site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 18 октомври в историята

18 октомври 2023 г., сряда, 43-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. и ев. Лука. Св. вмчца Злата Мъгленска.
Св. апостол и евангелист Лука е роден в сирийския град  Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис. След време отишъл в Йерусалим и станал Христов ученик. Бил спътник на св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия. Св. апостол и евангелист Лука се счита за пръв християнски иконописец. Той нарисувал две икони - на Дева Мария с Божествения младенец на ръце и на светите първовърховни апостoли Петър и Павел. По този начин той полага началото на църковната иконопис. Умира мъченически на 80-годишна възраст в гръцката страна Ахаия.
Света Злата Мъгленска живяла по време на османското иго в България. Родила се в бедно семейство в с. Слатино, Мъгленска епархия. Била много красива, смирена, благочестива, с чисто сърце и твърда вяра в Господа. Млад турчин я издебнал и отвлякъл. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Тя не склонила дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците дълго и безмилостно я изтезавали, а подир това я обесили и насекли на късове тялото й. Пречистена в огъня на страданията, св. Злата предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 г.

В България се отбелязва:

Денят на военния парашутист от Българската армия. Отбелязва се с решение на министъра на отбраната от 17 март 1994 г. като празник на Сили със специално предназначение (дн. Сили за специални операции). Годишнина от първата битка (1944) на новосформираната Парашутна дружина край Стражин по време Страцинско-Кумановската настъпателна операция в заключителния етап на Втората световна война (1944-1945).

Празникът на Висшето строително училище "Любен Каравелов" в София. Годишнина от създаването (1938) с Указ 22/18 октомври 1938 г. на цар Борис III на Школата за подготовка на трудови офицери.

По света се отбелязва:

Световният ден по менопауза. Отбелязва се от 2009 г. по инициатива на Международното дружество по менопауза с подкрепата на Световната здравна организация, за да се повиши информираността на обществото по проблемите на здравето на жените при менопауза. Темата на деня през 2023 г. е свързана с риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания при менопазуза.

Европейският ден за борба с трафика на хора. Отбелязва се от 2007 г. в памет на жертвите на трафика на хора по инициатива на Европейската комисия, приета на конференция за трафика на хора в Порто, Португалия, организирана от португалското председателство на ЕС на 8-9 октомври 2007 г. Целта е да повиши информираността на обществото за този проблем в световен мащаб, както и за мерките, които Европейският съюз прилага за намаляване и предотвратяване на трафика на хора.

На този ден в България:

1886 - Началникът на пощенската станция във Велико Търново Иван Стоянович оповестява създаването на осведомителна агенция "Трапезица” в деня на откриване на Третото Велико народно събрание със следната телеграма: "При Търновската телеграфна станция е открита агенция под название "Трапезица”, която, както агенцията "Хавас”, засега ще доставя всекой ден телеграфически сведения за по-важните действия и решения на Великото народно събрание по всичките градове на Северна и Южна България, гдето има телеграфна станция и гдето се запишат абонати...”

1908 - Първо пробно представление на основаната на 1 август 1907 г. "Българска оперна дружба" в София (дн. Софийска опера и балет). Представени са откъси от "Фауст" на Гуно и "Трубадур" от Верди. На 5 юни 1909 е представена първата постановка на цяла опера - "Палячи" от Леонкавало. До 1920 г. спектаклите се съпровождат от военни духови оркестри. През 1920 г. се създава първият щатен оркестър с 32 музиканти. През 1921 г. "Българската оперна дружба" е одържавена и се преименува на Софийска народна опера. Сформира се и балетната трупа, която изнася своя първи самостоятелен спектакъл през 1928 г. - "Копелия".  За периода 1977-1983 г . Софийската народна опера приема името Национален академичен театър за опера и балет. С ПМС 128/11 юли 1994 г. операта получава статут на държавен културен институт с национално значение.  От 1999 г. се нарича Софийска опера и балет.

1917 - Земетресение с магнитуд 5 по Рихтер в района на София. Нанесени са материални щети.

1925 - В Ангора (дн. Анкара), Турция, Симеон Радев, извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингтон, и Тевфик Кямил бей, държавен подсекретар при Министерството на външните работи в Ангора, подписват договор за приятелство, протоколи, приложени към него, засягащи и имуществените претенции на българските бежанци, както и конвенция за пребиваване и установяване между България и Турция - Ангорски договор. С договора се възстановяват дипломатическите отношения между България и Турция на ниво легации, прекъснати на 28 ноември 1918 г. Турция се задължава да изплати обезщетения на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, прогонени или избити след началото на Междусъюзническата война от 1913 г. Договорът е гласуван от 21-ото Обикновено народно събрание на 27 май 1926 г. и утвърден с Указ щ 3 на цар Борис III от 7 юни 1926 г.  Съгласно подписаните документи българските бежанци от Източна Тракия (Турция) и турските изселници от България запазват правата си на собственост по местонахождението на имотите си. За българските бежанци това са 34 062 къщи, 1 960 000 дка ниви и ливади и 216 000 дка гори. Имотите на турски изселници от България са 3607 къщи, 286 000 дка ниви и ливади и 1225 дка гори. Протоколът урежда правните последици от станалите до 18 октомври 1925 г. изселвания на турци от България и на българи от Турция. Той влиза в сила през 1926 г., но през 1928 г. неговото приложение спира, понеже не се прилага в частта за българите от Мала Азия. През 1992 г. правителството на Филип Димитров подписва с Турция договор за добросъседство, приятелство, сигурност и сътрудничество, който на практика препотвърждава Ангорския договор и дава възможности, които българските политици и дипломати не съумяват да използват.

1934 - Обнародвана е Наредба-закон за Българска земеделска и кооперативна банка. Банката е образувана чрез сливането на Българската земеделска банка и Българската централна кооперативна банка. С приетия на 26 декември 1947 г. Закон за Банките Българска земеделска и кооперативна банка се влива в Българската народна банка.

1938 - Създадена е Школа за подготовка на трудови офицери с Указ  22/18  октомври 1938 г. на цар Борис III (дн. Висше строително училище "Любен Каравелов") . През 1946 г. се преименува в Школа за трудови началници. От септември 1951 г. се реорганизира в Народно училище за трудови офицери. От 1952 г. носи името на бившия главен директор на Трудова повинност - ген. Благой Иванов. С Указ от 21 август 1969 г. на Президиума на  Народното събрание училището е преобразувано в Полувисше народно военно училище за офицери от Строителни войски. С Указ 1815/16 август 1973 г. на Държавния съвет на Народна република България е преобразувано във Висше народно военно строително училище "Ген. Благой Иванов".  С Указ  248/15 август 1991 г. на президента  училището е преименувано във Висше военно инженерно строително училище "Любен Каравелов". Със Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, приет от 38-ото Народно събрание на 29 юни 2000 г., училището се девоенизира от 31 август 2000 г. и се преименува във Висше строително училище "Любен Каравелов" със статут на държавно висше специализирано училище.

1944 - Първа битка на новосформираната Парашутна дружина край Стражин по време Страцинско-Кумановската настъпателна операция в заключителния етап на Втората световна война (1944-1945). Дружината е сформирана в изпълнение на Поверително писмо I-УО 2019 от 18 март 1943 г. на началника на Въздушните войски ген.-майор Димитър Айранов. Това е първото парашутно поделение в армията. Неин командир е кап. Любомир Ноев. На 10 октомври 1944 г. Парашутната дружина е включена в състава на Първа българска армия под командването на ген.-майор Владимир Стойчев. По време на Страцинско-Кумановската настъпателна операция армията е спряна на силно укрепената Стражинска позиция. Командването решава да засили настъпващите части, като в боя е включена и Парашутната дружина. Тя е използвана като щурмова пехотна част срещу разположението на германските войски. Парашутната дружина овладява укрепената Стражинска позиция, с което открива пътя за настъпление на Българската армия. Загиват 35 души, 65 са ранени, което е близо една четвърт от личния й състав. На 18 октомври е овладян връх Стражин, на 25 октомври е овладяна и Стражинската позиция, а на 11 ноември е освободен Куманово. Разгромени са противниковите части и е прекъснат пътят за оттегляне на германските войски от Гърция по долината на р. Вардар.

1993 - България е приета за пълноправен член на Международното движение на франкофонията по време на петата среща на високо равнище на организацията в Порт Луи, остров Мавриции.

1998 - Частица от мощите на св. Александър Невски е пренесена с тържествено литийно шествие и положена за поклонение в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София. Ценната светиня е дарена от руския патриарх Алексий Втори на българския патриарх Максим при посещението му в Москва, Русия, на 14 октомври 1998 г.

2004 - С Постановление 280 на Министерския съвет се създава център "Фонд за лечение на деца" към министъра на здравеопазването. Осъществява дейност по организационното и финансово подпомагане на български граждани на възраст до 18 години, нуждаещи се от диагностични и лечебни процедури, за които няма условия за извършването им в България.

2006 - Народното събрание ратифицира Многостранното споразумение между Европейската общност и нейните държави-членки, Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Исландия, Черна гора, Норвегия, Румъния, Сърбия и Временната администрация на ООН в Косово за установяване на Общоевропейско авиационно пространство, подписано на 9 юни 2006 г. в Люксембург. Либерализира се българският авиационен пазар по отношение на достъпа и свободата на предлаганите въздушни услуги. Новосформираното авиационно пространство обхваща 36 страни, 400 летища и повече от 500 млн. потребители.

2008 - Шестият конгрес на Национално движение "Симеон Втори" (НДСВ) потвърждава решението, взето на третия извънреден конгрес на НДСВ (3 юни 2007), партията да се преименува в Национално движение за стабилност и възход. Направената промяна е обнародвана в "Държавен вестник" от 9 декември 2008 г.

2011 - Поради лошите атмосферни условия без електрозахранване остават 627 населени места в страната. Спряно е движението на някои влакове на територията на Североизточна България.

2015 - В ж.к. "Младост 3" в София е осветен новопостроеният православен храм "Рождество Христово". Първата Света литургия е отслужена от българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. На церемонията присъстват министър-председателят Бойко Борисов и кметът на София Йорданка Фандъкова. Изграждането на храма започва през 2011 г. на терен от четири декара, предоставен от Министерството на отбраната. Изграден е със средства на дарители, между които Столичната община и Министерският съвет.

2019 - В София се провежда заседание на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз (БФС). На него президентът на БФС Борислав Михайлов уведомява членовете за депозираната от него оставка на 15 октомври 2019 г. след разразилия се на 14 октомври 2019 г. т. нар. "расистки скандал" по време на футболния мач между България и Англия. Вицепрезидентът на БФС Атанас Фурнаджиев също подава оставка. Членовете на Изпълнителния комитет (ИК) единодушно възлагат на досегашния вицепрезидент Михаил Касабов временно да оглавява БФС и да организира Извънреден конгрес за избора на нов ръководен орган. Старши треньорът на националния отбор Красимир Балъков подава оставка, която е приета от членовете на Изпълнителния комитет на БФС.

2020 - В Силистра, в катедралния храм "Св. апостоли Петър и Павел", се провежда  епархийски избор за двамата кандидати за нов Доростолски митрополит. В изборите  18 епархийски избиратели от трите духовни околии на Доростолската епархия - Силистренска, Дуловска и Тервелска гласуват за архиерей. Избрани са Константийския епископ Яков и Велички епископ Сионий, от които ще бъде избран Доростолския митрополит.

2021 - В резиденция "Бояна" се провежда кръгла маса на тема: "Мерки за решаване на проблема с високата цена на електроенергията и природния газ. Подготовка на позиция на България пред ЕС.", чийто домакин е президентът Румен Радев.

На този ден по света:

1860 - Британски и френски войски разрушават Стария летен дворец край Пекин, Китай, по време на Втората опиумна война (1856-1860). Старият летен дворец, известен също и като Императорските градини, представлявал комплекс от дворци и градини, разположен на площ от над 350 хектара и намиращ се на 8 км северозападно от Забранения град в Пекин. Дворецът бил модел на традиционната китайска архитектура и култура и един от най-забележителните архитектурни паметници на древен Китай. Строежът на двореца започва през 1707 г. по заповед на император Канси от династията Цин и продължава 150 години по времето на управлението на 6 императори. Построени били три градини: Градина на съвършенството и чистотата, Градина на безкрайната пролет и Градина на изящната пролет. През 1860 г. по време на Втората опиумна война (1856-1860) британските и френски войски достигат до Пекин. На 6 октомври 1860 г. те влизат в двореца и го разграбват. На 18 октомври 1860 г. по нареждане на британския дипломат лорд Елгин дворецът е подпален. По-късно комплексът частично е възстановен, преди през 1900 г. да бъде опустошен отново.

1867 - Официална церемония в Новоархангелск (дн. гр. Ситка), Русия, по предаване на Аляска от Русия на САЩ в съответствие с договора от 30 март 1867 г. На тази дата във Вашингтон, САЩ е подписан договор, съгласно който Русия отстъпва на САЩ т.нар. Руска Америка (Аляска и Алеутските острови) за 7,2 млн. долара. Територията на полуострова надхвърля 1,5 млн. кв. км. През 1912 г. Аляска официално е обявена за територия на САЩ, а през 1959 г. става 49-и щат.

1922 - Създадена е Британската корпорация за радиоразпръскване - Би Би Си (Бритиш Бродкастинг корпорейшън).

1947 - От полигона Капустин яр, Астраханска област, СССР, е изстреляна първата съветска експериментална балистична ракета "Фау-2" (V-2), сглобена от детайли, изнесени от Германия през 1945 г.

1951 - На полигона Семипалатинск в Казахстан е извършен първият в СССР опит на авиационна бомба с атомен боен заряд РДС-3. От самолет Ту-4 под управлението на полк. Константин Уржунцев на височина от около 10 км е пусната авиационна атомна бомба, като взривът е произведен на височина от около 400 м, а мощността му е била 42 килотона.

1961 - В Торино, Италия, е открита за подписване Европейската социална харта. Документът е в сила от 26 февруари 1965 г.

1967 - Съветската автоматична станция "Венера-4", изстреляна на 12 юни 1967 г., за първи път в света извършва плавно спускане и кацане на повърхността на планетата Венера.

1967 - Премиера в Лос Анджелис, САЩ, на анимационния филм "Книга за джунглата" на компанията "Уолт Дисни", създаден по мотиви на едноименната книга за деца на британския писател Ръдиард Киплинг, написана през 1894 г.

1989 - Държавният глава на ГДР Ерих Хонекер подава оставка от поста председател на Политбюро и генерален секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), а също и от постовете председател на Държавния съвет (от 29 октомври 1976) и председател на Националния съвет на отбраната (от 24 юни 1971). Причина за оставката са масовите демонстрации в Лайпциг - т. нар. демонстрации в понеделник, които се провеждат на 9, 16 и на 23 октомври 1989 г.

1995 - В Аман, Йордания, Израел и Йордания подписват Споразумение за общата морска граница, предвиждащо тя да минава през средата на залива Акаба в северната част на Червено море.

2003 - В Румъния е произведен референдум за промени в конституцията на страната. Промените са одобрени от 89,7 процента от избирателите.

2013 - В Италия военен съд осъжда бившия германски военен Алфред Щорк на доживотен затвор за престъпление, извършено през Втората световна война (1939-1945). Съдът го признава за виновен като съучастник в избиването на 117 италиански офицери на 24 септември 1943 г. на гръцкия остров Кефалония. 90-годишният Алфред Щорк, който живее в Германия, е бил в един от наказателните батальони, разстреляли италианците, след като те се предават на германските войски. Събитията са в основата на романа "Мандолината на капитан Корели", по който е заснет и филм с участието на актьора Никълъс Кейдж.

2014 - Афганистан и Турция подписват споразумение за стратегическо сътрудничество, очертаващо ангажиментите за сътрудничество в сферите на военното обучение и поддържането на мира и стабилността в региона, по време на еднодневно посещение на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган в Кабул, Афганистан. Това е първо посещение на турски президент в Афганистан.

2015 - Папа Франциск канонизира първата семейна двойка в съвременната история, обявявайки за светци на Католическата църква родителите на Света Тереза от Лизио. Семейство Мартен отгледало девет деца, от които само пет оцелели. И петте станали монахини, като най-младата Тереза - на 15 години. Тя е френската монахиня от Ордена на кармелитите през 19-и век, позната като "Малкото цвете", която умира на 24-годишна възраст през 1897 г. и по-късно е удостоена с титлата доктор на църквата.

2016 - В Париж, Франция, Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) приема официално резолюция за опазването на палестинското културно наследство в Източен Ерусалим. Резолюцията предизвиква остри протести от страна на Израел като отричащ хилядолетната връзка между Ерусалим и евреите, който в знак на протест замразява членството си в организацията.

2018 – С 50 гласа „за“ и 41 „против“ парламентът на австралийския щат Куинсланд узаконява абортите след продължила половин век кампания, която премахва вековен закон за морала. Текстът разрешава на жените да извършват аборт до 22 седмици от бременността. След този срок абортът трябва да бъде одобрен от лекар. Законът въвежда и периметър за сигурност около клиниките за аборти, в който се забраняват протестите срещу абортите. Защитниците на абортите се борят от 70-те години на 19-и век за премахването на закон от 1899 г., от времето на британския колониализъм, в който абортът се смята за "оскърбление към морала".

2020 - На церемония в Манама (Бахрейн) Израел и Бахрейн официално установяват дипломатически отношения. Израелска делегация и представители на кралство Бахрейн подписват съвместно комюнике, което отбелязва установяването на пълни дипломатически отношения в изпълнение на споразумението, подписано във Вашингтон, САЩ, на 15 септември 2020 г. за нормализиране на отношенията между двете страни.
  
2021 - В близост до град Хуален, на източното крайбрежие на Тайван, е регистрирано земетресение с магнитуд от 5,2 по скалата на Рихтер. Трусът е бил на дълбочина от 30,2 км и е усетен в северните и източните части на Тайван. Няма данни за жертви и нанесени материални щети.

2022 - Във Франция Държавният съвет (върховният съд за административно правосъдие), постановява правителството да заплати 20 милиона евро в глоби на природозащитни организации за лошо качество на въздуха във френски градове. Според съда правителството не е направило достатъчно, за да гарантира доброто качество на въздуха. Между юли 2021 г. и 2022 г. са били надхвърлени горните граници за емисиите на азотен диоксид в Париж, Лион и Марсилия.

Родени на този ден българи:

акад. Васил Попович, писател, художник, педагог и обществен деец (1833-1897).
Депутат във 2-ото Обикновено народно събрание (1880-1881). Участвал е в създаването на възрожденската белетристика, поезия, драма, художествена и литературна критика. Автор е на една от първите български детски стихосбирки - "Детска гусла" (1879, 3 доп. изд. 1883). Някои от включените в нея стихотворения - "Цвете мило, цвете красно", "Облаче", "Пролет мила, животворна", са известни като песни. Автор е на първото методическо ръководство по български език - "За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарския език" (1883). Един от пионерите на българската литературна критика. Създава около 20 жанрови акварели и рисунки, както и един автопортрет. Дописен член на Българско книжовно дружество /БКД/ (1872), редовен член на БКД (1884).

акад. Неделчо Неделчев (Неделчо Неделчев Радев), растениевъд, специалист по лозарство и винарство (1890-1969).
Основава кооперативна изба "Шевка" в Сливен (1920).  Преподавател (от 1922) в Софийския университет "Св. Климент Охридски", завеждащ Катедрата по лозарство и винарство в университета (1931-1964), декан на Агрономическия факултет на университета (1936-1937; 1944-1945). Председател на Българския лозарски съюз (1937-1947). Основател и пръв декан на Агрономо-лесовъдния факултет в Пловдивския университет (1945-1946). Директор на Института по винарска промишленост в София (1952). Декан на Висшия селскостопански институт в София (1960-1962). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1961). Секретар на отделението "Лозарство, овощарство и зеленчукопроизводство" при Академията на селскостопанските науки (1961-1969). Академик на Академията на селскостопанските науки (1962). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). Чл.-кор. на Академията на селскостопанските науки във Франция (16 декември 1964). Открива разпространения основно в района на Сливен сорт грозде шевка. Създава 3 сорта лози, участва в районирането на лозовите сортове и създаването на промишлени лозови насаждения в България. Автор е на 35 научни труда по лозарство, 5 по винарство и над 100 научнопопулярни статии. Признат  е за баща на българското лозарство. Удостоен е със званието "Заслужил деец на науката" (22 май 1963).

Ангел Сладкаров, оперетен режисьор и артист (1892-1977).
Организатор и създател на професионалния оперетен театър в България. През 1914 г. прави в Шумен първото любителско оперетно представление у нас - "Кармозинела" от немския композитор Виктор Холендер, под диригентството на Велико Дюгмеджиев. Четири години по-късно сформира професионална трупа, с която на 10 февруари 1918 г. представя в софийския кинотеатър "Одеон" първия оперетен спектакъл в страната - "Шансонетката" от Рудолф Делингер, прекръстен от него в българския му вариант на "Маркиз Бонели" (по името на главния герой, чиято роля играе). Това е началото на професионалния оперетен театър в България. Инициатор за основаването на оперетния театър "Ренесанс" (открит на 19 февруари 1920 г.). Участва в учредяването на Кооперативния театър (1922) и е негов директор (до 1925), основава оперетния театър "А. Сладкаров" (1933). Автор е на мемоарите "Българско оперетно изкуство" (1975). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1972).

Йордан Ковачев, писател, преводач и политик (1895-1966).
Редактира седмичника в. "Свобода" (1923-1934) и в. "Нов живот" (1935-1949). Сътрудничи в сп. "Възраждане" (1918-1934), в. "Светлоструй", в. "Мисъл и воля", в. "Мисъл", в. "Литературен глас", в. "Кавал", в. "Народно земеделско знаме" и др. Един от основателите на Съюза на българските писатели от провинцията (1934) и негов председател (1934-1944). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Преводач от руски и френски език. Автор е на стихове, разкази, пиеси, сред които "Моето утро" (стихове, 1924), "На невидими струни" (стихове, 1926), "Искри" (разкази, 1929), "Изпуснати хора" (драма, 1932) и др. 

Пенчо Костурков, юрист и политик (1899-1989).
Отговорен редактор на сп. "Обществено развитие" (1928-1934). Подпредседател на Бюрото на 26-ото Обикновено народно събрание (15 декември 1945-6 ноември 1946), подпредседател на VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-21 октомври 1949). Член на Президиума на 1-ото Народно събрание (1950-1953). Депутат от 2-ото до 5-ото (1953-1971). Член на Президиума на 4-ото Народно събрание (15 март-28 ноември 1962) и подпредседател на Бюрото на 4-ото Народно събрание (28 ноември 1962-8 декември 1965). Подпредседател на Бюрото на 5-ото Народно събрание (11 март 1966-18 май 1971). Секретар на Националния съвет на Отечествения фронт (16 март 1963-16 юни 1977) и негов заместник-председател (1977-1987). Депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-8 май 1989). Носител на орден "Георги Димитров" (1969, 1975, 1979, 1984), на орден "Народна република България" първа степен (1960).

Цонка Митева, актриса (1923-2011).  
Една от основателките (1944) на Народния театър за младежта в София, в чиято трупа играе до 1987 г. в продължение на повече от 40 години. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1968).

Димитър Миланов (Пижо), футболист и треньор (1927-1997).
През футболната си кариера е играл в "Ботев" (София), "Септември" (София) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 39 мача и отбелязани 20 гола. Той е първия български футболист, отбелязал гол на стадиона "Уембли" в Лондон, Великобритания, в квалификационен мач за Олимпийските игри през 1956 г. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

Анани Явашев, актьор (1932-2022).
Играл е в театъра в Габрово (1956-1958), в Младежкия театър "Николай Бинев" в София и други български театри. Участва във филмите "А бяхме млади" (1961), Юлия Вревска" (1978), "Спирка Берлин" (1982), "Адио, Рио" (1989), "Куршум за рая" (1992), "Дунав мост" (1999) и др. Носител на почетния знак на Министерството на културата "Златен век" -  печат на Симеон Велики (20 май 2014).

акад. Людмил Стайков, театрален и кинорежисьор (1937).
През 1960 г. завършва актьорско майсторство при Стефан Сърчаджиев и режисура през 1963 г. при Кръстьо Мирски и Николай Люцканов.  Актьор и режисьор в театъра в Бургас (1960-1965). Отговорен режисьор в Българската телевизия (1965-1971). Художествен ръководител на творческия колектив "Младост" в Студията за игрални филми (1971-1982). Един от основателите на кинообразованието в България, автор на учебната програма по филмова и телевизионна режисура. От 1973 г. е преподавател във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов"), като два пъти е бил заместник-ректор на ВИТИЗ от 1983 г. до 1986 г. и от 11 октомври 2000 г. до 4 ноември 2003 г. Инициатор и организатор на Световната кинопанорама в София (1987-1991). Генерален директор на Творческо-стопанско обединение "Българска кинематография" (декември 1986-1991). Депутат в 9-ото Народно събрание (25 януари 1987-3 април 1990). Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1974-1980) и негов секретар (23 април 1980-1990). Член на Съвета за електронни медии (17 април 2006-21 октомври 2008). Дебютът му в киното като режисьор е с филма "Обич" (1972). Режисьор е на филмите "Допълнение към Закона за защита на държавата" (1976),  "Илюзия" (1980), "Хан Аспарух" (1981), "Време разделно" (1988) и др. Удостоен със званието "Народен артист" (май 1982). Носител на Голямата награда от филмовия фестивал "Златна роза" за филма "Хан Аспарух" (октомври 1982). Кавалер на Ордена на академичната палма за особени заслуги в областта на киноизкуството и за принос в културните отношения между България и Франция (28 ноември 1988). Носител на Наградата на София за цялостен принос в киноизкуството (1 март 2007), на Почетния знак на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (15 септември 2014).

проф. Иван Добрев, езиковед и филолог (1938).
Член-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1995). Бил е преподавател по старобългарски език и история на българския език в Софийския университет "Св. Климент Охридски", един от основателите на Катедрата по кирилометодиевистика в университета. Автор е на първия научен превод на Свещения Коран на български език, както и на фундаментални изследвания върху средновековния български език и история, както и в областта на старобългарския език, историята на българския език и медиевистиката. Автор е на статии, студии и монографии, сред които "Глаголическият текст на боянския палимпсест" (1972),  "Старобългарска граматика" (1982), "Произход и същност на православната коледна песен" (1986) и др. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Югозападния университет "Неофит Рилски" (31 октомври 2012).

Николай Николаев (псевд. бате Николай), актьор, сценарист и режисьор (1940-2018).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1966-1984; 1987-1990). Един от основателите на Габровския експериментален вариететно-сатиричен театър, режисьор и директор на театъра (1987-1990). През 2008 г. създава Клиника по смехотерапия към Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. Пирогов". Автор е на книгата "Викът на охлюва: Спомени на един клоун" (1994). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1978). Носител на наградата на телевизионния фестивал в Монтрьо, Швейцария (1969), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството (октомври 2011), на наградата на Министерството на културата "Златен век" звезда (30 октомври 2015).

проф. Петко Ганчев, философ и политик (1941-2021).
Работил е основно в Българската академия на науките - в Института за философски изследвания и в Института за съвременни социални теории. Заместник-директор на Института за съвременни социални теории при БАН (1989-1992). Преподавател във Висшето военно строително училище "Любен Каравелов" и във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" (септември 1995-септември 2004). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Посланик на България в Беларус (1 март 2005-14 септември 2009). Автор е на повече от 24 книги и над  500 научни и научно-популярни публикации, сред които "Футурология и прогностика" (1973), "Философия и цивилизация. Очерки за древноиндийската и древнокитайската цивилизация и философия" (1988) и нейното продължение "Възраждащият се гигант. Цивилизация и философия на Древен и Съвременен Китай" (2007), на тритомник с мемоари и размисли "Между миналото и бъдещето" (ч. 1, 2005, ч. 2 и 3, 2007) и др.

Кънчо Атанасов, писател (1946).
Автор е на "На крачка от рая" (1995), "Място под слънцето" (1996), "Последният живот" (2001), "Всичко отначало" (2003), "Бенефис" (2005) "Ефектът на пеперудата" (2005), "Сбогуване със себе си" (2018), "Панаир на времената" (2021) и др. Сценарист е на филмите "Покрив", "Живи хора", "Квартал "Акация". Носител на годишната награда на Съюза на българските писатели за "Последният живот" (2005), на годишната литературна награда "Ергосфера" на издателство "Фльорир" за книгите му "На крачка от рая" и "Място под слънцето" и за цялостното му белетристично творчество (2011) и др.

Копринка Червенкова, журналистка (1947).
От 1975 г. работи във в. "Култура". Тя е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България /от 2 декември 1989 г. е Клуб за гласност и демокрация/ (3 ноември 1988). През 1989 г. тя е уволнена от в. "Култура" заради членството си в клуба, възстановена на работа през м. декември 1989 г. Главен редактор на вестника (1990-27 юли 2018). Носителка  на годишната награда на Съюза на българските журналисти "Златно перо" в категория "Печат" (2019).

Стефан Аладжов, български футболист и треньор (1947).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Спартак" (София), ДНА (Сливен), "Левски" (София) и "Спартак" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 30 мача и отбелязан 1 гол. Футболист на България за 1970 г.

Георги Райков, състезател по борба класически стил (1953-2006).
Олимпийски шампион през 1980 г. в Москва, СССР. Печели два сребърни медала от световните първенства през 1978 г. и 1979 г. и един бронзов медал през 1977 г. От eвропейски първенства печели два златни медала през 1975 г. и 1980 г., и сребърен медал през 1978 г. От 2007 г. в Копривщица в негова памет се организира турнир по класическа борба за кадети "Георги Райков".

Слави Трифонов (Станислав Трифонов), музикант, телевизионен водещ и продуцент (1966).
Участвал е в телевизионните предавания "Ку-Ку" и "Каналето" на Българската национална телевизия (БНТ). От 1998 г. е продуцент и водещ на предаването "Хъшове", което има едно излъчване по БНТ (8 февруари 1998), а след това две години се излъчва в телевизия "7 дни" и други кабелни телевизии. Продуцент и водещ на "Шоуто на Слави" по телевизия "bTV" (27 ноември 2000-31 юли 2019). На 4 ноември 2019 г. създава телевизия "7/8". Има издадени над 20 албума заедно с "Ку-Ку", "Каналето", "Хъшове" и "Ку-Ку бенд" и е автор е на музиката на част от песните в тях. От 16 февруари 2020 г. е председател на партия "Има такъв народ". Депутат в 45-ото Народно събрание (2021).

 На този ден са родени и:

Каналето (ист. име Джовани Антонио Канал), италиански художник пейзажист (1697-1868).
Представител на венецианската школа.

Андрей Болотов, руски учен (1738-1833).
Един от основоположниците на руската агрономическа наука.

Хуан Валера, испански писател (1824-1905).
Автор е на романтични стихове, на романите "Пепита Хименес" (1874), "Доня Лус" (1879), "Командорът Мендоса" (1877), "Илюзиите на доктор Фаустино" (1875), повестта "Хуанита дългата" (1895).

Пабло Иглесиас, испански политически деец (1850-1925).
Един от основателите на организираното работническо движение в Испания. Основател на Испанската социалистическа работническа партия (2 май 1879) и на синдиката Общ съюз на трудещите се (18 август 1888).

Анри Бергсон, френски философ (1859-1941).
Носител на Нобелова награда за литература за 1927 г. за "неговите богати и обновяващи идеи и за брилянтната вещина, с която те са представени".

Иваное Бономи, италиански политик (1873-1951).
Министър-председател и министър на вътрешните работи на Италия (4 юли 1921- 26 февруари 1922; 18 юни 1944-19 юни 1945). Председател на Сената (8 май 1948-20 април 1951).

Константинос Мицотакис, гръцки политик (1918-2017).
През 1964 г. е избран за депутат от Либералната партия. След държавния преврат на 21 април 1967 г., когато е установена военна диктатура, е арестуван. Успява да избяга и през август 1967 г. напуска страната. Установява се в Париж, Франция. През 1973 г. се завръща в Гърция и веднага е арестуван. През 1974 г. след свалянето на диктатурата на "черните полковници" (23 юли 1974) е освободен. През 1977 г. е избран за депутат. Министър на външните работи (10 май 1980-октомври 1981; 14 април 1992-7 август 1992). Министър на националната икономика (1990-1991). Министър-председател на Гърция (11 април 1990-12 октомври 1993). Основател и председател на Партия на новите либерали (1977-1978), която през 1978 г. се присъединява към партия "Нова демокрация". Председател на партия "Нова демокрация" (1 септември 1984-3 ноември 1993). Почетен председател на партия "Нова демокрация" (3 ноември 1993-29 май 2017).

Пиер Елиот Трюдо, канадски политик (1919-2000).
Председател на Канадската либерална партия (6 април 1968-16 юни 1984). Министър на правосъдието и главен прокурор (4 април 1967-6 април 1968). Министър-председател на Канада (22 април 1968-4 юни 1979; 4 март 1980-30 юни 1984).

Мелина Меркури (ист. име Мария Амалия), гръцка актриса и политик (1925-1994).
Министър на културата на Гърция (21 октомври 1981-2 юли 1989; 13 октомври 1993-6 март 1994). През  януари 1985 г. заедно с министъра на културата на Франция Джак Ланг основополагат идеята за създаване на инициативата "Европейска столица на културата". Участвала е във филмите "Този, който трябваше да умре" (1957), "Никога в неделя" (1960), "Денят на Страшния съд" (1961), "Летни страсти" (1966) и др.

Клаус Кински (ист. име Клаус Гюнтер Накшински), немски актьор (1926-1991).
Играл е във филмите "Смъртта на един негодник" (1977), "Приключенията на Винету" (1964), "Доктор Живаго" (1965) и др.

Чък Бери (ист. име Чарлс Едуард Андерсон), американски рокмузикант (1926-2017).
Въвежда китарния риф като отличителна черта в рок композицията. Въведен е в Залата на славата на рокендрола (1986). Носител на награда "Грами" (1984) за специален принос към музиката и развитието на звукозаписната индустрия.

Виолета Чаморо (Виолета Бариос де Чаморо), никарагуански политик (1929).
Президентка на Никарагуа (25 април 1990-10 януари 1997).

Кир Буличов (ист. име Игор Можейко), руски учен и писател фантаст (1934-2003).
Автор е на трудове за древните източни езици и на научни статии по проблемите на източните култури. Автор е на книгите "Чудеса в Гуслярия" (1972), "Хора като хора" (1975), романа "Последната война", повестите "Закон за дракона", "Задграничната принцеса", "Нужна е свободна планета", "Островът на ръждивия лейтенант", "Умението да се хвърля топка", "Похищението на чародея", "Чужда памет", "Земетресение в Лигон", детските романи "Момиченцето от Земята" (позната и като "Гостенка от бъдещето") и "Приключение в бъдещето". Носител на Държавна награда на СССР (1982).

Ли Харви Осуалд, американски бивш морски пехотинец, обвинен за атентата на 22 ноември 1963 г. срещу президента на САЩ Джон Кенеди (1939-1963).
Ли Харви Осуалд е арестуван на 22 ноември 1963 г. за убийството на президента Джон Кенеди, 35-и президент на САЩ (20 януари 1961-22 ноември 1963). На 29 ноември 1963 г. Конгресът на САЩ сформира Комисията "Уорън", наречена на името на върховния съдия на САЩ - Ърл Уорън. Нейната задача е да разследва убийството на президента Джон Кенеди. На 27 септември 1964 г. Комисията "Уорън" публикува доклад, според който Ли Харви Осуалд е единственият отговорен за убийството с преценката, че макар той да е стрелял по президента, Джон Кенеди "най-вероятно е убит вследствие на заговор". Убит е от Джак Раби на 24 ноември 1963 г.

Андрей Баюк, словенски политик (1943-2011).
Министър-председател на Словения (3 май 2000-17 ноември 2000). Министър на финансите (3 декември 2004-21 ноември 2008). Основател и пръв председател на християндемократическата партия "Нова Словения"(31 юли 2000-2008).

Чинг-Куо Ву, спортен деец от Тайван (1946).
Президент на Международната боксова асоциация (AIBA) (6 ноември 2006-ноември 2017). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Национална спортна академия "Васил Левски" (май 2014).

Карлос Маурисио Фунес Картахена, салвадорски политик (1959).
Президент на Салвадор (1 юни 2009-1 юни 2014).

Жан-Клод ван Дам (ист. име Жан-Клод Камил Франсоа ван Варенберг), американски актьор от белгийски произход (1960).
Участвал е във филмите "Кървав спорт" (1988), "Киборг" (1989), "Лъвско сърце" (1990), "Двоен удар" (1991), "Универсален войник" (1992), "Ченге във времето" (1994), "Приключението" (1996), "Максимален риск" (1996), "Двойна Комбина" (1997), "Двойник" (2001), "В Ада" (2003), "Тежка кавалерия" (2006), "До смъртта" (2007), "Универсален войник: Регенерация" (2009),"Убийствени игри" (2011), "6 Куршума" (2012), "Драконови очи" (2012), "Непобедимите 2" (2012), "Наближаващи врагове" (2013) и др.

Олегарио Бенкеренса, международен футболен съдия от Португалия (1969).

Райън Нелсън, новозеландски футболист (1977).

Линдзи Вон, американска състезателка по ски алпийски дисциплини (1984).
Олимпийска шампионка през 2010 г. във Ванкувър, Канада (спускане). От олимпийски игри печели и два бронзови медала - през 2010 г. във Ванкувър, Канада, и през 2018 г. в Пьончан, Република Корея. От световни първенства печели два златни медала през 2009 г. (спускане и супер гигантски слалом), три сребърни и два бронзови медала. Четирикратна носителка на Голямата Световна купа - 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. През февруари 2019 г. обявява, че прекратява спортната си кариера.

Ефе Амброуз, нигерийски футболист (1988).

Това е денят на смъртта на:

Джон Хорсли, британски художник (1817-1903).
Създава първата коледна картичка (1843). Британският бизнесмен сър Хенри Кол, основател на музея "Виктория енд Албърт" в Лондон, поръчал на Джон Хорсли да нарисува празнични картинки, с които да поздрави приятелите си. Художникът сътворил серия от три картички, свързани с обща идея. От двете страни на всяка честитка били изобразени добри дела - раздаване на храна и дрехи на бедните. В центъра им било нарисувано задружно семейство около рождествената трапеза. Поздравлението върху картичката гласяло "Желая ти весела Коледа и щастлива Нова година!".

Шарл Гуно, френски композитор (1818-1893).
Автор е на 14 опери (две от които незавършени), на кантати, меси и музика към спектакли. Сред тях е операта "Фауст" по едноименното произведение на Гьоте.

Томас Едисон, американски изобретател и електротехник (1847-1931).
Изобретява фонографа (1877), кинетоскопа (предвестник на кинематографа), осветителната лампа с нажежаема жичка (1879), въгленовия микрофон. Има 1033 патента. Открива термойонната емисия /ефект на Едисон/(1883). Организира първата американска промишлена изследователска лаборатория (1872). Построява първата електростанция за обществено ползване (1882). Получава патент за принципа на предаване на електрически сигнали /радио/ (29 декември 1891).

ген. Радко Димитриев (ист. име Руско Димитриев Русков), български военен деец (1859-1918).
Участник в националноосвободителното движение и в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Началник-щаб на българската армия (1 януари 1904-28 март 1907). Началник на Трета военноинспекционна област (1907-1912). По време на Балканската война (1912-1913) е командир на Трета армия в Лозенградската операция и на обединената Първа и Трета армия в Люлебургазко-Бунархисарската операция. По време на Междусъюзническата война (1913) е помощник-главнокомандващ действащата армия. Пълномощен министър в Русия (1913). По време на Първата световна война (1914-1918) служи в руската армия, където командва последователно Осми армейски корпус, Трета армия, Втори Сибирски корпус, от 1 септември 1914 г. - Дванадесета армия. След Октомврийската революция (1917) е разстрелян на 18 октомври 1918 г. заедно със 100 други висши руски офицери в Кавказ. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Хосе Ортега-и-Гасет, испански философ и социолог (1883-1955).

Жан-Пиер Пежо, френски предприемач (1896-1966).
Президент на автомобилната компания "Пежо" (1945-1964).

Асен Йорданов, български летец, авиоинженер и авиоконструктор (1896-1967).
На 15 февруари 1912 г. извършва за пръв път в България полет на планер, конструиран от него. На 10 август 1915 г. са проведени изпитания на първия български самолет "Експрес", конструиран от 19-годишния тогава Асен Йорданов, който работи като механик в авиобазата в Божурище. Изпитанията са осъществени от летеца Радул Милков, а комисия от Министерството на войната признава самолета за изобретение и датата като начало на българското самолетостроене. След първата световна война (1914-1918) заминава в САЩ, където работи в самолетостроителни фирми. Създател е на самолет ДС-3, произвеждан в САЩ и в Русия. Работи и в областта на радиоелектрониката, като изобретява телефонния секретар, въздушната възглавница за автомобилите. Вписан е в почетната книга на Ню Йорк. Автор е на книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, наземната поддръжка и др.

Веселина Геновска, българска писателка и преводачка (1901-1960).
Аташе по печата в Легацията на България във Варшава, Полша (1946-1947). Директор на Българския културен център в Прага, Чехословакия (1959-1960). Авторка е на повестите "Сестра Добринова" (1936), "Пропасти" (1938), "Стъклени стени" (1945), на романа "Любима земя" (1954) и др. Превежда от полски и чешки език.

Петър Димитров-Рудар (ист. име Петър Димитров Келов), български детски писател и критик на детска литература (1906-1994).
Един от основателите (1928) на Дружеството на детските писатели, негов секретар (1928) и председател (1946-1948). Главен редактор на в. "Българо-съветско единство" (1946-1951). Заместник главен редактор на издателство "Народна младеж" (1952-1962). Преподавател по детска литература в Държавния библиотечен институт (1952-1962). Автор е на над 20 книги, по-голяма част от тях с разкази за деца и юноши. Автор е и на първите учебници и христоматии за детска литература, сред които: "Нашата детска литература. Ч. I. Поезия", "Детска литература. Учебник за учителските институти. Т. I-II" и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1976).

Люба Йоцова, първата "Мис България" (1907-1987).
На 29 януари 1929 г. в "Казиното" (дн. Градска галерия) в София печели  конкурса за "Най-красивата българка", организиран от в. "Зора".  Председателят на журито скулпторът Андрей Николов представя първата "Мис България" така: "Избирайки от най-красивите оная, която ще представя красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една красота, прикрита, тиха, скромна, изразителна, която най-добре отговаря на нашия национален характер." Спечелила приза "Мис България", Люба Йоцова заминава за Париж, където участва в конкурса "Мис Европа". Люба Йоцова е класирана в първата петорка. След избирането й за "Мис България" става рекламно лице на апарата за къдрене на коса "Йожен" и на цигарите, произведени от фабриката "Томасян", а парфюмерийната фабрика "Папазов" пуска на пазара парфюм "Люба", има лотария на нейно име и др.

Пиер Мендес-Франс, френски политик (1907-1982).
Министър-председател на Франция (19 юни 1954-20 януари 1955; 20 януари 1955-23 февруари 1955). Министър на външните работи на Франция (19 юни 1954-20 януари 1955). Управляващ директор на Международния валутен фонд (1947-1958) и заместник управляващ директор на Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) (1946-1958).

чл.-кор. проф. Димитър Еленков, български инженер химик и спортист, треньор по волейбол (1919-2009).
Един от основателите на инженерната химия в България. Заместник-ректор на Висшия химикотехнологичен институт (1959-1966). Заместник-директор на Единния център по химия при Българска академия на науките /БАН/ (1972-1980). Основател и пръв директор на Институт по инженерна химия при БАН (1972-1989). Председател на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет (1980-1988). Чл.-кор. на БАН (1977). Главен редактор на сп. "Химия и индустрия" (1990-1993). Автор е на над 200 научноизследователски статии, на много патенти, някои от които още се използват в химическата промишленост. Треньор на националния отбор по волейбол (1951-1957). Печели бронзов медал от първата Балканиада - в Букурещ, Румъния, (1946), бронзов медал от Балкано-средно-европейското първенство в Тирана, Албания, (1947), бронзов медал от Балканиадата в София (1948). Като треньор печели сребърен медал от Европейското първенство в Париж, Франция (1951) - най-големият успех за България на европейско първенство дотогава. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1979).

Митре Стаменов, български журналист и публицист (1924-2004).
Един от основателите на в. "Труд".

Генчо Стоев, български писател (1925-2002).
Редактор във в. "Народна младеж", в. "Литературен фронт", в издателство "Народна младеж", "Партиздат" и издателство "Български писател" (1948-1968). Автор е на повестта "Цената на златото" (1965), посветена на Априлското въстание (1876), на романите "Циклопът" (1973), "Завръщане" (1976), "Досиетата" (1990), на книгата с есета "Прокоба и слънце" (2000) и др. Първи носител на Балканската литературна награда "Хемус" на Международния балкански център за култура и книга в Солун, (16 декември 2000). Носител на орден "Георги Димитров" (8 февруари 1985), на орден "Георги Димитров" (21 септември 1985). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1974), "Народен деятел на изкуството и културата" (3 май 1986). Лауреат на "Златният ланец" за 1995 г. (декември 1996). Носител на орден "Стара планина" (23 май 2001).

ген. Колин Пауъл, американски политик (1937-2021).
Председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ (1 октомври 1989-30 септември 1993). Държавен секретар на САЩ (20 януари 2001 - 26 януари 2005). Той е първият тъмнокож министър на външните работи на САЩ.

Мануел Монталбан, испански поет, публицист, журналист и писател (1939-2003).
Автор е на романите "Южни морета", "Александрийска роза", "Галиндес", поредицата криминални романи за детектива Карвальо и др. Носител на испанската Литературна награда "Планета" (1979) за романа си "Южни морета" и Международната награда за криминална литература в Париж (1981). За поредицата "Карвальо в Италия" му е присъдена наградата "Реймънд Чандлър", а през 1997 г. получава отличие за Международен отзвук на град Барселона. Монталбан е удостоен и с Националната награда за художествена проза (1991) за "Галиндес", с Европейска награда за роман (1992) също за "Галиндес", с Националната награда за Испанска литература (1995) за цялостното си творчество, както и с наградата "Гринцане-Кавур"(2000).

Руй Жордао (Жордао Руй Мануел Тринидад), португалски футболист (1952-2019).
/АЯ/КГ/