site.btaБългарското племе е повикано да напусне благодатта на мира и да прибегне към оръжието, за постигане на една велика задача, пише в Манифест цар Фердинанд в началото на Балканската война

Османската империя обявява война на страните, участващи в Балканския съюз - България, Гърция, Сърбия и Черна гора на 4 октомври 1912 г. Държавите от Съюза искат от Османската империя да въведе реформи в нейните европейски владения, чрез които да се предостави автономия на Македония и Одринско, останали по силата на Берлинския договор (13 юли 1878 г.) в пределите на Османската империя. На 17 септември 1912 г. балканските съюзници изпращат ултимативна нота до Османската империя да се изпълни чл. 23 от Берлинския договор, регламентиращ християнското население да получи пълна автономия и да се въведе международна администрация в Македония, Тракия и на остров Крит. Османската империя отхвърля нотата и на 4 октомври обявява война на съюзниците. 

Войната завършва на 17 май 1913 г. с подписването на Лондонския мирен договор. Според клаузите на този документ всички земи на запад от линията Мидия - Енос са отнети от Османската империя и предадени на държавите от Балканския съюз.

БТА публикува Манифеста на цар Фердинанд към българите: 

София, 5 октомври 1912 г.                                                                           

Българи,

В продължение на 25-годишното ми царуване аз съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България. И в тази посока аз желаех да върви постоянно българският народ. Провидението обаче, е съдило инак. Настана момент, когато българското племе е повикано да напусне благодатта на мира и да прибегне към оръжието за постигане на една велика задача. Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и по вяра не бяха честити и до днес, тридесет и пет години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот. Всички усилия, направени за достигането на тази цел, както от Великите сили, така и от българските правителства не създадоха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи. Сълзите на балканския роб, воплите на милионното християнско население не можаха да не покъртят нашите сърца, сърцата на техни еднородци и едноверци, които дължим свобода и мирен живот на една велика християнска освободителка.

И българският народ си спомни пророческото слово на Царя-освободителя: "Святото дело трябва да се доведе докрай." Нашето миролюбие се изчерпа... За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана освен да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим закрила на живота и имота. Анархията в Турско заплаши и нашия държавен живот. След кланетата в Щип и Кочани, наместо да се даде на страдалците правда и удовлетворение, каквито ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили. Така се извика на тежко изпитание нашето дълго търпение.

Хуманните християнски чувства, свещеният дълг да се помага на братя, когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената приготвените за отбрана на Отечеството синове.

Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена.

Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балканска държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тая борба на кръста против полумесеца, на свободата срещу тиранията, ние ще имаме симпатиите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия симпатии, нека юначният български войник си спомни геройските дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители - руси освободители, и нека лети от победа към победа.

Напред! Бог да е с нас!