site.btaНавършват се 135 години от рождението на Владимир Куртев – последният български праведник на света

Владимир Куртев е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация, пунктов началник на ВМРО в Кюстендил и участник в акцията по спасяването на българските евреи през март 1943 година. Безследно изчезнал в началото на юни 1946 година, при акцията на властта срещу дейците на ВМРО.

Владимир Куртев е виден кюстендилски гражданин, независимо, че е роден в Плевен на 19 октомври 1888 година, разказа пред БТА доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и автор на експозицията в къща музей "Димитър Пешев". БТА разговаря с него в навечерието на годишнината от рождението на Владимир Куртев.

Голяма част от младините на Куртев преминават в София. Той е син на бесарабският българин Спиридон Куртев – офицер от армията, и на Мария Серезлиева – учителка, по произход от Пазарджик. Събира ги Плевен, където Спиридон Куртев е офицер. Двамата създават  семейство и там се ражда Владимир Куртев, разказа доц. д-р Джонев. В Плевен семейството пребивава за кратко. Бащата се движи по гарнизоните, а Владимир учи първо в начално училище във Враца, а прогимназия и гимназия – в София.

В гимназията се свързва с един от големите дейци на Вътрешно македоно-одринската революционна организация (ВМОРО) Иван Гарванов – бивш член на Централния комитет на тази организация, един от хората, които поддържат обявяването на Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието се установява в София, където е учител. Той привлича Владимир Куртев още като ученик в редиците на освободителното движение, а първите задачи, които му възлага са куриерски функции. "Носил е  писма до Дамян Груев, който по това време се намира в Кюстендилско", разказа доц. д-р Джонев.

През 1907 година Куртев става четник в една от четите на организацията – тази на Дончо Лазаров и преминава в Македония през Кюстендил. "Има една любопитна случка от този период – докато е бил търсен с негов съученик от майките им в къщата на Марко Секулички, той им съобщил, че момчетата са заминали за Македония, докато те били скрити под масата. В последствие заминали като четници", разказва още историкът Джонев и допълва, че има сведения за участието на Куртев в битката при "Ножот" през 1907 година.

Куртев има няколко пребивавания като четник в Македония - през 1908 г., и по-късно – 1911-1912 година. След завършването на гимназия учи история и география в Софийския университет и завършва след Балканските войни. Съвместява университета и революционната дейност.

Участва в Балканските войни, първоначално като доброволец в известните партизански отряди, заедно с Пейо Яворов и други изтъкнати дейци на движението, а след това е част от Македоно-одринското опълчение. Награждаван е с орден "За храброст" и орден "Св. Александър", участва и в  Междусъюзническата война.

В Първата световна война е произведен в чин подпоручик. Участва във всичките кампании срещу Сърбия и Румъния, в състава на Първа софийска дивизия. В едно от своите сведения с биографичен характер сам съобщава, че получава шест рани и всичките степени на ордена "За храброст", разказа още историкът.

След Първата световна война Куртев се установява в Кюстендил, където създава семейство. Жени се за Параскева – Кети, с която имат три момчета. И той, и съпругата му са учители – Куртев преподава в кюстендилската гимназия, като за кратко е и директор на прогимназията "Марин Дринов". Докато е в Кюстендил, в града идват майка му и сестра му – също учителка. Майка му умира и е погребана в Кюстендил.

В периода на земеделския режим Куртев е един от основателите на дружество "Илинден" в Кюстендил, което се занимава основно със спомоществователство на бежанците от Западните покрайнини и Македония и е съсловна организация, в която са концентрирани дейци от Илинденския и след Илинденския период на ВМОРО, бившите комити. Куртев е председател на  организацията в Кюстендил.

Заради тази му дейност, в края на земеделския режим - на 6 май 1923 г. е арестуван и интерниран в Сливенския затвор като деец на македонското движение.  Освободен е чак след преврата от 9 юни 1923 година. В групата на арестуваните тогава е и негов сподвижник от участниците в спасяването на българските евреи - Иван Момчилов.

Прибирайки се от затвора, Куртев продължава да се занимава с революционното движение. Той е  награден от Тодор Александров със значка – за заслуги, в края на 1923 г.

През 1924 година, след убийството на Александров, Куртев е един от хората, които се заемат с увековечаването на неговата памет. Той оглавява създадения в Кюстендил фонд "Тодор Александров", който изгражда на градския площад паметник на убития лидер.

В този период, докато учителства, Куртев  се отдава все повече на революционна дейност и израства в йерархията на ВМРО. През 1926 г.  е назначен за началник на Кюстендилския пограничен пункт, през 1928 г. е избран е запасен член на Централния комитет, а през 1932 година – и член на Централния, заедно с Иван Михайлов и Георги Настев. Това са и хората, които ръководят организацията, разказа доц. д-р Джонев.

Куртев отговаря за най-съществената дейност – боевата организация, за операциите в Македония под сръбска и гръцка власт и в района на Стара Сърбия, като си сътрудничи с Вътрешната западнокрайска революционна организация (ВЗРО) "Въртоп", които действат в Босилеградско и  Царибродско.

По това време в Кюстендил се установява и един от лидерите на тази организация - Асен Николов. "В града се концентрират много от войводите до деветнадесетомайския преврат, когато организацията е разтурена", каза Джонев.

Първоначално Владимир Куртев се укрива, но на 21 юни 1934 г. е арестуван в Радомир на път за София. Следва един период от живота му, в който той е поставен под тотален държавен контрол - първоначално в софийския гарнизонен арест, а след това в Ломските казарми, където, заедно със сподвижниците си е бил малтретиран. "Съден е и е осъден като член на Централния комитет на ВМРО. Има две смъртни присъди. Дали заплашителното писмо на ВМРО – да не им се посяга – на него и на Георги Настев, е довело до отмяната на смъртните му присъда или обстоятелството, че негов кръстник е Данаил Николаев  (български офицер, човекът, който участва дейно в Съединението на България с Източна Румелия) и в същото време е кръстник и на Цар Борис Трети,  присъдата на Куртев е заменена, а през 1940 година е и амнистиран", разказа доц. д-р Джонев.

Куртев се връща към цивилния живот и започва да живее в София със съпругата си и тримата им сина. В периода на Втората световна война, когато Македония е част от България и когато след Априлската война от 1941 г. Германия разгромява Югославия и Гърция, а  България присъединява известни територии  от тази географска област, заедно с част от Поморавието, Западните покрайнини и Беломорието, Куртев отново се отдава на обществена дейност, стриктно следен от държавната власт.

Той възстановява връзките си с кюстендилското гражданство, често пребивава в града и е един от хората, които донасят вестта на местната еврейска общност за това, че предстои да бъдат депортирани от пределите на Царство България. Куртев научава това от самото Комисарство по еврейските въпроси, а след като е известена, еврейската общност започва да търси помощ. Владимир Куртев е част от делегацията от четирима души, заедно с Асен Суйчмезов, Иван Момчилов и народния представител Петър Михалев, които заминават на София на 8 март 1943 година вечерта, за да предотвратят депортацията на евреите от Кюстендил. Тяхната акция, оглавена от подпредседателя на 25 ОНС Димитър Пешев, се превръща в по-мащабна със спасяването на подготвените за депортация евреи от довоенните предели на Царство България.

"Счита се, че Куртев се опитва да активизира и лобито на македонските българи, търси фамилията Станишеви, които имат определени връзки във властта, а по-късно и Александър Станишев става министър на вътрешните работи. Има полулегендарни сведения, че той поддържа връзка с митрополит Кирил, при акцията му в Пловдив. Но сигурна и документирана е акцията на Кюстендилската делегация, за която се разполага със съответните документи", разказа още историкът.

Интересна подробност е, че като един от основните ръководители на македонските среди в периода на войната и в края на съюзничеството ни с Германия през август 1944 г., Куртев  е сред хората, които са потърсени от немците,  за да се създаде проекта за независима Македония - това, за което се бори оглавяваната от Иван Михайлов ВМРО. В началото на септември, заедно с Михайлов, Куртев и Настев в Скопие се срещат с германските представители, които предлагат на Михайлов да оглави проекта за независима Македония. Михайлов отказва предложението с мотива, че не иска народа да бъде хвърлен в безсмислена касапница.

Куртев заедно със свои съратници се завръща в Кюстендил. След деветосептемврийския преврат той се укрива в Кюстендил в домовете на приятелите си евреи, които е спасил, а в края на октомври 1944 г. се прибира в София и се крие в скривалището в къщата си до арестуването на ръководните дейци на ВМРО на 7 срещу 8 юни 1946 г. Куртев е сред локализираните от "Държавна сигурност" и арестувани членове на ВМРО.  От този момент той остава в графата "безследно изчезнали", без да се знае съдбата му.

Семейството му е подложено на репресии от властта, а едва в началото на демократичните промени започва да се говори за Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи. Всичките петима са удостоени с най-високото държавно отличие на България – орден "Стара планина" първа степен. Владимир Куртев е последният от тази група, провъзгласен за  Праведник на народите на света от "Яд Вашем", през май 2010 година. Той е последният от 20-те български праведници, удостоени с тази част.