Членовете на групата Г-24 (представляваща 24 страни с развиващи се икономики, сред които Индия, Аржентина, Мароко, Бразилия, Мексико, Нигерия, Пакистан, както и Китай, която има специален статут в обединението) изразиха загриженост относно общия преглед на квотите на Международния валутен фонд (МВФ). Това стана по време на събитие в рамките на Годишната среща на Световната банка и МВФ, съобщиха от Фонда.
Групата настоява да се запази настоящата квотна система в МВФ, но в същото време от Г-24 смятат, че трябва да се засили гласът и представителството на нововъзникващите пазари и развиващите се икономика, които вече представляват по-голям дял в световната икономика. Групата на 24-те страни настоява още за повишен брой на представителите им в управленските структури на МВФ и Световната банка, се посочва още в съобщението.
Последният преглед на начина на представителство в МВФ по отношение на квотите бе реформата от 2008 г., когато разликата между брутните вътрешни продукти на САЩ и Китай бе почти три път, при по-малко от два пъти през 2022 г.
По отношение на представителството на развиващите се икономики в управлението на МВФ управляващият директор на институцията Кристалина Георгиева заяви пред АФП в навечерието на настоящата Годишна среща, че регионът на Субсахарска Африка ще получи още едно място в управителния съвет на Фонда.
Членовете на Г-24 изразяват задоволство от предприетите реформи от страна на Световната банка, се допълва в съобщението. Те са насочени към това институцията да отпуска с 5 млрд. долара повече средства годишно в рамките на следващото десетилетие, както и да може да подкрепя проекти, свързани с борбата срещу климатичните промени.
Световната банка изчислява, че правителствата в развиващите се страни и частният сектор ще трябва да харчат средно по 2,4 трилиона долара на година до 2030 г. за справяне с изменението на климата, конфликтите и пандемиите, или около 6 на сто от общия БВП на развиващите се страни.
/ИЦ/
news.modal.text
