site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 11 октомври в историята

11 октомври 2023 г., сряда, 41-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. апостол и дякон Филип. Преп. Теофан Начертаний, еп. Никейски.

В България се отбелязва:

Денят на Софийската адвокатска колегия. Отбелязва се от 2005 г. с решение на Софийския адвокатски съвет от 3 май 2005 г. Годишнина от учредяването (1897) на Софийския адвокатски съвет по време на събрание на адвокатската колегия в София, свикано по инициатива на председателя на Софийския окръжен съд Георги Писарев. За първи председател на Софийския адвокатски съвет е избран Димитър Греков, а за членове - Васил Радославов, Сава Иванчев, Стоян Данев, Константин Помянов, Иван Плакунов и Гаврил Орошаков.

Празникът на град Разлог. Отбелязва се от 2018 г. с решение 45 на Общинския съвет от 27 февруари 2018 г. Празникът се отбелязва по стар стил. От 1993 г. до 2018 г. празникът се отбелязва на 24 октомври по нов стил с решение 38 на Общинския съвет от 8 юли 1993 г. Годишнина от освобождението (1912) на града от османско иго по време на Балканската война (1912-1913).

По света се отбелязва:

Международният ден на момичетата. Отбелязва се от 2012 г. съгласно резолюция A/RES/66/170 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2011 г., с цел да се привлече вниманието на международната общност към проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени момичетата в света, като същевременно се насърчи тяхното овластяване и защитата на човешките им права.

На този ден в България:

1990 - Излиза бр. 1 на в. "Вахан" - седмично издание на Общоарменския съюз за образование и култура "Хамазкаин" в Пловдив.

1998 - Започва двудневно посещение в София на Хилари Клинтън, съпруга на президента на САЩ, за участие в международната конференция "Жените на 21 век - преодоляване на границите пред устойчивото развитие на Югоизточна Европа".

1999 - Край Перник по инициатива на Съюза на репресираните след 9 септември 1944 г. е открит паметник за жертвите в трудовия лагер "Куциян". В открития през 1946 г. лагер първите обитатели са белогвардейци. През 1948 г. в лагера са въдворени и земеделци - николапетковисти, поради което лагерът е разделен на две. Една част от лагеристите е преместена край с. Богданов дол, Пернишко до 1951 г., а друга в с. Николаево, Казанлъшко до юли 1949 г. Общо 6000 души са преминали през "Куциян".

2007 - Столичният общински съвет гласува за връщането на името "Ген. Владимир Заимов" на парк "Оборище". Паркът е създаден с ПМС 460/10 юни 1952 г. относно подобряването цялостната дейност по озеленяване на населените места в София. Паркът е направен през 1953-1955 г. на мястото, където преди това са се намирали артилерийските казарми. Проектиран е от "Софпроект" с ръководител проф. Делчо Сугарев. До 1992 г. носи името на ген. Владимир Заимов. След това паркът е преименуван на "Оборище". Общата площ на парка е около 116,160 дка. вегетативната площ - 84,52 дка, алеи и площадки - 31,68 дка.

2010 - Работно посещение в България на канцлера на Германия Ангела Меркел по покана на министър-председателя Бойко Борисов. Удостоена е с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Русенския университет "Ангел Кънчев" за отличните контакти на висшето училище с академичните и бизнес среди в Европейския съюз и по-специално в Германия, и с орден "Стара планина" с лента за особено големия й принос за развитието на българо-германските отношения и за изключителните й заслуги за присъединяването на България към ЕС, както и за разрешаване на случая с българските медици в Либия и за завръщането им в България.

2011 - В Европейския парламент (ЕП) в Брюксел е открита изложбата "Съкровища от България. Златото на тракийските воини". Сред присъстващите на откриването са председателят на ЕП Йежи Бузек, министър-председателят Бойко Борисов, министрите на културата Вежди Рашидов, на външните работи Николай Младенов, на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, еврокомисарят по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева, председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Жозеф Дол. В експозицията са представени Панагюрското и Боровското съкровище, Аполоновият сервиз, три малки кани от Рогозенското съкровище, както и златна малка кана от Могиланската могила край Враца.

2013 - Парламентът освобождава председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов със 170 гласа "за". На 18 юли 2013 г. Софийският градски съд отстранява Филип Златанов от поста му, след като предния ден прокуратурата му повдига обвинения за длъжностно престъпление. Според обвинението той е манипулирал определени преписки като не ги е отразявал, забавял е движението по тях и не е уведомявал прокуратурата. Това става ясно и от тефтерче, намерено на бюрото му. Сред записките, водени в него, фигурират такива и за президента Росен Плевнелиев, както и с инициали И.Ф. , Б.Б. и Ц.Ц.

2014 - На церемония в Лопушанския манастир "Св. Йоан Кръстител" е въдворен и интронизиран новият игумен - архимандрит Христодул - досегашен монах в Светата обител.

2015 - Официално посещение в България на генералния секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд (11-12 октомври 2015). Домакин на посещението е министърът на външните работи Даниел Митова в качеството си на бъдещ председател на Комитета на министрите на организацията.

2019 - Министър-председателят Бойко Борисов открива нов участък от автомагистрала "Хемус" между Ябланица и пътен възел Боаза с дължина 9,3 км. Участъкът е с по две активни ленти и една аварийна лента във всяка посока на движение. Изградени са 5 селскостопански подлеза и 2 селскостопански надлеза, както и подлез при общинския път Брестница - Съева дупка.

2020 - В София Националният съвет на Българската социалистическа партия /БСП/ избира Изпълнително бюро на Националния съвет, предложено от Корнелия Нинова, с явно гласуване със 136 гласа "за" и 9 "въздържал се". Изпълнителното бюро се състои от 21 членове, като за заместник-председатели на БСП са избрани Кристиан Вигенин, Владимир Москов, Ирена Анастасова и Атанас Зафиров.

2021 - В Стара Загора се откриват 10-ите Есенни литературни дни след 31-годишно прекъсване. Първото издание на Есенните литературни дни е организирано преди 49 години, като има девет издания до прекъсването им. В настоящото юбилейно издание са включени близо 50 културни инициативи.

На този ден по света:

1737 - Регистрирано е земетресение в Калкута, Индия, при което загиват 300 000 души.

1851 - В Лондон, Великобритания, е закрито първото световно изложение на промишлени стоки, открито на 1 май 1851 г. Наречено Голямо изложение на промишлени стоки от всички нации, то е организирано по инициатива на съпруга на британската кралица Виктория, принц Алберт. Провежда се в Хайд парк и в Кристалния дворец, построен от метал и стъкло специално за случая. Оттогава Световното изложение, наречено за по-кратко Експо, символ на индустриализацията и икономическото развитие, се провежда всяка година в различни градове по света. То няма чисто търговски характер, но показва най-новите постижения в областта на промишлеността, науката и културата.

1852 - Открит e Университетът в Сидни - първото австралийско висше учебно заведение.

1899 - Започва Втората Англо-бурска война в Южна Африка, която завършва на 31 май 1902 г. с подписването на Договора от Вереенигинг, с който се прекратява съществуването на Южноафриканската република и на Оранжевата свободна държава като независими бурски републики и ги поставя под суверенитета на Британската империя. Втората Англо-Бурска война се води между Британската империя и говорещите африканс нидерландски заселници на две независими бурски републики, Южноафриканската република (Трансваалска република) и Оранжевата свободна държава. Тя завършва с победа на Британската империя и анексирането на двете републики от нея. И двете са включени в Южноафриканският съюз, доминион на Британската империя, през 1910 г. Войната взима 75 000 жертви - 22 000 британски и съюзни войници, между 6000 и 7000 бурски бойци, между 20 000 и 28 000 бурски цивилни, повечето жени и деца, и около 20 000 чернокожи.

1961 - На полигона Семипалатинск в Казахстан СССР извършва първия си подземен ядрен опит.
Взривът е с мощност един килотон и е извършен на дълбочина от 125 метра.

1962 – Открит е Вторият ватикански събор, който разглежда въпроси, свързани с реформирането на католическата църква. Съборът продължава до  декември 1965 г. Най-революционното решение на този събор засяга религиозната свобода, като разрешава диалога с православните и протестантите, както и с други религии като исляма, а също така и извършването на литургии на национални езици.

1984 - Катрин Съливан става първата американка, излязла в открития Космос. Тя е астронавт от 7-членния екипаж на космическата совалка "Чалънджър", изведена в орбита на 5 октомври 1984 г. от космодрума в Кейп Канаверал, щата Флорида в САЩ. На 13 октомври 1984 г. совалката успешно се приземява.

1986 - В Рейкявик, Исландия, е проведена среща между генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов и президента на САЩ Роналд Рейгън. Срещата завършва на 12 октомври 1986 г. По време на преговорите двете страни постигат значителен напредък в диалога за ликвидирането на ракетите със среден обсег на действие и за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия. Срещата се приема като първа крачка по пътя за прекратяване на "студената война".

1996 - В Гватемала изригва вулканът Пакая. Намира се на 2552 м височина. Предполага се, че е активен от преди 23 000 години. В периода 1775-1969 г. не е имал изригване, след което отново се активизира. Няма жертви или разрушения.

2006 - В Куба умира Бенито Мартинес Аброган, най-възрастният човек в страната. Смята се, че той е бил на 126 години, но тъй като нямал удостоверение за раждане, не може да се докаже точната му възраст. Според кубинските му документи Бенито Мартинес Аброган е роден в Хаити през 1880 г. и се е преселил в Куба през 1925 г., за да работи на захарните плантации.

2008 - САЩ изважда Корейската народнодемократична република от списъка си на страните, които подкрепят тероризма.

2009 - В САЩ на международното летище "Кенеди" в Ню Йорк е арестуван мъж, издирван във връзка с отвличането на пътнически самолет на авиокомпания "ПанАм" през 1968 г. Укривалият се 41 години Луис Армандо Пена Солтрен е задържан на същото летище, от което на 24 ноември 1968 г. заедно с още 3-ма въоръжени съучастници се качват на самолет, пътуващ от Ню Йорк за Сан Хуан в Пуерто Рико. Похитителите настояват самолетът да кацне в Хавана. Заповедта за арест е издадена през декември 1968 г. Тримата съучастници на Солтрен са задържани. Единият от тях е оправдан, а другите двама - осъдени на по 15 години затвор. След като излежават наказанието си, те излизат на свобода. Солтрен се укрива повече от 4 десетилетия, най-вероятно в Куба. Жена му и двете му деца живеят в САЩ.

2011 - Печорският районен съд в Киев признава за виновна и осъжда на 7 години затвор Юлия Тимошенко (и. д. министър-председател на Украйна от 24 януари 2005 г. до 4 февруари 2005 г., министър-председател от 4 февруари 2005 г. до 8 септември 2005 г. и от 18 декември 2007 г. до 4 март 2010 г.) в превишаване на правомощията при подписване на газовите споразумение с Русия през 2009 г. Съдията приема твърдението на прокуратурата, че с действията си Тимошенко е нанесла загуби на украинската компания "Нафтогаз" от 1,5 млрд. гривни (близо 187 млн. долара).

2011 - В Ню Йорк, САЩ, започва процесът срещу бившия офицер от съветската армия Виктор Бут, обвинен, че е бил двигател на най-голямата частна мрежа за трафик на оръжие в света. Виктор Бут е обвинен в опит да продаде арсенал от автоматични оръжия и ракети въздух-земя на американски тайни агенти под прикритие, които се представили за партизани от левичарската колумбийска групировка Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК). Виктор Бут също така е заподозрян, че използвал флот от товарни самолети след Студената война за превоз на оръжия в Африка, Южна Америка и Близкия изток. Бут е използвал най-малко седем псевдонима в кариерата си и говори най-малко шест езика. Арестуван е през 2008 г. в Тайланд.

2012 - Съдия Хоаким Барбоса е избран за председател на Федералния върховен съд на Бразилия. Той е първият чернокож председател в историята на съда, създаден през 1824 г. 58-годишният Барбоса през 2003 г. става първият бразилски съдия от африкански произход във Върховния съд. Барбоса е избран с мнозинство от 9 срещу 1 гласа, като вотът е формален, тъй като по традиция председател на съда става най-дългогодишният му член. Мандатът му е за две години.

2014 - В Белгия коалиционното правителство с министър-председател 38-годишният Шарл Мишел полага клетва, четири месеца след парламентарните избори на 25 май 2014 г. За първи път в историята на страната през последните 30 години премиерският пост се заема от френскоезичен политик, представител на южната част на Белгия - Валония. Шарл Мишел е и най-младият министър-председател на Белгия от 1841 г.

2016 - Председателят на Националния съвет за атестация на университетските титли, дипломи и удостоверения на Румъния Виорел Барбу подава оставка, след като Сенатът (горната камара на парламента) приема закон за плагиатството, който дава на университетите правомощия да издават решения в случаите на обвинения в плагиатство и който според Виорел Барбу превръща институцията, която ръководи, в "декоративна".

2017 - На панаира на книгата във Франкфурт, Германия, турският разследващ журналист Ахмет Шък, намиращ се в затвор в Турция, е удостоен задочно с наградата за смела журналистика "Раиф Бадауи" на германската фондация "Фридрих Науман". Ахмет Шък е в затвора по обвинения в тероризъм заедно със свои колеги от левия опозиционен в."Джумхуриет" в условията на предприетите от президента Реджеп Тайип Ердоган мерки срещу опозиционно настроените. Фондацията посочва в съобщение, че е избрала Шък заради "изключителната му важност за свободните медии в Турция и като представител на всички журналисти, намиращи се в затвори в Турция".

2018 - Неправителствената организация "Репортери без граници" публикува данни според, които през първите девет месеца на 2018 г. във връзка с професионалната им дейност са били убити 56 журналисти. Най-опасната за журналисти държава е Афганистан, където от началото на 2018 г. са убити 13 журналисти.

2019 - Президентът на Украйна Володимир Зеленски поставя нов световен рекорд за най-дълга пресконференция на държавен ръководител. В продължение на 14 часа Володимир Зеленски обсъжда със стотици журналисти редица теми, сред които конфликтът в Източна Украйна, отношенията с Русия и телефонният му разговор с Доналд Тръмп, заради който президентът на САЩ е заплашен с процедура за импийчмънт. Досегашният рекорд принадлежи на президента на Беларус Александър Лукашенко с пресконференция над седем часа.

2021 - В Тунис встъпва в длъжност ново правителство, като за първи път в историята на страната на поста министър-председател е назначена жена - 63-годишната университетска преподавателка Наджла Буден. Тя е номинирана за премиер на 29 септември 2021 г. след отстраняването от власт на министър-председателя Хишем Мешиши от президента Каис Саед, който освен това разпуска парламента и установява контрол върху съдебната власт.

2022 - След интензивни разговори под егидата на САЩ, Израел и Ливан постигат историческо споразумение за определяне на морска граница между двете държави, които официално са във война, като по този начин се премахват пречките пред експлоатирането на газовите находища в източната част на Средиземно море. Продължилият десетилетия граничен спор се отнася до 860 кв. км от крайбрежието, за които и двете страни претендират като за изключителна икономическа зона. Съгласно сделката Ливан ще експлоатира газовото находище Кана, а Израел - находището Кариш.

Родени на този ден българи:

Алберт Гечев, литературен критик и библиограф (1881-1915).
Бил е гимназиален учител в Пловдив и Русе. Сътрудничи на сп. "Демократически преглед". Съставя един от първите отраслови библиографски указатели "Библиография на историята на новата българска литература в българския печат до 1900 г. " (1905). Издава "Български правопис. История и научни основания" (1914, 2 попр. изд. 1915), сборник статии "Българската литература през последните няколко години. 1907-1912" (1914) и др.

Борис Ганчев (Борис Ганчев Велев), актьор (1894-1963).
Играл е в Народния театър в София (1924-1963). Участвал във филмите "Те победиха" (1940), "Изпитание" (1942), "Калин Орелът" (1950), "Под игото" (1952), "Наша земя" (1952), "Героите на Шипка" (1955) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950).

Иван Мирчев, поет (1897-1982).
Редактор на литературното списание "Хризантеми" в Стара Загора (1916-1918). Автор е на над 20 стихосбирки, сред които "Реките викат" (1920), "Елегии" (1926), "Кажете, небеса" (1942), "Срещи с Гео" (1956), "Парламент на чувствата" (1965), "Есенни наздравици" (1971), "Младост" (1977), "Розовият хляб" (1982) и др. Автор е на "Тринадесет мистерии" (в съавторство с Иван Хаджихристов, 1921). Почетен гражданин на Стара Загора (1967). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1970). Носител на орден "Народна република България" (1977).

Богдан Овесянин (ист. име Тодор Кръстев Натов), писател (1908-1948).
Бил е учител в гимназиите в Разлог, Свиленград и Копривщица. Сътрудничи на сп. "Нов живот", сп. "Гребец", "Вестник за жената", в. "Литературен час", в. "Литературни новини" и др. Автор е на книги, разкази, стихотворения за деца и юноши, сред които "Бойко козарчето" (1939), "Весели месеци" (1939), "Здравей" (1939), "Снежна приказка" (1940), "Премазано цвете. Разкази" (1941), "Бунтовници в опасност" (1942), "Янка войвода" (1944), "Избрани стихотворения" (1954), "Пролетно пробуждане. Избрани стихотворения за деца и юноши" (1956), "Стихотворения" (1966) и др. Носител на орден "Народна свобода 1941-1944" втора степен за активното му участие в борбата против фашизма и капитализма (9 ноември 1968).

акад. Николай Ирибаджаков, философ и социолог (1920-2008).
От 1936 г. е член на Работническия младежки съюз, а от 1940 г. на Българската комунистическа партия (БКП). Един от организаторите и ръководителите на партизанското движение в Търновско. През 1948-1951 г. е на организационна работа в Централния комитет (ЦК) на БКП. Редактор, заместник отговорен редактор и отговорен редактор на сп. "Ново време" (1951-1990). Член на ЦК на БКП (1962-1966), от 1971 г. отново е член на ЦК на БКП. Завеждащ секция "История на социологията" в Института по социология на Българската академия на науките (1967-1969). Ръководител на Катедра "История на философията" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1968-1989). Член-основател на Социологическото дружество в България (1959). Заместник-председател (ноември 1977-15 септември 1988) и председател на Българското философско дружество (15 септември 1988-10 ноември 1989). Член на ръководството на Международната федерация на философските дружества (1973-1988) и на Международния институт по философия в Париж (1974). Автор е на повече от 12 монографии и 150 научни статии и студии. Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1970). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (23 май 1985).

Йордан Матев, актьор (1928-1968).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1953-1968). Участвал е във филмите "Утро над Родината" (1951), "Снаха" (1954), "Краят на пътя" (1961),а "Тютюн" (1962), "Непримиримите" (1964),"13 дни" (1964), "Мъже" (1966), "Бягаща по вълните" (1967) , "Прокурорът" (1968) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (21 май 1966). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен.

Атанас Хранов, художник и скулптор (1961).
Завършва Художествената академия в София (1987), специалност "Дърворезба" при проф. Антон Дончев. Работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки жанровете. Той работи с дърво, хартия, платно, бронз, сребро и полимерна мазилка върху метална конструкция. Автор е на над 60 самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, на много други музеи в страната, както и на частни колекции в България и чужбина. Носител на наградата "Пловдив" за изобразително изкуство (2001), на наградата за живопис на биеналето "Приятели на морето" (Бургас 2016) и др.

Стефан Колев, футболист и треньор (1966).
През футболната си кариера играе в отборите "Академик" (Свищов), "Левски" (София), "Локомотив" ( Горна Оряховица), "Янтра" (Габрово), ЦСКА (София), "Шумен" (Шумен), "Славия" (София), "Литекс" (Ловеч) и "Спартак" (Плевен).

Красимир Катев, финансист и политик (1968).
Заместник-министър на финансите (10 август 2001-15 декември 2003). Член на Борда на директорите на "Булгаргаз" ЕАД (12 септември 2001-5 август 2002). Заместник-управител за България в Черноморска банка за търговия и развитие (13 ноември 2003-20 октомври 2005). Член на управителния съвет на СИБанк (2006-2007). Член на Надзорния съвет на "Еврохолд България" АД (29 юни 2012-2015).

На този ден са родени и:

Фридрих Бергиус, немски химик (1884-1949).
Носител на Нобелова награда за химия за 1931 г. заедно с немския химик Карл Бош за заслугите им при създаването и развитието на методите за високо налягане в химията.

Елинор Рузвелт, американска писателка (1884-1962).
Съпруга на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт (4 март 1933-12 април 1945).

Франсоа Мориак, френски писател (1885-1970).
Носител на Нобелова награда за литература за 1952 г. за дълбокото духовно разбиране и художествената сила, с които в романите си прониква в драмата на човешкия живот. Кавалер на Ордена на почетния легион на Франция (1958).

Имре Шлосер, унгарски футболист и треньор (1889-1959).

Джеръм Робинс, американски хореограф, режисьор и танцьор (1918-1998).
Автор е на хореографията на мюзикъла "Уестсайдска история".

Николай Каверин, руски вирусолог (1933-2014).
Той има принос в изучаването на молекулярно-генетичните основи на размножаването на вирусите, преди всичко на грипния вирус. Ръководител на лабораторията за физиология на вирусите към Руската академия на медицинските науки (1987).

сър Боби Чарлтън (сър Робърт Чарлтън), английски футболист, треньор и спортен деец (1937).
Печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия с националния отбор по футбол. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1966 г. Боби Чарлтън е един от 10-те оцелели футболисти в самолетната катастрофа в Мюнхен, Германия, на 6 февруари 1958 г. известна като Мюнхенска трагедия. В катастрофата загиват 23 души, от тях осем футболисти от английския клуб "Манчестър Юнайтед", трима от персонала на клуба и осем британски спортни журналисти. Офицер на Ордена на Британската империя (1969) и Командор на Ордена на Британската империя (1974). Удостоен с рицарска титла "сър" (1994).

Робърт Питър Гейл, американски лекар (1945).
Доктор на медицинските и философски науки, ръководител на лабораторията за присаждане на костен мозък към Калифорнийския университет. Участвал е в организацията на медицинските наблюдения и лечение на гражданите, пострадали от аварията в Чернобил (26 април 1986) и от земетресението в Армения (7 декември 1988).

Ханс-Петер Бригел, немски футболист и треньор (1955).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1980 г. в Италия с националния отбор по футбол.

Оскар Никанор Дуарте Фрутос, парагвайски политик (1956).
Президент на Парагвай (15 август 2003-23 юни 2008).

Мелиса Банк, американска писателка (1960-2022).
Авторка е на книгите "Лов и риболов за дами" (1999) и "Чудното място" (2005). През 2007 г. по книгата й "Лов и риболов за дами", по която тя работи в продължение на 12 години, е заснет филмът "Момиче от предградията" с участието на актьорите Алек Болдуин и Сара Мишел Гелар.

Джоан Кюсак, американска актриса (1962).
Участвала е във филмите "Новинарски блок" (1987), "Работещо момиче" (1988), "Моят син рай" (1990), "Семейство Адамс 2" (1993), "Девет месеца" (1995), "Булката беглец" (1999), "Момичета от класа" (2000), "Училище за рок" (2003), "Ледена принцеса" (2005), "Чикън Литъл" (2005), "Споделен живот" (2009), "Майло на Марс" (2011), "Тайните служби на Дядо Коледа" (2011), в сериала "Безсрамници" (2011-2015) и др.

Люк Пери (ист. име Кой Лутър Пери Трети), американски актьор и продуцент (1966-2019).
Известен е с ролята на Дилън Маккей в телевизионния сериал "Бевърли хилс, 90210" (1990-2000), изпълнявал е ролята на Фред Андрюс в телевизионния тийнейджърски сериал "Ривърдейл" и е бил продуцент на сериала (2016-2019). Участвал е във филмите "Бъфи: Убийцата на вампири" (1992), "Петият елемент" (1997), "Джеремая" (2002), "В мъглата" (2002), "Бурята" (2009), "Червено крило" (2013), "Ритъмът под краката ми" (2014), "Джон Г. Авилдсен: Кралят на нелегалните" (2017), "Имало едно време в Холивуд" (2019). На 4 март 2019 г. умира в болница, след като получава масивен инсулт в дома си в Лос Анджелис на 27 февруари 2019 г.

Елена Бережная, руска състезателка по фигурно пързаляне (танцови двойки) (1977).
Олимпийска шампионка през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, с партньора си Антон Сихарулидзе. Двамата печелят и сребърен медал от Олимпийските игри през 1998 г. в Нагано, Япония. Те са и двукратни световни шампиони (1998, 1999) и двукратни европейски шампиони (1998, 2001).

Руслан Пономарьов, украински шахматист (1983).
През януари 2002 г. побеждава във финален мач за световната титла в Москва, Русия, сънародника си Василий Иванчук и става най-младият световен шампион на Световната шахматна федерация (ФИДЕ).

Омар Гонсалес, американски футболист (1988).

Жан-Даниел Акпа Акпро, футболист от Кот д'Ивоар (1992).

Това е денят на смъртта на:

Ян Жижка, чешки пълководец, национален герой (ок.1360-1424).
Деец на хусисткото революционно движение (1419-1434). Участва в Грюнвалдската битка (15 юли 1410).

Гийом Амонтон, френски физик (1663-1705).

ген. Казимеж Пуласки, полски военен деец (1747-1779).
Участник във Войната за независимост на Северна Америка (19 април 1775-3 септември 1783). Убит при обсадата на Савана на 11 октомври 1779 г.

Джеймс Джаул, британски физик (1818-1889).
Един от създателите на кинетичната теория на газовете (1853-1854). В негова чест единицата за измерване на работа е наречена "джаул".

Антон Брукнер, австрийски композитор (1824-1896).
Автор е на симфонии, меси, мотети, бил е също органист, пианист и музикален педагог. Носител на ордена "Франц Йосиф" (1886). През 1891 г. Виенският университет му присъжда титлата "Доктор хонорис кауза". През 1928 г. във Виена е създадено Брукнеровото музикално дружество, а в Линц се провежда фестивал на негово име.

Жан-Батист Карпо, френски скулптор и художник (1827-1875).

Карл Гелъруп, датски писател и драматург (1857-1919).
Първият му роман "Идеалист" е публикуван през 1878 г. под псевдонима Епигон. Автор е на драмата в стихове "Брюнхилд" (1884), трагедията "Хагбард и Сигне" (1888), на социалните пиеси "Херман Ванел" (1891), "Вутхорн" (1893)", Негово Превъзходителство" (1895), на драмата "Свещените огньове" (1903), на романите "Поклонникът Каманита" (1906), "Световните пътешественици" (1910) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1917 г. за многостранното, богато и проникнато от високи идеали творчество, която си поделя с датския писател Хенрик Понтопидан, който я получава за автентичното описание на съвременния живот в Дания.

Жозеф Жакмот, белгийски политик (1883-1936).
Един от създателите на Белгийската комунистическа партия и неин генерален секретар (1934-1936).

Жан Кокто (псевд. на Жан Морис Йожен Клеман), френски поет, писател, драматург, актьор, режисьор (1889-1963).
Автор на поетичните сборници "Лампата на Аладин" (1908), "Лекомисленият принц" (1910), "Танцът на Софокъл" (1912), "Потомък" (1919), "Стихове" (1920), "Сватба на Айфеловата кула" (1921), "Речник" (1922), "Опера" (1927), "Алегория" (1941), "Леона" (1945), "Разпятие" (1946), "Гръцкият ритъм" (1951), на текстовете на балетните спектакли "Синият Господ" (1912), "Парад" (1917), на либретото на операта-оратория на Стравински "Едип цар" (1928), "Юношата и Смъртта" по Бах (1946) и "Федра" по Орик (1950) и на пиесите "Антигона" (1922), "Орфей" (1926), "Човешкият глас" (1930), "Адската машина" (1934), "Едип цар" (1937) и др. Написал е книгите "Петелът и Арлекин" (1918, есеистичен манифест на авангардистите), "Тома самозванеца" (роман, 1923), "Призив към ред" (литературно-критически есета, 1926), "Ужасните деца" (роман, 1929), "Опиум" (поетичен дневник, 1930), "Бремето на битието" (1947), "Моите свещени чудовища" (1979),а "Реквием" (1962). Режисьор е и на филмите "Кръвта на поета" (1930), "Красавицата и звяра" (1946), "Двуглавият орел" (1948), "Ужасните родители" (1948), "Орфей" (1950), "Завещанието на Орфей" (1959) и др. През август 1963 г. заснема последния си 25-минутен филм "Послание на Жан Кокто към 2000 година". Член на Френската академия и на Кралската академия на Белгия (1955). Командор на френския Орден на Почетния легион. Член на Академията "Маларме".

Йоханес Роберт Бехер, немски писател и политик (1891-1958).
Първи министър на културата на Германската демократическа република /ГДР/ (1954-1958). Основател и председател на "Културбунд" (1945). Председател на Академията на изкуствата на ГДР (1953-1956).

акад. Иван Стефанов (Иван Стефанов Матеев), български икономист, финансист и политик (1899-1980).
Един от основателите на Научно социологическото дружество в България (1932). Управляващ Българска народна банка /БНБ/ (23 декември 1944-14 ноември 1945) и неин управител (14 декември 1945-31 март 1946). Министър на финансите (31 март-22 ноември 1946; 23 ноември 1946-11 декември 1947; 12 декември 1947-6 август 1949). Депутат в Vт Велико народно събрание (1946-1949). Един от основателите на Икономическия институт при Българската академия на науките (1949) и негов пръв директор. Член на Международния статистически институт (1966-1980), Международния съюз за демографски проучвания (1967-1980). Един от инициаторите и организаторите на първата селскостопанска статистическа анкета в България през 1934 г. Носител на орден "Георги Димитров" (1969, 1974, 1979). Удостоен е със званията "Герой на социалистическия труд" (април 1974) и "Народен деятел на науката" (1978).

Енрике Баестерос, уругвайски футболист (вратар) (1905-1969).
Печели златен медал от Световното първенство през 1930 г. в Уругвай с националния отбор по футбол.

Богдан Овесянин (ист. име Тодор Кръстев Натов), български поет (1908-1948).
Бил е учител в гимназиите в Разлог, Свиленград и Копривщица. Сътрудничи на сп. "Нов живот", сп. "Гребец", "Вестник за жената", в. "Литературен час", в. "Литературни новини" и др. Автор е на книги, разкази, стихотворения за деца и юноши, сред които "Бойко козарчето" (1939), "Весели месеци" (1939), "Здравей" (1939), "Снежна приказка" (1940), "Премазано цвете. Разкази" (1941), "Бунтовници в опасност" (1942), "Янка войвода" (1944), "Избрани стихотворения" (1954), "Пролетно пробуждане. Избрани стихотворения за деца и юноши" (1956), "Стихотворения" (1966) и др. Носител на орден "Народна свобода 1941-1944" втора степен за активното му участие в борбата против фашизма и капитализма (9 ноември 1968).

Едит Пиаф (ист. име Едит Джована Гасион), френска певица (1915-1963).
Представителка на френския шансон. Сред най-известните й песни "Живот в розово" (1945), "Химн на любовта" (1949), "Под небето на Париж" (1954), "Милорд" (1959), "Не, не съжалявам за нищо" (1960).

проф. Атанас Стойков (Атанас Стойков Атанасов), български изкуствовед (1919-1988).
Заместник-директор на Института за изкуство при Българската академия на науките /БАН/ (1962-1968). Главен редактор на сп. "Младеж" (1946-1949) и на в. "Работническо дело" (1950-1953). Чл.-кор. на БАН (1972). Автор е на научни студии и статии и монографии. Носител на орден "Народна република България" (27 октомври 1969), на орден "Георги Димитров" (октомври 1979).

Трендафил Мартински, български спортен деец (1921-2005).
Председател на Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт /БСФС/ (3 ноември 1967-21 декември 1989) и първи заместник-председател на Комитета на младежта и спорта при Министерски съвет (1972-1976). Автор е на книгата "Моят живот в спорта" (2002). Носител на орден "Народна република България" първа и втора степен, на почетен медал на Международния олимпийски комитет (1983). Почетен гражданин на Самоков (22 октомври 1981).

Николай Кънчев (Николай Кънчев Христов), български поет и преводач (1936-2007).
Автор е на сборниците със стихотворения "Колкото синапено зърно" (1968), "Времето раздадено на всички" (1989), "В полета на препарираната птица" (1995), "С яка от камък, воденичен камък" (2003), "Избрани стихотворения 1965-2005" (2006), "Вятърът прелиства календар без дати" (2007), "Първи и последни стихотворения" (2015) и др. Превежда грузинска и френска поезия. Носител на наградата на Съюза на преводачите за превода от френски на стихосбирки от Бернар Ноел, Мишел Деги и Ив Бофоа (1998), на националната литературна награда на община Димитровград "Пеньо Пенев" (9 май 2000). През 2012 г. на негово име е учредена Награда за нова българска поезия "Николай Кънчев".

акад. Илия Пашев, български лекар биолог (1938-2020).
От 1970 г. работи в областта на молекулярната биология и генетика в Института по молекулярна биология на Българската академия на науките (БАН), завежда секция "Структура и функция на хроматина" (1989-2003). Чл.-кор. на БАН (2004).а Член на Управителния съвет на БАН (1996-2008). Директор на Института по молекулярна биология на БАНа (2005-2010). Член на Националната комисия на ВАК по биологични и медико-биологични науки (2004-2006) и неин председател (2007- 2009), член на специализирани научни съвети към ВАК, член на комисията на НАТО по химия, биология и физика, по програмата "Наука за мир и сигурност"(2007-2010). Има над 80 научни публикации. Лауреат на Димитровска награда (1969). Удостоен с отличието "Учен на годината" (2005). Носител на годишната награда "За особен принос в науката" на Министерството на образованието и науката (2005).

Хелмут Халер, немски футболист (1939-2012).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Иван Яригин, руски състезател по борба свободен стил и треньор (1948-1997).
Двукратен олимпийски шампион през 1972 г. в Мюнхен, Германия, и през 1976 г. в Монреал, Канада. Световен шампион през 1973 г. в Техеран, Иран. Бил е президент на Руската федерация по борба. Загива в автомобилна катастрофа на 11 октомври 1997 г.

Йорг Хайдер, австрийски политик (1950-2008).
Председател на Австрийската партия на свободата (14 септември 1986-29 февруари 2000). Председател на Съюза за бъдещето на Австрия (17 април 2005-22 май 2006).

Мехмет Узун, турски писател от кюрдски произход (1953-2007).
Един от основателите на съвременната кюрдска литература.
/КГ/