Група от осем републиканци успя да свали Кевин Маккарти от поста председател на Камарата на представителите тази седмица и вярваме, че те са щастливи. Сега те имат хаоса, който искаха, макар че не е ясно какво друго се надяват да постигнат, коментира в. "Уолстрийт джърнъл". Изглежда, че хитрият им план е да отсекат собствените си глави, отбелязва американският вестник.
Маккарти загуби работата си, но през последните дни той се издигна в очите ни с начина, по който се справи с този застрашителен преврат, продължава анализа си "Уолстрийт джърнъл". Миналата събота той постави страната на първо място, като отказа да позволи на заговорниците да спрат работата на правителството без никаква цел.
След това отказа да поиска от демократите споразумение за споделяне на властта в замяна на техни гласове, които да спасят председателското му място, пише вестникът. Маккарти постави своята партия над работата си, а наградата му бе, че стана първият свален председател на долната камара в историята.
Ако погледнем назад, заровете изглежда са били хвърлени още в началото на този Конгрес, когато Маккарти отстъпи пред правилото, според което всеки отделен конгресмен може да направи предложение за освобождаване на председателското място. Може би той не е имал друг избор, за да спечели поста, и го е направил, надявайки се поне на известна добронамереност сред своите критици. Истината е, че те винаги са били в очакване да нанесат удар, пише "Уолстрийт джърнъл".
Става дума за конгресмените републиканци Мат Гейц, Нанси Мейс, Илай Крейн, Анди Бигс, Мат Розендейл, Боб Гуд, Тим Бършет и Кен Бък. Те се обединиха с демократите, за да свалят републиканския председател на Камарата на представителите, без да имат план за заместник на Маккарти или дори политическа цел. Четири процента от конгресмените републиканци се оказаха решаващ фактор над 96-те процента, които подкрепяха председателя на долната камара.
Но на демократите може и да им липсва бившият председател на Камарата на представителите, ако хаосът продължи известно време и доведе до спиране работата на правителството или до невъзможност да бъде одобрена помощта за Украйна. Следващият председател на парламента може да бъде по-слаб от Маккарти и още по-малко склонен да откаже на вечно противопоставящите се на помощта, коментира американският вестник.
По време на краткия си мандат като председател на долната камара на Конгреса на САЩ Маккарти постигна повече, отколкото му се признава. Той договори сделка за ограничаване на дълга, която постави таван на страничните вътрешни разходи и върна част от неизползваните средства за борба с пандемията от коронавируса. Той създаде специална комисия за Китай, която постига двупартиен консенсус за това как да се защити Тайван и да се отговори на амбициите на Китайската комунистическа партия. Той също така се постара да възстанови двупартийната вежливост в комисията по разузнаване в Камарата на представителите след партийните манипулации на демократа Адам Шиф.
В отстраняването на Маккарти се долавя деградиралото състояние на Републиканската партия в тази епоха на ярост, отбелязва "Уолстрийт джърнъл". Конгресмените, чиито места са сигурни, могат да подпомагат собственото си набиране на средства и кариера, като твърдят, че се "борят" срещу всички и някои - без да вършат трудната работа, за да постигнат това, за което казват, че се борят.
Но според вестника търсенето на постоянен председател на Камарата на представителите може да се окаже дълго и хаотично. Маккарти вече заяви, че няма да се кандидатира отново. Ще се появят и други имена, но кой в света би искал да заеме този пост, като знае, че той е свързан с постоянната опасност да бъде отстранен? Всеки, който бива придуман да заеме поста, трябва да откаже да го приеме, ако не бъдат преди това направени промени в правилника на Камарата на представителите, изискващ подкрепата на поне 20 конгресмени за освобождаване на председателското място. Мнозинството в Камарата не може да бъде заложник на радикалите от двете страни на пътеката, посочва в анализа си "Уолстрийт джърнъл".
Междувременно работата на Камарата на представителите по същество е замразена. Предполагаемото мнозинство на голямата стара Републиканска партия е по-слабо и способността му да постигне каквито и да било политически победи е подкопана. Контролът над администрацията на Байдън ще се забави или ще спре. Републиканците от колебаещите се избирателни райони, които са най-уязвими през 2024 г., ще бъдат особено предпазливи да се доверят на фракцията на Гейц и възстановяването на всякакво единство на целите ще бъде много по-трудно, прогнозира вестникът.
Ако през 2024 г. контролът над Камарата на представителите и Сената се върне в ръцете на демократите, Мат Гейц и неговите седем републикански помощници ще бъдат запомнени с историческа продажба на консерватизма, отбелязва в друг коментар по същата тема "Уолстрийт джърнъл".
Ако Камарата на представителите на Републиканската партия е разделена, това означава, че републиканският електорат в цялата страна е разделен. Което от своя страна означава, че значителен брой избиратели на Републиканската партия са толкова сломени от тези междуособици, че това може да доведе до отслабване на избирателната активност през ноември догодина, прогнозира американският вестник.
Много от 18-те сегашни конгресмени републиканци в Камарата на представителите, които се кандидатират в районите, в които Джо Байдън спечели, могат да загубят. Вместо да увеличи мнозинството на републиканците в Камарата на представителите през 2024 г., супермалцинството на Гейц вероятно ще струва на неговата партия контрола над долната камара на Конгреса. Обезверената Републиканска партия също ще направи по-малко вероятно спечелването на контрол над Сената на САЩ.
Ако това се случи, повечето от тези "бунтовници" няма да се задържат, освен ако единствената им перспектива за приходи не е да получат пари от донори онлайн. Очаква се Гейц да се кандидатира за губернатор на щата Флорида през 2026 година. Подкрепата му за конгресмените републиканци Стив Скалис или Том Емър за председател на Камарата на представителите изглежда като целувка на мафиотски бос, отбелязва в коментара си "Уолстрийт джърнъл".
В цялата страна традиционните консервативни идеи постигат успех като икономическа политика и като предизвикателство към липсата на сдържаност в нравите от страна на прогресивно настроените политици. Ако догодина контролът над Вашингтон се върне в ръцете на демократите, тези осем души ще бъдат запомнени с историческата продажба на консерватизма. И то продажба без никаква печалба, заключава американският вестник.
В уводна статия в същия дух в. "Монд" пита: Може ли светът все още да разчита на САЩ? Въпросът възниква след трагикомедията, която се разигра през тази седмица и завърши с отстраняването на републиканския председател на Камарата на представителите Кевин Маккарти след дезертьорството на шепа радикализирани конгресмени, коментира френският вестник.
Това, което е заложено на карта, е нещо повече от съдбата на един победен накрая човек, смятал, че може да надделее. Става дума за функционирането на институциите на водещата световна сила, която ще изчерпи своите средства след около 40 дни. Става дума и за нейната способност да предостави на една нападната страна - Украйна - помощ, която е от решаващо значение за нейното оцеляване, отбелязва в. "Монд".
Избран с големи трудности през януари на 15-то гласуване, след като направи многобройни отстъпки на крилото, претендиращо, че е най-лоялно на бившия президент Доналд Тръмп, конгресменът от Калифорния Маккарти ще влезе в историята с най-краткия престой на този пост от 1876 г. насам и със своето отлъчване, което му бе поднесено от някои от собствените му хора. Но след като се съгласи да започне разследване за импийчмънт срещу президента на САЩ Джо Байдън на основания, които са повече от слаби, и обсипа демократите от Камарата на представителите с критики, Маккарти едва ли е очаквал те да го спасят.
Според френския вестник както Маккарти, така и човекът, който го свали, Мат Гейц от Флорида, олицетворяват това, в което Републиканската партия се е превърнала за по-малко от две десетилетия след бунта на участниците в така нареченото "чаено парти" през 2009 г., движено главно от омраза към федералната държава. Голямата стара партия на републиканците се е преобразила в партия на безредието, разбита от чистки, оправдани със загриженост за идеологическа чистота, които често пъти прикриват определено лични амбиции, като всичко това става под контролиращото влияние на Тръмп, потънал в съдебни дела.
Компрометирана от опита за отмяна на резултатите от президентските избори през 2020 г. при гласуването, последвало нападението на Капитолия от тълпата на Тръмп (около стотина избрани в Камарата на представителите републиканци гласуваха против тези резултати), Републиканската партия се оказа неспособна да скъса с подбудителя на този хаос. А Маккарти бе един от първите, които се подведоха от лоялността си към Тръмп. Тяхната сервилност не получи отплата. Тръмп реши да се наложи в дейността на партията, като пропусна първичните телевизионни дебати и обиждаше своите консервативни опоненти с равномерността на метроном. Ако избирателните урни го облагодетелстват през 2024 г., не е трудно да си представим главоломната структура на властта отгоре надолу, която той ще въведе, да не говорим за плана му да прочисти федералната държава от всичко, смятано за подозрително, коментира в. "Монд".
В основата на кризата на Републиканската партия е една демократична дисфункция, която се изразява в централната роля на първичните избори, посочва в коментара си френският вестник. Само един от всеки пет избиратели участва в тях за сметка на най-умерените кандидати. Това отклонение се потвърждава и на общите избори, които се решават предварително в около 350 от 435-те района, където се избират членовете на Камарата на представителите - колкото поради умишленото манипулиране на границите на избирателните райони, толкова и заради дълбокото разделение между два лагера, несъгласни почти с всичко. Невъзможната хегемония на единия над другия би трябвало да наложи компромис, докато перспективата за такъв компромис се е превърнала в анатема.
Полето с руини, в което се е превърнала Камарата на представителите, може само да тревожи съюзниците на Америка и да радва противниците ѝ. Тези противници могат да разчитат на продължаващата слепота на републиканците, които твърдят, че са патриоти, заключава в уводната си статия в. "Монд".
/ГГ/
news.modal.text
