site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 9 октомври в историята

9 октомври 2023 г., понеделник, 41-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Яков Алфеев. Преп. Андроник и Атанасия.

По света се отбелязва:

Европейската седмица на градовете и регионите (до 12). Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Европейския комитет на регионите и с подкрепата на Генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия като платформа за политическа комуникация относно развитието на политиката на сближаване на ЕС и за повишаване на информираността на лицата, вземащи решения, свързани с ролята на регионите и градовете в изготвянето на политиките на ЕС. От 2003 г. до 2016 г. проявата се отбелязва като "Дни на отворените врати". През 2016 г. тя е преименувана на "Европейска седмица на регионите и градовете", за да се избегне объркване с "Дните на отворените врати", които се организират всяка година през май в Брюксел по повод Деня на Европа, както и с други подобни прояви, провеждани от представителствата на Европейската комисия в страните членки на ЕС по същия повод. Мотото на седмицата за 2023 г. е: "Процъфтяващи региони, по-силна Европа".

Световният ден на пощите. Отбелязва се от 1969 г. с решение (UPU/1969/Res.C.11) на 16-ия конгрес на Световния пощенски съюз в Токио, Япония (1 октомври-14 ноември 1969). Годишнина от основаването (1874) в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз. Мотото на деня за 2023 г. е: "Да си сътрудничим за изграждане на сигурно и устойчиво бъдеще".

Националният празник на Уганда. Ден на независимостта (1962).

На този ден в България:

1849 - В Цариград е осветен параклисът "Св. Стефан". През 1849 г. българите в турската столица получават разрешение да имат свой храм. За целта княз Стефан Богориди подарява дворно място с една постройка, използвана като пералня, в квартал "Фенер" на Златния рог. В тази къща временно е устроен параклис, който е осветен на 9 октомври 1849 г. През 1859 г. е взето решение да се построи нов параклис. На 25 октомври 1859 г. е положен основният камък в двора на старата църква. Години наред основите на бъдещия храм стоят напукани и изоставени. Параклисът е разширен, обкован външно с дъски. Така получава името си "Дървената църква", посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди. През март 1889 г. от българското Министерство на външните работи и изповеданията е назначена комисия по построяването на храма. Основният камък на новата църква е положен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. на брега на Златния рог. Изградени са нови основи от гранит, облицован с мрамор. Понеже мястото е насип, по идея на архитекта Ховсеп Азнавур конструкцията на църквата е изградена от сглобяеми железни плоскости, които  можело да бъдат пренесени. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Ваагнер във Виена, Австрия. Окончателното сглобяване на църквата, която е наричана още "Желязната църква", завършва на 14 юли 1896 г. От дървената църква е запазен само напредстолния камък от олтара. Църквата е трикуполна и с кръстообразна форма. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Шестте камбани са излети в руския град Ярославъл, иконостасът е изписан в православен стил от руски майстори. Тържественото освещаване на новата църква "Св. Стефан", наричана още "Желязната църква" е извършено на 8 септември 1898 г. от екзарх Йосиф I, в деня на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица (8 септември). В двора на "Св. Стефан" са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.

1912 - Начало на Лозенградската операция през Балканската война (1912-1913). Водят се сражения между Първа армия с командващ ген. Васил Кутинчев и Трета българска армия с командващ ген. Радко Димитриев и турската Източна армия, концентрирани около Лозенград. В боевете при Ериклер, Ескиполос, Петра, Селиолу и Гечкенли българската армия принуждава турските войски да отстъпят и да изоставят Лозенградската крепост. На 11 октомври 1912 г. части на Трета българска армия влиза в Лозенград (дн. Къркларели, Турция), посрещнати от местното българско население. Делегация, водена от митрополита на града, поднася на командващия на Трета българска армия ген. Радко Димитриев ключа на града, което символизира предаването на крепостта.

1964 - България установява дипломатически отношения с Йордания.

1970 - България установява дипломатически отношения с Коста Рика.

1975 - В Пловдив се открива Първият фестивал на българския късометражен филм, който продължава до 12 октомври 1975 г.

1984 - България установява  дипломатически отношения с Нова Зеландия.

1991 - В София е подписан Договор между Република България и Федерална република Германия за приятелско сътрудничество и партньорство в Европа. Подписан е от министъра на външните работи на България Виктор Вълков и от вицеканцлера и министър на външните работи на Германия Ханс-Дитрих Геншер. Ратифициран е от  36-ото Народно събрание на 19 февруари 1992 г.

1997 - В Страсбург, Франция, България подписва Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства. Подпис под документа слага президентът на България Петър Стоянов. Конвенцията е подписана в Страсбург на 1 февруари 1995 г. от държавите-членки на Съвета на Европа. Ратифицирана е от българското 38-о Народно събрание на 18 февруари 1999 г. България става 36-ата страна, която се присъединява към конвенцията.

2000 - В Брюксел, Белгия, е подписано Споразумение между Европейската общност и България относно участието на България в Европейската агенция по околната среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдение. Ратифицирано е със закон, приет от 38-ото Народно събрание на 8 декември 2000 г. На 18 юни 2001 г. Съветът на министрите на Европейския съюз приема решение, с което ратифицира Споразумението. Датата 20 юни се счита за официална нотификация относно Споразумението и съгласно чл. 18 от него, то влиза в сила от 1 август 2001 г. От тази дата България е пълноправен член на агенцията.

2006 - Българската търговско-промишлена палата е приета за член на Асоциацията на европейските търговско-промишлени палати (Европалати) по време на 14-ия конгрес на Европалати в Солун, Гърция.

2010 - Министър-председателят Бойко Борисов и заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов присъстват на пристанище „Бургас“ на церемонията по вдигане на гранично-полицейските флагове и даване имена на пет нови бързоходни патрулни кораби за охрана на морската граница на България. Корабите са дарение на главната дирекция "Гранична полиция" по т. нар. "Инструмент Шенген". Най-големият кораб, тежащ 200 тона, получава името "Обзор". Двата 60-тонни кораба получават имената "Шабла" и "Крайморие", а двата 20-тонни - "Емине" и "Калиакра".

2015 - В Силистра министър-председателят Бойко Борисов открива газопровод, изграден от "Булгартрансгаз" ЕАД, който ще свързва Силистра и Добрич. Газопроводът е с дължина 80 км и капацитет 100 000 куб. м на час.

2016 - България  внася в ЮНЕСКО номинации за четири биосферни резервата - "Централен Балкан", "Червената стена", "Узунбуджак" и "Сребърна", които са одобрени от Националния комитет по програмата "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО. България се включва в програмата "Човекът и биосферата" през 1977 г. със 17 резервата, с което се превръща в една от страните с най-представителните мрежи от биосферни резервати в Европа.

2017 - Президентът Румен Радев налага вето на  разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приети на 27 септември 2017 г.  

2019 - Пред журналисти в Министерски съвет министърът на външните работи Екатерина Захариева съобщава, че правителството е одобрило позиция на България във връзка с така наречения Пакет "Разширяване" - предложението за започване на преговори за членство в ЕС с Република Северна Македония и Албания. Българската страна подкрепя започването на преговори с двете държави.

2020 - Със 119 гласа "за" и 54 "против" Народното събрание избира Александър Андреев за председател на Централната избирателна комисия (ЦИК), след като на 3 септември 2020 г. председателят на ЦИК Стефка Стоева подава оставка. Сред мотивите й  е несъгласието й цялата отговорност по организиране на машинното гласуване да се прехвърля на ЦИК.

2021 - Около 6:00 ч. сутринта на републиканския път I-7 между Елхово и ГКПП "Лесово" катастрофират товарен тир с украинска регистрация и пътнически микробус, със сливенска регистрация. Микробусът с пътници пътуващи за Турция, се врязва в тир, спрял директно на пътното платно без никакви обозначителни знаци. Загиват трима мъже, а 16 са ранени.

На този ден по света:

1651 - В Англия парламентът приема Навигационния акт, регламентиращ вноса на колониални стоки и износ на английски стоки само от английски кораби. По този начин се елиминира посредничеството на Нидерландия в областта на търговията, което довежда до избухване на първата Англо-нидерландска война (1652-1654).

1825 - Руският мореплавател Ото Коцебу открива атола Бикини, част от Маршаловите острови в Тихия океан по време на втората си научно-изследователска околосветска експедиция (9 август 1823-22 юли 1826) с кораба "Предприятие".

1874 - В Берн, Швейцария, е основан Световният пощенски съюз. От 1948 г. е специализирана организация в състава на Организацията на обединените нации (ООН).

1934 - При покушение в Марсилия, Франция, са убити кралят на Югославия Александър Първи Караджорджевич и министърът на външните работи на Франция Луи Барту. Покушението е организирано от хърватски усташи и извършено от революционера на ВМРО Владо Черноземски.

1991 - В Русия е учредена наградата "Руски Букър", първата недържавна награда в страната след 1917 г., която се присъжда ежегодно от 1992 г. за най-добър роман, написан на руски език. Наградата е учредена по инициатива на Майкъл Кейн, ръководител на компанията "Букър", и по подобие на присъжданата от 1969 г. от нея награда за британска и ирландска литература "Букър".

1995 - В Русия е прието постановление на правителството, съгласно което в Красноярския край в района на падането на Тунгуския метеорит (30 юни 1908) се създава Държавен природен резерват "Тунгуски" с площ 296 564 хектара.

2000 - Открит е първият реактор на АЕЦ "Темелин" в Чехия.

2004 - Произведени са първите в историята на Афганистан президентски избори. Избирателната активност е над 70 процента. Хамид Карзай е избран с 55 процента от гласовете.

2007 - Правителството на Нидерландия обявява план за създаване на комисия, която трябва да разработи дългосрочна стратегия за борба с повишаването нивото на моретата в резултат на глобалното затопляне. В страната две трети от населението живее в райони под морското равнище. Поради тази причина правителството решава дългосрочната стратегия да обхваща периода до 2200 г. Дългосрочната стратегия предвижда промяна в течението на р. Рейн, така че водите й да достигат по-бавно до Северно море.

2008 - Исландската държава поема контрола над банката "Кауптинг", която е най-голямата в страната. С това на практика са национализирани трите най-големи банки в обхванатата от остра финансова криза държава. Няколко дни преди това парламентът спешно одобрява закон, който дава правомощия на правителството на министър-председателя Гейр Хорде във финансовия сектор, и най-вече правото да поема контрол върху банките.

2009 - Правителството на Хърватия смекчава забраната върху пушенето в барове и кафенета. На 1 април 2009 г. страната забранява пушенето във всички обществени сгради. Забраната намалява наполовина приходите на повечето заведения и заставя много да затворят. Около една трета от 4,5 млн. хървати са пушачи. Според новите правила по-големите кафенета и барове трябва да имат специално пространство за пушене, а по-малките трябва да решат дали да разрешават да се пуши или не. На местата за пушене трябва да бъдат инсталирани специални вентилационни системи. Собствениците имат 6 месеца, за да се адаптират към новите изисквания.

2012 - В гр. Мингора в Пакистан при обстрел с автоматично оръжие на училищен автобус, е ранена тежко 14-годишната пакистанска ученичка Малала Юсафзаи. Отговорност за атентата поемат пакистанските талибани. Девойката е известна със защитата си на правото на образование на момичетата в долината Сват и Пакистан. Нападението предизвика протести срещу екстремизма в цял свят.

2013 - Турският касационен съд потвърждава присъдите затвор на бивши ръководни представители на турската армия, осъдени на 21 септември 2012 г. за участие в заговор за преврат срещу ислямското консервативното правителство, известен като операция "Чук". Общо 361 души са подсъдими в процеса, започнал през декември 2010 г. Според обвинителния акт операция "Чук" е предвиждала осъществяването на серия от атентати - от нападения срещу джамии до сваляне на турски изтребител при стълкновение с гръцките военновъздушни сили, с цел създаване на атмосфера на хаос, благоприятстваща извършването на преврат.

2014 - Парламентът на Естония одобрява еднополовите бракове.   

2016 - Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган открива първия тунел за автомобили, построен под Босфора, който свързва европейския и азиатския бряг на Истанбул. Тунелът, преназначен за автомобили и тежкотоварни превозни средства, е дълъг 5 км. Строежът му започва през февруари 2011 г. Той позволява само за няколко минути да се стигне от единия до другия бряг на града.

2017 - Съветът на Европа присъжда наградата "Вацлав Хавел" за принос в областта на правата на човека за 2017 г. на Мурат Арслан - турски магистрат, намиращ се в затвора в Турция. Той е бивш докладчик на Конституционния съд на Турция, поставен под арест в рамките на чистките, последвали опита за преврат в Турция през юли 2016 г. Бил е председател на Дружеството на съдиите и прокурорите - неправителствена организация, критично настроена към властта, която е закрита след опита за преврат. Наградата е приета от негово име от представителка на асоциацията "Европейски магистрати за демокрация и свободи", която го номинира.

2019 - Започва турската военна операция "Извор на мира" в Северна Сирия, насочена срещу терористите от Кюрдската работническа партия (ПКК), сирийските кюрдски милиции "Сили за защита на народа" и сунитската групировка "Ислямска държава". Целта на операцията е да елиминира терористичния коридор по южната граница на Турция, да донесе мир и стабилност в региона, както и създаването на буферна зона по границата, в която да бъдат заселени пребиваващи в Турция сирийски бежанци.

2020 - В Осло, Норвегия, Норвежкият Нобелов комитет присъжда Нобеловата награда за мир за 2020 г. на Световната програма по прехраната на ООН заради усилията й в борбата с глада и хранителната несигурност по света.

2021 - В Париж, Франция, след дълго боледуване на 88-годишна възраст умира Аболхасан Банисадр, първият президент на Иран след ислямската революция в страната през 1979 г. Аболхасан Банисадр е президент на страната от 5 февруари 1980 г. до 20 юни 1981 г.

2022 - В Австрия президентът Александър ван дер Белен е преизбран за втори шестгодишен мандат с 55,4 процента от гласовете.

Родени на този ден българи:

Захарий Доспевски, иконописец и стенописец (1834-1889).
Представител на Самоковската художествена школа. Син на иконописеца и стенописец от Самоковската школа Димитър Зограф и племенник на възрожденския художник и иконописец Захарий Зограф. Творческата му дейност е свързана със Североизточна Македония, където рисува икони за иконостаса на църквата "Успение Богородично"  в Щип, за църквата "Св. Йоан Кръстител" в Кратово. През 1870-1872 г. творческата му дейност се развива в църквата "Св. Прохор" в Пчинския манастир и манастира "Св. Пантелеймон" в с. Пантелей, Кочанско. След Априлското въстание (1876) бяга в Солун, където е заловен и за участие в национално-освободителното движение е осъден на заточение в Мала Азия. По пътя  успява да избяга и се установява в Ерусалим, където зографисва църквата на манастира "Св. Сава Освещени" и рисува икони за някои ерусалимски манастири. През 1882 г. се завръща в България и се установява в Пловдив.

Петър Василев, актьор (1911-2009).
Актьор в любителската трупа на дружество "Железник" в Стара Загора  (1932). Играл е на сцените на Варненския общински театър (1934-1939), в Пловдивския драматичен театър (1939-1943), в Русенския драматичен театър (1943-1945), в Народния театър "Иван Вазов" (1944-1989). Бил е в трупата на Българския есперантски театър, с която гастролира в редица страни. Има повече от 300 роли.

акад. Азаря Поликаров, философ и физик (1921-2000).
От 1952 г. работи в Института по философия на Българската академия на науките (БАН), завеждащ секцията "Философски въпроси на естествознанието" в института (1962-1967). Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1952-1956; 1961-1984). Гостуващ професор в Лайпцигския университет (1956-1958) и в Хумболтовия университет в Берлин, Германия (1958-1960; 1962). Бил е преподавател и в Славянския университет и след 1993 г. - в Нов български университет в София. Главен специалист в отдела за философия на ЮНЕСКО в Париж, Франция (1967-1970). Научен сътрудник в университетите на Бостън и Питсбърг в САЩ (1971-1973). Директор на Центъра за научна информация с Централна библиотека и научен архив при БАН (1972-1992). От 1976 г. е член на Международния институт по философия в Париж. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Работи в областта на методологията (евристика, философски проблеми на науката) и историята на науката. Автор е на "Увод в теорията на относителността" (1941), "Проблеми на научното познание от методологична гледна точка" (1977), "Логика, философия и методология на науката" (1996) и др. Лауреат на Димитровска награда (1974). Удостоен е със званието "Народен деятел на науката" (1981). Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1981).

проф. Димитрина Гюрова-Савова, театрална режисьорка и педагог (1934-2020).
Режисьорка в Драматичния театър в Сливен (1956-1959), в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1959-1963), в Драматичния театър "Адриана Будевска"  в Бургас (1963-1966), в Нов драматичен театър  "Сълза и смях" " (1966-1970), в Народния театър "Иван Вазов" (1986-1989). От 1975 г. е преподавател по актьорско майсторство и режисура за драматичен театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство " Кръстьо Сарафов" и от 2006 г. в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград.  През 32-годишната си преподавателска дейност е обучила 8 актьорски випуска и 7 режисьори по индивидуален план. Като един от създателите на телевизионния театър в Българската национална телевизия тя е създала над 40 постановки. Режисьорка е на над 50 театрални спектакъла  за театрите в Сливен, Варна, Бургас, театър "Сълза и смях",  театър "Българска армия", Народен театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев"), Народният театър "Иван Вазов", "Театър 199". Удостоена със званията "Заслужил артист" (май 1972) и "Народен артист" (май 1984). Носителка на Наградата на Комитета за телевизия и радио. Два пъти носителка на Наградата на София, единият от които за 1980 г.  (8 април 1981), на орден "Народна република България" втора степен за активна творческа и обществена дейност във връзка с нейната 50-годишнина (16 октомври 1984). Два пъти  е носителка на наградата за режисура на Съюза на артистите в България (за оригинален прочит на нова българска пиеса ("Наградата" от Драгомир Асенов в Театъра на Българската армия) и за цялостен спектакъл ("Ретро" от Александър Галин в Народния театър "Иван Вазов).  Носителка на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2019 г.  за изключителния й принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности (4 декември 2019).

Мария Стефанова, актриса (1937).
Играла е в театрите във Враца, Русе, Пловдив (1966-1972), в Народния театър "Иван Вазов" (1972). Член на Съюза на артистите в България (1960). Участва във филмите "Любимец 13" (1958),  "На всеки километър" (1969-1971), "Иван Кондарев" (1974), "Всичко е любов" (1979), "Равновесие" (1983),  "Дунав мост" (1999) и др. Удостоена със званията "Заслужил артист" (1974) и "Народен артист" (1982). Носител на грамота и плакет на Министерство на културата за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура (21 май 2007), на наградата "Аскеер" 2018 в категорията за главна женска роля в спектакъла "Три високи жени" на Едуард Олби (май 2018)

Янко Станоев, писател (1944).
Автор е на близо 20 книги, сред които "Неандерталецо мой" (1976), "Домашни истории" (1981), "Двойникът" (1985), "Блудният син" (1993), "Децата на Афродита" (2001),  "Танцът на сатирите" (2004) и др. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за романа "Блудният син" (1993), на наградата на в. "Труд" "Златният ланец" за разказ (1999) и на Националната литературна награда на  Съюза на българските писатели за белетристика "Георги Караславов" (2012) и др.

Рада Спасова, актриса (1945-2008).
Играла е в театрите във Велико Търново, Габрово, Разград, Варна и Шумен. Има над 100 роли. Била е директор на Драматичния театър "Антон Страшимиров" в Разград, на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна, директор и главен художествен ръководител на Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен (1998-2008). Инициатор за възстановяването на Друмевите театрални празници "Нова българска драма" през 1998 г. Почетен гражданин на Шумен (29 септември 2005).

Мико Петров, журналист и публицист (1947-1999).
Дългогодишен водещ на радиопредаванията "Неделя 150", "Хоризонт за вас", "Хоризонт на вълните на младостта" по Българското национално радио. Основател на в. "Кеш" (10 март 1993) и негов главен редактор (декември 1995-1999).

Стоян Камбарев, театрален режисьор (1953-1998).
Режисьор в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1983-1990), в Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1987-1989),  в Народния театър за младежта (1989-1990), в Малък градски театър "Зад канала" (1990-1992), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" в София (от 1992). Режисьор е на постановките "Побъркани от любов", "Завръщане у дома", "Три сестри", "Рожден ден", "Ревизор", "Любовникът", "Музика от Шатровец", "О, щастливи дни", "Идеалният мъж", "Солунските съзаклятници" и др.  Носител на наградата "Аскеер" за режисура на спектакъла "Майката – Васа Железнова 1910" (1996), на наградата за режисура на Съюза на артистите в България за спектакъла "Три сестри" (1999). На 7 октомври 2000 г. е учредена фондация "Стоян Камбарев", която открива, насърчава и подпомага млади творци в областта на изкуството. От 2010 г. фондацията връчва Награда за полет в изкуството "Стоян Камбарев".

доц. Пенко Господинов, актьор (1970).
Играл е в театрите в Пловдив, Варна, Плевен, Сливен, Ловеч, "Театър 199", Театрална работилница "Сфумато", Малък градски театър "Зад канала" и др. Участва във филмите  "Морска сол" (2004-2005), "Забранена любов" (2008-2009), "Стъклен дом" (2010), "Седем часа разлика" (2011-2012), "Недадените" (2013), "Smart Коледа" (2018) и др. От 2009 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".

Георги Свиленски, инженер и политик (1970).
Бил е общински съветник от БСП в Столична община. Депутат от 42-ото до 48-ото Народно събрание (2013-2021). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

На този ден са родени и:

адм. Григорий Бутаков, руски военен теоретик (1820-1882).

Камий Сен Санс, френски композитор и диригент (1835-1921).
Автор е на 13 опери, сред които са "Самсон и Далила" (1877), "Етиен Марсел" (1879), "Хенрих VIII" (1883), "Прозерпина" (1887) и "Асканио" (1890). Автор е и на балети, оратории, кантати, меси, симфонии, симфонични поеми, сюити, инструментални концерти, камерно-инструментални пиеси и ансамбли, пиеси за орган и др.

Емил Фишер, немски химик, органик и биохимик (1852-1919).
Носител на Нобелова награда за химия за 1902 г. за своя труд върху захарите и синтеза на пурин.

Алфред Драйфус, френски офицер (1859-1935).
Осъден е на 22 декември 1894 г. на доживотен затвор по обвинение, че е продал военна тайна на Германия. Оневинен е напълно на 12 юли 1906 г. Носител на Ордена на Почетния легион (21 юли 1906).

Николай Рьорих, руски художник живописец, философ, поет, писател, археолог и пътешественик (1874-1947).
Заедно със съпругата си Елена Рьорих създават нова концепция за културата, наречена "Жива етика". По негова инициатива на 15 април 1935 г. във Вашингтон, САЩ, е подписан първият международен договор за защита на паметниците на културата, на художествените и научните институции и техния персонал в мирно време и по време на въоръжен конфликт, известен като Пакт Рьорих. Договорът утвърждава Знамето на мира като международно признат флаг за защита на културните ценности. Знакът на Знамето на мира (алена окръжност с три алени сфери в средата на бял фон) е създаден от Николай Рьорих.

Макс фон Лауе, немски физик (1879-1960).
Носител на Нобелова награда за физика за 1914 г. за откритието на дифракцията на рентгеновите лъчи в кристали.

Николай Бухарин, съветски интелектуалец и политик (1888-1938).
Редактор на в. "Правда" (1918-1929). Участник в т. нар. антисъветски деснотроцкистки блок. Осъден  на смърт в Третия московски процес (2 март 1938-13 март 1938), по време на който 21 души, някои от които са били ръководители на Комунистическата партия на Съветския съюз и на правителството, са обвинени в държавна измяна, шпионаж, диверсия, терор и др. Разстрелян е на 15 март 1938 г. Реабилитиран посмъртно на 4 февруари 1988 г.

Леополд Седар Сенгор, сенегалски поет, философ и политик (1906-2001).
Първи президент на Сенегал (7 септември 1960-31 декември 1980). Автор е на стихосбирките "Песни в сумрака" (1945), "Черни жертви" (1948), "Етиопски мотиви" (1956), драматичната поема "Чака" (1949), "Ноктюрно" (1961).

Тадеуш Ружевич, полски поет и драматург (1921-2014).
Участник в полската съпротива по време на Втората световна война (1939-1945). Автор е на стихосбирката "Горско ехо" (1944) и др. Негови пиеси са "Картотека" (1960), "Излезе от вкъщи" (1965), "Мишеловка", "Разхвърлената картотека" (1997) и др. Носител на Европейската награда за литература за цялостното му творчество (2007).

Евгений Евстигнеев, руски актьор (1926-1992).

Хайнц Фишер, австрийски политик (1938).
Министър на науката (1983-1987). Председател на Националния съвет (долната камара на парламента) (5 ноември 1990-20 декември 2002). заместник-председател на Националния съвет (долната камара на парламента) (20 декември 2002-8 юли 2004). Президент на Австрия (8 юли 2004-8 юли 2016). Председател на Австрийската социалдемократическа партия (1975) и неин заместник-председател (1977-10 март 2004).

Джон Ленън, британски музикант и композитор, член на групата "Бийтълс" (1940-1980).
Групата "Бийтълс" е създадена през 1960 г. от Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и барабаниста Пийт Бест, заменен през 1962 г. от Ринго Стар. В периода 1962-1970 г. групата издава 12 албума, 13 миниалбума и 22 сингъла. Продали си над 1,3 млрд. албума. Джон Ленън е убит край дома си в Ню Йорк на 8 декември 1980 г. от Марк Дейвид Чапман.

Джон Алек Ентуисъл, британски рокмузикант (1944-2002).

Тони Шалуб, американски актьор (1953).
Става известен с ролята на Монк в едноименния криминален сериал (2002-2009). За участието му в сериала "Монк" е удостоен с три награди "Еми" (2003, 2005, 2006) и на една награда "Златен глобус" (2003).

Борис Немцов, руски политик (1959-2015).
Губернатор на Нижегородска област (1991-1997). Първи заместник министър-председател (март 1997-август 1998) и министър на горивата и енергетиката (24 април 1997-20 ноември 1997). Един от създателите на опозиционното демократично движение "Солидарност" (2008) и негов съпредседател. От 2012 г. е съпредседател на Републиканската партия на Русия - Партия на народната свобода (РПР-ПАРНАС). На 27 февруари 2015 г. Борис Немцов е убит в Москва.

Хорхе Луис Буручага, аржентински футболист и треньор (1962).
Печели златен медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико и сребърен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия с националния отбор по футбол.

Дейвид Камерън, британски политик (1966).
Съветник на първият министър и канцлер на Държавното съкровище Норман Ламонт (1990-1997). Директор по корпоративните въпроси в компанията "Карълтън корпорейшън" (1994-2001). Член на парламента (1 юни 2001-12  септември 2016). Лидер на Консервативната партия (6 декември 2005-11 юли 2016). Министър-председател на Великобритания (12 май 2010-13 юли 2016).

Георге Попеску (Джика Попеску), румънски футболист (1967).
 
Това е денят на смъртта на:

Карл Фридрих Шинкел, немски архитект и художник (1781-1841).
Проектира сградата на първия държавен музей в Германия (открит 1830 г.), известен като Старият музей в Берлин.

Димитър Зограф (Димитър Христов Доспевски), български иконописец и стенописец от Самоковската школа (1796-1860).
Негови творби има в църквите "Света Неделя" в Пловдив, "Покров Богородичен" в Самоков, "Св. Богородица" в Берковица, "Св. Възнесение" във Враца, в Карлуковския и Рилския манастир и др.

Георги Раковски (ист. име Съби Стойков Попович), български революционер, основоположник и идеолог на националноосвободителното движение, писател, публицист, историограф и етнограф (1821-1867).
Съставя "План за освобождението на България" (1858) - първата общонационална програма за освобождение на България от османско иго, който допълва през 1861 г. изработвайки нов програмен документ. Организира и ръководи Първата българска легия (1861-1862). Пътува до Атина, Цетина, Букурещ с цел обединяване на балканските християни срещу Османската империя (1863). Учредява Привременно българско началство в Белград, Сърбия (април 1862). Създава Върховно българско тайно гражданско началство (1866) - орган на българското революционно движение, и е утвърден за негов председател. Издава в. "Дунавски лебед" в Белград (1860-1861) - първия печатен орган на българското революционно движение, в. "Бъдущност" и "Бранител" в Букурещ, Румъния (1864) и списание "Българска старина" (1865). Автор е на научните трудове "Няколко речи о Асеню първому, великому царю болгарскому и сину му Асеню второму" (1860), "Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начяла, на коих е основана стара повестност всех европейских народув", "Отговор на богословската гръцка брошура" (1860), на поемата "Горски пътник" (1857), на политическия памфлет "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите" (1860) и др. От 1946 г. Военната академия в София носи неговото име.

Найден Геров (Найден Геров Хаджидобревич, псевд. Млъчан, Мушек), български писател, езиковед, общественик, фолклорист (1823-1900).
Открива в Копривщица двукласно училище и е учител в него (1846-1850). Бил е главен учител е на Епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив. По негова инициатива в училището на 24 май 1851 г. (11 май 1851 г. ст. ст.) за първи път в България е отбелязан Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост. По време на Кримската война (1853-1856) подпомага националноосвободителното движение и полага грижи за учебното дело. Публикува на руски език в Одеса сборника "Писма от България" (1854). Вицеконсул на Русия в Пловдив (1857). По време на Априлското въстание (1876) развива дейност в защита на българския народ. Автор е на "Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски" в 5 части (1895-1904), в който са включени над 70 000 думи и над 10 000 устойчиви изрази, пословици и поговорки, откъси от народни песни, гатанки, клетви, благословии, цитати от приказки и др. Включени са и широко употребявани чужди думи. Дописен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1881) и почетен член (1884).

Василий Абашидзе (Васо), грузински актьор и режисьор (1854-1926).
Един от основоположниците на грузинската актьорска школа на реализма. Основател и редактор на първото в Грузия театрално списание "Театри" (1885). Народен артист на Грузия (1922).

Луи Барту, френски политик (1862-1934).
Министър-председател на Франция (22 март 1913-9 декември 1913). Министър на външните работи (9 февруари 1934-9 октомври 1934). Убит на 9 октомври 1934 г. при покушение в Марсилия, Франция, заедно с краля на Югославия Александър Първи Караджорджевич, организирано от хърватски усташи и извършено от революционера на ВМРО Владо Черноземски.

Питер Зееман, нидерландски физик (1865-1943).
Той изследва разширяването на спектралните линии и успява да разложи разширените линии на отделните им компоненти, което позволява да се измери отношението между електрическият заряд и масата на трептящите частици и да се определи, че зарядът е отрицателен. Разцепването на спектралните линии в магнитното поле е известен като ефект на Земан. Носител на Нобелова награда за физика за 1902 г., заедно с Хендрик Лоренц за техните изключителни заслуги в изследванията на влиянието на магнетизма върху излъчването. 
 
Валерий Брюсов, руски поет, критик и литературовед (1873-1924).

Сергей Коненков, съветски скулптор (1874-1971).
Носител на Държавната награда на СССР (1951). Носител на орден "Ленин" (1955, 1964). Народен художник на РСФСР (1955). Народен художник на СССР (1958). Герой на социалистическия труд (1964). Почетен гражданин на Смоленск (1964).

Виктор Успенски, руски етнограф и композитор (1879-1949).

Тодор Хаджиев, български оперен диригент, композитор и пианист (1881-1956).
Капелмайстор на Първи конен полк (1905-1909). Диригент на Българската оперна дружба (1909-1924). Капелмайстор на Гвардейския оркестър (1923-1926). Диригент и главен диригент на Софийската народна опера (1927-1932). Основава подвижна народна опера (1935). Бил е диригент на хора при дружество "Славянска беседа" и на Симфоничния оркестър на Българската народна филхармония. Ръководител на мъжкия хор "Кавал" (1936-1937). Автор е на солови и хорови песни, маршове за духов оркестър, пиеси за пиано, оперети и др.

Андре Мороа, френски писател (1885-1967).
Автор е на множество биографии, съвременни романи, историческа литература. Сред най-известните му произведения са "Мълчанието на полковник Брамбъл" (1918), "Ариел, или животът на Шели" (1923), "Животът на Дизраели" (1927), "Байрон" (1930), "Бернар Кене" (1926), "Климати" (1928), "Семеен кръг" (1932), "В търсене на Марсел Пруст" (1949), "Лелия или животът на Жорж Санд" (1952), "Септемврийски рози" (1954), "Олимпио или животът на Виктор Юго" (1955), "Тримата Дюма" (1957), "Прометей или животът на Балзак" (1965).

Александър Първи Караджорджевич, наричан още Александър Обединителят, крал на Югославия (16 август 1921-9 октомври 1934) (1888-1934).
Принц регент на Кралството на сърби, хървати и словенци (създадено на 1 декември 1918, преименувано на 3 октомври 1929 г. на Кралство Югославия). Първи крал на Кралство Югославия (16 август 1921-9 октомври 1934). Убит при покушение в Марсилия, Франция, организирано от хърватски усташи и извършено от революционера на ВМРО Владо Черноземски.

Уилям Мърфи, американски лекар (1892-1987).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1934 г. заедно с американските лекари Джордж Уипъл и Джордж Майнът за откриването на чернодробната терапия при анемия.

проф. Веселин Бешевлиев, български филолог и историк (1900-1992).
Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1929-1944). Развива многостранна научна дейност в областта на класическото езикознание - главно гръцки и тракийски език, епиграфиката, топонимията, антична и средновековната история на българските земи. Има принос в проучването на прабългарските надписи (главно на надписите около Мадарския конник). Чл.-кор. на БАН (1941). Автор е на над 120 научни труда, статии, монографии и изследвания.

Феликс Ванкел, немски инженер и изобретател (1902-1988).
Създател на роторния двигател с вътрешно горене. Феликс Ванкел завършва първия си дизайн на роторен двигател през 1954 г. и го тества през 1957 г.

Алекс Дъглас-Хюм (Александър Фредерик Дъглас-Хюм), британски политик (1903-1995).
Лидер на Консервативната партия (11 ноември 1963-22 юли 1965). Министър на външните работи на Великобритания (1960-1963, 20 юни 1970-5 март 1974). Министър-председател (18 октомври 1963-16 октомври 1964).

Морис Але, френски икономист (1911-2010).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1988 г. за фундаментални изследвания в областта на теорията на пазарите и ефективността на изследване на ресурсите.

Никола Ковачев, български актьор, сценарист и режисьор (1926-2005).
Актьор и режисьор в Драматичния театър в Благоевград (1950-1955). Директор в драматичния театър в Димитровград (1955-1956) негов режисьор (1959-1961). Режисьор на радиотеатър в Радио София (1957-1958). Съветник в Министерството на културата (1957-1959). Режисьор в Драматичния театър в Бургас (1961-1963) и в Естрадата на българската армия (1964-1965).  Режисьор в Студията за хроникални и документални филми (1965-1969), в Студията за научно-популярни филми (1969-1973) и в Студията за телевизионни филми (1974-1986). Режисьор е на филмите "Изкуство и хора" (и сценарист,1968), "Поет и природа" (1970), "Това, което обичаме" (1973), "Стъргалото" (и сценарист,1975), "Зимно време" (и сценарист, 1978), "Е, и?" (и сценарист, 1991), "В мир и бран - ан аван" (и сценарист, 1994), "Казан" (и сценарист, 1995), "Обикновен социализъм" (2003) и др. Участва във филма "Краят на една ваканция" (1965).

Анджей Вайда, полски режисьор (1926-2016).
Първият му филм е "Поколение" (1955). Режисьор е на филмите "Канал" (1957), "Пепел и диамант" (1958), "Пепелища" (1965), "Всичко за продан" (1969), "Веселба" (1973), "Обетована земя" (1975), "Прагът на зрелостта" (1976), "Човекът от мрамор" (1977), "Без упойка" (1978), "Човекът от желязо" (1981), "Дантон" (1983), "Корчак" (1990), "Катин" (2007), "Сладка тръпка" (2009), "Валенса: Човекът на надеждата" (2013) и др.  Премиерата на последния му филм "Послеобраз" е през м. септември 2016 г. Поставил е над 40 спектакъла в различни театри по света. В периода 1981-1989 г. е член на Консултативния комитет на профсъюза "Солидарност". Носител на награда БАФТА (1982, 1984). Носител на награда "Златен лъв" от фестивала във Венеция (1998) за цялостно творчество. Носител на почетна награда "Оскар" (2000). Носител на награда "Златна мечка" на Берлинския международен кинофестивал (2006).

Влади Анастасов (Владимир Анастасов Симеонов), български диригент (1928-2005).
Бил е диригент на симфоничния оркестър на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и на младежкия самодеен хоров колектив "Лиляна Димитрова". Диригент на младежки художествен колектив "Стефан Йовчев" във Варна (1946-1952). Стажант диригент в Държавния симфоничен оркестър във Варна (1954-1957) и негов редовен диригент (1957-1961). Главен диригент на Плевенския симфоничен оркестър (1961-1967). По негова инициатива се основа международният музикален фестивал "Плевенски лауреатски дни "Катя Попова". Главен художествен ръководител и директор на Народната опера във Варна (1967-1968) и неин диригент (1969-1985). Създател е на български студентски хор в Прага, Чехия. Автор е на музиката на песни, сред които са: "Песен за Варна", "Песен за Стара Загора", "Китка от македонски песни", "Пролет, моя пролет", "Пей, сърце" и др.

Ернесто Гевара (Че Гевара), аржентински лекар и революционер (1928-1967).
Един от ръководителите на Кубинската революция (1952-1958). Един от ръководителите на въстаническата армия, ръководена от Фидел Кастро,  завзела властта в Хавана, Куба, на 1 януари 1959 г. На 8 октомври 1967 г. е заловен от службите за сигурност с група революционери в джунглите на Боливия и е екзекутиран в района на Вилягранде, Боливия, на 9 октомври 1967 г.

Жак Брел (Жак Ромен Жорж Брел), белгийски певец, композитор, актьор и режисьор (1929-1978).
Популярен изпълнител на френски шансони.

Ясен Антов, български писател и журналист (1929-2009).
Работил е във в. "Народна младеж" (1949), в. "Народен спорт" (1953), в. "Стършел" (1961-1990), в. "Поглед"(1986-1991), в. "Ехо" (1990-1992), както и в Българска национална телевизия и Българско национално радио. Заместник главен редактор на в. "Стършел" (1961-1990), главен редактор на в. "Поглед" (1986-1991) и в. "Ехо" (1990-1992). Бил е водещ на предаването "Гъливер" по радио "Франс Ентернасионал" (РФИ) (2002-2003), за което през 2003 г. получава голямата награда от Фестивала за радио и телевизионни програми "Осмата муза". Бил е председател на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризъм, председател на творческия фонд на Съюза на българските журналисти. Носител е на много отличия, сред които и националната литературна награда "Чудомир" (1978, 1984, 2001), годишната награда на Съюза на българските журналисти за цялостен принос към българската журналистика (2002).

Ричард Хек, американски химик (1931-2015).
Носител на Нобелова награда за химия за 2010 г. заедно с японските химици Акира Судзуки и Ейичи Негиши за разработването на нови, по-ефективни начини на свързване на въглеродните атоми за изграждането на сложни молекули и органични съединения известен като паладий-катализирано кръстосано свързване - реакция за кръстосано свързване при органичен синтез с помощта на паладиев катализатор.

Вилфрид Мартенс, белгийски политик (1936-2013).
Министър-председател на Белгия (3 април 1979-31 март 1981; 17 декември 1981-7 март 1992). Председател на Групата на Европейската народна партия и европейските демократи в Европейския парламент (20 юли 1994- 20 юли 1999). Председател на Европейската народна партия (1990-9 октомври 2013).

Томас Стайц, американски биохимик (1940-2018).
Носител на Нобелова награда за химия за 2009 г. заедно с американския биохимик от индийски произход Венкатраман Рамакришнан и израелската биохимичка Ада Йонат за изследвания върху структурата и функциите на рибозомите.
/КГ/