ОБЗОР

site.btaКонфликтът в Близкия изток: кратка предистория

Конфликтът в Близкия изток: кратка предистория
Конфликтът в Близкия изток: кратка предистория
Ракети, изстрелвани от Газа към Израел, 10 октомври. Снимка: АП.

На 7 октомври екстремистите от терористичната организация "Хамас" нападнаха Израел, като обстрелваха израелски градове с ракети и щурмуваха градове, села и кибуци. Ранените и убитите са четирицифрено число, потвърдено е, че са взети близо 200 заложници.

Нападението изненада Израел, макар че страната бързо предприе силна ответна операция. Ден след нападението на 7 октомври израелският кабинет официално обяви война на "Хамас" (абревиатура на арабското "Ислямско движение за съпротива"), последвана от директива на министъра на отбраната до Израелските сили за отбрана (Цахал) да наложат "пълна обсада" на Газа.

Ужасните събития от изминалите дни са кулминацията на отдавнашния сблъсък в оспорван регион на Близкия изток, отбелязва британският в. "Гардиън".

Кога е започнал този конфликт...зависи от това, кого питате - както и почти всичко друго, свързано с този конфликт, добавя вестникът.

Някои датират конфликта от времето на древния Рим (името "Палестина" идва от гръцкото име "филистимци"). Други биха започнали с миграцията на евреите към тогавашната Османска империя в края на 19 в., за да избягат от погромите и другите преследвания в Източна Европа, и с появата на ционизма - който иска създаването на еврейска държава. 

Може да се започне и с декларацията от Балфур, приета от британското правителство през 1917 г. в подкрепа на създаването на "национален дом за еврейския народ" в Палестина, и последвалите конфликти с арабските общности там.

Вероятно обаче е най-добре да се тръгне от периода след края на Втората световна война. През 1947 г. Организацията на обединените нации приема Резолюция 181, която има за цел да раздели британския мандат Палестина на арабска и еврейска държава. На 14 май 1948 г. е създадена държавата Израел, което предизвиква първата арабско-израелска война.

Войната - известна в Израел като "войната за независимост", а в арабските страни като "катастрофата", както отбелязва Би Би Си - приключва през 1949 г. с победа на Израел, но 750 000 палестинци са разселени, а територията е разделена на 3 части: държавата Израел, Западния бряг (на река Йордан) и ивицата Газа.

През следващите години напрежението в региона нараства, особено между Израел и Египет, Йордания и Сирия. След Суецката криза от 1956 г. и нахлуването на Израел на Синайския полуостров Египет, Йордания и Сирия подписват пактове за взаимна отбрана в очакване на евентуална мобилизация на израелски войски.

През юни 1967 г., след поредица от маневри на египетския президент Гамал Абдел Насър, Израел превантивно атакува египетските и сирийските военновъздушни сили, с което започва Шестдневната война, получила това име поради продължителността си. След края ѝ Израел получи териториален контрол над Синайския полуостров и ивицата Газа от Египет; Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания; и Голанските възвишения от Сирия.

Шест години по-късно, в така наречената война Йом Кипур или Октомврийска война, Египет и Сирия провеждат изненадваща атака на два фронта срещу Израел, за да си върнат загубените територии; конфликтът не води до значителни завоевания за никоя от страните, но египетският президент Ануар Садат обявява войната за победа за Египет, тъй като тя позволява на Египет и Сирия да преговарят за отстъпените преди това територии.

Накрая, през 1979 г., след поредица от прекратявания на огъня и мирни преговори, представители на Египет и Израел подписват Споразумението от Кемп Дейвид - мирен договор, слагащ край на тридесетгодишния конфликт между Египет и Израел.

Въпреки че споразуменията от Кемп Дейвид подобряват отношенията между Израел и неговите съседи, въпросът за палестинското самоопределение и самоуправление остава нерешен. През 1987 г. стотици хиляди палестинци, живеещи на Западния бряг и в ивицата Газа, се надигат срещу израелското правителство в т.нар. първа интифада. Първите споразумения от Осло (1993 г.) създават рамка за самоуправление на палестинците на Западния бряг и в ивицата Газа и дават възможност за взаимно признаване между новосъздадената Палестинска власт и правителството на Израел.

Вторите споразуменията от Осло (1995 г.) разширяват първото споразумение с разпоредби, които налагат пълното изтегляне на Израел от 6 града и 450 населени места на Западния бряг. 

През 2000 г., пламва Втората интифада, продължила до 2005 г., която е предизвикана отчасти от недоволството на палестинците срещу контрола на Израел над Западния бряг, от застоя в мирния процес и от посещението на бившия израелски министър-председател Ариел Шарон през септември 2000 г. в джамията Ал Акса - третото най-свещено за исляма място. В отговор на това през 2002 г. израелското правителство одобрява изграждането на стена около Западния бряг, въпреки съпротивата на Международния съд и Международния наказателен съд. 

Фракционализмът сред палестинците се засилва след като "Хамас" печели парламентарните избори в Палестинската автономия през 2006 г., измествайки дългогодишната партия "Фатах" (абревиатура на арабското "Движение за национално освобождение на Палестина). Това дава на "Хамас", политическо и военно движение, вдъхновено от "Мюсюлмански братя", контрол над ивицата Газа.

Ивицата Газа е малко парче земя, което граничи с Египет на юг и е под управлението на полуавтономната Палестинска власт от 1993 г. насам. САЩ и ЕС, наред с други страни, не признават изборната победа на "Хамас", тъй като западните правителства считат групировката за терористична организация от края на 90-те години на миналия век.

След поемането на контрола от "Хамас" избухва насилие между групировката и "Фатах". В периода 2006-2011 г. поредица от неуспешни мирни преговори и смъртоносни сблъсъци преключват със споразумение за помирение. През 2014 г. "Фатах" и "Хамас" сформират правителство на националното единство.

През лятото на 2014 г. сблъсъците в палестинските територии водят до военна конфронтация между израелската армия и "Хамас", при която радикалната групировка изстрелва близо 3000 ракети към Израел, а Израел отвръща с мащабна офанзива в Газа. Сблъсъкът, при който са убити  73 израелци и 2 251 палестинци, завършва в края на август 2014 г. със споразумение за прекратяване на огъня, сключено с посредничеството на Египет.

След серия от актове на насилие между израелци и палестинци през 2015 г. палестинският лидер Махмуд Абас обявява, че палестинците вече няма да бъдат обвързани с териториалните разделения, създадени със споразуменията от Осло.

През март и май 2018 г. палестинците в ивицата Газа провеждат ежеседмични протестни демонстрации на границата между анклава и Израел.

Последният протест съвпада със седемдесетата годишнина от "Накба" - палестинското изселване, съпътстващо израелската независимост. Въпреки че повечето от протестите са мирни, някои палестинци щурмуват високата ограда и хвърлят камъни и други предмети. По данни на ООН 183 демонстранти са били убити, а повече от 6000 - ранени от бойни патрони. 

Напрегнатата политическа атмосфера води до завръщане на разединението между "Фатах" и "Хамас", като партията на Абас контролира Палестинската автономия от Западния бряг, а "Хамас" де факто управлява ивицата Газа. Това до голяма степен остава валидно през целия период от края на 2010 г. до началото на 2020 г., въпреки усилията на Абас да обедини палестинския народ под ръководството на Палестинската автономия.

През май 2018 г. отново избухват сражения между "Хамас" и ЦАХАЛ, които се превръщат в най-тежкия период на насилие от 2014 г. насам. Преди да се стигне до прекратяване на огъня, бойците в Газа изстрелват над сто ракети по Израел; Израел отвръща с удари по повече от петдесет цели в Газа. 

Администрацията на тогавашния американски президент Доналд Тръмп определя постигането на израелско-палестинско споразумение като приоритет на външната политика. През 2018 г. администрацията на Тръмп отменя финансирането на Агенцията на ООН за помощи на палестинските бежанци и мести посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим, скъсвайки с дългогодишната политика на Вашингтон.

Решението за преместване на посолството е посрещнато с аплодисменти от израелското ръководство, но е осъдено от палестинските лидери и други страни в Близкия изток и Европа. Израел смята Йерусалим за своя "единна и неделима столица, докато палестинците претендират за източната част на града като столица на бъдещата си държава. През януари 2020 г. администрацията на Тръмп публикува дългоочаквания план "От мир към просперитет", който е отхвърлен от палестинците поради подкрепата му за бъдещо израелско анексиране на селища на Западния бряг и контрол над "единен" Ерусалим. 

През август и септември 2020 г. Обединените арабски емирства (ОАЕ), а след това и Бахрейн, се съгласяват да нормализират отношенията си с Израел, с което стават едва третата и четвъртата държава в региона - след Египет през 1979 г. и Йордания през 1994 г. - предприели подобна стъпка. Споразуменията, наречени "Авраамови споразумения", са сключени повече от осемнадесет месеца след като САЩ и Полша организират преговори между Израел и няколко арабски държави за бъдещето на мира в Близкия изток. "Фатах", както и "Хамас", отхвърлят споразуменията. 

През октомври 2020 г. израелски съд постановява, че няколко палестински семейства, живеещи в Шейх Джара (квартал на Източен Йерусалим), трябва да бъдат изселени до май 2021 г., а земята им да бъде предадена на еврейски семейства. През февруари 2021 г. тези семейства обжалват решението на съда, което предизвиква протести около изслушванията по обжалването, продължаващата правна битка около собствеността и насилственото изселване на палестинци от домовете им в Йерусалим. 

В края на април 2021 г. палестинците излизат на протести по улиците на Йерусалим срещу предстоящите изселвания, а жителите на Шейх Джара и активисти организират нощни седящи стачки. В началото на май, след като съдът се произнася в полза на изселването, протестите се разрастват, а израелската полиция използва сила срещу демонстрантите. На 7 май, след седмици на ежедневни демонстрации и нарастващо напрежение между протестиращите, израелските заселници и полицията през свещения за мюсюлманите месец Рамазан, се стига до насилие в комплекса на джамията Ал Акса в Йерусалим. Полицията използва зашеметяващи гранати, гумени куршуми и водни оръдия в сблъсък с протестиращите, в резултат на което са ранени стотици палестинци. 

След сблъсъците в Стария град на Йерусалим напрежението в целия Източен Йерусалим нараства, като към него се прибавя и честването на Деня на Йерусалим. На 10 май, след няколко последователни дни на насилие в целия Йерусалим и използване на смъртоносна и несмъртоносна сила от израелската полиция, "Хамас" и други палестински въоръжени групировки изстрелват стотици ракети към израелска територия.

Израел отговаря с артилерийски бомбардировки и въздушни удари по цели в Газа, при някои от които загиват над двадесет палестинци. Макар да твърди, че е насочена срещу "Хамас", други бойци (като тези от Палестинския ислямски джихад) и тяхната инфраструктура - включително тунели и ракетни установки - Израел разширява въздушната си кампания и нанася удари по невоенна инфраструктура, включително жилищни сгради, централи на медии, бежански и здравни заведения, отбелязва неправителствената организация Съвет за външни отношения.

На 21 май 2021 г. Израел и "Хамас" се споразумяват за прекратяване на огъня с посредничеството на Египет, като и двете страни обявяват победа. За 11 дни на сражения са убити над 250 палестинци и близо 2000 други бяха ранени. Загиват най-малко 13 израелци. Властите в Газа изчисляват, че са нанесени щети за десетки милиони долари, а по оценки на ООН повече от 72 000 палестинци са били разселени в резултат на боевете.

 

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:19 на 19.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация