Председателят на Китайската народна република Си Цзинпин се срещна с международно изолирания руски президент Владимир Путин в Пекин в рамките на най-голямото китайско дипломатическо събитие за годината, подчертавайки близките отношения между двамата лидери на фона на войната в Украйна, посочва в коментар британският в. "Гардиън".
Си Цзинпин, който се обърна към делегатите на международния форум на инициативата "Един пояс, един път", се обяви срещу международните санкции в своята встъпителна реч.
"Идеологическата конфронтация, геополитическото съперничество и блоковата политика не са правилният избор за нас, но ние се противопоставяме на икономическите санкции, икономическата принуда, както и на разединението и прекъсването на веригите за доставки", каза Си.
Британският вестник отбелязва, че министерството на търговията на САЩ същевременно разшири контрола върху износа на чипове и технологии за Китай на фона на напрежението с Пекин.
Си определи Китай като лидер в насърчаването на международното сътрудничество чрез проектите на инициативата "Един пояс, един път", в които от стартирането им преди десет години до днес са участвали над 150 страни и 30 международни компании.
"Китай може да се справя добре само когато светът се справя добре. Когато Китай се справя добре, светът ще стане още по-добър", каза китайският президент на церемонията по откриването на форума, която имаше за цел да представи визията на Си за "нова ера".
Владимир Путин, който говори след Си Цзинпин, похвали "успехите" на "нашите китайски приятели", заявявайки, че напредъкът на Китай е "наистина важен за нас". Руският президент добави, че очаква с нетърпение да види как Китай ще успее в бъдеще чрез своите инициативи за развитие.
Малко преди Путин да започне да говори, група европейски делегати, сред които и бившият френски министър-председател Жан-Пиер Рафарен, излязоха от залата, отбелязва Ройтерс.
Последният път, когато Путин посети китайската столица през 2022 г., руският президент се готвеше да нахлуе в Украйна само три седмици по-късно.
Наблюдателите смятат, че Си е бил изненадан от това нахлуване, което създаде проблеми на китайския лидер, докато той се опитва да възстанови отношенията си със западните търговски партньори, особено тези в Европа, след три години на стриктни ограничения заради пандемията от коронавирус и затворени граници, отбелязва "Гардиън".
Вестникът посочва, че въпреки това подкрепата на Китай за Русия от началото на инвазията до голяма степен е непоколебима. Макар и Пекин да се опитва да се позиционира като миротворец в Украйна, продължаващата икономическа и политическа подкрепа на Китай за Русия ясно показва ангажимента му към Москва.
Русия не се е присъединила официално към китайската инициатива "Един пояс, един път", но Путин присъства на предишните две срещи на върха - през 2017 г. и 2019 г., като се възползва от икономическата подкрепа на Китай, особено след началото на войната. Търговията между двете страни се е увеличила с близо 30 процента през първите девет месеца на тази година в сравнение със същия период на 2022 година.
Макар да се смята, че Китай не е предоставил на Русия смъртоносни оръжия, той е осигурил ключови технологии и хардуер, които са спасителен пояс за руската икономика - и за нейните военни усилия, заключава "Гардиън".
Путин дойде в Пекин с мисията да укрепи вече силната връзка със съседната си комунистическа страна, въпреки че според наблюдателите Москва все повече се превръща в младши партньор в тези отношения, коментира френският в. "Монд". Китай е най-големият търговски партньор на Русия, като търговията между двете страни е достигнала рекордните 190 милиарда долара през миналата година, сочат китайски митнически данни.
Пекин си навлече критики от западните страни заради своята позиция относно войната в Украйна, в която Китай настоява, че е неутрален, макар да отказва да критикува Москва за започването на инвазията.
Въпреки че международният форум на инициативата "Един пояс, един път" предоставя нова възможност на Путин и Си да демонстрират своя съюз, експертите не очакват да бъдат обявени нови големи споразумения, отбелязва вестникът.
"Русия е наясно, че Китай не иска да подписва никакви сделки с голяма публичност", каза пред АФП Александър Габуев, директор на руския център "Карнеги" за руско-евразийски изследвания. "Китай държи всички карти", добави той.
Според "Монд" двете страни имат симбиотичен съюз, в който Китай оценява ролята на Русия като защитна стена срещу Запада, а Москва все повече разчита на щедростта на Пекин в търговията и геополитическата подкрепа.
"Откакто Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, тя е поставена в положение, в което е безпрецедентно зависима от Китай", каза пред АФП Бьорн Александър Дубен, учен по международни отношения в китайския университет Дзилин.
В основата на задълбочаващото се партньорство са отношенията между Си и Путин, които се определят един друг като "скъпи приятели", посочва вестникът.
"Президентът Си Цзинпин ме нарича свой приятел и аз също го наричам свой приятел", каза според изявлението на Кремъл Путин пред Китайската държавна телевизия преди посещението си.
Лидерите на Китай и Русия се приветстваха взаимно като "стари" и "скъпи" приятели, отбелязва в коментар на същата тема американският в. "Ню Йорк таймс". Те се нахвърлиха върху САЩ и се представиха като създатели на "по-справедлив, многополюсен свят". И се възхитиха на "задълбочаващото се" доверие между своите страни, посочва вестникът.
Китайският лидер Си Цзинпин използва ръководения от Пекин международен форум на лидери от предимно развиващи се страни, за да демонстрира амбициите си да промени глобалния ред, докато светът се бори с войната в Украйна и кризата в ивицата Газа. Той представи своята страна като алтернатива на лидерството на САЩ, като отдели важна роля на президента на Русия Владимир Путин, подчертавайки колко централна е връзката им във визията на Си.
В лицето на Путин китайският президент има съмишленик, воден от общото им недоволство от Запада и готов да даде отпор на това, което и двамата възприемат като като "американска хегемония". Си се стреми да представи Китай като сила за стабилност в света, редом с Путин до себе си, независимо от това, че Русия подкопа европейската сигурност, когато започна инвазията си в Украйна преди 21 месеца, коментира "Ню Йорк таймс".
Вашингтон и Пекин са ангажирани в интензивно съперничество по отношение на търговията, технологиите и статута на Тайван, а Китай протестира срещу наложените от САЩ забрани за износ на полупроводници за Китай.
Американският вестник отбелязва, че демонстрирането на приятелство на Си с Путин на международния форум на инициативата "Един пояс, един път" в Пекин потвърждава партньорството, неотдавна приветствано от двамата лидери като "безгранично", което допринесе за разделянето на някои страни в противопоставящи се блокове. В началото на срещата си със Си в кулоарите на форума Путин каза, че Китай и Русия трябва да координират по-тясно външната си политика предвид това, което той нарече "сегашните трудни условия".
От конференцията на практика отсъстваха страните от ЕС, до голяма степен поради разединението, предизвикано от войната на Русия в Украйна.
Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, приятел на Путин и Си, който е привърженик на авторитарните идеи, бе единственият лидер от ЕС, който участва, посочва в. "Ню Йорк таймс".
Вместо тях бяха представени близо 150 развиващи се държави. Китай е отпуснал около един трилион долара чрез инициативата "Един пояс, един път", предимно под формата на заеми, за изграждане на електроцентрали, морски пристанища и друга инфраструктура в Азия, Африка и Латинска Америка, но някои страни намират задълженията си по дълговете за непосилни.
Що се отнася до Путин, посещението му все още не е довело до нови икономически сделки с Китай. Но то вече му донесе дипломатически дивиденти, като позволи на руския лидер да се представи като глобален посредник, въпреки усилията на Запада да го изолира, отбелязва в коментара си "Ню Йорк таймс", като допълва, че в Пекин той се е срещнал и с други азиатски лидери.
"Форумът ясно показа, че Русия продължава да бъде огромна страна с огромни ресурси и е много далече от изолация", каза Артьом Лукин, професор по международни отношения в руския Далекоизточен федерален университет във Владивосток. "Азия и глобалният юг като цяло ясно показват, че войната в Украйна не ги интересува и са по-заинтересовани да правят бизнес с Русия", добави той.
В същото време Путин се опита да даде знак за геополитическата си независимост от Китай, по-мощния съсед на страната му. Той очерта собствените грандиозни инфраструктурни планове на Русия в региона и призова за чуждестранни инвестиции, без да заявява планове за присъединяване към съществуващите проекти на Китай. По-късно той нарече двете визии "взаимно допълващи се".
Въпросът докъде се простира сближаването между Китай и Русия попадна във фокуса и по отношение на това как светът трябва да реагира на хуманитарната криза в ивицата Газа, която се превръща в поредния клин в отношенията между Вашингтон и Пекин, посочва "Ню Йорк таймс".
Вестникът отбелязва, че Пекин и Москва избягват да осъждат палестинската групировка "Хамас", определена от САЩ, ЕС, Великобритания, Израел и други страни като терористична организация, за нападението срещу Израел този месец. Те разкритикуваха израелските въздушни удари в ивицата Газа и призоваха за възобновяване на преговорите за създаване на палестинска държава.
Според редица наблюдатели критиките на Китай към Израел отразяват нарастващата му целеустременост и неговото желание да си спечели благоразположението на страните от Близкия изток. Китай се опитва да играе по-значима роля в Близкия изток, за да запълни вакуума, останал след напускането на американските войски, най-вече в Афганистан.
През март Китай помогна да се сключи споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран - две страни, които са заклети съперници. Пекин също така предложи да посредничи между израелците и палестинците, въпреки че усилията му не успяха да се утвърдят.
"Същността на проблема се крие във факта, че справедливостта за палестинския народ не е възстановена", каза миналата седмица китайският външен министър Ван И в телефонен разговор със Селсо Аморим, съветник по международните въпроси на президента на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва.
Ван И каза в неделя на саудитския си колега принц Файсал бин Фархан, че ответните действия на Израел в ивицата Газа "вече са надхвърлили границите на самозащитата". Той също така призова Израел да прекрати "колективното наказание на населението на Газа".
Тези остри забележки са сигнал за отклонение от заявената политика на Китай за ненамеса във вътрешните работи на други страни, отбелязва "Ню Йорк таймс". Обикновено Китай действа внимателно, когато става въпрос за конфликти в други държави, като често избира неутралитет и неутрални изявления в подкрепа на мира, посочва вестникът.
Тази стратегия осигурява на Китай по-голяма гъвкавост, като ограничава броя на противниците му. Тя също така позволява на Китай да отклони критиките към вътрешната му политика, като например репресиите срещу свободите в Хонконг и нарушенията на човешките права в регионите Тибет и Синцзян.
Позицията на Пекин ще се приеме добре в мюсюлманския свят, където в миналото Китай бе подлаган на критики заради отношението си към мюсюлманите уйгури в Синцзян, прогнозира "Ню Йорк таймс". В миналото Китай поддържаше и по-тесни връзки с палестинците. Той призна палестинска държава през 1988 г., четири години преди да установи дипломатически отношения с Израел. Китайската подкрепа за палестинската кауза датира още от времето на Мао Цзедун, видял в нея сродство с борбата срещу подкрепяните от Запада сили, отбелязва вестникът.
"Те правят това като начин да дадат сигнал на страните от Глобалния юг, че Китай ще подкрепи тези страни по начин, по който те вероятно не трябва да очакват западните страни като цяло, и в частност САЩ, да ги подкрепят", каза Джонатан Фултън, старши научен сътрудник в Атлантическия съвет на САЩ.
/ПТА/
news.modal.text
