с решение 461 на Общинския съвет от 29 април 2011 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на единствения в града църковен храм "Свети  Димитър". Неприсъствен ден на територията на община Болярово.

Празникът на Видин. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1992 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на катедралния храм "Свети вмчк Димитър Солунски", чието строителство започва през 1884 г. и завършва през 1926 г.

Празникът на Пордим. Отбелязва се с Решение 196 на Общинския съвет от 11 ноември 2004 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата "Св. Димитър", построена през 1865 г.

Празникът на Сливен. Отбелязва се с Решение на Общинския съвет от 16 април 1992 г. в деня на църковния празник св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на катедралния храм "Свети Димитър Солунски" в града, построен през 1831 г.

По света се отбелязва:

Националният празник на Австрия. Ден на приемането на Закона за постоянния неутралитет (1955).

На този ден в България:

1882 - В Шумен е подписано "Съгласително (учредителен протокол) за създаване на едно пивоварно дружество" от шуменските търговци Радуш Симеонов, Атанас Попов, Васил Каракашев, Ангел Радушев, поручик Козаров, Рафаил Мошев, Васил Щеров и чешкия майстор пивовар Франц Милде. Целта на дружеството е варене и продажба на пиво на едро и дребно. Управата на дружеството определя местността "Кьошковете" като място за построяване на фабриката. През 1882 г. се поставя основният камък и започва строежът по скица, начертана от Франц Милде. В края на м. януари 1883 г. сградата на фабриката е завършена. На 1 март 1883 г. в него е произведена и първата варка "Шуменско", а месец по-късно бирата е пусната в продажба. През 1903 г. дружеството изкупува пивоварната фабрика "Хаберман" в Русе и продължава дейността си като "Българско пивоварно дружество Шумен - Русе".  През 1918 г. става публично акционерно дружество. По време на Втората световна война (1939-1945) фабриките на дружеството в Шумен и в Русе се разделят и започват да функционират самостоятелно. След 9 септември 1944 г.  шуменската пивоварна минава на разпореждане на Министерството на индустрията и занаятите под името "Държавна пивоварна фабрика - Шумен", а през м. декември 1947 г. е и официално национализирана. В годините пивоварната фабрика в Шумен съществува като "Шуменско пиво" ЕООД (от 1991),  "Шуменско пиво" ЕАД (от 1996), "Шуменско пиво" АД (от 1998). Дружеството е приватизирано през 1999 г. от турската фирма "Фин метал санай ве тиджарет", а от август 2002 г. мажоритарен собственик на пивоварната е датският концерн "Карлсберг".

1890 - В с. Мирково, Софийска област, е създадена първата селска кооперация в България по идея и с помощта на Тодор Влайков и Тодор Йончев, наречена Мирковско заемодавно, спестовно и земеделческо дружество "Орало".
Учредителите одобряват устава, в който били очертани основните цели на сдружението: влогонабиране и кредитиране на членовете; предоставяне на земеделски инвентар за ползване срещу минимален наем; доставка на земеделски семена и просвещаване на населението чрез организиране на вечерни, неделни или временни училища и др. Три дни по-късно след учредяването на кооперацията броят на членовете й нараства на 230 души.

1954 - Създадената с Указ 145  на цар Борис  III (обнародван в "Държавен вестник" от 21 юли 1921 г.) Държавна музикална академия в София се преименува в Българска държавна консерватория. На 17 септември 1990 г. Академичният съвет възстановява името Държавна музикална академия, а с ПМС 52/2 март 1995 г. става Държавна музикална академия "Панчо Владигеров". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. получава статут на академия. С Решение на 40-ото Народно събрание от 19 май 2006 г. се преименува в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".

1957 - Полската читалня в София, създадена на 22 юли 1949 г., се преименува в Полски културен и информационен център. От декември 1994 г. се нарича Полски институт.

1989 - Акция на активисти на национално движение "Екогласност" в градинката пред заведението "Кристал" в София за събиране на подписи в подкрепа на петиция на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите "Рила" и "Места". По същото време в София се провежда първата екологична среща на държавите-участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа /дн. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа/ (16 октомври-3 ноември 1989). Активистите на "Екогласност" са прогонени със сила от милицията. Двайсет и двама души са качени насилствено в автобус "Чавдар" с около 10 цивилни от Държавна сигурност и звеното за борба с тероризма и са закарани в Южния парк, мястото, за което Столичният народен съвет е дал разрешение за провеждане на съпътстващи екофорума мероприятия. Петицията с 12 000 подписа е връчена в Народното събрание на 3 ноември 1989 г.

2002 - В Скопие, Македония, е подписан договор за основаване на еврорегион за сътрудничество между пограничните райони на Македония, Югославия и България.

2005 - В Радомир официално е открита Триумфалната арка - символ на града. На същото място през 1879 г. е издигната първата арка по случай пристигането в Радомир на княз Александър I Батенберг, разрушена при пътно-транспортно произшествие през 1966 г.

2015 - С премиерата на спектакъла "Чайка" от Чехов в зала 2 на Националния дворец на културата се открива театър "Азарян".

2016 - Българската страна и "Росатом" подписват споразумение за окончателно приключване на решението по Международния търговски арбитраж за АЕЦ "Белене". Страни по това споразумение са Националната електрическа компания (НЕК) и "Атомстройекспорт". Съгласно постигнатата договореност НЕК се ангажира да плати до 15 декември 2016 г. пълния размер на сумата по арбитражното решение, в замяна на това "Атомстройекспорт" се отказват от законната лихва, която НЕК дължи от датата на излизане на арбитражното решение (14 юли 2016) до датата на плащане - по 167 000 евро на ден. С постигнатото споразумение се намаляват с 90 млн. лв. средствата за плащане. Постигнато е и споразумение с "Росатом" за удължаване на живота на 5 блок на АЕЦ Козлодуй с още 30 години.

2017 - Министър-председателят Бойко Борисов заминава на двудневно официално посещение в Босна и Херцеговина - първо посещение в страната на ръководител на българското правителство. В рамките на визитата има разговори с председателстващия Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Денис Звиздич, с председателстващите и заместник-председателстващите на двете камари на парламента, както и с члена на Председателството Бакир Изетбегович. Подписано е споразумение за изменение на Спогодбата между българското правителство и Съвета на министрите на Босна и Херцеговина за международни автомобилни превози на пътници и товари

2018 - От Специализираната прокуратура съобщават, че следователи извършват следствени действия в София и страната във връзка с дейността на приватизирания завод "Полимери" АД. Образувано е разследване за организирана престъпна група, за данъчни и финансови престъпления, за длъжностно присвояване в особено големи размери. Собствениците на завода - Николай Банев и съпругата му Евгения, са задържани в Ница, Франция. Двамата задочно са обвинени за длъжностно присвояване, документни измами, данъчни престъпления и пране на пари. Разследването е започнало преди около два месеца. Освен Европейска заповед за арест срещу Баневи има издадена и Европейска заповед за разследване, което означава, че френските власти също могат да извършват конкретни действия по делото.

2019 - Във Варна от фара на Морската гара стартира плаването за най-бързо пресичане на Черно море с маршрут Варна-Сочи (Русия) и обратно. С него ветроходната академия "Кор Кароли" възстановява наградата "Понтус Евксинус" (в превод от латински Черно море) от преди 30 години. Плаването се извършва с ветроходна яхта "Espresso Martini", модел Farr 45, с екипаж от обучени в сезон 2019 курсисти и техните инструктори - Павлин Надворни, Атанас Стефанов, Елена Банкова, Йордан Николаев, Никола Николов и Георги Боев.

2020 - В София на официална церемония в Президентството президентът Румен Радев връчва държавни отличия на изтъкнати българи за значимите им заслуги в областта на културата и науката. С орден "Св. св. Кирил и Методий" - огърлие е награден режисьорът Иван Терзиев. С орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен са удостоени Николай Георгиев, Рашко Иванов, арх. Лозан Лозанов и проф. Николай Жечев. Орден "Св. св. Кирил и Методий" - втора степен са удостоени Донка Копринкова и проф. Невена Цачева. С медал "За заслуга" е награден инж. Александър Скордев.

2021 - В София се провежда Събрание на академиците на Българската академия на науките. Избрани са четирима нови академици в областта на биологическите и инженерните науки. В отделението "Биологически науки" за академици са избрани Румен Георгиев Панков и Драга Иванова Тончева, в отделението "Инженерни науки" за академици са избрани Красимир Тодоров Атанасов и Христо Иванов Белоев. В научната област "Науки за Земята" не е избран академик.

2022 - Петър Кирков е назначен за национален координатор по киберсигурността за България със заповед на министър-председателя Гълъб Донев. Петър Кирков е директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерството на електронното управление.

На този ден по света:

1795 - Територията на Полша е разделена между Русия, Прусия и Австрия след потушаването на въстанието, начело с Тадеуш Костюшко (24 март 1794- ноември 1794). Русия присъединява останалите литовски, беларуски и украински земи на изток от Буг и по линията Неморов-Гродно с обща площ 120 000 кв. км и 1,2 млн. жители. Прусия завзема останалата част от Мазовия с Варшава, западна Литва и Малополша с обща площ 55 000 кв. км и население от 1 млн. души, а Австрия - южна Мазовия, Северна Малополша с Краков и Любляна, общо 47 000 кв. км и 1,2 млн. души. Това е третата подялба на Полша, с която се слага край на независимата полска държава. Първото разделяне на Полша е на 5 август 1772 г., а второто на 23 януари 1793 г.

1795 - Във Франция започва периодът на управлението на Директорията. Директорията е правителството на Френската република, което се състои от 5 директори. Управлява след термидорианския Конвент (26 октомври 1795) до преврата на Осемнадесети брюмер (9 ноември 1799). Директорите, които са се избирали от Съвета на петстотинте и от Съвета на старейшините, са представлявали интересите на едрата буржоазия и са водели завоевателна външна политика. След държавния преврат начело с Наполен Първи Бонапарт е сложен край на управлението на Директорията и в страната е установен режим на военно-буржоазна диктатура.

1824 - В Москва е открит Малий театър - най-старият руски драматичен театър.

1861 - Във Франкфурт на Майн, Германия, немският изобретател Филип Райс демонстрира изобретения от него апарат, наречен телефон. По време на демонстрацията той успява да предаде част от песен от лекционната стая до лекарския кабинет по 100 метрова жица. Устройството предава звука на разстояние с помощта на електромагнити колебания.

1896 - В Адис Абеба, Етиопия, е подписан Договор между Етиопия и Италия за прекратяване на Етиопската война (1895-1896). Италия се съгласява да се откаже от плана си за създаване на протекторат и признава независимостта на Етиопия.

1898 - Основан е Московският художествен академичен театър (МХАТ).

1947 - Кашмир е присъединен към Индия въпреки протестите на Пакистан. Подялбата на Британска Индия на две държави - Индия и Пакистан, се осъществява със закон от 1947 г., по силата на който владетелите на княжествата имат свобода да преценят дали да се присъединят към Индия или Пакистан, или да останат независими. След деленето Кашмир остава независим, но регионът става арена на военни конфликти. За да се справи с инвазията от страна на Пакистан, тогавашният владетел на Кашмир махараджа Хари Сингх приема помощ от Индия, в замяна на което обявява присъединяването на своето княжество към Индия. Напрежението между Индия и Пакистан ескалира, което довежда до започването на Индийско-Пакистанската война (1947-1949). С резолюция на ООН от 1 януари 1949 г. Кашмир се разделя на две части: на юг се простира щатът на Индия Джаму и Кашмир (около две трети от територията), а западните части остават под управлението на Пакистан. Границата между тези части създава т. нар. Контролна линия.

1957 - В СССР е уволнен министърът на отбраната маршал Георгий Жуков. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР той е отстранен от поста министър на отбраната на СССР (9 февруари 1955-26 октомври 1957) и член на Президиума на ЦК на КПСС (29 юни 1957-29 октомври 1957) за провеждане на линия на "нарушаване на принципите на партийно ръководство над въоръжените сили и флота".

1961 - В Рим, Италия, е подписана Международната конвенция за защита на изпълнителите, продуцентите на фонограми и организациите за ефирно разпространение (Римска конвенция). Към 28 септември 2021 г. конвенцията е ратифицирана от 96 страни.

1979 - В Сеул е убит президентът на Република Корея Пак Чжон-хи, който идва на власт с военен преврат през 1961 г. Пак Чжон-хи е застрелян по време на частна вечеря в президентската резиденция от Ким Дже-кю, директор на Корейското централно разузнавателно управление и ръководител на президентската служба за сигурност. Ким Дже-кю е заловен същия ден. Осъден е на смърт и е екзекутиран на 24 май 1980 г.

1984 - В Калифорния, САЩ, е извършена операция по присаждане на сърце от маймуна бабуин на малката Фей, родена с вродена деформация, известна като хипопластично ляво сърце. Операцията е неуспешна. Фей умира на 15 ноември 1984 г.

1998 - В Бразилия министрите на външните работи на Еквадор и Перу подписват договор, с който се определя границата между двете държави в оспорвания район, разположен в подножието на Андите, останал недефиниран в Протокола от Рио де Жанейро, подписан през 1942 г. При подписването на документа присъстват президентът на Еквадор Хамил Мауад и на Перу Алберто Фухимори, както и президентите на Бразилия, Чили, Аржентина, Боливия и Колумбия. Испания е представена от крал Хуан Карлос и кралица София.

2001 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва Кодекса за земята, одобрен от Държавната дума (долната камара на парламента) на 20 септември 2001 г. и от Съвета на федерацията (горната камара на парламента) на 10 октомври 2001 г. Руските граждани официално получават правото да продават и купуват земя. Кодексът анулира забраната за търговия със земя и частната собственост върху нея, която Русия наследява от бившия СССР.

2001 - Ръководителите на Югославия, Сърбия и Черна гора започват преговори за бъдещето на Съюзна република Югославия. В преговорите участват президентът на Югославия Воислав Кощуница, заместник министър-председателят на Югославия Миролюб Лабус, министър-председателят на Сърбия Зоран Джинджич, президентът на Черна гора Мило Джуканович и министър-председателят на Черна гора Филип Вуянович. Срещата завършва без преговарящите ръководители да сближат позициите си относно запазването или разпадането на Съюзна Република Югославия.

2010 - Върховният наказателен съд на Ирак осъжда на смърт чрез обесване бившия вицепремиер и външен министър на страната Тарик Азиз. Вторият човек след Саддам Хюсеин е осъден заради ролята му в преследването на шиитските религиозни партии по време на режима.

2013 - В Саудитска Арабия над 60 жени се качват зад волана в знак на протест срещу забраната жени да шофират. Богатото на петрол кралство е единствената страна в света, където на жените не е позволено да шофират. Забраната е неформална - няма закон, който забранява на жените да карат автомобил, просто не им се издават шофьорски книжки. Протестът е предизвикан от твърдолинейната интерпретация на исляма, известна като уахабизъм, според която шофиращите жени ще разтурят стриктно структурираното саудитско общество. От началото на кампанията на 20 септември 2013 г. тя е получила подкрепа от над 20 000 души в интернет.

2015 - В района на Джурм, в планините на провинция Бадахшан, Североизточен Афганистан, е регистрирано земетресение с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на дълбочина 213,5 км. Трусът е усетен в Афганистан, Пакистан Северна Индия, Непал и Таджикистан. В Пакистан загиват над 310 души, над 2000 са ранени.  В Афганистан загиват 115 души и са ранени над 538 души.  Хиляди хора бедстват на недостъпни места.

2016 - Регистрирано е земетресение в 19:11 часа (20:11 часа бълг. време) с магнитуд 5,4 по скалата на Рихтер в Централна Италия на дълбочина 9 км на границата между областите Марке и Умбрия. Епицентърът е в община Кастелсантанджело сул Нера с население 318 души в провинция Мачерата на областта Марке, близо до Перуджа. Регистрирани са над 1100 вторични труса в Централна Италия след земетресението. Няма загинали, ранени са над 20 души. Близо 22 000 души остават без подслон.

2017 - Във Варшава, Полша, правителството одобрява законопроект за създаване на Сили за териториална отбрана (СТО) - доброволчески  формирования, които ще станат петият вид войски във въоръжените сили, наравно с пехотата, военноморските и военновъздушните сили и силите за специални операции. Те ще изпълняват типични военни задачи в тясно взаимодействие с армията, да извършват антитерористични операции и да действат при различни кризи.

2018 - В Ирландия се произвеждат президентски избори едновременно с референдум, на който гражданите трябва да се произнесат по въпроса дали да бъде премахнат член от конституцията на страната, който предвижда наказание за богохулство. Майкъл Хигинс, бивш председател на Ирландската лейбъристка партия и бивш министър на изкуството и културата е преизбран за втори седемгодишен мандат с 56 процента от гласовете. Втори остава независимият бизнесмен Питър Кейси с 23 процента от вота. На референдума ирландците гласуват с голямо мнозинство за декриминализиране на богохулството. Избирателната активност е 44 процента, като 65 процента от участниците гласуват за премахване на престъплението "богохулство" от конституцията. От 1937 г. "богохулството" е определено за престъпление в конституцията на Ирландия, което се е наказвало с до седем години затвор, но през 2009 г. нов закон предвижда само глоба до 25 000 евро.

2019 - Постоянният комитет на Общокитайското събрание на народните представители (парламентът) одобрява първия в историята на Китай закон за шифроване на данни. В съответствие с него компетентните органи на властта ще контролират криптографическите стандарти, които се делят на ключови, общоприети и търговски типове шифроване. Законът е приет, за да се предотвратява изтичането на данни, които могат да навредят на държавните структури на Китай, на компании или на частни лица.

2020 - Първата метролиния в Пакистан е пусната в експлоатация в Лахор, столица на източната провинция Пенджаб. Линията, която има над двайсет станции и е с дължина от 27 км, е построена от китайски компании. Изграждането й струва около 300 млрд. рупии (1,8 млн. долара).

2021 - В Токио, Япония, 30-годишната японска принцеса Мако се омъжва за годеника си Кей Комуро, който няма благородническо потекло. По закон след брак с мъж без аристократично потекло принцесата губи титлата си и става обикновена гражданка. Мако е племенница на настоящия император Нарухито и дъщеря на по-малкия му брат, принц Фумихито. Бракът няма отношение към реда на наследяване на императорския трон. В Япония престолът се предава само по мъжка линия.
 
2022 – В Полша Сенатът (горната камара на парламента) приема резолюция, в която обявява Руската федерация за терористичен режим и призова международната общност да подкрепи Международния наказателен съд в разследването на лицата, отговорни за военните престъпления в Украйна. Всички сенатори, присъстващи в горната камара, гласуват в подкрепа на резолюцията, в която Сенатът заявява, че "на 24 февруари 2022 г. въоръжените сили на Руската федерация са отприщили чудовищна война срещу Украйна".

Родени на този ден българи:

митрополит Натанаил Зографски (светско име Нешо Стоянов Бойкикев), църковен деец, книжовник и участник в националноосвободителното движение (1820-1906).
Пръв екзархийски митрополит в Охрид (1872-1877), управител на Ловешката епархия (1879-1891), митрополит в Пловдив (1891-1906). Един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). Автор на религиозни съчинения. Спомагателен член (1869), дописен член (1875), почетен член (1884) на Българско книжовно дружество (дн. Българска академия на науките).

Димитър Моллов, лекар и политик (1845-1914).
Един от основоположниците на системата на здравеопазването в България след освобождението на България от османско иго (1878). Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876), организира санитарен отряд и военнополева болница. По време на Руско-турската война (1877-1878) е губернски лекар във Видин (1877) и ръководител на санитарен влак на Червения кръст. Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Съставя първия закон за здравеопазването в България - "Временни правила за устройството на медицинската част в България" (1879). Председател на първия Висш медицински съвет (1879-1882). Инициатор за създаване на държавна химична лаборатория (1880) и за построяването на Александровската болница в София (1880). Дописен (1881) и действителен (1884) член на Българското книжовно дружество (БКД) /от 1911 г. - Българска академия на науките (БАН)/. Подпредседател на БКД (1898-1911). Председател на Клона за природните и медицинските науки на БКД (1884-1898), на Природо-медицинския клон на БКД (1900-1911) и на Природо-математическия клон на БАН (1911-1913). Главен лекар на София (1882). Основател на Българския червен кръст /БЧК/ (1883) и негов подпредседател (1885-1914). Министър на народното просвещение (7 септември 1883-29 юни 1884), кмет на София (16 юли 1895-30 септември 1896). Съосновател на  Българския лекарски съюз (1901) и негов пръв председател. Депутат в 1-ото и 2-ото Обикновено народно събрание (1879-1880), в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886), в 8-ото и 9-ото Обикновено народно събрание (1894-1899) и в 12-ото Обикновено народно събрание (1902-1903). Управител на болница "Червен кръст" (дн. Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина /УМБАЛСМ/ "Н. И. Пирогов") (1902-1908).

Станимир Станимиров, учител и богослов (1858-1943).
Директор на Националната Априловска гимназия в Габрово (1884-1886). Директор на Първа софийска държавна класическа гимназия (1886-1893, 1899-1910), съдейства за откриването към нея на Висш педагогически курс /дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"/ (1888).  Ректор на Цариградската духовна семинария (1894-1897). Секретар на Светия синод (1914-1917). Директор последователно на  Първа и Трета софийска мъжка гимназия (1918-1920). Директор на Народния етнографски музей (1921-1922) и на Софийска публична библиотека /дн. Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"/ (1922-1923). Автор е на учебник по история на българската църква (1894), учебник по история на християнската църква (1897), "Умозрителното богословия" (1898), "Свещена история. Вехти завет" (1900), "Свещена история. Нови завет" (1900) и др. 

Стилиян Чилингиров, писател, историк, етнограф и политик (1881-1962).
Печата за първи път през 1898 г. в детското сп. "Звездица". От 1911 г. е редактор на в. "България" и на сп. "Бразда" (1914-1915). Председател на Студентския клуб (1904). Поддиректор на Народната библиотека (1916-1919) и неин директор (1919-1922). От 1923 г. е директор на Народния етнографски музей. Един от основателите на Съюза на българските писатели (1913) и негов председател (1941-1944). Един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София (1931). Председател на Върховния читалищен съюз (1941-1944). Депутат в 15-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Автор е на първия български сонетен роман "Владо Булатов" (1922), на книгите "Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания)" (1917), "Шинелъ без пагони" (1930), "Български читалища преди Освобождението" (1931), "Първа жертва" (1935), "Презъ Македония" (1941) и др.

Антон Иванов, партиен деец (1884-1942).
Деец на Българска комунистическа партия (БКП) и на Българската работническа партия (БРП) (к). Председател на Металоработническия съюз (1919-1924). Ръководител на стачните борби на металоработниците в България (1908-1919). Депутат от 17-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1919-1923).Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници  на ЦК на БРП (к )  и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.

проф. Стойко Стойков, езиковед (1912-1969).
Основоположник на българската диалектология. Ръководител на Секцията по българска диалектология (1952-1969) в Института за български език при Българската академия на науките и заместник-директор на института (1958-1969). Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1943-1969), декан на Филологическия факултет на университета (1953-1954; 1962-1966) и заместник-ректор (1958-1960) на университета. Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968-1969) и секретар на комитета (1959-1964). Автор е на "Български книжовен изговор" (1942), "Българска диалектология" (1949), "Банатският говор" (1967) и "Лексиката на банатския говор" (1968). Под негово ръководството и с прякото му участие е съставен "Български диалектен атлас"(в 4 т., 1964-1981). Един от авторите на "Правописен и правоговорен наръчник" (1945, 1954)  и на "Български тълковен речник" (1955, 1994),  един от редакторите на "Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955-1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.

акад. Иван Тодоров, ядрен физик (1933).
Действителен член на Българската академия на науките(1974) - най-младият академик в България. Председател на Висшата атестационна комисия (1990-1991). Работил е в множество научни институти по света като  Института за авангардни изследвания в Принстън, САЩ, в Масачузетския технологичен институт, САЩ, в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия, в Института за висши научни изследвания в Бюр сюр Ивет, край Париж, Франция, и в Института "Ервин Шрьодингер" във Виена, Австрия. Преподавател по теоретична физика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на над 250 научни труда, на 11 монографии, публикувани от специализирани издателства. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1983), медал "Франсоа Първи" на Колеж дьо Франс-Париж, Франция (1986), на орден "Марин Дринов" (2003), орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (2005), орден "Стара планина" първа степен (26 март 2014).

проф. Николай Вълканов, инженер (1950).    
Директор на Научно-изследователския технологичен институт по минно строителство (1986-1991). От 1991 г. е генерален директор на "Минстрой Холдинг" АД, от 2002 г.  е председател на Управителния съвет, а от 2008 г. е председател на Съвета на директорите на дружеството. Заместник-председател (2014-27 април 2017) и председател на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара (27 април 2017-май 2023). От 2013 г. е професор от Международната научна академия (МАНЕБ), Санкт Петербург, Русия, и е почетен професор на Минно-геоложки университет "Свети Иван Рилски", гр. София.  Носител на приза "Мистър Икономика" за 2012 г. и 2020 г. на сп. "Икономика".

Красимира Гюрова, баскетболистка (1953-2011).
Бронзова медалистка от Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада. На нейно име през 2013 г. е учреден фестивал по мини-баскетбол "Красимира Гюрова" за деца.

Стефан Радованов, журналист (1953-2012).
Водещ и продуцент в програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев" на Българското национално радио /БНР/ (1980-1989). Сътрудник на Канадската корпорация за радио и телевизия "Си Би Си" (1990-1995). Заместник-директор на българската секция на Радио "Свободна Европа" и водещ редактор на програмите "Светът днес" и "Актуална неделя" (1995-2003). Програмен директор на Българско национално радио (2004-1 март 2012). Удостоен със специалната награда "Сирак Скитник" за 2012 г. на Програмния съвет на Българското национално радио (25 януари 2013, посмъртно).

доц. Красен Станчев, икономист и политик (1955).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), един от основателите на Съюза на демократичните сили (1989). Изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (1993-януари 2007). Член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001). Съосновател и председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика (1993-26 януари 2018). Преподавател в катедра "Публична администрация" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Носител на наградата "най-добър анализатор за България за 1996" на списание "Euromoney".

Асен Аврамов, композитор (1961).
Композира камерна и балетна музика, музика за игрални и документални филми и театрални постановки. Композитор и музикален ръководител в Малък градски театър "Зад канала" (1991-1997). Бил е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" и Първата частна театрална академия "Любен Гройс". Носител на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за най-добра театрална музика (1997, 2010).

Емил Кошлуков, журналист и политолог (1965).
Основател на Независимото студентско дружество (14 ноември 1989) и негов председател (1989-1990). Съосновател на Съюза на демократичните сили (СДС) /7 декември 1989/. Участник в "Кръглата маса" (16 януари - 15 май 1990). Съосновател на Българското сдружение за честни избори (1990). Член на Координационния съвет на СДС (1990-1992). Съветник на президента Желю Желев (1994-1997). Изпълнителен директор на сдружение "Съгласие за България" (1996). Член-учредител на (6 април 2002) на партия Национално движение "Симеон Втори". Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Председател на партия "Новото време" (11 юли 2004-14 май 2011). Изпълнителен директор на TV 7 (16 септември 2014-април 2015). Ръководител на дирекция "Програма БНТ1" в Българската национална телевизия и водещ на публицистичното предаване "Още от деня" (18 декември 2017-24 април 2019). Изпълняващ длъжността генерален директор и председател на Управителния съвет на Българската национална телевизия (24 април-5 юли 2019). От 5 юли 2019 г. е генерален директор и председател на Управителния съвет на Българската национална телевизия.

Ивелин Попов, футболист (1987).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Литекс" (Ловеч), "Газиантепспор" (Турция), "Кубан Краснодар" (Русия) и "Спартак Москва" (Русия), "Рубин Казан" (Русия), "Ростов" (Русия), "Сочи" (Русия). За българския национален отбор има изиграни 90 мача и отбелязани 18 гола. Футболист на България за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

На този ден са родени и:

Доменико Скарлати (Джузепе Доменико Скарлати), италиански композитор (1685-1757).
Автор е на над 10 опери, 496 пиеси, 555 фуги и сонати за клавесин и множество серенади.

ген.-фелдмаршал Хелмут фон Молтке, пруски военачалник и военен теоретик (1800-1891).
Граф (1870). Началник на пруския Генерален щаб (1858-1888). Има заслуга за победите на Прусия над Дания (1864), Австрия (1866) и Франция (1871).

Еварист Галоа, френски математик (1811-1832).
Основоположник на съвременната алгебра.

Николай Андреев, съветски скулптор (1873-1932).

Примо Карнера, италиански боксьор (1906-1967).
Световен шампион в "супертежка" категория (1933-1934). След края на спортната си кариера се снима в киното. Взима участие в над 20 филма.

Махалия Джаксън, американска блус и госпъл певица (1911-1972).

Франсоа Митеран, френски политик (1916-1996).
Министър по въпросите на ветераните и жертвите от войната (24 ноември 1947-19 юли 1948). Министър за отвъдморските територии (12 юли 1950-15 август 1951). Държавен министър за Съвета на Европа (28 юни 1953-4 септември 1953). Министър на вътрешните работи (19 юни 1954-23 февруари 1955). Министър на правосъдието (31 януари 1956-12 юни 1957). Основател (1965) на Федерацията на демократическите и социалистическите леви сили и неин председател (1965-1968). Първи секретар на Френската социалистическа партия (16 юни 1971-24 януари 1981). Президент на Франция (21 май 1981-17 май 1995). 

Мохамад Реза Пахлави, шах на Иран от 16 септември 1941 г. до 16 януари 1979 г. (1919-1980).
Като владетел на Иран приема титлите шахиншах (Цар на царете) и ариамехр (Светлина на Иран). Той е вторият монарх от династията Пахлави и последният шах на иранската монархия.

Боб Хоскинс (ист. име Робър Уилям Хоскинс), британски актьор (1942-2014).
Участвал е във филмите "Дългият прекрасен петък" (1980), "Кой се страхува от заека Роджър" (1988), "Морски сирени" (1990) и др. Носител на наградите БАФТА (1987), награда на Фестивала в Кан (1986) и "Златен глобус" за ролята си в филма "Мона Лиза" (1986).

Хилари Клинтън, американски юрист и политик (1947).
Съпруга на президента Бил Клинтън и първа дама на САЩ (20 януари 1993-20 януари 2001). Сенатор от Демократическата партия на щата Ню Йорк (3 януари 2001-21 януари 2009). Държавен секретар на САЩ (21 януари 2009-1 февруари 2013).

Хю Далас, шотландски международен съдия по футбол (1957).

Катрин Матшердот, немска състезателка по бързо пързаляне с кънки (1981).
Олимпийска шампионка (отборно) през 2010 г. във Ванкувър, Канада.

Това е денят на смъртта на:

Уилям Хогарт, английски художник живописец (1697-1764).

Винченцо Джоберти, италиански философ и публицист (1801-1852).
Председател на Камарата на депутатите (8 май 1848-30 декември 1848). Министър-председател на Сардиния (16 декември 1848-20 февруари 1849). Автор е на книгата "Моралното и гражданското превъзходство на италианците" (1843) и др.

Карло Колоди (ист. име Карло Лоренцини), италиански писател (1826-1890).
Автор е на повестта "Приключенията на Пинокио", написана през 1880 г. и публикувана за първи път в книга през 1883 г. На 7 юли 1881 г. италианският детски вестник "Джорнале пер и бамбини" започва да публикува историята на дървената кукла Пинокио.

Сергей Коровин, руски художник (1858-1908).

Алексей Крилов, руски математик, механик и корабостроител (1863-1945).
Автор е на основополагащи трудове по теорията на корабостроенето. Разработва общата теория за наклона на корабите, съставил таблица за неподчинението на кораба (известна като таблица на Крилов). Участвал в изграждането на първите бойни кораби от типа "Севастопол" (1915-1916). Директор на Главната геофизическа обсерватория (1916-1917), на Физико-математическия институт на Академията на науките на СССР (1928-1931). Носител на Сталинската награда (1941).

акад. Сергей Бернщайн, руски математик (1880-1968).
Основател на конструктивната теория на функциите. Автор е на трудове по теория на диференциалните уравнения, приближения на функции с многочлени и теория на вероятностите. Предлага нов метод за намиране на решения на уравнения с частни производни от втори ред по зададени гранични условия. Член на Академията на науките на Украйна (1925), на Академията на науките на СССР (1929). Носител на Сталинска награда (1942).

Никос Казандзакис, гръцки писател и драматург (1883-1957).
Получил световна известност след филмирането на романа му "Алексис Зорбас" под името "Зорба Гъркът" (1964).

маршал Семьон Будьони, съветски военен деец (1883-1973).
Герой от Гражданската война (1918-1920). Три пъти Герой на Съветския съюз (1 февруари 1958, 24 април 1963, 22 февруари 1968).

Игор Сикорски, американски авиоконструктор от украински произход (1889-1972).
Конструирал е първия руски вертолет (1908), първите в света многомоторни самолети "Гранд", "Руски витяз", "Иля Муромец" (1913-1914) и американския двумоторен биплан "S-29" (1923).

Гърти Кори, американски биохимик от австрийски произход (1896-1957).
Носителка на Нобелова награда за физиология или медицина за 1947 г. заедно със съпруга й Карл Кори за откриването на хода на каталитичното превръщане на гликогена. Те си поделят наградата с аржентинския физиолог Бернардо Усай, който я получава за неговото откритие за ролята на хормона на предния дял на хипофизата в метаболизма на захарта.

Аркадий Гайдар, съветски писател (1904-1941).
Автор е на повестите "Школа"(1930), "Чук и Гек"(1939), "Тимур и неговата команда"(1940) и др.

Чарлз Педерсън, американски химик (1904-1989).
Носител на Нобелова награда за химия за 1987 г. заедно с Доналд Крам и Жан-Мари Лен за разработването и използването на молекули, които могат да упражняват специфично структурно взаимодействие с висока селективност.

Марселу Каетану, португалски политик (1906-1980).
Министър-председател на Португалия (27 септември 1968-25 април 1974). Свален е от власт с военен преврат - т. нар. революция на карамфилите.

Михаил Шапиро, съветски режисьор и сценарист (1908-1971).
Поставил филмовата опера по Пьотър Чайковски "Черевички", филмите "Пепеляшка", "Каин XVIII", първата съветска цветна филмова опера за големия екран със стерео озвучение по Дмитрий Шостакович "Катерина Измайлова".

Юри Арнаудов, български сценарист и режисьор (1917-1976).
Работил е в областта на научно-популярния филм. Сред документалните му филми са "Христо Ботев" (1953), "Николай Павлович" (1955) и др. Режисьор е на игралния филм "Калоян" (1963), режисьор и сценарист на филма "Цар Иван Шишман" (1969).
Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1967). Носител на Димитровска награда (1950, с колектив), на наградата на Министерството на народната отбрана за цялостното му творчество на патриотична тема на Третия фестивал на българския късометражен филм в Пловдив (посмъртно, 9 октомври 1977).

Артър Корнбърг, американски биохимик (1918-2007).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1959 г. заедно с американския биохимик Северо Очоа за откриването на механизмите на биосинтез на РНК и ДНК. През 1967 г. той и колегите му от Станфордския университет в Калифорния, САЩ, първи в света извършват пълен ензимен синтез на двойноверижна биологично активна ДНК на бактериофаг.

Валерио Дзурлини, италиански режисьор (1926-1982).
Режисьор е на филмите "Бурни години" (1959), "Момичето с куфара" (1961), "Семейна хроника" (1962), "Първата спокойна нощ" (1972), "Татарска пустиня" (1976) и др.

проф. Марин Вълчанов, български музикант, композитор и педагог (1949-2017).
Солист - водач на група в Симфоничния оркестър при Българското национално радио (1971-2009). От 1977 г. преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", заместник-декан на Инструменталния отдел в академията (2006-2009). Член на Духовия квинтет при Българското радио, а по-късно и основател и член на Академичния духов квинтет.  Като солист, камерен изпълнител и оркестрант е концертирал в Европа, Азия, Южна Америка и Африка. Водил е майсторски класове в Германия, Франция, Япония, Турция, Чехия, Люксембург, Италия, Алжир и др. Композирал е произведения във всички жанрове, предимно творби за духови инструменти, за различни камерни формации. Автор е на 2 камерни опери, на симфонична музика, както и на Концерт за кларинет, Концертино за флейта, Концерт за кавал (флейта) и обой и др. Удостоен е с първа награда и златен медал на VI Общобългарско състезание за певци и инструменталисти (1974), с награда от Прегледа на симфоничните оркестри (1978).

Емил Кюлев, български банкер (1957-2005).
Изпълнителен директор на Асоциацията на търговските банки (1993) и неин съпредседател (1993-1996). Ръководител на Конфедерацията на индустриалците (май-юли 1994).  Основава банка "Турист банк" (1989) и "Росексимбанк" (1994). От 2002 г. е собственик на Българската финансова група "ДЗИ-Росексимбанк". Един от учредителите на Бизнесклуб "Възраждане" (17 септември 2001) и негов председател (17 септември 2001-септември 2002). Съветник на президента Георги Първанов по финансовите  въпроси (2002-2003). На 26 октомври 2005 г. е застрелян в София.
/КГ/МГ/